1. ЛИНГВОСТРАНОЗНАНИЕ (ЛЗ)
• Лекционен курс
• Доц. д-р Гинка Димитрова

2. •
•
•
•
•
САМОСТОЯТЕЛНА РАБОТА
1. Съставяне на речник.
2. Изготвяне на
лингвокултурологичен коментар.
3.Лингвокултурологично изследване
под формата на есе.
4. Разработване на презентация по
определена тема.
5. Решаване на тест.

3. Първа лекция
Лингвостранознанието като научна
дисциплина. Възникване и
история на лингвостранознанието.
Лингвостранознанието в Русия,
Великобритания, Германия и
Франция

4. • ЛЗ е научно направление, съчетаващо
в себе си, елементи на езикови знания и
елементи на странознанието, т.е.
изучаване на единиците на езика,
които най-ярко отразяват
спецификата на културата,
манталитета и бита на народа.
• ЛЗ си поставя за цел да даде на
изучаващия чужд език знания, близки до
тези на носителя на езика

5. ЛЗ е свързано с :
• проблемите на обучението по чужд
език ;
• познаването на историята;
културата, нравите на чуждия
народ;
• общообразователни моменти, като
фактор за общото политическо и
културно развитие на личността .

6. • Овладяването на чужд език от начин
на просвещаване се превръща в
механизъм за развитие на
културата, в средство за
формиране на образ на света и на
човека в него. Усвояването на чуждия
език върви паралелно с
овладяването на най-важните
произведения на чуждото изкуство
и литература.

7. • Още Декарт през 1637 година е казал,
че «добре би било да се познават
обичаите на други народи, за да можем
по-добре да съдим за нашите
собствени и да не смятаме за смешно и
неразумно вскичко онова, което се
разминава с нашите навици, както
постъпват онези, които никога нищо не
са виждали; но когато човек пръска
много време за пътешествия, то в края
на краищата става чужденец в
собствената си страна».

8. • При липсата на достатъчно знание за
културата на страната, чийто език се изучава,
обучаваните могат да се превърнат в това,
което Милтън Бенет нарича “fluent fools”
(дорбе говорещи глупаци), т.е. хора,
свободно говорещи на даден език, но
неразбиращи социалното и философското
съдържание на даден език, т.е. не владеещи
онова знание, което се съотнася с културното
измерение на езика.

9. Теорията на ЛЗ е призвана да спомогне за
решаването на т.н. комуникативни неудачи.
ПРИЧИНИ ЗА КОМУНИКАТИВНИТЕ НЕУДАЧИ
• 1. Езикови .
• 2. Поведенчески – разминаване
между поведение и намерение, неумение за
слушане, невербалните сигнали не
съответстват на вербалните, неадекватност
на реакцията при дадено съобщение.
• 3. Психологически – необщителност,
затвореност, подозрителност, прекалена
емоционалност, нагласа за конфликт.

10. • 4. Културологични – разлики в
манталитетите и националните
характери, различия при възприемане
на времето и пространството,
действието на стереотипите, различия
в ценностите, несъвпадения на
културно-езиковите норми,
нееднаквото чувство за хумор,
различия в комуникативните
стратегии.

11. • Културата в търговията и експорта
• «Financial Times» от 10 октомври 1996,
•
•
статията «Преодоляване на езиковата
бариера»:•
49% от компаниите, занимаващи се с
експорт, се сблъскват с езикови и
културни бариери»
12% от компаниите са прекратили
съществуването си заради наличието на
тези бариери «…единствената пречка на
пътя на експорта – това е липсата на
езикова и културна компетентност ...»

12. • ЛЗ е типичен представител на науките, при
•
които на преден план излизат
интердисциплинарните и проблемно
ориентираните форми на
изследователска дейност.
Подобно етнопсихолингвистиката,
психолингвистиката, социолингвистиката ЛЗ
не е ориентирано към изолиран
фрагмент от знанието, то е включено в
комплексни изследователски програми с
привличане на специалисти от различни
области на знанието (културолози, етнографи,
социолози и др.).

13. • ЛЗ е антропоцентрична наука – то е
ориентирано към човешкия фактор в
езика и на езиковия фактор в човека.

14. • Първи французите през 1920 г.
благодарение на реформите на
Фуше (Кристиан Фуше – френски
политик и дипломат) въвеждат
преподаването на цивилизация и
национална култура в курсовете на
изучаване на живите езици в
университетите на Франция, а от 1950 г.
с наредба на министерството на
националното образование
преподаването на

15. • Цивилизация на уроците по чужд език
става задължително и в колежите и в
лицеите.
• Е. М. Верешчагин и В. Г.
Костомаров са считани за бащите на
ЛЗ в Русия. Те са формулирали найважния аспект на чуждоезиковото
обучение:

16. • “ Две национални култури никога не
съвпадат напълно - всяка се състои
от национални и интернационални
елементи . Съвкупността от
съвпадащите (интернационалните) и
различаващите се (националните)
единици за всяка двойка съпоставяни
култури ще бъдат различни”.

17. • Във Великобритания и САЩ:
• "Cultural Studies" или "Area
Studies " International Studies, Culture
Learning, Language and Cultural
Awareness (Learning) , които се
развиват като "British" или "American
Studies".

