HIPPOTHERAPY MODULE 10 BG

Специализирано професионално обучение по Хипотерапия за
специалисти работещи с деца с интелектуални, емоционални,
физически и психомоторни увреждания
2019-1-TR01-KA202-074547

 10.1. 1 Ползи по отношение на невромускулно-скелетното развитие
 10.1.2. Ползи по отношение на когнитивното развитие
 10.1.3. Ползи по отношение на психологическото развитие

 Церебрална парализа(ЦП) представлява група двигателни нарушения, които се
дължат на трайно непрогресиращо увреждане, настъпило в развиващия се мозък
на плода или бебето.
 Церебралната парализа е група от постоянни нарушения в развитието на
движенията и стойката, които водят до ограничаване на активността и се дължат
на непрогресиращи смущения.
 Моторните/двигателните нарушения при ЦП често са придружавани от нарушения
в усещанията, възприятията, познанието, психологията, общуването и
поведението, от епилепсия и от вторични мускулно-скелетни проблеми.

 Церебрална парализа най-често засяга мускулния тонус, движенията и грубата и фината
моторика, поради което пациентите с ЦП често са подходящи кандидати за хипотерапия,
тъй като хипотерапията е насочена именно към техните симптоми.
 Хипотерапията подобрява осезаемо грубата и фината моторика на пациентите.
 Всички констатирани компоненти са, както следва:
1. Регулиране на мускулния тонус
2. Мобилизация/стабилизация на областта на таза
3. Укрепване или корекция в способността за изправяне и контрол над торса
4. Подобряване на равновесните реакции (особено по отношение на промените в
темпото и посоката на движение).
5. Редуциране на неволевите движения
https://www.sensationalkids.ie/childrens-services/hippotherapy/
https://braceworks.ca/2017/09/13/health-tech/young-patients-with-cerebral-palsy-other-disabilities-benefit-from-therapeutic-horseback-riding/
https://www.youtube.com/watch?v=S1R4_HrnHkc

 Децата с ЦП обикновено страдат от спастичност, мускулно-скелетни проблеми,
нарушения в подвижността и ограничения в движенията на таза, което води до
аномални движения и поза при седене. ЦП може да засегне и абдукторните
мускули на долните крайници, както и да доведе до загуба на двигателни/моторни
функции и груби двигателни умения. Симптомите могат да включват и липса на
контрол върху позата, дисбаланс и анормални движения.
 Констатирано е, че хипотерапията може да подобри координацията, грубите
двигателни умения, стойката, контрола на главата и координацията.
 Конят предоставя една динамична опора, което го превръща в отлично средство за
укрепване здравината на торса, засилване на контрола и равновесието, както и на
цялостната стойка и стабилност, както и за правилното разпределение на тежестта
и двигателните умения.

 Сред естествените походки на коня (темпо, тръс и галоп) темпо-кадансът и
ритмичните походки са най-често използваните в терапията с помощта на коне.
Благодарение на уникалните характеристики на тези походки и триизмерните
движения, походката му напълно симулира човешката походка (като амплитуда и
честота).
 Ритъмът на коня, около 60 трептения в минута, позволява на мускулния тонус да
се отпусне, а синусоидалната форма позволява да се развие нормалното движение
при ходене.
 Движението на коня със синусоидална скорост създава един вид мост за ездача:
напред-назад, настрани, нагоре-надолу.
 Тъй като целта е да се коригира балансът и постуралният контрол, мускулите
трябва да се регулират по начин, който да осигури задържане на седлото.
 С движението на коня импулсите се предават на централната нервна система.
Мозъкът изпраща тази информация към цялото тяло. Тези корекции се извършват
чрез сигнали за възстановяване на баланса.

 При проведените проучвания е констатирано, че моделът на ходене на коня е
същият като този на човека. Следователно по време на ходенето на коня мускулите
на таза и торса работят по един и същ начин с цел осигуряване на независимост на
човека при ходене.
 Хипотерапията предоставя възможност за подържане на изправена поза,
подходяща за автоматичната постурална реакция на пациента.
 Това двуфазно движение по същество изисква от пациента да задейства торса си и
да се наведе назад, когато задната част на коня се движи напред, и да се наведе
напред, когато задната част на коня се движи назад.
 Благодарение на това се развива и подобрява контролът върху тялото при деца с
ЦП.

Хипотерапията насърчава постуралния контрол и
координацията в една уникална среда, която осигурява
незабавна сензорна обратна връзка към тялото на ездача.
 По време на сеанса по хипотерапия центърът на тежестта на ездача
се измества, което улеснява динамичната постурална
стабилизация и възстановяването на дисбаланса, причинен от
движението на коня.
 Хипотерапията е насочена към повлияване на тези отделни
фактори и тяхното подобрение, а когато те се комбинират,
хипотерапията води до цялостно подобряване на грубата
двигателна/моторна функция.

 Хипотерапията също така повлиява и неврологичната спастичност.
Проучване, правещо оценка на ефекта от хипотерапията при деца с церебрална
парализа, установява, че хипотерапията има положителен ефект върху спастичността
им.
Смята се, че хипотерапията спомага за потискане на спастичността чрез позицията,
насърчаваща флексията на тазобедрената става и външната ротация.
В допълнение се наблюдава, че флексията, екстензията и усукването на торса на
пациента имат благоприятен ефект върху спастичността на пациента с церебрална
парализа.
 В допълнение към ползите върху физиката на пациента, тя подобрява и
осигурява сензомоторна стимулация и положителни психосоматични
въздействия, като повишено самочувствие и мотивация.
 Хипотерапията обикновено спомага за повишаване на мускулния тонус в
областта на торса и шията, като същевременно намалява мускулния тонус
в долните крайници.

 Хипотерапията успешно укрепва мускулите на торса и основната мускулатура,
което спомага за поддържането на стойката, повишава равновесието и
координацията при ходене, намалява мускулния тонус по отношение на спастиката
и осигурява на пациентите по-добро осъзнаване на собственото си тяло.
 Движението на коня предоставя уникална сензорна стимулация, която позволява
всички тези резултати да бъдат възможни при различни диагнози.

 Движението на седлото, когато конят върви бавно е подобно на движението на
таза, което здравите хора извършват при ходене, като по този начин се укрепват
мускулите на торса и се подобрява равновесието, тъй като торсът реагира на
движението.
 Хипотерапията въздейства върху опорно-двигателния апарат и
неврофизиологичната трансмисия чрез движение, което стимулира
психомоторното развитие и проприоцептивната и екстероцептивната обратна
връзка.

