1. - Има нещо, за което искам да те помоля, Луи. – каза Найл спокойно, докато заедно със
своят приятел яздеха конете в красивата зелена поляна. Найл знаеше,че винаги може свободно
да се довери на Томлинсън. Той бе един от най-близките му хора в двореца и се надяваше да
не означава за него само кралят на Англия. Макар и с две години по-възрастен от Найл,
Луи определено го уважаваше. Уважаваше факта,че Найл винаги знаеше какво да прави.
Всъщност много често губеше контрол над себе си и имаше детски характер, но това не
пречеше на Луи да го заобича.
Когато се намираха сред хора Луи винаги показваше,че почита своят крал, но когато бяха сами
и двамата се държаха, сякаш бяха кръвни братя.
- Както решиш. – отвърна с усмивка Луи и огледа обширната поляна ,на която се
намираха. Навсякъде имаше дървета, храсти, клони. Всичко беше толкова..зелено.
- Сестра ми Джейн, ще се омъжва за краля на Португалия. Давам ти задачата да я
придружиш по време на пътуването й до там и да внимаваш над нея и зестра й от мое име. –
Найл повдигна вежди очаквайки неговата реакция. Луи присви очи, при което объркването му
излезе наяве.
- Защо аз ? – попита той. Гласът му се стори леко несигурен на Найл.
- Трябва да го направи човек, на когото имам силното доверие.
Не. Ето тук Найл сбърка. Можеше да му се довери относно всяка една тема, но не и жените.
Това бе един от проблемите на Луи, точно като кралят . С единствената разлика,че Луи не бе
женен, а бройката на момичетата, които падаха и буквално се залепяха за краката му не бе
малка. Луи се засмя весело и изумен от задачата на Найл.
- Доставяш ми красива жена ? – с насмешка попита той, нехайно изпускайки
един важен факт.
Луи беше виждал много пъти Джейн и бе чувал, че е неконтролируема, яростна, очудващо красива
и хитра. Точно като доведеният си брат. На Луи характера на това момиче винаги му е бил
интересен и странен, което включва и разговорите между двамата.
След думите на Луи, Найл рязко придърпа юздите към себе си, което накара животното моментално
да спре, издавайки стон на недоволството, от болката причинена от кралят. Найл погледна Луи
разпалено. Устните му бяха присвити в една тънка линия, което подсказваше, че е видимо ядосан и
засегнат.
- Тя ми е сестра. Разбира се, че мога да ти се доверя. – изсъска Найл пред приятеля си,
което леко го уплаши. Не очакваше подобна реакция от негова страна. Найл го бе заплашил
единствено с погледа и сарказма си.
- А и.. защо да не ти се доверя.. Ти си ми най-близкият приятел, никога, дори не би
докоснал сестра ми, нали така Луи ? – повдигна вежди, предизвиквайки го. По този начин Луи
беше подчинен да каже нещо, което не го мисли.
- Разбира се, че не. – след думите му Найл се усмихна, доволен и получил очакващият
отговор, след което погледна напред и конят продължи разходката си, последван от този на
Луи.
- За мен ще бъде чест да направя това, което каза, както и за доверието ти, но има един
проблем.. Аз не съм толкова важен човек, за да представя на принцесата нейният бъдещ
съпруг.
Найл се подсмихна, имаше нещо в главата си.
- Затова те направих Херцог. – усмихна се Найл сърдечно и потупа приятеля си по
рамото. – Херцог на Сърей. – продължи Найл , докато се отдалечаваше. – Доволен ли сте ,
Херцог.
Луи се замисли, след което се усмихна оживено. Това бе една достойна за приятел и крал
постъпка. Определено бе впечатлила Херцога на Сърей. Да, бяха близки, но никога не бе
очаквал такова великодушие от него. Явно Найл още доста щеше да го изненадва.