18. • Терминът “интеркултурна
комуникация” е използван
първоначално преди всичко за
психологичните тренинги, провеждани в
САЩ, а след това и в Европа и готвещи
участниците им да пребивават в
чужбина, да разпознават речеви и
поведенчески феномени на чуждата
култура, съотнасяйки ги с родната им
култура и адекватно да реагират на тях.

19. • След това този термин започва да се
употребява и в методиката на
преподаване на чужд език

20. • Е. Murphy (Ерин Мърфи) формулира
основите на “интеркултурното
обучение”,
• M. Byram (Майкъл Байрам) в
изследвания си по Cultural Studies
предлага разглеждането на
интеркултурното обучение като основно
съдържание на уроците по чужд език

21. • В Германия се използват термините
Interkulturellebildung ( Kulturkunde,
Landeskunde).

22. ЛЗ и близките на него езиковедски
дисциплини.
• Лингвокултурологията - разглежда
връзката между езика и духовната
култура на народа, неговата литература,
изкуство, религия, наука.
• Етнолингвистиката изучава
взаимодействието между езика и
материалната култура, бита, нравите и
обичаите на народа.

23. • Социолингвистиката изучава езика
във връзка със социалните условия на
съществуване, т.е. как влияят
социалният статус, възрастта,
културното равнище, образованието,
местоживеенето върху речевото
поведение на хората.

24. Материал и цел на изследванията
ЛЗ изследва думите и
фразеологичните единици,
означаващи културно специфични
явления и обекти (реалии ), т.е. факти
от материалния и социалния живот,
историята, характеризирани като
специфично национални.

25. • Задача на лингвостранознанието
Лингвостранознанието изследва
езика с цел разкриване на
национално-културната му
специфика.
• Задачата на ЛЗ не е само усвояване на
основите на езика и културата, а
обучение с цел адаптиране към
нова среда и култура .

26. • Важно значение има не само
запознаването с реални културни
събития , но и тяхното отражение в
съзнанието на хората и как то
може да варира в различните
култури. Последното добре се вижда
на двете схеми.

27. • К1 е “моята култура,
• К1’ – моята представа за моята
култура”
• К1’’ – “представата на другите за моята
култура”

28. • К2 – “чуждата култура”
• К2’ – “представата на другите за тяхната
култура”
• К2’’ – “моята представа за чуждата
култура”

29. • Усвояването на лингвострановедския
•
материал е важен компонент на
комуникативната компетенция .
Създава лингвострановедска
компетенция , под която се разбира
цялостна система от представи за
обичаите, традициите, реалиите на
страната на изучавания език,
позволяващи да се извлича от лексиката на
този език примерно такава информация,
каквато получават и носителите на този език.

30. • Трудности възникват основно при
обучение на активните методи на
усвояване на езика – т.е. при
обучението на писане и говорене,
при продуцирането на реч . При
това основните трудности възникват по
две причини в интеркултурната
комуникация:

31. • лексико-фразеологичната
•
съчетаемост на думите. Всяка дума
на всеки език има присъща само на
този език съчетаемост:
ср. защо ПОБЕДАТА може да бъде
одържана , а ПОРАЖЕНИЕТО да
бъде претърпяно , защо нещо играе
РОЛЯ , има ЗНАЧЕНИЕ , а
ИЗВОДИТЕ и КОМПЛИМЕНТИТЕ
ги правим .

32. • Защо английският глагол to pay , означаващ
•
•
'плащам' се съчетава с такива несъчетаеми
от гледна точка на бълг. език думи , като
attention внимание.
Защо руските съчетания крепкий чай,
сильный дождь по английски звучат като
«силен чай» (strong tea ),«тежък
дъжд» (heavy rain ) ?
Защо в българския език дъждът и снегът
валят , а в руския буквално «вървят »
«дождь, снег идëт »

33. • 2) Наличието на многозначност , т.е. на
•
•
•
•
•
•
•
•
няколко значения у една и съща дума.
записка — note,
деловая записка — memorandum,
докладная записка — report,
любовная записка — love letter,
закрытый — closed,
закрытое заседание — private meeting,
закрытое голосование — secret ballot,
закрытое помещение— indoors

34. • Руският учен А. А. Леонтиев говори
за т.н. «национални смисли ».
• Две думи в два различни езика ,
означаващи един и същи предмет в
културата на два народа и
представляващи преводни
еквиваленти , неизбежно се свързват
с нетъждествени съдържания и
това дава повод да се говори за
«национални смисли » на езиковите
знаци.

35. • Като нагледен пример може да послужи
думата «куче ». То е:
• 1) впрегатно животно при
ескимосите
• 2) свещено животно при персите
• 3) презирано животно в
индиуистския език , символ на низост

36. Втора лекция
Обект и предмет на ЛЗ

37. ЛЗ е филологическа наука. Неин ОБЕКТ са
определени езикови единици.
Нейна ЗАДАЧА е не само чрез езика да
бъде разбрана културата на народа, а да
бъдат използвани знанията за културата
(така наричаните ФОНОВИ ЗНАНИЯ) за попълно разкриване на значенията на думите и
за постигане на адекватно разбиране в
процеса на комуникацията.

38. • Съгласно лингвострановедската тория,
ПРЕДМЕТ на
лингвостранознанието е специално
подбран езиков материал,
отразяващ културата на страната ,
чийто език се изучава.