 Наблюдават се промени в резултатите при грубата моторика, като например
функционирането на постуралното подравняване на главата и торса,
аддукторните мускули, скоростта на ходене, дължината на крачката, способността
за самостоятелно сядане, както и при психологическите фактори.
 Освен това се наблюдават подобрения по отношение на стабилността,
подвижността, функционалността, равновесието на торса, главата и горните
крайници.
 Подобрения се наблюдават и в качеството на живот на децата и в различни
дейности от ежедневието, като скачане, равновесие при скачане, самостоятелност
при сядане и изкачване и слизане по стълби.

 Във физикалната терапия многопосочните движения на коня се използват за
трениране на походката, равновесието, постуралния контрол, укрепването и
увеличаването на обхвата на движение. В много проучвания са отчетени
подобрения в грубите двигателни умения и функционалните дейности при деца с
увреждания.
 При ерготерапията движенията на коня се използват с цел подобряване на
двигателния контрол, координацията, равновесието, вниманието, сетивните
процеси и изпълнението на ежедневните дейности. Едновременно с това се се цели
подобряване на сетивните процеси, вестибуларната, проприоцептивната,
тактилната, зрителната и слуховата системи.
 Хипотерапията е насочена и към подобряване на речевите, езиковите,
когнитивните и дъвкателните функции.

 При конната езда, когато конят се движи, ездачът активира мускулите на тялото,
за да намали неговото движение и да запази основната му позиция.
 Констатира се статистически значимо подобрение на равновесието в седнало
положение и динамичното равновесие при деца с церебрална парализа.
 Конната езда подобрява скоростта на ходене и разстоянието при пациенти с
парализа, тя предизвиква движение на таза, подобно на нормалния модел на
походка на човешкото тяло, а подобряването на това движение има от своя страна
положителен ефект и върху нормалното ходене.
 Констатира се, че при пациентите с церебрална парализа намалява напрежението
в горните крайници, увеличава се контролът върху торса и се повишава нивото на
използване на ръцете в ежедневните функции.
 Резултатите от скала за измерване на грубата моторна функция също показват
статистически значимо подобрение.

 В допълнение към ползите върху физиката на пациента, тя предоставя
сензомоторна стимулация и положителни психосоматични въздействия, като
повишено самочувствие и мотивация.
 В проведени проучвания, се наблюдава, че когнитивното функциониране при деца
с диспраксия се подобрява след участие в хипотерапия.
 Доказано е и, че хипотерапията подобрява зрителното възприятие при деца с
церебрална парализа.

 Хипотерапията всъщност не включва само процеса на езда. Поставят се цели,
които детето със ЦП трябва да изпълни, като например да заведе коня на
определено място или да му оглавник/халтер.
 Детето ще изпълни задачата по възможно най-добрия начин, а след това се
обсъжда мисловния процес, идеите и начините на решаване на проблемите,
използвани за изпълнението на задачата. Обсъждането на това, което детето
прави в даден момент, му позволява да развива езиковите си умения.
 Слушането на инструктора помага за подобряване на способността на пациентите
да слушат и следват указания, да задават въпроси и т.н.

 Хипотерапията е особено полезна за деца със ЦП, които често се борят с
тревожността по отношение на миналото или имат разстройващи мисли за
бъдещето.
 Тази дейност насърчава детето да взема участие и да се съсредоточи върху
поставената задача.
 Програмата за лечение се адаптира към ситуацията, като се вземат предвид
проблемите, наблюдавани при детето.
 В зависимост от естеството и тежестта на тревожността, процесите и техниките могат да
бъдат променени.
 Когнитивната терапия включва работа, ориентирана към задачите, планиране на
дейностите, терапия с игри, разказване-слушане и логопедична терапия.
 Процесът на лечение включва обгрижване, къпане и хранене на коня,
координация, планиране и активна комуникация. Така ще се посгигне намаляване
на когнитивните, психологическите и мускулните нарушения на детето.

 Хипотерапията често се използва като средство за лечение на тревожност.
 Конете усещат опасността и реагират с повишено внимание към заобикалящата ги среда,
като често се опитват да избягат, ако ситуацията им се струва твърде опасна.
 Лицата, страдащи от тревожни разстройства, могат да усетят тези промени чрез
наблюдение, което им дава възможност да ги обсъдят с терапевта.
 Съсредоточаването върху тревожността на животното, а не върху своята, може
значително да намали тревожната реакция на пациента и да му позволи да възпре
автоматично проявящите му се тревожни мисли. По време на този процес пациентът ще
се упражнява да запазва спокойствие и да поема отговорност за собствените си мисли.

 Разказването на истории насърчава разказите за това, което животното мисли, и
предаването на емоции.
 Това е чудесен инструмент за стимулиране на развитието на езиковите умения и
творчеството.

 Констатира се също така, че хипотерапията подобрява способността за
възстановяване след заболяване, намалява депресията и чувството за самота и
поддържа социалната подкрепа при възрастните хора, което предполага нейното
благотворно физическо и психологическо въздействие.
 Хипотерапията се отнася до целенасочено планирани, образователни и социално
интегрирани интервенции, с участието на животни и групи деца, юноши,
възрастни или възрастни хора с когнитивни, афективни и двигателни увреждания
и поведенчески проблеми.
 Хипотерапията е ефективна за повишаване на себеуважението при децата.
• https://www.youtube.com/watch?v=NWqwZan7PMU

 Конете имат много качества като топлина, миризма, плавни движения, големи и
интензивни очи, които могат да стимулират важния аспект от процеса на
привързване за развитието на човека.
 Връзката с коне, установена с коня, също е изключителен елемент за
възстановяване на съзнанието на психомоторните умения, реакции и емоции на
пациентите.
 Хипотерапията често се използва като упражнение за изграждане на екип или в
семейна или групова терапия.
 Това води до увеличаване на междуличностната комуникация.
 Тъй като е ориентиран към целите, той влияе положително и върху развитието на
комуникативните умения, като дава възможност на групата да работи заедно за
постигане на обща цел.

 Лицата със Синдром на Даун (СД) често имат мускулна хипотония, която създава
намален сензомоторни контрол поради намаляване на сегментната възбудимост
на моторните неврони и намален рефлекс на разтягане. Това води до бавна или
неефективна мускулна контракция.
 Постуралните промени при СД могат да се дължат на затрудненото възприемане
на постуралните реакции, което влошава усещането за правилно движение.
 По този начин активирането на мускулите чрез дейности при деца с СД,
използващи техники за корекция на стойката, спомага за намаляване на
физическото увреждане.

