Казваме се Владимир и Дилян Миткови Борисови
                                   и сме братя-близнаци. Родени сме на 03.01.1989 в
                                   град Хасково, но нашият дом е Димитровград, или
                                   поне доскоро беше. Майка ни е учителка по
                                   математика, а баща ни автомонтьор и състезател
                                   по    мотокрос.   Основното    си    образование
                                   завършихме      в  ОУ    "Алеко    Константинов"
                                   Димитровград, а Средното - в ПМГ "Иван Вазов"
                                   Димитровград. За 1-ви път във Фитнес зала
                                   стъпихме през Април на 2004-та, заведе ни един
                                   приятел каратист. Много се запалихме и се
захванахме сериозно с този спорт. Бяхме слабички - по 59 и 64 кг и затова отначало
първите 3 месеца тренирахме скришом в едно мазе, да не ни е срам от по-големите във
фитнес залите. До края на 2005-та вече бяхме по 78 и 83 кг и тогава момчето което
работеше във фитнес залата в която тренирахме ни "пусна мухата" за състезанията.
Подкрепи ни и вече много успешния културист, наш съгражданин и много добър
приятел Добри Делев, който тогава имаше зад гърба си едва едно-две състезания.

      И така след много кратка подготовка
през 2006-та Април излязохме на сцената в
Добрич на Републиканското Първенство по
Културизъм за юноши и младежи, като по
време на подготовката свалихме на 66 и 69
кг и участвахме в категория до 70 кг за
юноши до 18 години. Класирахме се
непосредствено след финалната 5-ца, като
според нас разликата с първите беше само
в    плътността     и     обработката    на
мускулатурата, което е немислимо за 17
годишни момчета и се свързва с наличието
на много стероиди. Но ние продължихме да
тренираме още по-усилено и нахъсано и до края на годината вече бяхме по 90 и 95 кг
на ръст 168 и 173 см., готови да започнем подготовката си за следващото състезание.

                   На следващата година през Април 2007-ма се качихме отново на
                   сцената, този път в София, на същото първенство, но в категороя
                   над 70 кг за юноши до 18 години. На кантара бяхме по 73 и 80 кг,
                   но обезводняването ни въобще не се получи
                   - дори по-скоро се бяхме оводнили.
                   Въпреки, че се класирахме след тримата
                   медалисти - на 4-то и 5-то място, се
                   представихме     много   добре    и   след
                   състезанието по статиите в списанията за
                   фитнес се появи и прозвището ни "Братята
                   Варвари" - от едноименния вече доста стар
                   филм с участието на двама културисти
                   близнаци, също като нас двамата с брат ми.
През Април 2008-ма в град Карлово бяхме на
                                      същите състезателн килограми от предходната
                                      година, но в много по-добра форма, вече в
                                      категория до 80 кг за младежи до 21 години.
                                      Класирахме се на 3-то и 4-то място, след
                                      добре подготвените шампиони от миналите
                                      състезания. Бяхме доволни от себе си и
                                      формата, която постигнахме с изключително
                                      малкото средства с които разполагахме. И
                                      така дойде време, когато трябваше да се
                                      замислим за висшето си образование и
                                      двамата заживяхме в София. На практическия
кандидат-студентски изпит по културизъм в НСА "Васил Левски" през Юли 2008 се
класирахме отново сред финалистите. Същото лято завършихме След Дипломна
Квалификация в НСА по "Културизъм и фитнес" и освен с дипломи, се сдобихме и с
лицензи от Българската Федерация по Културизъм и Фитнес за извършване на фитнес-
тренровъчна дейност. Септември 2008 г. се записахме в НСА "Васил Левски" със
специалност "Спортна Анимация в Туризма", а през лятото на 2009 завършихме и 1-ви
курс с успех "Много Добър".

Уловени моменти от волните ни съчетания:
Въпреки, че през 2009-та не се състезавахме,
                                       ние все така редовно присъствахме на всяко
                                       едно състезание от националния календар и
                                       също    така   взехме   пряко     участие   в
                                       подготовката на Добри Делев за състезанията
                                       му в Лондон, Англия и Калифорния, САЩ. За
                                       останалата част на 2009 г. нямаме нищо
                                                      планувано,     просто       си
                                                      продължаваме     с    трудното
                                                      учение, изморителната работа
                                                      нощна смяна като охранители
                                                      в казино и не на последно
място         тежките                                 тренировки   в залата под
звуците на режещия                                    Хеви Метъл (които всъшност
наскоро излъчиха и                                    по телевизията в спортното
предаване     „Фитнес                                 Мания”). Но това в никъл
случай не означава                                    край на състезателния спорт
за нас, напротив -
продължение       със
сигурност ще има, но
още не знаем кога.
Най-голямо желание
имаме за пролетта на
2010 г., когато е
последната     ни   възможнот    да    се
състезаваме при младежите, но само
времето и средствата ще покажат какво
ще стане, или поне докато не се намеси
силата на волята и непокорния спортен
дух, който носим дълбоко в сърцата си.




