Паралелен превод френски- български с помощtа на QI

2. Annotation
Le grand-père d'Arthur, 10 ans, a
mystérieusement disparu il y a quatre
ans. Le seul moyen de le retrouver est de
lire les messages cachés. Pour y parvenir,
il doit être intelligent, plein de ressources
et très courageux...
C'est ce que fait Arthur. Déterminé à tout
faire pour retrouver son grand-père, il
entreprend un voyage merveilleux et
dangereux au pays des petites créatures
minimoï et devient l'un d'entre eux. Au
cours de cette aventure, Arthur
rencontrera de bons amis, cherchera un
trésor caché, affrontera des guerriers à
dos de moustique, voyagera dans une
Анотация
Дядото на Артър, на 10 години, изчезва
мистериозно преди четири години.
Единственият начин да го открие е да
прочете скритите послания. За да го
направи, той трябва да бъде умен,
изобретателен и много смел...
И точно това прави Артър. Решен да
направи всичко по силите си, за да
открие дядо си, той се впуска в чудно и
опасно пътешествие до страната на
малките същества минимои и се
превръща в едно от тях. По време на
приключението си Артур среща добри
приятели, търси скрито съкровище,
сражава се с воини на гърба на комар,

3. coquille de noix et gagnera le cœur d'une
belle princesse...
Luc Besson
Arthur et les Minimoys
D'après une idée de Céline Garcia
Premier chapitre
Le champ se balance et verdit comme à
l'accoutumée, brûlé par un soleil
aveuglant.
Le ciel azur veille sur lui, et les petits
nuages cotonneux sont prêts à jouer à la
chasse.
Le champ est aussi beau que n'importe
quel matin de ces longues vacances d'été,
пътува в орехова черупка и печели
сърцето на красива принцеса...
Люк Бесон
Артур и минимоите
По идея на Селин Гарсия
Първа глава
Полето се люлее и зеленее както
обикновено, нажежено от
ослепителното слънце.
Лазурното небе бди над него, а
малките памучни облачета са готови да
играят на гоненица.
Полето е толкова красиво, колкото
всяка сутрин през дългата лятна

4. dont même les oiseaux semblent profiter
paresseusement.
Rien dans cette belle matinée ne laisse
présager la terrible aventure qui va se
dérouler.
Au milieu de cette vallée, il y a un petit
jardin au bord de la rivière et une maison
pittoresque. Construite ostensiblement
dans un style colonial, mais plus rustique,
elle est toute en bois, avec un long
balcon. Sur le côté, un grand garage, qui
sert plutôt d'atelier, et à côté duquel se
trouve une énorme citerne d'eau - la
citerne de la maison.
Un peu plus loin, la vieille girouette
surveille le jardin comme un phare
surveille ses navires. Elle semble tourner
pour nous faire plaisir. Oui, dans ce petit
ваканция, и дори птиците сякаш лениво
му се наслаждават.
Нищо в тази красива утрин не
подсказва за ужасното приключение,
което предстои да се разиграе.
В средата на тази долина има малка
градина на брега на реката и една
живописна къща. Привидно построена
в колониален стил, но по-скоро селска,
тя е изцяло от дърво, с дълъг балкон.
От едната страна има голям гараж,
използван по-скоро като работилница,
а до него е разположен огромен
резервоар за вода - цистерната на
къщата.
Малко по-нататък старата
метеорологична станция бди над
градината, както фар бди над корабите

5. paradis, même le vent souffle de manière
caressante.
Mais aujourd'hui, c'est un vent terrifiant
qui aurait envahi cette maison tranquille.
La porte d'entrée s'ouvre avec fracas et
une femme plantureuse apparaît dans
l'escalier extérieur.
- Arthur !" crie-t-elle si fort que vos
tympans éclatent.
Grand-mère a la soixantaine et est plutôt
ronde, bien que sa jolie robe noire, garnie
de dentelle, dissimule ses rondeurs.
Elle met ses gants, redresse son chapeau
et tire fort sur le battant de la cloche.
- Arthur ! crie-t-elle encore une fois, mais
ne reçoit toujours pas de réponse.
- Où est-il passé ? Et le chien ? Est-il parti
lui aussi ?... - se demande-t-elle - Alfred !
си. Изглежда, че се върти, за да ни
зарадва. Да, в този малък рай дори
вятърът духа ласкаво.
Но днес в тази спокойна къща е нахлул
ужасяващ вятър.
Входната врата се отвори с трясък и на
външното стълбище се появи пищна
жена.
- Артур!" - изкрещя тя толкова силно, че
тъпанчетата ти се пръснаха.
Бабата е на около шейсет години и е
доста пълничка, макар че хубавата ѝ
черна рокля, обшита с дантела,
прикрива извивките ѝ.
Тя слага ръкавиците си, оправя шапката
си и дръпва силно звънеца.
- Артър!" - извиква отново, но все още
не получава отговор.

6. Grand-mère gémit comme un orage
lointain. Elle n'aime pas être en retard.
Elle tourne le talon et rentre dans la
maison.
L'intérieur est aménagé modestement
mais avec goût. Le parquet est ciré et la
dentelle a envahi tous les meubles
comme le lierre a envahi les murs
extérieurs.
Grand-mère enfile ses pantoufles et
traverse le salon en marmonnant :
- "C'est un excellent chien de garde, tu
verras !" Comment ai-je pu me laisser
prendre à ce point ?
Elle atteint l'échelle qui mène aux
- Къде е отишъл той? А кучето? И то ли
си е отишло? - пита се тя - Алфред!
Баба стене като далечна буря. Тя не
обича да закъснява. Обръща се на пета
и влиза в къщата.
Интериорът е скромно, но с вкус
обзаведен. Паркетът е ваксиран, а
дантелата е превзела всички мебели,
точно както бръшлянът е навлязъл във
външните стени.
Баба обува чехлите си и се разхожда из
всекидневната, като си мърмори:
- "Той е отличен пазач, ще видите!" Как
можах да бъда толкова завладяна?
Тя стига до стълбата, която води към
спалните.

7. chambres.
- Je me demande ce que ce chien garde. Il
n'est jamais dans la maison ! Comme
Arthur ! Un vrai vent, ces deux-là, qui
soufflent où ils veulent ", murmure-t-elle
en ouvrant l'une des pièces.
Apparemment, c'est la chambre d'Arthur.
Pour une chambre d'enfant, elle est
plutôt bien agencée, mais c'est facile à
faire quand il n'y a presque pas de jouets,
juste quelques uns, en bois de surcroît,
d'une époque plus ancienne.
- Cela les intéresse-t-il de voir leur pauvre
grand-mère courir après eux toute la
journée ? Rien de tout cela", se plaint-elle
en marchant jusqu'au fond du couloir, "je
ne veux pas grand-chose ! Juste m'arrêter
cinq minutes dans la journée ! Elle
- Чудя се какво ли пази това куче. То
никога не е в къщата! Точно като
Артър! Те са като вятър, тези двамата,
духат, където си поискат -
промърморва тя, докато отваря една от
стаите. Очевидно това е спалнята на
Артър.
За детска стая тя е доста добре
подредена, но това е лесно, когато
няма почти никакви играчки, само
няколко дървени от по-ранна епоха.
- Интересно ли им е да видят как
бедната им баба ги гони по цял ден?
Нищо подобно - оплаква се тя, като
отива до края на коридора, - не искам
много! Просто да спра за пет минути
през деня! Тя въздъхва, вдига очи към
небето, но изведнъж замръзва на

8. soupire, lève les yeux au ciel, mais
soudain, elle est clouée sur place - une
idée lui vient. Elle tend l'oreille pour
détecter un bruit, mais la maison est
étrangement immobile.
Grand-mère se met à parler tout bas :
- Cinq minutes de silence... Où pourrait-il
jouer tranquillement ? Dans un coin...
sans faire de bruit... - murmure-t-elle en
allant au fond du couloir. Elle s'approche
de la dernière porte sur laquelle est
apposée une pancarte en bois indiquant
"Défense d'entrer".
Elle ouvre doucement la porte pour
surprendre les visiteurs non invités.
Malheureusement, la porte la laisse sortir
avec un léger grincement traître. Grand-
mère fait une grimace comme si le
място - хрумва ѝ една идея. Ослушва се
за някакъв шум, но къщата е странно
неподвижна.
Баба започва да шепне:
- Пет минути тишина... Къде би могъл
да играе тихо? В някой ъгъл... без да
вдига шум... - прошепва тя, докато
върви по коридора. Приближава се до
последната врата, на която има
дървена табела с надпис "Вход
забранен".
Тя внимателно отваря вратата, за да
изненада евентуални неканени
посетители. За съжаление вратата я
пропуска с леко, предателско скърцане.
Бабата прави физиономия, сякаш
скърцането излиза от устата ѝ. Тя
наднича в забранената стая.

9. grincement sortait de sa bouche. Elle
jette un coup d'œil dans la pièce
interdite.
C'est un grenier aménagé en bureau
spacieux, quelque chose entre un
magasin d'antiquités et le lieu de travail
d'un professeur un peu bizarre. De
chaque côté du bureau, une grande
bibliothèque, remplie de vieux livres
reliés en cuir.
Un ruban de soie portant une inscription
énigmatique était accroché au-dessus de
la bibliothèque :
"Souvent dans les mots se cachent
d'autres mots".
Notre érudit est donc aussi un
Това е таванско помещение,
превърнато в просторен кабинет, нещо
средно между антикварен магазин и
работното място на малко странен
професор. От двете страни на бюрото
има голяма етажерка, пълна със стари
книги с кожена подвързия.
Над библиотеката виси копринена
панделка със загадъчен надпис:
"Често в думите се крият други думи".
Така че нашият учен е и философ.
Бабинка се движеше бавно из хаоса, в
който преобладаваха африканските

10. philosophe.
Babinka avance lentement dans ce chaos
où prédominent les objets africains. Des
copies sont éparpillées un peu partout,
comme si elles avaient poussé sur le sol à
la manière de tiges de bambou. Une
magnifique collection de masques
africains est accrochée au mur. Les
masques sont magnifiques, sauf... celui
qui manque. Le clou dépasse seul au
milieu du mur.
Pour la grand-mère, c'est le premier
signe. Il ne lui reste plus qu'à suivre la
direction du murmure qui se précise. Elle
s'avance dans la pièce et découvre Arthur
allongé sur le sol. Le masque africain
cache son visage, ce qui amplifie le
ronflement. Naturellement, le chien
предмети. Копията са разпръснати
навсякъде, сякаш са израснали по
земята като бамбукови стебла. На
стената виси великолепна колекция от
африкански маски. Маските са
великолепни, с изключение на... една,
която липсва. Гвоздеят стои сам в
средата на стената.
За бабата това е първият знак. Всичко,
което трябваше да направи, беше да
следва посоката на шумоленето.
Влязла в стаята и открила Артур да
лежи на пода. Африканската маска
скриваше лицето му, усилвайки
хъркането. Естествено, кучето Алфред
беше приседнало до момчето и
бъркаше с опашката си в дървената
маска.

