Средство за масова информация, също средство за масово осведомяване,
масмедия или само медия, е термин, който е използван да означи като клас
частта от медиите, насочени към широката аудитория. Терминът масмедия е
въведен в употреба през 1920-те години с откриването на националните
радиомрежи и излизането на многотиражните вестници и списания.
Основните видове средства за масова информация са:
•традиционните печатни издания –
като книгите и периодичните
издания (научни сборници,
алманаси и пр.);
•печатните медии –
вестниците и списанията,
•електронните медии –
радиото (радио каналите)
и телевизията (ТВ каналите),
информационните агенции,
Интернет (интернет
изданията, блоговете) и др.
Фотографията също може да бъде включена в последната група поради
това, че в случая тя е средство за визуално представяне на материалите.
Интернет медиите са в състояние да постигнат
масово осведомяване сами по себе си поради
многото услуги, които предлагат. Поради тази
причина много масови медии днес вече имат
присъствие и в интернет, като по този начин се
постига по-лесна достъпност.
Външната заобикаляща ни среда също може да
представлява форма за масово осведомяване,
посредством поставени билбордове, табели,
плакати. Формите на публични срещи, митинги
и събирания също могат да се разглеждат като
форма на средствата за масова информация
В продължение на дълго време традиционните медии – наричани понякога
„четвъртата власт“, по аналогия на трите традиционни власти на
демокрацията (законодателна, изпълнителна и съдебна), са били съюзници
на гражданите при оспорването на правителствените политики, които са
неблагоприятни за хората. Въпреки това, в речта си пред Световния
социален форум, преведен в Порто Алегре, Бразилия през 2003г., Игнасио
Рамонет – журналист и университетски преподавател, заяви, че след като
бяха поети от транснационални компании, конвенционалните медии се
превърнаха във враг: власт да използват и потискат хората, а не да ги
защитават.1 Някои хора наричат интернет петата власт, тъй като той все по-
силно се конкурира с традиционните медии, като повдига въпроси и служи
като наблюдател , и като осигурява нов канал за организиране на
граждански дейности.
Нарастналата сила на медиите, особено на интернет, могат да послужат за
повишаване на информираността и обучение с участие и за подобряване на
достъпа до информация, но могат да представляват и непосредствена
опасност. Те могат да стимулират емпатията и глобалния активизъм, свързан
с правата на човека, но могат да предизвикат и риск от насаждане на омраза,
стереотипи и дезинформация. Децата и младите хора са изключително
уязвими от онлайн рисковете.