Знаете ли старите имена на българските градове България има дълга история и в хода на столетията градовете ни са носили много названия. Вижте имената на по-големите селища през вековете. В документа има линк към Интерактивна карта на България.

1. България има дълга история и в хода на столетията
градовете ни са носили много названия. Вижте имената
на по-големите селища през вековете.
С т а р и т е и м е н а н а
б ъ л г а р с к и т е г р а д о в е

2. През VІІ век преди Христа възниква Тракийският град
Сердика - това е първото име на днешна София.
По времето на хан Крум (началото IX век) Сердика става
част от българската територия и получава името Средец.
Градът е бил наричан и Триадица.
Последното име - София, идва от храма „Света София“.

3. През вековете този град е носил много имена - Кендрисос,
Евмолпиас, Филипополис, Пулпудева, Тримонциум, Улпия,
Флавия, Юлия, Пълдин, Филибе и други. Най-известното може
би е Филипополис, дадено му от Филип Македонски, бащата на
Александър Македонски.

4. Старото име на Варна е Одесос, на едноименната крепост,
разположена на Варненския залив.
Името Варна е упоменато за първи път във византийските
хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор през 680г.
Между 20 декември 1949 г. и 20 октомври 1956 г. градът е
носил името Сталин.

5. Днешното име на града произлиза от латинската дума
Burgus/Бургос – кула.
До края на 19 век градът е наричан както Бургас, така и
Пиргос, а в стари руски карти е срещан и като Порос и Форос.
През 19 век е наричан и Ахело Бургас.

6. Този град е наричан по най-различни начини, все подобни
на днешното му име - Руси, Русико, Руши, Русчук, Русиг...
Едно от най-популярните стари имена е Русчук. Така е бил
наричан градът по време на османското робство.
Друго име, което е носил градът, е от съществувала на
мястото на днешния град антична римска крепост (от II в.
пр.н.е.) - Сексагинта приста („Пристанище на 60 кораба“).

7. Старите имена на града са седем:
 Берое (по времето на траките);
 Августа Траяна (на името на римския император
Траян);
 Боруй (видоизменено от Берое);
 Иринополис (дадено от императрица Ирина);
 Верея (по време на византийското робство);
 Ески Загра (по време на османското робство);
 Железник (1854-1870).
От 1870 година се нарича Стара Загора.

8. Най-разпространената теория за произход на
първоначалното име Търновград е славянската – от
старобългарското тръневъ, тръновъ, тоест „трънлив, трънен“,
и градъ – „оградено място, крепост, твърдина“, откъдето след
това се развиват по-късните форми на името на града.
През XII-XIV век е било популярно с името Царев град.

9. Градът е носил името Хаджиоглу Пазарджик – според
легендата по името на неговия основател, турския пътуващ
търговец Хаджиоглу, а според писмени източници – на огузки
род със същото име.
На 19 февруари 1882 година по настояване на своите
граждани той получава сегашното си име, от името на
българския владетел Добротица.
От 25 октомври 1949 година Добрич е преименуван на
Толбухин, на името на съветския маршал Фьодор Толбухин.
От 19 септември 1990 година е възстановено старото име –
Добрич.

10. В римско и ранновизантийско време (II - IV в.) селището е с
название Туида (Цоида, Суида).
В средновековната византийска литература градът е известен с
ново, неясно название срещащо се под няколко варианта - Стилвнос,
Сливно, Савулен, Силимно.
По-късно от това средновековно название се образува и
арабското Истилифунос, записано от арабския географ Ал Идриси в
1153 г. и османо-турското Ислимие.
В днешната му форма - Сливен то е записано в “История
славянобългарска” (XVIII век) от отец Паисий.
При търсене на значението на съвременното название
"Сливен" се изхожда от две предположения.
Името Сливен се тълкува като като название на място, където
две реки се сливат.
Названието Сливен може да произлиза от раннобългарското
название на възстановения от българите град и да означава
"планински проход".

11. През многогодишната си история град Ямбол е назоваван
с различни имена: Диосполис, Дамполис, Дямполис, Дианполис,
Хиамполис, Динибули, Дъбилин, Дубилин, Диамболи, Янболу,
Ямболъ, Янболи и настоящото му име – Ямбол.
В западните исторически извори е споменат с името
Гренбоел.