11. Alfred s'est accroupi à côté du garçon et
tripote le masque de bois avec sa queue.
Devant ce spectacle excitant, Babinka ne
peut retenir son sourire.
- Tu pourrais encore répondre quand je
t'appelle ! Cela fait une heure que je te
cherche", murmure-t-elle au chien, pour
ne pas effrayer Arthur. Alfred sourit.
- Ne me regardez pas avec pitié ! Tu sais
très bien que je n'aime pas que tu viennes
dans la chambre de grand-père et que tu
touches à ses affaires", dit-elle
sévèrement en retirant délicatement le
masque du visage de son petit-fils.
Sa tête d'ange apparaît dans la lumière.
Sa grand-mère fond comme neige au
soleil. Vraiment, quand il dort, on imagine
cet enfant avec des taches de rousseur
Бабинка не можа да сдържи усмивката
си при тази вълнуваща гледка.
- Все още можеш да отговориш, когато
те повикам! От час те търся - прошепна
тя на кучето, за да не изплаши Артур.
Алфред се усмихва.
- Не ме гледай със съжаление! Много
добре знаеш, че не ми харесва да
влизаш в стаята на дядо и да пипаш
вещите му - казва тя строго, докато
внимателно сваля маската от лицето на
внука си.
Ангелското му лице се появи на
светлината. Баба му се разтапя като
сняг на слънцето. Наистина, когато спи,
можеш да си представиш това дете с
лунички по лицето и изправена коса.
Толкова е красиво да видиш как едно

12. sur le visage et les cheveux dressés sur la
tête. C'est si beau de voir un petit être
innocent sombrer sans souci dans le
sommeil !
La grand-mère soupire de bonheur
devant cet ange paisible qui remplit sa
vie.
Alfred couine légèrement, sans doute par
envie.
- Et vous de vous taire ! Si j'étais toi, je me
tairais cinq minutes", lui lance-t-elle.
Alfred semble comprendre
l'avertissement.
Mamie touche doucement le visage de
l'enfant avec ses mains.
- Arthur, chuchote-t-elle doucement, mais
невинно малко същество се унася в
сън, без да му пука за нищо на света!
Баба въздиша от щастие по този
спокоен ангел, който изпълва живота ѝ.
Алфред леко изпищява, несъмнено от
завист.
- А ти млъкни! На твое място щях да
млъкна за пет минути - казва му тя.
Алфред изглежда разбира
предупреждението.
Мами нежно докосва с ръце лицето на
детето.
- Артър - тихо прошепва тя, но шепотът

13. le murmure s'intensifie.
Alors, la voix doit être différente.
- Arthur !" s'écrie-t-elle à haute voix, et la
pièce sursaute. Le garçon sursaute,
surpris, confus, dans le feu de l'action.
- Au secours ! Nous sommes attaqués !
Suivez-moi, les garçons ! Alfred ! Mettez-
vous en cercle !" murmure-t-il, à moitié
endormi. Sa grand-mère le secoue
violemment.
- Arthur, calme-toi ! C'est moi ! Ta grand-
mère ", répète-t-elle plusieurs fois. Arthur
reprend ses esprits et semble réaliser où
il se trouve, et surtout devant qui.
- Désolé, grand-mère... j'étais en Afrique.
- Je vois - répond-elle en souriant - Le
voyage a été agréable ?
- Très bien ! J'étais avec mon grand-père
става все по-силен.
Тогава гласът трябва да е друг.
- Артър!" - изкрещява тя на висок глас и
стаята се разтреперва. Момчето
подскочи, изненадано, объркано, в
разгара на момента.
- Помощ! Помощ! Нападат ни!
Следвайте ме, момчета! Алфред!
Влезте в кръг!" - промърмори той,
полузаспал. Баба му го разтърси силно.
- Артур, успокой се! Това съм аз, това
съм аз! Твоята баба - повтори тя
няколко пъти. Артър се опомни и сякаш
осъзна къде се намира и, което е по-
важно, пред кого.
- Извинявай, бабо... Бях в Африка.
- Разбирам - отвърна тя и се усмихна. -
Хубаво ли си пътувал?

14. dans une tribu africaine. Ses amis - dit-il
mystérieusement.
Sa grand-mère acquiesce et reprend le
jeu.
- Nous étions entourés d'une douzaine de
lions féroces sortis d'on ne sait où !
- Oh, mon Dieu ! Qu'as-tu fait pour te
sortir de cette situation ? s'inquiète la
grand-mère.
- J'ai fait quoi ? Rien - répond
modestement le garçon - Grand-père a
tout fait. Il a déplié la grande toile et l'a
tendue au milieu de la savane.
- La toile ? Quelle toile ?
Arthur se lève d'un bond, grimpe sur un
coffre et tente d'atteindre l'étagère qui
l'intéresse. Il attrape un livre et l'ouvre
immédiatement à la page qui l'intéresse.
- Беше хубаво! Бях с дядо ми в едно
африканско племе. С неговите
приятели - каза той загадъчно.
Баба му кимна и поднови играта.
- Бяхме заобиколени от дузина свирепи
лъвове кой знае откъде!
- О, Боже мой! Какво направихте, за да
се измъкнете от тази ситуация?
- Какво направих аз? Нищо - скромно
отговори момчето, - дядо направи
всичко. Той разгъна голямото платно и
го опъна насред саваната.
- Платното? Какво платно?
Артур скочи на крака, качи се на един
дънер и се опита да достигне рафта,
който го интересуваше. Той грабна
една книга и веднага я отвори на
страницата, която го интересуваше.

15. - Ici. Tu vois ? Grand-père a peint une
toile qu'il a placée au centre. Ainsi, les
animaux féroces tournent en rond et ne
peuvent pas nous trouver. Nous sommes
comme... invisibles", dit-il avec
satisfaction.
- Invisibles, mais pas inodores", rétorque
la grand-mère.
Arthur fait semblant de ne pas avoir
compris.
- Tu as pris un bain ce matin ? ajoute-t-
elle.
- J'aimerais bien prendre un bain, mais j'ai
pris ce livre. C'est tellement intéressant,
j'ai tout oublié", avoue-t-il en feuilletant
les pages. Ils montrent ce que grand-père
- И ето я. Виждаш ли го? Дядо е
нарисувал едно платно и го е поставил
в центъра. По този начин свирепите
животни обикалят наоколо и не могат
да ни намерят. Ние сме като...
невидими - казва той със задоволство.
- Невидими, но не и без мирис -
отговаря бабата.
Артър се преструва, че не разбира.
- Къпал ли си се тази сутрин?
- С удоволствие бих се изкъпал, но взех
тази книга. Толкова е интересна, че бях
забравил всичко - признава той, докато
прелиства страниците. Те показват
какво е правил дядо за най-

16. a fait pour les tribus les plus reculées !
Sa grand-mère jette un coup d'œil sur les
dessins, qu'elle connaît par cœur.
- Je vois surtout qu'il était fasciné par les
tribus africaines plus que par les siennes",
lance-t-elle avec humour.
Arthur reprend les dessins.
- Regardez celui-ci. Il a creusé un puits
incroyablement profond et inventé tout
un réseau de tuyaux en bambou pour
transporter l'eau à des kilomètres !
- C'est ingénieux, mais les Romains ont
inventé ce système bien avant lui. C'est ce
qu'on appelle l'eau courante", lui rappelle
sa grand-mère.
Arthur ne semble pas du tout connaître
cette page d'histoire.
- Les Romains l'ont-ils fait ? Je n'ai jamais
отдалечените племена!
Баба му хвърля поглед на рисунките,
които знае наизуст.
- Виждам, че той е бил по-очарован от
африканските племена, отколкото от
своето - казва тя язвително.
Артър отново взема в ръце рисунките.
- Погледни тази. Той е изкопал
невероятно дълбок кладенец и е
изобретил цяла мрежа от бамбукови
тръби, за да пренася водата на
километри!
- Гениално е, но римляните са
изобретили тази система много преди
него. Това е, което наричаме течаща
вода - напомня му баба му.
Артър изглежда не знае нищо за тази
част от историята.

