Successfully reported this slideshow.
We use your LinkedIn profile and activity data to personalize ads and to show you more relevant ads. You can change your ad preferences anytime.
ЧАШАТА НА ИЗТОКА 
*** 
ПИСМАТА НА МАХАТМИТЕ 
НИКОЛАЙ РЬОРИХ 
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР 
В тази книга влизат избрани писма на Махатм...
С почит и любов: От преводача 
I 
Откъдето и да погледнете светът е все още в своя първи стадий на освобождение, 
ако не и...
от време, отколкото този, който отделя вас от великия сиракузец3. Врил4 на Грядуща- 
та раса е бил общо достояние на всичк...
лия. Най-способният математик при двора на Едуард VI Робърт Рекърд,10 бил уморен 
с глад в затвора от колегите си, които о...
II 
Ние не ще успеем да стигнем до взаимно разбирателство в нашата кореспонденция, 
докато не си изясним напълно, че окулт...
такова, каквото го заявявате да знаете истината и да получавате наставления от нас, 
които принадлежим на свят, съвсем раз...
III 
Вие молите да ви обучаваме в истинната наука този съкровен аспект от известна- 
та страна на природата; като смятате,...
то. А надали ще се намери нещо по-безразлично към всичко и всеки и нещо толкова 
обременено не с нещо друго, а само със со...
с метафизиката. И тъй като тя представлява от само себе си не повече от хладна класи- 
фикация на факти извън човека и същ...
ва, тогава наистина бихме могли да създадем условия, които да превърнат земята в Ар- 
кадия8 за възвишени души. Но доколко...
Но човек не може да се удовлетворява само с голо отрицание. Агностицизмът е само 
временна спирка. 
Именно подобен момент ...
Истините и тайните на окултизма представляват дълбок и същевременно 
практичен кодекс с най-високо духовно значение за цел...
Спиритуалистите доста бойко глаголстват за това, което те си представят като но- 
ви идеи, “по-широки, по-общи, по-високи,...
механичната сила по въздуха представлява само не повече от 1100 фута в секунда, ако 
не се лъжа. Нима не може да съществув...
те и възпроизведете пред очите си целия слънчев спектър, разложен на 14 призматич- 
ни цвята (седем от тях са комплементи2...
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
писма на махатмите
Upcoming SlideShare
Loading in …5
×

писма на махатмите

Това го завещават, стига някой да го прочете

Related Books

Free with a 30 day trial from Scribd

See all

Related Audiobooks

Free with a 30 day trial from Scribd

See all
  • Be the first to comment

писма на махатмите

  1. 1. ЧАШАТА НА ИЗТОКА *** ПИСМАТА НА МАХАТМИТЕ НИКОЛАЙ РЬОРИХ ВМЕСТО ПРЕДГОВОР В тази книга влизат избрани писма на Махатмите (Великите Учители) от Хима- лайското Братство до двама видни англичани от колониалната администрация в Ин- дия. Полковник Синет редактор на най-влиятелния в Индия вестник “Пионер”, и полковник Хюм от висшата администрация учен-орнитолог, впоследствие един от ос- нователите на Индийския национален конгрес, запознавайки се с Елена Блаватска и поразени от нейните широки познания и необикновени способности, горещо пожелали да водят кореспонденция с някои от Махатмите, които тя наричала Учители. След много настояване разрешението дошло и започнала една петгодишна преписка с Ма- хатма Мория и Махатма Кутхуми. Понастоящем оригиналите на Писмата се намират в Британския музей и всеки може да ги види. Публикувани са за първи път през 1923 г. По време на Централноазиатската експедиция на Николай Рьорих през 1925 г. Махат- мите съветват Елена И. Рьорих да преведе на руски и да издаде избрани писма от тази обширна кореспонденция, като приеме псевдонима Искандер Ханъм. Това издание е наречено “ЧАША НА ИЗТОКА”. Самата Е. Рьорих пише: “Тези писма са били предназначени за различни хора с различно ниво на съзнание- то; второ в повечето случаи това са отговори на въпроси, а не изчерпателни тракта- ти.” “Нека не забравяме, че в онези първи дни на Теософското Учение се налагаше да се изработват определителни термини за понятия, съвсем нови за западния ум, а оттук идват и някои неясноти.” “Собственото неведение и неразбиране не бива да се вменява на Високите Учите- ли на човечеството. Тази книга е написана от Велики Умове, но неподготвеното съзна- ние е по-добре да не се докосва до нея. Освен кощунство друго няма да се получи.” Смисълът на термините и фразите е много по-дълбок и многопосочен, отколкото може да се обхване с думи, т. е. налице днес е една девалвация в разбирането на слово- то, което в древността е било кратко, но пълно с действена мощ и сакралност. Откакто са написани писмата, до днес науката скокообразно постига върхове в ов- ладяването на материята, но от това човечеството не става по-добро, нито по-щастли- во. Напротив, то продължава пропадането към дъното на безнравствеността и безду- ховността. Официалната наука все още е на първото стъпало в отговора на въпросите: Кои сме? Защо сме тук? Накъде отиваме?
