1. Основи на магията
Визуализация
Както разбираме визуализацията е като рисуването. Мислено ние си
"рисуваме" различни неща, след което ги проектираме и те стават
"реални", "живи". За сега не споделяте много за опита си, но ще се включа
и аз. Визуализацията представлява "виждане", чрез нашите "вътрешни
очи". Визуализацията е една от най-важните техники. Тя се използва в
почти всички магически процедури и дори само чрез визуализация е
възможна реализацията на дадено намерение. По време на практикуване
на визуализация е добре да сте с изчистено съзнание, за да могат образите
да не се изкривяват много и да може да се задържът по-дълго в
съзнанието. Визуализация се използва дори при пространствени
пътувания(астрални светове и др.)(повтарям се , но това трябва да влезе в
описанието на визуализацията). Аз ще ви и кажа един начин, който ще ви
помогне в прехода от визуализация със затворени очи до визуализация с
отворени очи. Първо изградете образа със затворени очи. Огледайте го и
обърнете внимание на детайлите.След като го направите си отворете очите
и "вижте" конструирания от вас предмет на различни места.
Ето един начин за изпълнения на визуализация:
1. Като за начало започнете практиката със затворени очи и с напредването
ви може да започнете да практикувате и с отворени очи.
2. Представяйте си прости форми, като например:
- Кръгове, квадрати, триъгълници и т.н.
С напредването може да се опитате да визуализирате и по-сложни обекти.
Може да не са точно реални картини, а просто рисунки, също.
3. След като сте получили образа в съзнанието си се опитайте да го
задържите колкото се може по-дълго.
Чрез визуализация може да се достигне до магически ефект. Просто
оформяте вашето намерение чрез накаква картина и я визуализирвате и се
концентрирвате върху нея с намерението да се осъществи вашето
намерение.
2. История на магията
От най-древни времена хората са се опитвали да си обяснят някак
заобикалящия ги свят, но им липсвали нужните познания. Имали са и
желанието по някакъв начин да контролират света, който ги заобикаля, а
също и са търсили контрол над себе си, вътрешен мир със себе си. Това
води до появата на магията. В началото е съществувало преплитане на
религия и магия, тъй като религиите представляват надграждане на
природния култ, а с него е свързана магията.
В първобитните общества магията е оплетена с шаманизма (или подобни
нему). А шаманът се явява най-могъщото лице в племето и съответно
воденото за най-опасно, защото се предполага, че за него нямало
невъзможни неща - водело се, че шаманът възкресявал мъртви, спасявал
от зли духове, от болести, осигурявал победата при война, правел лова
успешен, докарвал изобилие от животни и растения, любовни магии
забърквал, можел да вижда бъдещето и разбира се можел да докара
болести, глад, суша и изобщо всякакви бедствия. Хората вярвали и че
шаманът можел да се превръща в каквото си поиска (било човек или
животно).
Под влиянието на шаманизма, редица вярвания развивали идеята за
съществуването на враждебно настроени към човека свръхестествени сили
- зли духове. А нощта била страшна. Това било времето на злото и по-късно
се развила идеята, че това е времето и на демоните. С помощта на всякакви
магически ритуали хората се стремяли да си възвърнат разклатения
вътрешен мир. Били уверени, че четенето на заклинания, паленето на
свещи, танците, пеенето и други, са в състояние да държат злото настрана
от тях, да лекуват болести, да привличат вниманието на доброто и това им
вдъхвало увереност. С такива средства хората се опитвали и да докарат
примерно хубаво време или дъжд. Или успешен лов. По-късно тези
практики оформили ритуал.
Точната дата на зараждането на магията и на маговете като такива не е
много изяснена. Съществува спор и какво значи това маг и съответно коя е
родината на магията.
3. Две са основните версии, които се разпространяват.
Първата версия е, че думата "маг" е с ирански произход. Тази версия е
спорна. Действително в иранския има някакви подобни на "маг" думи, но
не и означаващи каквото и да било свързано със същността на магията.
Визира се:
уаразман или урузмаг - в превод - "омъжвам се"
На ирански думата за обозначаване на маг е "джадугар".
Втората версия е отразявана в един Тълковен речник и гласи, че с думата
"маг" са означавани древноперсийските и халдейските жреци. Някои
заявяват, че думата "маг" произлиза от гръцката дума за "магия".
Независимо, че не е съвсем точно изяснено коя е родината на магията и на
маговете, няма култура, върху която магията или практики, доближаващи
се до магия, да не е оставила отпечатък.
Особеност на халдейската магия (Вавилон), която в последствие се
прехвърля в Гърция, Рим и средновековна Европа, представлява една
систематизация от купища всевъзможни демони и божества, които
управляват всевъзможни страни от човешката съдба и всеки от които си
има свое лично и много съкровено име, произнасянето на което (както и в
Египет), има за всеки от демоните/божествата неотменима сила и всъщност
в имената е заключена и самата сила на тези демони и божества. От тук
идват и всякакви формули и заклинания за най-различни случаи от
човешкия живот. Заклинанията и формулите се прозинасяли на глас или се
носели в тефилин, т.е. в кожена торбичка, прикрепена с ремък на ръката
или на врата в съответствие с разни указания от страна на маговете.
Запазените клинообразни надписи на подобни заклинания, назовават
главно имена на демони.
Вавилонските магове имали доста детайлни правила за гадаене и
предсказване на бъдещето. Гадаели по стрели, по вътрешности на животни
и други.
Интересни са писмените сведения за магическото изкуство от 2600 г. пр.
н.е. в Египет. Става въпрос за открития от Хенри Уесткар древноегипетски
папирус, описващ магическите способности на един магьосник, имащи за
цел да забавляват фараона Хеопс. Било е доста интересна демонстрация,
включваща първо обезглавяването на една гъска и след като всички се
4. били убедили, че гъската е обезглавена, тя взела, че се оказала в
предишното си живо състояние. Същият номер бил повторен с пеликан. И
за край - със затворник на фараона. Папирусът не разкрива как точно е
направен номерът, така че това си остава една загадка.
От Вавилон и Египет, магията се пренася към евреите (които били изкарали
едно халдейско, т.е. вавилонско пленничество), Гърция и Рим.
След пленничеството, под влияние на вавилонците, евреите изработили
сложна магическа система, която ляга в основата на средновековната
теургия. Подобно на вавилонската демонология, евреите изработили
подробна класификация на злите духове и както и при вавилонците, било
наблегнато на имената и тяхната сила.
На фона на стремежа у населението да се насаждат религиозни вярвания с
цел да се печели подчинение и пари, въобще не е случайно, че магическото
изкуство в древна Гърция, което практикували някои жреци, включвало
изработването на разни сложни механизми, които по време на религиозни
ритуали например да изкарват огнени пламъци, бълвани от мраморния
под пред олтара или например чрез чрез системи от механични усилватели
да карат статуите на боговете да "говорят" мистично. Чрез такава магия
жреците успявали да добият власт и съответно пари. Всъщност изпълнения
от този род са довели до убеждението, че боговете, духовете, демоните и
др. "сили" участват като главни действащи лица в магията.
