Origin and business model of fake news; Attempts to regulation; Fake news as a crisis factor for corporate communication strategies;

1. 30 януари 2018 г.
ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ – СРЕДА И
СЪЩНОСТ. ОПИТИ ЗА РЕГУЛАЦИЯ И
САМОРЕГУЛАЦИЯ. МЯСТОТО НА
БИЗНЕСА.
Автор: Елена Харизанова

2. Анотация
През 1987 г. калифорнийското списание New Time организира конкурс за кратък
разказ 55 Fiction contest. Резултатът – широк обществен отзвук и сборник с
името „Най-кратките разкази в света". В него влиза и текстът на Робърт
Томкинс „В търсене на истината“.
В търсене на Истината
„Най-накрая, в това забутано селце търсенията му приключиха. В стаичката,
край огъня седеше Истината.
Никога не бе виждал по-стара и уродлива жена.
- Вие сте Истината?!
Сбръчканата старица кимна тържествено.
- Е, кажете какво трябва да кажа на света? Какво послание да предам?
Старицата се изплю в огъня и отвърна:
- Кажи им, че съм млада и красива!“
Без да навлизаме в дълбок философски дискурс и без да следим генезисът,
историческата обусловеност, смисълът за социума и за развитието му на
истината, както и значението й при управлението на организациите, можем да
кажем, че истината, кодирана в информация, във всичките й измерения – данни,
факти, цифри, планове, послания е фундамент, върху който по презумпция се
гради ефективната управленска стратегия.
Какво ще се случи обаче, ако процесът на предаването на истината от източник
на съобщението към получател, не търпи само „обичайните“ и приети за норма
изкривявания? Ако бъде деформиран до неузнаваемост още в зародиш – чрез
кодиране на лъжа, както в разказа на Томкинс? А после тази лъжа бъде
разпространена масово и за секунди чрез новите технологии?
Дали идва момент, в който истината вече няма да има такова значение при
управление на обществата и организациите? Дали е възможно тя да загуби
територията си на универсален управленски инструмент и средство за
постигане на успех и напредък – социален и икономически? Кое ще я замени и как
управленците – мениджъри и комуникатори, ще се справят с тази нова
реалност?
Всички тези въпроси, макар и да звучат крайно, стоят пред всеки мениджър и
специалист по управление на комуникациите заради явления като „пост-истина“
и „фалшиви новини“.

3. 1. ИСТИНАТА И ПОСТ-ИСТИНАТА
Управлението и информацията са неразривно свързани. Управленският процес по
същество е непрекъснат процес на събиране, съхранение и преработка на
разнообразни факти, данни, сведения и на тяхното трансформиране в управленски
решения.1
Разпространението на истината, кодирана в информация, обективните и
субективните предпоставки за изкривяването й, преодоляването на това
изкривяване са в основата на множество модели и теории при изучаването на
управлението на комуникациите. Хората мислят, че имат нужда от факти, а
всъщност се нуждаят от мнението на другите – мнение, което да подкрепи техните
собствени разбирания за проблемите.2
В последните няколко години упорито са говори, че светът, в който живеем е този на
пост-истината. Оксфордският речник обяви термина „пост-истина“ за дума на
годината за 2016 г. Причината, според издателите, цитирани широко от медиите по
цял свят, е пикът в нейната употреба около избирането на Доналд Тръмп за
президент на САЩ и референдумът за излизането на Великобритания от ЕС.
Терминът „пост-истина“ („post-truth“) е определен от речника като обозначаващ
обстоятелства, при които обективните факти имат по-малко значение при
оформянето на общественото мнение, отколкото емоциите.
Повечето хора допускат до съзнанието си само неща, които са им интересни и им
носят определена полза. Нагласите по-лесно се модифицират, отколкото се
променят из основи.3
Представката „пост“ със значение „след“, позната и от други думи, изразява по-
различен смисъл: „принадлежащ на време, когато нещо е престанало да бъде важно
и значимо“. Така се формира и значението на думата: „когато истината сама по себе
си не е от значение“. Тя се използва за означаване на обстоятелства, при които
общественото мнение не се формира от обективна оценка на фактите, а се основава
на личните разбирания.
„Пост-истина“ премина от това да бъде периферен термин в това да е основна опора
на политически коментари“, посочват издателите на Оксфордския речник в
изявление. В него се казва също, че от последната година употребата на думата се
е увеличила с 2000%.
1
Харизанова, М., Миронова, Н. Комуникации в управлението, София 2008 г., стр. 20
2 Харизанова, М., Миронова, Н., Комуникации в управлението, София 2008 г., стр. 39
3 Харизанова, М., Миронова, Н., Комуникации в управлението, София 2008 г., стр.163

4. „Не е изненадващо, че нашият избор отразява една година, доминирана от силно
зареден политически и социален дискурс“, споделя Каспър Гратул, председател на
Oxford Dictionaries, цитиран от редица медии.
Пост-истината обаче има потенциала „да зареди“ не само политическия и
социалния, а й корпоративния дискурс като го постави пред ново управленско и
комуникационно предизвикателство.
Дали пост-истината е ново явление или по-скоро е развитие в нови условия на
познатото от античността разпространение на неистини със субективни цели, не е
основен въпрос на този доклад.
Той се занимава с една относително нова реалност, която прави полето на пост-
истината необятно и на практика неизчерпаемо – бурното развитие на дигиталните
технологии и развитието на социалните мрежи не само като място за забавление, а
като доминиращ информационен източник в световен мащаб.
Каналите, бързината на разпространение и превръщането на всеки човек в малка
информационна мрежа, зад което стои един чисто технологичен скок – това
различава историческият контекст на феномена от днешния, така че е много по-
удачно да говорим за „дигитална“ пост-истина.
Основният фокус на доклада е върху благодатната почва, която дигиталната пост-
истина предоставя на един мощен инструмент за влияние в сферата на
комуникациите – фалшивите новини.
2. ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ – СЪЩНОСТ И УСЛОВИЯ ЗА УСТОЙЧИВОСТ.
Въпреки че терминът набра популярност по време на кампанията за президентските
избори през 2016 г. в САЩ, феноменът е толкова стар, колкото и масовата
комуникация: като се започне от преувеличенията на Прокопий Кесарийски в
неговите „Анекдоти“ или „Тайна история“, описваща управленските пороци във
Византийската империя по времето на Юстиниян I, за които няма и дума в
останалите му произведения на официален историограф, мине се през изобилни
примери за фалшиви истории, писани във Франция и Англия през осемнадесети век
и се стигне до възхода на "жълтата преса" на Джоузеф Пулицър и Уилям Хърст в
края на деветнадесети век, а после и радио и кино-пропагандата по време на
Втората световна война. Терминът „фалшиви новини“ е в официално обръщение на
високо ниво още от 1930 г., когато Обществото на народите организира детайлно
изследване как да им противодейства най-ефективно.
Стотици източници он-лайн дават определения на термина „фалшиви новини“. В тях
в обобщение се повтаря едно и също твърдение - фалшивите новини са умишлено
разпространена информация, която е напълно или частично погрешна, предприето
от организация или от отделен човек.