  2. 2. С почит и любов: От преводача I Откъдето и да погледнете светът е все още в своя първи стадий на освобождение, ако не и развитие, следователно не е готов. Съвсем справедливо е, че ние действаме с естествени, а не свръхестествени средства и закони. Но тъй като, от една страна, наука- та се оказва неспособна (в днешното си състояние) да обясни чудесата, демонстрирани от нейно име, а от друга масите в своето невежество както винаги гледат на един фе- номен само като на чудо, то всеки свидетел на случилото се може да бъде изкаран от равновесие и резултатът ще бъде тъжен. Безумци са тези, които, размишлявайки само над настоящето, доброволно затварят очи за миналото и естествено остават слепи за бъдещето! Ако ние можехме да приемем вашето желание, представяте ли си всъщност какви последствия би имал един успех? Неумолимата сянка, преследваща всички човешки нововъведения, надвисва, но мал- цина осъзнават нейното приближаване и опасност. Какво ли очаква тогава хората, предложили на света едно нововъведение, което ще бъде приписано на онези тъмни си- ли благодарение на човешкото невежество, в които и до ден-днешен вярват и се стра- хуват две трети от човечеството? Ето вие казвате: половин Лондон би повярвал, ако можем да им доставим в. “Пионер”1 в деня на неговото излизане. Позволявам си да из- кажа мнението, че ако хората повярват в истинността на това, те биха ви убили още преди да успеете да обиколите Хайд парк; ако пък не повярват, най-малкото, което би могло да се случи, е загубата на вашата репутация и добро име за разпространението на подобни идеи. Успехът при подобни начинания трябва да бъде пресметнат и основан на доброто познаване на хората, които ви обкръжават. Той напълно зависи от социалните условия и моралното равнище на човеците, докосващи се до тези най-дълбоки и твърде тайни въпроси, които могат да развълнуват човешкия ум божествените сили в човека и възможностите, заложени в природата му. Дали мнозина, дори сред най-добрите ви и близки приятели, биха се заинтересували повече от повърхностно от всички тези непо- нятни и съкровени проблеми? Може да ги изброите на пръстите на едната си ръка. Ва- шата раса се хвали с освобождението на гения, отколе заточен в тясната бутилка на догматизма и нетърпимостта гения на знанието, мъдростта и свободомислието. Тя на свой ред заявява, че невежите предразсъдъци и религиозният фанатизъм, затворени в бутилка подобно на злия джин от древността и запечатани от научните Соломоновци, почиват на морското дъно и никога вече не ще излязат на повърхността и не ще властват над света, както е било някога; и с една дума, общественият Разум е съвсем свободен и готов да възприема всяка посочена му истина. Но действително ли е така, мой уважаеми приятелю? Изследователското познание в по-ново време води началото си от 1662 г., когато Бейкън, Роберт Бойл и Рочестърският епископ2 с помощта на кралски указ превърна- ли своята “Невидима колегия” в Общество за поощрение на експерименталната наука. Векове преди Кралското общество да стане реалност според плановете на “Пророчес- ките писания”, вроденият стремеж към скритото, страстната любов към природата и нейното изучаване са водели хората от всяко поколение към опити да достигнат до нейните тайни по-дълбоко, отколкото предшествениците. Roma ante Romulum fuit* та- зи аксиома преподават във вашите английски училища. Отвлечените въпроси по най- смущаващите и объркани проблеми са възникнали в ума на Архимед не като някаква внезапна, до този момент необсъждана тема, а по-скоро като отражение на предишни въпроси в същата насока в умовете на хора, отделени от него с много по-дълъг период
  3. 3. от време, отколкото този, който отделя вас от великия сиракузец3. Врил4 на Грядуща- та раса е бил общо достояние на всички вече изчезнали раси. А сега даже самото съ- ществуване на нашите гигантски предци се подлага на съмнение макар че в Хималаи- те, на територия, която ви принадлежи, има пещера, пълна със скелетите на тези вели- кани, но откакто огромните им останки бяха намерени, те неизменно се смятат за при- умици на природата, така както и врил или Акаша5, както наричаме това ние, се разг- лежда като нещо невъзможно, мит. А без съвършеното познаване на Акаша, на нейните съчетания и свойства, как може науката да се надява да обясни подобни феномени? Ние не се съмняваме, че представителите на вашата наука са отворени за убежде- ния; въпреки това фактите първо трябва да им бъдат демонстрирани, да станат тяхна собственост, да отговарят и да се поддават на техните методи на изследване; и едва то- гава те ще са готови да ги признаят като факти. Ако само надникнете в предговора към “Микрография” на Р. Хук6, ще видите в предпоставките му, че в неговите очи вътрешната връзка между предметите има по-малко значение от тяхното външно въз- действие върху чувствата а прекрасните открития на Нютон7 са срещнали в негово лице най-голям противник. Съвременни Хуковци има много. Подобно на този учен, но невежествен човек от миналото, вашите съвременни учени по-малко имат грижата да - търсят възможната физическа връзка между фактите, която би могла да им открие много от окултните сили8 на природата, а повече са устремени да установят удобна “класификация на научните експерименти”; по този начин според тях най-важното ка- чество на всяка хипотеза не е тя да е истинна, а само правдоподобна. Това се отнася до науката, доколкото ние сме запознати с нея. А що се отнася до човешката природа въобще, днес тя е такава, каквато е била и милиони години по-ра- но: предразсъдъци, основани на себелюбие; общо нежелание за отказ от установения ред на нещата заради нов начин на живот и мислене а окултното учение изисква всич- ко това и много повече; гордост и опърничава съпротива на Истината, щом тя събаря предишните им представи такива са характерните черти на вашия век, особено на средната и по-нисшата класа. Какви ли ще бъдат последствията от най-поразителните феномени, ако допуснем, че бихме се съгласили да ги възпроизведем? Колкото и успешни да са, опасността също ще расте пропорционално с този успех. Скоро не би останало място за избор, би следва- ло да продължаваме в постоянно crescendo* или пък да паднем, сразени от собственото си оръжие в тази несвършваща борба с предразсъдъци и невежество. От вас непрекъснато ще се искат доказателства и ще трябва да ги предоставяте, а при това ще се очаква всеки следващ феномен да е все по-странен от предишния. Ваша постоянна забележка ще бъде, че не може да се очаква човек да повярва, докато не ста- не очевидец нима би стигнал един човешки живот, за да се удовлетвори цял свят скеп- тици? Не би било трудно да увеличим числото на първите повярвали до стотици или хиляди, но какво ще стане с останалите стотици милиони, които не могат да бъдат оче- видци? Невежите, които нямат възможност да се борят с невидимия източник на фено- мени, в един прекрасен ден биха връхлетели с ярост върху видимите действащи пос- редници; а висшите и образовани класи биха продължили както винаги да упорстват в неверието си и както преди да ви разкъсват на парчета. Подобно на мнозина вие ни порицавате за голямата ни сдържаност. Ние обаче раз- бираме туй-онуй от човешката природа, понеже опитът от дълги столетия даже веко- ве, ни е научил. И знаем, че докато остават области, неопознати от науката, и докато сянката на религиозния догматизъм лежи като утайка в сърцата на масите, световните предразсъдъци трябва да се побеждават крачка по крачка, а не с щурм. Както беловла- сата старина е имала не един Сократ, така и мъглявото Бъдеще ще роди не един мъче- ник. Освободената наука с презрение отвърна лик от Коперник, възстановил теорията на Аристарх Самоски9, който твърдеше, че Земята се върти около центъра си, много преди църквата да се опита да изгори Галилей, принасяйки го в жертва на своята Биб-
  4. 4. лия. Най-способният математик при двора на Едуард VI Робърт Рекърд,10 бил уморен с глад в затвора от колегите си, които осмели неговия “Замък на Знанието”, обявявай- ки откритията му за “празни фантазии”. У. Гилбърт Колчестърски11, лейб-медик на кралица Елизабет, бил отровен само защото този истински основател на екс- перименталната наука в Англия е посмял да изпревари Галилей, посочвайки погреш- ните представи на Коперник относно т. нар. “трето движение”, което сериозно се е при- веждало като доказателство за успоредността на оста на въртене на Земята. Огромните познания на всички Парацелзи, Агрипи и Дии12 винаги са предизвиквали подозрение. Именно науката е наложила светотатствената си ръка върху великия труд “De Magnete”, “Небесната Бяла Дева”(Акаша) и други. И не някой друг, а самият славен “канцлер на Англия и Природата” лорд Бейкън Веруламски, спечелил си името “Ба- ща на индуктивната философия”, си позволил да говори за гореспоменатите хора като за “алхимици на фантастичната философия”. Но всичко това е минало ще кажете вие. Наистина е така, но хрониките от наши дни не се отличават съществено от предишните. Достатъчно е само да си спомним не- отдавнашните преследвания на медиумите13 в Англия, изгарянето на мними магьос- ници и вещери в Южна Америка, Русия и по границите на Испания, за да се убедим, че единственото спасение за истинските познавачи на окултните науки се намира всъщ- ност в скептицизма на обществото: шарлатаните и фокусниците са естествени щитове на адептите14. Обществената безопасност се осигурява само с това, че ние държим в тайна страшни видове оръжие, които иначе биха могли да бъдат употребени против нея, и които, както вече казахме, стават смъртоносни в ръцете на зли, порочни и себе- любиви хора. Сега завършвам, като ви напомням, че феномените, които вие така жадувате, ви- наги са се пазели за награда за тези, които посвещават своя живот в служене на богиня Сарасвати15 нашата арийска Изида. Ако те бъдат предадени на профаните, какво би останало за верните нам хора? Но когато му дойде времето и се получи разрешение да надникнем по-дълбоко в света на езотериката16 с неговите закони, основани на мате- матично точни разчети за бъдещето тези неизбежни следствия на причините, които ние винаги сме свободни да създаваме и формираме по своя воля, но същевременно не сме в състояние да управляваме техните последствия, които по такъв начин се превръщат в наши владетели едва тогава ще разберете защо за непосветените нашите действия често изглеждат немъдри, ако не и просто безразсъдни. 17 октомври 1880 г.