В древен Рим магията била официално забранена, а маговете били
преследвани. Но повечето императори и писатели, които осъждали
магията, в повечето случаи вярвали в нея.
Такъв е случаят с Плиний, който в своята книга по естествознание на едната
страница пише, че магията е безсмислица, а малко по-натам приписва на
тревите, животните и амулетите магическа сила.
С течение на времето се оказало, че страх у хората внушавали не само
богове, демони и зли сили. Това довело до правене на опити за развиване
на нравствената страна на магията. Често се акцентирало на злото начало
вътре в самия човек, като обикновено се препоръчвало провеждането на
вътрешна битка с онези черти на характера, които не били възприемани
като нравствени и следователно характеризирали злото.
Мюсюлманският свят заимствал магическите системи на вавилонците,
5. евреите и гърците, и ги доразвил.
Средновековна Европа наследила вавилонски, гръцки, римски магии,
омешала ги с езичество, теургия, практическата кабалистика на евреите и
добавила едно обединение на всички демони под копитото на Сатаната,
което довело до модата да се сключва договор с Дявола(такива договори
обикновено са с трагикомично съдържание).
През средните векове не само, че се признавало съществунето на магията,
но и хората много се бояли от маговете и магиите им. Редица владетели се
притеснявали, че им е направена магия. Например през 1754 г. царица
Елизавета Петровна направила голям скандал, след като намерила странна
вещ в своите покои.
Най-много от магията се бояли в Европа. Изгаряни са на клада всякакви
хора на най-общо основание, че други хора ги обявявали за магьосници,
без при това да се изискват някакви доказателства за вярност на
обвиненията.
Концентрация
Както разбираме концентрация може да се упражнява върху всичкко. Върху
предмети, действия, песни, ситуации и т.н.. Смятах, че няма да е нужно да
записвам какво се получава докато се концентрирате върху нещо, но ще го
запиша. Както и Dumnorix спомена първото нещо което се получава докато
наблюдавате даден предмет е неговото изкривяване. Това изкривяване се
изразява чрез илюзията, че предмета се движи, трепти. Всъщност можем
да отдадем това трептене на това, че всеки един предмет има дадено
излъчване. След това вече започваме да забелязваме как предмета губи
своята форма след което вече започваме да забелязваме структурните
форми на предмета. Всъщност аз вече бях споменал, че с времето и
практиката всечки един предмет върху, който се съсредоточавате ще
започне да ви се появява като скица.(ето с този израз исках да го кажа:
Също така ще забелязвате детайли от предмета. Малко не обичам да
изпадам в подробности и си мисля, че щом напиша нещо дори и да е само
6. една дума, човекът срещу мен би трябвало да ме разбере.) Също така
разбираме, че концентрацията,колкото и лесна да ни изглежда,не е
толкова лесна. Когато се концентрирате върху предмет разбирате различни
неща за него. Като например неговата твърдост, жизненост и т.н..
Разбираме също така, че със затворени очи концентрацията става по-лесно.
Концентрацията върху действие или дейност ви прави по концентрирани и
прави вашата работа по-лесна за изпълнение, по-бърза и по-продуктивна.
Когато се концентрираме върху нещо ние все едно отваряме тунел към
нещото. По този начин ние получаваме информация за него и то получава
информация за нас. Когато упражнявате концентрация е по-добре да сте
релаксирани, защото нещата ще се получават по-лесно. Концентрацията
изморява. И сега какво да кажа аз от моята практика на концентрацията.
Когато се концентрираме върху даден обект ние го "изолираме" и за нас
той се появява на преден план. След което ние започваме да "общуваме" с
този предмет, ние ставаме едно цяло с него и разбираме какво е да си на
негово място. След което ние разбираме за всеки един негов детайл.
Ето как да упражнявате концентрация:
Концентрацията се разпростира от концентрация върху видим обект или
звук до концентрация върху ситуация. Обектът може да бъде всякякъв.
Съветвам ви да започнете с по-прости(по-малко детайли) и по-големи
предмети, но иначе може да си изберете какъвто пожелаете
предмет(химикалка, камък...). Вземете този предмет(не е нужно да го
държите в ръце) и го наблюдавайте. Абстрахирайте се от всичко, което ви
разсейва от предмета. Мислете само за предмета. Не се притеснявайте ако
докато се концентрирате върху предмета започнете да разбирате неща от
неговото минало и настояще. С повечето практика ще можете все по-лесно
да се концентрирате и когато се концентрирате върху предмет ще виждате
него на преден план, а всичко останало ще виждате все едно е сиво. Също
така ще забелязвате детайли от предмета.
Медитация
7. Медитацията ви помага да достигнете до покой, да се хармонизирате с
обикалящата ви обстановка.Медитацията помага на хората да открият
хармонията между дух, душа и тяло. Чрез нея може лесно да се освободите
от стреса. Медитацията е състояние на немислене, на спокойна
отпуснатост, което протича в алфа ритъм. Немисленето е задължително при
медитацията. Това е състоянието, в което изпадаме малко преди да
заспим. Медитацията трябва да е абсолютно немислене. Появата на най-
нищожното мислене или на образна представа извежда автоматично човек
от състоянието му на медитация и го връща в състояние на бодърстване.
Ето защо, когато се медитира, не трябва да се мисли и не трябва да се
допуска образност в съзнанието. Ако има допусната образност - тогава има
или релаксация, или автохипноза. Медитацията като състояние е част от
пътя за достигане до фазата на лека автохипноза. Не е единственият
възможен начин за достигане до автохипноза, но като за начинаещи е най-
безопасният В началото по-лесно е да се започне в легнало положение.
Полусънното състояние не би трябвало да ви притеснява. По-добре може
да усетите медитивното състояние седнали. Медитацията засилва
концентрацията. С този цитат доказвам, че медитацията възвръща част от
енергията и действа като сън "...просто не ми се спеше". Също така по
време на медитация губим представа за време. Всеки звук може да
виждате като цвят с различена наситеност ,който се усеща в различна част
от тялото ви .Всеки звук е с различна сила и освен цвят създава и форма с
различна големина. Най-светъл цвят ,с най-голяма пирамидоподобна
форма се получава от звукът на камбана .Усещате как звукът се ,,удря ,,във
вас и създава цвят и форма.Човешкият говор е с най-неправилни черно-
бели намачкани и ръбести като смачкан станиол форми.