17. entendu parler d'une telle tribu - répond-
il naïvement.
Grand-mère ne peut retenir son sourire,
ni réprimer l'envie de lui ébouriffer les
cheveux.
- C'est une très ancienne tribu qui vivait
en Italie il y a bien longtemps", lui
explique-t-elle.
- Comme la salade ?" demande Arthur
avec curiosité.
- Oui, comme la salade", répond sa grand-
mère en souriant encore plus. "Allez, on
met de l'ordre dans tout ça, il faut qu'on
aille acheter des choses en ville.
- Est-ce que ça veut dire que je ne
prendrai pas de bain aujourd'hui ? se
réjouit Arthur.
- Non, ça veut dire que tu ne vas pas te
- Дали римляните са го направили?
Никога не съм чувал за такова племе -
наивно отговаря той.
Баба не може да сдържи усмивката си,
нито да потисне желанието да го
докосне по косата.
- Това е много древно племе, което е
живяло в Италия преди много време -
обяснява тя.
- Като салатата?" - пита Артур с
любопитство.
- Да, като салата - отговаря баба му и се
усмихва още повече. "Хайде, да
сложим всичко това в ред, трябва да
отидем и да купим някои неща в града.
- Това означава ли, че днес няма да се
къпя?" - ентусиазира се Артър.
- Не, това означава, че няма да се

18. baigner tout de suite. Tu prendras un bain
quand nous reviendrons. Allez, dépêche-
toi", ordonne la grand-mère.
Arthur range soigneusement les livres
qu'il a pris, et sa grand-mère met en place
le masque africain. Tous ces masques de
guerriers africains, offerts à son mari par
des amis, respirent vraiment la fierté et la
dignité. En les regardant, elle se souvient
sans doute des voyages qu'elle faisait
avec lui dans des contrées lointaines.
Mais aujourd'hui, il n'est plus là. En
quelques secondes, la tristesse l'envahit,
un profond soupir, amer comme un
souvenir, s'échappe de sa poitrine.
- Grand-mère, pourquoi Grand-père est-il
parti ?
къпеш веднага. Можеш да се изкъпеш,
когато се върнем. Хайде, побързай -
нареди баба му.
Артър внимателно прибра книгите,
които беше взел, а баба му постави
африканската маска на мястото ѝ.
Всички тези маски на африкански
воини, подарени на съпруга ѝ от
приятели, наистина излъчват гордост и
достойнство. Когато ги гледа, тя
несъмнено си спомня за
пътешествията, които е правила с него
до далечни земи. Но днес той си е
отишъл. За няколко секунди тъгата я
обзема и от гърдите ѝ се изтръгва
дълбока, горчива въздишка.
- Бабо, защо си е отишъл дядо?

19. La question résonne dans le silence et
interrompt les tristes pensées de la
grand-mère. Elle jette un coup d'œil à
Arthur, debout devant le portrait de son
grand-père, coiffé d'un casque et vêtu
d'habits clairs, comme ceux que l'on
portait dans les colonies.
La grand-mère ne sait que répondre. C'est
toujours ce qu'elle fait lorsque l'excitation
la submerge. Elle s'approche de la fenêtre
ouverte et respire profondément.
- Et je voudrais savoir...", murmure-t-elle
avant de refermer la fenêtre. Elle s'y
attarde encore un moment, observant le
jardin à travers la vitre.
Au loin, un vieux nain de jardin lui sourit,
les pieds solidement plantés dans les
Въпросът отеква в тишината и прекъсва
тъжните мисли на баба. Тя погледна
към Артър, който стоеше пред портрета
на дядо си, облечен в каска и светли
дрехи като тези, които се носят в
колониите.
Бабата не знаеше какво да каже. Така
постъпваше винаги, когато вълнението
я завладяваше. Тя отива до отворения
прозорец и си поема дълбоко дъх.
- И аз бих искала да знам... -
промърморва тя, преди отново да
затвори прозореца. Тя се задържа там
още миг, наблюдавайки градината през
стъклото.
В далечината й се усмихва стар
градински гном, чиито крака са здраво

20. racines d'un chêne majestueux qui règne
sur les lieux. Combien de souvenirs ce
vieux chêne a-t-il accumulés au cours de
sa vie ! Il pourrait sans doute raconter
cette histoire mieux que quiconque, mais
ce n'est pas lui mais la grand-mère qui
commence :
- Votre grand-père passait beaucoup de
temps dans le jardin, près de son arbre
préféré. Il disait qu'il avait trois cents ans
de plus que lui. Le vieux chêne avait donc
beaucoup de choses à lui dire.
Arthur s'assit en silence sur le bord du
fauteuil, attendant de savourer l'histoire
qu'il allait entendre.
- Je le vois encore regarder les étoiles
dans ses jumelles, toute la nuit, après la
tombée de la nuit", raconte la grand-
стъпили в корените на величествения
дъб, който царува над терена. Колко
много спомени е натрупал този стар
дъб през живота си! Вероятно той би
могъл да разкаже тази история по-
добре от всеки друг, но не той, а бабата
започва:
- Дядо ти прекарваше много време в
градината, близо до любимото си
дърво. Казваше, че то е с триста години
по-старо от него. Така че старият дъб
имал какво да му каже.
Артър седеше мълчаливо на ръба на
фотьойла и чакаше да се наслади на
историята, която щеше да чуе.
- Все още го виждам как гледа звездите
през бинокъла си, цяла нощ, след като
се стъмни - казва баба му с нежен глас,

21. mère d'une voix douce, "la pleine lune
brillait au-dessus du champ. C'était...
délicieux. Je pouvais le regarder pendant
des heures quand il était comme ça -
inspiré, tournant en rond comme un
papillon attiré par la lumière.
Grand-mère sourit, voyant la scène
gravée dans sa mémoire.
Puis sa bonne humeur s'estompe peu à
peu et son visage s'assombrit.
- ... Et un matin, les jumelles étaient là...
et il était parti. Bientôt, quatre ans se
seront écoulés.
Arthur est stupéfait.
- Parti comme ça, sans un mot, sans rien ?
Sa grand-mère hoche légèrement la tête.
- Ça devait être très important pour qu'il
parte comme ça, sans même nous
- пълната луна светеше над полето.
Беше... вкусно. Можех да го гледам с
часове, когато беше такъв - вдъхновен,
кръжащ като пеперуда, привлечен от
светлината.
Баба се усмихна, виждайки как сцената
се запечатва в паметта ѝ.
После доброто ѝ настроение
постепенно изчезна и лицето ѝ
потъмня.
- ... И една сутрин бинокълът беше
там... а него го нямаше. Скоро щяха да
минат четири години.
Артър беше зашеметен.
- Просто така, без нито една дума, без
нищо?
Баба му кимна леко.
- Сигурно е било много важно за него,

22. prévenir", lance-t-elle avec une légère
ironie. Et elle frappe ses mains l'une
contre l'autre comme on fait éclater une
bulle de savon pour rompre le charme.
- Allez, on va être en retard ! Cours
mettre un pull !
Arthur court gaiement vers sa chambre. Il
n'y a que les enfants pour passer d'une
excitation à l'autre avec une telle facilité,
comme si les événements les plus graves
n'avaient pas beaucoup d'importance.
La grand-mère sourit à cette pensée. Elle
a tellement de mal à oublier les
événements tristes, même pour quelques
minutes !
за да си тръгне така, без дори да ни
каже - каза тя с нотка ирония. И плясва
с ръце, сякаш пука сапунен мехур, за да
развали заклинанието.
- Хайде, ще закъснеем! Бягай и си
облечи един пуловер!
Артър побягна щастливо към стаята си.
Само децата могат с такава лекота да
преминават от едно вълнение към
друго, сякаш най-сериозните събития
нямат никакво значение.
Баба се усмихва при тази мисъл. На нея
ѝ е толкова трудно да забрави тъжните
събития, дори за няколко минути!

23. La grand-mère ajuste à nouveau son
chapeau. Elle traverse le jardin et se
dirige vers son pick-up Chevrolet, plus
habillée qu'un vieil âne.
Arthur enfile son pull sur le pouce et, en
passager discipliné, mitraille la voiture.
Un trajet dans ce vaisseau, digne des
pionniers de l'espace, est toujours une
aventure pour lui. Mamie appuie sur deux
ou trois boutons et tourne la clé, mais il
interroge aussi plus qu'une serrure
rouillée.
Le moteur s'ébroue, grogne, rebondit, se
bloque, se noie, se débloque, rugit et
enfin décolle.
Arthur aime le doux ronronnement du
vieux moteur diesel, comme le
Баба отново нагласи шапката си. Тя
прекоси градината и се насочи към
своя пикап "Шевролет", по-облечен от
старо магаре.
Артър си сложи джъмпер и като
дисциплиниран пътник изстреля
колата. Пътуването в този съд, достоен
за пионерите на космоса, винаги е
приключение за него. Мами натиска
няколко бутона и завърта ключа, но и
разпитва повече от една ръждясала
ключалка.
Двигателят дрънчи, ръмжи, подскача,
заключва, потъва, отключва, реве и
накрая потегля.
Артър харесва мекото мъркане на
стария дизелов двигател, подобно на
бръмченето на пералня.

24. bourdonnement d'une machine à laver.
Alfred le chien se tient à distance de ces
périls, c'est-à-dire de la voiture. Tant de
bruit pour un score aussi dérisoire le
perturbe.
La grand-mère se tourne vers lui :
- Voulez-vous, sans que je vous y oblige,
bien sûr, me rendre exceptionnellement
un service ?
Le chien dresse l'oreille. Les faveurs sont
souvent récompensées.
- Pour garder la maison", lui dit-elle
impérativement.
Le chien aboie, ne sachant pas trop à quoi
il vient de consentir.
- Je vous remercie. C'est très gentil de
votre part - répond poliment la grand-
mère.
Кучето Алфред се държи на разстояние
от тези опасности, т.е. от колата.
Толкова много шум за такава нищожна
сума го безпокои.
Бабата се обръща към него:
- Ще ми направиш ли една услуга, без
да те принуждавам, разбира се?
Кучето наостря уши. Услугите често се
възнаграждават.
- Да пазиш къщата - казва му тя
императивно.
Кучето лае, без да е съвсем сигурно с
какво се е съгласило.
- Благодаря ви много. Това е много
мило от ваша страна - отвърна бабата
учтиво.
Тя освобождава ръчната спирачка,
подобно на указател на железопътен

25. Elle desserre le frein à main, comme un
panneau de signalisation à un passage à
niveau, et dirige la Chevrolet vers la
sortie. Le nuage de poussière montre
qu'une légère brise souffle constamment
dans cette charmante vallée. Et la voiture,
empruntant la route étroite qui serpente
vers le monde civilisé, s'éloigne en
direction de la colline verdoyante.
La ville n'est pas grande, mais elle est très
accueillante.
Presque tous les magasins sont
concentrés dans la rue principale. On n'y
trouve que l'essentiel, que ce soit au
kiosque ou chez le cordonnier. Quand on
vit si loin, il n'y a vraiment pas de place
прелез, и насочва шевролета към
изхода. Облакът прах показва, че в тази
очарователна долина постоянно духа
лек ветрец. И колата, поемайки по
тесния път, който се вие към
цивилизования свят, се отдалечава по
посока на зеления хълм.
Градът не е голям, но е много
гостоприемен.
Почти всички магазини са
съсредоточени на главната улица.
Можете да намерите само най-
необходимото, било то в павилиона
или в обущарницата. Когато живееш