39. • Главен източник на такава информация са
•
•
•
•
•
думите и устойчивите изрази на даден език.
Особено внимание се обръща на
1) безеквивалентната лексика (думи,
нямащи съответствия в други езици);
2) митологизираните езикови единици:
архетипове, митологеми, закрепени в
езика; пословици, поговорки;
3) фразеологизмите, афоризмите;
4) национално специфичните символи;
5) стереотипите.

40. 1) Безеквивалентна лексика и
лакуни . В
Напр. цитати от националната
класика: мамино детенце, немилинедраги, изгубена Станка (в БЕ),
демократура , сполука за
България, времето е наше (в БЕ)
путевка в жизнь, “прихватизация” (в
РЕ) идр.

41. человек в футляре, лишние люди (в
РЕ); Иванушка - Дурачок
а също и лозунги и политически
текстове от новото време:

42. • Лакуните са «белите петна» в
семантиката, съдържанието на даден
език и се появяват, когато не могат да
се открият преводни еквиваленти за
думи от друг език.
• Следователно лакуната е понятие,
фиксиращо национално-културната
специфика на споставяните езици
и култури.

43. • Напр. В БЕ и в РЕ съществуват лакуните
«брат и сестра- взети заедно» (ср.
Geshwister ),
• Ср. АЕ. to case и РЕ "класть в ящик";
БЕ «слагам в чекмедже, в кутия »
• АЕ crusted и в БЕ «покрит с коричка» ;
• РЕ кулёк и англ. "small mat-bag";
• РЕ дочитать и БЕ «да дочета» в англ. "to
read to the end".

44. • 2) Митологизирани езикови
единици : архетипове, митологеми,
обредно-ритуални форми на културата,
поверия, ритуали и обичаи, закрепени
във фразеологизмите, пословиците,
образно-метафоричните единици.

45. • Архетипът (от гръцки ὰρχέτῦπος,
означаващо модел, пример)
- е първообраз ; архаични
характеристики от митологичните
образи, които присъстват във всеки
човек. Архетиповете са мотиви
и символи с изключително
голям заряд, имащо отношение
към най-дълбоките слоеве на
колективното несъзнавано.

46. • Такива архетипове като “невинно дете”,
•
•
“философски камък” , “нищи духом” се
повтарят в множество произведения.
Фразеологическото съчетание, например с
компонента “дъб”( як като дъб) се основава
на архетипа “дъб” , осмислян в някои от
библейските си образи като символ на сила
. Фразеологизмите с участието на компонента
“мечка” пък реализира олицетворяването й с
животинска сила, грубост, свирепост,
жестокост: като мечка в бърлога (поле) –
‘яростен, раздразнен, страшен’, рева като
мечка и др.

47. • В РЕ в основата на фразеологизмите с
компонента «хляб» лежи архетипът на
хляба като символ на живота, и
материалното благополучие: «есть
чужой хлеб”, “зарабатывать на хлеб”

48. Архетипове в политиката:
Маккейн – архетип на
ръкъводителя от
«Старата Америка» - не
е млад, ветеран, рязък,
твърд човек.
Вицепрезидентката: Сара
Пейлин – архетип на
«истинската
американка» многодетна майка,
прави кариера, но и се
грижи и за семейството
си

49. • Пословици и поговорки
Пословиците като стереотипи на народното
съзнание:
БЕ - Пременил се Илия, погледнал се — пак у
тия; С питане и до Цариград се стига; Парен
каша духа
РЕ - Язык до Киева доведет
АЕ - every dog has his day - БЕ И на нашта
улица ще изгрее слънце; РЕ будет и на нашей
улице праздник
fight fire with fire — БЕ клин клин избива, РЕ
клин клином вышибают;
НЕ - Ost und West, daheim das Best – РЕ В
гостях хорошо, а дома – лучше

50. • 3) Фразеологичен фонд на езика – в
тях “най-ясно се проявяват
националните своебразия на
фразеологичния състав на езика, тъй
като носят в себе си специфично
народностни образи:
• БЕ сиромашко лято – ‘последните топли
дни през есента’; връщам китката –
‘развалям уговорката’; развявам поли –
‘шляя се, скиторя’ и др.
• РЕ - кашу маслом не испортишь, дело в
шляпе, душа в пятки ушла

51. ДВА САПОГА ПАРА
Two boots make a pair.

52. ДУША УШЛА В ПЯТКИ - One's soul has gone into one's heels.
Someone is greatly alarmed by what is happening or anticipated to
happen; terribly frightened.

53. ЕХАТЬ ЗАЙЦЕМ
To ride as a hare.
To travel without paying for a ticket.

54. • АЕ - to be able to carry coals to
Newcastle – букв. «да возиш въглиша
в Нюкасъл» (т.е. Да носиш нешо
някъде, където то е и без това
предостатъчно; Нюкасъл - център на
добивната промишленост – на
въглища ; РЕ - ехать в Тулу со своим
самоваром)
• НЕ Die Augen offen haben (offen
halten) – БЕ отварям си очите (на
четири); РЕ быть начеку, глядеть в
оба

55. •
•
•
4) СИМВОЛИ
Символът – това е знак, т.е. всеки предмет,
явление, словесен или пластичен образ,
които имат смисъл, отличаващ се от
собственото им съдържание. Именно това
друго значение е ценното в символа.
Значението на символите изразява
значимостта, ценността на определени
явления както за отделния човек (при
индивидуалните символи), така и за малките
или големите групи от хора, за народите и
човечеството като цяло.

