1. Съгласните в българския език – І част Консонантната * система * съгласен звук = консонант

2. Артикулационно-акустични показатели: 1. Мястото и начинът на съдаване на звука: точното място в гласовия канал, където се създава „пречка“ за преминаването на въздушната струя, и начинът на създаване на „пречката“. при устни, зъби, алвеоли, предно небце, мъжец чрез преграда, чрез проход, чрез комбиниране на преграда и проход

3. Артикулационно-акустични показатели: 2 . Наличието или отсъствието на тон при създаване на звука: ако има тон, съгласните са звучни ; ако липсва тон, съгласните са беззвучни . [ б/б ’], [ в/в ’], [ д/д ’], [ з/з ’], [s / s’], [ ж ], [ џ ], [ г/г ’], [ -/- ’] [ п/п ’], [ ф/ф ’], [ т/т ’], [ с/с ’], [ ц/ц ’], [ ш ] , [ ч ], [ к/к ’], [ х/х ’] Според какъв принцип са подредени съгласните в тези 2 списъка? Какво сочат двете тирета [ -/- ’] ?

4. Артикулационно-акустични показатели: 3 . Наличието или отсъствието на шум при създаване на звука: ако има шум, съгласните са шумови ; ако липсва шум (по-скоро има минимален шум), съгласните са сонорни . [ б/б ’], [ в/в ’], [ г/г ’], [ д/д ’], [ ж ], [ з/з ’], [ к/к ’], [ п/п ’], [ с/с ’], [ т/т ’], [ ф/ф ’], [ х/х ’], [ ц/ц ’], [s / s’], [ ч ], [ џ ], [ ш ] [ м ] и [ н ] , [ р ] и [ л ] , [ й ]

5. Артикулационно-акустични показатели: 4. Наличието или отсъствието на допълнително издигане на средната част на езика към палатума: ако има издигане, съгласните са меки/ палатални ; ако липсва издигането, съгласните са твърди/непалатални . [ б ’], [ в ’], [ г ’], [ д ’], [ з ’], [ к ’], [ л ’] , [ м ’] , [ н ’] , [ п ’], [ р ’] [ с ’], [ т ’], [ ф ’], [ х ’], [ ц ’], [s’] [ б ], [ в ], [ г ], [ д ], [ з ], [ к ], [ л ] , [ м ] , [ н ] , [ п ], [ р ] [ с ], [ т ], [ ф ], [ х ], [ ц ], [s] Защо в двата списъка не са включени [ ш ] , [ ж ], [ ч ], [ џ ] и [ й ] ? ’

6. Артикулационно-акустични показатели: 5. Наличието или отсъствието на допълнително спускане надолу на мекото небце (запушване на канала към устната кухина): ако има такова запушване, съгласните са носови/ назални ; ако липсва запушване, съгласните са устнени/неназални . [ м ] , [ м ’] , [ н ] , [ н ’] [ б/б ’], [ в/в ’], [ г/г ’], [ д/д ’], [ ж ], [ з/з ’], [ й ] , [ к/к ’], [ л/л ’] , [ п/п ’], [ р/р ’] [ с/с ’], [ т/т ’], [ ф/ф ’], [ х/х ’], [ ц/ц ’], [s / s’], [ ч ], [ џ ], [ ш ] ’

7. Съгласните в българския език – I І част Артикулация

8. Според мястото на артикулация = учленение: 1. Лабиални = устнени активен орган е долната устна, която докосва или горната устна (1.), или зъбите (2.) 1. подгрупа – билабиални = двуустнени [ п/п ’], [ б/б ’], [ м/м ’] 2. подгрупа – лабиодентални = устнено-зъбни [ ф/ф ’], [ в/в ’]

9. Според мястото на артикулация = учленение: 2. Алвеолни = венечни активен орган е предният език, който докосва горния венец върху набраздяванията зад зъбите или много близо до зъбите (1.), или централната и горната част на алвеолите (2.) 1. подгрупа – алвеодентални = алвеозъбни [ т/т ’], [ д/д ’], [ с/с ’] , [ з/з ’], [ ц/ц ’], [s / s’] , [ л/л ’] 2. подгрупа – алвеолни [ н/н ’], [ р/р ’]

10. Според мястото на артикулация = учленение: 3. Посталвеолни = преднонебни активен орган е (1.) предната част на езика, която докосва горната част на алвеолите и предната част на твърдото небце, и (2.) средният език, който докосва преднонебната част 1. [ ш ], [ ж ], [ ч ] , [џ] 2. [ й ]

11. Според мястото на артикулация = учленение: 4. Веларни = меконебни активен орган е задната част на езика, която докосва мекото небце [ к/к ’], [ г/г ’], [ х/х ’]

12. Влияние на мястото на артикулация = учленение Най-общо може да се каже, че лабиалн о учленените съгласни се характеризират със сравнително ниски честоти; алвеолно учленените съгласни се характеризират със сравнително високи честоти; преднонебно и веларно учленените се характеризират със средни честоти.

13. Според начина на артикулация = учленение: 1. Преградни по време на разрушаване на преградата възниква краткораен ( мигновени, мигови ) турболентен шум, идентифициран чрез слуха като експлозия = избухване ( експлозивни ) [ п/п ’] , [ б/б ’], [ т/т ’], [ д/д ’], [ к/к ’], [ г/г ’]

14. Според начина на артикулация = учленение: 2. Проходни издишваният въздух преминава през стеснен проход за толкова време, колкото е въздухът ( непрекъснати, продължителни ), при постоянно триене – „трия“ = ‘fricare’ , в турболентен въздушен поток ( фрикативни ) [ ф/ф ’] , [ в/в ’], [ с/с ’], [ з/з ’], [ ш ], [ ж ], [ х/х ’]

15. Според начина на артикулация = учленение: 3 . Преградно-проходни (1.) с разрушаването на преградата се образува проход, което създава шум за по-дълго време, отколкото при експлозията, но пък за по-кратко време, отколкото при постоянното триене [ ц/ц ’] , [s / s’], [ ч ], [џ]

16. Според начина на артикулация = учленение: 3 . Преградно-проходни (2.) Ето как става това: например за [ ц ] пълна преграда като за [ т ] и стеснен проход като за [ с ] ; например за [ ч ] пълна преграда като за [ т ] и стеснен прохд като за [ ш ] . Триещият шум е наполовина по или на една трета по-кратък от шума при фрикативните.

17. Според начина на артикулация = учленение: 4 . Латерални = странични има и преграда, образува се и проход, но едновременно; проходът се създава чрез отпускане на страните на езика [ л/л ’]

18. Според начина на артикулация = учленение: 5 . Вибрантни = треперливи има и преграда, образува се и проход, но последователно; преградата се създава мигновено, слядва я проход, после отново [ р/р ’]

19. Според начина на артикулация = учленение: 6 . Назални = носови има и преграда, има и проход, и то едновременно; проходът е носната кухина [ м/м ’] , [ н/н ’]

20. Според начина на артикулация = учленение: 7 . Глайд конфигурацията на гласовия канал не се задържа в дадено положение, а бързо се променя в посока към артикулационния център на предходния или следходния гласен [ й ]