Интересно ми бе да прочета имейла на шадоу и най-вече частта, в която
пише за релаксация, автохипноза и медитация. По време на медитация,
когато обърнете повече внимание например на това как осещате мястото
на което седите(дали е меко, твърдо, удобно, ръбесто...), всички ваши
възприятия са увеличени и вие сте по-чувствителни(Това, което говоря е от
личен опит, не го копвам от някъде!). Та относно автохипнозата и
медитацията. По време на медитация, когато се опитате да наблюдавате
как се чувствате душевно, може да разберете какво ви кара да се чувствате
8. нещастни, какво ви кара да се чувствате щастливи и т.н., и да можете да
разбирате как да сте по-щастливи.
Ето един начин за медитация:
Когато медитирате се старайте винаги да сте с изправен гръб! След като сте
застанали в удобна поза, започнете да отпуската всяка част от тялото си.
Това може да стане като броите от едно до сто и обратно, докато не
почувствате тялото си цялостно. Трябва да се отпуснете. Друг начин да се
отпуснете е като постепенно свивате и отпускате всеки мускул като
започнете от върха на главата до петите. Още един начин за отпускане е
като си представите топка светлина да преминава през тялото ви от главата
до петите и на мястото през което е преминала топката да се почувствате
загряване.
След като сте се отпуснали, може да минете на фаза две: Слушайте звуците.
Заслушайте се в едни звук, после преминете на друг, после на трети. Не
задържайте вниманието си за дълго, а прескачайте от звук на звук. Също
така след като сте се отпуснали може да си представите, че сте на място,
което ви вдъхва спокойствие като например плажа. Представете си звука на
вълните, топлия бриз, крякането на чайките, пясъка по вас, палмите около
вас. Представете си, че вие сте там.
Това е проста медитация. Може да ви е малко трудно отначало направо да
се пренасяте на местото, което ви вдъхва спокойствие и за това първо може
да усетите всеки един елемент по отделно и след това да ги комбинирате в
цялостна картина. Ако около вас е шумно, по-добре да се преместите на по
тиха среда, за да може по-лесно да се отпуснете.
Начини на медитация
Седнете, така както се чувствате комфортно, така че вашия гръбнак да бъде
изправен. Затворете очи и се съсредоточете върху дишането. Вдишайте
дълбоко и дълго през носа. Всеки път когато дишате, задържайте по 2-3
секунди и след това бавно издишайте.Продължете това дишане, докато се
успокоите. Това обикновено отнема от 3 до 5 мин (за всеки е различно).
9. Правете го колкото ви е нужно. Можете да си пуснете музика, за да се
съсредоточите. Просто седнете спокойно и позвънете с малко звънче или
камбанка. Съсредоточете се върху меката музика и дълбокото вдишване.
~~~~~~~~~~ *****~~~~~~~~~~
Това е чудесно за тези времена в училище или на работата, когато просто
не можете да се успокоите. Сложете краката си равно на пода и вдишайте
дълбоко. На издишане си представете как излишната енергия излиза от
краката ви и отива в земята. Правете го докато се успокоите. Вероятно е да
почувствате краката си тежки.
~~~~~~~~~~ *****~~~~~~~~~~
Как да намерим своята мантра
Седнете в удобна позиция. Представете си как напускате тялото си и
пътувате из космоса. Вижте себе си как седите спокойно в центъра на
Вселената. Концентрирайте се върху звездите, тогава след няколко минути
гледане втренчено в тях, някои звезди ще загреят в ярко синьо.
Концентрирайте се върху една ярка синя звезда за момент. Ако се загледате
втренчено в тази звезда, вие можете да чуете фрази или думи, които
нашепват в главата ви. Повторете това, което чувате и се съсредоточете
върху него. Ако мантрата е правилна за вас, вие ще разберете от нещо вътре
във вас. Ако това пък не е правилно, просто се вгледайте в друга синя
звезда и повтаряйте това докато намерите мантрата, която е подходяща за
вас. След като намерите мантрата, благодарете на Вселената и почувствайте
себе си проближаващ се към небето, до своето тяло. Когато отворите очи,
вие трябва да почувствате малко умора. Може и да сте жадни. Пийте мляко
или сокове за да се заредите отново.
~~~~~~~~~~ *****~~~~~~~~~~
Медитация на мантрата
Седнете в удобна позиция. По време на тази медитация можете да пеете,
говорите , шепнете или мислите за своята мантра. Всичкото това
съдържание е вашият фокус на мантрата ви и нищо повече. Това е. Можете
да го правите толкова дълго колкото желаете.
10. Из: occult.hit.bg
Теория в магията
Вещерство
Много хора, като се спомене вещерство и веднага си представят wicca.
Само че пропускат да зебележат, че wicca е неоезичество, докато
вещерството е доста по-старичко и славянско. Wicca представлява
реконструкция на средновековните вярвания предимно на келтските
друиди в съчетание със съвременни окултни представи. Като има най-
различни wicca - Александрийска, вълшебна, Гарднерианска, Дааническа,
Стикс и други.
Вещерството е част от СЛАВЯНСКАТА ДЕМОНОЛОГИЯ (обхваща българските
земи и комшиите - югославяни, т.е. сърби). И ако трябва да бъдем точни -
според южнославянската такава традиция се води вещерство и от там
вещица. До което е сродно източнославянското "ведъма" (от тук и при нас е
прието и името "знахар" от "знат", което е същото като "ведат" или като
"вещ"- знаещ, осведомен).
Вещерството е умението на вещицата. Която е жена в една много голяма
част от случаите, тъй като по българските земи е царял матриархат и
изключително рядко вещерството се е полагало на мъже.
Вещицата се води кръстоска между жена и демон. Същото важи и за
вещер.
Според традицията вещиците/вещерите имали знието да се превръщат в
котки, кучета, вълци, гарвани, нощни пеперуди и други. Можели да
предизвикват болести, глад, засух, градушка, наводнение, изобщо можели
да работят със стихиите. Или пазели собственото си село от беди като горе
11. описаните. Според българските поверия вещиците имали власт над
небесните тела включително, а не само над стихиите.
Повечето вещици/вещери, пак според българската традиция, са си
вампири.
Понякога в миналото са били нападани и убивани (изгаряни, давени,
душени и др.) или осакатявани (рязали са им ушите, носовете, чупили са им
ръцете, краката), тъй като са били последователи на тъмната страна. Като
цяло обаче страхът от тях е бил голям.
Българската традиция ги подразделя в три вида.
В първата група попадат хора-демони, вече мъртви, които през деня
живеят в гроба си, а нощем го напускат и нападат хората (деца
включително), като им вадят сърцата. Във тази връзка, може би ще е
интересно да се добави, че поверието, че ако те прескочи черна котка и ще
вампирясаш, идва от това, че вещиците/вещерите са били вампири и са
можели да приемат котешки облик, като това се считало, че е един от
начините да предадат силата си на някой друг. Т.е. не всяка черна котка е
носител на вампиризъм.
Във втората група са хората- демони, живи, които са родени със
способности да бъдат вещици/вещери или са обучени да бъдат такива.