56. • Например РОЗАТА не е просто цвете. Тя е и
•
•
специфичен символ.
Като древен символ розата означава
съвършенство. Тя символизира купата на
живота, душата, сърцето, любовта и в този
смисъл носи в себе си емоция, артистичност,
чувствителност, духовна и физическа
красота.
В християнската иконография розата е
символ на Христовите рани. Поради връзката
си с пролятата кръв розата често е символ на
възкресение, възраждане.

57. • За България розата е олицетворение на
стара културна технология, която е
типична за страната, а именно
производството на розово масло от
характерната маслодайна роза, която
вирее у нас. В този смисъл знакът носи
в себе си типично българска традиция .

58. Кампания “Сомволите на
България”
• От хилядите предложения, получени от обществен съвет в
•
•
•
•
•
състав:
Божидар ДИМИТРОВ, Божидар ДАНЕВ, Вили КАЗАСЯН, Георги
ИВАНОВ, Георги КИТОВ, Лили ИВАНОВА, Радосвет РАДЕВ,
Максим МИНЧЕВ, Мила САНТОВА, Нешка РОБЕВА, Никола
ИНДЖОВ, Николай ОВЧАРОВ, Румен ДРАГАНОВ, Румяна
МИХНЕВА, Стефка КОСТАДИНОВА, Лъчезар ДИМИТРОВ,
Теодосий СПАСОВ, Албена ДЕНКОВА, Елица ТОДОРОВА,
Стоян ЯНКУЛОВ, Греди АССА, Мария ИЛИЕВА, Васил
НАЙДЕНОВ, Валери ТОДОРОВ, Валя БАЛКАНСКА, Христо
МУТАФЧИЕВ, Димитър БЕРБАТОВ
избра по 11 символа във всяка от трите категории, за които
българите гласуваха:
Културно-историческо наследство;
Природни забележителности;
Храни и напитки.

59. Кампания “Сомволите на
България”
• 1. Седемте Рилски езера

60. Кампания “Сомволите на
България”
• 2. Чудните мостове в Родопите

61. Кампания “Сомволите на
България”
• 3. Триградското ждрело

62. Кампания “Сомволите на
България”
• 4. Балкана

63. Кампания “Сомволите на
България”
• 5. Белоградчишките скали

64. Кампания “Сомволите на
България”
• 6. Еделвайс

65. Кампания “Сомволите на
България”
• 7. Мелнишките пирамиди

66. Кампания “Сомволите на
България”
• 8. Минералните извори

67. Кампания “Сомволите на
България”
• 9. Резерватът Сребърна

68. Кампания “Сомволите на
България”
• 10. Побитите камъни

69. Кампания “Сомволите на
България”
• 11. Пещерите в България

70. Кампания “Сомволите на
България”
• 12. Кирилицата

71. Кампания “Сомволите на
България”
• 13. Боянската църква

72. Кампания “Сомволите на
България”
• 14. Несебър – стария град

73. Кампания “Сомволите на
България”
• 15. Българската роза и розовото масло

74. Кампания “Сомволите на
България”
• 16. Исторически хълм Царевец

75. Кампания “Сомволите на
България”
• 17. Мадарския конник
•

76. Кампания “Сомволите на
България”
• 18. Мартеницата

77. Кампания “Сомволите на
България”
• 19. Рилския манастир

78. Кампания “Сомволите на
България”
• 20. Българският фолклор

79. Кампания “Сомволите на
България”
• 21. Нестинарите

80. Кампания “Сомволите на
България”
• 22. Ритон от Панагюрското златно
съкровище

81. Кампания “Сомволите на
България”
• 23. Киселото мляко

82. Кампания “Сомволите на
България”
• 24. Шопската салата

83. Кампания “Сомволите на
България”
• 25. Бялото саламурено сирене

84. Кампания “Сомволите на
България”
• 26. Баницата

85. Кампания “Сомволите на
България”
• 27. Виното Мавруд

86. Кампания “Сомволите на
България”
• 28. Ракията

87. Кампания “Сомволите на
България”
• 29. Боб чорбата

88. Кампания “Сомволите на
България”
• 30. Лютеницата

89. Кампания “Сомволите на
България”
• 31. Кюфтето и кебапчето.

90. Кампания “Сомволите на
България”
• 32. Питката с шарената сол

91. Кампания “Сомволите на
България”
• 33. Луканката

92. • Пример за национално маркиран
символ е конят , той се свързва с
небесното начало и слънцето в
българския фолклор. Конят е основен
атрибут на многобройни релефи на
тракийското божество - тракийският
конник Херос.
• За прабългарските племена конят е
бил свещено . Конят е символ на
небето, обожествявано като Тангра .

93. В РЕ «свинята» е символ на нещо
низко, подло и грубо, използва се за
характеристика на мръсен, немърлив
човек.
В корейския език «свинята » е символ на
богатство и щастие.

94. 5. СТЕРЕОТИПИ
• Стереотипът може да се разглежда като
•
•
носител на колективни представи.
За първи път терминът стереотип е
използван от класика на американската
журналистика Уолтър Липман през 1922 г.
в книгата “Общественото мнение”.
Под стереотип Липман разбира особена
форма на възприемане на околния свят,
оказваща влияние върху данните,
получавани от нашите сетива и то преди
тези данни да стигнат до нашето съзнание.