26. pour le superflu.
La civilisation n'a pas encore trop affecté
cette jolie ville, qui semble s'être
développée d'elle-même au fil du temps.
Et bien que la rue principale soit
désormais éclairée par les lumières de la
ville, il y a plus de charrettes et de vélos
que de voitures sous les quelques piliers.
Il en va de même pour le pick-up de
Babinka. Avec son allure, il produit un
effet digne d'une Rolls-Royce. Il vient de
se garer en face du magasin qui, je n'en
doute pas, est le plus important de la
ville. L'imposante enseigne à l'entrée
annonce fièrement le nom du
propriétaire et la vocation du magasin :
Davido Corporation.
L'épicerie
толкова далече, наистина няма място
за излишното.
Цивилизацията все още не е засегнала
твърде много това симпатично градче и
то сякаш се е развивало само с
времето. И макар че главната улица
вече е осветена от градски светлини,
под малкото стълбове има повече
каруци и велосипеди, отколкото коли.
Същото се отнася и за пикапа на
Бабинка. Прилича на Ролс-Ройс. Току-
що е паркирал пред магазина, който не
се съмнявам, че е най-големият в
града. Внушителната табела на входа
гордо съобщава името на собственика
и предназначението на магазина:
Давидо Корпорейшън.
Магазинът за хранителни стоки

27. Ici, on trouve de tout.
Arthur aime se rendre au supermarché, le
seul magasin qui ressemble à un terrain
de jeu spatial dans cette région semi-
médiévale. Et comme il s'imagine voyager
à bord d'un Spoutnik, il y a une certaine
logique à tout cela. Même si cette logique
n'est inhérente qu'aux enfants.
Mamie fait une sieste avant d'entrer dans
le magasin, et surtout avant de passer la
porte avec l'officier Marten. Il a une
quarantaine d'années, il est plutôt jovial,
avec des cheveux déjà argentés. Il a
l'allure d'un cocker, mais avec un sourire
engageant. Il n'a pas de faiblesse pour le
métier de policier, mais le chemin vers
l'usine est long.
Тук можете да намерите всичко.
Артър обича да ходи в супермаркета -
единственият магазин, който прилича
на космическа площадка в този
полусредновековен район. И тъй като
той си представя, че пътува на борда на
Спутник, във всичко това има известна
логика. Дори ако тази логика е
присъща само на децата.
Баба подремва, преди да влезе в
магазина, и особено преди да влезе
през вратата с офицер Мартен. Той е на
около четиридесет години, доста
жизнерадостен, с коса, която вече е
посребрена. Прилича на кокер-
шпаньол, но със завладяваща усмивка.
Не изпитва слабост към полицейската
работа, но до фабриката е дълъг път.

28. Marten descend ouvrir la porte de
Babinka.
- Merci, monsieur l'agent", dit-elle
poliment, toujours sensible au cavalier.
- Pour rien, Madame Susho. C'est un
plaisir de vous voir en ville", répond-il, un
peu flatteur.
- C'est un plaisir de vous rencontrer,
Monsieur l'Officier", répond-elle,
heureuse d'être amusée.
- Le plaisir est toujours le mien, Mlle
Susho. Et les plaisirs sont très rares ici,
croyez-moi.
- Je vous crois, monsieur l'agent",
acquiesce-t-elle.
Marten froisse sa perruque dans ses
Мартен слиза долу, за да отвори
вратата на Бабинка.
- Благодаря ви, офицер - казва учтиво,
винаги чувствителен към ездача.
- Съвсем не, мадам Сушо. Приятно ми е
да ви видя в града - отвръща той малко
ласкаво.
- Приятно ми е да се запозная с вас,
офицер - отвръща тя, щастлива, че се
забавлява.
- Удоволствието винаги е мое, госпожо
Сушо. А тук удоволствията са голяма
рядкост, повярвайте ми.
- Вярвам ви, офицер - кимва тя.
Мартен мачка перуката си в ръце,
сякаш това може да му помогне да

29. mains, comme si cela pouvait l'aider à
nouer une conversation.
- ... Vous avez besoin de quelque chose là-
haut ? Tout va bien ?
- Les obligations ne manquent pas, mais
ce n'est pas pour ça qu'on s'ennuie.
Comme toujours. Et mon petit Arthur est
avec moi. C'est bien d'avoir un homme à
la maison", dit-elle en ébouriffant les
cheveux du petit garçon, qui se dressent
comme la fourrure d'un animal sauvage.
Arthur déteste qu'on lui tapote la tête,
qu'on lui ébouriffe les cheveux d'avant en
arrière. Il a l'impression d'être un jouet en
caoutchouc qui couine quand on le
presse, un clown qui porte un chapeau à
grelots.
Il se dégage des bras de sa grand-mère
започне разговор.
- ... Имате ли нужда от нещо от там
горе? Всичко е наред?
- Задължения не липсват, но не затова
ни е скучно. Винаги е така. И моят
малък Артър е с мен. Хубаво е да имаш
мъж в къщата - казва тя и разрошва
косата на момчето, която се изправя
като козина на диво животно.
Артър мрази да го потупват по главата
и да разрошват косата му напред-
назад. Чувства се като гумена играчка,
която пищи, когато я стиснеш, като
клоун в клоунска шапка.
Той се измъква от ръцете на баба си с
недвусмислен жест. Това е всичко,
което е необходимо, за да се
разтревожи Мартен.

30. d'un geste sans ambiguïté. Il n'en faut pas
plus pour que Marten s'alarme.
- Alors... le chien que mon frère t'a vendu
se porte bien ?
- Et comment ! Un vrai cerbère !
Heureusement, mon petit Arthur connaît
très bien l'Afrique et a réussi à la
maîtriser grâce aux techniques de
dressage qu'il a apprises auprès des tribus
locales. L'animal est maintenant bien
dressé, même si nous savons que la bête
dort encore en lui. Elle dort beaucoup",
ajoute-t-elle en plaisantant.
Marten est un peu confus, ne sachant pas
où finit la vérité et où commence la
plaisanterie.
- Alors, alors... Enchanté de vous
rencontrer, Mlle Susho", balbutie-t-il,
- И така... как е кучето, което брат ми ти
продаде?
- Обзалагам се, че е така! То е истински
звяр! За щастие моят малък Артър
познава много добре Африка и е успял
да го овладее благодарение на
техниките за обучение, които е научил
от местните племена. Животното вече е
добре обучено, макар да знаем, че
звярът все още спи в него. То спи
много", добавя тя шеговито.
Мартен е малко объркан, без да знае
къде свършва истината и къде започва
шегата.
- И така, и така... Приятно ми е да се
запозная с вас, госпожо Сушо - заеква
той, преди неохотно да каже: - Е... до
скоро, госпожо Сушо.

31. avant de dire à regret : "Eh bien... à
bientôt, Mlle Susho".
- À bientôt, monsieur l'agent, répond-elle
aimablement.
Marten les regarde passer la porte et la
lâche doucement en soupirant.
Arthur tente de toutes ses forces de
déconnecter les deux chariots de métal,
mais ils sont visiblement fous amoureux
l'un de l'autre et ne veulent pas se
séparer.
Il rattrape sa grand-mère, qui marche
maintenant dans l'une des quatre allées
entre les étals, la liste des courses à la
main. Arthur se met à patiner, ce qui est
le meilleur moyen de ralentir la
- До скоро, офицере - отвръща тя
любезно.
Мартен ги наблюдаваше как излизат
през вратата и ги пусна леко с
въздишка.
Артър се опита с всички сили да
разедини двете метални колички, но те
очевидно бяха лудо влюбени един в
друг и не искаха да се разделят.
Той настигна баба си, която вече
вървеше по една от четирите пътеки
между щандовете със списък за
пазаруване в ръка. Артър започва да се
пързаля, което е най-добрият начин да
забави движението на количката. Той

32. progression du chariot. Il se tient près de
sa grand-mère, de peur que les gens
autour ne l'entendent.
- Dis-moi, grand-mère, ce policier a l'air
de t'aimer un peu, hein ? lance le garçon
sans se retenir.
Sa grand-mère fronce les sourcils, mais
personne ne semble les avoir entendus.
Elle tousse en cherchant les mots justes :
- Elle tousse en cherchant ses mots : "Et
elle est bien bonne, Arthur ! Où as-tu
trouvé ça ? s'étonne-t-elle.
- C'est vrai. Dès qu'elle vous voit, elle se
met à se dandiner comme une oie et il ne
lui reste plus grand-chose pour avaler sa
guimpe. Et - Mlle Susho comme ça, Mlle
Susho autrement.
- Arthur ! Arrête ! l'interrompt sèchement
застава близо до баба си, страхувайки
се, че хората наоколо ще го чуят.
- Кажи ми, бабо, този полицай
изглежда малко те харесва, нали -
казва момчето, без да се сдържа.
Баба му се намръщва, но изглежда
никой не ги е чул. Тя се прокашля,
докато търсеше подходящите думи:
- Тя се изкашля, докато търсеше
подходящите думи: - И това е хубаво,
Артър! Откъде си го взел?
- Вярно е, Артър. Щом те види, започва
да се мята като гъска и не й остава
много за преглъщане. И - мис Сушо
така, мис Сушо иначе.
- Артур! Престани!" - прекъсна го баба
му рязко. Не можеш да говориш така,
като сравняваш хората с гъски -

33. sa grand-mère. On ne parle pas comme
ça, en comparant les gens à des oies",
s'indigne-t-elle.
Arthur se contente de lever les épaules. Il
n'est pas tout à fait convaincu d'être
impoli - c'est donc la stricte vérité !
Sa grand-mère plisse légèrement les yeux
et tente de donner une explication.
- Ils aimaient beaucoup ton grand-père
ici, parce qu'il aidait tout le monde avec
ses inventions, comme il le faisait en
Afrique dans les villages. Et quand il a
disparu, les gens l'ont beaucoup soutenu.
La conversation devient sérieuse. Arthur
le sent et arrête d'agiter les bras.
- Et croyez-moi, sans leur gentillesse et
възмути се тя.
Артър само сви рамене. Не е напълно
убеден, че се държи грубо - та това е
строго вярно!
Баба му примижа леко и се опита да
обясни.
- Тук много харесваха дядо ти, защото
той помагаше на всички с
изобретенията си, точно както правеше
в селата в Африка. А когато изчезна,
хората много го подкрепиха.
Разговорът става сериозен. Артър
усеща това и спира да размахва ръце.
- И повярвайте ми, без тяхната доброта