В третата група са тези, които са се занимавали с лечителство, които освен
вещици/ вещери са наричани още и знахари, макар че въобще не е било
задължително знахарите да се занимават с вещерство и да са
вещици/вещери.
Вуду
12. В Африка има едно племе - Йоруба, което изповядва религията Ифа, която
много прилича на вудуто. Това е причина в доста сайтове да се твърди, че
основатели на вудуто са хората от племето Йоруба. Това е грешна
информация.
Йоруба изповядват религията Ифа, която е древна и се представя като
предадена под формата на диктовка от създателя на света Олодумаре на
пророка Орунмил в свещения град Ил Иф (град в Западна Африка). В Ифа е
заложена идеята, че светът е балансирана система, която функционира на
базата на свои собствени вътрешни правила. Бог Олодумаре създал хората
и те населили земята. Олодумаре създава и Ирунмоле (Ориша), които са
всъщност посланици на този бог и отговарят за най-различни работи. 200 от
тях отговарят за добротворчество и 200 (наречени Ajoogun) отговарят за
смърт, война, болести и подобно. Тези посланици обитават както Орун
(Царството на Духа) , така и Айе (Царството на Земята).
А Вуду е религия, която се заражда на островите в Карибско море в
качеството си на смес от африканска магия и европейски католицизъм.
Днес е разпространена най-вече в Хаити, Бразилия, Куба, Ямайка, САЩ.
Последователите на вуду приемат, че съществува един добър бог-създател
- Bondieu, който обаче не участва в живота на създадените от него
същества. Този бог- създател има много деца: vodun или лоа, които
осъществяват връзка между хората и бога. По- известни са:
Agwe (Агве) — дух на водата, покровител на рибарите и моряците.
Baron Samedi, Ghede (Барон Събота)— дух на смъртта и на задгробния свят.
Изобразяват го като скелет с цилиндър, пушещ цигара и пиещ ром.
Dambala (Дамбала) — дух, аналог на св. Патрик. Великото Зомби.
Legba (Легба) — дух на вратата, аналог на св. Петър.
13. Erzuli (Ерзули — Дева Мария) — дух на любовта, възприеман като
непорочна дева. Нейн символ е сърцето, а нейни цветове са червеното и
синьото.
Simbi (Симби) — дух на съблазънта и на плодовитостта.
Ogu (Огу) — дух на войната и стихийните бедствия.
Мама Бриджит — съпруга Барон Събота.
Marassa (Марасса) — духове-близнаци.
Мадмуазел Шарлот — покровителница на девойките.
Sobo (Собо) — дух във вид на френски генерал.
Sogbo (Согбо) — дух на молниите.
Ti-Jean-Petro (Ти-Жан-Петро ) — зъл дух във вид на еднокрако или сакато
джудже.
Във вудуто има следните видове жречество:
houngan (Унган) — мъж свещеник.
mambo (Мамбо) — жена-свещеник.
bokor (Бокор) — свещеник, практикуващ магия с кукли-вуду. Бокор правят
предсказания срещу заплащане в пари (и освен това клиентът купува
всичко за изпълнението на ритуала), като ползват силата Фа. Силата Фа се
води една от първосъздадените сили, които участват активно в градежа на
света. Бокор правят също така магии за защита, за омилостивяване на
предци и духове, развалят магии и подобно. Но най-интересно е как правят
зомбита. Приготвят специален прах, съдържащ какви ли не гадости от типа
14. червеи, гущери, човешки кости, растението ablizzia - богато на сапонин
(леко отровно вещество, хомолизиращо кръвта, способно да свали
кръвното налягане), също и някаква риба- балон, съдържаща веществото
тетрадотоксин (причиняващо пълна парализа в началото). Дрехите или
обувките на жертвата се поръсват с тази смес, след като се объркат
роднините му да го помислят за умрял и го погребат, по някое време
същият се изравя и става дрогиран с какво ли не и поради това послушен
роб на бокор
la place (Ла плас ) — дякон, помощник свещеника.
hounsi (Унси) — група танцуващи девойки, облечени в бяло.
Гримоари
Гримоар (Grimoire) - с тази дума през средновековието са озаглавявали
книги, съдържащи заклинания и магически формули. Произходът на
думата "гримоар" не е известен, но се предполага, че идва от
старофренски, заради "moire" (муар), което е вид коприна от
викторианската епоха, получена след взаимодействието на обикновената
коприна с вода. От там и аналогът с магията - едно нещо се подлага на
влияние от друго и накрая се получава трето. Друга версия за произхода на
името също води към френския - grammaire, т.е. граматика (схващано като
граматика > сложна книга > книга за заклинания).
Съществуват най-различни поверия, свързани с гримоарите. Едно от тях
гласи, че те могат да бъдат четени единствено от техния автор, но дори той
самият бил подложен на опастност, тъй като в страниците на гримоарите са
вплетени демони и отварянето на коя да е страница, ги пуска на свобода.
Друго поверие е свързано с идеята, че гримоарите са книги, в които се
описва само черна магия и вещерство и всички заклинания се извършват с
15. помощта на името на Сатаната. На практика обаче повечето гримоари са
писани от християни, които включват името на Исус Христос и на бог в
заклинанията си. Освен това авторствот она повечето гримоари се
приписва на библейски персонажи (Енох, Соломон, Моисей и други), на
римски папи Лъв, Хонорий и други). Разбира се сред авторите на
гримоарите има и черни магове, а също и разни хора с претенциите да са
мъдреци. Заклинанията, които се включват в гримоарите са буквално
всякакви.
В своята четвърта книга "Окултната философия" Агрипа дава описание на
това как се пише Гримоар. Изискват се познания по рисуване, понеже на
всяка страничка трябва да се нарисува демон, печата му, подписа му,
атрибутите му и прочие. И се изисквали доста познания по магия, за да се
вдъхне магическа сила на страничката, след като тя бъде завършена. А
когато целият гримоар бъдел завършен, магът следвало да извика всички
описани в него демони и да ги задължи да му положат клетва за вярност.
Най-известните днес гримоари са Завещанието на Соломон, Малкият ключ
на Соломон, Гримоарът на папа Хонорий, Хептамерон, Шеста и седма книга
на Моисей, Свещената магия на Абрамелин мага и други.
Гримоарите дават една голяма част от съвременния облик на ритуалната
магия. В тази връзка сега отново ще се върнем на гоетията и ще разгледаме
отново съставните и начините на построение на ритуалите, но вече на едно
по-високо ниво на вникване в материята.
Класическите съставни, зададени от гримоарите, на който и да е ритуал, са:
Храм
В контекста на ритуалната магия, храмът, това е помещението, в което ще
бъдат поместени Кръгът и Триъгълникът. Обикновено ролята на храм е
играела стая, достъпът до която е бил ограничен. Тя е била освещавана и в
нея са се правели специални ритуали, преди да бъде готова за правене на
16. магии в нея.
