1. БЕЛЕЖИТИ ФИЗИЦИ Няма нищо, което да е толкова отдалечено от нас, че да не можем да го достигнем, или пък да е така спотаено, че да не можем да го открием. Р. Декарт Трудно е да се каже кое е невъзможно, защото мечтите на вчерашния ден са надежди на днешния и реалности на утрешния. Р. Годарт Станчо Валентинов Маринов СОУ “Васил Априлов” Град Долна Митрополия

3. Физици през древността Физици през Средновековието Физици през 20 век Физици през 19 век

5. Демокрит (ок. 470 или 460 – ок. 370 или 380 пр. н .е.) Старогръцки философ от Абдера. Един от създателите на стереометрията. Развива атомистиката на Левкип. Според Демокрит атомите, качествено еднородни и различаващи се по форма (очертание), размер и тегло, вечно се движат в празното пространство, при което образуват безкрайното множество светове. Друго негово заключение е, че изти - чането на тънки слоеве атоми (образи) от обектите поражда възприятията. Демокрит създава начин за определяне на обемите на геометричните тела. От про - изведенията му са запазени само отделни фрагменти . Физици през древноста Епохи

6. Левкип (около 500 - 440 пр. н.е.) Д евногръцки философ, който пръв изказва хипотезата за атомния строеж на света. Той написва "Големият световен ред", "За ума“ и др. Трудовете му не са оцелели до наши дни. За Левкип говорят древногръцките историци, но има и такива, които го отричат. На Левкип се приписват най-важните аспекти на атомизма. Основен проблем според Левкип е търсенето на единство и многообразие. Единство - от единството на атома, който е олицетворение на пълнотата. Но за да се движат атомите е необходимо да съществува празно междуатомно пространство. Левкип описва атома като неделима пределно малка частица, от която е съз - дадено цялото многообразие на света. Атомът се намира в непрестанно движение - от него се създават различни комбинации. Физици през древноста Епохи

7. Архимед ( 284 – 212 пр. н.е. ) Сиракуза, Сицилия Предполага се, че е син на астронома Фидий. Получава образованието си в Александрия. По време на обсадата на Сиракуза, Архимед проектира обсадните машини (огнехвъргачки), които унищожават значителна част от армията на римските нашественици. Когато Сиракуза накрая все пак пада Архимед е убит от римски войник, въпреки заповедите на римския генерал Марк Клавдий Маркел, да не бъде докосван. Разпространената от гърците легенда разказва, че Архимед бил посечен докато пишел някакво уравнение върху пясъка, като така искали да противопостявят своятa възвишеност на римската некадърност. Възможно е обаче смъртта му да е дошла и като възмездие за щетите, които изобре - тенията му нанесли на римския флот. Закон на Архимед: "Всяко тяло, потопено в течност, олеква толкова, колкото тежи изтласкана - та от него течност" . Легендата разказва, че когато открил този закон докато си вземал топла вана, Архимед толкова се въодушевил, че извикал "Еврика!" и хукнал гол по улиците на Сиракуза. Архимедовия винт Физици през древноста Епохи

8. Архимедовия винт е водоподемна машина. Поставя се наклонен спрямо хоризонта на около 40° като долният му край се потапя във водата. Може да издига вода на 3–4 m. Изобретен от Архимед по време на посещение в Египет за изпомпване на вода от делта на Нил. Биография на Архимед Епохи

10. Уилям Гилбълт (1544 – 1603) А нглийски физик, лекар и философ. Известен с едни от първите изследвания на магнетизма и електричеството, като въвежда и самия термин електричество. Основното произведение на Гилбърт е „De Magnete, Magneticisque Corporibus, et de Magno Magnete Tellure“ (За магнита, магнетичните очи и за Големия земен магнит), публикувано през 1600. В книгата той описва много от своите експерименти с умален модел на Земята (терела). Той стига до извода, че самата Земя е магнетична и че това е причината компасите да сочат на север (дотогава има предположения, че те сочат към полярната звезда или към голям магнитен остров на Северния полюс). В книгата си Гилбърт изследва и статичното електричество, използвайки кехлибар. Кехлибарът е наричан на гръцки електрон, затова той решава да нарече наблюдаваните ефекти “ електрическа сила ” . Гилбърт смята, че електричеството и магнетизмът са напълно различни явления. Сочейки за доказател-ство неправилното наблюдение, че електрическото привличане изчезва при нагряване, а магнитното се запазва. Едва Джеймс Максуел два века и половина по-късно демонстрира връзката между двете явления. Физици през Средновековие-то Епохи

