Стъпки за създаване на трансформиращ преразказ

1. ТЕМА:
ТРАНСФОРМИРАЩ
ПРЕРАЗКАЗ

2. УРОК
ПО
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
ЗА НОВИ ЗНАНИЯ
В VІІ КЛАС

3. ИЗГОТВИЛ:
ВИОЛЕТА
ЯНЕВА
ИВАНОВА
учител по БЕЛ
в ОУ “Св. св. Кирил и Методий”-
с. Тръстиково,
общ. Аврен,
обл. Варна

4. ПОЛЗВАНА
ЛИТЕРАТУРА
 “Писмените ученически текстове
Първа част
репродуктивни текстове” – М. Георгиева,
Е. Добрева; изд. “Кръгозор”, С., 2002г.;
 “Трансформиращият преразказ” – М.
Георгиева

5. Цели:
 Да се запознаят учениците с видовете
трансформиращ преразказ.
 Да усвоят езиковите и композиционни
особености на трансформиращия
преразказ от гледна точка на неутрален
наблюдател и от името на герой.
 Да се запознаят с възможните техники
на преразказване.

6. План на урока:
1. Дефиниция.
2. Типове трансформации:
а) с пренареждане на случките в текста в друга
последователност;
б) със смяна на гледната точка;
3.Техники на преразказване.
4. Критерии за преразказване .
5. Подготовка и писане на трансформиращ
преразказ.

7. Дефиниция:
Трансформиращият
(творческият) преразказ е вид
репродуктивен текст, който
пресъздава изходния текст,
като осъществява промяна в
неговата структура в
изпълнение на конкретна
дидактическа задача.

8. Типове трансформации:
1. Преразказване с пренареждане на
случките в текста в друга
последователност –пренареждане на
сюжетните моменти в тяхната
хронологическа последователност,
за да се избегне ретроспекцията от
първоизточника. Не се допускат
коментарни и интерпретиращи
моменти

9. 2. Преразказване със смяна на
гледната точка:
 От името на герой:
а) ако изходният текст е в минало
свършено време – времето и
наклонението в преразказа се запазват,
изменя се само обема на
информацията;
б) ако изходният текст е в минало
несвършено време – в преразказа
времето трябва да се трансформира в
минало свършено;

10. в) ако текстът е в преизказно наклонение
(“той” форма) – наклонението в
преразказа трябва да се промени в
изявително (“аз” форма);
г) изискването за последователно
предаване на сюжетните моменти от
изходния текст отпадат.

11. От името на неутрален наблюдател:
а) преразказът трябва да бъде в
сегашно историческо време;
б) свидетелската (“аз”- форма) на
изходния текст в преразказа да се
трансформира в несвидетелска
(“той” – форма);

12. в) съдържанието се предава точно и
вярно с последователността на
моментите от изходния текст (по
начина структуриран от автора).

13. Техники на преразказване:
От името на герой:
а) подробно се преразказват:
- моментите от текста, в
които героят пряко участва или е
пряк свидетел;
б) пропускат се моментите, за
които героят няма откъде да има
информация;

14. От името на неутрален
наблюдател:
а) подробно се преразказват
основните сюжетни моменти;
б) сбито се преразказват
описателните и аргументативните
моменти от изходния текст;

15. Критерии за преразказване:
 Пряката реч се предава като косвена
независимо от гледната точка.
 Възможни са вътрешни цитати на неголеми
части, които трудно се превеждат на езика на
преразказващия (поговорки и пословици) –
предават се в кавички.
 Не се допускат добавки с интерпретиращ
характер или коментарното изразяване на
лична позиция на преразказващия.

16. Типични ученически грешки:
 Излишни повторения.
 Неточно употребени думи и изрази.
 Граматически грешки (най-често
членуването).
 Пунктуационни грешки (ограждащите
запетаи в сложните съставни
изречения).
 Неправилно обособяване на абзаци.

17. Подготовка и писане на
трансформиращ преразказ
 Да се направи план, в който да се
обособят главните и второстепенните
моменти, като последните да се
преразкажат сбито (не да се пропускат).
 Моментите, в които героят не участва
(при преразказ от името на герой) и
няма откъде да получи информация за
тях да се задраскат в плана.

18. Работен план:
1. Спирането на каруцата на пътя.
2. Разговорът между двамата селяни – разказите за:
а) съдбата на семейството;
б) болестта на Нонка;
в) бялата лястовичка;
3. Идването на бащата и непознатия овчар до каруцата:
а) немият въпрос на майката и нейната реакция;
б) думите на бащата;
4. Въпросът на момичето и реакциите на :
а) бащата;
б) Моканина;
5. Тръгването по пътя.
6. Възклицанието на Моканина.

19. План на преразказа:
1. Представяне на героинята:
а) детството - честите боледувания, обяснение
защо майката все е с черна забрадка;
б) животът на семейството – работата на бащата;
в) моминството – желанието на героинята да бъде
като другите (огорчението, че още стои мома и
бащината утеха);
2. Молбата на момичето да го пуснат да жъне:
а) подготовката за сън;
б) сънят – навитата змия върху гърдите;
в) болестта и лечението;

20. 3. Вестта за бялата лястовица:
а) разказът на кумицата;
б) молбите на майката и момичето;
4. Тръгването на път.
5. Спирането при непознатия овчар (Нонка гледа
лястовиците по жицата).
6. Разговорът на Нонка с непознатия (вярата на
Нонка в чудото на спасението).
7. Каруцата тръгва отново (Нонка продължава да
търси с поглед спасителната птица сред
накацалите по жицата черни лястовички.

21. Запомнете:
Основно глаголно време: МИНАЛО
СВЪРШЕНО.
Основно глаголно наклонение:
ИЗЯВИТЕЛНО
(свидетелски разказ в “аз” форма)
~ в преизказно наклонение – само
разказът на Сидеровите.
Пряката реч се превръща в косвена.

22. ПРИЯТНА
РАБОТА!