5. Целта е да се повлияе на мнението или да предизвикат противоречия. Фалшивите
новини могат да целят и финансова печалба, както и срив в доверието към
организации и личности в името на спекулативни амбиции. Фалшивите новини често
включват зърно истина, но това ядро от истинска информация е изкривено, извадено
от контекста, заобиколено от фалшиви подробности. В много случаи фалшивите
новини се обличат с атрибутите на достоверността – свидетелства на трети страни,
няколко „независими“ източника, цитиране на надеждни институции.
Мотив за създаване и разпространяване на фалшив новини е и генерирането на
висок трафик към сайтовете, които ги разпространяват, с цел приходи от реклама.
Сриване на имидж или манипулативно управление на обществени и потребителски
нагласи е другият им мотив. Генератор на фалшиви новини в този случай е черният
пиар – използване на манипулации, компромати и дори откровени лъжи за очерняне
и окончателно унищожение на конкуриращи се партии, фирми и т.н.4
Президентските избори през 2016 г. наистина са добра демонстрация на потенциала
на фалшивите новини. Измислените истории генерират много по-висока
ангажираност в рамките на кампанията от най-четените и коментирани реални
сюжети. 20-те най-популярни фалшиви новини, разпространявани от мрежи от малки
сайтове с неясна собственост и от партизански блогове постигат 8 711 000 реакции –
харесвания, коментари, споделяне във Facebook, а 20-те най-добре представящи се
истински новини, излъчени от 19 водещи сайта на утвърдени медии генерират над
милион по-малко реакции - 7 367 000.5 Само фалшивата новина за това, че папа
Фрациск е благословил Доналд Тръмп е споделена няколко милиона пъти – това на
фона на факта, че в САЩ католиците са приблизително 70 милиона и папата за тях
е безапелационен водач с неоспоримо мнение.
2.1. Фактори за устойчивост: публичната среда.
Феноменът фалшиви новини е стар, но за прераждането му има нов фактор - сривът
на авторитетите на модерната държава, онези, които трябва да крепят истината.
Истината не е въпрос философски, религиозен, истината е въпрос на социален
консенсус - трябва да бъдем съгласни около определени неща. Това в момента се е
разпаднало. В основата, разбира се, са медиите, новите комуникации и
превръщането в бизнес на лъженето. Този бизнес, според някои анализатори, е
различен от времето на пропагандата, когато се е виждало кой пропагандира.
4 Харизанова, М., Миронова, Н., Комуникации в управлението, София 2008 г., стр. 201
5 C. Silverman, ‘This Analysis Shows How Fake Election News Stories Out Performed Real News On
Facebook’, BuzzFeedNews, 16 November 2016.

6. Новата лъжа се пропагандира от анонимни хора, които са в различни сайтове, често
свързани с една собственост.6
2.2. Фактори за устойчивост: Състояние на журналистиката.
Този фактор, както и предходният, ще бъде споменат само мимоходом. Въпреки
значението на състоянието и качеството на медиите и журналистиката за
ефективността и успеха в управлението на комуникациите, темата е прекалено
широка и излиза от тясното поле на тази статия.
Освен твърдението, че колкото по-ниско е нивото на компетентност на
журналистиката, толкова по-податлива е тя към допускане на фалшиви новини и
съответно толкова по-високи са рисковете за нечия репутация, може да бъде
направен коментар в две посоки:
- Традиционната журналистика се задъхва под силния конкурентен натиск на
новите медии и е принудена да свали класическите стандарти за работа и да
опрости процедурите, за да отговори на бързината на протичане на
информационните процеси;
- В съвременната журналистика балансът бизнес – обществена трибуна за
информация и публицистика, отдавна е нарушен в полза на бизнеса. Дори
чисто управленски вече няма толкова ясно разграничение между редакционна
политика и корпоративен мениджмънт на медиите, което превръща
редакторите и в мениджъри, отговорни за печалбата чрез постигане на
трафик, рейтинг, разширяване на аудиторията. Рейтингът е цар и тази
тенденция като че ли доближава традиционните медии към една от основните
характеристики на социалните медии – не качеството на съдържанието, а
атрактивността му, за да бъде уловена аудиторията.
2.3. Факторите на средата: промяна в източниците на информация – от
традиционните медии към социалните мрежи.
Дълго време социалните медии бяха възприемани като място за забавление и
междуличностна комуникация. Фактическото им положение днес обаче ги поставя в
позиция на доминантен източник на информация за все по-широки групи.
Една от причините - хората мислят, че имат нужда от факти, а всъщност се нуждаят
от мнението на другите – мнение, което да подкрепи техните собствени разбирания
за проблемите.7
6 Дичев, И., Интервю за БНТ, 9 декември 2016 г.
7
Харизанова, М., Миронова, Н., Комуникации в управлението, София 2008 г., стр. 163

7. Редица изследвания доказват новото положение на социалните мрежи по-скоро като
медии през призмата на потребителя. В обозримо бъдеще прогнозата е, че те ще се
превърнат в основен източник на информация за най-активните обществени и
потребителски групи в световен мащаб.
Хранителната среда на фалшивите новини са именно социалните медии и
логичното съждение е, че техният ръст ще доведе и до ръст на фалшивите новини.
Този автоматизъм, разбира се, не е задължително правопропорционален. На първо
място, защото вече текат паралелни процеси на противодействие на фалшивите
новини.
Данните от няколко актуални социологически проучвания, проведени в Европа и
отвъд океана, са показателни с оглед на очертаните до тук тенденции.
През 2016 г. около 50% от американците на възраст от 18 до 29 години са
използвали он-лайн платформи като пръв източник на информация. Само 27% от
тази възрастова група гледат телевизионни новини, а едва - 5% четат вестници.8
Подобни са тенденциите в Европа. В изследване, проведено през есента на 2015 г.,
половината от респондентите в Германия декларират, че използват социалните
медии поне веднъж в седмицата, което е 15% ръст от 2011 г. Повече от 63% от
немските младежи между 16–18 научават новините единствено от социалните
медии.9
В България нагласата не е по-различна. При младото поколение - между 18 и 30
години, делът на тези, които се информират от сайтовете и социалните мрежи
достига 83% срещу 77% процента за телевизията. В тази група новинарските
интернет сайтовете и социалните мрежи са надминали телевизията. Това показват
данни от национално представително проучване на „Алфа рисърч“ сред 1024 души
от май 2017 г. В други две социални групи се наблюдава същата тенденция, макар и
не с този размах. При висшистите 86% се информират от телевизията, а 75% - от
сайтове и социални мрежи, а при жителите на големите градски центрове, предимно
на столицата – 79% от телевизията и 64% от сайтове.
Изследването на Алфа рисърч e концентрирано и върху това дали и доколко
българското общество разпознава фалшивите новини. Според данните 24,7% от
анкетираните забелязват фалшиви новини всеки ден, 16,8% - няколко пъти
седмично, 17,3% - няколко пъти месечно. Като се добавят и тези, които няколко пъти
годишно забелязват такива новини, общо около 71,5% реално твърдят, че
забелязват фалшивите новини.
Малко по-ранно изследване на "Галъп интернешънъл" - независим експресен
телефонен сондаж от февруари 2017 г., показва, че 61,1% от анкетираните твърдят,
8 A. Mitchell et al., ‘The Modern News Consumer’, Pew Research Center, 7 July 2016, 4.
9 K. Niklewicz: Weeding out Fake News: An Approach to Social Media Regulation (Brussels, Wilfried
Martens Centre for European Studies, 2017, p.11

