Conversion as semiotic mechanism for urban palimpsesting
Public speech
1. ОООК600 Български
език
Доц. д-р Борислав ГеоргиевДоц. д-р Борислав Георгиев
Нов български университет
Югоизточноевропейски център за
семиотични изследвания
10. Български език (2.)
Има най-разнообразни
проявления в
комуникацията: диалекти,
социолекти (книжовен език,
жаргони, арго), регистри.
11. Книжовен български
език (1.)
Социален диалект,
съществуващ предимно в
писмена форма и възприеман
от обществото като социално
престижен (с него си служат
хората с образование).
15. Кодифицирани норми
(1.)
Нормите са съвкупност от
предписания за правилното
граматическо, писмено или устно
оформяне на изказването или
текста, а така също и за успешното
им изпълнение в процеса на
комуникацията.
16. Кодифицирани норми
(2.)
Нормата се кодифицира
(узаконява) в специални издания
като нормативни актове,
нормативни граматики,
нормативни речници и учебници.
17. Правоговорна норма (1.)
Употреба на меки съгласни в
окончанията на глаголите от ІІ
спрежение (на -и-) в 1л. ед. ч. и 3 л.
мн. ч. (вървя, вървят, мисля,
мислят); тази норма се нарушава
предимно от хората, родени в
Западна България.
18. Правоговорна норма (2.)
Употреба на меки съгласни при
съществителни с наставка -ар и с
наставка -тел: секретарят,
писателят. Тази норма също се
нарушава предимно от хората,
родени в Западна България.
19. Правоговорна норма (3.)
Употреба на меки съгласни при
членуването на съществителни
имена като денят, огънят, лакътят.
Тази норма също се нарушава
предимно от хората, родени в
Западна България.
20. Правоговорна норма (4.)
Правоговорно и правописно
правило за употреба на групите
от звукове -ръ- и -лъ- ; -ър- и
-ъл-: гръб – гърбове, пръв –
първи, мълча – млъквам,
гълтам, глътна.
21. Правоговорна норма (5.)
Слабо потъмняване (редукция) на
гласните а, о и е в посока към ъ, у и
и.
Изговор на гласната а в окончанията
под ударение на съществителни като
глава, коса, мъгла, младостта,
пролетта.
24. Какво е стил?
Стилът е избор на определени
езикови средства – произносителни,
лексикални и граматични, - които се
използват от говорещото лице в
зависимост от целта на изказването
и условията, в които протича
словесното общуване.
26. Пълен тържествен стил
(1.)
Използва се най-често в рамките
на косвеното неспонтанно
общуване.
Прилага се в протоколни и
обредни действия.
Говоренето е монологично.
27. Пълен тържествен стил
(2.)
Ясен и отчетлив изговор на
отделните звукове.
Неударените гласни потъмняват
съвсем леко.
Не се допускат изпадания на гласни
и съгласни звукове.
28. Пълен тържествен стил
(3.)
Съществена роля за подсилване на
смисъла има интонацията.
Забавен темп на говорене.
Удължени паузи между различните
смислови цялости.
29. Пълен тържествен стил
(4.)
Изговор на пълната форма на
числителни бройни и редни:
двадесет и двадесети.
Произнасяне на гласната у в
наставката -(ств)увам:
чувствувам.
30. Пълен тържествен стил
(5.)
Използват се форми като мене,
тебе, нашата, вашата а не като
мен, теб, наш’та, ваш’та.
Ясно и отчетливо произнасяне
на звуковете ш и т в частицата
за бъдеще време ще.
31. Пълен неутрален стил
(1.)
Използва се в неспонтанните типове
общуване.
Прилага се в официални и публични
типове действия.
Говоренето е както монологично,
така и диалогично.
32. Пълен неутрален стил
(2.)
Липсват нарочно засилени
интонационни съставки.
Изговорът на звуковете е ясен и
отчетлив.
Не се допускат изпадания или
сливания на отделни срички.
33. Пълен неутрален стил
(3.)
Речта е спокойна, делова.
Темпът не е нито много бавен,
нито много бърз.
Този тип говорене е звуковият
модел на правоговорната норма.
