HIPPOTHERAPY MODULE 12 BG

1. Специализирано професионално обучение по Хипотерапия за
специалисти работещи с деца с интелектуални, емоционални, физически и
психомоторни увреждания
2019-1-TR01-KA202-074547

3. 12.1. Членове на екипа
12.1.1. Терапевт
12.1.2. Доброволци и сътерапевт
12.1.3. Водач на коня

4.  Тъй като става дума за интервенция спрямо дете със специални потребности с
помощта на коня, лицето, което работи с детето, трябва :
 Да е специализиран в работата с лица със специални потребности
 Да разполага с информация относно официалната диагноза и за самото дете
 Да има опит в използването на коне като терапевтично средство, имайки предвид, че
това е терапевтична дейност, която се реализира на не толкова безопасно място, каквото
е това при традиционна терапия.
 Да има достатъчно знания относно структурирането на терапевтичен план.
 Хората с опит в работата с коне могат да участват като водачи на коне, но в този случай
няма да им бъде позволено да имат активна роля в същинския терапевтичен сеанс.

5. Терапевтът е лицето, което отговаря за сеансите по хипотерапия.
Тя/той трябва да е обучен психолог, психотерапевт, физиотерапевт и да използва коня
като терапевтичен инструмент заедно с други техники.
За да води сеанси по хипотерапия, той трябва да добие знания за работата с коне.
Терапевтът е този, който взема решение за целите, дейностите и оборудването.
Терапевтът трябва постоянно да следи реакцията на ездача и да адаптира
съответно движението на коня.
Той/тя трябва да има достатъчно информация, за да промени посоката на коня и да
промени темпото и ритъма му.

6.  Компетенции
 Да знае как и да му бъде позволено да оценява едно дете.
 Да знаете целите на терапията.
 Да се ​​идентифицира и разработи индивидуален терапевтичен план за всяко дете. Целите трябва да
бъдат структурирани в дългосрочен и краткосрочен план.
 За да знаете коя е правилната стойка на коня.
 Да познава принципите на хипотерапията, така че той/тя да може да промени ходенето на коня според
индивидуалните нужди на всеки клиент.
 Да бъде наясно и да разпознава всички анормални реакции на пациента по време на сесията и да бъде
съвместим с екипа на терапията.
 Да се ​​разчита на специфични терапевтични мерки и да се обърне внимание на диагностиката и
възрастта на детето. В зависимост от нивото на развитие на всяко дете, какво може и какво не може да
прави.
 След постигане на целите ще има нова оценка и ще се реши, дали терапията продължава с други цели
или ако прогресът не изисква други интервенции.
 В някои случаи децата ще покажат неуспех по време на терапията.
 Това трябва да се проучи, като се вземе предвид цялата информация и промените, които детето е
претърпяло (промяна в лекарствата, други терапии).

7.  Според Американската асоциация по хипотерапия трябва да се използва терапевт,
използващ хипотерапия в програма за възстановяване.
 Хипотерапевтът трябва да бъде регистриран психолог, психотерапевт, физиотерапевт,
логопед или трудов терапевт с най -малко 3 години опит в областта на сертифицирането.
 Да има основно обучение по хипотерапия и движението на конете. Обучението трябваше
да се проведе от сертифициран доставчик.
 Да има терапевт или специалист, обучен по хипотерапия и да присъства по време на
терапевтичните сесии.
 Важно:
 Хипотерапията представлява високорискова работа и означава голяма отговорност от
страна на терапевта, който отговаря с всички членове на екипа.
 Терапевтът ще установи как ще изглеждат сеансите, кои дейности ще се извършват и кое
оборудване ще се използва.