34. leur aide, je n'aurais probablement jamais
supporté autant de chagrin", avoue-t-elle
humblement.
Arthur se tait. Quand on a dix ans, on ne
sait pas toujours quoi répondre.
Sa grand-mère lui caresse doucement les
cheveux et lui tend la liste des courses.
- Prends. Je te laisse faire tes courses. Je
sais que ça t'amuse. Je dois aller chercher
quelque chose chez Mme Rosenberg. Si
tu as fini avant moi, attends-moi à la
caisse.
Arthur fait un signe de tête affirmatif,
déjà extatique à l'idée de passer les
rayons à la proue de son navire de fer.
- Je peux acheter des pailles ?" demande-
t-il, l'air innocent.
Mamie lui sourit largement.
и помощ сигурно никога нямаше да
мога да понеса толкова много мъка -
признава тя смирено.
Артър остава безмълвен. Когато си на
десет години, невинаги знаеш какво да
кажеш.
Баба му нежно погали косата му и му
подаде списъка за пазаруване.
- Ти го вземи. Ще те оставя да си
пазаруваш. Знам, че това ти харесва.
Трябва да отида и да взема нещо от
мадам Розенберг. Ако си приключил
преди мен, изчакай ме на касата.
Артър кимва утвърдително, вече
изпаднал в екстаз от идеята да мине
покрай рафтовете на носа на железния
си кораб.
- Мога ли да си купя няколко сламки?" -

35. - Oui, mon cher. Autant que tu veux.
Il ne lui en fallait pas plus pour passer une
matinée inoubliable.
Mamie traverse la grande rue en jetant
des coups d'œil à gauche et à droite, bien
qu'elle n'en ait pas besoin, car il n'y a pas
de mouvement. Il s'agit peut-être d'un
vieux réflexe du passé, lorsqu'elle
traversait les capitales européennes et
africaines avec son mari.
Grand-mère entre dans la petite
quincaillerie de la famille Rosenberg, où
le carillon de la porte d'entrée a sa propre
попита той с невинен вид.
Мами се усмихва широко.
- Да, скъпа. Толкова, колкото искаш.
Това беше всичко, което му беше
необходимо, за да изживее една
незабравима сутрин.
Мами прекоси главната улица, като се
оглеждаше наляво и надясно, макар че
нямаше нужда, тъй като нямаше
никакво движение. Може би това е
стар рефлекс от времето, когато е
пътувала из европейските и
африканските столици със съпруга си.
Баба влиза в малкия железарски
магазин на семейство Розенберг,
където звънецът на вратата има своя

36. histoire.
Mme Rosenberg apparaît soudain,
comme un diable sur un ressort qui saute
de sa boîte. Il faut dire que cela fait plus
d'une heure qu'elle reste collée à la vitre
de la fenêtre, regardant la rue, attendant
que son ami apparaisse.
- Il n'est pas venu te chercher ?"
demande-t-elle immédiatement, sans
avoir entendu le "bienvenue"
enthousiaste qu'il lui a adressé. Grand-
mère jette un coup d'œil rapide à
l'extérieur.
- Non, je ne crois pas. Je ne pense pas
qu'il ait deviné quoi que ce soit.
- Merveilleux ! Merveilleux !" répète la
propriétaire du magasin en entrant. Elle
se penche derrière l'imposant comptoir
собствена история.
Госпожа Розенберг внезапно се
появява като дявол на пружина,
изскачайки от кутията си. Повече от час
тя е залепена за прозореца, гледа към
улицата и чака да се появи нейният
приятел.
- Не дойде ли да те вземе?" - попита тя
веднага, без да е чула ентусиазираното
му "добре дошъл". Баба хвърли бърз
поглед навън.
- Не, не мисля, че е така. Не мисля, че
той се е досетил за нещо.
- Чудесно! Чудесно!" - повтаря
собственикът на магазина, когато тя
влиза. Тя се наведе зад внушителния
щанд от ливански кедър и извади пакет
в хартиена торбичка. Поставя го

37. en cèdre du Liban et en sort un paquet
placé dans un sac en papier. Elle le pose
soigneusement sur le comptoir en vieux
bois.
- Voilà, tout est là", dit-elle avec un
sourire si heureux qu'on dirait une fillette
de cinq ans.
- Merci, vous êtes merveilleuse. Vous
n'imaginez pas à quel point vous me
facilitez la vie. Combien vous dois-je ?
- Rien du tout ! Rien du tout ! Je me suis
bien amusée.
La grand-mère d'Arthur est ravie, et ce ne
sont que ses bonnes manières qui la font
insister :
- Madame Rosenberg, c'est très gentil de
votre part, mais je ne peux pas accepter.
Mais la propriétaire l'a déjà retournée
внимателно върху стария дървен плот.
- Ето ви, всичко е там - казва тя с
толкова щастлива усмивка, че прилича
на петгодишно момиченце.
- Благодаря ти, прекрасна си. Не
можеш да си представиш колко много
си улеснила живота ми. Колко ти
дължа?
- Не ти дължа нищо! Изобщо нищо!
Прекарах си чудесно.
Бабата на Артър беше възхитена и само
доброто й възпитание я накара да
настоява:
- Мадам Розенберг, това е много мило
от ваша страна, но не мога да приема.
Но собственикът вече я обърна с лице
към вратата и сложи пакета в ръцете ѝ.

38. face à la porte et lui a mis le paquet dans
les mains.
- Allez, n'insistez plus et dépêchez-vous
avant qu'elle ne devine quoi que ce soit !
Elle le pousse vers la porte.
Mamie réussit tout de même à s'arrêter
sur le seuil.
- Je suis gênée... Je ne sais pas comment
vous remercier", avoue-t-elle, un peu
attristée.
La propriétaire lui serre amicalement les
épaules.
- Grâce à vous, j'ai moi aussi un rôle à
jouer. Rien ne pourrait me faire plus
plaisir.
Les deux vieilles dames sourient d'un air
- Хайде, не настоявай и побързай,
преди тя да е отгатнала нещо!
Тя го избутва към вратата.
Мами все пак успява да спре на прага.
- Толкова ми е неудобно... Не знам как
да ти благодаря - признава тя, малко
натъжена.
Собственикът я стиска приятелски по
раменете.
- Благодарение на теб и аз имам роля,
която трябва да изиграя. Не бих могла
да бъда по-щастлива.
Двете възрастни дами се усмихват
многозначително. Трябва да си живял

39. entendu. Il faut avoir vécu plus de
soixante ans pour pouvoir partager un tel
sourire sans fondre en larmes.
- Allez, tu es partie", lui ordonne la
propriétaire.
Mamie sourit légèrement en signe
d'assentiment.
- Je ne le manquerai pas. Jusqu'à demain.
- A demain", répond Mme Rosenberg,
avant de reprendre son poste
d'observation à la fenêtre.
De loin, elle voit la grand-mère d'Arthur
ouvrir le capot de la Chevrolet et glisser le
mystérieux paquet sous une vieille
couverture.
- Oh, comme c'est excitant !" murmure la
propriétaire en tapant dans ses mains.
повече от шестдесет години, за да
можеш да споделиш подобна усмивка,
без да избухнеш в сълзи.
- Хайде, вече си тръгнахте - нарежда
домакинята.
Мами се усмихва леко в знак на
съгласие.
- Няма да ми липсва. До утре.
- Ще се видим утре - отвърна госпожа
Розенберг, преди да се върне на
наблюдателния си пост до прозореца.
Отдалеч тя видя как бабата на Артър
отвори капака на шевролета и пъхна
мистериозния пакет под едно старо
одеяло.
- О, колко вълнуващо!" - промърмори
собственичката, пляскайки с ръце.

40. Lorsque Mamie retrouve Arthur à la
caisse, il a déjà commencé à vider le
contenu du caddie, amincissant les achats
sur la barre roulante. Quoi de plus
amusant que de jouer aux montagnes
russes en mettant côte à côte un paquet
de macaronis et de dentifrice, un paquet
de sucre et un shampoing parfumé à la
pomme.
La grand-mère jette un coup d'œil à la
caissière, mais celle-ci semble se laisser
prendre au jeu. La jeune femme, vêtue
d'un chemisier uniforme, lui fait un léger
signe de tête pour la rassurer. Un paquet
de pailles passe sur le rolling bar, rien de
spécial.
- Tu as tout trouvé ? demande Babinka.
Когато Мами среща Артър на касата,
той вече е започнал да изпразва
съдържанието на количката, редейки
покупките върху подвижната лента.
Какво може да е по-забавно от това да
играеш на ролетка с пакет макарони и
паста за зъби, пакет захар и шампоан с
аромат на ябълка, разположени един
до друг?
Бабата погледна към касиерката, но тя
сякаш се поддаде на играта. Младата
жена, облечена в униформена блуза,
кимна леко, за да я успокои. Над
подвижния бар минава пакет сламки,
нищо особено.
- Всичко ли намерихте - пита Бабинка.
- Да, да - отговаря той, погълнат от

41. - Oui, oui", lui répond-il, absorbé par la
régulation du trafic.
Un deuxième paquet de pailles passe sous
le nez de Mamie.
- J'avais peur que vous ne puissiez pas lire
mon écriture.
- Non, il n'y a pas de problème. Avez-vous
trouvé ce que vous cherchiez ?
L'angoisse s'empare de Mamie - mentir à
un enfant est parfois la chose la plus
difficile au monde.
- Eh bien... Oui... Non... Ce n'est pas
encore prêt. Probablement la semaine
prochaine", marmonne-t-elle en
remplissant nerveusement les premiers
sacs avec des paquets de pailles.
Embarrassée par son mensonge, ce n'est
qu'au sixième paquet de cent pailles
регулирането на движението.
Втори пакет сламки минава под носа на
Мами.
- Страхувах се, че няма да можеш да
разчетеш почерка ми.
- Не, няма никакъв проблем.
Намерихте ли това, което търсихте?
Мами беше обзета от тревога - да
излъжеш дете понякога е най-трудното
нещо на света.
- Е, аз... Да... Не... Още не е готова.
Сигурно другата седмица - промълви
тя, докато нервно пълнеше първите
торбички със снопчета сламки.
Засрамена от лъжата си, едва при
шестия пакет със сто сламки тя най-
сетне се осмелява да отговори:
- Артур! Но... какво ще правиш с всички