 Забавянето на двигателното развитие може да означава, че пациентите с СД
обикновено имат постурален и равновесен дефицит, нуждаят се от по-дълго време
за извършване на движение и реакция и променени двигателни синергии.
 Освен това забавеното двигателно развитие на бебетата и децата с СД обикновено
се изразява в отпуснатост на сухожилията и генерализирана мускулна хипотония.
 Нарушенията в походката и равновесието се дължат и на субмаксимален
тренировъчен капацитет и променена кинетика и кинематика на походката,
дължащи се на разхлабеност на ставите, затлъстяване, мускулна хипотония, както
и на автономна дисфункция.
 Трябва да се отбележи, че такива ниски нива на физическа дееспособност
ограничават способността на възрастните с СД да извършват ежедневни дейности,
като по този начин се отразяват на качеството им на живот.

 Хипотерапията е ефективно средство, когато се обмислят терапевтични
интервенции за деца със синдром на Даун на възраст 2 и повече години.
 Хипотерапията осигурява сензорна стимулация на мускулите и ставите,
въздейства върху равновесието и усещането за движение и осигурява
разнообразни тактилни преживявания чрез топлината на тялото на коня.
 В допълнение към телесната топлина на коня, този ефект се наблюдава, когато
клиентът разтрива или прегръща коня.
• https://www.youtube.com/watch?v=QvpYjjN70W8
• https://www.youtube.com/watch?v=hGkHJefC86Y

 Нормалната температура на коня от 38°C може да подпомогне мускулното
разтягане и отпускането на тялото на ездача.
 Седейки на коня, пациентът, подложен на хипотерапия, получава около 1 800 до 2
250 тонични корекции/импулси/30 мин. и около 90 до 110 многоизмерни
импулса/минута, стимулиращи проприоцептивната система и рецепторите на
вестибуларния апарат. По този начин се развиват динамичните и статични
реакции на равновесието.
 Всяко движение на коня позволява на ездача да регулира мускулния си тонус в
съответствие с диаграмата на тялото, която е неврологична и се установява с
едновременна проприоцептивна и екстероцептивна информация.

 Когато позицията на пациента и ритъма и движението на коня се комбинират,
корекциите на стойката и тазовите и раменните стави се разделят. По този начин
се осигуряват постурална стабилност, коригиране на торса и тонични
корекции/импулси.
 В специализираната литературат се посочва, че ритмичното движение на
гръбначния стълб на коня стимулира постуралните рефлекси на пациента и
осигурява двигателно възстановяване чрез трениране на равновесието.
 По този начин хипотерапията обикновено представлява терапевтичен подход за
подобряване на постуралното коригиране при деца с СД и с постурални промени.
 Сред целите на хипотерапията са подобряване на равновесието, увеличаване на
мускулната сила и подобряване на фината двигателна координаци.

 Лицата с СД са предразположени към респираторни усложнения, дължащи се на
обструкция на горните дихателни пътища, заболявания на долните дихателни
пътища, белодробна хипоплазия, вродени сърдечни заболявания, сънна апнея,
имунодефицит, затлъстяване и хипотония. Слабостта на мускулите на торса и
крайниците може допълнително да усложни тези заболявания.
 Хипотерапията при деца и юноши със синдром на Даун укрепва торса и горните
крайници, което се отразява на силата на дихателните мускули.
 Невъзможността да се поддържа качеството на стойката и движенията при хората
с СД, се отразява на торса, променя хармонията на механиката на дишането,
променя налягането в гръдния кош и корема.
 Асистираната двигателна еволюция балансира гръдния кош и корема, като
установява равновесие между тези две кухини и регулира капацитета и обема на
белите дробове.

 Повтарящите се движения подпомагат мозъчната организация, особено
двустранната координация и невронната свързаност между мозъчните полукълба,
която е от съществено значение за речта и езика.
 Такъв е и случаят с хипотерапията.
 Предполага се, че след хипотерапия могат да се наблюдават подобрения в речта и
езика в резултат на влиянието от движението на коня.

 Причината за отчитане на ефективността на хипотерапията върху езиковите
способности може да бъде, че при традиционната терапия детето обикновено е в
статично положение (седнало), докато движението на коня засяга цялото тяло.
 Известно е, че когато децата получават едновременна стимулация в повече от
една системи, това дава възможност за модифициране и пренареждане на
нервната система.
 Необходимостта от постоянно внимание по време на езда, концентрацията,
максималната възможна самоорганизация, нуждата от запомняне и планиране на
последователността на действията по време на ездата активират умствените
процеси. Развива се слухово-моторната и зрително-моторната координация на
участващите.

 Хипотерапията може да повлияе и на психологическите, когнитивните,
поведенческите и комуникативните функции при децата.
 Децата се учат да се отнасят по подходящ начин към коня, като същевременно
подобряват решенията си и осъзнаването на своето тяло по отношение на
околната среда.
 Тези дейности развиват паметта, подобряват уменията за общуване и вдъхват
увереност на детето с СД.
 Връзката, която се създава между детето и коня по време на хипотерапията, е
нещо, което детето ще цени и ще бъде мотивирано от нея.
 Тази терапевтична дейност може също така да насърчи самоувереността и успеха
на детето.

 В допълнение към подобренията на двигателния и постуралния контрол,
социалните и емоционалните взаимодействия могат да имат положителен ефект
върху качеството на живот и самочувствието.
 В изследванията е установено, че вербалната и невербалната комуникация на
детето се е подобрила, контактът с очите се е увеличил и в резултат на това
комуникативните способности също са се подобрили.
 Констатирано е, че има по-голямо подобрение в речевите и езиковите умения,
мотивацията и самочувствието при прилагането на хипотерапия в сравнение с
традиционното лечение.

 Функциите на хипотерапията, свързани със самореализацията, включват отговор
на вътрешния потенциал на човека и потребността му да бъде уважаван от другата
страна в комуникативния процес.
 Развитието на общуването с хората е придобивка, която се постига чрез тактилно
общуване с коня. Това води до повишаване на качеството на живот на детето със
синдром на Даун и съответно до подобряване на неговата психология.