Кръг
Кръгът в действителност не е просто очертание по пода, а е символ на
Вселената на мага. Неговият център е източникът на Баланса и основна
точка, от която се извършва промяната в заобикалящия мага свят. При
работата с Гоетията, кръгът е задължителен и е важно условие за
достигането на успех при извършването на магическата операция, а също
така и са необходимо условие, за да може магът да управлява силите,
които ще създава в Триъгълника.
Кръгът се изобразява в храма по начин, който вече е разгледан в Урок № 2.
Важно е символите, които ще бъдат вписани в кръга, да отговарят на
личната вселена на мага (т.е. на неговата карта на света, за която ще се
говори в някой от следващите уроци).
Класическият кръг, използван в Гоетията включв ав себе си задължително
изображението на змия, а по тялото на иврит са изписани Божествени
имена, имена на ангели и архангели и други. Пространството между
вътрешните и външните окръжности е в ярко жълто, а буквите се изписват в
черно. Вътре в кръга се изобразяват 4 хексаграма, означаващи посоките на
света и 4 пентаграма на пресечните страни. Следва да се получи нещо,
което изглежда така:
17. Триъгълник
Според гримоарите както кръгът, така и триъгълникът, се явява класически
елемент на ритуала. Това е мястото, където се създават силите, използвани
в магията. Триъгълникът се чертае на определено разстояние от кръга,
обикновено в посока Изток (или в друга посока според зависи за какво ще е
предназначен ритуалът). От всяка стран ана триъгълника се пишат
съответстващите имена, като класическият триъгълник в Гоетията съдържа
3 имена: ANAPHAXETON (велик бог на всички небесни войнства),
PRIMEUMATON (Първият и Последният), TETRAGRAMMATON (името на бога,
което според евреите е непроизносимо). От вътрешната страна на
триъгълника в неговите ъгли се изписва MI - CHA - EL, т.е. името на архангел
Михаил. В центъра на този триъгълник се вписва кръг, който е в зелено.
Останалото трябва да е в бяло. Буквите се изписват с червено. В
триъгълника, както и в кръга, може да бъдат палени свещи и благовония.
Но това е остаряла подредба. Единственото правило, което следва да се
спазва е както и при кръга - това е символите да отговарят на личната
вселена на мага.
Сигил (пентакъл или печат)
В триъгълника се разполага Сигил или Печат (класическите сигили са
зададени като печати на демони и ги има например в Лемегетон). В някои
гримоари се поставя изискването сигилът да се рисува с кръв върху
пергамент. Сигилът се активизира по време на магията от самия маг. Не
винаги сигилът се унищожава след приключването на магията. Някои
видове магии, описани в гримоарите изискват след приключването на
магията, сигилът да бъде носен от мага за определен период от време или
да бъде скрит на определено място за определен период от време.
Хексаграма
В Гоетията хексаграмата е символ на щит и знак, че магът се явява
18. представител на силата на макрокосмоса. Традиционно се счита, че този
знак е в състояние да накара духовете да приемат човешки облик. Вярвало
се е, че това е един от най-важните магически инструменти.
В системата на Златната зора хексаграмата е възприемана като мощен знак,
представляващ действието на 7 планети.
Пентаграма
Ако хексаграмата показва, че магът се намира в хармония с макрокосмоса,
то пентаграмата показва, че магът е повелителят на микрокосмоса. В
Гоетията пентаграмът се гравира на медальон от сребро или от злато и се
носи на верижка като украшение. На обратната му страна обикновено е
гравиран сигил.
Жезъл
Жезълът се явява символ на волята на мага. Обикновено се е изработвал от
дърво (ореховово обикновено), по-рядко от метал. Съгласно традицията на
гримоарите, жезълът следва да е осветен и да се съхранява в червена
копринена калъфка. Стандартните размери за жезъл са от върха на
пръстите до лакътя на мага.
Магически пръстен или диск
Съвременните магове, занимаващи се с Гоетия, отхвърлят употребата на
магическия пръстен. Но и не забраняват при желание да бъде носен такъв.
Един от адептите, занимаващи се с Гоетия, който се явява защитник на
позицията за ползата от носенето на магически пръстен, привежда в
защита на тази гл. т. своето преживяване, което е следното:
Възползвайки се от традиционните текстове на Гоетията, той извиква
Астарот (всъщност богинята Астарта, която може да се явява в какъвто си
19. пожелае облик). Появява се дух с невероятна красота, който му замайва
главата до там, че магът въобще изключил за каква цел изобщо е викал
този дух. Целта на магията му била заместена от силното желание да
излезне от кръга и да отиде при триъгълника. по чиста случайност погледът
му си озовал върху пръстена и концентрацията му се възвърнала.
Меден съд
Съгласно легендата, цар Соломон затварял особено злите демони в меден
съд и го запечатвал с оловен Печат. Приема се в Гоетията, че необходимост
малка бутилка ще свърши работа за сплашване на непокорни духове. Върху
бутилката трябва да бъде изобразен Печатът на духа.
Демонология и Гоетия
1. Демонология
Особеност на халдейската магия (Вавилон), която в последствие се
прехвърля в Гърция, Рим и средновековна Европа, представлява една
систематизация от купища всевъзможни демони и божества, които
управляват всевъзможни страни от човешката съдба и всеки от които си
има свое лично и много съкровено име, произнасянето на което (както и в
Египет), има за всеки от демоните/божествата неотменима сила и всъщност
в имената е заключена и самата сила на тези демони и божества. От тук
идват и всякакви формули и заклинания за най-различни случаи от
човешкия живот. Заклинанията и формулите се прозинасяли на глас или се
носели в тефилин, т.е. в кожена торбичка, прикрепена с ремък на ръката
или на врата в съответствие с разни указания от страна на маговете.
Запазените клинообразни надписи на подобни заклинания, назовават
главно имена на демони.
От Вавилон и Египет, магията се пренася към евреите (които били изкарали
20. едно халдейско, т.е. вавилонско пленничество), Гърция и Рим.
"Демон" на старогръцки се изписва demonas и с него се е означавало
персонално, но не много индивидуализирано божество- покровител, което
било от низш порядък, пакостливо и незлобливо. Гръцкото понятие ЕУ
даймониа- ЩАСТИЕ се извежда етимологически че щастливецът има
ДОБЪР ДЕМОН. Идеята за демоните е претърпяла значително развитие,
особено по линия на християнството в един по-късен етап от демонската
история.
Европейската демонология се заражда през средните векове като раздел
на теологията и продължава своето развитие чрез гримоарите. В
демонологията на християните от ранното средновековие (така, както е
представена в житията на светците), се разглежда главно дявола, при това
като нещо съвсем конкретно. Дяволът - това е врагът, който е способен за
достигане на своите собствени цели да приема хиляди образи. Но дяволът
не е разглеждан като разрушител и източник на насилие, понеже
християните тогава явно повече се плашели от изкушението и това е, което
описвали.