95. Стереотипи
• Според Липман човек се опитва да
разбере околния свят, като създава
«картина на света в своята глава»
за явленията, които наблюдава. Т.е.
човек вече има ясна представа за
повечето от нещата още преди да се
сблъска с тях в живота.

96. Стереотипи
• Подобни представи-стереотипи се формират
под влияние на културното обкръжение на
хората. «В повечето случаи ние не първо
виждаме, а след това да даваме
определение на явленията, а първо
определяме за себе си някакво явление и
след това го наблюдаваме. В цялата
обърканост на външния свят ние улавяме
онова, което ни натрапва нашата култура и
имаме очевидната склонност да
възприемаме тази информация под формата
на стереотипи».

97. Стереотипи

Липман пише за това, че
стереотипите толкова устойчиво се
предават от поколение на
поколение, че често се приемат като
даденост, реалност, биологичен
факт.

98. Стереотипи



Степента на възприемане на
стереотипите варира. Ако личният опит
противоречи на стереотипите:
1. Хората, които са инертни , нямат
стимул за промяна на възгледите си, или
не забелязват това противоречие, или го
смята за изключение, потвърждаващо
правилото, и го забравят.
2. Възприемчивите и любознателните
хора при сблъсък на действителността
със стереотипите, променят своето
възприемане на околния свят.

99. СТЕРЕОТИПИ

Липман представя метод, с
помощта на който обществото се
опитва да категоризира хората ,
като слага щампа на базата на
някои характеристики (Пример за
това са представите у българите за
представителите на отделните
народи: немците са педанти,
гърците са хитри и др.)

100. 


Липман разграничил четири аспекта
на стереотипа :
1) стереотипите винаги са по-прости
от реалността – и най-сложните
характеристики стереотипите побират в
две-три изречения;
2) хората възприемат
стереотипите (от познати, от
средствата за масова информация и
др.), а не ги формулират сами от
собствения си опит.

101. Стереотипи

Американските учени Д. Кац и К. Брейли
през 1933 г. разработват методика за
изследване на стереотипите.
Интервюират се 100 студенти от
пристънския университет за определяне
на типичните черти на 10 етнически групи
((афро-американци, немци, евреи,
италианци, англичани, ирландци,
американци, японци, китайци и турци).

102. Стереотипи






Повечето от студентите в Принстън
смятат, че:
турците за жестоки, коварни и неверни;
италианците са артистични, страстни и
импулсивни;
чернокожите са суеверни, мързеливи и
безгрижни;
японците са интелигентни, трудолюбиви
и прогресивни;
евреите – за хитри и користолюбиви.

103. Стереотипи


На базата на този експеримент Кац
и Брейли правят следния извод:
Етническият стереотип е
устойчива представа , която
малко се интересува от реалиите,
които се стреми да изрази. Тя
произтича от присъщото на човека
свойство първо да определя
явлението, а след това да го
наблюдава и анализира.

104. Стереотипи




В края на 40-те години по инициатива на
ЮНЕСКО се провежда широко изследване за
разкриване на това:
1. Как представителите на дадена страна
възприемат другите народи;
2. Кои фактори определят това възприемане
на света.
Анкетата е проведена в : Австралия, Англия,
Германия, Франция, Италия, Холандия,
Норвегия, САЩ. От 13 определения се избират
онези, които характеризират руснаците,
американците, англичаните, французите,
китайците и тях самите. Разликата между
положителните и отрицателните характеристики
се определял като «знаменател на
дружелюбност».

105. Стереотипи

Една от основните критики към
стереотипите е, че в повечето
случаи те са фундаментално
погрешни, защото подценяват
вътрегруповата и надценяват
междугруповата вариация. Д.Т.
Кембъл очертава четири области, в
които стереотипите не отразяват
точно характеристиките на групата:

106. Стереотипи



придържащите се към стереотипа приемат, че
той възниква вследствие на истински
характеристики на групата и не осъзнават, че
самите те могат да му влияят;
не се оценява и не се осъзнава припокриването
между групите;
прави се допускането, че различията между
групите възникват от характеристиките на
групата, а не от ситуационните условия или
факторите на средата (това е особено вярно за
стереотипите, основани на цвета на кожата – те
са бедни, защото са мързеливи);

107. 

3) стереотипите са лъжливи в по-голяма
или по-малка степен . Те винаги приписват
на конкретен човек черти, които той трябва да
притежава само поради принадлежността си
към определена група;
4) стереотипите са много устойчиви –
даже когато хората се убедят в това, че
стереотипът не съответства на
действителността, те не са склонни да се
отказват от него, а твърдят, че изключението
само потвърждава правилото

108. Стереотипи за
българите

Какво прави българинът? Нищо,
почива си, не бърза заникъде. Такъв
стереотип за мъжете от България имат
младите поляци на възраст от 19 до 30
години. Данните са от изследване
"Стереотипи за българите в очите на
младите поляци" на Малвина Беднарек,
докторант в института по
литературознание на университета в
полския град Лодз.

109. Стереотипи за
българите

Анкетата е била от 24 въпроса в две
групи и са се отнасяли до
българина, наречен в допитването
Иван и българката Мария. Поляците
е трябвало да дадат произволни
отговори на въпроси от типа "Иван е
от България, значи е..." или "Мария
е българка, но въпреки това..."

