героите светци

В а с и л М а р к о в
Героите-светци
паднали за Родината
от село Дъбово, К азанлъш ко през войните
(1877-1878), (1912-1913), (1915-1918) и (1941-1945)
В еличественият пам етник на загиналите
герои, построен през 1930 година
от признателните дъбовци
2 юни 2001 година
НЧ"Развитие-1921г." с. Дъбово

66За теб Родино, с жар се бихме,
за теб, за брата изтерзан !
Със слава твоя лик покрихме ”
Из “ Марша на 12 пехотен Балкански полк “-Стара Загора
“ Велик е нашия войник!
Измокрен, гладен, уморен,
без отдих би се ден и нощ.
Бърдата цепи разярен,
със страшния си вик 66На нож !“
И пак спокоен, мълчалив,
изпълнен с вяра в свойта мощ,
нов враг той чака да срази
със страшния си вик “На нож!”
Из “ Марша на 23 пехотен Шипченски полк “-Казанлък
Родино,
за теб се борихме, за теб измряхме!
Отгледай децата ни да бъдат като нас,
ний изпълнихме своя дълг!
Един завет
оставили са нам дедите,
Велик завет,
написан с кървав меч:
66Деца на родний край,
пазете ни земите,
бранете ги отблизо и далеч ! “

инж. Васил Марков Василев-
М анджуров
Героите-светци
паднали за Родината
от село Дъбово, Казанлъшко през войните
(1877-1878), (1912-1913), (1915-1918) и (1941-1945)
Българска атака "На нож"!
2 юни 2001 годинаНЧ"Развитие-1921г." с. Дъбово

Семейство Васил и Тя на Манджурови
(венчали се на 15 януари 1905 г.)
Посвещавам на светлата памет на моя храбър
дядо Васил Трифонов Манджуров
(мл. подофицер, артилерист от 2 батарея на 18
артилерийски полк, загинал от неприятелски
снаряд на 1 ноември 1916 г. в 18 часа, на
позициите при село Тепавци, Битолско)
и моята достойна
баба Тяна Маркова Кралева-М анджурова.
Останала вдовица, като хилядите български
майки-героини, тя отгледала четири невръстни
сирачета - Трифон, Марко (моя баща), Петър
и Митю, с невероятни физически усилия, труд
и воля на духа, с роднинската помощ на своите
близки и без да се омъжи повторно, за да не
пръсне милите си чеда.
Поклон ! ! !
С признателност:
6 май 2001 г., с. Дъбово

След Освобождението радостта на българския народ от
подписването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.)
била - краткотрайна и преждевременна. Много скоро ясното
слънчево сияние над освободените български земи било помрачено
от тъмните облаци на пресметливата западно-европейска
дипломация. Великите сили (Англия, Франция, Германия, Автро-
Унгария и Италия) изпаднали в паника, че на такова стратегическо
място - Балканския полуостров се възражда като птицата феникс
една Велика България със застрашително голяма територия (170
000 кв. км.), която отблагодарявайки се на освободителката Русия,
би могла да стане проводник на нейната външна политика, в
противовес на западните интереси. Възобновената след 500
годишно турско владичество Българска държава, стояла на важния
търговски път по суша между Европа и Азия. Само да умее да
събира както трябва мито за преминаващия поток от стоки, това
щяло да напълни за броени години държавната хазна. А като се
прибави пословичното българско трудолюбие и вродена
предприемчивост на този народ... Не! Българската държава
трябвало да бъде разпокъсана на малки парчета, както и никоя
друга държава на Балканите не бивало да има голяма територия.
Тази, образно казано жестока хирургическа операция, била
извършена от Берлинския договор (1 юли 1878 г.). Хирургическият
екип не поискал въобще мнението и съгласието на пациента.
Операцията била извършена без упойка, затова била много
болезнена. Санстефанска България направили на парчета. От нея
останало джуджето Княжество България (63 000 кв. км.). Нейните
рожденни сестри: Източна и Западна Тракия ( 22 000 кв. км.), и
Македония (48 000 кв.км.) населени с повече от 63 % българско
население, хвърлили отново в кръвожадната уста на петвековната
поробителка Турция, която ехидно се присмивала на тяхната
краткотрайна радост. В Източна (Одринска) Тракия, пише в-к
„Куриер д’Ориент“ през 1878 г. имало 438 000 българи, 149 000
гърци и 121 982 турци. Според статистически данни през 1902 г. в
Западна Тракия (Беломорието) са живели 207 800 българи, 185 972
турци и 70 708 гърци. Много исторически източници показват, че в
Източна и Беломорска Тракия над 70% са били чисти българи.
Освен това тук живеели и известен брой българо-мохамедани. В
турски източник, обнародван през 1882 г. в Киев се признавало, че
от общото население в Македония (1 836 382 души) - 1 251 385 били
чисти българи, 463 387 - турци, 57 230 - гърци, а останалите - други
малобройни народности. Източна Румелия (35 000 кв. км.) била
оставена като автономна област (провинция) в пределите на
Турската империя. Тя имала население 815 946 души, в което преоб-
1

ладавали българите - 573 560, турци - 174 700, гърци - 42 654, цигани
19 549, евреи - 4177, арменци - 1306. Северната граница на Източна
Румелия, в която попадало и нашето село, вървяла по билото на
Стара планина.
Съединението на Княжество България и Източна Румелия (6
септември 1885 г.) било най-великото събитие в новата българска
история. Без да разчита на чужда помощ отвън, опирайки се само
на собствените си сили, значителна част от българския народ се
обединила в едно Княжество България. Но руско-турската
Освободителна война и Съединението не могли да уредят
обединението на всичките български земи. Под чужда власт
останали около 2 000 000 българи от географските области
Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. При тези
условия, решаването на българския национален въпрос станало за
нашия народ насъщна задача. България се задушавала в своите
неестествени граници. Нейното стопанско развитие и неуредено
международно положение, повелително я тласкали към нови
действия за обединяване на нацията. Княжество България
отхвърлило васалитета по отношение на Турция, наложено от
Берлинския договор и обявило своята независимост (22 септември
1908 г.) Едва тогава Европа признала новото Царство България
като самостоятелна държава. Междувременно Турската империя
преживявала последния стадии на своята разруха и разпадане. Тя
окончателно се била превърнала в полуколония на западния
капитал, който изсмуквал жизнените сокове на турското
стопанство. От разгрома на Турската империя били заинтересувани
и другите балкански народи.
През 1912 г. избухнала Балканската война за освобождението
на поробените братя българи в Македония, Одринска Тракия и
Беломорието, пъшкащи все още под турския ярем. С цялата
чистота на своето сърце, българският народ я приел като война
справедлива, свещена и освободителна. Обявената мобилизация се
извършвала при голям ентусиазъм. Паметни останали тези дни на
готовност за себежертва пред олтара на Отечеството. Моми и
невести, майки и бащи, невръстни синове и дъщери изпращали с
музика, с песни и цветя своите близки на фронта. Кое българско
сърце би останало спокойно, когато чете писмото на неизвестна
българка - майка на осем деца, до, нейния съпруг, че единствена не
е изпратила от своя дом бранител на Родината.
„Мили ми мъжо - четем в него - трябва да се явиш веднага в
полка, ще изгубиш само един ден да ни прегърнеш. Аз ще се моля
за тебе... да не оставиш осем сирачета. Техните невинни гласове
ще се слеят с моя - да се завърнеш по-скоро жив и здрав. Не се
мъчи да мислиш за тяхното бъдеще... Ако се завърнеш, ще наме-
2

риш съпруга л/обяща, която ще се гордее с тебе. Ако не се
завърнеш, знай, че твоята светла памет ще ме придружава до
гроба'и че аз ще намеря с какво да живея, за да възпитам твоите
синове и дъщери, които ще бъдатдеца на народен герой."
В навечерието на войната българската армия наброявала
около 300 000 души. Нейните съюзници Сърбия, Гърция и Черна
гора мобилизирали също над 200 000. Срещу обединените сили на
Балканските държави Турция изправила 391 табора, 82 ескадрона и
930 оръдия, или всичко около 400 000 войници. Изминали едва
двадесетина дни бойни действия и Турция била изправена пред
пълен погром. Високата порта се принудила да моли за примирие,
което било сключено в Лондон на 3 декември 1912 г. След
извършване на военен преврат в Турция, бойните действия отново
се подновили. Храбрата българска армия начело със своите
способни генерали Никола Иванов и Георги Вазов извършила
блестяща операция и с щурм превзела Одринската крепост на 25-
26 март 1913 г. За пръв път в историята на военната история се
използвала авиацията (едно аеропланно отделение състоящо се от
22 самолета). В превземането на форта Айваз баба се отличил 23
пехотен Шипченски полк, воден лично в атака от своя командир
полковник Иван Пашинов.
През същото време войските на Гърция и Сърбия нахлули в
Македония и сломили без особена трудност съпротивата на
малобройната турска войска оставена за нейната защита, тъй като
огромната част армията на Турция била заета с бойните действия в
Одринска Тракия. Съюзниците се скарали при подялба на заетите
територии тъй като въпреки дадените 55 000 жертви България била
несправедливо ощетена с отнемането на цяла Македония от
Сърбия и Гърция. Те сключили таен договор с Румъния, която
вероломно нахлула в нашите земи и нейната армия стигнала до
Ботевград, на една крачка от столицата София. България била
принудена да падне на колене - Първата националната катастрофа
за нея! След сключването на Букурешкия мирен договор, Сърбия,
Гърция и Румъния получили големи териториални разширения за
сметка на вековни български земи (Македония и Добруджа). Хиляди
бежанци от Одринска Тракия и Беломорието се отправили към
майката Родина. Войната не могла да постигне своята историческа
цел. Героичните усилия на българския народ отишли напразно.
През 1915 г. избухнала и Първата световна война. Близо три години
(1915-1918) българската армия водила героични сражения по
бойните полета срещу многократно по-силен противник и му
нанесла не едно поражение при Дойран, Каймакчалан, Червената
3