42. qu'elle ose enfin répondre :
- Arthur ! Mais... qu'allez-vous faire de
toutes ces pailles ?
- Tu m'as dit "autant que je veux", n'est-
ce pas ?
- Oui, c'est vrai... je l'ai dit comme ça,
murmure-t-elle.
- C'est le dernier paquet !" s'écrie-t-il pour
couper court à la conversation et laisser
passer son acquisition. Sa grand-mère ne
sait pas quoi dire. La caissière la regarde
d'un air dépité parce qu'elle n'a pas reçu
de commande pour un prix réduit lors de
l'achat de pailles en vrac.
Le vieux Chevrolet, encore plus fatigué au
retour qu'à l'aller, vient de s'arrêter à la
тези сламки?
- Казахте "колкото си искам", нали?
- Да, точно така... казах го точно така -
промърмори тя.
- Това е последният пакет!" - извиква
той, прекъсвайки разговора и
пропускайки придобивката си. Баба му
не знаеше какво да каже. Касиерката я
погледна разочаровано, защото не
беше получила поръчка за насипни
сламки на намалена цена.
Старият шевролет, още по-уморен на
връщане, отколкото на отиване, току-

43. fenêtre de la cuisine - il sera plus facile de
transporter les produits de cette façon.
Arthur commence à empiler les paquets
sur le rebord de la fenêtre. Aider sa
grand-mère est une chose naturelle pour
notre petit héros, mais aujourd'hui il
semble vouloir finir une heure plus tôt. Le
devoir l'appelle ailleurs.
Sa grand-mère sent le message.
- Pars, mon chéri. Je vais finir. Va jouer
pendant qu'il fait encore jour.
Arthur n'attend pas qu'on le lui dise. Il
attrape le sac rempli de pailles et court en
aboyant vers le jardin. Non, pas lui, mais
Alfred qui aboie derrière lui pour partager
sa joie.
Grand-mère est elle aussi ravie qu'ils
soient si pressés - elle peut maintenant
що спря до прозореца на кухнята - така
ще е по-лесно да се транспортират
продуктите. Артър започва да
подрежда пакетите на перваза на
прозореца. Да помага на баба си е
нещо естествено за нашия малък герой,
но днес той сякаш иска да приключи
час по-скоро. Задълженията го викат
другаде.
Баба му усеща посланието.
- Върви си, скъпи. Аз ще свърша. Отиди
да си играеш, докато е още светло.
Артър не чакаше да му кажат. Той
грабна торбата, пълна със сламки, и
побягна, лаейки, към градината. Не, не
той, а Алфред, който лаеше след него,
за да сподели радостта му.
Баба също се радва, че толкова бързат -

44. sortir le paquet mystérieux de la voiture
et le cacher en toute sécurité à l'intérieur
de la maison.
Arthur allume le long néon qui clignote
quelques fois avant d'éclairer tout le
garage.
Comme s'il accomplissait un rituel, le
garçon saisit une flèche près de la porte
et l'envoie à l'autre bout de la pièce. La
flèche atteint la cible en plein milieu.
- Hourra !", crie-t-il en agitant les bras en
signe de victoire. Puis il se dirige vers
l'établi, encombré de pièces d'une
invention quelconque.
Il s'agit de deux bâtons de bambou,
soigneusement coupés dans le sens de la
longueur et dont chaque moitié est
percée de nombreux trous.
сега може да извади мистериозния
пакет от колата и да го скрие на
сигурно място в къщата.
Артър включва дългата неонова
светлина, която примигва няколко
пъти, преди да освети целия гараж.
Сякаш изпълнявайки ритуал, момчето
вдигна една стрела близо до вратата и
я изпрати през стаята. Стрелата
попадна в мишената точно в средата.
- Ура!" - изкрещя той, размахвайки
ръце в знак на победа. След това се
насочва към работната маса, затрупана
с части от някакво изобретение.
Това бяха две бамбукови пръчки,
внимателно разрязани по дължина, с
множество дупки във всяка половина.
Артър нетърпеливо изпразни торбата

45. Arthur vide avec empressement le sac de
sa précieuse cargaison, puis ouvre les
paquets de paille un par un. Ils sont tous
de taille et de couleur différentes. Le
garçon hésite avant de choisir la première
paille, comme s'il était un chirurgien
choisissant le bon scalpel. Finalement, il
en prend une et essaie de l'enfoncer dans
le premier trou creusé dans le bâton de
bambou. Mais le trou est un peu étroit.
Cela pourrait-il être un obstacle ? Arthur
sort immédiatement son couteau suisse
et élargit le trou. La tentative répétée est
couronnée de succès et la paille est
merveilleusement percée. Arthur se
tourne vers son chien, seul témoin
privilégié de ce moment mémorable :
- Alfred, tu vas assister à la création du
от ценния си товар, след което отвори
сноповете слама един по един. Всички
те бяха с различни размери и цветове.
Момчето се поколеба, преди да избере
първата сламка, сякаш беше хирург,
който избира правилния скалпел.
Накрая взема една и се опитва да я
пъхне в първата дупка в бамбуковата
пръчка. Но дупката е малко тясна.
Възможно ли е това да е пречка? Артър
веднага изважда швейцарското си
ножче и разширява отвора. Повторният
опит бил успешен и сламката била
красиво пробита. Артур се обърна към
кучето си, единствения
привилегирован свидетел на този
паметен момент:
- Алфред, ти ще станеш свидетел на

46. plus grand réseau d'irrigation de tout le
comté, s'enorgueillit-il, il sera plus grand
que celui de César, plus parfait que celui
de grand-père ! Voici... le filet d'Arthur !
Alfred bâille d'excitation.
Arthur l'inventeur traverse la cour en
brandissant son énorme bâton de
bambou dans lequel sont plantées une
douzaine de pailles.
Sa grand-mère, toujours occupée à ranger
les achats, l'observe par la fenêtre de la
cuisine. Elle réfléchit un instant avant de
lui demander ce qu'il transporte, car elle
n'y comprend rien, mais finit par lever les
épaules.
създаването на най-голямата
напоителна мрежа в целия окръг -
похвали се той. - Тя ще бъде по-голяма
от тази на Цезар, по-съвършена от тази
на дядо! Вижте... мрежата на Артур!
Алфред зяпна от вълнение.
Изобретателят Артур прекоси двора,
размахвайки огромната си бамбукова
пръчка с дузина забити в нея сламки.
Баба му, все още заета с прибирането
на покупките, го наблюдаваше през
кухненския прозорец. Тя се замисли за
момент, преди да го попита какво носи,
защото не разбираше нищо, но накрая
вдигна рамене.
Артър внимателно постави

47. Arthur place soigneusement le bâton de
bambou sur de petits supports fabriqués
à cet effet. Un fossé a été soigneusement
creusé en dessous. Au fond de celui-ci, à
égale distance, se trouvent de petites
tiges vertes tendres, qu'il appelle "radis".
Arthur se précipite dans le garage, prend
le tuyau et le déroule.
Tout va bien. Il ne veut rien d'autre.
Sous le regard inquiet d'Alfred, plus
intimidant que celui d'un gardien, le
garçon attache l'extrémité du tuyau à la
première tige de bambou avec de la pâte
à modeler - multicolore, bien sûr. Il plie
ensuite le bâton de manière à ce que
chaque tige soit recouverte d'une paille.
- C'est le point le plus important, Alfred,
la régulation de l'eau doit se faire au
бамбуковата пръчка върху малки
подпори, направени за целта. Отдолу
внимателно беше изкопан ров. На
дъното на рова, на равни разстояния,
са разположени малки, нежни зелени
стръкчета, които той нарича "репички".
Артър се втурна в гаража, грабна
маркуча и го разгъна.
Всичко е наред. Той не искаше нищо
друго.
Под тревожния поглед на Алфред, по-
заплашителен от този на охранител,
момчето прикрепя края на тръбата към
първото бамбуково стъбло с моделин -
многоцветен, разбира се. След това
огъва пръчката, така че всяко стъбло да
е покрито със сламка.
- Това е най-важният момент, Алфред,

48. millimètre près, sinon nous risquons
d'inonder ou de détruire complètement la
récolte", dit-il en retenant son souffle
comme s'il s'agissait d'un explosif.
Alfred ne se soucie pas du tout des radis,
et au bout d'un moment, il revient avec
sa bonne vieille balle de tennis dans la
bouche, qu'il laisse tomber sur une tige
très tendre.
- Alfred ! "Tu sais que c'est interdit aux
étrangers sur le chantier !" ajoute-t-il en
attrapant la balle et en l'envoyant le plus
loin possible. Alfred pense naturellement
que le jeu est lancé et se précipite, en se
baissant vers le sol, à la poursuite de sa
victime imaginaire.
Arthur finit d'ajuster et court vers la grue
boulonnée sur le mur du garage.
регулирането на водата трябва да се
извърши до милиметър, в противен
случай рискуваме да наводним или
напълно да унищожим реколтата -
казва той, като задържа дъха си, сякаш
използва взривно вещество.
На Алфред изобщо не му пука за
репичките и след малко се връща с
добрата си стара топка за тенис в уста,
която пуска върху едно много крехко
стъбло.
- Алфред! "Знаеш, че това е забранено
за чужденци на строителната
площадка!" - добавя той, хваща топката
и я изпраща колкото може по-далеч.
Алфред, естествено, смята, че играта е
приключила, и се втурва нанякъде,
притичвайки до земята в преследване