110. Стереотипи за
българите вид, темперамента и
Обобщения за външния





образованието на Иванчо и Марийка:
Събирателният образ на българския мъж
показва
- не много висок тъмнокос субект с горещ
темперамент;
- нервак, дори налитащ на бой ;
- Иванчо е широко скроен, безгрижен, малко
безотговорен, а като не типични за него черти се
посочват вежливостта и учтивостта.
Изключенията влизат в отговора "Въпреки, че е
от България, той знае как да се държи".
Стереотипният българин пуши много, пие
ракийка и кафе, редувайки ги, обича музиката и
пеенето - изобщо - обича живота.

111. Стереотипи за
българите

Като цяло за българската жена има
по-положителна представа. Тя е
весела, добър приятел, поддържана
и добре облечена, но понякога
кавгаджийка. 80 процента от
запитаните обаче, без да са
насочвани в отговора са съобщили,
че българката умее да се носи
секси.

112. Стереотипи за
българите


И при Иванчо, и при Марийка смесицата на
весел дух и агресия се приема като част от
балканския темперамент. Любопитна е
представата за българката, че може всичко умее както да плете с куки, така и да поправи
автомобил. Според сламенорусите анкетирани
се оказва, че Марийка не носи обувки на ток, а
като цяло славяните край Висла ни смятат за
необразовани хора, които не владеят чужди
езици.
Голяма част от стереотипите за българите се
дължат на образи, създадени от средствата за
масово осведомяване, коментира пред
"Монитор" Малвина Беднарек.

113. Стереотипи за
българите






Според руснаците:
- патриоти ; патриотизъм – особено местен –
гордеят се със своя град, село и т.н.
- българите обичат хумора , обичат да се
шегуват и да разказват вицове;
- мъжете са темпераментни като испанците,
италианците и латиноамериканците;
- не се отличават с точн ост;
- мудност , не обичат суетата и прибързаността;

114. Стереотипи за
българите





- обичат да осмиват собствените си
недостатъци (особено в анекдотите си);
- имат ниска самооценка , въпреки че обичат
да говорят за световноизвестните българи;
- лукави са , макар че могат да изглеждат
наивни като деца;
- патриархалност – важна, ръководна роля на
мъжа в семейството;
- българските мъже са доста инфантилни
и в зряла възраст разчитат на мнението на
майка си;

115. Български стереотипи

Социологическите изследвания от периода
1990-2001 г. показват, че в България се
наблюдават значително силни предразсъдъци
към традиционните малцинства в страната евреите, турците, помаците и най-вече към
ромите. От изследванията след 2007 г. обаче се
вижда, че има намаляване на социалните
дистанции и съответно повишаване на
склонността на българите да приемат като
съседи, съкварталци или колеги повечето от
тези групи.

116. Български стереотипи

Най-отхвърляни всички групи с
африкански произход независимо
дали са наистина от Черна Африка, или
са граждани на страни от ЕС, или са
афроамериканци - т.е. от САЩ, Канада.
Те винаги са в дъното на социалните
скали. Сред най-неприетите са и
мюсюлманските имигрантски общности араби, кюрди, албанци.

117. Български стереотипи

Най-добре приети като цяло са гражданите на
ЕС, мислени като принадлежащи към бялата
раса. Те са възприемани като "възпитани",
подсилено от "цивилизовани", умни и богати,
подсилено от "с висок стандарт на живот". Много
са малки социалните дистанции и по отношение
на руснаците. Макар че водещ стереотип за тях
е, че са "пияници", те биват смятани за "весели",
"братушки" и "освободители". Любопитно е, че
те са единствената група освен българите,
спрямо която се появява стереотипът "красиви".

118. Български стереотипи

Интересен е и случаят с японците спрямо тях няма негативни
стереотипи, те са изключително
добре приети, когато става дума да
работим или учим заедно с тях. Но
не и като хора, с които можеш да
направиш семейство - по този
показател са като китайците и
ромите

119. Български стереотипи


Основният стереотип за гърците е, че са хитри и
коварни, но и представители на древна култура.
Появява се и стереотипът, че са лоши,
подсилено от определения като високомерни и
скъперници.
Румънците възприемаме като съседи, "цигани",
крадливи. Два други негативни стереотипа са,
че са измамници и далавераджии. Но румънците
са единствените, за които съществува
стереотипът, че са "като нас".

120. Български стереотипи
• На сърбите, както и на македонците
гледаме като на съседи, добродушни,
весели и купонджии, но и
националисти. Вероятно заради
косовската криза спрямо сърбите се
появява асоциацията "война", което
обаче липсва в стереотипа за
македонците.

121. Български стереотипи
• Стереотипът, с който българите мислят за
себе си (т.нар. автостереотип), съществено
се е променил спрямо преди. Сега на преден
план изпъкват множество положителни
характеристики - че българите са
трудолюбиви, гостоприемни, добродушни,
умни. Но се запазва и водещият стереотип,
че са завистливи, макар и да е по-слабо
изразен от изброените положителни
стереотипи. Всъщност българите на всички
намират кусури, дори на самите себе си.