стена и др. Причините за успехите на храбрите наши воини били
заложени в убеждението, че те се бият за искокни български земи,
че осъществяват нацио-налните идеали на България.
Втората национална катастрофа, узаконена от Ньойския
договор през 1919 г. (подписан в гр. Ньой, франция), поставила
България в пасивна отбранителна позиция и я лишила от активна
външна политика. По-голяма част от Македония станала част от
Югославия и обстановката бързо се променила. Много от местните
българи се примирили с новата власт и се приспособили към нея.
Други капсулирали националната си болка и се потопили в
ежедневието на битовите проблеми. Най-емоционалните поели пътя
на емиграцията и се заселили в България, където продължили да
живеят със спомените.
В края на тридесетте години на нашия век Европа била
разтърсена от бруталната експанзия на хитлеристка Германия.
Започнали ревизии на Версайските граници. България се
възползвала от това и през есента на 1940 г. си възвърнала Южна
Добруджа. През следващата година тя подписала Тристранния пакт
и станала немски съюзник. На 6 април 1941 Германия нападнала
едновременно Югославия и Гърция и те бързо капитулирали.
България приела германското искане българската войска да
навлезе и окупира Македония и Беломорието. Тя била посрещната
възторжено от българското население в тези области. Създали се
благоприятни обстоятел-ства нашата национална идея да възвърне
позициите си в Македония и Беломорието, които били отстъпени
между 1913 и 1941 г. Изрично трябва да се отбележи, че германците
дали тези територии (и то без западната част на Вардарска
Македония) само за временно администриране, а окончателните
граници трябвало да се определят едва след края на войната.
Нашето правителство разчитало, че при евентуална германска
победа, ще узакони тези придобивки. В края на 1941 г. българската
административна власт в Беломорието и Вардарска Македония
била изградена. Спряла се директната сърбизацйя и погърчване на
коренното българско население. След настъпилия обрат на бойните
действия на източния фронт и победоносното настъпление на
Съветската армия, идва краят на циганското лято на българския
копнеж по Македония и Беломорието. България скъсала договора с
Хитлеристка Германия и след навлизането на съветските войски й
обявила война. В двете фази на войната, в тежките боеве при
Страцин, Куманово, Крива Паланка, Скопие, Драва и Мур,
българската армия дала около 25 000 скъпи жертви. Храбрият
български войник взел достойно участие в победата над фашизма в
Европа.
Нашето родно село Дъбово е принесло 85 свидни жертви пад-
4

1. по Сан-Стефанския договор от 3.111.1878 г.
2. по Берлинския договор от 1.VII.1878 г.
3. граница между Княжество България и Нзт. Румелия
4. по Лондонския договор от 30.У.1913 г. (след Балканската война)
5. по Букурещкия договор от lO .V lil.l9I3 г. (след Междусъюзническата война)
6. по Ньойския договор от 27Л1.1919 г.
Държавната граница на една страна определя територията й по суша и
бода и се установява от официални международни договори.
В историята на българската държава нейните граници са се променяли
многократно. След Освобождението от османско робство по силата на
Санстефанския мирен договор (март 1878 г.) в границите на България се
включва Южна Добруджа до линията Черна вода - Мангалия, Северна и Южна
България с Македония и част от Беломорска Тракия без Източните Родопи
и Одринско, с площ около 180 000 кв. км. Според Берлинския договор (юли
1878 г.) България е разделена на три части: Княжество България (63 000 кв.
км.), Източна Румелия (35 00 кв. км.) и Македония, Беломорска и Източна
Тракия, които остават под турска власт. През 1885 година се
осъществява Съединението на Княжество България и Източна Румелия с
обща площ 98 000 кв. км. След Балканската война Турция връща на България
Пиринска Македония, големи.части от Родопите и Беломорска Тракия, а
след Междусъюзническата война България отстъпва на Румъния Южна
Добруджа. След Първата Световна война по Ньойския договор (1919 г.)
България отстъпва Беломорска Тракия на Гърция и западните покрайнини на
кралството на сърби, хървати и словенци (преименувано през 1929 г. на
Югославия) и остава със 103 000 кв. км. площ. Днешните си граници и
големина (110912 кв. км.) България има по силата на Крайовската спогодба
(1940 г.), когато си възвръща Южна Добруджа от Румъния.

нали пред олтара на милото ни отечество - майка България през
време на войните. Една част от тях са загинали в открит бой с врага,
друга - от рани и болести в полевите фронтови и евакуационни
болници,' трета - след завръщането си от фронтовата линия в
родното село, от получените рани по бойните полета, тежки
заболявания от лежането в окопите, суровите условия и
покъртителните преживелици в огнения вихър на събитията. За
повечето от нас тези скъпи покойници са дядовци, но по време на
тяхната героична смърт, те са били жизнени, здрави, изпълнени с
енергия млади момци от 17 годишна възраст до зрели мъже на 35-40
години. Оставяйки скъпите си близки, призовани да изпълнят своя
отечествен дълг, те никога повече няма да видят гордия връх на
нашия Балкан - Мал тепе, никога повече няма да се окъпят в
бистрите вирове на река Тунджа, където са се къпали като деца,
никога вече няма да посрещнат изгревите и залезите на слънцето,
огряло красивото землище на Дъбовското поле.
В центъра на нашето село е издигнат величествен паметник
през 1930 г. на героите светци, построен от признателните дъбовци.
Паметникът е висок 7 метра, с 3 корита, в които струи вода от 3
издялани от камък лъвски глави. Най-отгоре върху паметника е
поставена обърната на запад фигура на български войник с пушка
при нозе. Върху лицевата стена е изсечен орден за храброст и
надпис под него „На героите светци“. Върху северната, източна и
южна стени са изписани имената на загиналите воини от нашето
село, на повечето от които има портрети. На гърба на паметника е
поставена мраморна плоча с надпис: „На падналите за Родината
през войните (1912 -1918) г. от с. Дъбово!“
4. X. 1930 г. От признателните Дъбовци
Първоначално паметникът бил ограден с ограда от дървени
колове и бодлива тел, за да пази засадената с цветя градинка около
него от минаващите домашни животни - селския добитък. В
последствие е построена еднометрова каменна ограда с метален
парапет и вратичка от западната страна. По-късно оградата била
съборена, като целият селски площад е превърнат в градина,
засята с декоративни дървета, тревни площи и цветя. Край
паметника понастоящем има плочник от венецианска мозайка и той
заема своето място в този парков ансамбъл.
Паметникът бил изграден 4 години преди строежа на
националната светиня за всеки българин - паметника на връх
Шипка, което говори, че в село ни е имало много родолюбци и
патриоти! От 70 години насам неговите жители отдават почит на
падналите герои и поставят венци на признателност.
6

Скланяйки глава пред паметта на загиналите, представям на
вниманието на читателя подробен списък на 85 воини, от които: 1
загинал в руско-турската Освободителна война; 22 - в Балканската
и Междусъюзническа войни; 55 - в Първата световна война и 6 - във
Втората световна война. От тях 4 загинали воини са от съседното
село Яворовец (тогава с. Поповци, водило се към Дъбовска
община) и 11 - родом от Дъбово, които се преселили преди войните в
други селища на нашата Родина (с. Юлиево, с. Тулово, с. Ветрен -
Казанлъшко; с. Буковец - Видинско; гр. Казанлък; с. Гълъбец и
Каблешково - Бургаско и гр. София). Точните данни за тях, в кои
военни части са служили и къде са загинали, са взети от общинския
Регистър на селото и Централен военен архив - гр. Велико Търново
(с писмо N0 166 от 09.05.1996 г.), със съдействието на г-н Илия
Апостолов Христов от гр. В. Търново, зет на дъбовското семейство
Попчеви, за което сърдечно му благодарим!
7

З А Г И Н А Л И във войните
герои светци от село Дъбово, Казанлъшко
I. Загинал в Руско-турската Освободителна война
(1877-1878) год. -1 български воин от Дъбово
I. Иван Петров Делииванов-Дели Иван (1842-
1877)-на 35 години.
Участник в Новозагорската чета от български доброволци
към Предния отряд на генерал Гурко при превземането на Ка
занлък, Нова Загора и защита на мирното българско населе
ние от безчинствата на башибозуци и черкези в Казанлъшко и
Новозагорско. Заловен от турците след опожаряването на
Стара Загора и преминаването на Сюлейманпашовата армия
по маршрута: Стара Загора - Нова Загора - Твърдица - Гур
ково - Казанлък - Шипка. Откаран окован във вериги в Од
ринския затвор, изтезаван, осъден на смърт и обесен в Ца
риград на 28.10.1877 год. в търговския квартал “Галата” на
моста при Емин Ону при изгрев слънце. За това събитие съоб
щават букурещския вестник “Българин” - бр. 9/5.11.1877 г. и
гръцкия вестник "Неологос” - от 8 ноември 1877 г. (по споме
ни на диарбекирския заточеник Никола Обретенов).
II. Загинали в Балканската и Междусъюзничес
ка войни (1912-1913) год. - 22 български воини от
Дъбово
1. запасен подпоручик Димитър Минев Попов (1877-
1912) - на 35 години. Прогимназиален учител, служил в 8 Тун-
джанска дивизия, 23 пехотен Шипченски полк, II дружина, 6
рота. Загинал при атаката на височината “Маслака” в Из
точния сектор на обсадата на Одринската крепост- на 2
ноември 1912 год.
2. фелдфебел Владимир Колев Намеренов (1881-
1913) - на 32 години. Служил в състава на 23 пех. Шипченски
полк. Загинал при с. Сушево, западно от гр. Щ ип-на 17
юни 1913 год.
8НЧ"Развитие-1921г." с. Дъбово