                   Братята Варвари
         www.barbarian–brothers.hit.bg
                    2009

story

  • 1.
    Казваме се Владимири Дилян Миткови Борисови и сме братя-близнаци. Родени сме на 03.01.1989 в град Хасково, но нашият дом е Димитровград, или поне доскоро беше. Майка ни е учителка по математика, а баща ни автомонтьор и състезател по мотокрос. Основното си образование завършихме в ОУ "Алеко Константинов" Димитровград, а Средното - в ПМГ "Иван Вазов" Димитровград. За 1-ви път във Фитнес зала стъпихме през Април на 2004-та, заведе ни един приятел каратист. Много се запалихме и се захванахме сериозно с този спорт. Бяхме слабички - по 59 и 64 кг и затова отначало първите 3 месеца тренирахме скришом в едно мазе, да не ни е срам от по-големите във фитнес залите. До края на 2005-та вече бяхме по 78 и 83 кг и тогава момчето което работеше във фитнес залата в която тренирахме ни "пусна мухата" за състезанията. Подкрепи ни и вече много успешния културист, наш съгражданин и много добър приятел Добри Делев, който тогава имаше зад гърба си едва едно-две състезания. И така след много кратка подготовка през 2006-та Април излязохме на сцената в Добрич на Републиканското Първенство по Културизъм за юноши и младежи, като по време на подготовката свалихме на 66 и 69 кг и участвахме в категория до 70 кг за юноши до 18 години. Класирахме се непосредствено след финалната 5-ца, като според нас разликата с първите беше само в плътността и обработката на мускулатурата, което е немислимо за 17 годишни момчета и се свързва с наличието на много стероиди. Но ние продължихме да тренираме още по-усилено и нахъсано и до края на годината вече бяхме по 90 и 95 кг на ръст 168 и 173 см., готови да започнем подготовката си за следващото състезание. На следващата година през Април 2007-ма се качихме отново на сцената, този път в София, на същото първенство, но в категороя над 70 кг за юноши до 18 години. На кантара бяхме по 73 и 80 кг, но обезводняването ни въобще не се получи - дори по-скоро се бяхме оводнили. Въпреки, че се класирахме след тримата медалисти - на 4-то и 5-то място, се представихме много добре и след състезанието по статиите в списанията за фитнес се появи и прозвището ни "Братята Варвари" - от едноименния вече доста стар филм с участието на двама културисти близнаци, също като нас двамата с брат ми.
  • 2.
    През Април 2008-мав град Карлово бяхме на същите състезателн килограми от предходната година, но в много по-добра форма, вече в категория до 80 кг за младежи до 21 години. Класирахме се на 3-то и 4-то място, след добре подготвените шампиони от миналите състезания. Бяхме доволни от себе си и формата, която постигнахме с изключително малкото средства с които разполагахме. И така дойде време, когато трябваше да се замислим за висшето си образование и двамата заживяхме в София. На практическия кандидат-студентски изпит по културизъм в НСА "Васил Левски" през Юли 2008 се класирахме отново сред финалистите. Същото лято завършихме След Дипломна Квалификация в НСА по "Културизъм и фитнес" и освен с дипломи, се сдобихме и с лицензи от Българската Федерация по Културизъм и Фитнес за извършване на фитнес- тренровъчна дейност. Септември 2008 г. се записахме в НСА "Васил Левски" със специалност "Спортна Анимация в Туризма", а през лятото на 2009 завършихме и 1-ви курс с успех "Много Добър". Уловени моменти от волните ни съчетания:
  • 3.
    Въпреки, че през2009-та не се състезавахме, ние все така редовно присъствахме на всяко едно състезание от националния календар и също така взехме пряко участие в подготовката на Добри Делев за състезанията му в Лондон, Англия и Калифорния, САЩ. За останалата част на 2009 г. нямаме нищо планувано, просто си продължаваме с трудното учение, изморителната работа нощна смяна като охранители в казино и не на последно място тежките тренировки в залата под звуците на режещия Хеви Метъл (които всъшност наскоро излъчиха и по телевизията в спортното предаване „Фитнес Мания”). Но това в никъл случай не означава край на състезателния спорт за нас, напротив - продължение със сигурност ще има, но още не знаем кога. Най-голямо желание имаме за пролетта на 2010 г., когато е последната ни възможнот да се състезаваме при младежите, но само времето и средствата ще покажат какво ще стане, или поне докато не се намеси силата на волята и непокорния спортен дух, който носим дълбоко в сърцата си. Братята Варвари www.barbarian–brothers.hit.bg 2009