122. Български стереотипи
• Някои стереотипи са устойчиви, като се имат
предвид предишни изследвания. Но има и
промени в обобщения образ на отделни
етнически малцинства. При турците
например водещият преди стереотип е бил
"религиозни фанатици". Днес той значително
е изгубил силата си. Негативните
"отмъстителни" и "жестоки" са изчезнали и са
заменени от стереотипите "трудолюбиви" и
"търговци"

123. Български стереотипи
• При ромите обаче стереотипите са устойчиви •
•
определенията "крадливи", "мръсни" и
"необразовани" запазват водещата си позиция.
Известна промяна се наблюдава в образа на
арменците. В началото на прехода са смятани за
"възприемчиви, културни, дейни и кротки", докато
днес са определяни като "хитри, скъперници,
търговци, дружелюбни и весели".
По отношение на евреите се запазват основните
стереотипи. Те са възприемани като "богати", "умни"
и "хитри". Нов момент спрямо предходните
изследвания е стереотипът, че са "скъперници".

124. Българите за турците
• КАКВО БЪЛГАРИТЕ СИ МИСЛЯТ ЗА ТУРЦИЯ
•
И ТУРЦИТЕ:
1. Турците са кръвожадни и жестоки;
2. Ние (българите) сме мързеливи, защото
турците са ни научили на тази ориенталщина;
3. Турция е изостанала ислямска държава;
4. Турците са набожни;
5. Жените в Турция нямат права и са длъжни
да носят забрадки;
6. Българските турци са нелоялни граждани,
които искат да разрушат страната ни;
7 . Турция е нова икономическа сила;
8 . Oсманската империя жестоко потиска
поданиците си;

125. Българите за турците
• 9 . Българите са робско племе;
1 0 . Ердоган е велик политик;
1 1 . Турция не бива да влиза в ЕС;
12 . Мръсно е по улиците, защото сме го
наследили от империята;
1 3 . Българките са красиви, туркините – не;
1 4 . Турция е най-голямата опасност и враг на
България;
1 5 . Мъжете в Турция се събират в
кафенетата, докато жените домакинстват;
1 6 . „Листопад“ е тъп филм / “Листопад“ е
велик филм;

126. Българите за турците
• 1 7 . Tурция иска да откъсне Кърджалийско от
България;
18 . Мъжете нареждат на жените какво и как
да правят/обличат;
19 . Туркините са дебели и всички могат да
танцуват кючек;
2 0 . Турците са дебели и миризливи;
2 1 . Всички боклуци на пазара идват от
Турция;
2 2 . Турците са похотливи и щипят
чужденките по улиците;
23 . Каква архитектура в Турция? Там всичко
е джамии!

127. Българите за турците
• 2 4 . Турците не могат да спят, докато
не те прекарат в бизнеса;
25 . Няма такова нещо като турска
кухня. Т е свинско не ядат! И
кюфтетата са наши!
26 . Всички исторически паметници са
разграбени от османските орди;
27 . Има постоянен заговор, който цели
възвръщането на турската власт върху
българските територии. Ще видите вие
като започнем да се забраждаме и да
учим турски;

128. Българите за турците
• 28 . От къде тази развита
текстилна индустрия, като ходят
или само с шалвари, или
забрадени?
29 . Българските турци не са
никакви турци;
3 0 . Помаците са турци;
31 . Няма нищо по-хубаво от
турския ол инквузив;
32. Хубаво момче, ама турче!

129. Карта на стереотипите
• " Да окарикатуриш
предразсъдък е
благородна идея." Така
обяснява българинът Янко
Цветков , създателят на
европейски карти на
предразсъдъците. Той е
графичен дизайнер,
илюстратор и фотограф,
работи от няколко години
на Запад. Доскоро
живееше в Лондон, но
неотдавна се п ремести в
Испания .

130. Картата «Там, където живея»
• За нея 33-годишният българин Янко е бил
провокиран от газовата криза между Русия и
Украйна през миналата година. Русия на
тази уникална карта е определена като
“Параноидна петролна империя”, Украйна
като “Крадци на газ”. Другите четири
варианта на класическите политикогеографски карти са видените европейски
страни през погледа на французите,
българите, германците и италианците.

131. Националните стереотипи в
българската фразеология
• Думите, които обозначават националности –
т. нар. етноними – са неизменна част от
езика. Употребата им е тясно свързана с
международните контакти и в известна
степен се обуславя от различията между
народите и културите. Етнонимите, които
влизат в състава на фразеологични единици,
често имат ироничен или негативен нюанс в
значението си. В такива случаи обикновено
става дума за съседни държави или за
народи, които са имали тесни контакти в
исторически план.

132. Националните стереотипи в
българската фразеология
• Фразеологията е синтезирала в себе си
огромна етнокултурна информация.
Във фразеологията е кодирана
съществена част от културната памет
на всяка езикова общност.

133. Националните стереотипи в
българската фразеология
• 1. Етноними, които изразяват негативно-оценъчно
•
отношение към определени национални черти и
особености – азиатски разкош – станало арицателно
за луксозен начин на живот, азиатски нрави и
азиатска жестокост – нарицателни за необузданост и
агресия, албански реотан – неспособност за бързо и
правилно разбиране, арменска визита –
родължително оставане на гости, арменска уста –
човек, който много се хвали и преувеличава,
амохвалко, въртя се като обран евреин – озъртам се
неспокойно

134. Националните стереотипи в
българската фразеология
• изпаднал германец – човек, който
•
живее в нищета или човек с неугледен
външен вид; ако ще турско да стане –
каквото ще да става, на всяка цена,
минавам като през турски гробища –
вървя без да поглеждам никого.