3. фелдфебел Димитър Марков Арабаджиев-Кра-
лев (1867-1913) - на 46 години. Общински писар, служил в 23
пех. Шипченски полк. Починал от холера (испанска болест)
на при обсадата на Одринската крепост - 28 юни 1913
ГОД.
4. старши подофицер Колю Русев Гороломов (1881-
1913)-на 32 години. Служил в 23 пех. Шипченски полк. Заги
нал в боя при с. Сушево, западно от гр. Щ ип-на 17
юни 1913 год.
5. мл. подофицер Пею Ганчев Косев-Мийков (1882-
1913) - на 31 години. През 1893 г. се преселили в с. Тулово.
Служил в състава на 23 пех. Шипченски полк. Загинал при
обсадата на Одрин- на 27 януари 1913 год. (името и портре
та му стоят на южната стена на Паметника на загиналите в с.
Тулово.)
6. ефрейтор Георги Господинов Пелтеков (1886-
1913) - на 27 години. Служил в 23 пех. Шипченски полк. Заги
нал при обсадата на Одринската крепост - на 25 януари
1913 г.
7. ефрейтор Грозю Едрев Грозев(1884-1913) - на 29
години. Служил в 23 пех. Шипченски полк. Починал от холе
ра при обсадата на Одринската крепост - на 7 февруари
1913 год.
8. редник Грозю Рашев Радев (1875-1912)-н а 37 години.
Служил в 52 пехотен полк. Загинал при с. Мараш, Одрин
ско - на 17 октомври 1912 год. (първата свидна жертва от с.
Дъбово, паднала на бойното поле).
9. редник Георги Рашев Кондукторов (1880-1912) - на
32 години, от с. Сливито (женен и живял в с. Дъбово).
Служил в 23 пех. Шипченски полк. Загинал при атаката на
височината “Маслака" при обсадата на Одринската кре
пост - на 2 ноември 1912 год.
10. редник Руси Недялков Дачолов (1866-1912) - на 46
години. Преселил се през 1907 г. в Каблешково, Бургаско. Слу
жил в 41 пехотен полк. Починал от холера в полковия
лазарет при с. Каларакьой край Одрин - на 7 ноември
9

1912 год. (името му е изписано върху паметника на загиналите
в гр. Каблешково).
11. редник Атанас Иванов Карастоянов (1888-1912)
- на 24 години. Служил в състава на 23 пех. Шипченски полк.
Загинал при обсадата на Одрин - на 02.12.1912 год.
12. редник Неделчо Ж елев Караколев-Фитков (1888-
1913) - на 25 години. Служил в състава на 23 пех. Шипченски
полк. Загинал при обсадата на Одрин - 24 януари 1913 г.
13. редник Илия Георгиев Илиев (1869-1913) - на 44
години. Служил в I опълченска дружина, 3 рота. Загинал при
обсадата на Одрин - на 8 февруари 1913 год.
14. редник Неделчо Гроздев Рунчев-Аптънков (1878-
1913)- на 35 години. Служил в 23 пех. Шипченски полк. Почи
нал от холера (испанска болест) край Одрин - на 25 март
1913 год.
15. доброволец Христо Игнатов Паричков (1896-1913)-
на 17 години. Като младеж работил като в магазин на Буров в
София. По време на Балканската война се записва доброво
лец в 23 пех. Шипченски полк. При обсадата на Одрин
заболял от остра бронхопневмония. Починал от туберкуло
за в Александровската болница на гр. София на 8.05.1913
год. (погребан в родното си село Дъбово.)
16. редник Димитър Тодоров Бечев-Растев (“Канин
Митю”) (1871-1913) - на 42 години. Служил в състава на 23
пех. Шипченски полк. Загинал при с. Радович, Щипско -
на 3 юни 1913 год.
17. редник Стоян Петров Карабакалов (1882-1913) -
на 31 години. Служил в състава на 23 пех. Шипченски полк.
Загинал на връх Повиен - на 9 юли 1913 год.
18. редник Стефан Симеонов Илиев (1892-1913) - на
21 години. Служил в състава на 23 пех. Шипченски полк. За
гинал при Султан тепе, пред връх “Сива кобила” - на
18 юли 1913 г.
19. редник Руси Тодоров Мийков-Бобев (1867-1913) -
на 46 години. Служил в състава на I опълченска дружина, 3
рота. Починал вследствие раняване в Евакуационната

болница на гр. Пловдив - на 22.07.1913 год.
20. редник Стоян Тенев Рунчев (1892-1913) - на 21
години. Служил в 23 пех. Шипченски полк. Загинал при
Султан Тепе пред връх “Сива кобила” - на 9 юли 1913
год.
21. редник Димитър Бонев Чалъмов (1876-1912) - на
36 години. Служил в 52 пехотен полк. Загинал при с. Та-
таркьой, Одринско - на 24 ноември 1912 год.
22. редник Тодор Тенев Бозуков (1877-1913) - на 36
години. Преселил се през 1908 г. в с. Гълъбец, Бургаско.
Загинал край Одрин.
III. Загинали в Общ о-Европейската (Първата све
товна) война (1915-1918 год.) - 55 български воини от
Дъбово
1. запасен подпоручик инж. Йовчо Бонев Богданов
(1892-1916) - на 24 години. Син на прогимназиалния директор
в Казанлък Боню Неделчев Богданов от Дъбово. Завършил
строително инженерство и архитектура в гр. Бърно, Чехия.
Служил в 56 пехотен полк, 7 рота. Загинал при завоя на р.
Черна - на 24.10.1916 г. в 16 часа (името му е изписано на
Паметника на загиналите в градината на Розариума - гр.
Казанлък).
2. подпоручик Рашо Игнатов Караколев (1895-1918) -
на 23 години. Служил в 41 пехотен полк, 1 картечна рота.
Загинал при Добро поле - на 20.09.1918 год.
3. фелдфебел Александър Симеонов Илиев (1879-
1923) - на 44 години. Служил в 55 пехотен полк. Ранен на
фронта и починал в с. Дъбово - на 7 януари 1923 год.
4. старши подофицер Косю Русев Дерменджиев
(1893-1918) - на 25 години. Служил в 18 артилерийски полк, 3
гаубична батарея. Ранен на фронта и починал във
военната болница на град Прищина - на 15 август 1918
год. в 4 часа и 30 мин.
11

5. старши подофицер Атанас Славов Колаклиев
(1882-1916) - на 34 год. Служил в 18 артилерийски полк, 2
батарея. Загинал при с. Овощарин, Леринско - на 14
септември 1916 год.
6. младши подофицер Васил Трифонов Манджуров
(1883-1916) - на 3 3 години. Служил в 18 артилерийски полк, 2
батарея. Загинал при с. Тепавци-Битолско - на 1 ноември
1916 год.
7. младши подофицер Теню Тенев Пенов (1886-1916)
- на 30 години. Служил в 23 пехотен Шипченски полк, 12 рота.
Ранен на фронта и починал в евакуационната болни
ца на гара Тополчани, Битолско - на 9 октомври 1916 год.,
7 часа.
8. младши подофицер С тоян Иванов Радев-
Арабаджиев (1890-1917) - на 27 години. Преселил се през
1908 г. в Каблешково, Бургаско. Починал в болницата на
град Бургас - на 17 август 1917 год.
9. младши подофицер Колю Петров Пенов (1885-
1917) - на 32 години. Преселил се в с. Юлиево,Казанлъшко
около 1895 год. Служил в 10 пехотен Родопски полк, 9 рота.
Загинал при Добро поле - на 8 май 1917 год.
10. младши подофицер Христо Русев Ковачев (1896-
1916) на 20 години. Служил във 18 артилерийски полк, 2
батарея. Ранен на фронта и починал в 3-та Военна
болница на гр. Скопие - на 25.12.1916 год.
11. редник Станчо Тенев Караколев (1895-1916) - на
21 години. Служил в 10 пех. Родопски полк, 8 рота. Ранен на
фронта и починал в Евакуационната болница на гр.
Битоля - на 25.01.1916 год.
12. редник Иван Цанев Кацаров (1881-1916) - на 35
години. Ранен на фронта и починал в Дъбово - на 6
февруари 1916 год.
13. редник Колю Ненков Недялков (1881-1916)-на 35
години. Преселил се от Станчов хан в с. Дъбово през 1897 г.
Служил в 10 пех. Родопски полк, 14 рота. Загинал при връх
“Раковска стена”, Леринско - на 17 август 1916 год., в 4 ч.

14. редник Христо Тенев Трендев (1882-1916) - на 34
години. Служил в 10 пех. Родопски полк, 6 рота. Загинал при
връх Малачек, Леринско - на 19 август 1916 год., в 12 ч.
15. редник Димитър Димитров Чернаев (1894-1916)
- на 22 години. Ранен на фронта и починал в село
Дъбово - на 21 август 1916 год.
16. редник Добри Иванов Попов-Папазов (1880-1916)
- на 36 години. Служил в 10 пех. Родопски полк, 6 рота. Загинал
при с. Патели, Битолско - на 22 август 1916 год.
17. редник Йорго Димитров Караколев (1875-1916) -
на 41 години. Служил в 55 пех. полк, 3 рода. Загинал при
връх “Кюнците”, до с. Сетина, Леринско - на 23 август
1916 год.
18. редник Иван Илиев Кисьов (1887-1916) - на 29
години. Служил в 10 пех. Родопски полк, 6 рота. Загинал при
с. Патели, Битолско - на 24 август 1916 год., в 12 часа.
19. редник Димитър Ж елев Караколев (1893-1916) -
на 23 години. Служил в състава на 10 пех. Родопски полк.
Загинал под Чиг планина - на 26 август 1916 год.
20. редник Стоян Иванов Карастоянов (1877-1916) -
на 39 години. Служил в 55 пех. полк, 6 рота. Загинал при
височината Метеризите до с. Сетина, Леринско- на 30
август 1916 год. в 21 ч.
21. редник Петко Димитров Богданов (1892-1916) - на
24 години (учител). Служил в телеграфната рота на 8 Пионер-
на дружина. Загинал при връх Рогачица, Битолско - на 16
септември 1916 год. в 8 часа.
22. редник Петко Димов Делииванов-Хитърдимов
(1882-1916) - на 34 години. Служил в 10 пех. Родопски полк.
Ранен на фронта и починал във Военна запасна бол
ница гр. Прилеп - на 22 септември 1916 год.
23. редник Колю Петров Анастенов (1878-1916) - на
38 години. Служил в 55 пех. полк. Загинал при с. Попадия,
Леринско - на 22 септември 1916 год.
24. редник Теню Станчев Караколев (1876-1916) - на
13