По-късно в двореца отново гъмжеше от хора. Тържеството, което кралят бе подготвил за
това,че Сърей има нов Херцог беше в отлично състояние. Имаше много музиканти, очакваха се
‘белите’ танцьорки, масите бяха украсени от невероятни ястия и питиета. Цялата зала бе

2. изпълнена от музика и хармония, всяко едно кътче светеше в огнени цветове, поради
запалените свещи. Миа и Хенри Уайът също бяха там. Хенри отново бе предвидил действията си
от по-рано и бе подготвил това кралско тържество. Хенри изглеждаше видимо изнервен,
нетърпелив. С острите си очи, като на орел оглеждаше случващото се. Държеше поредната
чаша червено вино в ръката си, или заешка кръв, както го наричаше той и вече беше успял да
изпие кръвта на доста зайци. Но имаше една възвишена мисъл в главата си, криеше някакво
чувство и то постоянно изкачваше нагоре, държеше го абсолютно трезвен.
- Дали всички танцьорки са вече готови ? – пискливият глас на малката му дъщеря
буквално го избута от транса, в който бе попаднал. – Искаш ли да отида и проверя ? – попита
го тя. Баща й се канеше тъкмо да отговори, докато не видя идващите, маскирани момичета една
по една.
- Вече са тук. – усмихна се той, Миа погледна към вратата, от която се подаваха и също
добави своята крива усмивка.
Тогава погледите на всички в залата се обърнаха към вратите, включително и на кралят и
херцогът. Една след друга в залата се появяваха маскирани жени. Бяха облечени с дълги бели,
блестящи рокли с една презрамка. Очарователните маски покриваха красивите йм лица. Дългите
златисти пера разкрасяваха маските още повече. Петте момичета се наредиха пред масата на
краля. Изчакаха музикантите да започнат да свирят техната мелодия и тогава с бавни и прекалено
омайващи движения започнаха да танцуват. В този момент в залата всеки един бе мълчалив, всеки
един наблюдаваше магическият танц на ‘белите’ танцьорки. Косите на момичетата бяха под
формата на стегнат кок и всичките бяха с тъмни коси.
- Коя е сестра ми ? – попита тихо Миа баща си. Той огледа жените и проговори.
- Не съм сигурен.
След 3 минутният завладяващ танц, четирите от момичетата една след друга започнаха да
обикалят около останалите маси на гостите. Другата пред масата на краля, изви ръката си към
блондинът, който със загадъчен поглед я наблюдаваше. Бавно и грациозно размахваше ръката
си, като по този начин го канеше на танц. Найл се усмихна и направи шеговита гримаса. След
като разбра,че момичето няма да се откаже така лесно, изправи се на крака, при което гостите
започнаха да ръкопляскат и не престанаха , докато кралят не хвана ръката на непознатото
момиче.
Добре,че Ана не беше там.
Другите момичета също си бяха избрали кавалери и танцуваха заедно в един голям кръг. Найл
държеше лявата си ръка, опряна в гърба а с дясната придърпа момичето към себе си. Тя
продължаваше да танцува изкушително, като едната й ръка небрежно бе поставена върху
рамото на краля. Заобикаляше го, след което трябваше да хване неговата ръка и да се завърти
за пореден път.Краят на музиката наближи и тя , както и всички други момичета направиха,
застана плътно до своят кавалер, надигна дясната си ръка, а Найл лявата и те сплетоха
пръстите си.
Традиционен танц, който всеки в двореца знаеше.
Всички започнаха да аплодират, показвайки своите емоции. Найл завъртя още веднъж
момичето с ръка, след което двамата бяха един срещу друг. Тогава Найл забеляза,че очите на
непознатата бяха сини. Толкова искрящо сини. Погледа й беше спокоен,чаровен и елегантен.
Той бе леко притворил устните си и не знаеше какво да й каже.
- Коя си ти ? – попита той с тих глас, което беше необикновено за него.
- Мери .. Уайът. – отговори жената срещу него, след което се изкикоти по някакъв сладък
начин, сякаш се опитваше да покаже безразличие.
Фамилията й веднага се заби, сякаш с чук в главата му. Толкова пъти беше я чувал. За Хенри,
Миа.. Дали това беше сестра й ?
