1. Град Смолян е общински и областен, административен и културно- просветен център на региона на Средните Родопи. Градът заема по-голямата част от котловината на река Черна. По двата бряга на реката в посока запад-изток се намират трите големи квартала - "Смолян", "Райково" и "Устово". Планинският град съчетава модерното строителство и традиционната родопска архитектура. Смолян

2. Местоположение Община Смолян е разположена в централната част на Родопите в южна България. Състои се от 86 населени места (1 град и 85 села) в 42 кметства.. На север община Смолян граничи с общините Чепеларе и Лъки, на изток с общините Рудозем, Мадан и Баните, на запад с община Девин, а на юг с Република Гърция. Най-близкият ГКПП с южната ни съседка – Рудозем-Елидже предстои да бъде отворен в близко бъдеще. По този начин областният и общински център ще има бърз достъп до Егейско море - на 100 км. Откриването на пропускателния пункт ще създаде реални условия за оживяване на трансграничното сътрудничество, съвместните проекти с побратимените гръцки градове и ще даде нов тласък за развитието на туризма.

3. Ресурси Територията на община Смолян е с планински релеф, с изобилие от иглолистни гори и пасища. Средната надморска височина е около 1000 м. Родопският релеф е съчетание от високи била, разделени от дълбоки речни долини. Дълбоката долина на р. Въча поделя Западните Родопи на две основни части - Баташко-Дъбрашка и Переликско-Преспанска. Смолянската котловина, в която е разположен град Смолян, се намира в Переликско-Преспанската част. Тя има коритообразна форма с дължина 9 км и ширина 5 км. Релефът на дъното е терасовиден, с наредени амфитеатрално един над друг скатове, и завършва с непристъпни риолитни откоси, които придават необикновена красота на този край. Призматичното им изветряване е довело до образуването на причудливите скални форми Невястата, Турлата и др.

5. Икономика Градът е седалище на фирми в техническата и обслужващата сфера. В последните години се наблюдава осезаем напредък на града. Изградена е нова главна улица (2003), построени са нови хотели, заведения и дискотеки. Инвестициите в града се увеличават с огромни темпове. Един от най-мащабните проекти не само за Смолян, но и за цяла България е ски център Перелик. Предвижда се инвестициите да надхвърлят 400 милиона евро. Ще се изградят 217 км писти за 27 000 скиори, 1500 оръдия за сняг, паркинг със 7740 места, тематични паркове за 4400 посетители. Заради проекта "Супер Перелик" се предвижда и изграждането на летище, както и 100 километров трилентов път до Пловдив. В града отварят врати множество фирми. На Смолян бе присъден дългосрочен кредитен рейтинг "А" с положителна перспектива. Мащабна инвестиция в размер на 5 милиона лева за закупуването на 11 нови противопожарни автомобила "Рено" замениха старите. В рамките на 2 години от 2004 – 2006 инвестициите за инфраструктурни обекти стигнаха 50 милиона лева. Месец октомври 2007 г. се избра и инвеститора по спортно-туристическия център "Момчиловци". Съоръжението ще е съизмеримо с мегапроекта "Супер Перелик". Инвестициите в СТЦ "Момчиловци" се предвижда да надминат 250 милиона евро. Предстои изграждането на голф игрище, ледени пързалки, писти, игрища за футбол, тенис корт, сноуборд, велоалеи, конни бази и др. Всички тези проекти доказват, че туризма е приоритетен отрасъл за Смолян. За 2007 година строителните инвестициите в общината възлизат на близо 51 милиона лева и са построени 86 нови обекта.

9. Дяволският мост Дяволският мост е средновековен мост на река Арда, намиращ се в живописен пролом на около 10 км северозападно от град Ардино и на 4 км източно от с. Гълъбово (община Баните). Мостът е построен през 1515-1518 г. от строителя Димитър от село Неделино върху останки от римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа. Мостът е разположен на 420 м надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 м надморска височина. Дължината му е 56 м, широчината — 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата. Височината на централния свод е 11,5 - 12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см. На 24 февруари 1984 г. мостът е обявен за паметник на културата. До моста може да се достигне по черен път с автомобил.

10. Пещера "Дяволското гърло" Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана в следствие пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 км северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината и е 110 м, ширината – 40 м, а височината и достига до 35 м. В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп.