  5. 5. II Ние не ще успеем да стигнем до взаимно разбирателство в нашата кореспонденция, докато не си изясним напълно, че окултната наука има свои методи за изследване, съ- що толкова точни и деспотични, каквито са и методите на нейната антитеза физичес- ката наука. Ако последната има свои правила, точно такива има и първата; и този, ко- ито ще поиска да престъпи границата на невидимия свят, не може да каже предварително как ще стане това, така както и пътешественикът, стремящ се да про- никне във вътрешните подземни убежища на благословената Лхаса, не би могъл да по- каже пътя на своя водач. Тайните никога не са били достъпни за обикновените тълпи и никога не могат да станат такива, поне не преди онзи желан ден, когато нашата ре- лигиозна философия стане общосветовна. През всички времена само едно отбрано мал- цинство е владеело тайните на природата, макар че множество хора са били свидетели на практическите доказателства за възможностите при тяхното овладяване. Адептът е рядко цвете в цяло поколение изследователи и за да стане такъв, той е длъжен да се подчинява на вътрешната будност на душата си, независимо от предпазливите съобра- жения на светската наука или здравомислието. Онзи, който желае високо да вдигне знамето на мистицизма и да провъзгласи него- вото наближаващо царство, трябва да даде пример на другите. Той пръв трябва да промени своя начин на живот и почитайки изучаването на окултните тайни като вис- ше стъпало на Знанието, трябва гръмко да провъзгласи това, въпреки “точната” наука и противодействието на обществото. “Царството Божие се взима със сила” казват християнските мистици. И само с оръжие в ръка и с готовност или да я победи, или да загине, съвременният мистик може да се надява да достигне целта си. Първото и главно съображение в нашето решение да приемем или отклоним ваше- то предложение се съдържа във вътрешната подбуда, която ви тласка да търсите на- шите наставления и в известен смисъл нашето ръководство. Последното във всеки случай може да се осъществи само при определени условия доколкото разбирам, и за- това остава като въпрос, независещ от всичко останало. И така какви са вашите под- буди? Аз ще се постарая да ги обобщя, оставяйки подробностите за по-нататъшно об- съждане. Те са следните: 1. Желание да получите положителни и безспорни доказателства, че действително има сили в природата, за които науката нищо не знае. 2. Надеждата след време да ги присвоите и колкото по-скоро, толкова по-добре, по- неже вие не обичате да чакате и по такъв начин да получите възможност: а) да демонс- трирате тяхното съществуване на няколко отбрани западни умове; б) да съзерцавате бъдещия живот като обективна реалност, построена на здравата основа на Знанието, а не на вярата; в) и накрая най-важното от всичките ви подбуди, макар и най-съкрове- ното и съхранено преди всичко друго това е да узнаете цялата истина за нашите Ложи и за нас самите; накратко казано да получите положително потвърждение, че “Братя- та”, за които толкова сте слушали и които така рядко са виждани, са реални същества, а не измислица на разстроен и халюциниращ мозък. Такива изглеждат, представени в най-добрата им светлина, вашите “подбуди” в това ваше обръщение към мен. И в съ- щия дух отговарям и аз, надявайки се, че моята искреност не ще бъде изтълкувана не- вярно или приписана на недружелюбие. И така, според нас тези подбуди, които от светска гледна точка се смятат за искре- ни и заслужаващи най-сериозно отношение, са себелюбиви. (Ще трябва да ме извините за това, че езикът ми може да ви се стори суров, щом вашето желание е действително
  6. 6. такова, каквото го заявявате да знаете истината и да получавате наставления от нас, които принадлежим на свят, съвсем различен от вашия.) Те са себелюбиви, понеже на вас трябва да ви е известно, че нашата главна цел е не толкова да удовлетворяваме ин- дивидуалния устрем, колкото да служим на нашите събратя човечеството; и истинско- то значение на термина “себелюбие”, който вероятно реже ушите ви, има за нас особен смисъл, какъвто няма при вас. Затова преди всичко вие не трябва да го възприемате другояче, освен в посочения смисъл. А може би вие по-добре ще разберете нашето опре- деление на тази дума, ако ви кажа, че от наша гледна точка най-възвишените стреме- жи към общото благо на човечеството се оцветяват със себелюбие, ако в ума на филан- тропа се крие макар и сянка от желание за изгода за себе си или склонност към неспра- ведливост, дори и да са несъзнателни. Вие обаче винаги сте подкрепяли мнението за отмяна на идеята за всемирно Братство, съмнявали сте се в нейната полезност и съвет- вахте Обществото1 да се преустрои на принципа на колеж за специално изучаване на окултизъм. Това, мой уважаеми и драгоценни приятелю и Братко, никога не ще бъде! Какво по-разумно, бихте казали вие, от това да помолим Учителя, стремящ се да разпространи знанието, и ученика, който му предлага да направи това, да бъдат поста- вени лице в лице и единият да докаже на другия чрез собствения си опит, че наставле- нията му са верни? Като светски човек, живеещ в този свят и в пълно съгласие с него, вие без съмнение сте прав. Но хората от другия, от нашия свят, необучени на вашия начин на мислене, на които понякога им е много трудно да го следват и разбират, едва ли могат да бъдат порицани за това, че не отговарят на вашите предложения с онази сърдечност, която те заслужават според вас. Първото и най-важното от нашите съобра- жения се заключава в нашия Устав. Да, ние имаме свои школи и свои учители, свои неофити2 и Шаберони3 и вратата е винаги отворена за всеки верен човек, който почу- ка. И ние неизменно приветстваме новодошлия само че вместо ние да отидем при него, той трябва сам да дойде при нас. Нещо повече: докато той още не е достигнал онази точка по пътеката на окултизма, откъдето връщането назад е вече невъзможно, безвъзвратно отдавайки себе си на нашето Братство, дотогава ние не го посещаваме и не пристъпваме прага на дома му в зримия си облик, с изключение на най-крайни слу- чаи. Има ли сред вас някой толкова жадуващ познание и за онези благи сили, които то дава, та да е готов да напусне вашия свят и да дойде при нас? Тогава нека идва; но не- ка не мисли за връщане, докато печатът на тайната не запечата устата му, дори против собствената му неволна слабост или непредпазливост. Нека той върви с пълна сила, по всички начини, като ученик към Учител и без условия или пък нека чака, както са правили мнозина други, като се задоволява с трохите на знанието, които могат да по- паднат на пътя му. И така, в заключение: ние сме готови да продължим тази кореспонденция, ако на- шите гореизложени възгледи относно изучаването на окултизма са приемливи за вас. През такива тежки изпитания е преминал всеки от нас, към която страна или раса да е принадлежал. 19 октомври 1880 г.