40 години. Служил в 5 рота на 55 пех. полк. Ранен в боя
при връх “Рогачица” и починал във военна полева
болница с. Суходол, Битолско - на 26 септември 1916 год.
25. редник Димитър Трифонов Бумбалов (1888-
1916) - на 28 години. Служил в 56 пех. полк, 7 рота. Загинал
при с. Борис, Леринско- на 1 октомври 1916 год. в 10 часа.
26. редник Дончо Славов Костов-Белогашев (1896-
1916)- на 20 години. Служил в състава на 6-ти мар. полк. За
гинал при с. Чуджак, Добруджа - на 3 октомври 1916 год.
27. редник Иван Тодоров Кардашлиев-Ш ирбакоев
(1887-1916) - на 29 години. Пресели се около 1910 г. в с.
Ветрен, Казанлъшко. Служил в 10 пехотен Родопски полк, 8
рота. Починал на фронта във Военната болница гр.
Прилеп - на 17 октомври 1916 год.
28. редник Недялко Костов Бараков (1877-1916) - на
39 години. Служил в 55 пех. полк. Загинал при гр. Прилеп
- на 1 ноември 1916 год.
29. редник Иван Лазаров Рашев (1884-1916) - на 32
години. Служил в 18 артилерийски полк, 2 батарея. Загинал
при с. Кенали, Битолско - на 14 октомври 1916 год. в 14
часа.
30. редник Димитър Недков Кацаров (1895-1916) - на
21 години. Служил в състава на 39 пех. полк. Загинал при
завоя на река Черна - на 10 ноември 1916 год.
31. редник Слави Димитров Заяков (1877-1916) - на
39 години. Служил в 55 пех. полк. Загинал при с. Поулуг,
Леринско - на 12 ноември 1916 год.
32. редник Господин Атанасов Бейгерджиев (1895-
1916) - на 21 години. Служил в 39 пех. полк. Загинал при
завоя на река Черна - на 16 ноември 1916 год.
33. редник Спас Серкизов Стефанов (1894-1917) - на
23 години (арменец). Преселил се със семейството си от
Сливен в Дъбово през 1900 година. Служил 23 пех. Шипченс
ки полк. Загинал при гр. Прилеп- на 21 март 1917 год. в 8
ч.
14

34. редник Димитър Петков Бейгерджиев-Кехайов
(1890-1917) - на 27 години. Служил в 23 пех. Шипченски полк,
7 рота. Загинал при гр. Прилеп - на 21 март 1917 год. в 15
часа.
35. редник Драгия Цонев Карабакалов (1893-1917) -
на 24 години. Служил в 23 пех. Шипченски полк. Загинал на
фронта в Битолско - на 18 април 1917 год.
36. редник Минчо Кънев Войников (1883-1917) - на 34
години. Служил в 10 пех. Родопски полк, 3 картечна рота. За
гинал на вр. Сокол при Добро поле - на 7 юли 1917 год.
в 3 часа.
37. редник Димо Бонев Чалъмов (1885-1918) - на 33
години. Служил в 11 ж.п. секция. Починал във Военна
болница гр. Стара Загора - на 14 юли 1918 год.
38. редник Стоян Тенев Чалъмов (1891-1918) - на 27
години. Служил в 8-ми артилерийски полк. Починал във
Военна болница гр. Стара Загора - на 29 април 1918 год.
39. редник Иван Костов Бараков “Загара” (1884-
1918) - на 34 години. Служил в състава на 10 пех. Родопски
полк. Загинал на фронта при Леринско - на 30 юли 1918
год.
40. редник Павли Тенев Белчев (1879-1918) - на 39
години. Служил в състава на 23 пех. Шипченски полк. Почи
нал след завръщането си от фронта, вследствие
раняване или болест - на 12 октомври 1918 год.
41. редник Данаил Димитров Белчев (1881-1918) - на
37 години. Служил в състава на 10 пех. Родопски полк. Заги
нал при с. Якоруда, Мехомийско- на 26 октомври 1918
год.
4 2.редник Игнат Едрев Грозев (1891-1918)-н а 27 години.
Служил в състава на 85 пех. полк. Починал във Военната
болница гр. Стара Загора- на 26 октомври 1918 год.
43. редник Димитър Недялков Дерменджиев (1892-
1918) - на 26 години. Служил в 23 пех. Шипченски полк. Почи
нал от холера след завръщането си от фронта - на 9
15

ноември 1918 год.
44. редник Трифон Косев Драгиев-Петърчев (1894-
1918) - на 24 години. Преселил се със семейството си през
1908 год. в Каблешково, Бургаско. Служил в 30 пех. Шейновски
полк, 8 рота. Починал във Военната болница гр. Стара
Загора- на 24 ноември 1918 год. (името му е изписано на
Паметника на загиналите в Каблешково).
45. редник Георги Тенев Кисьов (1899-1918) - на 19
години. Служил в 8 артилерийски полк. Починал от болест
след завръщането си от фронта - на 13 декември 1918
год.
46. редник Георги Димитров Заяков (1885-1918) - на
33 години. Служил в 23 пех. Шипченски полк. Починал след
завъщането си от фронта като военен инвалид в с.
Дъбово - на 25 декември 1918 год.
47. редник Недялко Тенев Дерменджиев (1878-1918)
- на 40 години. Преселил се около 1902-1905 год. в с. Буко-
вец, Видинско, където се задомил. Починал след завръща
нето си от фронта, вследствие раняване или болест.
(името му е изписано на паметна плоча на загиналите във вой
ните в с. Буковец, Видинско).
48. редник Заю Ибрямов Ю меров (1892-1918) - на 26
години. Служил в 23 пех. Шипченски полк. Починал след зав
ръщането си от фронта, вследствие раняване или
болест - на 13 ноември 1918 г.
49. редник Саид Асанов Дормушев (1891-1919) - на 28
години (циганин). Служил в 23 пех. Шипченски полк. Починал
след завръщането си от фронта, вследствие раняване
или болест - на 10 август 1919 г.
50. редник Теню Колев Богданов-Катирев (1890-1925)
- на 35 години. Служил в 10 пех. Родопски полк. Починал
след завръщането си от фронта като военен инвалид
- на 1 април 1925 год.
51. редник Руси Тенев Какараш ев-“Карадая” (1881-
1925) - на 44 години. Служил в 23 пех. Шипченски полк. Почи
нал след завръщането си от фронта като военен

инвалид - на 4 май 1925 год.
52. редник Иван Симеонов Бочев (1888-1916) - на 28
години. Служил в 10 пех. Родопски полк. Загинал неизвестно
къде - на 9 октомври 1916 год.
53. редник Петър Неделчев Стойчев (1875-1916) - на
41 години, от с. Поповци (сега Яворовец). Служил в 23 пех.
Шипченски полк. Загинал неизвестно къде - през 1916
год.
54. редник Стойчо Неделчев Стойчев (1884-1916) - на
32 години, от с. Поповци (сега Яворовец). Служил в 10 пех.
Родопски полк, 2 рота. Ранен на фронта (19.09.1916 год.) и
починал в полевата военна болница с. Суходол,
Битолско - на 21 септември 1916 год. в 12 ч. и 30 мин.
55. редник Деню Неделчев Стойчев (1892-1916) - на
24 години, от с. Поповци (сега Яворовец). Служил в 23-ти
пех. Шипченски полк. Починал в гр. Прилеп - на 23 ноемв
ри 1916 год.
IV. Загинал при изпълнение на служебния си
дълг към Отечеството - 1 български воин от Дъбово
1. подполковник Никола Йовчев Кисьов (1893-1939)-
на 46 години. Участник в боевете при Червената стена в 06-
що-Европейската война като подпоручик в планинската арти
лерия (1917-1918). Служил в кавалерията - 9-ти конен полк
(1930 г.), 1-ви конен артилерийски полк (1935 г.), 2-ри конен
полк (1936 г.), Гвардейски конен полк и 4-та конна бригада
(1938 г.). Като началник секция в Кавалерийската инспекция
гр. София (1939 г.) загинал при изпълнение на служебния и
воински дълг към Родината. Трима доблестни воини от
Инспектората на българската конница гр. София: полк. Рую
Алексиев Руев, подп. Георги Т. Стоев и подполковник Никола
Йовчев Кисьов (от с. Дъбово) загиват при автомобилна
злополука при инспекция на българската конница в
района на турската граница - на 9 септември 1939 год. в 16
ч. (тленните им останки са изложени за поклонение в църква
17

та “Св. София” и Централните софийски гробища на 11 сеп
тември 1939 год.
V. Загинали през Втората световна война
(1941-1945) год. - 6 български воини от Дъбово
1. младши лейтенант Иван Неделчев Манев (1922-
1944) - на 22 години. Служил в 3 пионерна щурмова рота на
Общовойсковата инженерно-щурмова дружина. Загинал при
форсирането на р. Пчиня в района на Страцин и
Куманово - на 4 ноември 1944 год.
2. подофицер Петър Стоянов Карабакалов (1912-1944)
- на 32 години. Служил в I картечна рота на 23 пех. Шипченски
полк. Загинал при с. Оролик, Унгария - на 24 декември
1944 год.
3. редник Кирил Петров Попов (1920-1941) - на 21
години. Починал в 14-та дивизионна болница на гр.
Скопие - на 21 октомври 1941 г.
4. редник Руси Захариев Караколев (1919-1944) - на
25 години. Загинал при бомбардировката на летището
Марино поле край гр. Карлово - на 28.06.1944 год.
5. редник Васил Стефанов Малешков (1914-1945) - на
31 години. Служил в 8 етапен полк, 2 дружина, 5 рота. Ранен
на фронта и починал във Военната болница на гр.
Петроварадин, Югославия - на 31 януари 1945 г.
6. редник Иван Димитров Радев-Арабаджиев (1919-
1945) - на 26 години. Внук на преселилия се в Каблешково
Иван Радев Арабаджиев. Загинал при форсирането на река
Драва.