- Мога ли да видя лицето ти, Мери ? – очите на краля гледаха преценяващо и
възпламенено. Без да се замисли тя поклати глава позволявайки му да се приближи
максимално. Найл постоя известно време почти прилепен за нея, затвори очите си и вдиша
аромата, който идваше от косите й. След това последваха следващите му движения, разходи
пръсти по врата й, по шията й, кожата й бе толкова нежна и примамлива. Найл хвана връзките

3. на маската, докато стоеше в същата поза, и се заигра с тях. След което играта стана
безсмислена и той без секунда колебание развърза маската и я свали. След което се отдръпна
леко и нетърпеливо,за да има възможността да види лицето й.
Поразен от нейната красота той остана известно време безмълвен.
Тя също го гледаше в очите, може би без дори да премигне. Не трябваше да допусне той да
види притеснението й или това, че бе изненадващо нервна. Найл се наведе и без да отделя
дори за миг поглед от нейните очи, целуна нежно ръката й, след което думите излязоха от
пресъхналите му устни , тихи и несигурни.
- Приятно ми е да се запознаем, Мери. – Защо постоянно повтаряше името й ? Може би, за
да го запомни добре, фактът,че трудно помнеше женски имена беше банален, но името й беше
красиво, точно като нея.
На следващата сутрин Томлинсън трябваше да предприеме ‘важен’ разговор с принцесата. След
дългото вървене из градинките с храсти, високи колкото човешка ръст, очите му намериха една от
прислужниците. Той се приближи бавно и докосна предпазливо рамото на девойката, която стоеше
с гръб към него. А Луи изобщо не обичаше да гледа гърба на хората. Тя се обърна инстинктивно и
рязко впи поглед в лицето на херцога.
- Мога ли да видя принцесата ? – попита Луи, опитвайки се да звучи мило.
Момичето предпочете да не говори, а да огледа тялото му от глава до пети и да се усмихне.
Остави го там и тръгна към фонтана, където беше и тя , държейки роклята си.
- Дойде един господин, милейди. - още преди да си е завършила напълно изречението,
Джейн тръгна натам от където прислужницата идваше. Видя, че Томлинсън я чакаше до една от
пейките и оглеждаше цветята около нея, небрежно преструвайки се на разсеян. Джейн се
подсмихна. Определено не обичаше този тип. Сякаш не й беше достатъчно,че нервите й бяха
опънати до крайност, поради факта,че щеше да се жени за непознат старец, а сега и разбра,че
ще я придружава някакъв, който дори не е от знаменито семейство. Тънките токове на обувките
й, които се криеха под роклята с кремав цвят издаваха звукът, който подсказваше за
нейното приближаване и Луи вдигна глава, посрещайки я. Усмихна се при мисълта,че
самата Джейн Хоран стоеше пред нея. Той се поклони, дарявайки я с уважение, след което
зачака.
- Господин Томлинсън. Май все още не сте станал хероц, ако не се лъжа ?
- Все още не, мадам. – говореше Луи със странно извити устни в усмивка. Дългата, леко
къдрава , светло кестенява коса на Джейн спадаше свободно по раменете й. Въпреки косите й,
обиците под формата на орел се показваха едва доловимо под тях.
- Ще взема заедно със себе си 200 човека, по време на пътуването ми до Португалия.
Което включва - цялата ми слуга, един свещеник и всичките ми помощнички. – изброяваше тя.
Какво по дяволите ? ,помисли си Луи. Преди да е успял дори да притвори устните си,за да каже
нещо, Джейн го прекъсна несъзнателно.
- Вече ти ще се занимаваш с всичко това.
- Разбира се, мадам. – отвърна Луи, леко несигурен в думите си, но запазил онази
усмивка и изражение на лицето си.
- Изненадах се от това, че брат ми е избрал, някой, който не е от кралско потекло , за да
го замести.. – огледа го бавно Джейн, като последните й думи се снижиха максимално, след
което почти прошепна. – Дори Александър щеше да бъде по-добър избор. – за последно го
погледна в ярко сините очи, след което подхвана роклята си и се върна край фонтана.
Томлинсън я проследи с поглед. Несъмнено бе, че пътешествието до Лисабон нямаше да бъде
скучно.
Найл пое в ръцете си поредната стрела, която представляваше дървена пръчка, заострена от
единия си край. Едно от любимите занимание на краля бе стрелбата с лък. Той погледна за
момент дървената мишена, която бе 28 метра пред него. Времето беше меко и приятно.