8. че в последната една година са попадали на новина, която смятат за фалшива,
неотговаряща на истината.
Фалшивите новини се забелязват добре и отвъд океана. Това сочи изследване на
Pew Research Center, според което почти две трети от гражданите на САЩ казват, че
фалшивите новини предизвикват у тях объркване и предпазливост и само една
трета признават, че са споделяли в мрежата измислени истории.10
52% от респондентите в канадско проучване от февруари 2017 г. заявяват, че са
силно обезпокоени от влиянието на фалшивите новини, 29% са по-скоро
притеснени, а 18% декларират нещо друго.11 По-ранно изследване, отново в САЩ,
показва подобни нагласи - 88% от запитаните потвърждават, че фалшивите новини
ги притесняват, защото създават „значително ниво“ или „осезаемо ниво“ на
дезинформация.12
Нагласата на модерните общества може да бъде обобщена по следния начин – те
дават приоритет на дигиталните медии и социалните мрежи като основен източник
на информация, но вниманието им към достоверността и качеството на източниците
нараства.
2.4. Технологични предпоставки: Дигиталният скок и социалните мрежи
Фалшиви новини могат да бъдат разпространявани и чрез традиционни носители –
преса, радио, телевизия, което се е случвало и не е изключение и днес. Дигиталните
медии и социалните мрежи обаче имат изключително предимство – бързина на
излъчване и несравним обхват.
Първо дигиталните медии промениха глобалния медиен пейзаж, достъпността и
начина на разпространение на информационните потоци. После развитието на
мобилните технологии направи процесите на трансфер на информация още по-
светкавични. Социалните мрежи пък превърнаха всеки отделен човек в медия и от
средство за междуличностна комуникация и забавление се трансформираха в
информационни платформи. Нещо повече – философията на функционирането им в
момента позволява да бъдат използвани като мощен маркетингов инструмент.
Facebook открито функционира като база данни, събираща и анализираща
информация за поведението на потребителите. Резултатът - възможност за
моделиране на поведението на големи групи от хора чрез разпространението на
подходящо съдържание директно до заинтересовани общиности.
10
Barthel, M., Mitchell, A. and Holcomb, J. (15.12.2016), “many americans believe fake news is sowing
confusion” Pew Research Center, http://www.journalism.org/2016/12/15/many-americans-believe-fake-news-
is-sowing-confusion/
11 S. Krashinsky-Robertson, ‘Fretting Over Fake News’, The Globe and Mail, 21 February 2017.
12 L. H. Owen, ‘How to Cover Pols Who Lie, and Why Facts Don’t Always Change Their Minds: Updates from
the Fake-News World’, NiemanLab,

9. Cambridge Analytica consultancy, компания, която е ангажирана с комуникационната
програма на BREXIT и с предизборната кампания на Доналд Тръпм, в публичните си
отчети декларира, че е използвала Facebook, за да създаде детайлни
психологически профили на избирателите в САЩ. За целта са обработени Facebook
профилите на 230 хиляди пълнолетни американци.13 След идентифицирането на
определени таргет-групи, социалните платформи са били използвани да изпращат
съдържание, отговарящо на емоциите и предпочитанията на членовете им в
неограничени като алтернатива варианти.
Представяйки технологичните предпоставки като най-добрата хранителна среда за
фалшивите новини, трябва да бъде споменат един друг феномен. Социалните
мрежи имат нужда от захранване, след което да мултиплицират ефекта от дадена
информация. Видимото им бурно развитие – около 2,3 милиарда потребители за
2017 г. по данни, масово цитирани в медиите, е съпътствано от един не толкова
видим процес - изграждане на мощна инфраструктура от мрежи от малки сайтове,
често с неясна собственост, които конкурират традиционните медии в Интернет.
Това е своеобразната „база“ на фалшивите новини, от която те тръгват към
Facebook.
Изследванията показват, че сайтовете с фалшиви новини, получават между 50% и
80% от трафика си в следствие на влизане през Facebook14– доказателство за
ефекта на затварянето на кръга и „мултиплициране“ в социалната мрежа.
През 2016 г., използвайки официални регистри на домейни и изследвайки
свързаността в групи сайтове, BuzzFeed News стига до две паралелни мрежи, които
притежават над 30 почти идентични информационни сайта. Проследяването им
показва, че в тях са публикувани повече 3 000 фалшиви новини на шест езика само
за 12 месеца. Групата сайтове генерира изключителна ангажираност във Facebook:
13 милиона споделяния, реакции и коментари в социалните мрежи за периода на
мониторинг. Фалшивите новини в тях варират от политически публикации за Барак
Обама и предложен от него закон, според който бабите и дядовците се задължават
да гледат внуците си всеки уикенд (515 000 реакции във Facebook), през новината за
поява на две огромни бели акули близо до Сейнт Люис (201 000 реакции във
Facebook), до корпоративни удари, които сриват бизнеса на ресторант в Брънзуик,
разпространявайки информация, че собственикът му е арестуван, защото приготвя
пилешкото в брашно, смесено с кокаин, за да увеличи продажбите си (429 000
реакции във Facebook).15
13
M. Funk, The Secret Agenda of a Facebook Quiz, The New York Times, 19 November 2016.
14 Silverman, C. (16.11.2016) “This analysis shows how viral fake election news stories outperformed real
news on Facebook,” BuzzFeed News,https://www.buzzfeed.com/craigsilverman/viral-fake-lection-news-
outperformedreal-news-on-facebook?utm_term=.jhL70j04#.mjRPwxwO
15
L. H. Owen, Fake news might be the next issue for activist tech-company investors, NiemanLab

10. 2.5. Бизнес-моделът на фалшивите новини.
Социалните медии се превръщат в плодотворна среда за фалшивите новини,
защото техният модел на възвръщаемост поощрява именно ангажирането със
съдържание, а не качеството на самото съдържание.16 Мрежата е ориентирана към
количеството читатели и харесвания, към бизнес страната на новинарския поток.
Независимо от това дали обслужва собствения интерес на продуцентите, които чрез
скандални или невероятни теми генерират повече трафик и повече приходи от
реклама, или пък отговаря на интереса на външни поръчители, които плащат за
очерняне, бизнес-моделът на фалшивите новини включва предоставяне на
заблуждаващ за потребителя продукт и поучаване на „заплащане“ под формата на
харесвания, подкрепа, участие, коментари, трафик, който в последствие получава
реално осребряване.
Уникалността на този модел е и в това, че потребителите доброволно се превръщат
в безвъзмездна, широка дистрибуторска мрежа и допринасят за успеха му.
3. ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ - КОРПОРАТИВНОТО ИЗМЕРЕНИЕ.
Досега фалшивите новини се разглеждаха почти ексклузивно като политически
проблем, но координираните атаки срещу определени компании могат да се окажат
предизвикателство от подобен мащаб и за бизнеса. Справянето с него би било дори
по-трудна задача, защото освен неверните публикации, в Интернет се наблюдават и
други тактики като преднамереното сваляне на рейтинга на заведения или компании
в социалните мрежи и в сайтовете за препоръки при пътувания. Съществуват и
редица сайтове, в които служители на компании – бивши и настоящи, напълно
анонимно и без система за проверка на достоверността, могат да публикуват
информация да заплати, условия на труд и вътрешна среда в компаниите.
В корпоративен аспект все още обаче няма систематични изследвания върху ефекта
от фалшивите новини върху реализирането на бизнес-целите на компаниите.
Принципното заключение за високите рискове, които носят новата информационна
среда и фалшивите новини за отношението на потребителите към компания, марка
или продукт е правено от много анализатори и експерти. Обща е категоричността и
за рисковете пред корпоративния имидж.
16 Shavit, N. (29.11.2016), “Data on Facebook’s fake news problem,” Jumpshot, last accessed (18.05.2017)
at: https://www.jumpshot.com/data-facebooks-fake-news-problem/.