49. Le chien revient à nouveau avec une balle
dans la gueule, mais son maître a disparu.
Le garçon saisit le robinet et le détourne
avec révérence.
- Que Dieu me vienne en aide", murmure-
t-il, et il se précipite, suivant la direction
du tuyau pour l'atteindre avant que l'eau
ne siffle. Dans son mouvement, il croise le
chien qui court vers lui. Alfred est
complètement désorienté par ces
nouvelles règles du jeu.
Arthur se prosterne sur le sol, puis, à
quatre pattes, suit le flot d'eau qui se
déverse sur la perche de bambou et
s'écoule le long des pailles, une à une.
Ainsi, chaque tige de radis épineux
s'imprègne d'une humidité vivifiante.
- Hourra !" s'écrie Arthur en serrant la
на въображаемата си жертва.
Артър приключи с регулирането и се
затича към крана, закрепен с болтове
към стената на гаража.
Кучето се върна отново с куршум в
устата, но стопанинът му беше
изчезнал.
Момчето грабва крана и го обръща
благоговейно.
- Бог да ми е на помощ - промърмори
той и се втурна, следвайки посоката на
тръбата, за да стигне до нея, преди
водата да изсвири. При това се натъква
на кучето, което тича към него. Алфред
беше напълно объркан от тези нови
правила на играта.
Артър се просна на земята, след което,
на четири крака, проследи струята

50. patte du chien pour le féliciter.
- Bravo ! Félicitations ! C'est un acte
remarquable qui entrera dans l'histoire,
croyez-moi ! se félicite-t-il au nom du
chien.
La grand-mère apparaît sur le pas de la
porte, un tablier sur la tête.
- Arthur, au téléphone !" dit-elle par
habitude.
Arthur lâche la patte du chien.
- Excusez-moi. Ce doit être le président de
l'entreprise de plomberie qui m'appelle
pour me saluer. Je suis à vous dans une
minute.
вода, която се изливаше върху
бамбуковия прът и се стичаше по
сламките, една по една. По този начин
всяко стръкче бодлива ряпа се напоява
с живителна влага.
- Ура!" - възкликна Артър, като стисна
лапата на кучето, за да го поздрави.
- Ура! И поздравления! Това е
забележително дело, което ще остане в
историята, повярвайте ми!" Той се
поздравява от името на кучето.
Бабата се появи на прага, с престилка
на главата.
- Артър, по телефона - каза тя по навик.
Артър пусна лапата на кучето.
- Извинете ме, господине. Това сигурно
е президентът на водопроводната
компания, който се обажда, за да каже

51. Chapitre deux
Arthur fait irruption dans le salon avec
une telle rapidité qu'il parvient à
traverser la pièce d'un bout à l'autre d'un
seul trait, comme s'il était sur des patins.
Il attrape le téléphone et s'enfonce dans
le canapé moelleux.
- J'ai inventé un système d'irrigation,
comme César ! Mais pas pour les salades
! Mais pour faire pousser les radis de
grand-mère ! Une fois qu'ils ont de l'eau,
ils poussent deux fois plus vite", crie-t-il
dans le combiné, sans savoir à qui il parle.
Mais il est déjà quatre heures et, comme
здрасти. Ще бъда при вас след минута.
Глава втора
Артър нахлува във всекидневната с
такава скорост, че успява да прекоси
стаята от единия до другия край с един
замах, сякаш е на кънки.
Грабва телефона и потъва в мекия
диван.
- Изобретил съм напоителна система,
точно като Цезар! Но не за салати! Но
за отглеждане на бабините репички!
Щом имат вода, растат два пъти по-
бързо - изкрещява той в слушалката,
без да знае с кого говори.
Но вече е четири часа и, както всеки

52. tous les jours, sa mère appelle.
- Super, mon chéri. Mais qui est ce César
? demande-t-elle, un peu déconcertée
par cette débauche d'énergie.
- Un collègue de grand-père", répond le
garçon avec assurance, "J'espère que
vous arriverez avant la nuit. J'espère que
vous arriverez avant la tombée de la nuit,
comme ça vous pourrez tout voir. Où en
êtes-vous maintenant ?
La mère est embarrassée.
- ... Nous sommes toujours en ville.
Arthur a l'air un peu déçu, mais rien ne
peut entamer son sentiment de triomphe
aujourd'hui.
- Tout va bien, alors. Tout va bien. Tu le
verras demain matin", se rassure-t-il.
Sa mère se met à parler de sa voix la plus
ден, майка му се обажда.
- Чудесно, скъпи. Но кой е този Сезар?"
- пита тя, малко смутена от този прилив
на енергия.
- Колега на дядо - отговаря уверено
момчето, - надявам се, че ще стигнеш
преди да се стъмни. Надявам се, че ще
стигнеш там преди да се стъмни, за да
можеш да видиш всичко. Къде сте
сега?
Майката се смущава.
- ... Все още сме в града.
Артър изглежда малко разочарован, но
нищо не може да помрачи чувството
му за триумф днес.
- Значи всичко е наред. Всичко е наред,
значи. Ще го видиш на сутринта -
успокоява се той.

53. douce, ce qui n'est pas bon signe.
- Arthur... Nous ne pouvons pas venir tout
de suite, mon chéri.
Le fil d'Arthur se rétrécit peu à peu,
comme un ballon crevé qui expire.
- Nous avons beaucoup de problèmes en
ville. Ils ont fermé l'usine et... papa doit
chercher un autre emploi", admet la
jeune femme avec dignité.
- Qu'il vienne ici, il y a plein de travail
dans le jardin", rétorque naïvement
l'enfant.
- Je parle d'un vrai travail, Arthur, un
travail qui rapporte de l'argent pour que
nous puissions manger tous les trois.
Arthur réfléchit quelques secondes.
- Tu sais, avec le système d'arrosage de
grand-père, on peut faire pousser tous les
Майка му започна да говори с най-
тихия си глас, което не беше добър
знак.
- Артър... Още не можем да дойдем,
скъпи.
Телцето на Артър постепенно се свива,
като пробит балон, който издиша.
- Имаме много проблеми в града.
Затвориха фабриката и... Татко трябва
да си търси друга работа - признава с
достойнство младата жена.
- Нека дойде тук, в градината има
много работа - наивно отговаря детето.
- Говоря за истинска работа, Артър,
работа, която изкарва пари, за да
можем ние тримата да ядем.
Артър се замисля за няколко секунди.
- Знаеш ли, с поливната система на

54. légumes qu'on veut, pas seulement des
radis. Et il y aura assez de nourriture pour
nous quatre !
- Bien sûr, mon garçon. Mais l'argent ne
sert pas qu'à manger. Nous l'utilisons
pour payer le loyer et...
Arthur l'interrompt, débordant
d'enthousiasme :
- Nous pourrions tous vivre ici à merveille.
Il y a beaucoup de place, et je suis sûr
qu'Alfred sera content aussi. Et Mamie,
bien sûr.
La patience et la gentillesse de la mère
sont mises à rude épreuve.
- Écoute-moi, Arthur. Ne complique pas
les choses. Ce n'est pas facile pour nous
comme ça. Papa a besoin d'un travail,
alors nous resterons ici quelques jours de
дядо можем да отглеждаме всички
зеленчуци, които искаме, а не само
репички. И ще има достатъчно храна и
за четиримата!
- Разбира се, момчето ми. Но парите не
са само за храна. Използваме ги, за да
плащаме наема и...
Артур прекъсва, избухвайки в
ентусиазъм:
- Всички можем да живеем тук
прекрасно. Има много място и съм
сигурен, че и Алфред ще бъде щастлив.
И Мейми, разбира се.
Търпението и добротата на майка му са
подложени на тежко изпитание.
- Слушай ме, Артър. Не усложнявай
нещата. И без това не ни е лесно. Татко
има нужда от работа, така че ще

55. plus jusqu'à ce que nous trouvions
quelque chose qui nous convienne",
conclut Maman.
Arthur ne comprend pas pourquoi sa
mère rejette si fermement ses
suggestions sensées. Mais les adultes,
c'est bien connu, ont leurs propres
arguments, dénués de toute logique.
- D'accord", répond-il avec résignation.
La discussion est terminée et la voix de
maman redevient douce et affectueuse.
- Si nous ne sommes pas avec toi, cela ne
veut pas dire que nous ne pensons pas à
toi, surtout aujourd'hui", dit-elle avec une
note mystérieuse dans la voix, "parce
qu'aujourd'hui... c'est ton... anniversaire !
останем тук още няколко дни, докато
намерим нещо, което да ни устройва -
завършва мама.
Артър не разбира защо майка му така
категорично отхвърля разумните му
предложения. Но възрастните, както
всички знаем, имат свои собствени
аргументи, лишени от всякаква логика.
- Добре - отвръща той примирено.
Дискусията приключва и гласът на
мама отново става мек и нежен.
- Това, че не сме с теб, не означава, че
не мислим за теб, особено днес - казва
тя със загадъчна нотка в гласа си, -
защото днес... е твоят... рожден ден!
- Честит рожден ден, сине - изведнъж

56. - Joyeux anniversaire, mon fils", dit
soudain la voix tonitruante de son père
dans le combiné.
Arthur n'est plus heureux. Il dit "merci",
mais à peine audible. Son père fait
semblant d'être joyeux.
- Tu crois qu'on t'a oublié, hein ? Tiens, on
ne t'a pas oublié ! Surprise ! La dixième
année n'est pas oubliée ! Tu es un grand
garçon maintenant ! Mon grand garçon !
Une imitation du bonheur qui ne peut
tromper personne, surtout pas Arthur.
Mamie regarde de loin, comme si elle
savait d'avance que la conversation sera
douloureuse pour son petit-fils.
- Le cadeau te plaît-il ? demande le père.
- Mais il ne l'a pas encore reçu, idiot !
s'indigne la mère en chuchotant et en
се чува гръмогласният глас на баща му
в слушалката.
Артур вече не беше щастлив. Той каза
"благодаря", но едва се чуваше. Баща
му се престори на щастлив.
- Мислиш, че сме те забравили, нали?
Е, не сме те забравили! Изненада,
изненада! Десетата година не е
забравена! Ти вече си голямо момче!
Моето голямо момче!
Имитация на щастие, която не може да
заблуди никого, особено Артър.
Мами гледа отдалеч, сякаш
предварително знае, че разговорът ще
бъде болезнен за внука ѝ.
- Харесва ли ти подаръкът?" - попита
бащата.
- Но той още не го е получил, идиот!" -