Няколко генерала и прислужници стояха малко по далеч от краля и кардинал Уилям на
зелената трева.

4. - Останало е съвсем малко време. За да нападнат веднага Франция имат нужда от нас. –
разговаряше той със своят стар съветник.
- Точно. Според пратениците Императорът първо ще нападне земите на Франция в
Италия. Иска веднага да стане херцог на Милано. – говореше бавно и разбираемо Уилям. Найл
го погледна.
- И ? – поиска продължение кралят. Уилям преглътна шумно, след което го направи.
- После заедно с Вашата помощ, ще нахлуе в Франция. – Найл взе лъка, който до преди
минута беше поставен на тревата.
- Искам да подготвиш всичките ни възможности и сили за това нашествие.
- Разбира се, Ваше Величество.
- Както и искам още един военен кораб. – завърши кралят.
- Но наскоро направихме последният. – усмихна се накриво Уилям. Найл раздразнено
повдигна вежди.
- Тогава поръчай още един. Искам да бъде нещо голямо. Използвай повече хора, по време
на построяването му. – Найл беше насочил показалеца си към Уилям и заплашително го
размахваше. Кардиналът мразеше, когато кралят се държеше по хлапашки начин. Мразеше,
когато предприема безразсъдни решения. – Ние разполагаме с най-доброто оборудване! –
Уилям поклати глава.
- Корабите са много скъпи.
- Баща ми беше внимателен мъж. Остроумен. Делови човек. Не напразно ми остави
толкова пари, Уилям. Нямам търпение да ги изразходя.
След като свърши с приказките, Найл насочи вече дървеният си и рефлексен лък към мишената,
след което стреля. Острият връх на стрелата се заби точно в средата на черният кръг на мишената.
Очите нс Найл се разшириха от вълнение, почувства се горд, надменен, важен, самоуверен,
толкова самомнителен. Оживление нахлу в тялото му. Той хвърли лъка и изкрещя.
- Да ! Това е. – усмихна се ехидно той. Уилям не бе сигурен дали сега бе момента да му
съобщи за новината. Но накрая стигна до извода, че имаше крайно много хора около тях.
Мислите му бяха прекратени от друг глас.
- Сър Хенри Уайът. – извика един мъж, миг след което се появи друг с пребледняла коса и
сини очи, който се приближаваше към кралят. Сведе глава в знак на уважение, след което се
усмихна, гледайки младият крал пред себе си. – Ваше Величество.
- Сър Хенри. Елате, моля. . – преметна ръката си над рамото на Хенри, Найл. Не Ви
благодарих за дипломатическите срещи, в които присъствахте, заради мен.
- Ваше Величество, разбира се, че няма нужда да го правите. Винаги съм се опитвал да
Ви служа с нещо.
- И все пак, бих искал да Ви благодаря. Прехвърлям те в Управлението на висшите
рицари, както и ще се занимаваш със счетоводството. – отново го потупа леко по рамото Найл
и се усмихна по възможно най-веселият начин. Хенри ахна.
- Кралят мисли,че имам повече талант. – Хенри започна да драматизира, като сведе
поглед към натуралната и красиво зелена трева. От време на време се усмихваше унило,
опитвайки се да не покаже всъщност колко радостен бе в момента.
- За това решавам аз. – отвърна Найл, опитвайки се да бъде сериозен. – По-късно ще
поговорим отново. – каза Найл, отпращайки мъжа. Миг след това обаче извика след него.
- О, почти забравих ! – Хенри се обърна и очите му светнаха. Предчувствуваше какво
Найл желае да добави още.
- Дъщеря Ви. – точно така.. – Тази, която вчера танцува в тържеството.
- Мери.. – отметна Хенри погледа си.
- Да, тя. – Мери..Как можа да забрави ? Отново не бе спазил обещанието си.
Нали нямаше да й забрави името ?
Но тук се появи проблема, че не знаеше дори защо пита за нея. Не знаеше дори защо се
интересува толкова. Не знаеше дори как да продължи сега.. Хенри реши да се възползва от
момента.
- Скоро ще стане една от новите помощнички на кралицата.