  7. 7. III Вие молите да ви обучаваме в истинната наука този съкровен аспект от известна- та страна на природата; като смятате, че е толкова лесно да се изпълни, стига да помо- лите за това. Изглежда, вие не съзнавате какви огромни трудности има по пътя за пре- даване дори на най-простите основи на нашата наука на тези хора, които са се обуча- вали по вашите обичайни методи. Вие не разбирате, че колкото повече сте просмукани с вашите методи, толкова по-малко сте способни интуитивно да разберете нашите, по- неже мислите на човека бягат по прокаран коловоз и ако той не притежава мъжество да го зарие и да прокара нов, волю-неволю е принуден да се движи по старите релси. Позволете ми да приведа няколко примера. Съгласно точната съвременна наука е обичайно да се постулира единна космичес- ка енергия и вие не виждате разлика между енергията, изразходвана от пътника, отх- върлящ встрани клонка, която запречва пътя му, и учения-експериментатор, който из- разходва същото количество енергия, привеждащ в движение лабораторното махало. Ние обаче виждаме разликата, понеже знаем, че тя е огромна. Първият от двамата изхабява или разсейва силата си, а вторият я концентрира и натрупва. Тук ви моля да разберете, че имам предвид не тяхната относителна полезност, както може да си помис- лите, а това, че в единия случай е налице груба сила, изразходвана без каквато и да е трансмутация на тази груба енергия в по-висока потенциално възможна форма на ду- ховни движещи сили, а в другия случай се извършва точно това. Моля ви, не смятайте казаното за нещо смътно-метафизично. Мисълта, която ис- кам да ви предам, е следната: вследствие на извисения умствен процес в мозъка, зает с научни въпроси, ще се образува изтънчен вид духовна енергия, който с космичното си действие ще е способен да произвежда неограничени следствия; докато автоматично действащият мозък съдържа или натрупва само известно количество груба сила, безп- лодна за самия индивид или за човечеството. Човешкият мозък е непресъхващ преоб- разувател на нисшата груба енергия на природата в космическа сила от най-фино ка- чество; и съвършеният адепт става център, излъчващ потенциални форми, пораждащи все нови и нови взаимовръзки в продължение на последвалите еони1. В това е ключът към неговата тайнствена способност да въплъщава и материализира във видимия свят онези форми, които неговото въображение строи в невидимия свят от инертна косми- ческа материя. Адептът не създава нещо ново, а само приспособява и използва това, което се съхранява в природата около него от материала, преминал в продължение на вечността през всички форми. На него му остава само да избере нужната форма и да я извика към обективно съществуване. Но за кого ли от вашите “учени” биолози това не би изглеждало бълнуване на побъркан? Вие твърдите, че са малко областите на науката, с които да не сте повече или по- малко запознати, и че, както ви се струва на вас, носите определена полза, след като сте достигнали такова положение след дълги години изучаване. Несъмнено това е така. Но позволете ми още по-отчетливо да ви обрисувам разликата между методите на фи- зическата наука (често наричана точна само за комплимент) и метафизическата нау- ка2. Втората от тях, истинността на която не може да бъде засвидетелствана пред раз- нородна аудитория, е отнесена от г-н Тиндал3 към областта на поетичната измислица. От друга страна, реалистичната наука е крайно прозаична. И така за нас, скромните и неизвестни филантропи, който да е факт от която да е от тези науки представлява интерес само в такава степен, в която той може да има нравствени следствия и е съизмерим със степента на неговата полезност за човечество-
  8. 8. то. А надали ще се намери нещо по-безразлично към всичко и всеки и нещо толкова обременено не с нещо друго, а само със собствените си егоистични потребности от собс- твен успех, освен тази материалистична и реалистична наука на фактите, поставила се в горда изолация? И затова мога ли да ви попитам, без да получа упрек за напразно “излагане на науката”, какво общо имат законите на Фарадей, Тиндал или други с фи- лантропията при своето абстрактно отношение към човечеството, разглеждано като цяло? Какво ги интересува тях Човекът като отделен атом от великото и хармонично цяло, макар че понякога и те биха могли да принасят практическа полза? Космичната енергия е нещо вечно и действащо непрестанно; материята е неразрушима и на това се градят научните факти. Само да се усъмните в тях и вие вече сте неграмотен и неве- жа; отхвърлете ги и вече ставате опасен душевноболен, фанатик; осмелете се да внесе- те усъвършенствания в тези теории и вече ще сте дързък шарлатанин. И въпреки това даже тези научни факти не са дали на света на експериментаторите никакви доказа- телства за това, че природата съзнателно предпочита материята да е неразрушима по- скоро в органичните, отколкото в неорганичните форми, и че тя бавно, но непрестанно се приближава към осъществяване на тази цел към постепенно развитие на съзнате- лен живот от инертното вещество. Оттук и тяхното неведение относно разсейването и сгъстяването на космическата енергия в нейните метафизични аспекти, разногласията им относно теориите на Дарвин, тяхната неувереност за степента на съзнателен живот в отделните елементи и вече като неизбежно следствие от всичко това презрителното неприемане на всяко явление, излизащо извън поставените от тях рамки, и на самата идея за съществуване на светове на полуразумни сили, да не говорим за силите, нада- рени с интелект, които действат в скритите кътчета на природата. Ще ви дам още един пример. Ние виждаме огромна разлика в качеството на две енергии, равни в количествено отношение и изразходвани от двама души, единият от които например отива към мястото на своята всекидневна спокойна работа, а другият се насочва към полицейския участък да предаде свой събрат, докато представителите на науката не виждат тук никаква разлика. И също така ние (но не и те) виждаме опре- делена разлика между енергията на движение на вятъра и въртящото се колело. Защо ли? Защото всяка мисъл на човека при проява преминава във вътрешния свят и става активна същност, присъединявайки се (бихме казали сраствайки се) към елементала4 т. е. към една от полуразумните сили на природните царства (вятъра). Тя продължава да съществува като активна разумна същност едно породено от ума създание за по-дъ- лъг или по-кратък период от време, съразмерно на първоначалната интензивност на мозъчната дейност, която я е породила. Така че добрата мисъл се съхранява като ак- тивна благотворна сила, а злата мисъл като злобен демон. По такъв начин човек пос- тоянно заселва своя поток в пространството със своя собствен малък свят, изпълнен с рожбите на своите собствени мечтания, желания, пориви и страсти; и този поток взаи- модейства с всяка чувствителна или нервна структура, съприкосновяваща се с него, в зависимост