11. Фалшивите новини създават фалшиви очаквания и вярвания, а това влияе върху
бизнеса – как той ще се позиционира в обществото, дали ще е успешен, дали ще
продава, дали ще заслужава уважение, дали ще му вярват.17
У нас по-задълбочено с темата се занимават социологически агенции, социолози,
културолози, медийни експерти. Бизнесът е представен на ниво комуникационни
мениджъри, но по-скоро като публицистични включвания, отколкото като
предоставяне на данни и задълбочен анализ на процесите.
Разбираемо, много повече са външните автори, които изследват отделни казуси с
конкретни измерения на въздействието на фалшивите новини.
Според тях ефектите на фалшивите новини върху бизнеса могат да бъдат от
временен спад в цената на акциите, до срив, от който излизането става доста тежко.
Като от най-големи щети са застрашени новите, все още нестабилни бизнеси и
пазари.18
В този смисъл е показателен случаят с платформата за криптовалута Ethereum от
юни 2017 г. Тогава едни от създателите й е обявен за мъртъв след претърпяна
автомобилна катастрофа. Новината е публикувана в мрежата 4Сhan и
разпространена изключително бързо в други социални медии, заедно с коментари за
бъдещето на компанията след тази внезапна смърт. Резултатът – пазарната
стойност на Ethereum се понижава с 20% или с 4 милиарда долара.
Много популярен е казусът с веригата Starbucks в САЩ, която пострада след като в
социалните мрежи се появи новината, че на 11 август 2017 г. всички нелегални
емигранти ще могат да получат безплатно кафе в обектите й. За мнозина акцията
сигурно е изглеждала абсолютно достоверна, поради една истинска кампания на
Starbucks по идея на бившия й Главен изпълнителен директор Хауърд Шулц, която
задължаваше баристите от веригата да обсъждат с клиентите в позитивен тон
проблемите на расизма.
Първоизточник в този случай отново е он-лайн платформата 4Chan и пост на неин
потребител. Целта му е да събере на едно място нелегални имигранти, а след това
да се обади на американската Служба по имиграцията. Оказва се, че измамникът е
започнал разпространяването на хаштага #borderfreecoffee (кафе без граница), като
рекламите са включвали оригиналното лого на компанията, както и разпознаваемия
фон и снимка на Starbucks напитки.
От Starbucks, разбира се, отговарят и обявяват публикациите за фалшиви, но
официално правят и прогноза за по-слаби от очакваните приходи за третото
тримесечие на годината и като цяло понижават показателите на годишната си
прогноза.
17 Мария Дойчинова, ръководител направление ПР и комуникации в ЧЕЗ България ЕАД, пред
Bloomberg TV Bulgaria, 21 септември 2017 г.
18 David Benigson, The real impactof face news on business, influence.cipr.co.uk, 17 Sept 2017.

12. Coca-Cola също бе в центъра на фалшива криза тази година, след като в сайтове и
социални мрежи бе разпространена новината за изтегляне от пазара на минерална
вода с марката Dasani, заради открит в нея паразит, който изпратил стотици хора в
болница.
Мрежата изобилства с още примери за опасностите за имиджа на компаниите,
атакувани от фалшивите новини, както бе посочено по-горе. Могат да бъдат
намерени и доста примери за връзката „фалшиви новини – финансови резултати“,
но все още не е налично изследване, проведено по научни правила, което да даде
емпиричен материал за анализ.
4. ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ – САМОСТОЯТЕЛНО И В
ОБЩНОСТ. КОЛКО ВЕРОЯТНО Е ПОСТАВЯНЕТО НА ОСНОВИТЕ НА НОВА
ЗАКОНОВА РЕГУЛАЦИЯ?
Феноменът фалшиви новини в социалните мрежи е относително нов и все още няма
задълбочени научни изследвания върху него. Изследователите говорят за
потенциалния му негативен ефект върху сферата на политиката, но признават, че
този ефект все още не е категорично измерен19 Корпоративната територия остава
неизследвана. Това е обяснимо с факта, че компаниите по-скоро възприемат
фалшивите новини като въпрос, с който трябва да се справят при възникване със
средствата на традиционните антикризисни комуникационни програми.
На този етап обаче за мерки срещу фалшивите новини се обявяват три кръга от
субекти, чието функциониране, публичен напредък и бизнес-успех са под най-силна
заплаха в момента.
- Политическият спектър – партии, правителства, политически лидери.
- В корпоративен контекст – инвеститорите, които притежават социални медии
или части от тях, както и тези, които финансират традиционни медии.
- Медийната сфера – самите медии: социални и традиционни, техни
организации и журналистически екипи.
4.1. Законова рамка състояние и проекции – невъзможност за
обхващане на потенциала на социалните мрежи.
В момента социалните медии в т.нар. стари демокрации функционират в една
специфична среда на „законов ексептионализъм“, както сполучливо го определя The
Economist20.
19 R. K. Nielsen, ‘Fake News—An Optimistic View’, European Journalism Observatory, 18 January 2017.
20 The Economist, ‘Eroding Exceptionalism’, 11 February 2017, 49.