57. essayant d'adoucir la question sans tact
de son mari :
- J'ai passé un accord avec ta grand-mère,
mon cher enfant. Demain, vous irez tous
les deux en ville et vous choisirez le
cadeau que vous voulez", dit-elle
gentiment.
- Mais qu'il ne soit pas trop cher", dit la
voix du père, qui ne sait pas s'il s'agit
d'une plaisanterie ou non.
- François, la mère est en colère, tu ne
peux pas au moins réfléchir un peu avant
de parler !
- Je plaisantais ! Mais qu'est-ce que c'est
que ça ! " balbutie le père, comme un
mauvais comédien.
Arthur ne bouge pas, comme une statue.
Quelque part, un robinet est
възмущава се майката, шепне и се
опитва да смекчи нетактичния въпрос
на съпруга си:
- Сключих споразумение с баба ти,
скъпо мое дете. Утре двамата ще
отидете в града и ще изберете
подаръка, който искате - казва тя
нежно.
- Но той не трябва да е прекалено скъп
- казва гласът на бащата, който не знае
дали се шегува, или не.
- Франсоа, майката се ядосва, не
можеш ли поне малко да помислиш,
преди да говориш!
- Аз само се шегувах! Какво, по
дяволите, е това! "- заеква бащата като
лош актьор.
Артур не помръдна, като статуя. Някъде

58. complètement fermé.
- C'est bien ! Il est temps de te laisser
partir, mon fils. Le téléphone n'est pas
libre non plus - le père ne peut se retenir.
Du combiné, complètement libre, on
entend les parents se disputer.
- Au revoir, mon fils, et... - à ce moment-
là, les voix des parents s'unissent pour
chanter en même temps :
- Joyeux anniversaire !
Arthur met lentement le récepteur en
place, presque sans excitation. Il n'a
qu'une idée en tête. Il y a plus de vie au
bout de sa canne de bambou que dans ce
téléphone. Il regarde son chien, accroupi
en face de lui, attendant de savoir ce qui
se passe.
- Ce n'était pas le président", lui confie le
кранчето се затвори напълно.
- Това е добре! Време е да те пусна,
сине мой. Телефонът също не е
свободен - бащата не може да се
сдържи.
От слушалката, която е напълно
свободна, се чува как родителите
спорят.
- Сбогом, сине мой, и... - В този момент
гласовете на родителите се
обединяват, за да запеят
едновременно:
- Честит рожден ден!
Артър бавно поставя слушалката на
мястото ѝ, почти без да се вълнува. В
главата му се въртеше само една
мисъл. В края на бамбуковия му бастун
има повече живот, отколкото в този

59. garçon.
Soudain, l'espace d'un instant, un
véritable sentiment de solitude l'envahit.
Un trou noir et rond dans lequel il vaut
mieux ne pas tomber.
Alfred offre une nouvelle fois son ballon
pour changer de sujet de conversation,
mais une chanson les sort tous deux de
leur rêverie.
- Joyeux anniversaire", chante
joyeusement Babinka.
Elle apparaît avec un grand gâteau au
chocolat dans les mains, surmonté de dix
bougies. Elle avance lentement, au
rythme des aboiements d'Alfred, qui ne
supporte pas qu'on chante sans lui.
Le visage d'Arthur s'illumine avant même
que les bougies ne l'éclairent de leur
телефон. Той поглежда към кучето си,
което е приклекнало пред него в
очакване да разбере какво се случва.
- Това не беше президентът - казва му
момчето.
Изведнъж, за миг, го обзема истинско
усещане за самота. Кръгла черна дупка,
в която би било по-добре да не попада.
Алфред отново предлага топката си, за
да смени темата на разговора, но една
песен изтръгва и двамата от замислите
им.
- Честит рожден ден - запява радостно
Бабинка.
Тя се появява с голяма шоколадова
торта в ръце, увенчана с десет
свещички. Тя се придвижва бавно
напред в ритъма на лая на Алфред,

60. flamme. La grand-mère dépose le gâteau
devant lui, ainsi que deux petits cadeaux.
La chanson se termine. Une vraie
surprise, bien gardée, jusqu'au dernier
moment.
Très excité, Arthur se jette au cou de sa
grand-mère.
- "Tu es la meilleure, la plus merveilleuse
grand-mère du monde ! s'écrie-t-il sans se
retenir.
- Et toi, tu es le meilleur petit-enfant !
Allez, souffle !
Le garçon prend une grande inspiration,
който не можеше да понесе някой да
пее без него.
Лицето на Артур светна още преди да
се запалят свещите. Бабата постави
тортата пред него, заедно с два малки
подаръка.
Песента свършва. Истинска изненада,
добре пазена до последния момент.
Много развълнуван, Артър се хвърля
около врата на баба си.
- Ти си най-добрата, най-прекрасната
баба на света!" - възкликва той, без да
се сдържа.
- А ти си най-добрият внук! Хайде,
духни!
Момчето си поема дълбоко дъх, после

61. puis renonce.
- Elles sont très belles, laissons-les brûler
encore un peu. D'abord les cadeaux.
- Comme tu veux", approuve Mamie,
amusée, "C'est de la part d'Alfred".
- C'est très gentil à vous d'y penser,
Alfred, dit Arthur, très surpris.
- Et tu n'oublierais pas son anniversaire,
n'est-ce pas ? lui rappelle la grand-mère.
Arthur sourit - c'est vrai - et ouvre le
paquet.
C'est une balle de tennis toute neuve.
Arthur est aux anges.
- C'est génial ! Je n'ai jamais eu de balle
neuve. Elle est belle.
Alfred aboie pour qu'ils commencent à
jouer. Arthur s'apprête à le jeter, mais sa
grand-mère l'en empêche.
се отказва.
- Красиви са, нека ги оставим да горят
още малко. Първо подаръците.
- Както желаеш - одобрява Мами,
забавлявайки се, - това е от Алфред.
- Много мило от твоя страна, че си се
сетил за това, Алфред - казва Артър,
много изненадан.
- А ти няма да забравиш рождения му
ден, нали?" - напомня баба.
Артър се усмихна - това е истина - и
отвори пакета.
Това е чисто нова топка за тенис.
Артър е развълнуван.
- Тя е фантастична! Никога досега не
съм имал нова топка. Прекрасна е.
Алфред лае, за да започнат да играят.
Артър се канеше да я хвърли, но баба

62. - Je préfère que tu joues dehors", lui dit-
elle.
Le garçon accepte naturellement et cache
le ballon entre deux coussins dans son
dos. Il ouvre l'autre paquet.
- Et ce cadeau est de ma part", précise la
grand-mère.
À l'intérieur se trouve un petit chariot de
course, avec une clé sur le côté qui
actionne le ressort qui sert de moteur.
Arthur est aux anges. Alfred aussi.
- C'est merveilleux", dit le garçon,
rayonnant d'excitation.
Aussitôt, il remonte le ressort du chariot
et le pose sur le sol. En imitant le
ronronnement d'un moteur, il démarre la
voiture surpuissante qui traverse le salon,
suivie d'Alfred. Celui-ci fait quelques
му го спря.
- Предпочитам да играеш навън - каза
му тя.
Момчето естествено се съгласи и скри
топката между две възглавници на
гърба си. Той отвори другия пакет.
- И този подарък е от мен - каза баба.
Вътре има малка състезателна количка,
с ключ отстрани, който активира
пружината, изпълняваща ролята на
двигател. Артур беше възхитен. Алфред
също.
- Чудесно е - казва момчето, сияещо от
вълнение.
Той веднага навива пружината на
количката и я поставя на пода.
Имитирайки мъркането на двигателя,
той запали супермощната кола, която

63. ricochets et finit par se cacher
astucieusement du chien sous une chaise.
Arthur est amusé.
- Je crois qu'il préfère la voiture à la balle.
Le bolide s'arrête devant la porte
d'entrée, Alfred l'a perdu de vue.
Le garçon regarde à nouveau le gâteau,
mais ne se décide pas encore à souffler
les bougies.
- Mais comment avez-vous réussi à faire
un tel gâteau ? Votre four n'a pas
fonctionné", demande Arthur.
- J'ai trouvé un moyen", avoue sa grand-
mère.
- Le gâteau est très beau", ajoute Arthur
sans la quitter des yeux, "mais il est un
peu grand pour nous trois".
Babinka sent sa mauvaise humeur
премина през дневната, следвана от
Алфред. Алфред направи няколко
рикошета и накрая ловко се скри от
кучето под един стол.
Артър се забавляваше.
- Мисля, че той предпочита колата пред
топката.
Състезателната кола спря пред
входната врата, Алфред я беше изгубил
от поглед.
Момчето отново погледна тортата, но
още не е решило да духне свещите.
- Но как успяхте да направите такава
торта? Фурната ти не работеше - пита
Артър.
- Намерих начин - признава баба му.
- Тортата е много красива - добавя
Артър, без да откъсва поглед от нея, -

64. revenir.
- Ne leur en veux pas, Arthur. Ils font ce
qu'ils peuvent. Et je suis sûre qu'une fois
que ton père aura trouvé un travail, tout
s'arrangera.
- Ils n'étaient pas là non plus pour mon
anniversaire l'année dernière. Je ne pense
pas que le nouveau travail va changer les
choses", répond Arthur comme un adulte.
Sa grand-mère, par malchance, ne peut
rien objecter ni ajouter. Le garçon
s'apprête à souffler les bougies.
- Grand-mère lui dit : "Fais d'abord un
vœu".
Arthur ne réfléchit pas longtemps :
- Je souhaite que pour mon prochain
anniversaire... Grand-père soit ici avec
nous.
но е малко голяма за нас тримата.
Бабинка усеща, че лошото ѝ
настроение се завръща.
- Не ги обвинявай, Артър. Те правят
каквото могат. И съм сигурна, че щом
баща ти си намери работа, всичко ще
бъде наред.
- Миналата година те също не бяха там
за рождения ми ден. Не мисля, че
новата работа ще промени нещата -
отговаря Артър като възрастен. Баба
му, за нещастие, не може нито да
възрази, нито да добави нещо.
Момчето се кани да духне свещите.
- Баба му казва: "Първо си пожелай
нещо".
Артур не мисли дълго:
- Пожелавам си за следващия ми