от неговата динамична напрегнатост. Будистът нарича това “скандха”5 , а индусът “карма”6; адептът развива тези фор- ми съзнателно, другите хора ги плодят несъзнателно. За да преуспее и съхрани силата си, адептът трябва да пребивава в самота и повече или по-малко вътре в собствената си душа. Още по-малко науката съзнава, че заетата със своето строителство мравка, както и трудолюбивата пчела или виещата гнездо птица всяка по своему натрупват със скром- ния си труд толкова потенциална космическа енергия, колкото и Хайдн, Платон или орачът, дълбаещ своята бразда всеки с труда си; докато ловецът, убиващ дивеч за удо- волствие или за доход, или позитивистът, прилагащ интелекта си, за да докаже, че + х + = , губят и разсейват не по-малко енергия от тигъра, нахвърлящ се върху жертвата си. Всички те крадат от природата, вместо да я обогатяват, и на всичките, ще им се на- ложи да отговарят за това в зависимост от нивото им на разумност. Точната експериментална наука няма нищо общо с нравствеността, добродетелта и филантропията затова тя не може да претендира за нашата помощ, докато не се слее
  9. 9. с метафизиката. И тъй като тя представлява от само себе си не повече от хладна класи- фикация на факти извън човека и съществува независимо от него, то за нас областта на нейната полезност се къса при външната граница на тези факти; а какви изводи и следствия произтичат от резултатите, получени по нейните методи, за самото човечест- во това малко интересува тази наука. А при това тъй като нашата област се простира изцяло извън нейната толкова, колкото орбитата на Уран лежи извън тази на Земята ние с твърда увереност отричаме, че което и да е колело от нейната конструкция може да ни съкруши. За нея топлината е само вид движение, а движението поражда топлина, но защо механичното движение на въртящото се колело да е метафизически по-ценно от онази топлина, в която то постепенно се превръща ето това предстои да бъде откри- то. Философската, но и трансценденталната (следователно абсурдна?) представа на средновековните теософи за това, че крайният прогрес на човешкия труд, опиращ се на непрекъснатите открития на човека, трябва някой ден да достигне кулминация в процеса, който подобно на слънчевата енергия в качеството є на непосредствен двига- тел ще завърши успешно с получаването на хранителни продукти от неорганична ма- терия такава представа е немислима за хората на науката. Ако например Слънцето, великият баща-хранител на нашата Слънчева система, успее утре да измъти гранитни пиленца от каменна морена “по пътя на опита”, то те (учените мъже) биха приели това като научен факт, без да прахосват съжаления за това, че тия птици не са чак толкова живи, че да нахранят с тях гладните и умиращи от недостиг на храна. Но да допуснем, че някой от Шабероните реши да пресече Хималаите по време на глад и да умножи чу- валите с ориз за загиващото население (нещо, което може да направи), то вашите съдии и събирачи на данъци биха го тикнали набързо в затвора, та да признае чий хамбар е ограбил. Това е точната наука и такъв е вашият реалистичен свят. От няколкото ваши въпроси, ако не възразявате, най-напред ще разгледаме въпро- са относно предполагаемата несполука на Братството “да остави някаква следа в исто- рията на света”. Вие смятате, че те са длъжни поради изключителните си преимущест- ва да успеят “да съберат в школите си значителна част от най-просветените умове на всяка раса”. А вие откъде знаете, че те не са оставили подобна следа? Какво знаете за техните усилия, успехи и неудачи? Що за подсъдима скамейка имате, за да ги обви- нявате? По какъв начин вашият свят би могъл да събере доказателства за делата на хора, които неизменно са държали плътно затворени всички възможни входни врати, през които любопитните биха могли да ги шпионират? Най-важното условие за успеха им е било да изключат всякакъв надзор и вмешателство отвън. Те знаят какво са свър- шили; а всичко онова, което може да бъде възприето от хора не от техния кръг това са само резултатите, причините за тях са скрити за очите. И за да обяснят някак си тези резултати, в различните епохи хората са съчинявали теориите за вмешателство на “бо- говете”, за особено Провидение, за съдбата, за благотворното или враждебното влияние на звездите. Няма такова време в продължение на така наречения исторически период или пре- ди него, в което нашите предшественици да са формирали събития и да не са “правели История”, чиито факти впоследствие неизменно са били изопачавани от историците, за да могат да бъдат вместени в съвременните предразсъдъци. Напълно ли сте уверени, че зримите героични личности в тези последователни драми не са участвали в тях всъщност само като техни марионетки? Ние никога не сме претендирали за способ- ността да водим народите като цяло до една или друга криза в противовес на общото течение на световните космични съотношения. Циклите трябва да вървят по своите кръгове. Периодите на светлина и тъмнина в умствената и нравствената сфера се сме- нят, както денят сменя нощта. Големите и малките Юги7 трябва да се случват съглас- но установения порядък. А ние, въвлечени в това мощно течение, можем само да изме- няме и насочваме някой от по-малките потоци. Ако имахме могъществото на един въ- ображаем личен Бог и ако всемирните и неотменими закони бяха само играчка за заба-
  10. 10. ва, тогава наистина бихме могли да създадем условия, които да превърнат земята в Ар- кадия8 за възвишени души. Но доколкото ни се налага да имаме работа с неотменимия закон, и ние самите сме негово творение, то сме принудени да правим всичко според силите си и да бъдем благодарни за това. Имало е времена, когато в нашите школи се е обучавала “значителна част от просветените умове”. Такива времена са познавали Ин- дия, Персия, Египет, Гърция и Рим. Но както вече отбелязах, адептът е рядко цвете на своето време и за едно столетие се появяват сравнително малко от тях. Земята е поле за битки на нравствените сили в не по-малка степен, отколкото между физическите сили, и това неистово ожесточение на животинските страсти под въздействие на грубите енергии на нисшата група от етерни посредници е постоянно насочено за потискане на духовността. Какво ли още може да се очаква от хора, така тясно свързани с нисшето царство, от което са произлeзли? Можете ли да обърнете Ганг и Брахмапутра обратно към изво- рите им; или поне можете ли така да ги преградите, че повдигнатите води да не изля- зат от бреговете? Не, но можете частично да отведете потока в канали и да използвате хидравличната им сила за полза на човечеството. Така и ние, макар и да не е по силите ни да спрем движението на света по отсъденото му направление, все пак можем да от- бием известна част от енергията му в полезно русло. Ако ни смятате за полубогове, мо- ето обяснение не ще ви удовлетвори; ако гледате на нас като на обикновени хора, може би малко по-мъдри поради задълбоченото