13. С някои малки изключения, компаниите-собственици не са отговорни за
съдържанието, публикувано в платформите им. Този уникален правен контекст е
резултат от едно схващане с 20 годишна давност в САЩ и ЕС. Неговата същност е
комбинация от демократични пориви за свобода на словото, желание да се насърчи
една изгряваща индустрия и пълно неразбиране на потенциала на социалните
медии.
През 1996 г. Конгресът в САЩ поправя Communications Decency Act, предоставяйки
на компаниите-собственици на социални платформи имунитет при разследване на
съдържание, разпространено от трети лица. Две години по-късно в американския
Digital Millennium Copyright Act са допуснати само две изключения от правилото за
имунитета – детска порнография и подтикване към насилие.
ЕС следва тази философия. През 2000 г. E-Commerce Directive дефинира
социалните мрежи като доставчици на Интернет услуги21, които не са отговорни за
съхраняваното от тях съдържание, ако не са наясно, че то има противозаконен
характер и ако го разпространяват „пасивно“ без да се намесват в него. Детайлите в
ЕС са оставени на отделните национални законодателства.
E-Commerce Directive експлицитно постановява обаче, че провайдърите не са
задължени да подлагат на мониторинг информацията, която разпространяват или
съхраняват. Едва през май 2016 г. по инициатива на Европейската комисия
водещите социални медии - Facebook, Twitter, YouTube and Microsoft, приемат
доброволен код за действие. Целта му е да се противопостави на езика на омразата
в мрежата и да направи много по ефективна т.нар. ‘notice and take down procedure’.
Компаниите се съгласяват да отстраняват незаконното съдържание, в рамките на 24
часа от момента на нотификацията му.
Анализатори на дигитални политики и юристи на този етап все още теоретизират
възможностите за регулация в мрежата.
Бен Вранглер, изследовател в Stiftung Wissenschaft und Politik associate and
researcher on digital policies.22 прави следните предположения за възможно подходи
при регулацията на социалните мрежи.
Първата парадигма според него се основава на това, че де факто социалните мрежи
са собственост на медийни компании. Т.е. те трябва да се регулират на национално
ниво с разширяването на съществуващото законодателство – медийни закони,
закони за електронни медии, закони за пресата. Този подход предполага поставяне
21 European Parliament and Council Directive 2000/31/EC on certain legal aspects of information society
services, in particular electronic commerce, in the Internal Market (‘Directive on electronic commerce’), OJ
L178, (17 July 2000), 1.
22 K. Niklewicz: Weeding out Fake News: An Approach to Social Media Regulation (Brussels, Wilfried
Martens Centre for European Studies, 2017., p.31

14. на знак за равенство между социални медии и традиционни медии и до някъде
решава казуса с опасността от нарушаване на свободата на словото в мрежата.
Така социалните медии, както е задължително за останалите, ще трябва да
премахват подвеждаща и лъжлива информация по искане на засегната страна и да
й предоставят възможност да разпространи своята гледна точка. В същото време
обаче той е уязвим заради различните алгоритми на организационно
функциониране, генериране и разпространение на информацията в двата типа
медии.
Философията на втория подход е в това, че социалните мрежи се разглеждат като
доставчици на публични услуги, поради огромната потребителска мрежа, на която
доставят информация. Т.е. социалните мрежи могат да подлежат на регулация
подобна на телекомите например. Подобен избор при пристъпване към форма на
регулация обаче поставя доста допълнителни въпроси.
От първите публични дискусии и стъпки, може да бъде направен изводът, че
платформите, разпространяващи съдържание он-лайн, се развиват много по-бързо,
отколкото обществото, институциите и анализаторите могат да осмислят това
развитие и да изработят съответния регулаторен модел. Следват се съществуващи
рамки, които да се пренастроят за социалните мрежи. Подход, който показва, че на
този етап изработването на общ регулаторен модел е само експертно
теоретизиране. Т.е. регулацията от горе на долу е по-скоро невъзможна.
4.2. В полето на политиците.
Изборите за президент в САЩ, преди това BREXIT, изборите за президент на
Франция, парламентарните избори в Германия са сред значимите събития, които
попаднаха в обсега на фалшивите новини. Политическите процеси и опитите за
моделирането им чрез използване на фалшивите новини не са тема на тази статия.
В същото време трябва да бъдат маркирани не само заради това, че явлението
набира скорост в политическа среда, а и заради факта, че политическите решения и
институционалните действия са една от основните движещи сили в
противодействие на фалшивите новини.
Загрижени преди всичко за себе си „регулаторите“ от европейски държави и САЩ
вече обсъждат възможности как да принудят платформи и социални медии да
бъдат много по-отговорни. Проекто–мерките опират основно до намаляване на
доходоносността на модела чрез налагане на високи санкции. В САЩ група
демократи представиха подобен проект.23 Германското правителство започна
23
Marcos, C. (13.03.2017), “Dems introduce bill condemning 'fake news' and 'alternative facts',” The Hill, last
accessed (18.05.2017) at: http://thehill.com/blogs/floor-action/house/323761-dems-introduce-bill-
condemning-fake-news-and-alternative-facts.

15. разследване за създаване и разпространението на фалшиви новини и обяви, че
обмисля специално законодателство. Предвидените в него глоби стигат до
500 000 евро, в случай че фалшива новина не бъде свалена в 24 часов срок.24
Италианският Сенат обсъжда подобен закон. В него освен високи глоби, е
записана и мярката „лишаване от свобода“.25
В България Закон срещу фалшивите новини обявиха че готвят от партия „Воля”.
Текстовете от проектозакона трябваше да бъдат представени в рамките на
есенната сесия на Парламента през 2017 г. В закона щеше бъде дефинирано
какво е „фалшива новина” или новина, която уронва престижа на даден човек. От
„Воля” обясняваха, че идеята е да се създаде доброволен регистър на различни
източници на информация в Интернет. Той ще показва кой е собственик на
домейна, къде се хоства сайтът, кое е физическото лице, което е собственик26.
Не е ясно дали изброените намерения въобще ще се превърнат в проекти за
закони на национално ниво. Срещу тях на първо място силно ще се
противопостави принципът на свободата на словото и ненамесата в правото на
хората да се изразяват свободно. На второ място под въпрос е експертния
капацитет за изработване на подобно законодателство. Самият факт обаче, че
правителства и политически групи говорят за него, се оказва „ускорител“ за един
друг процес – регулация от долу на горе. Още повече, че самите инвеститори в
социални мрежи и технологични платформи осъзнават, че успешните им проекти
срещат първите сериозни рискове пред ръста си.
4.3. Инвеститорите.
Фалшивите новини са заредени със сериозни финансови и репутационни рискове
за медийните компании и инвеститорите. За социалните медии добрите
отношения с рекламодателите са ключови. За тях е от изключителна важност да
демонстрират високо публично доверие, т.е. - „здравословен“ и устойчив рейтинг.
Всяко затъмнение в имиджа им може да струва финансови загуби.
През май 2017 г. над 250 компании-рекламодатели, сред които AT&T, Verizon,
Johnson&Johnson, Marks&Spencer, Toyota, прекратиха рекламните си договори с
Google, тъй като техните реклами са публикувани до подвеждащо съдържание в
мрежата за споделяне на видео YouTube. Оттеглянето на рекламодателите
24 Toor, A. (10.01.2017), “Germany investigates fake news after bogus Breitbart story,” The Verge, last
accessed (18.05.2017) at: https://www.theverge.com/2017/1/10/14222490/germany-fake-news-breitbart-
russia-election ; Agerholm, H. (20.12.2016), “Germany may fine Facebook up to 500,000 Euros for every
fake news article it publishes,” Independent, last accessed (18.05.2017) at:
http://www.independent.co.uk/news/world/europe/facebook-fake-news-article-fine-germany-fake-news-
article-thomas-oppermann-sdp-chairman-a7484166.html#gallery.
25 RT News (18.02.2017), “Italian senators mull making ‘fake news’ a crime punishable by fines & jail,” RT,
last accessed (18.05.2017) at: https://www.rt.com/news/377765-italy-fake-news-bill/.
26 Би Ти Ви, (14.08.2017), Борба с фалшивите новини – чрез закон,
http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/borba-s-falshivite-novini-chrez-zakon.html