 Разстройствата от аутистичния спектър са неврологични разстройства, които се
характеризират с нарушения в социалните умения и общуването, както и с
повтарящо се и стереотипно поведение. Въпреки че не всички, 80-90% от децата
имат тази характеристка.
 Тези нарушения на фината моторика могат да повлияят на способността на децата
да започват, ефективно да извършват и да превключват между целенасочени
движения, както и да участват в подходящи за развитието дейности, което може да
повлияе на комуникацията, социалните взаимодействия и изпълнението на
ежедневните дейности.
https://www.youtube.com/watch?v=drPzexd-V_Y
https://www.youtube.com/watch?v=TjqYgiCXKlg

 Проучванията показват, че децата с разстройство от аутистичния спектър (РАС)
имат по-слаба постурална стабилност в сравнение с типично развиващите се деца
и развитието им е забавено.
 Налице са и сензомоторни нарушения. Намалената стабилност на проксималните
мускули води до намаляване на фината моторика и загуба на контрол.
 Всичко това може да доведе до влошаване на качеството на живот, намаляване на
комуникативните умения и психологически разстройства.

 Позицията на тялото на коня подобрява постуралната стабилност.
 Тъй като непрекъснатото движение на коня е предизвикателство за стабилността,
е възможно да се развият автоматични постурални механизми с цел по-активно
участие в терапевтични и функционални дейности, което предполага, че HPOT
може да е засегнал много основни умения, които са от основно значение за
развитието на по-сложни двигателни такива.
 Повишената стабилност на тялото позволява на пациента да изпълнява по-
самостоятелно функциите на горните крайници и да развива фините двигателни
умения.
 Усъвършенстването на уменията за работа с горните крайници повишава нивото
на участие на пациента в изпълнението на задачите и в ежедневните дейности.
Комуникацията осигурява справяне с трудностите и повишено участие в
 Тъй като хипотерапията осигурява всички тези ползи, се констатира, че тя е
полезен метод на лечение за подпомагане на развитието на деца с аутизъм.

 Тъй като всяка крачка на коня е предизвикателство за стабилността,
хипотерапията предлага уникална възможност за провокиране и подобряване на
постуралния контрол. При работна разходка конят прави около 100 крачки в
минута. Така за 45-минутен сеанс хипотерапия конят прави около 4500 крачки. В
резултат на това децата се налага да реагират многократно на променливостта в
движението на коня, за да поддържат стабилност. Те трябва да поддържат тези
реакции постоянно и така се развива постурална стабилност.

 Хипотерапията въздейства върху базисни умения, които са от основно значение за
развитието на по-сложни двигателни такива.
 Тези сложни умения за дисталните части на горните крайници и ръцете са важни
за изпълнението и участието в ежедневните дейности.

 Постуралният контрол и стабилността са свързани с езика, социалното участие,
игровите умения и други способности.
 Съществуват проучвания, които доказват, че хипотерапията осигурява подобрение в
поне една от посочените области.
 Интервюирани родители споделят за положителни промени в децата си след
хипотерапията, като например, че "по-лесно се справят в училище", "общуват много
повече с връстниците си" и "обръщат внимание на последствията от поведението си”.
 Констатира се, че развиването на физическа активност подобрява социалната зрялост,
а хипотерапията намалява хиперактивността при деца с аутизъм.
 Друга констатация е, че хипотерапията повишава мотивацията при деца с аутизъм.
Повишаването на мотивацията позволява на детето да повиши способността си за
учене, да подобри общуването си с връстниците и да се чувства по-добре в
психологически план.

 Съществуват различни мнения за потенциалното въздействие на нарушения
двигателен контрол върху професионалната отговорност, при все това не отричат, че
постуралният контрол е свързан с езика, социалното участие, игровите умения и други
способности.
 Двигателните затруднения могат да ограничат взаимодействието с физическия и
социалния свят, да намалят възможностите за придобиване на подходящи за
развитието умения и евентуално да допринесат за социалната изолация, тревожността
и емоционалните затруднения на децата с аутизъм и техните семейства.
 Проблемите, с които се сблъскват децата с аутизъм в ежедневието, всъщност са
свързани с проблемите им с обработването на получаваната сензорна информация и
сигнали. Теориите за двигателния контрол и обработването на сензорната
информация показват, че способността на децата с аутизъм да регулират степента,
интензивността и вида на реакциите към получаваната сензорна информация е
намалена, което води до ограничена способност за усвояване и адаптиране по време на

 Теориите за двигателен контрол и сензорна обработка предполагат, че децата с
ASD имат намалена способност да регулират степента, интензивността и типа на
реакциите на сензорна информация. Това води до ограничени способности за
привикване и адаптиране по време на ежедневните дейности.
 Хипотерапията е уникална стратегия за лечение на деца с увреждания, тъй като
отчита контекста на терапевтичната сесия, като същевременно предлага подкрепа,
необходима за оспорване на когнитивно -сензомоторните системи.
 Доказано е, че практиката на хипотерапията води до подобрения в адаптацията и
повишена готовност за участие в ежедневните дейности.

 Смята се, че хипотерапията води до положителни промени в нервността,
хиперактивността, социалното и комуникативното поведение при деца с аутизъм.
 Двигателните проблеми могат да ограничат взаимодействието с физическия и
социалния свят, като намалят възможностите за придобиване на подходящи за
развитието умения. Това кара децата с аутизъм и техните семейства да изпитват
социална изолация, тревожност и емоционални затруднения.
 Това може да се отрази негативно на децата с аутизъм и техните семейства и да
доведе до влошаване на качеството им на живот.

 Родителите на много деца с аутизъм, които участват в програмата за хипотерапия,
наблюдават значителни подобрения във физическите, социалните и сензорните
функции на децата си.
 Хипотерапията повлиява положително поведението на деца с аутизъм.
 Сеансите по хипотерапия, прилагани два пъти седмично в продължение на 12 седмици,
водят до намаляване на постуралните колебания, увеличаване на всички адаптивни
поведения (общуване, имитация), грижи за себе си, леки дейности и социално
взаимодействие при деца с разстройство от аутистичния спектър.
 Положителният ефект от хипотерапията при деца е доказан на практика и тя се приема
като възможност за една от допълнителните стратегии за лечение на деца с аутизъм.

 Проучванията показват, че хората с аутизъм, които участват в хипотерапия, могат
да получат подобрения по отношение на социалното взаимодействие,
положителните емоции, стреса, комуникацията и двигателните умени.
 Съществуват проучвания, които отчитат намаляване на негативното поведение на
детето, особено по време на езда (напр. емоционални прояви, стереотипни
движения), както и след интервенцията (напр. раздразнителност, хиперактивност
и агресия).
 Освен това при хипотерапията са отчетени подобрения в една или повече области
на междуличностното взаимодействие, включително адаптивно социално
поведение, настроение и тонус на взаимодействията между родители и деца,
социално познание, социално общуване и общо социално функциониране.