изучаване това може би ще отговори на ва- шето възражение. “Какво полезно ще можем аз и моите събратя (тези две понятия са неделими) да постигнем с помощта на окултните науки?” питате вие. Когато местните жители ви- дят, че англичаните и даже някои високопоставени чиновници в Индия проявяват ин- терес към науката и философията на техните предци, те самите открито ще пристъпят към изучаването им. И когато стигнат до разбирането, че някогашните “божествени” феномени са били не чудеса, а научни следствия, тогава суеверието ще започне да отс- лабва. По този начин най-голямото зло, което сега угнетява индийската цивилизация и задържа нейното възраждане, след време ще изчезне. Тъй като целта на днешното об- разование е да направи хората материалисти и да изкорени духовността. При правил- но разбиране на това какво са имали предвид техните предци в своите писания и уче- ния, образованието би станало благословия, тъй като сега то често е проклятие. Днес не само необразованите, а и учените индийци смятат англичаните за твърде предубеде- ни поради тяхната християнска религия и съвременна наука, за да направят опит успешно да разберат местните хора и техните традиции. Те са преизпълнени с взаимна ненавист и недоверие едни към други. А промяната в отношението към някогашната философия би подтикнала местните управници и заможни хора да пожертват средства за прилични школи за обучение на пандити9 , така че старите манускрипти, досега погребани и недосегаеми за европейците, отново да се появят на бял свят, а заедно с тях и ключът към много от това, което от векове е било скрито от масовото съзнание и което вашите скептици-санскритолози не желаят, а вашите религиозни мисионери не смеят да разберат. Така науката ще придобие много, а човечеството всичко. Същите причини, които материализират ума на индуса, съответно въздействат на цялата западна мисъл. Образованието издига на трон скептицизма, но хвърля в тъмни- ца духовността. Вие можете да принесете огромна полза, помагайки за снабдяването на западните народи с надеждна база за преустройството на тяхната рушаща се вяра. А това, от което те най-много се нуждаят, се съдържа в доказателството, което може да им даде само азиатската психология. Дайте им това и вие ще дарите щастие на хиляди умове. Векът на сляпата вяра отмина; дойде времето за изследвания. Изследването, ко- ето само разкрива грешките, без да прояви това, върху което душата би могла да се ут- върди и твори, поражда само иконоборци. А иконоборството именно поради силата на разрушителния си характер нищо не може да даде; то е способно само да опровергава.
  11. 11. Но човек не може да се удовлетворява само с голо отрицание. Агностицизмът е само временна спирка. Именно подобен момент става ориентир на периодично повтарящия се импулс, който скоро трябва да се изяви и да подтикне нашия век към краен атеизъм или да го повлече назад към крайностите на жречеството, ако не го насочи към основополагаща- та и душеутоляваща философия на арийците10. Който внимателно наблюдава това, което се случва днес от една страна, сред католиците, плодящи чудеса със скоростта на размножение при термитите, а от друга страна, сред невярващите, масово обръща- щи се към агностицизма11 то той ще разбере в каква посока се развиват събитията. Нашият век се опива от разгула на феномените12. Същите чудеса, които спиритуалис- тите13 привеждат като противовес на догмите за вечните мъки и изкуплението, като- лиците се опитват да представят като най-силното доказателство за своята вяра в чу- деса. Скептиците14 се подиграват и на едните, и на другите. Всички са слепи и няма никой, който да ги води! Вие и вашите колеги бихте могли да предоставяте материали за толкова необходи- мата всемирна религиозна философия: философия, неуязвима за нападките на наука- та, понеже самата тя е напълно завършена абсолютна наука, и религия, действително достойна за това име, доколкото тя обхваща взаимоотношенията на физическия човек с психическия човек, а и тях двамата като цяло с всичко, което стои по-ниско и по-ви- соко от тях. Нима това не си струва толкова малка жертва? И ако размислите и решите да стъ- пите на този нов жизнен път, то нека ви е известно, че вашето Общество това не е клуб, където се занимават с реклама или демонстрация на чудеса, и не е заведение, къ- дето се изучава феноменализъм. Неговата главна цел е да изкоренява съществуващите суеверия и скептицизъм и да извлича от отдавна запечатаните древни източници доказателства, че човек има възможност да формира своята собствена бъдеща съдба и да знае със сигурност, че може да живее и в бъдещето, стига да пожелае, и че всички “феномени” са проява на естествения закон, разбирането на който е дълг на всяко ра- зумно същество. Ноември 1880 г. IV
  12. 12. Истините и тайните на окултизма представляват дълбок и същевременно практичен кодекс с най-високо духовно значение за целия свят. Те обаче ви се дават не просто като добавка към забърканата маса от теории или умозрителни спекулации в света на науката, но заради тяхното практическо приложение в интерес на човечество- то. Термините “ненаучно”, “невъзможно”, “халюцинация”, “измамник” досега се упот- ребяваха доста фамилиарно и небрежно, обяснявайки като че ли окултните феномени или като нещо скрито и ненормално, или като предумишлена измама. Ето защо наши- те Водачи решиха да хвърлят повече светлина върху този въпрос за малцината възп- риемчиви умове и да им докажат, че подобни проявления също подлежат на закони, както и най-простите явления на физическия свят. Умниците казват: “Векът на чудесата мина”, но ние отговаряме: “Той никога не е съществувал!” Макар и да не са безподобни или уникални в световната история, тези феномени трябва да бъдат и ще бъдат изтъкнати неоспоримо и така ще окажат непрео- долимо въздействие върху всички скептици и набожни лицемери. Те трябва да бъдат както разрушителни, така и съзидателни. Разрушителни за пагубните заблуждения на миналото, за старите вярвания и суеверия, които подобно на мексиканската марихуа- на задушават в отровните си обятия почти цялото човечество; но и съзидателни по от- ношение на новите обединения на истинното, действителното Братство на човечество- то, където всички ще станат сътрудници на природата и ще се трудят за благото на чо- века съвместно и с помощта на висши планетни Духове единствените “духове”, които признаваме. Отделни феномени, за които по-рано нито сте помисляли, нито сте мечтали, скоро ще започнат да се проявяват ден след ден с нарастваща сила и най-сетне ще разкрият тайната на своята съкровена механика. Платон е бил прав, като отново е признал всички умозрителни основи, от които се е отказал Сократ. Проблемите на всеобщото битие не са неразрешими или нямащи никакво значение, след като бъдат постигнати. Но да се разрешат може едва след като дълбоко се опознаят онези въпроси, които днес смътно се очертават на умствения