16. струва на Google около 750 милиона долара.27
Ако проследим обема на приходите от реклама на фона на общите приходи на
големите в бизнеса, става ясно защо намирането на адекватен отговор на
притесненията на рекламодателите е от изключителна важност. За 2016 г.
обемите на приходите от реклама на фона на общите приходи за Google28,
Twitter29 и Facebook30 са съответно - 88%, 89% и 97%.
Фалшивите новини могат да влияят и върху стабилността на акциите и ценните
книжа на компаниите, притежаващи социални медии. Това е и причината една
част от инвеститорите да изискват от мениджмънта им действия за ограничаване
на подвеждащото съдържание.
В началото на 2017 г. Arjuna Capital и Baldwin Brothers в САЩ, които управляват
общо 1.2 милиарда долара в активи, поискаха от Google и Facebook
допълнително споразумение, в което да се предвидят мерки за по-стриктна
проверка на съдържанието и подобряване на системите за управлението му,
именно заради риска от загуба на стойност на активите им.
Така финансови рискове пред бизнес-модела на социалните медии и заявките на
редица правителства за въвеждане на специална регулация застават в основата
на започналия процес на саморегулация на мрежите.
4.4. Реална саморегулация.
Социалните медии дълго време отстояваха характера си на технологични мрежи,
които не могат да бъдат причислени към типичните медийни организации и
съответно регулирани като тях. Преди година основателят на Facebook Марк
Зукърбърг призна, че той вече функционира като медийна платформа, която
разпространява медиен продукт. Това признание беше неизбежно и е част от
стратегията на целия сектор, която може да бъде популярно обобщена като: „По-
добре ние сами, отколкото някой от вън“.
26 Rodionova, Z. (23.03.2017), “Google boycott: US firms Verizon, AT&T and Johnson & Johnson pull ads
from YouTube over hate videos,” Independent, last accessed (18.05.2017) at:
http://www.independent.co.uk/news/business/news/google-advert-boycott-verizon-att-johnson-and-johnson-
gsk-pull-ads-youtube-hate-videos-extremist-a7645246.html; Chapman, B. (20.03.2017), “Google apologises
over adverts placed next to extremist YouTube videos,” Independent, last accessed (18.05.2017) at:
http://www.independent.co.uk/news/business/news/google-adverts-latest-youtube-extremist-videos-
companies-pull-adverts-marks-spencer-companies-ku-a7638991.html
28 Alphabet, Inc. Form 10-K (31.12.2016), US Securities and Exchange Commission,
https://abc.xyz/investor/pdf/20161231_alphabet_10K.pdf.
29 Twitter, Inc. Form 10-K (31.12.2016), US Securities and Exchange Commission,
http://files.shareholder.com/downloads/AMDA-2F526X/4413495873x0x935049/05E6E71E-D609-4A17-
A8BD-B621324A950D/TWTR_2016_Annual_Report.pdf.
30 Facebook, Inc. Form 10-K (31.12.2016), US Securities and Exchange Commission,
http://d18rn0p25nwr6d.cloudfront.net/CIK-0001326801/80a179c9-2dea-49a7-a710-2f3e0f45663a.pdf.

17. Първите стъпки към контрол на съдържанието в социални платформи са от преди
няколко години и са по-скоро козметични. 2017 г. донесе промяна в тенденцията -
бяха акумулирани специални инвестиционни програми за справяне с фалшиво
съдържание.
През 2015 г. Google подкрепя т.нар. First Draft Coalition – неправителствена
инициатива, която цели да „привлече вниманието към предизвикателствата по
темата за доверието и истината в дигиталната ера”31. Facebook и Twitter също
стават част от групата през 2016 г.
През пролетта на 2017 г. Google и Facebook обявяват допълнителни мерки за
подобряване на качеството на съдържанието, което разпространяват.
Google стартира актуализации към своята търсачка, която да извежда проверено
съдържание и да редуцира излизането напред на фалшиви новини и да даде
възможност на потребителите да маркират по-лесно такива.32
Twitter вече използва системи, които разпознават профили, опитващи се да
вредят на компании.
Facebook представи няколко проекта и инвестиция от 14 милиона долара за
повишаване на интегритета на он-лайн новините, наемането на още служители,
които да проверяват съдържанието им, създаването на образователни
инструменти, които да помогнат на потребителите да разпознават фалшиво
съдържание. В рамките на тази инвестиция стартира и сътрудничество с трети
лица – т.нар. „fact-checkers“, компании, които се занимават с проверка на
съдържание като Correctiv, Snopes and Politifact. Тези платформи проверяват
фалшивите новини, и по този начин потребителите могат да отбележат всяка
съмнителна новина за проверка. Ако новината наистина е фалшива, тя се бележи
като "спорна", което автоматично я сваля в потока с информация на потребителя.
Темата става част от публичното говорене и на други силни компании, т.е. вече е
категорично призната за управленски приоритет. През февруари 2017 г. масово бе
цитиран шефът на Apple Тим Кук, който излезе с призив към цялата технологична
индустрия да предприеме действия срещу фалшивите новини, които "замърсяват"
интернет пространството и да създадат специални инструменти за това.
31 First Draft, about section of website, https://firstdraftnews.com/about/.
32 Darrah, K. (27.04.2017), “Google attempts to clear up fake news,” World Finance,
http://www.worldfinance.com/markets/google-attempts-to-clear-up-fake-news; Gibbs, S., “Google to display
fact-checking labels to show if news is true or false,” The Guardian,
https://www.theguardian.com/technology/2017/apr/07/google-to-display-fact-checking-labels-to-show-if-
news-is-true-or-false; Jackson, J. (06.04.2017), “Facebook to offer users tips on spotting fake news”

18. Сред реалните мерки за регулация могат да се причислят и съюзите, които
социалните мрежи сключват с утвърдени и авторитетни медии като Associated Press,
CNN, Le Monde за разпространение на легално и проверено съдържание.
Инвестициите в сайтове за проверка на фактите, както и непрекъснатите съобщения
за финансиране на технологични разработки, които да създадат алгоритъм за
улавяне на фалшиви новини, показва, че технологичния сектор смята да отдели
достатъчно ресурс и активност, за да не бъдат нарушени добрите трендове на
развитие и възвръщаемост от последните години.
България не отсъства от тази глобална тенденция. В началото на август 2017 г.
Нова Броудкастинг Груп стартира платформата nova.bg/proveri. Тя дава възможност
на потребителите да изпращат линкове към новини, в чиято достоверност се
съмняват. Екипът на Новините на NOVA ги проверява и публикува част от тях в
секцията, класифицирайки ги като "достоверни/недостоверни" или "частично
достоверни", с кратко обяснение защо новината попада в дадена категория. Всеки
изпратил линк на новина за проверка ще получи официален отговор от Новините на
NOVA.
По-рано стартира и проектът на Медиапул „Ти си това, което четеш“, който се
реализира чрез сайта Жълт байряк – www.bairak.bg. Последният има по-скоро
характер на социална кампания, която да алармира потребителите.
През май 2017 г. в България завърши първа фаза на инициативата „Hack the fake
news”, чиято цел е откриване на решения за борба с „фалшивите новини“ с помощта
на последните технологии в областта на анализа на текстови данни - изкуствен
интелект и машинно самообучение. Инициатор е HyperScience – компания за
технологии в сферата на изкуствения интелект, специализирана в автоматизацията
на обемни офис задачи. Проектът е подкрепен и от Mtel.
4.5. Образованието – най-обещаващият модел за регулация?
В дългосрочен план образователните кампании за Интернет-грамотност са един от
най-демократичните, най-малко оспорвани подходи за противодействие на
фалшивите новини.
Образователният подход има потенциала да обедини около себе си всички страни и
групи от интереси – самите социални мрежи, инвеститорите, правителствата,
традиционните медии и представителите на корпоративния сектор.
Изследване на университета Станфорд от 2016 г. заключава, че на днешното младо
поколение му липсва критично мислене и то трудно различава обективната
информация от пропагандата. 80% от респондентите в гимназиална възраст не