 Също така наскоро при проучвания беше констатирано и влиянието на някои
хормони върху поведението на хората с разстройства от аутистичния спектър.
Съобщава, че то е свързано с дисбаланс на хормона прогестерон и увеличаване на
хормона кортизол.
 Тези хормонални промени косвено водят до намаляване на количеството
окситоцин.
 Констатациите са, че хипотерапията намалява нивата на кортизол, осигурява
хормоналния баланс на прогестерона и увеличава количеството на окситоцина.
Съобщава се, че това води до подобряване на социалните и психологическите
нагласи при хората с разстройство от аутистичния спектър.

 Хипотерапията спомага за подобрения в една или повече области на
междуличностното взаимодействие, включително адаптивно социално поведение,
настроение и тон на взаимодействието между родители и деца, социално
познание, социално общуване и общо социално функциониране.

 Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) е неврологично
разстройство на развитието, което се характеризира със симптоми на невнимание,
хиперактивност и импулсивност.
 Тези особености могат да доведат до неуспех в обучението, намалена двигателна
активност и социални взаимоотношения при децата със СДВХ.

 Механизмът на действие на хипотерапията при деца със СДВХ е неясен.
Съществуват няколко възможни обяснения за подобряването на основните
симптоми на СДВХ.
1. Първо, физическата активност може да повлияе положително на невниманието
и импулсивността. Неотдавнашен мета-анализ на ефикасността на
интервенциите с физически упражнения показва, че интервенцията с физически
упражнения има специфични благоприятни ефекти върху инхибиторната,
когнитивната и функцията на паметта.
2. Втората хипотеза е, че повтарящите се симетрични и ритмични движения при
ездата стимулират редица процеси във вестибуло-церебеларната система.
3. Третата хипотеза е, че хипотерапията допринася за подобряване на
саморегулацията и поведенческите проблеми.
 Почти половината от децата със СДВХ имат нарушено равновесие и координация.

 Децата и юношите със СДВХ имат намалени умения за груба и фина моторика и
намалени двигателни умения.
 Скорошни изследвания на невроизображенията също показват, че невронните
мрежи, регулиращи двигателните функции, са дисфункционални при хората със
СДВХ.
 В проучванията се лансира идеята, че СДВХ може да се дължи на дефицити развити
във времето и свързани с фронтостриатално-церебеларната мрежа. В друго
проучване се стига до подобни заключения по отношение на синхронизацията в
лявата фронто-стритално-церебеларна мрежа по време на задачи при лица със
СДВХ.
 Проучванията стигат до извода, че церебеларната дисфункция допринася за
постуралния дисбаланс и дисбаланса на походката при деца със СДВХ.
• https://www.youtube.com/watch?v=SFmkCXkeRp4

 Освен това хипотерапията е ефективна в сензомоторната, невромоторната,
психологическата и социалната област.
 Тъй като конете предоставят уникална нервно-мускулна стимулация с ритмични
движения, това лечение насърчава силата, баланса, координацията и гъвкавостта
чрез двигателно обучение и сензорна интеграция.
 В контекста на СДВХ се очаква хипотерапията да подобри двигателните умения,
физическата активност и постуралното равновесие чрез стимулиране на
сензомоторната област.
 Хипотерапията може да подобри клиничните симптоми, равновесието на
походката и връзките с мозъка, последните от които контролират равновесието на
походката, при деца със СДВХ.

 Проучванията показват, че активността на невротрансмитерите намалява при
децата със СДВХ, тъй като като цяло има по-ниска активност на
невротрансмитерите и повишена активност в десния дорзален фронтален лоб.
 Наблюдава се, че взаимодействието между корите на главния мозък се увеличава
значително след хипотерапия.
 Установено е също, че хипотерапията води до повишаване ефективността при
вземане на решения и е свързано с повишаване на мозъчната активност.
 В проучванията се констатира, че подобрението прогресивно се увеличава с
увеличаване на честотата на сеансите.
 Смята се, че децата със СДВХ също могат да бъдат ефективни в ежедневния си
живот, тъй като хипотерапията осигурява вестибуларна стимулация.

 Освен това взаимодействието с конете може да бъде едно приятно преживяване,
което води до по-висока мотивация на ученето и корекция на поведението.
 Предишни проучвания показват, че ездата дава възможност на ездача да
упражнява пълен контрол върху посоката и скоростта, като развива чувство за
самостоятелност, умения за решаване на проблеми и контрол.

 Децата със СДВХ често имат трудности в социалната сфера, включително социално
отдръпване, отхвърляне от връстници и тормоз. Насърчаването на невербалното
общуване и взаймното внимание при тези деца се постига чрез взаимодействие с
коне. Следователно хипотерапията може да бъде нова психосоциална възможност
за подобряване на социалния дефицит при деца със СДВХ.
 Съществуват някои доказателства, че подобренията в тревожността,
раздразнителността, невниманието и хиперактивността могат да бъдат
постигнати чрез реципрочно взаимодействие с конете.
 Проучванията сочат, че се наблюдава значително подобрение на социалните и
комуникативни умения.

 Освен това е доказано, че конната езда може да подобри изпълнението на
функционални задачи чрез намаляване на времето за реакция.
 Напоследък хипотерапията се използва като специфична техника за осигуряване
на съответни физически стимули за увеличаване на функционалните подобрения
при пациенти с невромускулна дисфункция.
 По време на хипотерапията терапевтът се насочва към слабите страни на ездача, за
да улесни сензорно-моторните и перцептивните двигателни умения, като
използва различни постурални движения върху коня.

 В литературата има проучвания за хипотерапията, според които тя увеличава
скоростта на ходене и подвижността при развитието на статичното и динамичното
равновесие при невромускулни заболявания. Съобщава се, че причината за това е
свързана с развитието на проприоцепцията и ранната адаптация.
 Настоящите проучвания предоставят количествени доказателства, че дори кратка
хипотерапия подобрява времето за реакция, равновесието и вниманието при
пациенти с невромускулна дисфункция.

 При леко засегнатите типове спинална мускулна атрофия може да се препоръча
плуване, колоездене, хипотерапия и спортове в инвалидни колички, за да се
повиши двигателната функция, издръжливостта и участието в дейности.
 Прилагането на хипотерапия предполага: ежедневно разтягане, редовни аеробни
упражнения, позициониране, осигуряване на опора на шийните прешлени и торса,
осигуряване на обхват на движение на долните и горните крайници и увеличаване
на подвижността.

