Ecofar wp5 module 3.5 bg

1. Развитие на управленски и предприемачески умения на младите еко-фермери чрез съвместни учебни програми за
професионално образование и обучение, подобряване на държавенобразователен стандарт, стандарти за оценка и
чрез създаване на синергични форми на устойчиво сътрудничество (ecoFAR)
597256-EPP-1-2018-1-BG-EPPKA3-VET-JQ
РП 5: Съвместна квалификационна програма за
придобиване на управленски и предприемачески
умения от страна на земеделските стопани в МСП в
земеделските стопанства
Модул 3: Предприемачески и управленски
предизвикателства в био земеделието
Раздел 5 Насърчаване на групово предприемачество
Автор: Национална професионална гимназия по
ветеринарна медицина “Иван П. Павлов”, България

2. Съдържание
• 3.5.1. Определение за групово предприемачество и
кооперативно предприемачество
• 3.5.2. Видове кооперативно предприемачество
• 3.5.3. Основни характеристикина кооперативно дружество
• 3.5.4. Правна среда
– 3.5.4.1. Използвани правни форми
– 3.5.4.2. Организационни форми

3. 3.5.1. Определение за групово предприемачество и
кооперативно предприемачество
Произходът на термина предприемачество и предприемач трябва да се търси
във френската дума “entrepreneur”, което означава посредник или търсач на
възможности.
• Основните елементи на предприемаческия процес са: идея (иновация),
начало на процеса, реализиране на намерения, растеж.
• Факторите, които влияят на предприемаческия процес, са: личностни
характеристики, социални характеристики и организационни
характеристики.
• Развитието на предприемачеството в дадена държава е тясно зависимо от
така наречената бизнес среда.
Икономическите, политическите, социално-културните, технологичните,
екологичните и географските условия са предпоставки за развитие на
предприемачеството.

4. 3.5.1. Определение за групово предприемачество и
кооперативно предприемачество
• Предприемаческата дейност е независимата дейност на граждани или
граждански сдружения, действащи на свой риск и отговорност за печалба.
• От социално-психологическа гледна точка предприемаческата дейност е
средство за реализиране на личността, постигане на независимост, стремеж
към богатство и престиж.
• В зависимост от мястото, което заемат, функциите, които изпълняват, и
поведението, което имат в едно предприятие, стопанските субекти се
разделят на еднолични търговци, вътрешни изпълнители, съ-предприемачи,
предприемачески сътрудници и просто наети работници.
• В зависимост от участниците в предприемаческия процес,
предприемачеството е индивидуално и колективно / групово.

5. 3.5.2. Видове кооперативно предприемачество
• Груповото предприемачество се осъществява от колектив - две или
повече лица или организации.
• По правило груповото предприемачество е концентрация на капитал и
отговорност. Недостатъците могат да бъдат посочени като разногласия
между участниците, разпределение на печалбата между тях.
• Кооперацията се управлява от Общо събрание, което избира
управителния съвет и председателя, както и контролния съвет.
Избраните органи на Общото събрание управляват между отчетните и
изборните събрания. На общите събрания присъстват членове на
кооперацията и управителният съвет, заедно с председателя.

6. 3.5.2. Видове кооперативно предприемачество
Има няколко вида кооперативно предприемачество.
Според собствениците на имота и поставените цели:
• Колективна собственост и колективна цел
• Колективна собственост и индивидуални цели
• Индивидуална собственост и индивидуални цели
• Индивидуална собственост и колективни цели

7. 3.5.2. Видове кооперативно предприемачество
Според собствеността:
• Традиционна кооперация
• Кооперация на частния капитал
• Кооперация на други дъщерни дружества
Пропорционално
• Споделено сътрудничество
• Кооперативно акционерно дружество

8. 3.5.3. Основни характеристики на кооперативно
дружество
Сътрудничеството като средство за стимулиране на предприемаческия процес
в селското стопанство.
Световната аграрна кооперативна наука предлага модели на сътрудничество,
които стимулират предприемаческия процес в селското стопанство.
Сътрудничеството е средство за стимулиране на предприемаческия процес в
селското стопанство. Това е общност, която се управлява демократично и е
начин за взаимопомощ. Сътрудничеството е средство за задоволяване на
индивидуалните интереси на предприемача. Предприемачите могат да
избират партньори, ресурси, пазар и производствена структура независимо.
Предимствата на сътрудничеството са:
• бизнесът е организиран - икономическа роля,
• подобрява социалния, културния и икономическия статус на своите
членове.