12. Първото известно име на селището е Габрува, (от 1477 г.), а
днешното – Габрово, се появява през XVII век.

13. Възникнал е на мястото на древното келтско селище
Дунония, където римляните по-късно построяват крепостен
град с името Бонония, който българите наричат Бдин
(свързвайки го с глагола бдя/и).

14. Старото име на града Станимака е побългарен вариант на
гръцкото му име Стенимахос.
Има няколко мнения за етимологията на името
Стенимахос. Едното е, че произлиза от Истеомахи (Ιστιεομάχη),
тъй като градът е основан след много битки (на гръцки „махи“)
на преселниците от Истиеа. Истиеомахи с времето се
променяло на Стеимахи, Стенимахос, Станимахи и Станимака.
Според други името е със средновековен произход и идва
от „стеномахос“ (στενομάχος), означаващо „бой на тясно
(място)“, тъй като градът е близо до изхода на дефилето на река
Чая; или „тесен проход“, тъй като на времето пътят през
дефилето е бил много тесен.
Според трета теория името идва от личното име
Стенемахос (Σθενέμαχος) – неизвестен герой от 10 – 11 век.

15. От 1573 до 1934 година градът се е наричал Ескѝ Джумая̀
(от турски „ески“ - стар, „джумая“ - петъчен пазар).

16. При Освобождението името на селото е Козлуджа, като
това е турцизирана форма на по-старото Козица.
През 1934 г. селището е преименувано на Новградец.
Сегашното име Суворово е в чест на руския пълководец
Александър Суворов (1748 – 1800), който печели Битката при
Козлуджа на 21 юни 1774 г., решила изхода на Руско-турската
война от 1768 – 1774 г.

17. Основан е още от траките с името Артанес.
След тях римляните нарекли града Алмус, откъдето идва
името на днешния град и река Лом.
По време на турското владичество се споменава като
пристанищно градче и с името Лом паланка.
Лом е носил и имената Ломград, Поломие и Булмия.

18. В началото на новата ера на мястото на сегашен Плевен е
имало римска крепост с името Сторгозия.

19. Градът е носил различни имена:
 Монтанезиум (дадено от римляните);
 Кутловица (от славяните);
 През 1891 г. градът е преименуван на Фердинанд, като с
жеста си заслужава благоволението на княз Фердинанд I и
получава статут на град;
 През 1945 г. правителството преименува града на
Михайловград (на комунистическия активист Христо
Михайлов);
 През 1993 г. името на града е променено на Монтана (по
античното си име Municipio Montanensium)

20. Градът се е наричал Скаптопара (Σκαπτοπάρα) - около 300
г. пр.н.е., тракийско селище.
Многократно сменя името си – Джума Базари, Джума,
Баня, Орта Джума, Джумая, Горна Джумая. (Джумая е турска
дума, означаваща „петък“, тоест пазарен ден)
На 9 май 1950 година Горна Джумая е прекръстена на
Благоевград в чест на политическия деец Димитър Благоев.

21. Старите имена на този град са Дубница, Тобиница,
Дупеница, Дупнеца, Дупла (от старобългарски дуб - дъб). През
1948 г. градът приема името Станке Димитров, което носи до
1990 г.

22. Първото име на града е Татар Пазарджик. То произлиза от
първите постоянни жители на селището - татарите, които са
търгували (пазарували) там. „Джик“ е умалителна наставка,
която показва, че пазарът е бил малък.

23. До 1886 г. се е наричал Самунджиево, по-късно е
преименуван на Орхание, а след 1934 г. носи името на
българския революционер и поет Христо Ботев.

24. Името на Смолян идва от славянското племе смоляни,
които населявали този край. Градът датира от дълбока древност
и е носил имената Аетос (в превод „орел“ - на името на стара
крепост над града), Езерово, Ахъ Челеби, Пашмакли.
Пашмаклии е преименуван в Смолян през 1930 г.

25. От създаването си до днес градът е носил множество имена
- Антеа, Аполония (на древногръцкия бог Аполон), Созополис
(означава „Град на спасението“), Сизеболу (по време на
османското робство).
След Освобождението се налага българското име Созопол.