11. Пещера "Ухловица" Пещера Ухловица е една от най-старите пещери в региона, с много красиви дендритни образувания, приличащи на морски корали. Пещерата завършва със 7 невероятно красиви езера, които рано на пролет се пълнят с вода. Прочута е с много скални водопади и интересни пещерни образувания. Впечатляваща е с каскадите на пещерните си езера. В горния етаж се намира Залата на пропастите. От тази зала към долния етаж се спускат гърлата на четири дълбоки пропасти. По стръмна метална стълба туристите могат да се спуснат в галерията на долния етаж, която е най-красивата част на пещерата.

12. Чудните мостове Чудните мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река Дълбок дол, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера. чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва. В резултат на това са останали двата известни мраморни моста. Големият е широк около 15 м в по-широките части и дълъг почти 100 м. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 м и ширина 40 м. Малкият мост се намира на 200 м от големия по течението на реката - непроходим, дълъг 60 м, с обща височина 50 м, а само на арката - 30 м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на реката изчезват, за да се появят пак на повърхността след 1.5 км.

13. Буйновско ждрело Буйновското ждрело се намира край село Буйново, община Борино. Има дължина около 10 км. Ждрелото се извисява величествено над Буйновска река близо до с. Тешел. Реката прорязва варовитите скали, а отвесните скали са толкова близо, че оставят у Вас впечатление, че може да прескочите отсреща. Мястото, където скалите почти се допират е наречено от местното население “Вълчия скок”. Жителите на съседното село Ягодина разказват, че на това място зимно време прескачат изгладнелите вълчи глутници, за да нападнат кошарите им. Буйновското ждрело е известно и с голямото разнообразие на растителни и животински видове, голяма част от които са защитени.

14. Каньонът на водопадите Отбивка по пътя Смолян - Мугла води до чудна еко - пътека - Каньона на водопадите. Изкачва се нагоре в планината по реката през прохладните смърчови гори на резерват Сосковчето. По нея може да се видят множество водопади, по-внушителни по своя размер са пет: Ропката, Казаните, Сърцето, Каскадите и Орфей. Най-големият водопад от каньона е Орфей с височина над 68 м, след който водата се разделя на няколко поточета, наподобяващи струните на арфата на Орфей.

15. Триградско ждрело Общата дължина на Триградското ждрело е 7 км, но същинското ждрело е 2-3 км. То е трето по дължина в България, след Буйновското ждрело и Трънското ждрело. Ждрелото представлява отвесни варовикови скали, които ограждат течението на река Триградска. Реката влиза в пещерата Дяволското гърло и 530 м след това излиза като голям карстов извор. След това се слива с река Буйновска. Западната стена на ждрелото се издига на височина 180 м, а източната достига до височина от 300 - 350 м. В началото на ждрелото разстоянието между двете стени е около 300 м, но в по северните части става близо 100 м.

16. Ягодинска пещера Ягодинската пещера е дълга 10 км и е разположена на три етажа, от които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. За туристите в него е изградена 1100-метрова пътека. Входът и изходът към този етаж са изкуствено прокопани тунели с дължина съответно 150 м и 80 м. Пещерата е уникална със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, „завеси“, „леопардови кожи“ (различно оцветени скални слоеве), пещерни перли. Тя има постоянна температура от 6°C и влажност 92%. Някои от вътрешните ѝ оформления напомнят за Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури.

17. Смолянски езера Смолянските езера се намират в Букова планина, Западните Родопи, на север под Орфеевите скали и връх Снежанка. Пръснати са по левия склон на долината на Черна река, от Орфеевите скали до град Смолян. Образувани са в тилните понижения на голямо свлачище. В миналото са били над 20 езера, но сега са останали само 8, другите са се превърнали в блата. Пролет и есен на мястото на някои от тези блата отново се появяват малки езерца. Най-голямо е Бистрото езеро, с площ 8 ха, а най-дълбоко е Мътното езеро - 4,5 м, което е и най-високо разположеното - на 1500 м. Останалите по-големи езера са Лагера, Платеното езеро (Керяновия гьол), Тревистото (Тревното) езеро, Османовия гьол, Силажа и Милушевското езеро.

19. население Населението на града е 32 616 души (15.12.2009). Поради миграционните процеси след 1989 година и безработицата, която се създаде след затварянето и западането на множество предприятия, над 20-25 хиляди души напуснаха града. Макар положителното икономическо развитие в последните години и повишението на раждаемостта, Смолян все още не може да отбележи положителни тенденции към възвръщане на населението.