_
зап. подпоручик Димитър
Минев Попов (1877-1912).
Загинал при Одрин
зап. подпоручик инж. Йовчо
Бонев Богданов (1892-1916).
Загинал при завоя на р. Черна
Български офицери от Дъбово, загинали във войните за
Родината - майка България
подпоручик Рашо Игнатов мл. лейтената Иван Неделчев
Караколев (1895-1918). Загинал Манев (1922-1944). Загинал при
при Добро поле Страцин, Куманово
19

Военен парад пред паметника в Дъбово,по случай 20
годишнината от превземането на Одринската крепост (25-26
март 1913 г.), проведен от представителна част на 23 пех.
Шипченски полк-гр. Казанлък. Парада приема бившият командир на
полк Генерал Ив. Пашинов-героят от Одрин (арх. фотогафия-1933 г.)
V
""
Близки на загиналите от източната част на Казанлъшка
околия, пред Паметника на загиналите в Дъбово
(фотогафия - 11 март 1934 г.)
20

Приложение N9 2
(към стр. 42)
от книгата "150 години Дъбовско
училище”-част I (и зд .2 0 0 1 г.)
Загинали
във войните за национално обединение
герои - светци
от село Дъбово, Казанлъшко
I. Загинал в Руско-турската Освободителна война
(1877-1878)год .-1 бъ л гар ск и воин от Д ъ б о в о
1. Иван Петров Делииванов - Дели Иван (1842-1877) - 35 г.
(участник в Н о в о з а г о р с к а т а чета - обесен в Ц а р и г р а д )
II. Загинали в Балканската и Междусъюзническа вой
ни (1912-1913) год. - 22 български в о и н и о т Д ъ б о в о
1. запасен подпоручик Димитър Минев Попов (1877- 1912) - 35 г.
2. фелдфебел Владимир Колев Намеренов (1881- 1913) - 3 2 г.
3. фелдфебел Димитър Марков Кралев (1867- 1913) - 46 г.
4. старши подофицер Колю Русев Гороломов (1881- 1913) - 32 г.
5. мл. подофицер Пею Ганчев Косев - Минков (1882- 1913) - 31 г.
6. ефрейтор Георги Господинов Пелтеков (1886- 1913) - 27 г.
7. ефрейтор Грозю Едрев Грозев (1884- 1913) - 29 г.
8. редник Грозю Рашев Радев (1875- 1912) - 37 г.
9. редник Георги Рашев Коидукторов (1880- 1912) - 32 г
10. редник Руси Недялков Дачолов (1866- 1912) - 46 г
11. редник Атанас Иванов Карастоянов (1888- 1912) - 24 г
12. редник Неделчо Желев Караколев - Фитков (1888-■1913) - 25 г
13. редник Илия Георгиев Илиев (1869-•1913) - 44 г
14. редник Неделчо Гроздев Рунчев - Алтънков (1878- 1913) - 35 г
15. доброволец Христо Игнатов Паричков (1896-•1913) - 17 г
1

16. р-к Димитър Тодоров Растев - “Канин М итю ” (1871-1913) - 42 г.
17. редник Стоян Петров Карабакалов
18. редник Стефан Симеонов Илиев
19. редник Руси Тодоров Мийков - Бобев
20. редник Стоян Тенев Рунчев
21. редник Димитър Бонев Чалъмов
22. редник Тодор Тенев Бозуков
(1 8 8 2 -1 9 1 3 )- 31 г.
(1 8 9 2 -1 9 1 3 )- 21 г.
( 1 8 6 7 - 1 9 1 3 ) - 46 г.
(1892-1913) - 21 г.
(1876-1912) - 36 г.
(1877-1913) - 36 г.
III. Загинали в Общо-Европейската (Първата светов
на) война (1915-1918 ГОД.) - 51 бълг. в о и н и от Д ъ бово
1. зап. подпоручик инж. Йовчо Бонев Богданов
2. подпоручик Рашо Игнатов Караколев
3. фелдфебел Александър Симеонов Илиев
4. старши подофицер Косю Русев Дерменджиев
5. старши подофицер Атанас Славов Колаклиев
6. мл. подофицер Васил Трифонов Манджуров
7. младши подофицер Теню Тенев Пенов
8. мл. подоф. Стоян Иванов Радев - Арабаджиев
9. младши подофицер Колю Петров Пенов
10. младши подофицер Христо Русев Ковачев
11. редник Станчо Тенев Караколев
12. редник Иван Цанев Кацаров
13. редник Колю Пенков Недялков
14. редник Христо Тенев Трендев
15. редник Димитър Димитров Чернаев
16. редник Добри Иванов Попов - Папазов
17. редник Йорго Димитров Караколев
18. редник Иван Илиев Кисьов
19. редник Димитър Желев Караколев
20. редник Стоян Иванов Карастоянов
21. редник Петко Димитров Богданов
22. р-к Петко Димов Делииванов - Хитърдимов
23. редник Колю Петров Анастенов
1892-1916 - 24 г.
1895-1918 - 23 г.
1879-1923 - 44 г.
1893-1918 - 25 г.
1882-1916 - 3 4 г.
1883-1916 - 3 3 г.
1886-1916 -3 0 г.
1890-1917 -2 7 г.
1885-1917 - 3 2 г.
1896-1916 - 2 0 г.
1895-1916 - 21 г.
1881-1916 - 35 г.
1881-1916 - 35 г.
1882-1916 - 34 г.
1894-1916 - 22 г.
1880-1916 - 36 г.
1875-1916 - 41 г.
1887-1916 - 29 г.
1893-1916 -2 3 г.
1877-1916 - 39 г.
1892-1916 - 24 г.
1882-1916 - 34 г.
1878-1916 - 38 г.
?

24. редник Теню Станчев Караколев
25. редник Димитър Трифонов Бумбалов
26. редник Дончо Славов Костов - Белогашев
27. р-к Иван Тодоров Кардашлиев - Ширбакоев
28. редник Недялко Костов Бараков
29. редник Иван Лазаров Рашев
30. редник Димитър Недков Кацаров
31. редник Слави Димитров Заяков
32. редник Господин Атанасов Бейгерджиев
33. редник Спас Серкизов Стефанов
34. р-к Димитър Петков Бейгерджиев - Кехайов
35. редник Драгия Цонев Карабакалов
36. редник Минчо Кънев Войников
37. редник Димо Бонев Чалъмов
38. редник Стоян Тенев Чалъмов
39. редник Иван Костов Бараков - “Загара”
40. редник Павли Тенев Белчев
41. редник Данаил Димитров Белчев
42. редник Игнат Едрев Грозев
43. редник Димитър Недялков Дерменджиев
44. редник Трифон Косев Драгиев - Петърчев
45. редник Георги Тенев Кисьов
46. редник Георги Димитров Заяков
47. редник Недялко Тенев Дерменджиев
48. редник Заю Ибрямов Юмеров
49. редник Саид Асанов Дормушев
50. редник Теню Колев Богданов-Катирев
51. редник Руси Тенев Какарашев - “Карадая”
(1876-1916 - 4 0 г.
(1888-1916 - 2 8 г.
(1896-1916 - 2 0 г.
(1887-1916 - 29 г.
(1877-1916 - 39 г.
(1884-1916 - 32 г.
(1895-1916 - 21 г.
(1877-1916 - 39 г.
(1895-1916 - 21 г.
(1894-1917 - 2 3 г.
(1890-1917 - 2 7 г.
(1893-1917 - 2 4 г.
(1883-1917 - 3 4 г.
(1885-1918 - 3 3 г.
(1891-1918 - 27 г.
(1884-1918 -3 4 г.
(1879-1918 - 39 г.
(1881-1918 - 37 г.
(1891-1918 - 2 7 г.
(1892-1918 - 2 6 г.
(1894-1918 - 2 4 г.
(1899-1918 - 19 г.
(1885-1918 - 33 г.
(1878-1918 - 40 г.
(1892-1918 - 26 г.
(1891-1919 - 28 г.
(1890-1925 - 35 г.
(1881-1925 - 44 г.
IV. Загинал при изпълнение на служебния си дълг към
Отечеството - 1български воин от Д ъбово
1. подполковник Никола Йовчев Кисьов (1893-1939) - 46 г.
(загинал на тур ската граница).
3

V. Загинали през Втората световна война (1941-1945)
- 6 български в о и н и от Д ъ б о в о
1. младши лейтенант Иван Неделчев Манев (1922-1944) - 22 г.
2. подофицер Петър Стоянов Карабакалов (1912-1944) - 32 г.
3. редник Кирил Петров Попов (1920-1941) - 21 г.
4. редник Руси Захариев Караколев (1919-1944) - 25 г.
5. редник Васил Стефанов Малешков (1914-1945) - 31 г.
6. редник Иван Димитров Радев - Арабаджиев (1919-1945) - 26 г.

II. Загинали в Балканската и Междусъюзническа вой
ни (1912-1913) ГОД. - 22 български в о и н и о т Д ъ б о в о
1. запасен подпоручик Димитър Минев Попов 1877- 1912) - 35 г.
2. фелдфебел Владимир Колев Намеренов 1881- 1913) - 32 г
3. фелдфебел Димитър Марков Кралев 1867- 1913) - 46 г
4. старши подофицер Колю Русев Гороломов 1881- 1913) - 32 г
5. мл. подофицер Пею Ганчев Косев - Мийков 1882- 1913) - 31 г.
6. ефрейтор Георги Господинов Пелтеков 1886- 1913) - 27 г
7. ефрейтор Грозю Едрев Грозев 1884- 1913) - 29 г
8. редник Грозю Рашев Радев 1875- 1912) - 37 г
9. редник Георги Рашев Кондукторов 1880- 1912) - 32 !'
10. редник Руси Недялков Дачолов 1866- 1912) - 46 г
1 1 .редник Атанас Иванов Карастоянов 1888- 1912) - 24 г
12. редник Неделчо Желев Караколев - Фитков 1888- 1913) - 25 г
13. редник Илия Георгиев Илиев 1867 1913) - 46 г
14. редник Неделчо Гроздев Рунчев - Алтънков 1878- 1913) - 35 г
15. доброволец Христо Игнатов Паричков 1896- 1913) - 17 г
16. р-к* Димитър Тодоров Растев - “Канин М итю” 1871- 1913) - 4 2 г.
17. редник Стоян Петров Карабакалов 1882- 1913) - 31 г.
18. редник Стефан Симеонов Илиев 1892- 1913) - 21 г.
19. редник Руси Тодоров Мийков - Бобев 1867- 1913) - 46 г.
20. редник Стоян Тенев Рунчев 1892- 1913) - 21 г.
21. редник Димитър Бонев Чалъмов 1876- 1912) - 36 г.
22. редник Тодор Тенев Бозуков 1877- 1913) - 36 г.