Във византийската демонология от същата епоха (преди всичко- Михаил
Пселл, 11 в.) , битува идеята за низшите и за висшите демони, като първите
са представени като същества, на които възприемат вършенето на добро
като нещо естествено, а висшите демони са представени като свирепи и
безчувствени. Някои неоплатоници представят демоните като средното
звено между хората и бога. Например Vitellio в своя трактат "За природата
на демоните" твърди, че демоните са "средни сили" (mediae potestates), че
са по-висши от човека и по-низши от ангелите, състоят се от души и тела и
са смъртни. Отгласи от неоплатонизма са видни и в ересите на
албигойците, сред които битувало вярването, че душите на хората са
всъщност демони, които са вложени там, за да вършат свои си
престъпления.
Официалната християнска пропаганда за нуждите на църквата създавала
21. два образа на дявола, респ. на демоните. За целите на Инквизицията,
демоните и дявола били представяни в ужасяващ облик и вършители на
ужасни дела. За целите на борбата с християнските ереси, които често
поставяли под въпрос върховенството на бога, като изтъквали властта на
дявола и на демоните, на която бог никак не се противопоставял,
официалната църква била принудена да изкарва дявола и демоните като
смешници, едва ли не без собствена воля да направят каквото и да било,
отказвайки да признаят дяволът и демоните като самостоятелен принцип,
съществуващ заедно с божествения и паралелен на него.
През 15-17 век е върховият момент на зверствата на Инквизицията.
Вниманието на демонолозите вече е насочено не толкова към демоните и
дяволите, колкото към техните слуги. Трактатите от този период са
запълнени с безкрайни дискусии за възможностите им, за техните реални
или мними шабаши, за полети във въздуха (къде с метли, къде без метли) и
т.н. През тази епоха вярата в реалното физическо съществуване на
демоните и дявола е много вкоренена вече от църквата. От това вече
следва и изменение на образа на самия дявол, при което той все повече и
повече се превръща от изкусител в кървав тиранин и в палач на Бога, чиито
престъпления са необяснимо жестоки. Някъде през този период на
"слугите" на демоните и на дявола почва да се гледа като на "пациенти",
които следва да се лекуват чрез екзорсизъм. Идеята принадлежи на Йохан
Вир (всъщност още се среща изписано и като Weier, Weyer, Wierus,
Piscinarius). Това е човекът, който пръв в демонологията е задал тази гледна
точка. В неговия трактат "За лъжите на демоните" (1563г.; КН. II, гл. 15), Вир
различава:
1. Магове (magus) - те са предали душите си на дявола и на демоните
съзнателно и затова носят пълните последствия за своите действия. 2.
Вещици (saga vel lamia) - те са представени като нещастни женици, които са
ги подлудили демоните и дяволите.
През 17 век развитието на естествознанието отчасти поразклатило вярата в
демоните и дявола, отчасти довело в неговата трансформация в нов образ.
22. През този период започнали да бъдат възприемани идеите на лондонския
лекар Робърт Флад, според който между демоните и планетите има нещо
общо, т.е. демоните придобиват образа на космически сили. Те вече са
фактор, заложен като част от уредбата на всемира и получават точно същия
статут, както и законите на природата. Според въпросния Р. Флад демоните
предизвикват да кажем болести, не защото много им се иска да
предизвикват болести или защото си умират от омраза по адрес на хората,
а защото са включени с тази си роля в системата на Космоса.
Създателят на лютеранството прави много интересна добавка в "характера"
на демоните, изхождайки от известното "homo homini lupus еst" (човек за
човека е вълк), като обявява, че демоните не могат да се понасят взаимно.
2. Гоетия
"Легеметон" се състои от 5 части: Goetia, Theurgia Goetia, Ars Almadel, Ars
Paulina и Ars Noforia.
В Goetia са изброени 72 зли духове, а също така са описани магическият
кръг, триъгълник и основните магически средства, които е използвал в
своята магическа практика легендарният цар и маг Соломон. Демоните са
точно 72, защото окръжността на пентаграмата (която е 360 градуса),
разделена на 5 (броя на върховете на пентаграмата) прави 72.
Екзорсизъм
Лат. exorcizo - изгонване на бесове; гръц. exorizo - екстрадиране зад
граница, изгонване или екзосия - клетва.
-----------
23. Екзорсизъм - това е средновековен обряд за "спасение на заблудената
душа" чрез "изгонване" от тялото на "нечистия дух" с помощта на молитви,
специални заклинания и ритуали.
Самите ритуали за изгонване на духове са съществували много преди
християнството. Почти във всички култури, в които е заложено схващането,
че съществуват духове, има и ритуали за тяхното гонене. Към екзорсистите
разни хора се обръщат при болести, за извикване на зли духове и други, а
кой се явява екзорсист, това вече си зависи от контекста на културата.
Преди всичко това са свещеници, равини, лами, знахари, шамани, медиуми
и други. Нехристиянските практики за гонене на духове може да включват
барабани, танци, изрисуване във всякакви цветове и прочие.
По принцип екзорсизмът е съставна на старата вяра в задгробен живот и от
там - в населяващи несъществуващото отвъдно разни същества и духове. В
това отношение водещи по трагикомичност са християнските изпълнения.
Християнските ритуали за изгонване на бесове, особено в
римокатолическата църква, започват с думите: "Adjure te, spiritus
nequissime, per Deum omnipotentem", с което злия дух се приканва да
положи клетва пред християнския бог. При католиците екзорсизмът е
въведен като официален християнски ритуал около 1614 година. Почти
официално екзорсизъм ползват и протестантските свещеници. Без да
спазват някаква кой знае колко определена процедура, християнските
свещеници, за да гонят бесове, ползват смесица между молитви, ругатни,
електрошок, глад, побой, палят благовония, тъпчат "пострадалия" от
"обсебване" със субстанции с отвратителен вкус и съмнително съдържание.
Ползват и сол, тъй като в средните векове тя била рядкост, поради което
вярвали, че солта носи духовна чистота. И въпреки, че днес солта вече не е
рядкост, често я вкючват към днешна дата в ритуалите си за гонене на
бесове. Също така християните-екзорсисти се наливат с вино по време на
ритуала, считайки го за христова кръв (от което и някои се напиват и става
лошо за потърпевшия "обсебен"). Някои правят магически кръг с начертан
24. вътре в него християнски кръст, палят свещи, четат библията и размахват
разпятие и ръсят със светена вода.