 Хипотерапията оказва влияние и върху автономните функции, симпатиковата и
парасимпатиковата системи.
 Проучванията сочат: хипотерапията увеличава възстановяването чрез провокиране на
остри автономни реакции по време на лечението и периода на възстановяване при
неврологични заболявания. Те сочат също, че сърдечната честота на лица
неврологично засегнати, се подобрява след сеанси по хипотерапия.
 Укрепва мускулите на торса и горните крайници, като намалява риска от развитие на
дихателни и сърдечни проблеми.

 Демонстрира се забележително подобрение на вниманието на пациентите, което
предполага бърза адаптация на мозъчната функция.
 Настоящите данни предоставят доказателства, че дори краткосрочната
хипотерапия е ефективна лечебна стратегия за развитие на сензорно-моторните и
когнитивните умения на пациенти с невромускулна дисфункция.

 В специализираната литература се посочва, че хипотерапията е терапия с
упражнения, която може да има положителен физически ефект върху
координацията, мускулния тонус, постуралното коригиране,
твърдостта/гъвкавостта, издръжливостта и силата, коригирането на необичайни
двигателни модели и подобряването на походката. Повтарящите се движения при
хипотерапията предизвикват непрекъснати сензорни стимули в пациентите, които
провокират когнитивни реакции и повлияват сензорната интеграция,
планирането на движенията, различаването на ляво и дясно и пространствени
усещания.

 Въпреки че първоначално хипотерапията започва да се прилага за хора с
физически увреждания, все повече доказателства подкрепят ефективността й и
като подкрепяща терапия при провеждане на логопедични терапии.
 Тези констатации показват, че подобрената физическа активност с помощта на
хипотерапия има положителен ефект върху физическите способности и
психологическото функциониране при различни групи нуждаещи се от терапия.

 Когнитивните и двигателните подобрения при невромускулни заболявания
осигуряват психологическо благополучие.
 Хипотерапията повишава качеството на живот.

ДЕФИНИЦИЯ ПОЛЗИ ОТ ХИПОТЕРАПИЯТА
ЦЕРЕБРАЛНА
ПАРАЛИЗА
Церебрална парализа
(ЦП) е трайно
неврологично
заболяване, причинено
от увреждане или
аномалии в мозъка,
които нарушават
способността му да
контролира
движенията, позата и
равновесието.
ДВИГАТЕЛНИ КОГНИТИВНИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ
 Регулиране на мускулния тонус
o Повишаване на мускулния
тонус в областта на торса и
шията
o Намаляване на мускулния
тонус в областта на
долните крайниц
Стабилизация и укрепванена
областта на таза
 Укрепване или провокиране на
механизми за изправяне и
контрол на торса
 Подобряване на равновесните
реакции (особено по отношение
на промените в темпото и
посоката на движение).
 Намаляване на неволевите
движения
 Подобряване на грубата и
фината двигателна функция
 Предоставя сензомоторна
стимулация
 Редуцира умората
 Подобрява качеството на живот
 Подобрение на
речта, езика,
когнитивните и
дъвкателните
функции
 Подобрено
визуално
възприятие
 Подобрени
речеви
способности
 Подобрява
активната
комуникация
 Намалява
тревожността
 Развитие на
способността за
планиране на
дейности,
ориентирани към
изпълнение на
определени
 Положителни
психосоматични
въздействия, като
повишено
самочувствие и
мотивация
 Повишаване на
самочувствието
възстановяване
след заболяване
 Намалява
депресията и
чувството за
самота
междуличностнат
а комуникация

СИНДРОМ НА
ДАУН
Синдромът на Даун е
състояние, при което
детето се ражда с
допълнително копие на
21-вата си хромозома -
оттам идва и другото
му име - тризомия 21.
Това води до забавяне
на физическото и
умственото развитие и
увреждания.
 Осигурява сензорни
стимули за ставите и
мускулите
 Разтягане на мускулите и
отпускане на тялото
 Подобряване на
динамичните и статичните
реакции на равновесие
 Регулиране на мускулния
тонус
 Подбрение на
баланса/равновесието
 Повишаване на мускулната
сила
 Подобряване на грубата и
фината двигателна функция
 Укрепва мускулите на торса
и горните крайници, като
намалява риска от развитие
на дихателни и сърдечни
проблеми
 Регулиране на капацитета и
обема на белия дроб
 Подпомага
развитието на речта
 Модификация и
преустройство на
нервната система
концентрацията
последователността и
планирането на
дейности
 Активира умствените
процеси
 Подобрява слухово-
моторната и зрително-
моторната
координация
 Подобрява паметта
осъзнаването на
собственото си
тяло
комуникационни
те умения
 Повишава
самочувствието
 Положително
въздействие
върху качеството
на живот
 Активира
зрителния
контакт

РАЗСТРОЙС
ТВА ОТ
АУТИСТИЧ
НИЯ
СПЕКТЪР
Разстройството от
аутистичния спектър е
състояние, свързано с
развитието на мозъка,
което влияе на начина,
по който човек
възприема и общува с
другите, като причинява
проблеми в социалното
взаимодействие и
комуникацията. Това
разстройство включва и
ограничени и повтарящи
се модели на поведение.
 Подобрява на
постуралната
стабилност
 Подобрява на грубата и
фината двигателна
функция
 Усъвършенства на
уменията на горните
крайници
 Увеличава нивото на
участие на пациента в
работата и ежедневните
дейности
комуникативните
способности
 Подобрена ефективност
при справяне с
проблеми и ежедневни
дейности
 Подобрява способността
за регулиране на
сетивните въздействия
 Повишава езиковите
умения, социалната
ангажираност,
игровите умения и
други способности
 Дава мотивация за
училище и по-добра
комуникация и
взаимодействие с
връстниците
осъзнаване на
последиците от
поведението
 Подобрява социалната
зрялост
 Редуцира
хиперактивността
 Повишава мотивацията
способността за учене
 Чувствате се по-добре в
 Намаляване на социалната
изолация при децата и
техните семейства
 Подобрява способността за
справяне с тревожността и
емоционалните трудности
при децата и техните
семейства
 Увеличава желанието за
участие в ежедневните
дейности
 Предизвиква положителни
по отношение на
раздразнителността,
хиперактивността,
социалното и
комуникативното
поведение
 Увеличаване на
адаптивното поведение
(общуване, имитация),
грижата за себе си, леките
ежедневни дейности и
социалното
взаимодействие