ПЕСЕН за ДИШТЪР ПОПОВ от Дъбово
Я ПОВЕЙ, ПОВЕЙ, ДУНАВСКИ ВЯТЪР.
КРАЙ ТЕЛОВЕТЕ, КРАЙ ОКОПИТЕ
НА ГРАДА О Д Р И Н,Б0Й СЕ БИЕХА
ТУРЦИ И БЪЛГАРИ . . .
НАЙ - НАПРЕД ПАДНА
ХРИСТО ШЕЙТАНОВ от ГРАД КАЗАНЛЪК !
ТОЙ КАТО ПАДНА И ЛЕКО СТАНА.
ВТОРИ ПЪТ ПАДНА
ДИМИТЪР ПОПОВ от СЕЛО ДЪБОВО !
ТОЙ КАТО ПАДНА И ТАМ ОСТАНА . . .
Песента записах поез лятото
Запасал :
на 2003 година,
/
от89 -годишната Селвида
(Васил М арков-р.1949г.) Геоогиева Златкова-Д ерм енддиева(о.1914г.),
майка на покойния Иван Дерменджиев-Франца.
от с.дъиово, ш я изпя ^0Др0 и ^ез запъване-имаше много
сверка и запазена памет! д а е жива и здоава
Казанлъшко още дълги години !!!

Прогимназиалният учител от с.Дъбово,Казанлъшко
1 . ( I I ) . . М . И . Т Л . ? . . . П . О Д . О . В . . .
( запасен подпоручик от 23 пех.Шипченски полк)
Завършил Школата за запасни офицери в Княжево-гр.София
през 1905 год. Мобилизиран през есента на 1912 година и изпратен
на Турската граница в състава на 3 Тундканска дивизия, 23 пехотен
Шипченски полк, I I дружина, 6 рота. Участвува в сраженията( Бал
канската война) на Източния сектор при обсадата на Одринската кре
пост и загива геройски при атаката на височината Маслака" на
0 2 .X I.1912 год. Той е първият воин, паднал по бойните полета от
село Дъбово. За неговата геройска смърт има Народна песен !!!

Школници ст ШЗО-Княкево на лагер (към 12 пех.ъалкански и
23 пех.Шипчански полкове) - 10.Y III.1905 г о д ., Кара бунар
( отляво надясно четвъртият е Димитър Попов от с.Яйканлий )

и
№
со
В
Я
о
м
и
и
•т)
М
!=1
О
И
О
00
<}
<3
I
ДИМИТЪР МИНЕВ п о п о в
(роден през 1877 г. - загинал 02.11.1912 г.) - 35 г.
*т)
О
о
ь и
о
X
р.07.01.1903 г.
п.20 01 1903 г.
р.03.02.1904 г.
Прогимназиален учител в Дъбовското училище от
1896 г до 1912 г. с прекъсване (7 години). Загинал като
запасен подпоручик при обсадата на Одринската
т в Балканската война.
жена - БОНА ДЖУРОВА
(р. 19.06.1882 г -
(родена в балк. селище
( скл. брак -
Н Е Н К О В А (от с Юлиево)
п. 11.01.1973 г.) —91 г
Станчов хан, Тревненско)
28 11.1899 г.)
<2' Ф Ф лекар 72 г. СФ 2 г. (_в) 84 г. Ф
Д И М И Т Ъ Р
р.13 07.1905 г.
п.01.03.1977 г.
н а л и д е ц а )
I жена - Бонка Иванова
( от с. Енина,
(р. 10.01 1910 г —
( скл. I брак -
Ф (детска | учителка)
ПИСЮОЛЕВА II жена Здравка
Казанлъшко) (от гр. Варна)
п.26.07.1961 г.)-51 г. (р.14.07.1914 г.)
07.05.1933 г.) (скл. II брак -
{нямат преродени деца)
учителка
Т 0 Т К А
р 14.03.1908 г.
п.27.04.1910 г.
Н Е В Е Н А
р.23 05.1911 г.
п.16.04.1995 г.
(починало деге)
Георгиева Г1ЬI РОВА мъж - Марко
(от с. Драганово,
(р.20 05.1914 г. -
25.01.1965 г.) (скл. брак-
М И ТЮ
р 11 02.1913 г.
п 06 06 1913 г.
(починало дете)
Константинов КОЛЕВ
Горнооряховско)
п.04.04.1984 г.) -7 0 г.
21.05.1942 г.)
©
мъж - Владимир
ВЛАДИМИРОВ
(р 03 09.1930 г . )
(скл. брак -
Ф
Кирилов мъж - Венцислав
(от гр. София) АНТОНОВ
(р. 17.08.1940 г.)
13 09.1952 г.) (скл. брак-
(разтрогнат -
Ф
Ф (ел. | инженер)
Михайлов
(от гр. София)
08.04.1962 г.)
20.09 1977 г.)
жена - Екатерина
ЕНЕВА
(р. 26 04.1942 г.)
(скл. брак -
Ф
<21 (инж. електроника)
гр. София Б О Р Я Н А гр. София С Т Е Ф К А гр. Казанлък НИ К О Л А И гр. София М И Т К О
р.17 10.1933 г. р 23.06.1938 г. р.14.12.1942 г. р 24.09 1946 г.
п.28 06,1989 г.
Славова жена - Зоя
(от гр. Казанлък) ПЕТРОВ
(р. 12 03.1951 г.)
08.06.1969 г. ) (скл брак -
(разтрогнат)
Ф
жена - Маргарита
(р м.08.1956 г.)
(скл. брак -
I'
Николова
(от гр Варна)
08.1973 г.)
Миланова
(от гр. Шумен)
23.03 1973 г )
Д И М И Т Ъ Р И В О ВЕНЦИСЛАВ М А Р Т И Н
г
р.13 07.1953 г. р.02.04.1971 г. р.05.02.1970 г. р.29.08 1973 г.
жена - Антония Илиева
(р. 21,03.1974 г.)
(скл. брак -
АРНАУДОВА
(от гр. Бургас)
05.08.1995 г.)
И БОРЯНА НИКОЛЕТА
—
р.26.01.1974 г. р 16.01 1996 г.
СО

сЬелдшебелВЛАДИМИРКОЛЕВНАМЕРЕНОВ(1881-1913
• и
§
О
Р
о
X
и
1.2
ВЛАДИМИР
(р. 15 07.1881 г.
КОЛЕВ Н А М Е Р Е Н О В
- загинал на 17.06.1913 г.) - 32 г.
жена-РАДА ГЕНЧЕВА
(род. 17.07.1879 г. -
(скл. б р а к-
Ф учител
Имал малък дюкян (бакалница). Взел участие при
строежа на новото Дъбовско училище през 1910
година. Загинал като фолдфебоп лри с.Сушево,
Македония в М еждусъюзническата война
к о л ю
р.20.01.1905 г.
п. 02.09.1992 г.
(Л учителка
жена - Светослава (Славка)
(р 04 11.1907 г в гр. Балчик -
_________________ (скл. брак -
©
Е Л 3 А
| р 04.01 1933 г.
стр.
мъж - Боян Иванов
(от София)
(р. 07 07.1927 г. -
(скл. брак -
Ф
гр. София
К О Л А И В А Н О В А
поч 02.01.1952 г.) - 73 г.
26.01 1904 г.)
87 г.
гр. София
Гимназиален учител
софийски училища и
просветата
Йорданова САВОВА (от гр. София)
п.04.07.1985 г.) - 78 г.
20.01.1932 г . ) ________
и Директор, Училищен
11дчалник Просвещение
инспектор на всички
- Зам. Министър на
инженер @ стр.
Д А Н Я
1жена -
Константинова
(р.
(скл
(рап
1960 г.)
I брак -
рогнат)
Людмила
ИКОНОМОВА
II- жена -
Петрова
( от гр. Варна)
(р. 22.09.1962 г.)
12.1982 г.) (скл. II брак-
гр. София
инженер
В Л А Д И М И Р
БОНЕВ м ъж -И ван Петров
п 08.94.1995 г.)-68 г. (р.10.10.1920 г,-
07.07.1957 г.) (скл. брак-
ИВАНОВ жена - Малинка Енчева
( от с. Тотлебен,
п.29.03.1995 г.)-75 г. (р.21.07 1943 г.)
26.03.1967 г ) (скп. брак-
Ф Ф I
гр. София
ГРИГОРОВА
Плевенско)
09 04.1967 г.)
®
И В О З О Р Н И Ц А С В Е Т Л А Н И К О Л А
р 10 02.1959 г. I р.10.12.1968 г р 11.07.1969 г. р 26.10.1976 г.
Диана
МИЦОВА
16 07.1995 г
мъж - Юлиян Божков
(р. 05.06.1967 г.)
(скл. брак -
БОЖКОВ
12.12.1997 г.
Б О Я Н И В Е Т А
р.25.06 1983 г р. 21.01 1999 г.

3. ( I I ) . #Ф Е 1 Д Ф Е Б Е JIti
, ^¿ЩмТЪР М А Р К 0 Б
■• - *
лРАБд!Ш1ЕБ - К Р А Л Е В (бил общински пиcap)
( 1867 - 1913 ) '
Б селото го наричали "П и c a p а " . По Бреме на
Балканската война бил мобилизиран в 23-ти пехотен Шипченски
полк. Починал от испанска болест ( холера ) при обдгдата на
Одринската крепост на 16.03.1913 гол.