При католиците се утвърждава практиката (за явно забавление на
публиката) свещеникът да гони бесове на специална площадка пред сбрало
се множество от странични зрители. До 1991 година заснемането на такива
изцепки било забранено в САЩ (защото да се предотврати разкриването на
ползваните от църквата шашми), но през 1991 година точно в САЩ,
църквата грешно преценила, че от това ще паднат пари и се позволява да
се заснема подобно нещо, като по телевизията е излъчено изгонване на бес
из млада девойка. Краят на тази история завършва с това, че скептиците се
погрижили въпросната девойка да постъпи в психиатрична клиника, тъй
като всъщност е била болна, а не обсебена и въпросните ритуали не само,
че не помогнали, но и можело да навредят. По тази история има заснет
силно преувеличен в полза на християнството филм, като църквата обявава
въпросното психично болно момиче за светица.
Всъщност едно от основните доказателства през Средновековието, които
църквата е използвала, за да докаже съществуването на обсебването от
бесове, са душевно болните. Същите, след като ги обявявали за обсебени,
завършвали на кладата.
Инво, Ево, Ини
Евокация
evocatio (лат.) - обръщение.
Това е името на един доста конкретен обряд, ползван от римляните, с
който те се обръщали към боговете на вражеския народ, с конкретно
предложение да изоставят този народ и да преминат на страната на
римляните, които приемат задължението да служат на вражеските богове.
25. В Рим са строени по този повод храмове, в които след щурмуването и
превземането на някой вражески град, са премествани статуите или
дървените изображения на вражеските богове. Този ритуал произтичал от
вярата на римляните, че всеки град се намира под покровителството на
някакви богове и може да бъде превзет единствено и само ако
покровителстващите го богове го отстъпят. Затова и при обсадата на града
се правила евокация, в която пълководецът, водещ обсадата, се стремял да
впечатли вражеските богове с големи обещания и хвалби по техен адрес.
Успешното превземане на обсаден град за римляните също така често било
свидетелство, че боговете са изоставили храмовете на превзетия град и по
този начин са загубили своята святост и неприкосновеност.
Схващането, че евокацията вика духове и демони от отвъдното е дошло
много по-късно. То се заражда през Ренесанса в Европа като част от
некромансерската идеология.
Евокацията е безполезна от практическа гл.т.
* * *
Инвокация
От лат. invocatio - въззвание към бог и до средата на XIV в. е била
неразделен елемент от грамотите, след което отпада от употреба. В поет.
аспект инвокацията е обръщение към муза.
Инвокацията към днешна дата се води част от ритуалната магия и по
същество представлява ритуал, създаден така, че да даде достъп до нов
модел на мислене чрез заимстването на така упоменатия модел на
мислене от специално създаден подходящ за целта образ (било на бог, на
стихия и други).
Работната среда за извършването на този ритуал е несъзнаваното.
26. А идеята за инвокацията в този и вид е заимствана от една древна
практика, при която войните вярвали, че ядейки след това мозъка и
сърцето на победения враг, ще получат неговите качества.
Задаването на несъзнаваното на образ, който то да възпроизведе, е
равнозначно на задаването на цел, която то ще се стреми да изпълни, т.е.
принципът на действие е основан на факта, че несъзнаваното може да
възприема цели и да ги следва.
* * *
Инициация
Инициация - лат. initio "начинание, посвещение".
Инициацията е преход на индивида от един статут в друг. Често се ползва
от магическите ордени като средство за приемане на определени лица в
пълноправно членство в закрит кръг. Обикновено се осъществява, когато е
време да се преминава в графата на адептите.
Обикновено инициацията е вид специален обряд или ритуал, състоящ се от
три части:
1. отделяне на индивида от обществото, към което той е принадлежал до
момента, като преходът следва да доведе до преминаване на пределите на
подредения по стандартния начин свят;
2. граничен период с продължителност между няколко дена до няколко
години;
3. завръщане - което е завръщане, но вече с нов статут в нова подгрупа на
даденото общество;
В друг аспект инициацията може да бъде практикувана като смърт и ново
27. раждане, което също е свързано с придобиването на нов статус, до колкото
при това индивидът унищожава някое свое старо качество и го заменя с
нещо новопридобито.
Често пъти инициацията включва в себе си преминаването през редица
изпитания (понякога доста мъчителни според зависи присъединяването
към какво се иска), справянето или несправянето с които определя какво
ще включва Пътя пред дадения човек занапред.
Пентаграм
Съществува спор в историческата наука кога за първи път е бил употребен
символът на пентаграма. Датировката на този символ варира между 8200 г.
и 4000 г. назад във времето. За родина на пентаграмата се сочат Шумер,
Вавилон. Като астрономическа схема на движението на планетата Венера,
пентаграмът се появява първоначално 4000 г. пр. н. е. в Месопотамия.
Също така пентаграмът е египетски и шумерски знак за звезда. В
египетските гробници небето се обозначавало с пентаграм.
С пентаграм е свързана Венера - като планета (защото движението и
наподобява пентаграм - пет завъртания за 8 години) и като богиня,
разглеждана като символ на Любовта, на всичко прекрасно и хармонично.
В Месопотамия Венера е възприемана като символ на войната. Венера
може да се асоциира с гръцката Афродита, асирийската Астарта, егип.
Хатор, с Кали в индийската митология и Ерда в скандинавската митология.
Всъщност по отношение на интерпретацията на пентаграма, Герман Вирт
дава доста интересна теория, обръщайки внимание на това, че в немския
език пентаграмата се нарича вещерска лапа или "Drudenfuss". Вирт твърди,
че "Drude", т.е. вещица, всъщност произлиза от думата "Thrud", т.е. майката
на бог Тор, за която богиня почти нищо не е известно. Според същия Г.В.
пентаграмата е сакрален календарен символ, обозначаващ зимното
28. слънцестоене, Нова година и Юл.
Названието "пентаграм" идва от гръцки: pentegrammos или pentagrammos.
От "pente" - пет и "gramma" - линия.
Пентаграмът е използван като символ от Питагорейците за техният таен
орден. Причината за това е т.нар. златно сечение (като термин е въведено
от Леонардо Да Винчи, но Евклид е този, който формулира задачата за
"делене на отсечка в крайно и средно отношение" в Книга 6 на "Начала").
Пентаграмът е образуван от 5 "златни" триъгълници ("златен" триъгълник,
това е равнобедрен триъгълник, на който отношението между дължината
на бедрото към дължината на основата е 1.618 и има 36о на върха и
съответно 72о при основата), вписани в правилен петоъгълник. Всяка от
петте линии, съставящи тази фигура, дели другата в "златна" пропорция.
При питагорейците пентаграма, описана в кръг, означавала мълчание на
посветения. Петте й края символизирали 5 години мълчание и учение,
които предшествали посвещаването.
Първоначално пентаграмата е символизирала женското начало. Но с
течение на времето това доста се е променило. Този символ е бил включен
като част от кампанията на Ватикана за унищожение на езическите религии
и похристиянчването. Църквата се борила с езичеството, като обявявала
техните богове и богини, също и техните свещени символи, за Зло. В тази
битка тризъбецът на Посейдон става вила на дявола, островърхата шапка
на мъдреца става магьосническа и вещерска, а пентаграмата - знак на
Дявола.
