2. Велинград е град в ЮжнаВелинград е град в Южна
България, наречен наБългария, наречен на
партизанката Вела Пеева.партизанката Вела Пеева.
Той се намира вТой се намира в ooбластбласт
Пазарджик и е втори поПазарджик и е втори по
големина след областнияголемина след областния
град.град.
Градът еГрадът е
административен центърадминистративен център
на Община Велинград.на Община Велинград.
3. ГеографияГеография
Велинград се намира в Чепинската
котловина в Западните Родопи.
Градът има планински климат.
Лятото е прохладно и
краткотрайно, а зимата — мека и
продължителна. Валежите са
сравнително малко. През пролетта
и началото на лятото са по-обилни,
в края на лятото и есента е по-сухо.
Снеговалежите са достатъчни и
задържането на снежната
покривка е продължително (до
150 дни). Снежната покривка е
устойчива и дебела.
4. ГеографияГеография
Велинград е един от най-
безоблачните градове в
България. Облачността е най-
голяма през зимните месеци.
Общото ѝ намаляване се
наблюдава в началото на
есента. Това е едно от местата в
България с най-много
безвалежни дни. Наличието на
ясно време и обилно
слънцегреене е характерно за
Велинград. Средно-годишната
температура на въздуха е 9°С.
Относителната влажност на
въздуха е 75%. Атмосферното
налягане е ниско – 693 мм
живачен стълб.
5. ИсторияИстория
Културните пластове дават
основание да се твърди, че
Чепинският край е обитаван
от тракийски племена през 6
- 5 век пр.н.е. Най-трайни са
следите от племето беси -
открити са могили,
некрополи, стени от селища
и крепости. Писмени
сведения за тази епоха дават
древните историци Херодот
и Тукидид.
6. БесиБеси
Бесите са жречески род от
тракийското племе на сатрите,
пазители на прорицалището на
Дионис, което според античните
сведения се е намирало в Пангей
или "всеземие" (на български
Кушница) а според съвременните
изследователи става въпрос за
Родопа. Съществуват и други
предположения за
местоположението на храма - в
планината Фалакро (на български
Боздаг) в границите на
някогашните сатрийски земи.
7. БесиБеси
Първи за прочутия храм
споменава Херодот. "Сатрите,
доколкото знам - пише Херодот
- не са били подчинени никога
на никого и единствени от
траките продължават да са и
досега свободни; живеят високо
в планините, които са покрити
с всякакви гори и сняг, и са
отлични воини. Те притежават
прорицалището на Дионис, то
се намира на висок връх в
планината. Измежду сатрите с
прорицанията в светилището
се занимават бесите; жрица
дава предсказания, точно както
в Делфи; няма нищо различно".
8. В началото на 6 век Чепинският край е бил населен със
славяни. Според проф. Петър Петров и проф. Марин
Дринов тук е живяло племето драговичи. Славяните
възприели много от обичаите, нравите и културата на
траките, като им предали свои характерни черти. По-
късно към славяните се прибавили и българите.
Чепинската котловина е присъединена към българската
държава при управлението на Маламир, а неговият
наследник Пресиян включва в пределите и цялата
родопска област.
9. От времето на цар Иван Александър са намерени
монети от Чепинския край. Смята се, че падането на
крепостта Цепина и на целия Чепински край под
турска власт е станало през 1371-1373 г. След това
събитие настъпили редица сериозни промени в
живота на тукашните българи.
10. Чепинското население не останало настрана отЧепинското население не останало настрана от
Възраждането и националноосвободителните борби наВъзраждането и националноосвободителните борби на
българския народ. През 1816 г. каменчани изградилибългарския народ. През 1816 г. каменчани изградили
новата църква „Св. Троицановата църква „Св. Троица””.Тя се превърнала в средище,.Тя се превърнала в средище,
където се укрепвало българското самосъзнание и секъдето се укрепвало българското самосъзнание и се
разпространявали знания и просвета. Към църквата презразпространявали знания и просвета. Към църквата през
1823 г. се открива първоначално килийно училище, а1823 г. се открива първоначално килийно училище, а
след това и класно училище, помещавало се вслед това и класно училище, помещавало се в
самостоятелна сграда.самостоятелна сграда.
11. През 1948 г. селата
Лъджене, Каменица и
Чепино се обединяват
в едно селище-град.
То носи името на
родената в Каменица
партизанка Вела
Пеева и е наречено
Велинград. От 1977 г.
става общински
център.