8.  Доброволците и съвместните терапевти могат да бъдат специализирани специалисти, но
това не е задължително.
 Доброволците трябва да внимават да не променят позицията на детето на коня и импулсите,
получени от детето.
 По този начин доброволците трябва да настроят движението си на това на коня.
 Те трябва да поддържат детето във възможно най -правилна позиция и да го движат много малко или
изобщо.
 Доброволците няма да си взаимодействат без покана от терапевта, нито с водача на коне,
нито с децата.
 Доброволецът ще действа като сянка по време на терапията, независимо от това какво
обучение има.
 Обикновено доброволците и сътерапевта ще имат намалено до почти никакво
взаимодействие с детето на коня. Има ситуация, която е изключение: когато основната
цел е социализацията.

9.  Отговорното лице ще бъде установено в началото на сесията и той/тя ще отговаря за
определянето и изпълнението на целите.
 Важно е доброволецът да е внимателен към терапевта, за да няма момент, в който конят
получава команди от водача на коня, както и от детето.
 В екипа по терапия един човек, терапевтът или доброволецът, ще отговаря за
безопасността на ездача.
 В стандартни ситуации отговорникът за безопасността на детето е този, който върви зад водача
на коня или от вътрешната страна на манежа. Това трябва да се изговори на глас в началото на
всяка сесия.
 В някои случаи лицето от външната страна на манежа може да бъде отговорното за
безопасността, стига да спазва правилата за безопасност.
 Това трябва да бъде съобщено на всички членове на екипа.

10.  Водачът на коне отговаря за воденето на коня и наблюдението и справянето с
неговото поведение и реакции.
 Това може да е човек без опит в работата с хора със специални потребности.
 Той/тя трябва да познава много добре конете, тяхното поведение, езика на
тялото им, стресовите фактори и как да се справя с коня в извънредна ситуация.
 Той/тя е отговорен за реакциите на коня, но също така и за промяна на темпото и
ритъма на ходене, когато терапевтът поиска това.
 Той/тя наблюдава външните стимули, за да идентифицира тези, които биха
могли да притеснят коня.
 Той/тя знае конкретна информация за терапията и знае всички термини,
използвани от терапевта.
 Той/тя следва само заявките на терапевта.

11.  За да имате контрол над коня, въжето за водене трябва да се държи вертикално върху
коня и конят трябва да е успореден на рамото на водача.
 Ако конят е пред рамото на водача и има извънредна ситуация, тогава водачът вече няма да
може да промени посоката.
 Ако конят ще бъде зад водача, ще стане невъзможно да се следи поведението на коня и да се
идентифицират своевременно признаците на дистрес (движение на ушите и увеличаване на
ноздрите).
 Водачът на коня е лицето, което отговаря за коня по време на терапевтичната сесия.
 Той/тя е обучен да работи с терапевтични коне и знае стъпките за терапевтична сесия.
 Освен отговорностите, свързани с коня, водачът на коня трябва да има предвид, че той/тя
ръководи цяла система и че трябва да направи това по безопасен за всички начин.
 Водачът на коне трябва да избере пътя, като се има предвид, че всички останали членове (кон,
терапевт, доброволци, дете) трябва да се пазят.
 Той/тя трябва да внимава, когато напуска манежа (когато работи извън него), да заобикаля
дупки по пътя и да избягва клони, които биха могли да висят над пътя.

12. 2. Byam, E., Simmons, D., (2005). Environment and occupation in hippotherapy. OT Practice,10(7),
13-18
3. Mihăilescu- Bîlbă A., (2019), Terapia cu ajutorul calului – Ghid pentru terapeuți, Ed. Fundației
Andrei Șaguna, Constanta.

13.  Подкрепата на Европейската комисия за издаването на тази публикация не представлява
одобрение на съдържанието, което отразява единствено възгледите на авторите, и
Комисията не носи отговорност за използването на съдържащата се в нея информация.
 https://www.hippotherapy-training.eu/
 https://www.facebook.com/HippotherapyProject/
 https://www.hippotherapy-training.eu/elearning/?lang=en
 https://play.google.com/store/apps/details?id=com.hippotherapy.mobile
 https://apps.apple.com/app/id1526453884