2. ВЪЗПИТАНИЕ НА РОДИТЕЛИТЕ........................................................................................................................................... 1
БИХ ИСКАЛ ДА ВИ КАЖА... ............................................................................................................................................... 3
ЛЕКАРСТВО ЗА ДУШАТА ................................................................................................................................................... 7
СЕМИНАР........................................................................................................................................................................ 15
ТЕСТ ЗА ЛЮБОВ .............................................................................................................................................................. 23
ВЪЗГОРДЯВАНЕ .............................................................................................................................................................. 28
ЕНЕРГИЯТА НА ЛЮБОВТА............................................................................................................................................... 38
КОНФЛИКТИ................................................................................................................................................................... 42
ХОМЕОСТАЗА НА ДУШАТА ............................................................................................................................................. 44
ВЪЗПИТАНИЕ НА ДРУГИТЕ ............................................................................................................................................. 54
ЗАПОВЕДИТЕ ЗА БЛАЖЕНСТВО ...................................................................................................................................... 66
ФИЗИОЛОГИЯ НА ИЗКУШЕНИЕТО.................................................................................................................................. 68
ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА ............................................................................................................................................ 75
ПРОЩАВАНЕ НА ГРЕХОВЕТЕ........................................................................................................................................... 88
НОВОТО МИСЛЕНЕ......................................................................................................................................................... 93
3. Тази книга не е учебник по медицина.
БИХ ИСКАЛ ДА ВИ КАЖА...
Всеки от нас иска да стане щастлив, и то колкото се може по-бързо. При това за мнозина щастието е просто липса
на отрицателни емоции. Колкото повече положителни емоции получава човек, толкова е по-щастлив - в това са
убедени повечето хора. За това, че щастието включва не само сбъдване на желанията, но и отказ от тях, мнозина не
се замислят. А нали щастието -това е любов, която съществува в две противоположности!
Да си представим, че човек сяда на маса, отрупана с вкусна храна, и започва да обядва. В този момент той
изпитва приятни емоции. Но ако поглъща храната, без да спира, положителните му емоции постепенно ще започнат
да се превръщат в отрицателни, а ако не спре навреме, той ще получи преплитане на червата и може да умре. На
всички е известна простата истина: трябва да ставаш от масата леко гладен, тоест отказвайки се от удоволствието,
докато то все още не е достигнало пика си. Но за мнозина отказът от удоволствието е еквивалентен на неприятност.
Всички световни религии призовават към въздържание и отреченост, опитвайки се да уравновесят човешкия
стремеж към непрекъснати положителни емоции. Сега, когато религиите слабеят, в света се формира общество на
потреблението. Днес главният девиз за мнозина - това е непрекъснатото търсене на удоволствия. Младежта, за
която обществото е забравило, се развива сама по себе си, опитвайки се да бъде щастлива, да създава семейства. Но
загубата на нравствени ориентири и правилно възприемане на света често става непреодолимо препятствие за
възникването и поддържането на семейство.
^Разбирам, че на хората им се иска да получат няколко грамотни съвета и да направят себе си здрави и щастливи. Но
сега ще дам примери, които доказват следното: никакъв, дори най-грамотен съвет не работи, ако човек няма
правилен мироглед. Непълноценната картина на света води до нарушаване на висшите закони и уврежда душата на
човека. Висшите вселенски закони са отразени в заповедите, зашифровани са в свещените книги. Без тях би било
невъзможно появяването и съществуването на днешната цивилизация.
Главният принцип на Вселената - това е абсолютното единство и любовта, като символ на това единство.
Повишената привързаност към благата на обкръжаващия ни свят ражда вътрешна агресивност и води до отричане от
любовта. За това съм писал в предишните книги. Много хора, основавайки се на моите изследвания, са се опитвали
да променят характера си. Те са започвали да се променят и даже са успявали да преодолеят тежки болести. Тогава
решавали: трябва да прощаваш на всички и ще бъдеш здрав, и свели до това целия си мироглед. Но прощаването -
това е само първата стъпка към любовта.
Спомням си разговор с една млада жена. Обикновено на преглед идват с тежки проблеми, а тази жена просто
искаше да разбере за състоянието си.
- Много сериозно работих над себе си и се опитвах да се променя - каза тя.
- Страховете и унинието ми изчезнаха. Научих се да се осланям на Божествената воля. В душата ми се появи лекота,
усещане, че се рея над неприятностите. Струва ми се, че и потомците си успях да пречистя със състоянието си.
Кимнах:
- Резултати има, но в този момент трябва да ви огорча. Имате сериозен проблем. Това нанася вреда на потомците ви
до трето-четвърто коляно.
- Поклонение на идеалите навярно? - бързо попита пациентката.
Гледах я и мълчах. После след дълга пауза отговорих:
4. -Не, пиянство. ПИХТЕ ЛИ вчера-завчера? Тя не отговори веднага:
- Да, снощи бях в компания, но пих само сухо вино.
- И колко?
- Ами, около бутилка и половина.
- Така, искам да ви кажа, че увлечението по алкохола отрицателно влияе не само върху тялото, но и върху
душата. Протича разрушаване на духовните структури, отговорни за отношенията между хората. За поддържане на
отношенията постоянно трябва да се изразходва тънка енергия. Тази енергия отива за формиране не само на
отношенията, но и на бъдещите деца. Особено опасно е да пие млада жена. Увлечението по алкохола може да
доведе до това, че при бъдещите й деца ще страда пикочно-половата система, семейните отношения и съдбата.
Затова днешната пропаганда на бирата и алкохола се явява всъщност стерилизация на страната.
Младежта свиква да общува помежду си, само поемайки алкохол. Негативните резултати от това се проявяват
понякога след много години. Но бъдещите деца убива не само изобилието на алкохол. Неотдавна диагностирах
млад мъж. Той имаше много силна програма за самоунищожение. Това можеше да навреди на душите на
потомците му до седмо коляно и беше свързано с поклонение на най-високите чувства. Налице беше поклонение на
идеалите в най-лош вариант. Разрушаването на чувството на любов, във връзка с повишената привързаност и
агресивност, може да се предава от родителите, а може и да е резултат от неправилния мироглед или начин на
живот. За всеки случай се опитах да изясня причината.
Оказа се, че тя беше свързана на първо място с начина на живот, и по-конкретно с увлечението по секса.
Отначало не можех да разбера защо увлечението по секса може да убива потомците до седмо коляно, но след това
картината се изясни. Сексът - това не е само удоволствие и наслада, главната му функция е осигуряването на
бъдещето, появата на потомци на бял свят. По такъв начин в него има едновременно материално и духовно
наслаждение. Но ако човек не се е научил да обича, тогава поклонението на висшите чувства го довежда до
непоносимост на краха им. Човек се лишава от бъдеще, а много често и от потомци. Ако потомците му все пак се
появят на бял свят, те са с непълноценно бъдеще. Така че всеки, който се увлича по еротиката и порнографията,
постоянно преживява бурни романи - това е човек, шансовете на който да има здраво потомство са силно намалени.
- Кажете, а съвременните нудисти, които искат да са по-близо до природата и й подражават, имат ли някакви
нарушения? - пита ме жената.
- Разбира се - отговарям аз.
- Ако при тях, като при елените, периодът на съвокупляване беше веднъж в годината, тогава подражанието на
природата щеше да е нормално. Но при човека този процес тече постоянно. Неотдавна чуждестранни учени
установиха, че ако жената носи подчертано еротично облекло, хормоналните претоварвания могат да я доведат до
безплодие. Същото се случва и с нудистите. В този момент в такова положение се намира цялата ни страна. Това,
което постоянно се демонстрира по екраните на телевизорите за повишаване на рейтинга и за печалба, на външен
план изглежда като развлечение, а на подсъзнателен - като катастрофа.
Нито едно общество с разрушена култура не оцелява. Това е опитът на историята. Културата се формира дълго, а се
разрушава бързо. Понятието за култура на отношенията и семейството в Русия сега практически отсъства. А опитите
да се създаде семейство при липса на правилен мироглед и при дълбочинно неблагополучие в душата, могат да
завършат трагично.
Ето една от многото истории. Младо момиче имало проблеми с мъжете, отношенията се изграждали трудно. В края
на краищата се завързал роман с младеж, на който тя много се харесала. След няколко месеца тя престанала да го
харесва, но когато решила да се раздели с него, той не й позволил да го направи. Той я умолявал, убеждавал я да
остане с него, даже започнал
да я плаши със самоубийство. Тя го съжалила и продължила отношенията. Но всеки път, когато възниквала заплаха
от раздяла, той крещял, че ще убие себе си. Родителите на момичето се обърнаха към мен с въпрос какво да правят.
5. Първото, което трябва да се разбере: поведението на престъпника се определя от състоянието на жертвата. Ако
младежът има такава агресивна външна привързаност, значи при момичето са много силни вътрешното поклонение,
привързаността, ревността и, съответно, агресията към мъжете. Поклонението на човешкото рано или късно
довежда до разрушаването му.
- Ситуацията с дъщеря ви доказва, че подсъзнателната привързаност към мъжете, секса и семейството при нея е
критична -казах на родителите. - Ако нищо не се промени, шансовете й за Създаване на семейство и поява на здрави
деца са минимални. Така че вие и дъщеря ви трябва сериозно да помислите за промяна на характера и мирогледа
си.
Второ, не трябва да се играе по свирката на шантажиста. Ако се приемат условията му, това ще засили
привързаността в душата му и в душата на дъщеря ви. Това означава, че той ще стане още по-агресивен външно, а тя
по-агресивна вътрешно. Да се допуска това е крайно нежелателно. Или да замине за друг град, или да се опита да се
договори с младежа. Но, разбира се, това е само чисто външно решение на проблема. Ако момичето не се промени
дълбочинно, то скоро ще получи неприятност в друга форма."
Половин година по-късно родителите ми разказаха какво се случило после. Веднъж дъщеря им се прибирала вкъщи
и видяла до входа такси и същия този младеж, който я чакал.
- Трябва да говоря с теб - казал той и я напъхал в колата.
- Отиваме извън града - казал той на таксиметровия шофьор, и като се обърнал към момичето добавил:
- Отиваме да те убия.
Поглеждайки го в очите, тя разбрала, че той не се шегува. Тогава започнала да се моли и изведнъж почувствала, че
сковаността й, преминаваща в парализа, изчезнала. Тя вътрешно престанала да зависи от него. Тогава с всички сили
започнала да рита, да удря по стъклото на колата, и недоволният шофьор веднага спрял таксито и ги свалил.
Младежът я заплашил: „Все едно няма да ми избягаш!", и побягнал. На момичето се наложило да напусне града.
Личният й живот след това не потръгнал, но все пак тя останала жива. Тази история също е опит за създаване на
семейство, вярно, доста своеобразен.
Но колкото и да иска човек да стане щастлив и колкото и порядъчно от човешка гледна точка да се държи,
проблемите, натрупани в подсъзнанието му, в съчетание с неправилния мироглед, могат да му затворят всяка
възможност за човешко щастие.
Друга история. Веднъж, намирайки се в Израел, се запознах със своя съгражданка. Тя напуснала Русия много
отдавна, омъжвайки се за швед. Изглеждаше, че е получила всичко, което е искала: възможност да пътешества,
комфортен живот. Съпругът й бил добър човек, но много привързващ се и ревнив. Всичко вървяло добре, вярно,
нямали деца. След това веднъж тя ми се обади и каза, че не може да преодолее депресията, лекарствата не помагат,
общуването с лекари също не дава резултат.
- Спешно трябва да промениш начина си на живот - казах и аз. - Депресията възниква, когато пада енергията на
душата. Ние не забелязваме как намалява любовта, нямаме орган, който може да го почувства, но падането на
енергията се чувства веднага и се възприема като униние и депресия. Може би трябва да заминеш за друга страна и
да започнеш работа. Ще се появят проблеми, ще трябва да ги решаваш, и душата ти ще се съживи. В края на
краищата, можеш да си вземеш домашно животно. Когато няма деца, грижите за него стоплят душата и укрепват
семейството.
- Той е против това - печално каза жената, - каза ми, че тогава мога да забравя за него. Иска цялата ми любов да
принадлежи на него.
6. Минали няколко месеца. Съпругът, виждайки ужасното състояние на жена си, решил да я изпрати за един месец при
роднини, за да дойде на себе си. Взел документи, качил се на колата и тръгнал за банката, а когато се върнал, видял,
че жена му се е самоубила.
Още една история. Неотдавна провеждах семинар в Москва. Главната тема беше за съхранението и развитието на
семейството. Семейството възниква, за да се появят деца на бял свят. Когато мъжът и жената общуват помежду си и
се обичат, на тънък план се формират емоциите, съдбата и характерът на бъдещите им деца. Приближилата се душа
на детето сякаш се сдобива с нови дрехи. Даже ако семейството е бездетно, въпреки това тече формиране на
потомците. Те могат да се появят в следващото въплъщение. С поведението и чувствата си ние влияем върху тях
положително или отрицателно. Та ето, семейството създава бъдещето, а бъдещето се формира от Божествената
енергия. И ако съзнателно или подсъзнателно нарушаваме висшите закони, ние губим бъдещето и тогава протича
израждане на семейството и потомците.
Всички световни религии са помагали да се създава, укрепва и развива семейството. Семейството се явява клетка на
всяка държава. Ако то се разрушава, държавата става нежизнеспособна. Ако загиват отделните клетки, рано или
късно ще загине целият организъм. Ние не си представяме каква огромна роля в подсъзнанието ни играят
нравствените заповеди. Това е като въздуха, който дишаме. Свикнали сме с него и сме престанали да го
забелязваме. Ако въздухът бъде сменен с въглероден двуокис, ние пак ще дишаме, но след това незабелязано ще
умрем. Липсата на нравственост и любов по същия начин влияе върху семейството и държавата. Затова за
съхранение и оцеляване на семейството хората трябва да приведат душата си в ред, а за това трябва да разберат за
какво говорят религиите и всички свещени книги. Ако в душата няма хармония, никакви практически съвети няма да
дадат положителен резултат.
След семинара при мен дойде асистентката ми и каза, че Пациентка, която няколко пъти е идвала при мен на
преглед и е посещавала семинарите, този път не могла да дойде, защото не може да ходи. Това ми се стори странно.
Помнех тази жена. След лекциите често й ставаше лошо, тоест преодоляването на вътрешните проблеми при нея
протичаше тежко. Но защо такова сериозно влошаване след множество лекции и семинари? Защо не са я допуснали
именно до този семинар? Строях най-различни предположения. Това можеше да е пречистване на потомците, тъй
като беше април, пролет. Това можеше да е неправилно отношение към моята информация. Това можеше да е
неправилен начин на живот и хранене. Могли са да й дадат изпитание за загуба на привързаности, за преминаване
на болка, което тя не е преминала.
Опитах се да я диагностирам от разстояние и забелязах рязко пламнало поклонение на друг човек - ревност. Тази
пламнала невероятно силна привързаност се превръщаше в агресивност, но се разгръщаше не срещу мъжете, а
срещу нея самата. Тоест, жената убиваше себе си, неподозирайки за това. При това ударът беше седем пъти над
допустимото ниво. Тя можеше да умре при нещастен случай, можеше да получи онкологично или друго неизлечимо
заболяване. В този момент неосъзнатото самоубийство беше ударило по ставите й, спасявайки живота й по този
начин.
Спомних си, че преди няколко месеца дойде на лекция с млад мъж. Изглежда, тя се е оказала неготова за внезапно
нахлулото човешко щастие. Когато искаш да получиш нещо, първо трябва вътрешно да се откажеш от него, да си
готов да приемеш загубата му. Хармонията цари там, където има две противоположности, иначе може да станеш
роб на желанието. Опитах се да направя справка за сегашния семеен живот на тази жена. Наша обща позната се
изказа достатъчно сурово: „Тя живее със сутеньор, който й забранява да се моли и да общува с други хора. Освен нея
той има и други жени. Но пари смуче от нея."
Веднага всичко ми стана ясно. Когато човек се опитва да усети единството си с Бог, вътрешната му духовна енергия
започва да расте. Колкото повече е вътрешната енергия, толкова по-бързо се засилва привързаността. Помислих си
за това, че по форма, на външно ниво, тя нямаше особени нарушения. Тя беше обикнала този човек, тя не
7. проявяваше агресия към него, тоест стриктно спазваше главните рецепти за здраве. Но вътрешно подчинявайки се
на любимия мъж, тя убиваше себе си и душата си. Любовта подразбира радост и болка, промяна и възпитание. А
тази жена смяташе, че има само два варианта: или да се откаже от мъжа и да убие любовта, или да тръгне след
любовта и да приеме всяко унижение. И тръгнала след човешката любов, убивайки Божествената любов. Тя не е
разбирала, че и двата варианта са били смъртоносни.
Ако в резултатна семейните отношения човек става по-користен и по-агресивен, заради съхранението на любовта е
по-добре да загуби тези отношения. Най-правилният, но и най-тежкият път е да запазиш любовта и да .възпитаваш
себе си и партньора. Любовта - това е непрекъсната промяна и самовъзпитание. Когато заради удоволствието,
комфорта и стабилността убиваме любовта в душата на друг човек или в своята, този комфорт, наслада и стабилност
ние често губим заедно със здравето си, а понякога и със самия живот.
Този, при когото Божественото е започнало да се сраства в душата с човешкото, вижда само два изхода от всяка
ситуация: или поклонение на другите, раболепстване пред тях и разрушение на себе си, или презрение към другите,
усещане за превъзходство над тях и възвеличаване на себе си. При това всеки сам избира кого ще убива - другите
или себе си.
Ако Божественото и човешкото в душата се срастват, ние сме обречени на разрушение и разпад. Парадоксът е в
това, че Творецът присъства във всяко живо същество и във всичко съществуващо - това е главното му съдържание.
Именно това съдържание позволява на формата непрекъснато да се променя. Ако формата обаче, забравяйки за
съдържанието, се покланя на самата себе си, тя умира. Но ако формата се стреми напълно да идентифицира себе си
със съдържанието, тя спира развитието си и също умира.
Божествената любов в душата ни се покрива, обгръща се от човешката любов и винаги незримо присъства в нея. Но
ако човек престане да се подчинява на висшите закони на битието, Божествената логика става за него неразличима
от човешката. Той мисли, че живее в Божествената логика и се съединява с Твореца, а в действителност започва да
се покланя на езическия истукан на своите чувства и страсти.
Един от главните въпроси на всяка религия е: как да почувстваш и да не обезцениш Божественото в душата си? Вед-
нага щом душата загуби единството с Твореца, тя се лишава от енергията на бъдещето, и материалът, от който се
изгражда семейството, човешките отношения, бъдещите деца, започва да се разрушава и да изчезва. За да се появят
на бял свят хармонични деца, те трябва да имат пълноценни и здрави родители. Й на първо място родителите
трябва да са здрави душевно. За това как да се възпитава душата, се говори в свещените книги. Световните религии
приобщават човека към висшите закони на битието, позволяват на хората да получат енергията, необходима за
създаването на хармонични отношения, семейство и оцеляване в бъдеще.
Разбирам, че всички много искат конкретни препоръки и бързи резултати, затова ще започнем с главната препоръка.
Научете се да привеждате душата си в ред! При това на бърз резултат е по-добре да не се разчита. Очакването на
бърз резултат е поклонение на бъдещето. Но даже ако всичко със здравето, съдбата и отношенията при вас е наред,
това не означава, че трябва да спирате с грижата за душата си и развитието и.
ЛЕКАРСТВО ЗА ДУШАТА
И рече Господ на Моисея, думайки: обади на грялото общество Израилеви синове и им кажи: бъдете свети,
защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет.
Всеки да се бои от майка си и баща си и да пази Моите съботи. Аз съм Господ, Бог ваш. Не се обръщайте към
идоли, и излени богове не си правете. Аз съм Господ, Бог ваш.
8. Кога принасяте Господу мирна жертва, принасяйте я, за да си придобиете благоволение. Тя трябва да се яде в
деня, когато я принасяте, и на втория ден, а каквото остане за третия ден, да се изгори на огън. Ако някой я яде
на третия ден, това е гнусно, това няма да бъде благоприятно. Оня, който я яде, ще понесе грях върху си,
понеже е осквернил светинята Господня, и такава душа ще бъде изтребена измежду народа си.
Кога жънете жетва на земята си, не дожънвай нивата си до края, а падналите при жетвата ти класове не
събирай, и лозето си не обирай досущ, и изпадалите в лозето зърна не събирай; остави това за сиромаха и
пришълеца. Аз съм Господ, Бог ваш.
Не крадете, не лъжете и не се мамете един други. Не се кълнете лъжливо в Мое име, и не осквернявай името на
твоя Бог. Аз съм Господ (Бог ваш).
Не притеснявай ближния си и не бъди грабител. Заплатата на наемника не бива да остава у тебе до сутринта.
Глухия не хули и пред слепия не изпречвай нищо, о което може да се препъне; бой се от (Господа) твоя Бог. Аз съм
Господ (Бог ваш).
Не вършете неправда, кога съдите; не бъди пристрастен към сиромах и не угаждай на големец; съди ближния си
по правда.
Не ходи да клюкарствуваш между народа си и не въставай против живота на ближния си. Аз съм Господ (Бог
ваш).
В сърцето си не враждувай против брата си; изобличи ближния си, и няма да понесеш грях заради него.
Не отмъстявай и не бъди злобен против синовете на твоя народ, но обичай ближния си като себе си.
Левит 19:1-18
В една популярна книжка ми попадна любопитна информация, засягаща поведението на човек, осъзнаващ, че
умира.
Първият етап е пълно неприемане на болестта и промъкващата се смърт. Болният упорито се вкопчва в плановете,
целите и задачите си. Той не иска и не може да си представи, че скоро ще загуби живота си, ще се раздели с него.
Вторият стадий е омраза към околния свят и близките, желание да намери виновен и да прехвърли върху него
отрицателните емоции. При много от болните, особено раковоболните, този стадий често е най-продължителен.
Третият стадий е когато болният панически търси изход, с молба гледа лекарите, търси подкрепа или поне отсрочка
на смъртта си.
Четвъртият стадий е когато болният осъзнава безплодността на опитите си. Трескавото суетене преминава в
пасивност. Болният спокойно и смирено приема приближаващата смърт.
Петият стадий - болният започва да се замисля за вечността. Събужда се вярата в Бог, преосмисля се отношението
към света, близките и себе си. Душата незабелязано се изпълва с любов. Иска му се да отхвърли всичко, което пречи
да обича. Неочаквано човек започва да моли за прошка близките си, с топлина и съчувствие си спомня за хора, които
преди са предизвиквали в него омраза и осъждане. Онова, което му се е струвало нещастие, започва да се
възприема като училище за живота, скъпоценен опит в познанието на света и умението да обича. Умиращият
разбира, че смъртта е неотвратима, и престава да се страхува от бъдещето. Той отпуска всички съжаления за
миналото. При мнозина неочаквано настъпва озарение.
9. Любовта е това, което ще живее и след смъртта. На душата, напълнена с любов, й е значително по-лесно да
продължава послесмъртното съществуване.
Спомням си моята смъртоносна диагноза и опита от последващото умиране. Анализирайки поведението си по онова
време, започнах да разбирам защо хората, чувстващи обречеността си, носещи в себе си програма за
самоунищожение, често извършват всякакви престъпления и са готови да унищожат цялото човечество. Това е
своеобразно отмъщение за приближаващия край.
Когато осъзнах, че нямам шансове да оцелея, започна истински пристъп на ярост срещу околния свят. Защо
останалите ще живеят, а аз трябва да умра? Завистта, както се оказа, може да изглежда и по този начин. Провървя
ми, и първите четири стадия преминах само за няколко дни, а след това започна петият. Намерих в Библията думата
„любов", и разбрах заради какво си струва да живееш и какво ще се запази след смъртта. След това съдбата ми се
промени.
През целия си живот се опитвах да разбера законите на света. Занятията с лечителство ми помогнаха да съвместя
философията с практиката. Виждането на тънките планове, което придобих в резултат на дългогодишни усилия и
тренировки, ми позволи да съединя причината и следствието, да разбера какво се случва много преди онзи момент,
когато човек е осъзнавал, че е болен и може да умре. Видях как вътрешната агресия постепенно се превръща в
болест. Оказва се, че натрупаните обиди, осъждането и унинието рано или късно излизат като болести и нещастия.
Нещо повече, те се предават на потомците и често водят до измиране на целия род. Стана ми интересно какво все
пак лежи в основата на вътрешната, емоционалната агресия. С учудване видях, че това е привързаността към благата
на света. Първо мислех, че тези блага са само материални. А след това, преминавайки през много мъчителни
ситуации, разбрах, че щастието може да бъде и духовно и чувствено. Любопитна подробност щ успявах да го
разбера едва след като сам правилно преминавах през някаква ситуация, тоест без личен опит разбирането не идва.
Има такъв израз: „Глупакът се учи от грешките си, а умният - от грешките на другите!" Разбрах, че това не е съвсем
така. Умният се учи от своите грешки по-бързо. Ако имаш личен емоционален опит в преодоляването даже на
неголям проблем, тогава тези емоции вече можеш да използваш за възприятие на опита на други хора.
После дойде още едно откритие. Представете си абсолютно неагресивен и спокоен човек. Заради слабост той
извършва предателство, а децата му след това боледуват и умират. Агресия няма, а болест има, освен това е налице
повишена привързаност към живота и благополучието. Защо тогава Бог наказва човека, ако той не проявява
агресия?
Отново се връщах към изследванията си. Деформациите на свръхтънките полеви структури водят до тежки
заболявания. Тези тънки полета, деформациите на които, изглежда, никой преди мен не бе виждал, нарекох
кармични. Деформацията им водеше не само до болести, но и до разпад на семейства, и до нещастие в съдбата.
Тоест, проблемът се разделяше на физическа, духовна и душевна съставка на човешкото същество.
След това ми се наложи да търся обяснение на други очевидни факти, също така изискващи осмисляне. Да
допуснем, че човек често преяжда, обича деликатесна храна, а след известно време при него се появяват болести,
след това се изяснява, че е започнал диабет. Но нали тук няма агресия, защо се е появила болест? Има само
привързаност към храната, към чувственото (удоволствие. Агресията, като резултат от привързаността, още не се е
появила, а вече има болест. И изведнъж неочаквано разбрах, че болестта идва, когато човек губи любовта.
Омразата, обидата и осъждането са форми на отричане от любовта. От любовта можеш да се отречеш, предавайки
близък човек. Можеш да се разделиш с любим, непрощавайки му някакви обиди. Можеш просто да не обичаш този
свят и след това да получиш невероятно тежко заболяване. Можеш да направиш източник и главно наслаждение не
любовта, а храната и секса, и след това да боледуваш сам и да наблюдаваш израждането на децата си.
10. Оказва се, че любовта, закрепена с нравственост, е най-доброто лекарство за душата на човек, за съзнанието и
тялото му. Когато започвах изследванията си смятах, че първо се разболява тялото, а след това ясно и точно разбрах,
че тялото и съзнанието се разболяват, когато вече е болно чувството. Именно там, в дълбините на чувствата ни,
протичат процесите, които правят щастливи или нещастни нас и нашите потомци.
Всеки ден ние се мием, грижим се за тялото си, това е естествено, иначе тялото ще боледува. Но някак си не е
прието да се грижим за душата си. Преди с това се занимаваше религията и в някаква степен държавата. Сега
религията е отслабнала, а науката, която никога не е и мислила за нравственост, още не е разбрала, че поклонението
на тялото и инстинктите му неизбежно връща душата на съвременния човек в епохата на първобитното езичество.
По принцип, всеки грях, както и да се описва в религиозните учения, е загуба на единство с Твореца. Душата се храни
с Божествена любов. Това е онази висша енергия, която постоянно произтича от Първопричината и позволява на
Вселената да се развива. Към каквото душата се стреми, това и получава заедно със съзнанието и тялото.
Мирогледът определя посоката, в която се движат душата ни и енергията й. Неправилният мироглед ражда
неправилно поведение. Грехът се закрепва с емоции, съзнание и поведение. В подсъзнанието протича постепенна
загуба на висшата енергия на любовта. Следва измиране на цивилизацията, народа, отделния род, човека и
потомците му. Ако ти провърви, започват всевъзможни нещастия и болести, които могат да спасят от смъртта, но за
това е необходима мъчителна собствена промяна. За мнозина е по-лесно да умрат.
Спомних си един епизод. Мои познати много ме молиха да помогна на техен приятел с тежка форма на онкология.
Предупредили го, че разговорът може да бъде суров, а тъй като той е чиновник от много висок ранг, ще му е трудно
да преодолее горделивостта си и чувството за превъзходство. Първият телефонен преглед се състоя. Когато видях
тънките му полеви структури, подсъзнателните му емоции, свързани с душата, разбрах, че ситуацията е
катастрофална.
„При вас е лошо - казах аз. - Но имате шанс да оцелеете. Христос е казвал, че който не приеме Царството Божие като
дете, той няма да влезе в него. Знаете ли какво е Царството Божие? Това е пространство, където висша ценност и
обект на поклонение е Бог, тоест любовта. Не парите, не силата, не умът, не превъзходството над другите, не
сексуалната наслада, храната или другите чувствени удоволствия, а любовта. Та ето, за да усетиш Божествената
любов като висша ценност, трябва да я приемеш като дете. Детето живее чрез чувство, а не чрез съзнание, детето е
беззащитно. До него винаги има възрастни, които са умни и съвършени, тоест детето всяка секунда чувства
слабостта и несъвършенството си. Детето няма минало — то няма за какво да съжалява. А бъдещето винаги му
изглежда радостно. Детето интуитивно се въздържа, и не го влече към секса, затова висшата енергия на първо място
върви за развитие на душата, а не на тялото. Ако обиждат детето, то не изпитва омраза, то просто плаче. Душата на
детето е отворена към родителите, и то винаги е искрено. Искреността прави душата беззащитна и я подтиква към
любовта като към висша защита. На детето е значително по-лесно да прости всяка обида, защото съзнанието му още
не е развито. Именно съзнанието може да превърне неуспеха в катастрофа, обидата — в смъртоносно престъпление,
а неочакваната загуба - в крах на целия живот. Работата е в това, че мащабните на нещастието определя самият
човек. Чувството на любов може да превърне всеки неуспех и поражение в победа. Съзнанието, обратно, всяка
победа може да превърне в поражение. А знаете ли защо? Защото любовта дава енергия, а съзнанието я взима.
Любовта, като детето, не се защитава, на Божествената любов не й трябва защита - тя е вечна.
А съзнанието, както и тялото, е преходно, то се разрушава. Това разрушаване може да тръгне много бързо и значи
трябва да се защитаваш. Затова съзнанието и агресивността винаги вървят заедно. Ако съзнанието е на първо място,
а любовта на второ, тогава е невъзможно да се преодолеят агресивността и поклонението на инстинктите.
И така - обръщам се към моя телефонен събеседник, - не съм се срещал с вас и не знам как изглеждате, но виждам
как изглежда душата ви. И мога да ви кажа, че ако не почувствате себе си беззащитен, няма да мога да ви помогна.
Помислете над това и ми се обадете след три дни."
11. Той не се обади. Преди няколко години силно щях да се притеснявам по този повод, сега приех това спокойно. Всеки
човек има право на избор. Ако лечителят включва ресурсите си, за да помогне само на тялото, той може да навреди
на душата, която се е пречиствала чрез болест. И тогава трябва да пострада не само лечителят, но и децата му. През
живота си направих прекалено много грешки, за да ги правя пак. Тресавището на човешкото щастие и удоволствията
ни засмуква постоянно и незабележимо. Сигналите във вид на болести и нещастия понякога идват късно, когато вече
сме станали роби на навиците си и изцяло зависим от инстинктите си.
Случайно си спомних нелепа история, прочетена във вестник. Съпругът и съпругата щастливо прекарали петдесет
години заедно и отишли да отпразнуват златната си сватба в Португалия. Отседнали в местенце с великолепен
изглед към океана, където скалите стръмно се спускат надолу и могат да се наблюдават великолепни залези. На
втория или третия ден съпругата останала в стаята, а щастливият съпруг тръгнал да скита из града. Случайно се
натъкнал на местен фотограф, който веднага му предложил да се снима на фона на местната екзотика. Край тях слу-
чайно минавали няколко местни момичета. Фотографът веднага им предложил да застанат до стареца, и те, смеейки
се, се съгласили. И се получила прекрасна снимка. Мъжът се разхождал още известно време разглеждайки
забележителностите, а след това се върнал в хотела, влязъл в стаята и, смеейки се, показал снимката на съпругата си.
Неочаквано последвал див изблик на ревност. Мъжът бил изумен, защото никога преди съпругата му не си
позволявала такова нещо. Атмосферата се нажежила дотолкова, че жената изтичала от стаята. Тя не се върнала нито
след час, нито след два, нито след три. Не се върнала и да нощува. На следващия ден полицията започнала
издирване. След три дни намерили трупа й в морето. Тя се самоубила, хвърляйки се от скалата. Жената била
абсолютно здрава психически.
За психолог или психиатър тази ситуация би изглеждала неразрешима. Но всеки вярващ човек интуитивно би
разбрал закономерността на случилото се. Ако няма болести и неприятности, а главна ценностна система се явява
любимият човек, семейството, стабилността, благополучната работа, рано или късно душата преминава границата,
отвъд която вече й е трудно да се върне. Всичко, на което се покланяме, трябва да бъде вечно. Парадоксът е в това,
че в този свят нищо, освен любовта, не може да бъде вечно.
Но душата, свикнала със стабилността, не може да понесе това и дава взрив на омраза и негодувание, когато се
накърнява щастието и стабилността й. Отначало душата негодува, обижда се и осъжда, ако се накърнява
физическото, духовното или чувственото й щастие. След това душата негодува и се възмущава, когато идва болест.
После цялото това негодувание се обръща против себе си. И тогава идва омраза към своята съдба, към себе си,
появяват се мисли за самоубийство. Това често е предшествано от униние и депресия.
Но рано или късно човек приема всичко, което се е случило. Макар че някои могат да загинат още на първия стадий,
когато се появява недоволство от околния свят. Но това са тези, които вече са потънали в блатото на човешкото
щастие. Останалите, Мъчейки се и страдайки, стигат до онзи момент, заради който са получавали нещастията и
болестите - до усещането за неразривно единство с Първопричината и разбирането на смисъла на живота.
Мнозина болни съм съветвал да започнат именно от този стадий. Същото казах и на съпругата на мой познат, която
успя да ме издири по телефона.
- Съпругът ми ослепя - говореше тя, - вече три месеца не вижда нищо. Има дива депресия, обида на целия свят,
може би ще поговорите с него, поне да го утешите. Не знаем какво да правим.
- Първото, което трябва да направите е да спрете неприема-нето на съдбата си. Това, по смисъла си, е богохулство.
Можете да променяте и подобрявате съдбата си, но не трябва да я мразите. Помислете сами, нима можем да
подобрим това, което мразим и искаме да убием!? Рано или късно съпругът ви, въпреки всичко, ще приеме тази
ситуация. Та ето, по-добре да я приеме сега, иначе ще загуби всички шансове за промяна.
12. - С какво може да е свързано това? - интересува се жената.
- На пръв поглед - казвам аз - това е свързано с внуците. Не сме се виждали толкова години, случайно да ви са се
появили внуци?
-Да- учудено казва тя, - преди два месеца ни се роди внучка. Та ето, характерът на дядото, избухливостта му и
повишеното му чувство за справедливост са много опасни за внучката. А ненавистта ослепява очите. Така че нека
отново да преразглежда живота си. Трябва чрез себе си да приведе в ред децата и внуците си.
- Но лекарите са безсилни, нима може да му се помогне? - Може, само ако той се променил!" - А може ли да дойдем
на преглед? Ще го докараме.
- Сега не правя прегледи - казвам аз. - Нека погледа записите от лекциите и семинарите. Всяка задача се изпълнява
поетапно.
- Но нали не може да вижда! Свивам рамене:
- Още по-добре, физиономията ми няма да го отвлича. След един-два месеца той ми се обади: -Зрението ми се
възстанови, сега се лекувам амбулаторно - каза той и след пауза добави: - Не си представяш какво преживях през
тези три месеца. Все едно ми бяха сложили черен чувал на главата. Не мога да повярвам, че всичко това мина.
- Към това още трябва и правилно да се отнесеш - отговорих аз. - Сигурно е по-добре да се отнасяш към
оздравяването като към аванс, който трябва да отработиш. Оздравяването на тялото е само първата стъпка, това
може да свидетелства само за начало на промените в душата. А да се грижиш за душата е по-важно, отколкото да се
грижиш за тялото.
По-късно препрочитах Стария Завет и отново си помислих колко пълни знания има човечеството в продължение
вече на няколко хиляди години. Пред очите ми попадна следният текст:
Гледай да не забравиш Господа, твоя Бог, неспазвайки заповедите Му, законите Му и наредбите Му, които днес
ти заповядвам. Кога ядеш и бъдеш сит, и съградиш хубави къщи и живееш (в тях), кога имаш много едър и дребен
добитък, много сребро и злато, и от всичко имаш много, — гледай да се не вьзгордее сърцето ти, и да не
забравиш Господа, твоя Бог... (Второзаконие 8:11-14).
Преди смятах, доверявайки се на науката, че животните нямат душа и съзнание. Но фактите упорито доказваха
обратното. Животните могат да създават оръдия на труда, те могат да моделират бъдещето, което е акт на развито
съзнание. Животните имат свой език на общуване — звукове, жестове, с помощта на които се формира колективно и
индивидуално съзнание. Не толкова отдавна учените провели любопитен експеримент. Сложили десет мъжки
шимпанзета в една клетка, а след известно време при тях се появила ясна йерархичност в отношенията. При това
същата, каквато има при затворниците в затвора. Един е водач, авторитет, който контролира общия ред; четирима
„ъглови", тоест негови помощници, контролиращи всеки своя ъгъл от клетката. Между останалите също възникнало
разделение на повече или по-малко авторитетни.
С какво тогава човек се отличава от животното? На първо място с религията. За да възникнат първоначалните
езически религиозни вярвания, чувствата и съзнанието на живото същество е трябвало да израснат до определено
ниво. Енергията на душата е трябвало да стане достатъчно висока. В езичеството всяко божество покровителства
различни аспекти на човешкото щастие, олицетворява главните сили на природата. Отначало първобитните племена
се покланят на природните явления: те имат богове на гората, реката, дъжда, земята, след това при тях се появяват
божества, олицетворяващи човешките инстинкти, тоест живота, а също така божества, управляващи после смъртното
съществуване на хората. