2. Армията, полицията и
държавната
администрация образуват
гръбнака на
авторитарните диктатури.
Често изследователите
разделят диктаторите по
политическите им
пристрастия - на
комунисти и фашисти.
Това е грешка, понеже
най-често при
авторитарното
управление, за разлика от
тоталитарното, липсва
политическа идеология.
3. При авторитарно управление,
гражданите са зависими от
властта в много области от
живота, включително и
правото им на свободен
избор
относно политическите си
възгледи. Все пак има
различни степени на
авторитаризъм, като
някои демократични управл
ения могат да имат само
тенденции към
авторитаризъм, а в най-
крайната си форма
авторитаризма се изразява
в диктаторски управления
като фашизма, комунизма и
други.
4. • Често авторитаризмът възниква от презумпцията на
държавните органи, че те знаят кое е правилно и кое
е грешно за страната, както и от нетърпимостта
към опозицията. Тогава правителството налага това,
което смята за правилно, често с помощта на силови
методи. Гласовете на несъгласните се игнорират или
те дори се обявяват за врагове, действащи срещу
интересите на страната.
• Все пак, авторитаризмът може да съществува и без
специална идеология или идеал за общо добро.
Такъв е случаят при диктатурите, където върховният
властимащ задържа лостовете на управление,
зарадите самите привилегии и облаги свързани с
властта, а не заради вярването, че той прокарва
правилната политика
5. Авторитаризъм в България
• В България на 9 юни 1923 г. с
преврат, организиран от Военния
съюз и желан от политически сили
и двореца, е свален режимът на
Българския земеделски народен
съюз. Нормалната еволюция на
новия режим към демокрация
обаче е прекъсната от Москва.
Комунистическият интернационал
обявява режима за фашистки и
нарежда на своя филиал в
България да подготви въстание —
обявено за антифашистко, но
целящо установяването на
комунистическа диктатура. Курсът
към въоръжено въстание се
поддържа от БКП чак до 1925 г. и
резултатът е атентатът от 16
април. И въпреки подривната
дейност на БКП режимът не само
не еволюира към фашизъм, но се
демократизира.
6. • Когато се засилва опасността от
фашизъм, на 19 май 1934 г. е
извършен преврат, с който на власт
идва режим, твърде интересен за
изследователите на политическите
системи — прегражда се пътят на
фашизма, но се използват
антидемократични методи на
управление, които се откриват и при
фашистките диктатури. Забранена е
обаче дейността на всички без
изключение политически партии.
Нараства ролята на двореца в
управлението на страната и на
държавата в ръководството на
обществото. Политическите партии
продължават дейността си
полуофициално и се състезават в
изборите за Народно събрание.
Кимон Георгиев
7. • Успехът на преврата е следствие от подходящо избрания момент за
действие – след икономическата депресия обществото е примирено,
партиите са отслабени от борбите помежду си, армията като цяло стои
зад Военния съюз, а и международната обстановка след идването на
Хитлер на власт през 1933 г. благоприятства установяването
на авторитарни режими.
Извършителите на преврата поставят националните интереси над
тяснопартийните, но нямат широка обществена опора. Остават
напразни надеждите им, че в новия кабинет на Кимон Георгиев ще
влязат изтъкнати политически фигури, готови да работят в името на
общото благо. Партиите мълчаливо бойкотират преврата и през юни
1934 г. правителството ги премахва.Това е началото на десетгодишно
безпартийно управление. Парламентът е напълно игнориран, а
конституцията не се спазва. Кабинетът, състоящ се от звенари и
военни, започва да управлява с наредби-закони, което означава
ликвидиране на основния демократичен принцип на разделение на
властите.
8. • Сложните проблеми на
страната, липсата на
социална база и стремежът
на някои военни да играят
главна роля в държавните
дела водят до разцепление
сред
деветнадесетомайците.
Монархът разединява
Военния съюз. Основите на
кабинета са сериозно
разклатени, а в очите на
обществото и на политиците
от разтурените партии цар
Борис изглежда единствено
способен да възстанови
реда, без да се стигне до
конфликти с непредсказуем
резултат.
9. • Той отстранява военните, като назначава безпартиен
кабинет начело с приближения на двореца дипломат
Андрей Тошев. Така цар Борис ІІІ поема здраво
юздите на властта Оказва се, че
деветнадесетомайците, вместо да ограничат ролята
му, всъщност разчистват неговия път към
едноличния режим. Остава му само окончателно да
убеди обществото, че е спасил страната от сериозни
сътресения, като дискредитира докрай Военния съюз
и го отстрани като единствен реален конкурент.
Подходяща възможност дава опитът на Дамян
Велчев и група деветнадесетомайци да подготвят
нов преврат в края на 1935 г. Лидерите на Военния
съюз са съдени и уволнени, съюзът е разтурен на 3
март 1936 г. и армията става опора на монарха.
10. • Цар Борис няма намерение да
променя основите на
авторитарния режим, установен
след 19 май 1934 г., и се опитва
да ги затвърди с нова
конституция. Тази перспектива
раздвижва лидерите на бившите
партии. Те искат да се
възстанови Търновската
конституция. За да тушира
недоволството им, през ноември
1935 г. царят назначава нов
кабинет начело с Георги
Кьосеиванов, но не
възстановява партиите. През
1936 г. възникват няколко
центъра на опозиция срещу
режима, но не съумяват да се
обединят и това улеснява
монарха. Той умело лавира
между лидерите им,
подклаждайки противоречията
между тях.
11. • Авторитарните режими почти винаги се налагат като защитна
реакция срещу вътрешна или външна заплаха за установения
политически строй. Те винаги се оправдават с необходимостта
за защита на висши политически и философски ценности,
заради които могат да бъдат пожертвани демократичните
свободи - териториална цялост, етническо равновесие,
класова справедливост, лична и колективна сигурност (заплаха
от тероризъм), исторически права върху територия и др.
• Още в Древния Рим политическото управление се е
трансформирало в авторитарно в случаи на война и заплаха
срещу държавата, но поне в началото са съществували
механизми за възстановяване на демократичното управление
след ликвидирането на опасностите.
12. • Авторитарни режими обикновено предоставят големи
привилегии на специалните служби, като в крайни случаи това
води до така наречените полицейски държави. Законите често
могат да не бъдат нарушавани или променяни, ако това е в
полза на правителството. В екстремни случаи това поведение
стига до държавен тероризъм и престъпления срещу
човечеството.
• Авторитарните правителства по принцип, макар и не винаги, са
склонни към корупция. Една от причината е, че при подобни
режими да се критикува корупционното поведение е
безсмислено, тъй като служебните лица ще си останат на
същата длъжност, в по-лошия случай, може и да е рисковано за
недоволстващия. Пример от наши дни на подобна ситуация
е Китайската Народна Република.