хоризонт на непосветените. Даже спиритуалистите с техните погрешни, до нелепост изопачени възгледи и понятия, смътно си представят сегашното положение. Те пророкуват и техните пророчества понякога не са лишени от зрънце истина, така да се каже, като интуитивно предвиждане. Обърнете внимание как някои от тях отново повтарят прастарата аксиома, че “идеите управляват света”; и когато умът човешки получи нови идеи, светът ще поеме напред, отхвърлил старите и безплодните: мощни революции ще избухнат от тях; обществените институции (и да- же вярванията и държавите, бихме добавили ние) ще се разпадат пред тяхното устрем- но движение, насметени от собствената си вътрешна сила, а не от непреодолимата сила на “новите идеи”, изтъкнати от спиритуалистите. Да, те са и прави, и неправи. Разбира се, когато дойде това време, да се съпротив- ляваш на въздействието им ще бъде така невъзможно, както и да спреш приливната вълна. Но това, което, доколкото виждам, не могат да постигнат спиритуалистите, а на техните “духове” пък не може да бъде обяснено (доколкото на последните е известно само онова, което те намират в съзнанието на първите) то е, че всичко това ще става постепенно, и че преди това да настъпи, ще се наложи както на тях, така и на нас да из- пълним дълга си, задачата, поставена пред нас: да изметем колкото може повече от боклука, оставен от благочестивите ни праотци. Новите идеи трябва да се садят на чис- ти места, понеже тези идеи засягат най-съществените страни от живота. И не физичес- ките феномени или това, което се нарича спиритизъм1, длъжни сме да изучаваме све- товните идеи, а именно ноумена2, а не феномена тъй като за да разберем втория, най- напред трябва да разберем първия. Идеите наистина засягат истинното положение на човека във Вселената но, разбира се, само във връзка с неговите бъдещи, а не минали съществувания. Не физическите феномени, колкото и да са невероятни, ще успеят да обяснят на човека произхода му, да не говорим пък за крайната му съдба или както гласи един от тях за отношението на смъртното към безсмъртното, на временното към вечното, на крайното към Безкрайното и т. н.
  13. 13. Спиритуалистите доста бойко глаголстват за това, което те си представят като но- ви идеи, “по-широки, по-общи, по-високи, по-разбираеми”, а в същото време, вместо вечното господство на неотменимия закон, те признават всеобщото господство на зако- на като израз на божествена воля (!). Забравяйки предишните си убеждения, а също и че “Господ се е разкаял, че създал Човека”3, тези така наречени философи и реформа- тори биха искали да внушат на слушателите си, че проявата на посочената божествена Воля е “неизменна и неизменяема и по отношение на нея съществува само ВЕЧНО НАСТОЯЩЕ, докато за смъртните (непосветени?) времето е или минало, или бъдеще, поради тяхното ограничено съществуване на този материален план” (за което те знаят също толкова малко, както и за своите духовни сфери) тази бучица кал; освен това те са превърнали своите духовни сфери в подобие на нашата земя един такъв живот, кой- то истинският философ по-скоро би предпочел да избегне, отколкото да се стреми към него. Но аз май започнах да бленувам наяве... Както и да е, авторството на тези учения съвсем не е тяхно. Повечето от тези идеи представляват заимствания от Платон и алек- сандрийските философи. Това е нещо, което всички ние също изучаваме и което мно- зина вече са усвоили. А сега е вече ваша работа да решите какво искате да получите: висша философия или просто проява на окултните сили? Старшите Махатми желаят да бъде положено началото на “Братство на Човечеството”, на истинното Световно Братство обедине- ние, което би станало известно по целия свят и би привлякло вниманието на най-висо- ките умове. Декември 1880 г. V “Непосредственото общуване” с мен, за което ми пишете, би могло да се осъществи само при следните условия: 1) Да се срещаме в нашите физически тела. Но тъй като аз се намирам тук, а вие в своя собствен дом, налице е материално препятствие за мен. 2) Двамата да се срещаме в нашите астрални форми което ще изисква вашето “из- лизане” от физическото тяло, както и за мен оставяне на моето. Духовното препятст- вие в случая съществува от ваша страна. 3) Ако беше възможно да чувате моя глас вътре във вас или до себе си както “ста- рата лейди”*. Това би могло да се осъществи по един от двата начина: а) ако нашите Старши биха ми дали разрешение да подготвя необходимите за това условия но засега те отказват; б) ако можехте да слушате моя глас, т. е. моя естествен глас без какъвто и да е психофизиологичен тамаша1 от моя страна (нещо, което често ползваме помежду си). Но за да стане това, нужно е духовните чувства не само да са из- вънредно отворени, но и самият човек трябва да овладее една велика тайна, още неизвестна на науката, а именно как да преодолява всички препятствия на пространс- твото и как да неутрализира през това време естествената преграда от междинни въз- душни частици и да накара вълните да достигат вашето ухо като отразени звуци или като ехо. За последното знаете засега само толкова, че да гледате на него като на нена- учна безсмислица. Тъй като вашите физици и до днес не са овладели акустиката в това направление, освен като съвършено (?) знание за трептения на звучащи тела и отражение на звук, разпространяващ се по тръби, те може с насмешка да запитат: “Къде са вашите безко- нечно дълги, резониращи тела тези пространствени проводници на гласовите вибра- ции?” Ние отговаряме: нашите тръби, макар и невидими, са неразрушими и много по- съвършени от тръбите на съвременните физици, за които скоростта на предаване на
  14. 14. механичната сила по въздуха представлява само не повече от 1100 фута в секунда, ако не се лъжа. Нима не може да съществуват хора, които са намерили по-съвършени и бързи начини за предаване, защото са малко по-добре запознати с окултните сили на въздуха (Акаша) и които освен това имат по-съвършена представа за звука? Но за това ще беседваме по-късно. Съществува още по-голямо неудобство, едно засега почти непреодолимо препятст- вие, с което ми се налага да се съобразявам постоянно, дори и когато всъщност общу- вам само писмено с вас нещо обикновено, достъпно за всеки смъртен. Това е моята пълна неспособност да ви предам смисъла на моите обяснения дори относно физичес- ките явления, без да споменавам за духовните основи. Не за пръв път напомням за то- ва. То е подобно на затруднението, ако дете ме помоли да му обясня най-сложните зада- чи на Евклид, преди още да е пристъпило към изучаване на елементарните правила на аритметиката. Само постепенното напредване в изучаването на Тайната наука още от елементарните є основи води човек към правилното разбиране на нашата мисъл. Само това е пътят, който като укрепва и изтънчено възприема тайнствените връзки на ду- ховно родство между разумните хора тези временно разединени частици на вселенска- та космическа