19. различават публикация, която е резултат от новинарско събитие от спонсорирано
съдържание, дори то да носи обозначението „спонсорирана публикация“. 33
Мнозинството от учениците, въпреки притежаваната по презумпция он-лайн култура,
не са наясно с основните характеристики на една обективна и проверена
информация.
Другата посока на образователни усилия има много общо с гражданското съзнание –
потребителите на мрежите трябва да бъдат алармирани, че всичко което
публикуват, споделят, харесват, отбелязват, цитират и пр. по един или друг начин
влияне на тяхната аудитория. Т.е. да бъде формирано разбирането, че мрежите им
дават права, но и отговорности на издатели и редактори, които решават кое е важно
и смислено и кое – не.
Мнозинството от потребителите споделят определено съдържание, основавайки се
само на заглавието му. Малцина четат целия текст и са загрижени за източника му.
Вероятно този чисто културологичен проблем ще се окаже най-тежък при
организиране на образователни кампании.
Вече няколко правителства на европейски държави обявиха образователните
кампании като най-добрата дългосрочна форма за противодействие на фалшивите
новини.
В началото на 2017 г. чешкият премиер Бохуслав Соботка анонсира намерението на
правителството да въведе в учебните програми часове, в които децата да се учат
как да оценяват достоверността на информацията, която ги залива.34
Шведското правителство представи подобен план – програма в училищата, която
трябва да образова децата как да различават достоверните от недостоверните
източници на информация.35
Самите социални мрежи също се включиха в образователния контекст на
противодействие на потока от фалшиви новини. През април 2017 г. Facebook обяви
14 държави, в които всеки потребител ще може да използва специален
образователен инструмент – упътване, чрез който да се информира как да следи за
фалшиви новини.36
33. Donald, ‘Study Shows Young People More Likely to Believe Fake News’, UPI.com, 23 November 2016.
34 Prague Daily Monitor, ‘Týden: Gov’t to Teach Children How to Face Propaganda’, 25 January 2017.
35 L. Roden, ‘Swedish Kids to Learn Computer Coding and How to Spot Fake News in Primary School’, The
Local, 13 March 2017.
36 A. Mosseri, ‘A New Educational Tool Against Misinformation’, Facebook Newsroom, 6 March 2017.

20. 5. Къде е бизнесът?
Бизнесът, неговите организации, компаниите опериращи на национално и на
наднационално ниво са по-скоро тихи по темата фалшиви новини в сравнение с
представителите на политическия и технологичния сектор. Готови ли са обаче с
отговори, когато вълната от фалшива информация премине от полето на политиката
на корпоративна територията? Могат ли компаниите да се справят единствено чрез
пренастройване на собствените си комуникационни стратегии или трябва да търсят
коалиции с всички потенциално „засегнати“ страни и да настояват за форми на
държавна регулация или да се включат в инициативите на другите засегнати
страни?
„Реалният“ процес на свикване на щабове и съгласуване на действия при
информационна криза, адекватен ли е на „виртуалния“ процес на разпространение
на неистина или полу-истина със светлинна скорост?
Фалшивите новини все още не са оценявани от бизнеса с масов профил като нова
социална реалност или характеристика на средата, според които да се пренастроят
управленските стратегии. Малка част от мениджърите са наясно, че трябва да бъдат
разработени специални управленски стратегии и модели за ежедневно менажиране
на информационните потоци вътре и извън компаниите. А единици разбират, че
всяка компания, колкото и силна да е, не може да се справи сама с потенциалната
заплаха от фалшиви новини.
Вероятно не е много близо времето темата за фалшивите новини да бъде извадена
от нивото на компетентност само на отделните компании и поставена в полето на
общата регулация, подобно на други теми засягащи бизнессредата – данъци,
административна тежест, цена на труда, кадрова обезпеченост и пр. Но и преди това
има какво да бъде направено.
Традиционните подходи на управление на връзките с медиите, трябва да бъдат
заменени с нови, много наподобяващи по характер, интензивност и механизми
комуникациите между субектите в социалните мрежи.
В планирането и управлението на стратегическите комуникации трябва да бъдат
интегрирани по-задълбочени и гъвкави модели и подходи за образоване на медиите
и журналистите. Нивото на тяхната компетентност – обща и специфична за
определен сектор, са ключови за реакцията им към появили се фалшиви новини,
засягащи конкретен бизнес-сектор.
От изключително значение са и управлението на комуникациите с ключовите
външни групи. Традиционната система за информиране и управление на
комуникациите с доставчици, партньори, контрагенти, клиенти би следвало да
подлежи на ревизия от гледна точка на абсолютното и дигитализиране – въвеждане

21. на модерни системи за управление на бази данни и мигновен достъп до другата
страна в случай на криза, предизвикана от невярна информация.
Пренастройването на програмите за работа с вътрешните аудитории, могат да
изградят от тези аудитории специфичен защитен информационен пояс при
евентуална атака с фалшиви новини. Целта на тези програми освен постигане на
бърза обратна връзка, информираност, лоялност между мениджмънт и вътрешни
публики, трябва да е и разработването и поддържането в изправност на модерна
„информационна“ инфраструктура, по която ще текат процесите на вътрешна
комуникация.
Пренастройването на управленските програми на ниво организации е задължителен
елемент, но той не изчерпва защитата от рискове в новата среда на „дигитална пост-
истина“.
Ангажирането на отделни компании със спорадични, външни инициативи, както
цитираното по-горе участие на Мтел в проекта „Hack the fake news” имат по-скоро
имиджов, отколкото защитен ефект на този етап.
Много по-ефективен би бил подходът, при който на ниво групи от бизнеси и бизнес-
организации темата за репутационните и финансовите рискове за бизнеса бъде
поставена на публично обсъждане. Това би сложило началото на един процес на
интегритет – и като форма на организация, и като изработване на общи политики по
проблема вътре в бизнессредата. В условия на реална криза една такава форма на
ингегритет би позволила защита на отделни членове, а в ситуация на норма би
работила последователно с всички трети страни при опитите за изработване на
регулационни модели за ограничаване на потоците от фалшива информация.
Активизирането на научните среди и прилагането на по-систематичен подход при
изследването на връзката „фалшиви новини-корпоративен успех“ и на рисковете,
които носи новата „социално-мрежова“ среда за бизнеса, е другата перспективна
посока за действие. Изграждането на проверен с научни инструменти
информационен и аналитичен ресурс е най-стабилната основа за изработване на
система от мерки, която да повиши резистентността на отделните компании, но и на
бизнес-средата като цяло.
В заключение може да бъде казано, че дигиталната пост-истина и фалшивите
новини не бива да се абсолютизират като огромна заплаха или територия, която
трудно ще бъде овладяна. Както стана ясно, те са израз на явления с дълбока
историческа давност, но продължени с нови технологични средства.
На технологичното захранване на тези процеси вече се противопоставя адекватно
технологично противодействие - от страна на самите социални платформи и
разработчици на дигитални решения. Не бива да се забравя и това, че не
продуцентите на фалшивите новини са създателите на революционни технологични
решения, а само техни умели ползватели.