11. Галилео Галилей (1564-1642) Италиански учен, един от осно-вателите на точното естествознание. Обосновава идеята за относителността на движението, открива закона за инерцията, за свободното падане на телата и за люлеенето на махалото. Построява телескоп с 32-кратно увеличение. Открива лунните планини и кратери, 4 спътника на Юпитер, фазите на Венера, слънчевите петна и звездния строеж на Млечния път. В "Диалог на двете най-главни системи на света" Галилей блестящо развива учението на Коперник, за което е осъден от католическия съд в Рим (1633). Физици през Средновековие-то Епохи

12. Блез Паскал (1623-1662) Френски математик, физик, философ. Има основен принос в проек-тивната геометрия и теорията на вероятностите. Формулира принципа на пълната математична индукция и закона на Паскал в хидростатиката. Конструира една от първите механични сметачни машини. Главно философско произведение - "Мисли". Физици през Средновековие-то Епохи

13. Джеймс Грегъри (1638 – 1675) Шотландски математик и физик. Изобретява първия рефлекторен телескоп и е сред пред-шествениците на съвременния математически анализ. Джеймс Грегъри е роден през 1638 в Дръмоук, село в Абърдийншир. Преподава в Университета на Сейнт Андрюс и в Единбургския университет. През 1663 Грегъри публикува „Optica Promota“, в която описва рефлекторния телескоп. Предложеният модел привлича вниманието на Робърт Хук, който прави първия прототип, както и на Исак Нютон, който малко по-късно прави модифициран вариант на рефлекторен телескоп. Телескопът на Грегъри е първият практически реализиран рефлекторен телескоп, който остава стандартен уред за наблюдение през следващия век и половина. През 1667 Джеймс Грегъри издава „Vera Circuli et Hyperbolae Quadratura“, в която демонстрира как площите, ограничени от окръжност и хипербола, могат да бъдат изчислени с помощта на безкрайни сходящи редове. Той става един от първите математици, описали идеята за трансцендентни числа. Книгата включва и първото доказателство на фундаменталната теорема на анализа, както и първото използване на редове на Тейлър. Физици през Средновековие-то Епохи

14. Винченци Вивиани (1622 – 1703) Италиански математик, физик и астроном. Той е ученик на Еванджелиста Торичели и сътрудник на Галилео Галилей. Винченцо Вивиани е роден във Флоренция през 1622 и първоначално учи в йезуитско училище, подпомогнат от Фердинандо II, велик херцог на Тоскана. По-късно учи физика и геометрия при Торичели. През 1639 става помощник на Галилей, с когото остава до смъртта му през 1642. През 1655-1656 редактира първото издание на събраните произведения на Галилей. След смъртта на Торичели през 1647 Вивиани е назначен на неговото място в Accademia dell' Arte del Disegno във Флоренция. В същото време той заема различни служби при великия херцог Фердинандо II . През 1660 Вивиани и Джовани Алфонсо Борели провеждат експеримент за определяне на скоростта на звука. Измервайки разликата между виждането на проблясването и чуването на звука при изстрел с оръдие на разстояние, те изчисляват стойността от 350 m/s, значително по-точна от предишното измерване на Пиер Гасенди от 478 m/s (приетата днес стойност е 331,29 m/s при температура 0°C). През следващите години Вивиани прави и някои експерименти с махала. Репутацията на Винченцо Вивиани нараства и през 1666 той получава предложения за постъпване на служба от френския крал Луи XIV и полския крал Ян II Кажимеж , но Фердинандо II му предлага поста придворен математик и той остава във Флоренция. Винченцо Вивиани умира през 1703. В завещанието си той оставя известна сума за построяването на надгробен паметник на Галилео Галилей. През 30-те години на 18 век Църквата най-накрая разрешава да бъде построен такъв паметник и самият Вивиани е погребан там, заедно с Галилей. Физици през Средновековие-то Епохи

23. Физици през 19век . Никола Леонар Сади Карно (1796-1832) Георг Ом (1789 –1854) Майкъл Фарадей ( 1791-1867) Пиер Кюри (1859-1906) Мария Склодовска- Кюри (1867-1934) Антоан Бекерел (1852-1908) Гулиелмо Маркони (1874-1937) Епохи