9. 3.5.3. Основни характеристики на кооперативно
дружество
Сътрудничеството има няколко функции:
а) икономически функции - свързани с пазарния успех и
икономическия успех
б) Обществени социални функции и индивидуална
реализация.
Резултатът от сътрудничеството е подобряване на жизнения
стандарт.

10. 3.5.4. Правна среда
В икономическата теория и бизнес практиката се правят
различни класификации според определени критерии и
характеристики. Основните са свързани с участниците,
формата на собственост, индустрията, големината на
предприятието, начина на учредяване и др.

11. 3.5.4.1. Използвани правни форми
В зависимост от формата на собственост се различават:
• Държавни
• Частни
• Кооперативни
• общински или публични предприятия и организации
• частен търговец, физическо лице
• дружества с ограничена отговорност ООД- се формира от
двама или повече съдружници с капитал, образуван от техните
дружествени вноски.

12. 3.5.4.1. Използвани правни форми
Образуването на дружества с ограничена отговорност се осъществява чрез
подписване на фирмено споразумение, което описва правата и задълженията
на съдружниците и основната дейност, която те ще извършват.
• Акционерно дружество - за привличане и управление на голямо количество
капитал. Ограничава икономическия риск на участниците в извършването
на дадена дейност. Акционерното дружество е широко разпространено във
всички страни с пазарна икономика.
• Дружество с ограничена отговорност - дружество с хибриден капитал.
Партньори могат да бъдат физически или юридически лица, които чрез
взаимопомощ и сътрудничество извършват стопански дейности, за да
задоволят своите икономически, социални и културни интереси.
• Публични предприятия - държавни и общински.

13. 3.5.4.2. Организационни форми
• Организационната структура показва как е организирано
управлението на фермата. Традиционната организационна
форма се отнася до линейна и функционална.
– линейна е такава управленска структура, при която всички
управленски дейности се извършват от един човек.
– функционална структура. Този тип организационна структура се
състои от специалисти или функционални звена.

14. 3.5.4.2. Организационни форми
Нараства динамиката на външните и вътрешните фактори,
видовете адаптация към променящите се условия се
осъществяват:
1. Чрез реорганизация
2. Чрез гъвкави организационни форми

15. 3.5.4.2. Организационни форми
Има няколко типа реални организационни структури, които могат да бъдат
класифицирани в следните:
1. Функционално ориентирана структура - Функционалната структура разделя
организацията на отдели въз основа на тяхната функция. Всеки се ръководи от
функционален мениджър, а служителите са групирани според тяхната роля.
2. Териториално ориентирана структура - Териториално ориентирана структура разделя
организацията на специфична област на трудова дейност на служителите
3. Производствено ориентирана структура - рамка, в която бизнесът е организиран в
отделни подразделения, като всеки се фокусира върху различен продукт или услуга и
функционира като отделна единица в рамките на компанията.
4. Клиент-ориентирана структура - подчертава нарастващото значение на
удовлетвореността и лоялността на клиентите, които са стимулирали компаниите /
фермите да търсят организационни начини за по-добро обслужване на своите
клиенти

16. Авторски права
За по-нататъшна информация свързанас проекта ECOFAR, моля посетете уебсайта на проекта
www.ecofarm-manager.eu или на https://www.facebook.com/Ecofar2018/.
Изтеглете нашето мобилно приложениена https://play.google.com/store/apps/details?id=com.ecofar.mobile.
Подкрепата на Европейскатакомисия за изготвянето на настоящата публикацияне представляваодобрение
на съдържанието,което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от
Комисията за всяка употреба, която може да бъде използваназа информацията, съдържащасе в нея.