22. На ниво обществени, финансови и регулаторни фактори също вече са на лице
първите опити за ограничаването им.
Изводът по-скоро е че на технологично, социално, политическо, бизнес и
организационно ниво пост-истината и фалшивите новини са поредното управленско
предизвикателство, което ще доведе до пренастройване на публични и
корпоративни системи и стратегии.

23. ИЗТОЧНИЦИ
1. Agerholm, H. (20.12.2016), “Germany may fine Facebook up to 500,000 Euros for every fake news
article it publishes,” Independent, last accessed (18.05.2017) at:
http://www.independent.co.uk/news/world/europe/facebook-fake-news-article-fine-germany-fake-
news-article-thomas-oppermann-sdp-chairman-a7484166.html#gallery;
2. Alphabet, Inc. Form 10-K (31.12.2016), US Securities and Exchange Commission,
https://abc.xyz/investor/pdf/20161231_alphabet_10K.pdf;
3. Barthel, M., Mitchell, A. and Holcomb, J. (15.12.2016), “many americans believe fake news is sowing
confusion” Pew Research Center, http://www.journalism.org/2016/12/15/many-americans-believe-
fake-news-is-sowing-confusion/;
4. BuzzFeed News,https://www.buzzfeed.com/craigsilverman/viral-fake-lection-news-outperformedreal-
news-on-facebook?utm_term=.jhL70j04#.mjRPwxwO;
5. Chapman, B. (20.03.2017), “Google apologises over adverts placed next to extremist YouTube
videos,” Independent, last accessed (18.05.2017) at:
http://www.independent.co.uk/news/business/news/google-adverts-latest-youtube-extremist-videos-
companies-pull-adverts-marks-spencer-companies-ku-a7638991.html;
6. Darrah, K. (27.04.2017), “Google attempts to clear up fake news,” World Finance,
http://www.worldfinance.com/markets/google-attempts-to-clear-up-fake-news;
7. Donald, B, ‘Study Shows Young People More Likely to Believe Fake News’, UPI.com, 23 November
2016;
8. European Parliament and Council Directive 2000/31/EC on certain legal aspects of information
society services, in particular electronic commerce, in the Internal Market (‘Directive on electronic
commerce’), OJ L178, (17 July 2000);
9. Facebook, Inc. Form 10-K (31.12.2016), US Securities and Exchange Commission,
http://d18rn0p25nwr6d.cloudfront.net/CIK-0001326801/80a179c9-2dea-49a7-a710-
2f3e0f45663a.pdf;
10. Funk, M, The Secret Agenda of a Facebook Quiz, The New York Times, 19 November 2016;
11. Gibbs, S., “Google to display fact-checking labels to show if news is true or false,” The Guardian,
https://www.theguardian.com/technology/2017/apr/07/google-to-display-fact-checking-labels-to-
show-if-news-is-true-or-false;
12. Jackson, J. (06.04.2017), “Facebook to offer users tips on spotting fake news,” The Guardian,
https://www.theguardian.com/technology/2017/apr/06/facebook-to-offer-users-tips-on-spotting-fake-
news;
13. Krashinsky-Robertson, S, ‘Fretting Over Fake News’, The Globe and Mail, 21 February 2017;
14. Marcos, C. (13.03.2017), “Dems introduce bill condemning 'fake news' and 'alternative facts',” The
Hill, last accessed (18.05.2017) at: http://thehill.com/blogs/floor-action/house/323761-dems-
introduce-bill-condemning-fake-news-and-alternative-facts;
15. Mitchell et al., ‘The Modern News Consumer’, Pew Research Center, 7 July 2016, 4;
16. Mosseri, A.,‘A New Educational Tool Against Misinformation’, Facebook Newsroom, 6 March 2017;
17. Nielsen, R. K,‘Fake News—An Optimistic View’, European Journalism Observatory, 18 January
2017;
18. Niklewicz, K, Weeding out Fake News: An Approach to Social Media Regulation (Brussels, Wilfried
Martens Centre for European Studies, 2017;
19. Owen, L.H, ‘How to Cover Pols Who Lie, and Why Facts Don’t Always Change Their Minds: Updates
from the Fake-News World’, NiemanLab;
20. Owen, L. H, Fake news might be the next issue for activist tech-company investors, NiemanLab;
21. Prague Daily Monitor, ‘Týden: Gov’t to Teach Children How to Face Propaganda’, 25 January 2017;
22. Roden, L., ‘Swedish Kids to Learn Computer Coding and How to Spot Fake News in Primary
School’; The Local, 13 March 2017;
23. Rodionova, Z. (23.03.2017), “Google boycott: US firms Verizon, AT&T and Johnson & Johnson pull
ads from YouTube over hate videos,” Independent, last accessed (18.05.2017) at:
http://www.independent.co.uk/news/business/news/google-advert-boycott-verizon-att-johnson-and-
johnson-gsk-pull-ads-youtube-hate-videos-extremist-a7645246.html;

24. 24. RT News (18.02.2017), “Italian senators mull making ‘fake news’ a crime punishable by fines & jail,”
RT, last accessed (18.05.2017) at: https://www.rt.com/news/377765-italy-fake-news-bill/;
25. The Economist, ‘Eroding Exceptionalism’, 11 February 2017, 49;
26. Toor, A. (10.01.2017), “Germany investigates fake news after bogus Breitbart story,” The Verge, last
accessed (18.05.2017) at: https://www.theverge.com/2017/1/10/14222490/germany-fake-news-
breitbart-russia-election;
27. Twitter, Inc. Form 10-K (31.12.2016), US Securities and Exchange Commission,
http://files.shareholder.com/downloads/AMDA-2F526X/4413495873x0x935049/05E6E71E-D609-
4A17-A8BD-B621324A950D/TWTR_2016_Annual_Report.pdf;
28. Bloomberg TV Bulgaria, (21. 09. 2017), Мария Дойчинова, ръководител направление ПР и
комуникации в ЧЕЗ България ЕАД;
29. Би Ти Ви, (14.08.2017), Борба с фалшивите новини – чрез закон,
http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/borba-s-falshivite-novini-chrez-zakon.html.