135. Националните стереотипи в
българската фразеология
• Към тази подгрупа се отнасят и други
популярни изрази от по-късен период
като номерът на китайката – хитър,
подъл, коварен номер, гърците са поголеми турци от турците – деспотично
отношение, като абориген, като
индианец, гледам като индианец
пишеща машина – синонимни изрази,
които обозначават човек, който трудно
борави с техниката.

136. Националните стереотипи в
българската фразеология
• като руски мужик – инертност,
тесногръдие, традиционализъм,
употреба на голямо количество
алкохол, руска партенка – очевидна
лъжа, измислица, пиян като казак –
много пиян

137. Националните стереотипи в
българската фразеология
• 2 Етноними, които изразяват отношение към
националния бит , начин и условия на живот –
към тази подгрупа се отнасят следните традиционно
установени и посочени в речниците фразеологични
единици: оплачи се на арменския поп – безполезно
оплакване, тъй като човекът не е в състояние да
помогне, имаш много здраве от арменския поп –
израз на несъгласие, сибирски мраз / студ – голям
студ, еврейски вестник – печени солени тиквени
семки, които евреите много обичали да ядат и това
било занимание подобно четенето на вестник,
индианска нишка – в колона един след друг.

141. Американската карта
• Картата „Европа според САЩ“показва
„истинското лице“ на руснаците, които
са „комуняги“. България и Румъния са
страната на Дракула , докато Германия
е „Държавата на мръсното порно“.

147. Френската карта
• Фокусира вниманието ни върху англичаните,
които са „убийци на девственици“,
италианците са „шумният приятелски народ“,
Русия е „Наполеонов блян“, а германците са
„най-добрите приятели“. Последните, които
дълго време са били жестоки врагове на
Франция, бяха си изгладиха отношенията,
докато не се появи въпросът с…
българските и румънските роми .
„Братята“ цигани винаги са били перфектни в
това отнишение – те са царете на
безпорядъка, кавгите, кражбите, съсипаните
взаимоотношения

148. Френска карта
• Според французите, поляците са
„водопроводчиците“ на Европа, Унгария
е озаглавена като „Сарколенд“, гърците
са „шумните космати хора“, а турците
определено не са европейци. А
съседите ни, румънците, са „бедните
братя“, докато македонците и ние сме
„бедните диваци“.

157. Българска карта
• Естествено, Русия е „Големият брат“, който
винаги ни пази, Украйна е „Урхаймат“
(нашата прародина), гърците са „трошачите
на чинии“, а румънците са „бедните съседи“.
Германия за нас е „Федерална република
Фолксваген“, Франция е „Сирена и други
парфюми“, а Италия е „Спагетия“. Швеция е
обозначена с простичкото „АББА“,
Финландия – „Нокиа 1100“, а Унгария е
„Страната (раят) на порнозвездите“. Макар
Турция да е обозначена от нашия сънародник
като „Капалъчаршия“.

158. Метафори и образи на езика – те са структури,
помагащи да бъдат разбрани процесите на
възприемането на света от човека.
Метафоричните модели в основата на
осмислянето на институцията на президента в
Русия и САЩ.:
Руският президент се разглежда като монарх,
цар, самодържец, император, повелител на
големите и малките народи, като Божи помазаник,
носител на свещената власт.
В САЩ доминиращият в американското съзнание
модел е: “Президентът е мениджър ”, нает да
управлява икономическа компания с названието
САЩ., а

159. • В БЕ широко се използват такива
политически метафори, като:
• “ буре с барут” (за Балканите);
• Нова Европа , Солунската митница
(символ на лесна печалба, основаваща
се на политическа власт) и др .

160. • Стилистичен строй на езика , т.е.
съотношението между литературния
език и другите форми на неговото
съществуване (разговорен език,
диалекти) - взаимоотношението между
литературния език и нелитературните
форми в зависимост от развитието на
културната история на обществото, на
неговата писменост, литература,
мироглед и др.

161. • Речевото (в по-широк смисъл –
комуникативното) поведение . Във всяка
култура поведението на хората се регулира
от представите за това как трябва да се
държим в стереотипни ситуации в
съответствие със социалните роли.
• Статусът на децата е обикновено подчинен
на този на възрастните – от децата се
изисква подчинение по отношение на
последните.
• Статусът на жената се отличава от статуса
на мъжа и затова от тях се очаква
изпълнение на роли в съответствие с
определените статуси.

162. • Областта на речевия етикет – това
са социално определените правила на
речево поведение , характерни за
дадена култура и нация (напр. при
запознанство, при водене на разговор в
зависимост от обстановката и
социалните роли на участниците в
диалога)

163. • Наблюденията върху
съвременните славянски езици
например, според Г. Бакърджиева
свидетелства за обща тенденция към
опростяване на речевия етикет
(с изключение на т.нар. протокол).

164. • Еталоните – това е онова, в което
•
•
•
•
образно се измерва светът. В езика те
съществуват като устойчиви
сравнения:
БЕ - глупав като овца; умен като гъска (
ирон. ); наперен като петел; надувам се
като мисирка.
РЕ - весел как птичка, злой как волк,
собака, сыт по горло, влюблен по уши
АЕ – as happy as a lark , as black as sin
НЕ - Als Esel geboren, als Esel gestorben

165. Благодаря!