5. - Мхм.. Добре. – кимна с глава Найл. Това означаваше,че пак щеше да има възможността
да я вижда..И то доста често.
По-късно през вечерта, в големият салон с красивата камина вечеряха кралят и кралица на
Англия. Един срещу друг. Беше неловко. И за двамата.
- Пратениците останаха ли доволни ? – подхвана новата тема Ана.
- Бяха като омагьосани. – отвърна усмихнато Найл. С едната си ръка държеше сребърната
вилица, а с другата златната чаша, пълно с тъмно червено вино.
- Племенника ми ще дойде ли ? – попита отново тя.
- Очакваме неговият отговор. Уилям ще се занимава с това. – отговори й Найл,
експериментирайки дали може да й покаже сигурността в думите си. Ана погледна чинията си.
Мислеше дали да му каже това, което й бе на езика. Кралят беше в добро настроение. Може би
трябваше.
- Сънувах един сън. – вдигна светлите си очи към кралят и се подсмихна невинно. – В
него ти идваше при мен и ме прегръщаше силно и шепнеше,че всичко ще се оправи. – Найл
затвори очите си и се почувства виновен..някак си. След което въздъхна и ги притвори отново и
погледна към чашата си .
- Джеймс. Мили. Моят съпруг. – Тя спусна ръката си по масата достигайки неговата и я
погали нежно. Найл погледна ръцете йм. Не само в очите, а и в думите й силната, непобедима
надежда, която таеше бе кристално видима.
- Джеймс, трябва да ми повярваш. Обичам те. – Тогава Найл дръпна ръката си. Но Ана не
спря. – Не бих искала никога да бъда с никой друг, освен с теб. – Усмихна се. Беше скромна.
Невинна. – Обичам те. – повтори тя, този път по-тихо. Найл постоя известно време, гледайки я
в очите. Без никаква емоция. Без никакво изражение.
Момент след това въздъхна, оставяйки чашата си и се изправи. Заобиколи масата и достигна до
Ана. Хвана несигурно деликатното й лице и го погали приятно. Наведе се и допря устните си до
челото й. Задържа устните си десет секунди, след което буквално избяга от стаята, оставяйки
съпругата си недоумяваща.
НЯКОЛКО ДЕНА ПО-КЪСНО
Тази сутрин беше напрегната за всеки един в двореца. Особено за кралят. Днес новите
помощнички на кралицата щяха да бъдат изпратени в двореца. Това означаваше само едно –
той отново щеше да се срещне с..с.. с Мери. Кралят се усмихна на себе си пред огледалото.
Беше успял да си спомни името й.
- Ваше Величество. – прекъсна го познат глас. Ако бе някой друг моментално щеше да
бъде отпратен, но беше съветникът му.
- Да, Уилям. – обърна се той към мъжът в червено. – Тъкмо щях да те повикам. Ела да
закусим заедно. – Уилям се усмихна. Последва краля до другата стая,в която се намираше
голямата маса. Закуската вече бе готова.
– Исках да говоря с Вас относно една много важна тема, Ваше Величество. – Найл се обърна
към него, присви очи, подканвайки го да изплюе камъчето. – Не знам как ще го приемете, но..
- Просто го кажи, Уилям !
- Лейди Ем е бременна. – каза Уилям набързо и въздъхна дълбоко. Вече бе по-спокоен.
Най-накрая бе успял да го каже.
- Какво ? – бързо възкликна кралят. Усети как една стрела прониза сърцето му – тънка и
остра. Дъхът му секна. Едва се приближи при кардиналът, който бе седнал на стола, и кралят се
опря на масата.
- Лейди Ем ?! – прошепна той тихо.
- Ако искате да роди детето, ще я пратя в къщата в Джерико. И двамата сте прекалено
млади. Тя е уплашена, но решението е Ваше.
Беше уплашена ? Само тя ли ? Найл в този момент се чувстваше, като човек, неволно захапал
твърда ябълка с болния си зъб. Прокара ръце през косата си и погледна кардиналът, който
очевидно беше разтревожен и непременно очакваше отговор.
- Това ще промени всичко .. – промълви Найл. – Ще ставам баща ..

6. -