2. ОТ САМО СЕБЕ СИ НЕ МОЖЕМ ДА СТАНЕМ
МЪДРИ.
1. „Буквите” 4 и 6 не съществуват нито в
глаголицата, нито в кирилицата:
„чат”, „шматка”, а не „4ат”, „6матка”...;
3. 2. Ер малък (Ь ь) не е сложен за красота в
азбуката. Слага се след съгласни
букви, никога след гласни и в началото на
думата (тогава слагаме йо):
„Пеньо”, „твърдо нье”, но „Йовчо”;
4. 3. В българския език няма дума в
множествено число, която да завършва
на й: „Цялата работа си е частен случай.”
„Имаше много случаи на натравяния.” (А
не „Имаше много случай на натравяния.”);
5. 4. В заглавия пишем главна буква
единствено на първата дума и при собствено
име/географско име и тн: „Минаваш през мен
(като Каспър)”, „Том Сойер и други
терористи”, „Кравите не се доят сами”, „Край
река Марица седнах и изпрах”. Като си
говорим за главни букви... за разлика от
други езици, главна буква от абревиатурите е
само първата: БНБ е Българска народна
банка, а БДЖ: Български държавни
железници;
6. 5. Когато става въпрос за някой език, той
се пише с малка буква („Изучавам
български език в частна школа.”), но
когато се отнася за учебен
предмет, буквата е главна („Даскалката по
Български език е цербер”);
7. 6. Не знам дали знаете, но „не знам” се
пише отделно.
8. 7. Когато заповядвате на кучето или на
слугата си, то ударението е на последната
гласна: „Стани от земята!”, а не Стани от
земята”, „Затвори вратата!”, а не „Затвори
вратата!”;
9. 8. Пред за да и без да се пише запетая:
„Той ме заряза, без да ме изслуша.” и „Аз
го издадох, за да му е кофти.”;
10. 9. Ако не е псевдоним, подлогът е винаги
с пълен член: „Градинарят почисти
градината.”, но „Щастливеца е написал
фейлетони.”;
11. 10. Онази гад полуслято писане (с тирето
между думите) се прилага, когато имаме
сложни наречия, които означават нещо
неопределено, междинно или
половинчато: „пет-шест”, „криво-
ляво”, „горе-долу”, „напред-назад”...;
