3. Сосюр за
langage и
parole
• Речевата дейност (langage) в своята цялост е
непознаваема, тъй като не е еднородна,
докато предложеното разграничаване и
подчиняване [ език и реч] осветляват всичко.
• Лингвистика в тесен смисъл и лингвистика в
„широк“ смисъл (лингвистика на речта)
• Ние ще се заемем единствено с
лингвистиката на езика и ако в хода на
нашето изложение почерпим сведения от
проучването на речта, ще се помъчим
НИКОГА ДА НЕ ЗАЛИЧАВАМЕ ГРАНИЦИТЕ,
които разделят двете области
4. Лингвистика
на езика
• Еманация на просвещенския идеал, който
елиминира „шума“ на естествения език в
неговите разнообразни форми на проявление.
• Модел на онзи свръхлогичен, непротиворечив,
нетавтологичен и минимално редундантен език.
• Езикът като затворена система, която не обменя
информация с външния свят – игра на стъклени
перли
• Равнищата за езиков анализ стигат рядко до
изречението.
• Човек остава с впечатлението, че живее, оплетен
в мрежи и структури, и има твърде ограничени
възможности за избор.
• Дебатът Чомски/Пиаже през 1975 г. за вродената
у човека езикова компетентност.
5. Лингвистика
на речта
• Бахтин и неговият кръг срещу ОПОЯЗ – теория за
диалога и за устната реч. Паралелно с теорията за
смеха (Умберто Еко: всъщност Бахтин създава
втората част от Поетиката на Аристотел) и с
теорията за текста.
• Лингвистите от Тартуската семиотична школа
(Борис Гаспаров) със своята семиотика на устната
реч.
• Прагматиката и дискурсният анализ:
• А) Джон Остин и Джон Сърл
• Б) Хърбърт Пол Грайс
• В) Стивън Левинсън
• Социолингвистиката: Лабов, Гъмперц
• Етнография на речта: Дел Хаймз
• Етнометодология: Хауърд Гарфънкел