Днес пентаграмата е символ, изтъкан от много значения. Може да се каже,
че символизира фигурата на човека с разперени ръце и крака и изобщо
човешкия микрокосмос. Може да се каже и, че символизира съвкупността
от пет елемнта. Според западната традиция тези пет елемента са: Земя,
Вода, Огън, Въздух, Дух. Според източната традиция са: земя, вода, огън,
29. въздух, празнота. Тези пет елемента отговарят на определени принципи,
част от микро и макрокосмоса и се наричат понякога Петте стихии или
Петте първоелемента. В някои алхимични текстове, тези пет елемента се
водят съответстващи на пет агрегатни състояния на материята и се
обозначават: Flatus (газообразно състояние на материята; Въздух), Ignus
(плазмено състояние на материята; Огън), Aqua (течно състояние на
материята; Вода), Terra (твърдо състояние на матрията; Земя), обединени
от Lux (Енергия; Светлината).
Както в източната традиция, така и в западната, има установен порядък в
разположението на елементите.
В западната традиция се води, че петият елемент одухотворява другите
четири елемента, т.е. Духът властва над четирите същностти. Някои
западни магически системи се връщат към Платон и на мястото на Духа
ситуират Космос.
В източната традиция те отговарят на петте градивни природни елемента от
източната традиция, а също и на петте основни нива на човешкото
съзнание, като най-важният елемент е празнотата, която съдържа всичко и
всичко свързва в едно.
В последно време в черномагическата традиция, се налага като елементи
следното: Двойнственост, Желание, Преобразяване, Произволна вяра,
Магия.
Пентаграмата се използва и като символ за защита. Понякога тя се вписва в
магическия кръг, според зависи - права или обърната.
Радионика
30. Уредът е известен като Radio Disease Killer. Това е едно нещо, дето е аналог
на апарата на Абрамс - E.R.A (Електронна реакция на Албърт Абрамс или
както някои преводачи го раздават - Албърт Ейбрамс). Ето и картинка за
нагледна представа относно външния вид на джаджата:
Доктор Албърт Ейбрамс ощастливил човечеството правейки един уред,
който създава елекрически импулси с много ниско напрежение,
причиняващи болка на пациента, имащ нещастието да бъде включен към
въпросния агрегат. Оформил си на тази база оборудване за диагностика
(Reflexophone) и лечение (Ocilloclast) и почнал да го продава за доста тлъсти
суми на практикуващи лекари, чиято интелигентност не ми се коментира, а
ако им се е намирала интелигентност, то тогава моралът им не ми се
коментира. Самият апарат съдържа куп съвършенно безполезни детайли,
например две "радиолампи" (горе на картинката се виждат). И тези
детайли присъствали, за да накарат пациента да си представя, че му се
подават "изцеляващи" радиовълни. И още нещо за диагностиката с това
уредче. Отива пациента на преглед с тоя уред и хоп - откриват му я
сифилис, я гонорея, я някаква друга венерическа болест. И се разчита на
това, че пациентът ще е твърде стреснат и ще побърза да си плати, за да се
излекува бързо и чудодейно с "новата" технология.
На базата на това шарлатанство е създадена радиониката. Някои хора
представят радиониката като засекретено познание, което се ползва от
НАСА. Други добавят цял нов вид хора, които и без уреди си работели с
радиовълни. Все така пробутват класиката, че това е начин за лечение за
всякакви заболявания, което е вредно за здравето на подвеждащите се по
подобни лъже.
31. Ритуал
ritualis- обреден. ritus- тържествена церемония, култов обряд.
----------------------
Още от най-дълбока древност ритуалите или близки до тях практики, са
съпровождали такива важни биологически процеси като раждане,
съзряване, брак, смърт и други. Чрез тях са се отразявали качествени
изменения в организма или в съзнанието на практикуващите ги. Ритуалите
са един от способите, чрез които става възможно налагането на устойчива
представа за света, за същността на човека и на неговото битие, за мястото
на хората в природата и в собствените им социални структури.
Магическият ритуал води своето начало от дълбините на интуитивното
възприятие. В него е заложена символотворческата функция на човешкото
съзнание.
С течение на времето ритуалът в магията започва да бъде разглеждан като
многопластово понятие. Болшинството магически системи разработват
своя собствена ритуална част, като обикновено ритуалът не е задължителна
съставна на магията, а е един от възможните начини за правенето и.
В най-общ смисъл магическият ритуал може да бъде описан като поредица
от символно натоварени действия, съпровождащи извършването на магия.
В магията ритуалът обикновено е разглеждан като способ за вкарване на
съзнанието в определени рамки за изпълнението на специфична задача
и/или като церемония или процедура, която се провежда с цел изменение
на заобикалащия свят. Често се акцентира върху това, че магическият
ритуал трябва непременно да включва в себе си непоколебима увереност в
това, че желаният резултат ще настъпи непременно. Може да се каже, че
увереността се явява като квинтесенция на магическия ритуал - негово
материално въплъщение.
32. Има най-различни видове ритуали, но като цяло повечето от тях съдържат
някои общи елементи. Може да се разграничат примерно два аспекта, на
базата на които се гради магическия ритуал:
| мисловен - обикновено включва създаване на образ, построение и
удар/направление. || материално оформление - обикновено то може да
включва:
- Избор на подходящо облекло. Някои магове доста се контрят, считайки че
това способства за концентрацията на тяхното внимание. - Оръжия.
Обикновено кинжали, мечове и подобни.
- Свещи. С тях някои видове ритуали се отбелязват посоките на света, като
свещите могат да са едноцветни или в какви ли не цветове. Някои
магически традиции препоръчват следния избор н а цветове за свещите за
обозначаване на посоките, както следва:
Изток - златист Юг - червен Запад - зелен Север - син
Повечето магически школи препоръчват допълнително да се палят
всякакви свещи, вкл. в качеството им на олтарен огън. - Магически кръг.
Това е класически компонент на ритуала. Използван е от маговете от
Средните векове в Европа като неотменима част от всеки един магически
ритуал. Тогава било на мода кръгът да включва множество символи, които
се правели с точност до най-малкия детайл, заради убеждението, че ако
нещо дребно се изпусне или не бъде направено както трябва, то
непременно ще последват големи беди или лудост. Счита се за важно да се
създаде кръга така, че той никъде да не се прекъсва. По време на ритуала
магът и евентуално другите, присъстващи на магията, задължително стоят
вътре в кръга. Кръговете обикновено се създават с помощта на някой от
следните материали: тебешир, въжета, конци, каменна сол и други. Идеята
на кръга е, че той следва да осъществява охранителна функция по време на
ритуала, а също така и да способства за концентрацията на мага. Ето една
примерна класическа практика за създаване на магически кръг, която е в
три етапа: подготовка на свещено пространство, в което ще се прави
ритуалът; съсредоточаване на сили, които ще се ползват по време на
