6. Черно море
Площта на Черно море е 420 000 km²,
максималната дълбочина е 2212 m, а средната –
1253 m. Най-голямата дължина е между градовете
Бургас и Кобулети – 1167 km, а най-голямата
ширина – между Березанския лиман и нос
Гиресун – 624 km. В най-тясната част между нос
Сарич (полуостров Крим) и нос Керемне
(полуостров Синоп) ширината е 263 km. Черно
море вмества около 537 хил. km³ вода.
7. Поради обилния приток на речни води, морската
вода на Черно море е по-слабо солена (17,3 ‰),
отколкото в Средиземно море и в световния океан,
които имат соленост около 36 ‰. Чистите води в
открито море имат син до зеленикаво-син цвят, а
край бреговете (вследствие наличието на наноси) –
най-често зелен цвят. Прозрачността на водата в
открито море достига 30 m, а край бреговете е 7 –
8 m. През летните месеци морската вода по
крайбрежието се затопля до 24 – 28 °С.
8. Поради малките му размери, в Черно море се образуват
незначителни приливи и отливи (3 – 8 cm). При буря
ветровете предизвикват значително по-големи колебания на
морското равнище (10 – 20 cm). Основното морско течение в
западната част на Черно море е в посока, обратна на
движението на часовниковата стрелка. По българското
крайбрежие то е от север на юг.
В древността морето е наричано Понтос Аксинос, Евксински
Понт.[1] През Черно море минава едно от разклоненията на
средновековния Път на коприната, свързващо Европа през
Кавказкия регион и Централна Азия с Китай. Днес по това
направление минава трасето на трансконтиненталния
транспортен коридор Трасека (TRACECA, TRAnsport Corridor
Europe Caucassus Asia, Транспортен коридор Европа –
Кавказ – Азия).
9. Географски особености
Бреговете на Черно море са слабо нарязани. Най-силно
изразена е в северните части на крайбрежието.
Единственият голям полуостров е Кримският. Най-
големите заливи по северното крайбрежие са
Ягорлцки, Тендровски, Джарългачки, Каркинитски,
Каламитски и Феодосийски. На запад водите му се
вдават във Варненски и Бургаски залив, а на юг в
Синопския и Самсунския заливи. Районът на
северозападното му крайбрежие е осеян от множество
лимани, които се образуват от непрякото вливане на
реките от водосборния басейн. Общата дължина на
бреговата линия е около 3400 km.
10. Някои от крайбрежните участъци имат собствени
наименования. Такива са Южно кримско крайбрежие в
Украйна, Черноморско кавказко крайбрежие в Русия,
Румелийски бряг и Анатолийски бряг в Турция, а
българската ивица е известна като Българско Черноморие.
На запад, северозапад и части от Крим бреговете са ниски, а
в южните части на Крим, района на Кавказ и Понтийските
планини бреговете са стръмни, а шелфовата част на морето е
доста ограничена.
Островите в Черно море са също малко на брой. Най-
големият от тях е Джарългач, с площ от 62 km². България
има 5 черноморски острова – Змийски остров, Света
Анастасия, Свети Иван, Свети Кирик и Свети Петър.
11. В Черно море се вливат следните три крупни
европейски реки – Дунав, Днепър и Днестър и по-
малките Мзимта, Псоу, Бзъб, Риони, Кодор, Ингури (на
изток), Чорох, Къзъл Ърмак, Ешил Ърмак, Сакаря (на
юг), Южен Буг (на север). Водосборният басейн на
Черно море е с площ над 2 млн. km² и обхваща голяма
част от Централна и Източна Европа и Мала Азия, като
покрива изцяло или частично територията на 24
държави. В него живеят около 180 млн. души,
половината от тях в басейна на река Дунав.
Географският център на Черно море (в България) е
изчислен през 1981 г. Координатите му, отчетени тогава,
като е използван метода на ротация, са: 34015' източна
дължина и 43013 – северна ширина.
12. Природа
Интересна особеност на Черно море е наличието на сероводород в
концентрация 11 – 14 ml/l на дълбочина от 120 – 150 m до дъното, което
прави невъзможно съществуването на живи същества, с изключение на
някои анаеробни бактерии, под тази граница. На дълбочина между 100 и
200 m водите на Черно море почти не се смесват. Разликата в солеността
на водата от повърхността и от долните слоеве е постоянна и основна
отличителна черта на Черно море. Поради липса на смесване на водите в
90 % от обема на Черно море (на 150 – 200 m дълбочина) няма кислород,
оттам и живот. Спорен е въпросът дали слоят, наситен с кислород, все
повече се стеснява. Това разслояване неминуемо дава значително
отражение върху всички останали хидрологични показатели на
вертикалното разпределение на планктона и бентоса. Тази му особеност
го прави уникално море, което съществува днес на Земята, като голяма
част от тези характерни особености се дължат на слабата връзка на Черно
море със Световния океан. Босфорът и Дарданелите са тесни провлаци с
малка дълбочина, които не позволяват пълен обмен на черноморските
води.
13. Образуването на сероводорода е постъпателен процес, който се
ограничава от някои чисто океанографски фактори – плътностна
стратификация, течения, вътрешни вълни и др. Наблюденията върху
съдържанието на сероводород във водите на Черно море през
последните 50 години показват относително постоянство в неговата
концентрация и вертикалното му разпределение. Що се отнася до
динамиката на сероводорода, е налице равновесие – от една страна,
продуцирането му в дълбочинни води и утайки, и от друга – химичното и
биологичното му окисляване. Средните количества, установени още през
1891 г. , не се различават съществено от съвременните.
