4. Какво може да се очаква
• Основният фокус на програмата през периода 2014-2020 е
инвестицията в сектор „води“
2, 3 млрд.лв. е предвиденият бюджет;
• За плавния преход и надграждане на постигнатото ще се
започне с ранни проекти, индикативна стойност 519,6
млн.лв.:
Проектите на общини Пловдив, Асеновград, Добрич и Плевен-
Долна Митрополия (индикативна стойност 402 658 587 лв.);
5 проекта за агломерации над 10 хил.екв.ж. с положителна
оценка от JASPERS (индикативна стойност 116 989 791 лв.)
• През 2016 г. ще започне и изпълнението на „фазирани
проекти“, чиято индикативна стойност е 193,5 млн. лв.
(Банско, Видин, Враца, Златни Пясъци, Раднево, Тервел, Шумен и
Ямбол)
5. Какво трябва да се знае
• Финансирането по оперативната програма е допълващо и е под
условие.
Необходимо е да се реализира реформата във ВиК сектора – общо 14
действия по предварителните условия, някои от които са свързани с:
- Подписване на договорите между Асоциациите по ВиК и ВиК операторите;
- Преоценка на активите в сектора;
- Приемане на законодателни промени в регулаторната рамка за сектора;
- Въвеждане на механизъм за обособяване на приходите на база пълна амортизация
на активите;
• Финансирането ще бъде допълнено чрез финансов
инженеринг, което е новост по програмата
Предвиденият ресурс е приблизително 240 млн.лв.;
Очаква се, чрез т.нар. Фонд на фондовете да се привлече частен
капитал в размер на още 240 млн.лв.;
• Фонд на фондовете в момента се структурира и реалното му
функциониране трябва да започне не по-рано от 2016 г.
6. Какво очакваме
• Проектантският и строителният браншове да планират
правилно своите ресурси, така че да се постигне:
Качествено и в срок изпълнение на инвестициите;
Посрещане на големия обем работа във втората половина на
програмния период;
Недопускане на грешките установени в първия програмен период;
• Активно участие в процесите по стандартизация на
тръжната документация и на опростяване на отчитането;
Изграждането и развитието на ВиК инфраструктурата има различни аспекти и ползите могат да бъдат търсени в много направления. Често говорим за наличието на инфраструктурата като елемент от благосъстоянието на обществото и достъпа до основни обществени услуги като водоснабдяване и канализация. Освен населението, бизнесът също е ползвател на публичната инфраструктура и нейното наличие и добро функциониране създава предпоставки за развитието на индустрията. Не на последно място развитието на туризма е силно зависимо от модерна и надежда ВиК инфраструктура.
Без да се подминава значението във всички тези отрасли и аспекти на икономиката и на обществения живот, тук е мястото да се отбележи, че политиката по изграждане на канализации и пречиствателни станции за отпадъчни води намира своето място в един по-широк и по-стратегически план, а именно политиката по опазване и подобряване на състоянието на водите.
Министерството на околната среда и водите в момента разработва вторите планове за управление на речните басейни, които представляват стратегически документи поставени йерархично над останалите планови документи в отделните сектори и чиято основна цел е постигане на добро състояние на водите. За съжаление, България ще пропусне целта това да бъде постигнато през 2015 г., както изисква европейското законодателство, като един от основните фактори е именно отсъствието на тази базова екологична инфраструктура в много от населените места в страната, което води до лошо състояние на водите.
Въпреки това, имаме своите успехи
1. До момента са изградени или реконструирани 44 пречиствателни станции от заложените в програмата 58;
2. До края на годината ще бъдат изградени още 6 – Белене, Ботевград, Бяла (Русе), Исперих и Силистра;
3. Остават още 8, чието изграждане ще бъде финансирано през новия програмен период – Банско, Видин, Враца, Златни Пясъци, Раднево, Тервел, шумен и Ямбол;
Изградени или реконструирани близо 2550 км водопроводна и канализационна мрежа;
Тези резултати (изградени пречиствателни станции и ВиК) се реализира чрез проекти за 83 населени места;
При общ бюджет от 2,4 млн. лв. в сектор „Води“, са договорени 2,9 млн. лв.(123,9%) и са изплатени с авансите 2,4 млн. лв. ;
Тук е мястото да се подчертае ролята на европейските финансови инструменти в постигане на определени цели. На първо място, те следва да се впишат в съществуваща национална политика, която включително предполага страната да инвестира собствени средства в постигане на поставените цели.
Както много пъти е било отбелязвано, европейските средства не следва да заместват националното финансиране, а да го допълват.
На второ място, европейските средства следва да се насочват във функциониращи сектори, така че да се гарантира устойчивото им използване и дълготрайния ефект от направените инвестиции. Това трябва да се гарантира чрез изпълнението на реформата във ВиК сектора;