4. Намира се в
североизточна България,
близо до село Мадара и на
20 km от град Шумен.
Обявен е за паметник на
световното наследство от
ЮНЕСКО през 1979 г.
5. Скалният артефакт се
намира в североизточна
България, близо до с.
Мадара и на 20 км от гр.
Шумен. Представлява
скален релеф (барелеф),
изсечен през VІІІ в. сл. Хр.
върху отвесна скала на 23 м
височина. Размерите на
изображението са 2,6 м
височина и 3,1 м основа
(ширина). Изобразява
конник, лъв, куче, орел и
надписи на гръцки език.
6. Конникът е изобразен в
естествена големина и е
с връхна дреха до
коленете. С лявата си
ръка държи поводите
(юздите) на коня си,
който е възседнал, а с
дясната ръка мъжът е
хвърлил късо копие
върху поваления под
предните крака на коня
лъв.
7. Предполага се, че на барелефа е изобразен хан
Тервел като победител. Изображението напомня
триумфалните сцени в релефната пластика на
иранския изток и античните художествени
традиции. Детайлите подкрепят тезата за (пра-)
българския произход на релефа. Прабългарските
надписи са на гръцки език и съобщават за събития
между България и Византия през 8–9 в. при
хановете (кановете) Тервел, Кормисош и Омуртаг.
Един от надписите представя събития от 705
година.
8. Релефът представлява триумфиращ владетел -
символ на мощта на Първата българска държава. В
естествена големина са изобразени конник в ход
надясно,орел в хералдична поза, летящ пред него,
подскочило куче, което го следва, и прободен с
копие лъв, повален под предните крака на коня.
9. Композицията, символизираща победа над врага,
напомня триумфалните сцени и античните
художествени традиции (тракийски конник).
Детайлите определят датировката (началото на 8
век) и подкрепят най-признатата теза за
прабългарския произход на релефа, предполагаемо
свързваща изображението с хан Тервел (701–721 г.).
10. Около фигурата на конника са издълбани
надписи на гръцки език с важни сведения
за българската история. Предполага се, че
надписът може да „стои във връзка с името
Аспарух. Изказвани са различни мнения, които
свързват надписите около конника с българските
ханове Тервел, Крум и Омуртаг.Интересен и
важен е надписът на Омуртаг, открит при
езическото светилище в подножието на
Мадарския конник: единствено в него е
съхранено директно споменаване за върховния
бог на прабългарите Тангра.
11. Мадарският конник е част от
Националния историко-
археологически резарват „Мадара“.
Паметникът е сред Стоте национални
туристически
обекта на БТС.Мадарският конник е
единственият скален релеф в Европа от
ранното Средновековие. През 1979 г.
Мадарският конник е включен
в Списъка на световното културно и
природно наследство на ЮНЕСКО.
12. До площадката под
барелефа се стига по
близо 100-метрови
стъпъла.
Туристическият обект
има печат (заключва
се); ако е затворено —
печатът (ключът)
може да бъде намерен
в х. „Мадарски
конник“.