От откриването на сероводорода в Черно море са изминали повече от 120
години. Едва ли акад. Андрусов е предполагал, че неговата експедиция ще
направи изключително откритие, когато се сблъскал с безжизнената
сероводородна зона и извадил първите утайки с миризма на “развалени
яйца”. Още тогава той смятал, че сероводородът се образува в резултат на
гниенето на органичните съединения, които се отлагат на дъното и от
които се отделят серни съединения.
14. Общо възприето е схващането, че главен източник на сероводорода в Черно море
днес са процесите на анаеробното разлагане на органичното вещество от
сулфатредуциращите бактерии. Органичното вещество, което се фиксира на
дъното на басейна под формата на органогенно-минерални утайки (сапропели) е
продукт на масовото измиране на планктонната биомаса в резултат на потопа.
Налице е излишък на огромно количество органично вещество, което създава
благоприятни предпоставки за развитието на бактериалната сулфатредукция. Друг
важен доставчик на сероводород в Черно море, чиято роля досега се подценява, са
геологическите източници – разломите и калните вулкани на дъното, както и
разрушаващите се газохидратни залежи, които съдържат и твърда фаза на
сероводород.
Нахлуването на средиземноморските води, които осоляват черноморските сладки
води, довежда до разтварянето на огромни количества желязо, сяра и серни
съединения. Същевременно в морето се вливат огромни количества речни води, в
резултат на което между разсладнените повърхностни и солените дълбочинни води
възниква рязък скок в плътността – т. нар. халоклин, възпрепятстващ вертикалното
смесване на водните маси. Обикновено, горната граница на сероводородната зона
започва веднага под халоклина, което затруднява притока на кислород от горните
слоеве.
15. Издига ли се сероводородната зона в Черно море?
Напоследък много се пише и говори за това. В някои случаи се касае до
псевдонаучни апокалиптични спекулации, в други случаи на основата на
единични измервания се правят обобщаващи умозрителни изводи, че
едва ли не към 2020 г. сероводородът ще бъде вече на повърхността на
морето. Сравнително редки са научно обоснованите прогнози, които
дават реалистична представа за този процес.
Особеностите във формирането и разслояването на водната маса в Черно
море дават отражение върху неговата флора и фауна. В него живеят около
2000 вида животни и около 1000 вида растения. По произход
черноморската флора и фауна се състои от две основни групи организми –
средиземноморски имигранти и понтийски (каспийски) реликти. От
древногръцката епоха до 1950 г. морската среда на Черно море е била
малко или повече стабилна. Изследвания между 1950 г. и 1960 г. показват
протичането на значителни промени в черноморската екосистема, които
слагат край на хилядолетия относително екологично равновесие и
маркират началото на нова ера за черноморската флора и фауна.
16. Флората на Черно море обхваща 292 вида макрофитни, около
700 вида микрофитни водорасли, значителен брой
бактерии, гъби и само няколко вида покритосеменни
растения. Солеността е решаващ фактор за формиране на
флората в морето. Температурата на водата играе предимно
регулираща роля, която се проявява в сезонната смяна на
водорасловите комплекси. Основният състав на
черноморската флора се е формирал по пътя на
аклиматизацията на средиземноморските имигранти.
Имиграцията на водорасли продължава и в наши дни
посредством пренасяне от морските течения, чрез
обрастване на подводните части на корабите, от птици,
риби, безгръбначни животни и други. Пример за
автохтонната флора преди Черно море да се свърже със
Средиземно са кремъчните водорасли. Известни са близо
700 вида миоценски изкопаеми от тях живели в древния
Черноморски басейн. Те обаче са значително повече от
съвременните видове.
17. Голямо разнообразие има сред кафявите и червените водорасли. Сред
червените водорасли, специално трябва да се отбележат видовете от род
Phyllophora. През 1908 г. известния хидробиолог С. А. Зернов открива
съобщества от неприкрепена към дъното Phyllophora в северозападната
част на Черно море – по-късно този район получава името „Филофорно
поле на Зернов“. В продължение на много години Филофорното поле на
Зернов е било важен елемент от морската екосистема, функционирайки
като мощен източник на кислород, субстрат за обрастване и прикрепване
на организми и убежище за множество животински видове. Неговата
площ през 1950 г. е била 11 000 km², а общата му биомаса е варирала между
7 и 10 млн. тона. Тя намалява до 1,4 млн. тона през 80-те и до 0,3 до 0,5 млн.
тона в началото на 90-те години на 20 век, а заеманата площ е не повече от
500 km². Този упадък представлява не просто загуба на ценна суровина за
фармацевтичната промишленост, а най-вече изчезването на важен
източник на кислород на дълбочини между 20 – 60 m във Филофорното
поле на Зернов. Дневното количество на кислорода от фотосинтезата в
неговата запазена част възлиза на 2 млн. m². Филофората е била основен
вид на т.нар. Филофорна биоценоза, която е включвала до 120 вида
безгръбначни и 50 вида риби. С изчезването на ключовите видове цялата
биоценоза е рухнала.