Душа, ги води към пълно хармонизиране. Когато то се установи, едва тогава тези пробудени родствени връзки ще послужат наистина за съединение на ЧО- ВЕКА с онова, което отново съм принуден да опиша като динамична верига иначе не мога да предам тази мисъл поради несъвършенството на европейското научно изразя- ване; верига, която свързва материалния свят с нематериалния Космос с Миналото, Настоящето и Бъдещето и дотолкова да ускори неговата възприемчивост, че той да може точно да постига не само всичко материално, но и духовното. Даже ме обхваща възмущение, че съм принуден да употребявам тези нескопосни, груби думи: минало, сегашно и бъдеще! Жалки определения за обективните фази на Субективното Цяло, те са подходящи за това дори не колкото брадвата за фина резба. О, мой бедни, разочаровани приятелю, да бяхте вече толкова напреднали по Пътя, че това просто предаване на мислите да не бъде затруднено от препятствията на мате- рията, а сливането на вашия ум с нашия да не беше затруднено от неговите привнесе- ни неспособности! Такава е за нещастие наследствената и самопридобита грубост на западния ум; и самите думи, служещи за изразяване на съвременната мисъл, дотолкова са се развивали в руслото на практичния материализъм, че сега е почти невъзможно нито те да ни разбират, нито ние да им обясняваме на собствените им езици каквото и да е във връзка с тази фина и безспорно идеална механика на Окултния Космос. Как да ви науча да четете и пишете или даже просто да разбирате език, на който още не е измислена нито осезаема азбука, нито думи, достъпни за вашите уши! Как би- ха могли да бъдат обяснени например феномените на нашата съвременна наука за електричеството на гръцки философ от времето на Птолемей, ако той внезапно бъде върнат към живот при тази непреодолима hiatus* в изследванията, която би се появи- ла между неговото и нашето време? Та нали техническите термини биха били за него непонятен жаргон, абракадабра от безсмислени звуци, а всички прибори и апаратура “свръхестествени” чудовища. Да предположим за момент, че започна да ви описвам оттенъците на онези цветни лъчи, които се намират зад така наречения “видим спектър” лъчи, невидими за всич- ки хора с малки изключения, дори и сред нас; и да ви обяснявам как можем да фикси- раме в пространството кой да е от тези така наречени субективни или допълнителни цветове, който освен това се явява и комплемент (изразено математически) от всеки даден друг цвят на дихроматичното тяло (даже това описание звучи като безсмислица). Нима мислите, че бихте могли да схванете тяхното оптично въздействие или пък какво въобще имам предвид? А тъй като вие не виждате (тези лъчи), не може- те да ги познавате и засега нямате научен термин за тях, значи, ако ви кажа: “Добри ми приятелю, моля ви, без да се отделяте от писалището си, постарайте се да изследва-
  15. 15. те и възпроизведете пред очите си целия слънчев спектър, разложен на 14 призматич- ни цвята (седем от тях са комплементи2), понеже само с помощта на тази окултна свет- лина ще можете да ме видите на разстояние, на каквото и аз виждам вас” как мислите, какъв би бил вашият отговор? Какво би трябвало да отговорите вие? Всъщност много вероятно е да ми възразите, че след като никога не е имало повече от седем (а сега три) основни цвята, при това по никакъв известен физически начин досега не е станало възможно те да бъдат разложени на повече от седем призматични оттенъци, то моето предложение е както “ненаучно”, така и “нелепо”? Като добавим, че моето предложение да се търси въображаем слънчев “комплемент” изобщо не се явява като комплимент за вашето познаване на физиката е, тогава като че ли най-доб- ре е да си ходя да търся своите митични “дихроматични” и слънчеви “двойници” в Ти- бет, понеже съвременната наука досега е била безсилна да превърне в някаква теория даже такова просто явление като цвета на всички дихроматични тела. Още повече че тези цветове наистина са напълно обективни! И така, ясно е какви непреодолими трудности застават на пътя на постигането не само на Абсолютното, но даже и на началното познание в Окултната наука за човек във вашето положение. По какъв начин бихте могли да се разбирате с онези полура- зумни Сили (а всъщност да им заповядвате), които общуват с нас не с помощта на произносими думи, но посредством звук и цвят, взаимносвързани с техните вибрации? Тъй като звукът, светлината и цветът това са главните фактори във формирането на тези степени на Разума, на тези същности, за чието съществуване вие и представа ня- мате и в които ви се забранява да вярвате; атеисти и християни, материалисти и спири- туалисти всички изтъкват своите доводи против подобно вярване, а науката пък въз- разява по-твърдо от всички тях против такова “унизително суеверие”! По такъв начин, тъй като те не могат с един скок да прескочат граничната бразда и да достигнат върховете на Вечността; и както ние не можем да вземем дивак от Цент- рална Африка и веднага да го задължим да разбере Началата на Нютон или Социоло- гията на Хърбърт Спенсър3, или да накараме неграмотното дете да напише нова “Илиада” на старогръцки, или пък да накараме обикновен живописец да нарисува пейзаж от Сатурн, или да направи скици на обитателите на Арктур така във връзка с тези причини се отрича дори нашето съществуване! Да по същата причина вярващи- те в нас са обявени за измамници и побъркани, а същата тази наука, която води към висшето предназначение на най-високото знание, към истинското вкусване от Дървото на Живота и Мъдростта, е осмяна като див полет на фантазията! Не забравяйте какво веднъж ви написах за тези, които се увличат в изучаването на окултните науки: този, който прави това, “трябва или да стигне целта, или да заги- не. За твърдо стъпилия на пътя към великото Знание съмнението означава риск от умопомрачение; а ако спре напълно значи да рухне; ако отстъпи означава да полети надолу с главата в пропастта”. Не трябва да се боите, ако сте искрени, а това е точно така засега. Вярвате ли в себе си в същата степен по отношение на бъдещето? Надявам се в края на краищата да разберете, че ние (или повечето от нас) далеч не сме такива безсърдечни и морално изсъхнали мумии, каквито някой би искал да ни представи. “Меджнур”4 е съвсем на място като идеалния герой на завладяваща и в много отношения правдива повест. И все пак, повярвайте ми, малцина от нас биха по- желали да играят в живота ролята на изсушена теменужка между страниците на том с тържествена поезия. Ние може и да не сме съвсем “младежи” (цитирам един неуместен израз по отношение на нас), обаче на нито едно от нашите стъпала не приличаме на су- ровия герой от романа на Булвер-Литън. Макар благоприятните условия за наблюдение, обезпечени за някои от нас чрез на- шето положение, да дават несъмнено по-голяма широта на възгледите и по-ярко изра- зена и безпристрастна, а и по-широко простираща се човечност тъй като можем спра-

×