РАЗСТРОЙСТВА С
ДЕФИЦИТ НА
ВНИМАНИЕТО И
ХИПЕРАКТИВНОСТ
Синдромът на
дефицит на
вниманието и
хиперактивност
(СДВХ) е неврологично
разстройство на
развитието, което се
характеризира със
симптоми на
изразяващи се в
невнимание,
хиперактивност и
импулсивност.
Тези характеристики
могат да доведат до
намалена двигателна
активност и социални
взаимоотношения при
децата със СДВХ.
 Допринася за
коригиране на
дисбаланса на
стойката и походката
 Насърчава силата,
равновесието,
координацията и
гъвкавостта чрез
двигателно обучение
и сензорна
интеграция
 Подобряване на
двигателните
умения, физическата
активност, скоростта
на походката и
постуралния баланс
 Повишава
ефективността при
вземане на решения
 Улеснява ученето
 Повишава мотивацията
 Развива способността
за контрол
 Повишава чувството за
автономност
 Развива умения за
решаване на проблеми
 Намалява социалния
дефицит
 Влияе положително на
тревожността,
раздразнителността,
невниманието и
хиперактивността
 Предоставя възможност за
развитие на
комуникационните умения
 Подобрява на социалните
умения и тези за общуване

НЕВРОМУСКУЛНИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ
Невромускулните
заболявания засягат
функцията на
мускулите поради
проблеми с нервите и
мускулите в тялото.
Най-честият симптом
на тези заболявания
е мускулната слабост.
статичното и
динамичното
равновесие
 Увеличава скоростта
на ходене и
мобилността
 Предоставя
възможност за ранна
адаптация към
движението
 Подобрява времето за
реакция,
баланса/равновесиет
о и вниманието
 Увеличава
издръжливостта
 Осигурява ежедневно
разтягане,
позициониране и
аеробни упражнения
 Осигурява по-добър
обхват на движение
на долните и горните
сетивната
интеграция,
планиране на
движението,
различаване на
ляво и дясно
 Увеличава
езиковите умения,
социалната
ангажираност,
игровите умения и
други способности
концентрацията
последователността и
планирането на
дейности
 Когнитивните и
двигателните подобрения
при невромускулни
заболявания осигуряват
психологическо
благополучие.
 Повишава качеството на
живот
 Положителен ефект върху
физическите способности и
психологическото
функциониране

 Sterba, J. A. (2007). Does horseback riding therapy or therapist‐directed hippotherapy rehabilitate children with cerebral
palsy?. Developmental medicine & child neurology, 49(1), 68-73.
 Haehl, V., Giuliani, C., & Lewis, C. (1999). Influence of hippotherapy on the kinematics and functional performance of two children with
cerebral palsy. Pediatric Physical Therapy, 11(2), 89-101.
 Lechner, H. E., Kakebeeke, T. H., Hegemann, D., & Baumberger, M. (2007). The effect of hippotherapy on spasticity and on mental well-being
of persons with spinal cord injury. Archives of Physical Medicine and Rehabilitation, 88(10), 1241-1248.
 Leidig, M. (2018). An Examination of Hippotherapy as a Tool to Deliver Physical, Occupational, and Speech Therapy.
 Wollenweber, V., Drache, M., Schickendantz, S., Gerber-Grote, A., Schiller, P., & Pöhlau, D. (2016). Study of the effectiveness of hippotherapy
on the symptoms of multiple sclerosis–Outline of a randomised controlled multicentre study (MS-HIPPO). Contemporary clinical trials
communications, 3, 6-11.
 Shurtleff, T. L., Standeven, J. W., & Engsberg, J. R. (2009). Changes in dynamic trunk/head stability and functional reach after
hippotherapy. Archives of physical medicine and rehabilitation, 90(7), 1185-1195.
 Moraes, A. G., Copetti, F., Angelo, V. R., Chiavoloni, L. L., & David, A. C. (2016). The effects of hippotherapy on postural balance and
functional ability in children with cerebral palsy. Journal of physical therapy science, 28(8), 2220-2226.
 Kwon, J. Y., Chang, H. J., Yi, S. H., Lee, J. Y., Shin, H. Y., & Kim, Y. H. (2015). Effect of hippotherapy on gross motor function in children with
cerebral palsy: a randomized controlled trial. The Journal of Alternative and Complementary Medicine, 21(1), 15-21.
 Kwon, J. Y., Chang, H. J., Lee, J. Y., Ha, Y., Lee, P. K., & Kim, Y. H. (2011). Effects of hippotherapy on gait parameters in children with bilateral
spastic cerebral palsy. Archives of physical medicine and rehabilitation, 92(5), 774-779.

 Hession, C. E., Eastwood, B., Watterson, D., Lehane, C. M., Oxley, N., & Murphy, B. A. (2014). Therapeutic horse riding improves cognition, mood arousal, and
ambulation in children with dyspraxia. The Journal of Alternative and Complementary Medicine, 20(1), 19-23.
 Jang, C. H., Joo, M. C., Noh, S. E., Lee, S. Y., Lee, D. B., Lee, S. H., ... & Park, H. I. (2016). Effects of hippotherapy on psychosocial aspects in children with cerebral
palsy and their caregivers: a pilot study. Annals of rehabilitation medicine, 40(2), 230.
 Bae, M. S., Yun, C. K., & Han, Y. G. (2017). The Effects of Hippotherapy for Physical, Cognitive and Psychological Factors in Children with Intellectual
Disabilities. Korean Society of Physical Medicine, 12(3), 119-130.
 Portaro, S., Bramanti, P., Cacciola, A., Cavallaro, F., & Milardi, D. (2016). Why do we apply hippotherapy in neurological diseases? A brief overview and future
perspectives. Int J Phys Med Rehabil, 4(3), 4-5.
 Silkwood-Sherer DJ, Killian CB, Long TM, Martin KS (2012) Hippotherapy--an intervention to habilitate balance deficits in children with movement disorders: a clinical
trial. Phys Ther 92: 707-717.
 Ward SC, Whalon K, Rusnak K, Wendell K, Paschall N (2013) The association between therapeutic horseback riding and the social communication and sensory
reactions of children with autism. J Autism Dev Disord 43: 2190-2198.
 Shurtleff TL, Standeven JW, Engsberg JR (2009) Changes in dynamic trunk/head stability and functional reach after hippotherapy. Arch Phys Med Rehab 90: 1185-
1195.
 Champagne, D., & Dugas, C. (2010). Improving gross motor function and postural control with hippotherapy in children with Down syndrome. Physiotherapy Theory
and Practice, 26(8), 564-571.
 Costa, V. S. D. F., Silva, H. M. D., Alves, E. D., Coquerel, P. R. S., Silva, A. R. D., & Barros, J. D. F. (2015). Hippotherapy and respiratory muscle strength in children and
adolescents with Down syndrome. Fisioterapia em Movimento, 28(2), 373-381.
 Costa, V. S. D. F., Silva, H. M. D., Alves, E. D., Coquerel, P. R. S., Silva, A. R. D., & Barros, J. D. F. (2015). Hippotherapy and respiratory muscle strength in children and
adolescents with Down syndrome. Fisioterapia em Movimento, 28(2), 373-381.
 Uyanik, M., & Kayihan, H. (2010). Down syndrome: sensory integration, vestibular stimulation and neurodevelopmental therapy approaches for children. Stone JH,
Blouin M. International Encyclopedia of Rehabilitation, 9.
 Gabriels, R. L., Pan, Z., Dechant, B., Agnew, J. A., Brim, N., & Mesibov, G. (2015). Randomized controlled trial of therapeutic horseback riding in children and
adolescents with autism spectrum disorder. Journal of the American Academy of Child & Adolescent Psychiatry, 54(7), 541-549.
 Tabares, C., Vicente, F., Sánchez, S., Aparicio, A., Alejo, S., & Cubero, J. (2012). Quantification of hormonal changes by effects of hippotherapy in the autistic
population. Neurochemical Journal, 6(4), 311-316.
 Jackson-Maldonado, D. (2019). Hippotherapy and the Communicative Abilities of Children With Down Syndrome: A Preliminary Study. Communication Disorders
Quarterly, 1525740119870769.
 Koca, T. T., & Ataseven, H. (2015). What is hippotherapy? The indications and effectiveness of hippotherapy. Northern clinics of Istanbul, 2(3), 247.

