1. ЗАСТРАШЕНИ БОЗАЙНИЦИ В БЪЛГАРИЯ Презентация на Екатерина Петрова 7-б клас СОУ”Нешо Бончев

2. СЪДЪРЖАНИЕ Червената книга на България Застрашени бозайници Вълк Пъстър пор Тюлен монах Кафява мечка Видра Дива котка Прилепи Изчезнали бозайници Европейска норка Афала Муткуп Рис Вместо край

4. Червената книга на България Червената книга на България е списък на застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове, обитаващи територията на България. Тя е издадена в два тома – през 1984г. първи том, посветен на растенията, а през 1985г. – втори том, посветен на животните. В Червената книга на България са вписани 19 бозайника.

5. ВЪЛК ( Canis lupus) Вълкът е бозайник от семейство кучета (Canidae) . вминалото вълците са разпространени почти из целия свят, но днес се срещат главно в Северна Америка, Евразия и Близкия Изток. Те живеят в широк кръг природни условия – гори, тундра, тайга, равнини и планини. В Северното полукълбо ловът и унищожаването на тяхната природна среда значително са ограничили техния ареал и сега вълците са застрашен вид. Основни фактори за смъртността на вълците са ловът от хората, автомобилните катастрофи и нараняванията от ловуваната плячка.

6. Пъстър пор (Vormela peregusna) Пъстрият пор , известен още като европейски пъстър пор и сарматски пор , е рядък хищник, който се среща в Югоизточна Европа и Азия, включително и на територията на България, като ареалът му бързо се смалява. По принцип обитава степи, полупустини и пустини. Обикновено живее на укрепени и равни пясъчни райони. От 1988 природозащитният му статут в Червената книга е "уязвим”.

7. Средиземноморски Тюлен монах (Monachus monachus) Тюленът монах или още белокоремен тюлен е считан за най – рядкото перконого и за един от най – застрашените бозайници в света. Предишния ареал на този тюлен се простирал по протежение бреговете на Средиземно и Черно море, навътре в Атлантическия океан, на юг до Кабо Верде (където вече е изчезнал) и на запад до Азорските острови (където също вече няма постоянна популация, а са забелязвани отделни животни идващи от популацията на островите Дезертас. Промишления му лов (особено по времето на Римската империя и Средновековието, унищожаването му през 20-ти век от рибарите и урбанизацията на бреговата ивица са причини за изчезването му.

8. Кафява мечка (Ursus arctos) Кафявата мечка е животно от семейство МечковиТя е най-едрият хищник в България Разпространение Живее в България и Европа, в Западна и Централна Азия до Хималаите и в Северна Америка. В България са останали твърде малко кафяви мечки. Кафявата мечка живее в горски местности. Въпреки че изглежда тромава, на кратки разстояния може да тича с 45 километра в час. Храни се с корени, жълъди и млади треви. Обича горски ягоди, малини и боровинки, диви ябълки, сливи, круши, дини и мравки.

9. ВИДРА Видрата е вид хищен бозайник от семейство Порови (Mustelidae). Главна храна на видрата е рибата. Лови жертвата си изкусно под водата. Разнообразява храната си с жаби, раци, водни плъхове, насекоми и други животни. На сушата излиза през нощта, като търси спящи и мътещи птици. (Lutra lutra) От стопанска гледна точка видрата е вредна за рибовъдството, но от екологична гледна точка е вид имащ своята ниша в природата и спомагащ за поддържането на екологичното равновесие. Поради силно намалялата си численост е вписана в Червената книга на застрашените видове.Броят на видрите намалява поради замърсяването на водоемите.

10. Дива котка (Felis Silvestris) Дивата котка е позната също така и под името дива евроазиатска котка. Размерите ѝ са малко по-големи от тези на домашната котка, с която са считани за един вид. Територията ѝ на разпространение обхваща Европа, Средния изток, Централна и Южна Азия. Живее в скалисти или гористи местности и се храни с дребни бозайници, като гризачи и зайци. Известни са и случаи на нападение над по-млади сърни и кози. Предпочита да ловува нощем и избягва срещите с хора, поради което са много редки случаите на директното ѝ наблюдение. В наши дни дивата котка се е превърнала в сравнително рядко животно, тъй като домашните котки и хората я изместват от биотопа, който традиционно обитава.

11. Прилепи (Chiroptera) Прилепите са разред летящи бозайници, чиито предни крайници са прераснали в крила. В Обединеното кралство всички прилепи са защитени със Законите за дивата природа и природата и при най-малкото обезпокояване на прилепа или на мястото, където той спи, може да последва солидна глоба. Прилепите са свещени в Тонга, Западна Африка и Босна. В западната култура прилепът често е символ на нощта и нейната предвещаваща същност. Прилепите са тясно свързани с вампирите, които според преданията могат да си променят формата в тази на прилеп, мъгла или вълк.

13. Европейска норка Европеската норка е изчезнал вид, в Европа е изчезнала още през 60-те години на миналият век. Те е населявала най-североизточни части на България, обича придимно влажен климът както са островите по р. Дунав, все още може да се наблюдава в някои части на Сибир. Норката има ценна козина, заради която е била цел на браканиерство.

14. АФАЛА Афала (Tursiops truncatus), наричана още „афалина“ или „пъхтун“, е морски бозайник от семейство Делфини (Delphinidae). Има тъпа муцуна, черна елипсовидна ивица около очите. Гръбната страна на тялото ѝ е черна или тъмносива, а коремната - светла. Широко разпространена е в умерените и тропически води на Световния океан. Един от трите вида делфини, които се срещат в Черно море. Обитава предимно плитки води в шелфовата зона в целия басейн на Черно море. Застрашен вид.

15. Муткуп Морската свиня (Phocoena phocoena), наричана още „муткуп“ или „муткур“, е морски бозайник от семейство Морски свине (Phocoenidae), който се отличава с къса заоблена муцуна. Морската свиня е широко разпространена в Световния океан. Един от трите вида делфини, които се срещат в Черно море. Обитава предимно плитки води (0-200 м) в зоната на континенталния шелф в целия басейн на Черно море. Застрашен вид. Понякога се бърка с афалата, с която си приличат. Храни се основно с риби и главоноги.

16. РИС Рисът (Lynx lynx) (наречен още Евразийски рис) е хищен бозайник от семейство Коткови. Рисът е разпространен в гористи и планински райони на Европа и Азия. В Европа се среща на Скандинавския полуостров, Естония, Карпатите, Татрите, Беловежката гора (Полша), Централна Европа (няколко малки и нестабилни популации), Алпите, Пиринеите, Балканския полуостров и Кавказ. На много от местата в Европа е реинтродуциран. Азиатската популация е над 90 % от цялата популация на риса. Разпространен е в Урал, Сибир, о. Сахалин, Монголия, Китай, Тибет. Преди години Странджа е била главно обиталище на риса в България. Рисът, макар и по-рядко, се среща и из Бургаско, Панагюрско, Твърдишкия балкан, Власи планина и на други места. Обаче от известно време насам не се е случвало да е убиван рис. Може би у нас се срещат вече само единични екземпляри, укрити в най-гъстите гористи и необитаеми места. За последен път рис е убит в Странджа през 1913 година.

17. Вместо край С обща подкрепа можем да спасим някои от тези животни!