26. Древното наименование на града е Месамбрия, по-късно е
наричан Месемврия. Несебър го нарекли славяните, заселили се
тук по времето на хан Крум. (812 г.)

27. Градът е основан с името Анхиало в края на V век преди
Христа.
Малко известно е прабългарското име на Поморие –
Тухтон.

28. Шумен - за първи път се споменава като Симеонис
(Шимеонит) през 1153 г. от арабския пътешественик Идриси.
През XIV век е наричан Шумна или Шумен. По всяка
вероятност идва от “шума” и “зашумен”, понеже се е намирал
сред такава местност.
В периода 1950-1965 г. носи името Коларовград, след което
отново е върнато старото Шумен.

29. Имената на Разград
Имената на Разград са с различни вариации на изписване
и изговаряне след налагане на османското владичество:
Хезарград и джадид (Hezargrad-ı Cedîd) – Нов Хезарград;
Йенидже (по-късно отпада); Хезарград; Херазград; Хасград;
Четехезар – Çetehezar, Красград; Раска-град; Аранград; Азарград;
Хразград; Храсград; Крозград; Хиразград.

30. Градът е основан още отпреди повече от 5000 г. пр.н.е от
траките.
След това Римската империя превзема града и основава
античния Дуросторум през 106 г.
Дуросторум (Durostorum, Durostorus) или както изписва града
Картата на Певтингер - Durostero е столичен град на римската
провинция Долна Мизия.
Славяните наричат града Доростол или Дръстър.
През Х век Доростол е завладян, разрушен и повторно съграден
от Йоан Цимисхий. Названието му е променено на Теодорополис в
чест на Теодор Стратилат.
След турското завоюване (1388 г.) градът е силно укрепен и се
превръща в столица на Силистренски вилает с център на управление
град Силистра – най-важната османска крепост на Дунав.

31. През 1792 год. йеросхимонах Спиридон за пръв път споменава
в писмен документ името на града – Марса. В своята “История во
кратце о болгарском народе словенском” той разказва за турските
набези в Тракия през втората половина на 14 век. Сред завладените
селища са и Дълго поле и Марса, “сиреч Узунджово и Хаскьой” -
уточнява монаха.
Турското име “Хаскьой”, с което града е известен в периода на
робството, означава в превод “Владетелско село”. За пръв път това
название се среща в османски документи от времето на султан
Мехмед ІІ Завоевателя, т.е от втората половина на ХV в. Предполага
се, че турците са преименували някогашния град Марса веднага след
завладяването му в края на ХІV век.
През следващите няколко века името Хаскьой се среща в
различни варианти – “Хаскюй”, “Хаскени”, ”Хаскиви”, за да се стигне
до днешното ”Хасково”. В съвременното си звучене името на града за
пръв път се употребява във възрожденската книжнина от средата на
ХІХ век.

32. С. Рабинева
Смолян, юни 2019

33. Всички ние можем да назовем имената на редица големи
градове в страни по света, като Виена, Рио де Жанейро и Абу Даби,
но знаете ли, че много от тези места носят скрити значения?
Ако сте се питали какво означават имената на любимите ви
градове по света, интерактивната карта на "On The Go Tours" казва
доста по темата.
Световният атлас представя буквалния превод и значение на
имената на повече от 190 града.
Интерактивната карта е цветово разделена по категории, тъй
като градовете по света основно са кръстени на пет неща - личности,
животни, природа, усещания и човешки достижения.
Така 35% от градовете получават имената си от природните
дадености, като Осло ("поляната на боговете") и Банкок ("район на
диви сливи") са само част от примерите. Но Пекин е "северната
столица", Марсилия е "пристанище", Канбера е "място за срещи", а
Рейкявик е "мъглив залив".
Буквалното значение на българската столица София е
"мъдрост", докато на гръцката Атина е "плаж", сръбската Белград
означава "бял град", а румънската Букурещ - "град на радостта".
Разгледайте интерактивната карта "On The Go Tours" → ТУК
за да получите по-подробна представа за значението на имената на
големите градове по света.
Прокарайте курсора на мишката върху картата, за да видите
буквалния превод на имената на градовете.
Превъртете лупата, за да увеличите или намалите мащаба й.
Ще ви е нужен и... Google Преводач.