 Jackson-Maldonado, D. (2019). Hippotherapy and the Communicative Abilities of Children With Down Syndrome: A Preliminary Study. Communication
Disorders Quarterly, 1525740119870769.
 Espindula, A. P., Ribeiro, M. F., Souza, L. A. P. S. D., Ferreira, A. A., Ferraz, M. L. D. F., & Teixeira, V. D. P. A. (2016). Effects of hippotherapy on posture
in individuals with Down Syndrome. Fisioterapia em Movimento, 29(3), 497-506.
 Costa, V. S. D. F., Silva, H. M. D., Azevêdo, M. D., Silva, A. R. D., Cabral, L. L. P., & Barros, J. D. F. (2017). Effect of hippotherapy in the global motor
coordination in individuals with Down Syndrome. Fisioterapia em Movimento, 30, 229-240.
 Bashmakova, S. B., Lapteva, N. V., Matantseva, T. N., Khmelkova, E. V., Tsvetkova, N. V., & Sheshukova, N. N. (2018). Correction Of The Sensory-
Perspective Sphere In Children With DownS Syndrome By Means Of Hippotherapy. www. mjltm. com info@ mjltm. org, 363.
 Ajzenman, H. F., Standeven, J. W., & Shurtleff, T. L. (2013). Effect of hippotherapy on motor control, adaptive behaviors, and participation in children
with autism spectrum disorder: a pilot study. American Journal of Occupational Therapy, 67(6), 653-663.
 Peters, B. C. M., & Wood, W. (2017). Autism and equine-assisted interventions: A systematic mapping review. Journal of autism and developmental
disorders, 47(10), 3220-3242.
 Ajzenman, H. F., Standeven, J. W., & Shurtleff, T. L. (2013). Effect of hippotherapy on motor control, adaptive behaviors, and participation in children
with autism spectrum disorder: a pilot study. American Journal of Occupational Therapy, 67(6), 653-663.
 Hyun, G. J., Jung, T. W., Park, J. H., Kang, K. D., Kim, S. M., Son, Y. D., ... & Han, D. H. (2016). Changes in gait balance and brain connectivity in
response to equine-assisted activity and training in children with attention deficit hyperactivity disorder. The Journal of Alternative and
Complementary Medicine, 22(4), 286-293.
 Lee, N., Park, S., & Kim, J. (2017). Hippotherapy and neurofeedback training effect on the brain function and serum brain-derived neurotrophic factor
level changes in children with attention-deficit or/and hyperactivity disorder. Journal of exercise nutrition & biochemistry, 21(3), 35.
 Oh, Y., Joung, Y. S., Jang, B., Yoo, J. H., Song, J., Kim, J., ... & Kwon, J. Y. (2018). Efficacy of Hippotherapy versus pharmacotherapy in Attention-
Deficit/Hyperactivity Disorder: A randomized clinical trial. The Journal of Alternative and Complementary Medicine, 24(5), 463-471.
 Stergiou, A., Tzoufi, M., Ntzani, E., Varvarousis, D., Beris, A., & Ploumis, A. (2017). Therapeutic effects of horseback riding interventions: a systematic
review and meta-analysis. American journal of physical medicine & rehabilitation, 96(10), 717-725.
 Bae, M. S., Yun, C. K., & Han, Y. G. (2017). The Effects of Hippotherapy for Physical, Cognitive and Psychological Factors in Children with Intellectual
Disabilities. Korean Society of Physical Medicine, 12(3), 119-130.
 Tabares, C., Vicente, F., Sánchez, S., Aparicio, A., Alejo, S., & Cubero, J. (2012). Quantification of hormonal changes by effects of hippotherapy in the
autistic population. Neurochemical Journal, 6(4), 311-316.
 Paganoni, S. (2018). Evidence-based physiatry: pediatric neuromuscular rehabilitation in the era of precision medicine. American journal of physical
medicine & rehabilitation, 97(12), 920.
 Taylor, R. R., Kielhofner, G., Smith, C., Butler, S., Cahill, S. M., Ciukaj, M. D., & Gehman, M. (2009). Volitional change in children with autism: A single-
case design study of the impact of hippotherapy on motivation. Occupational Therapy in Mental Health, 25(2), 192-200.

За повече информация на:
 https://www.hippotherapy-training.eu/
 https://www.facebook.com/HippotherapyProject/
 https://www.hippotherapy-training.eu/elearning/?lang=en
 https://play.google.com/store/apps/details?id=com.hippotherapy.mobile
 https://apps.apple.com/app/id1526453884

HIPPOTHERAPY MODULE 10 BG

More Related Content

Similar to HIPPOTHERAPY MODULE 10 BG

More from Karel Van Isacker

HIPPOTHERAPY MODULE 10 BG