Представено от Ивана Виделова

2. Елисавета Любомирова Белчева е родена
на 29.04.1893 г. в София, където получава
основно и гимназиално образование.
Когато била на 14 години, живяла със
семейството си една година във Велико
Търново. Тогава за пръв път у нея се
пробужда желанието да пише, да споделя
впечатленията си от живота и природата.

3. Поетесата споделя:"Попаднах в самото
сърце на нашата земя. Никога не ще
забравя Янтра, хълмовете около нея,
целите посипани с диви теменуги... Порази
ме не само красотата на града и неговата
околност, но и това, че всичко беше
свързано с едно славно минало, което
говореше от всяка развалина, от всеки
камък.

4. Тогава за пръв път
почувствах, че обичам тая земя,
която е моя родина, обичам
нейното минало. Такива бяха и
първите ми стихове: младежки,
възторжени, романтични."

6. •“Вечната и святата"
1927г.
•“Звезда на моряка" –
1932 г.
•"Сърце човешко" -1936 г.
•Пет звезди" – 1953 г.
•"От бряг до бряг" -1963
г.

7. Обичам те, родино
Обичам те, родино ,
пролет,
под накита зелен
и с първите цветя,
наболи
през първи слънчев ден.

8. Обичам те, когато лято
житата позлати
и жътва закипи в полята,
и морно дишаш ти.
Обичам те, когато лято
житата позлати
и жътва закипи в полята,
и морно дишаш ти.

9. Обичам те, когато есен
под бистър небосвод
събира плодовете с
песен
работният народ.

10. Обичам те, и зиме –
бяла,
с дълбоки снегове,
когато пак си
разцъфтяла,
но в снежни цветове.