5. Много бе минало от нея нощ. Много пъти аз ставах на пара, падах като дъжд или роса, провирах се между бучките чак вдън земя, изпълзявах пак из гърлата на изворчетата, тичах из полетата и реките. Ходила бях много пъти и в морето.
6. Това се случи на една планина. Беше хубаво ясно синьо утро. Аз се търкалях и си играех по един смокинен лист. Под смоковницата се бяха събрали много хора. Висок човек стоеше посред тях и говореше. Гласът му беше ясен и чист: “Прощавайте на ближния си.” “Ако имате две ризи, дайте едната на ближния си.” “Обичайте се едни други като братя.” “Обичайте враговете си.”
7.
8.
9.
10.
11.
12. Да имах гърлото на планинска буря, щях да им викна, та да потрепери земята: - Послушайте човека със сините очи!
![Стоя на върха на електрическия стълб и гледам. ,[object Object],[object Object]]()