Г Т Т Г Л ДИМИТЪР МАРКОВ АРАБАДЖИЕВ
/ К Р А Л Е В /
/ " П и с а р а"- бил общински писар /
(р. около 1867 г. -л. 28.06.1913 г.)- 46 г.
(починал като фелдфебел от "испанска
болест" (холера) по време на
Балканската и Междусъюзническата
война - името му е изписано върху
южната стена на Паметника на
загиналите във войните в село Дъбово)
жена - МАРИЯ ТЕНЕВА
(род. 20.06.1868 г. -
(венчали се -
П И С А Н К Ъ Н Е В А
п. 31.03.1948 г. в гр. Пловдив) - 80 г.
около 1891 г.)
Ф МАРКО- (р.20.03. 1893 г. - п. 31.01.1896 г.) - дете на 3 г.
© СТОЯНА- (р.24.05.1895 г.- п. 27.04.1916 г.) - 21 г.
(починала девойка)
® TAHA- (р.29. 05.1897 г. - п. 03.10.1977 г.) - 90 г.
мъж - ИВАН КОЛЕВ КАРДАШЛИЕВ / Пиронков /
(р.02.07.1888 г. - п. 28.03.1970 г.) - 82 г.
Семейството живее в с. Дъбово.
® ДЕЛЯ - (р.04.02.1900 г,- п. 29.08.1901 г.) - поч. дете на 1 г.
® ЕВГЕНИЯ - (р.25.11.1902 г. - п . 21.12.1902 г.) - поч. дете
® ДИМИТЪР - (р.01.01.1905 г. - п. 28.08.1974 г.)- 69 г.
(агроном, завършил в гр. Нанси - Франция)
жена - ЦВЕТАНКА (ЦВЕТА) КРЪСТЕВА ТОНЧЕВА
(от с. Бутан, Оряховско - доведена дъщеря от Оприка, II - та
жена на Къню Тенев Писанкънев от с. Дъбово, Казанлъшко)
(р. 29.11.1906 г .- п . 13.12.1978 г.) - 72 г.
______________ Семейството живее а гр. Пловдив.______________
©НАДЕЖДА- (р. 22.02.1912 г .- п . 05.06.1997 г.)- 85 г.
(учителка)
мъж-ХРИСТО ДОНЧЕВ ПЕТКОВ (от с. Павел Баня)
(р. 18.10.1906 г. - п. 28.10.1995 г.) - 89 г.
Семейството живее в гр. Пазарджик.
Р 0 Д 0 Б А С Х Е М А
н а
z : . : оХРКОБ АРАБАДЖИЕВ - K P A I E B (1867 - 1913 )

ВЦ0В1Щ£Т£. от воините:
МАРИЯ ТЕНЕВА /по баща-ПИСАНКЬНЕВА/ К Р А Л В А
с трите си деца-сира ч ета: T A H A ( вдясно-р.2 9 .0 5 .1397гв»тогава на 2С
Е И М И Т Ъ Р (в яя в о -р .0 1 .0 1 .1905г.»тогава на 12г0)
й Н А Д Е Ж Ц А ( в ср ед ата-р .2 2 .02„1912г.»тогава на 5 год.)*
( снимката е правена на Великден - през 1917г.)
в родното село Дъбово,Казанлъшко)

1 1.1.3
TAHA ДИМИТРОВА АРАБАДЖИЕВА
"К Р А Л Е В А”
(р.29.05.1897 г. - п. 03.10.1977 г.) - 80 г.
м ъ ж -И В А Н КОЛЕВ
(р. 02.07.1888 г , -
(скл. брак-
с. Дъбово
КАРДАШЛИЕВ /"ПИРО НКО В"/
п. 28.03.1970 г.) - 82 г.
11.05.1919 г.)
I 2) (¡1) | *........~ Т ~ - ((5)
К О Л Ю
р 02 01 1920 г.
п 07 06 1920 г.
Д И М И Т Ъ Р
р 23.12.1920 г.
п 01.03 1922 г.
СТОЯН /ТЕ Н Ю /
р.30 09.1922 г.
п. 07 12.1995 г.
с. Дъбово гр. Кърджали ПЕТРАНКА
р.21 05.1925 г.
гр Кърджали МАРИИКА
р 10.10 1935 г.
( починали деца ) жена - Тянка Койчева
(дъщеря на дъбовката Тона
(р. 18.10.1929 г.)
______________________(скл. брак -
(21
СТАНЕВА /Д О Й Н О В А/ мъж - Колю Жишев
Димитрова БЕЧЕВА / "РАСТЕВА" /
(от с. Зимница) (р. 19.04 1919 г.)
10.03 1949 г.) (скл. брак -
(I) I ! Ш~
КОСТАДИНОВ мъж - Атанас
(гр. Кърджали) (р.01.01.1930 г.)
01 09.1942 г.) (скл. брак -
м ъ ж -С танил Иванов м ъ ж -Г о ш о
СТОЕВ ! (с.Шаново) ГЕОРГИЕВ
(р 02 08 1944 г | (р 05.12.1946 г.)
(скл брак - | 28.08.1971 г.) (скл. брак -
!.'■ I Ф I Ф
Минков мъж - Стойно
(от гр. Гълъбово)
(р. 11 03 1944 г.)
07 03 1982 г.) (скл. брак^
Си Г~
1 Ф
Петков жена - Злата
ЕПИТРОПОВ ГОГОВА
(от гр Кърджали) (р. 28.03.1954 г.)
16.05.1964 г.) (скл. брак -
( 2 )
жена - Бисера
ИЛЧЕВА
(р 13 09 1978 г.)
(скл. брак -
Ф
Димов НИКОВ
(от с. Езелово)
04 10 1958 г.)
С Шаново Т А Н К А Ст Загора АНТОАНЕТА гр София МИЛКА гр. Кърджали ЖИВКО ДИМЧО ИВАН
р. 12 07.1950 р. 29 11.1956 г. р 15 01.1944 г. р.12.02.1947 г. р 12.10.1960 г. р 28.03 1968 г.
Димитрова
(от гр. Кърджали)
11.08.1974 г.)
ог
Йорданова мъж - Ивайло
(от гр София) ИВАНОВ
(р 10.12.1969 г.)
16 07.1995 г.) (скл. брак -
Ф
ИВО МИЛЕНА СТОЯН ПЕТКО НИКОЛИНА НИКОЛАИ ДИМИТЪР
р 18 01.1980 г р.13 04.1983 г. р 09 06.1966 г р.12.08.1970 г. р. 07.09 1971 г р 31 05.1976 г. р 23 06.1979 г.
Венциславов
22.10.1989 г.)
Ф
СИМЕОН ВЕНЦИСЛАВ МАРИЕЛА
р 03.11.1995 г. р.27.07.1990 г. р.11.08.1994 г.

с 1. 1. 1.6. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ К Р А Л Е В
(р.01.01.1905 г. - п, 28.08.1974 г.) -6 9 г.
гр. Пловлив
(Агроном - завършил в гр Нанси, Франция)
жена-Ц ВЕТА (ЦВЕТАНКА)
(доведена дъщеря от баба Оприка,
(р.29.11.1906 г. -
(скл. брак -
Ф
КРЪСТЕВА Т О Н Ч Е В А
втората жена на дядо Къню Ъ нев ПИСАНКЪНЕВ)
п.13.12.1978 г.) -72 г.
26.04.1933 г. в гр. София )
биолог минен
1И Л Я Н А
26.02.1939 г.
гр. Пловдив Д И М И Т Ъ Р
р. 09.01.1936 г.
п. 21.11.1998 г.
инженер - преподавател в МГУ, доцент, д-р на науките
гр София
! неомъжена
О)
жена - Атанс-ска Тонева
(р 07 12.1941 г.)
(е; . I брак -
(р. трогнат -
ТОНЕВА
(от гр. Добрич)
12.07.1961 г.)
09.07.1984 г.)
жена -Боряна Иванова
(р. 22.09.1960 г.)
(скл. II брак -
(1) ©
БОНЕВА
( от гр. Търговище)
22.08.1984 г.)
©
мьж - Люлин PaдyJюв
(от Ставерци,
(р 11.05.1938 г.)
(скл. брак -
ТРИФО) ЮВ
Плевенгко)
02 10.1881 г '
I мъж - Николай
( от гр. Пловдив)
(Р )
( скл I брак -
( разтрогнат
В А Л Е Р И Я гр София
Д И Н А гр. София
Д И М И Т Ъ Р Р О С Е Н
р 03 04.1962 г. р.25.12.1966 г. р.24.05.1985 г. р. 27.12.1986 г.
Кирилов КАМБУРОВ
0 | 1) Ф г ©
Й О Р Д А Н К А А Н Д О Н К И Р И Л К А Л И Н А
р. 20 09.1982 г. р. 12.04.1986 г. р.04 07.1990 г. р 05.02.1993 г.

[
I
НАДЕЖДА ДИМИТРОВА МАРКОВА
"К Р А Л Е В А "
(р. 22.02.1912 г. - п. 05.08.1997 г.) - 85 г.
мъж-ХРИСТО ДОНЧЕВ
(от с. Павел баня,
(р. 18.10.1906 г .-
(скл. брак -
Ф
гр. Пазарджик
( учителка)
П Е Т К О В
Казанлъшко)
п. 28.10.1995 г.) -89 г.
20.01.1937 г.)
©
Д О Н Ч О гр. Пазарджик Д И М И Т Ъ Р гр. Пазарджик
р 09.10 1937 г. р.01 07.1943 г.
жена - Райна Кръстева
(р. 07.09.1941 г.)
(скл. брак -
Ф икономист
Д И Н Ч И И С К А
(от гр. Пазарджик)
13.09.1959 г.)
~® 1
жена - Николина (Нина)
(р.02.10.1949 г.)
(скл. брак -
(разтрогнат
Ф физик I
Иванова Ц А Р С К А
05.11.1968 г.)
през 1978 г.)_
©
жена - Латинка
(р 16 11.1961 г.)
(скл. брак
I)
жена - ПенкаМиткова
СТАНЧЕВА
(р 14.08 1969 г )
26.07.1981 г.) (скл. брак-
О)
Х Р И С Т О гр, Пазарджик
К Р Ъ С Т Ь О гр. Пазарджик
Н А Д Е Ж Д А И В А Н
р 07.0 7.1960 г р. 22.05.1966 г. р. 17.03.1969 г. р. 04.12.1970 г.
Иванова мъж - Радослав
АЛЕКСАНДРОВА
(р. 21.04.1969 г )
26 03 1988 г.) (скл. брак-
Ф
Ваклинов
ИЛЧЕВ
09 05.1992 г.)
Р А Й Н А Д И М И Т Ъ Р М А Р Г А Р И Т А
р. 27.01 1982 г. р. 26.10 1995 г р. 10 08.1992 г.

Стардш п о д о ф и ц е р
К О Л Ю Р У С Е Е
Г 0 Р 0 Л 0 М 0 Б
Роден на 16.04.1881 год.
в село Дъбово, Казанлъшко
Служил в състава на
23 - ти пехотен Шипченски
П 0 л к .
Загинал геройски в боя
на 17.06.1913 год. на
позициите при село Сушево,
западно от гр.Щип, Македония
заедно с фелдфебел Владимир
Колев НамеоеноЕ от с.Дъбово!

V
I ОМ г | $£*9Г$Щ(> A A ^ií^Og^y
üú? I.JÍ & &•#! !«&$ i i..j lif
V ~ r
|й и ;:? . $ № n ' i i ^Ä i f f t í * . - ::- i ’ :'V , r ' i • ■- ;•- . " Î Ш * í k i « á r j L * “ • á ^ l í ^ i
’■{■■’ :■ ;': ■: -& ‘ r fe? Sí í v 4 ¿ % % $í V И f l f f v i i i l
ií . " L....'j. î: •. * * I ¡ I r i S к ш t r- * * Й I h U I
: 4 % x A £ ¿ * / / #
. ^ ß . . .
■♦'ViT.- r-^v
С,т подосрии,сръ /Ж о л ю & с /с е 6 ь Q o p o s io s n o b b
отл c D tyS obo - ¿¿сгзанлъсияо з а ги м а к л гс^ойсни^лРодимдгл
i ï уонс/ ù { 9 i ô i , iiQH c C ytcce b oNA
! ^ Щ р й Щ S i . iT ~ ' ~ v;',;■■..
# ' ■- ■— '-V
йжаа

старшподофицерКОЛЮРУСЕВГ0Р0Л0М0В(1882-1913).
и
р
►d
о
о
bd
Í»
О
й
&
I жена - ПЕНА
(р. 28 07 1883 г-
( скл брак -
■i
С /Jl.O O U U
ХРИСТОВА Б Е Ч Е В А - '
п. 19.09.1905 г.)
11 4.
Растева'
К О Л Ю РУСЕВ Г О Р О Л О М О В
( род. 29.04.1882 г. - загинал 17.06.1913 г . ) —31 г.
Загинал като старши подофицер а сражение на
позициите при село Сушево, западно от гр. Щип,
Македония в Междусъюзническата война
<Р
11 01 1У04 г. )
77 г.
жена - РАДА
10.10.1885 г. -
2 г. (3)
РУСИ
р. 17 06.1905 г.
п 13 08 1982 г
I жена - Вана
( р 11.07 1904 г-
( скл I брак -
П Е Н А
р. 12 11.1906 г.
п. 30 12.1908 г.
ТЕНЕВА Р У Н Ч Е В А
п. 14 12.1949 г )
30 01.1906 г )
83 г. (■I) 73 г.
с Дъбово
(поч. дете) жена - МарияИванова
ЗАЯКОВА
п. 20.09.1951 г. ) —47 г. ( р. 14.11.1908 г . -
21.12 1924 г ) ( скл. брак -
ТЕНЮ I Стоян I
р. 15 04.1908 г.
п. 15.04.1991 г.
Борисова
ДЕРМЕНДЖИЕВА
п. 03 10.1980 г. ) - 7 2 г .
01 02.1931 г . )
с Яиороноц
>ь Т А П А - ( починало дете )
(£ 30.03.1927 г п 29 051927 г.)
^ КОЛЮ - ( р. 18 05.1928 г . )
жена - Марийка Маркова МИНЧЕВА
(от с Сборище. Н. Загорско)
(р.29.09.1931г.)
Семейството живее в гр. Сливен.
и в а н ~- ( рГЬТГГГТозо I )
жена - Янка Рачева ДУНДОВА
( от с. Енина, Казанлъшко )
(р 10 06.1937 г )
Семейството живее в гр. Казанлък.
■■;! ПЕНА ( Пенка )
( р. 12.02.1932 г. - починало дете )
II жена-Мома
( вдовица от
(р.26 02 1906 -
( скл брак~
няма! преродени
Ф КОЛЮ - ( р . 25.10 1931 г . )
жена - Ганка Минчева БЪЧВАРОВА
( р. 09.06.1932 г .) ( от с. Едрево )
Семейството живее в гр. Казанлък и
село Дъбово.
РАДА (Радка) ( р 21.09.1936 г . )
мъж - Димитър Иванов ВЛАХОВ
( от с. Колринка, Казанлъшко )
( р 08 11.1929 г )
Семейството живее в с Коприн1(а___
з. БОНА ( Бонка ) ( р. 25.06.1938 г . )
мъж - Иван Георгиев НИНКОВ
( от с Гопеманово, Видинско)
(р. 29.01.1933 г . )
Семейството живее в гр. Казанлък и
село Дъбово.
(Мона) Мирчева
Ч Е Р Н А Е И А
с. Дъбово )
21 03.1971) 65 г.
12.02 1953 I. )
деца от II брак
ЖЕЛА
р. 17 02.1910 г.
л. 01.09 1998 г.
с ДъОоао КА Л И Н А /Тина/
р, 19 04.1912 г.
п 04.02 1985 г.
мъж-Михаил
НАЙДЕНОВ
( р 12 09 1912 г -
■РусиМихайлов i
(от с. Поповци)
п 20.06 1958 г .) - 46 г. ( р. 01.06 1906 г.-
22 09 1929 г ) ( скп. брак ■
Желев
KAKAPAI1IEB
п.16.11 1983г.)-77
05 02.1933 г . )
(! ГЕНА
(р. 03.09.1930 г.-п. 16.12.1995 г.)- 65 г.
мъж - Димигьр Дамянов ХРИСТОВ
( от гр. Плачковци )
(р. 20.11.1927 г.-п 17 01 1994 г.)- 67 г.
Семейството живее в гр, Плачковци.
■¿i МИХАИЛ (р. 23.11.1935 г. )
жена - Пенка Дамянова БЕЛЧЕВА
( р 04.02 1929 г. ) ( от с. Борущица ;
Семейството живее в с. Яворовец.
ф ЖЕЛЮ - ( р. 23 11.1933 г . )
жена - Радка Георгиева
КОВАЛАКОВА
(р. 17.04.1939 г.) (от Тополовград)
Семейството живее в гр. Ст.Загора и
село Дъбово ____
Ф К О Л Ю -(р . 18 12.1947 г )
жена - Станка ( Танка ) Пенева
СТЕФАНОВА
( от с. Казанка, Ст. Загорско )
( р. 12.05.1947 г . )
Семейството живее в гр. Ст. Загора
и село Дъбово.

I жена - Вана
р. 11.07 1904 г. -
РУСИ К О Л Е В Г О Р О Л О М О В
"Руси Котанката"
( р. 17.06.1905 г. - п. 13.08.1982 г. ) - 77 г.
училищен прислужник в с. Дъбово
Иванова
ЗАЯКОВА
п. 20 09 1951 г. ) - 4 7 г.
21 12 1924 г. )
©
II жена - Мона (Мома)
ЧЕРНАЕВА
( р 26.02.1906 г. -
( скл. II брак -
( нямат преродени
Мирчева
( вдовица от с. Дъбово )
п. 21 03.1971 г. ) - 65 г.
12.02.1953 г. )
деца от втория брак)
Ф Ф
Т А Н А К О Л Ю гр. Сливен И В А Н гр Казанлък П Е Н А
р 30 03.1927 г. р. 18.05.1928 г. р. 01.11 1930 г. р 12 02 1932 г.
п 29 05.1927 г. починало дете
( починало дете ) жена - Марийка
(от с. Сборище,
( р. 29.09 1931 г. )
(!)
Маркова
МИНЧЕВА
Ново Загорско)
19.09.1952 г. )
стоматолог Ф
мъж - Живко
ИВАНОВ
( р 02.09 1953 г )
Ф
жена - Янка
(от с. Енина,
10.06.1936 г. )
ел. инженер
Рачева
ДУНДОВА
Казанлъшко)
02.12.1956 г. )
©
Петков мъж - Стефан
( от гр. Бургас ) ТЕРЗИЕВ
( р. 12.04 1945 г. )
27.07.1975 г. ) (скл. брак-
Ф г
ел. инженер
В А Н Я
р. 24 06.1953 г.
гр. Бургас Р У М Я Н А
р. 22.11.1957 г.
гр. Варна ДОБРИНКА
р. 25 04.1963 г.
Недялков мъж - Милчо
(от гр. Г. Оряховица) ВЛАЙКОВ
( р. 24.06.1965 г. )
през 1980 г. ) ( скл. брак -
© 1 Ф
гр. Казанлък
Христов
( от гр. Казанлък)
през 1989)
К А Л ОЯ НА Н Е Д Я Л К О И Р И Н А Х Р И С Т О
р 16.10 1980 г. р. 12.04.1981 г. р. 01.10.1983 г. р. 18 02.1991 г.

героите светци

Recommended

Recommended

More Related Content

What's hot

What's hot (20)

Viewers also liked

Viewers also liked (12)

Similar to героите светци

Similar to героите светци (19)

More from Биляна Бенева

More from Биляна Бенева (20)

героите светци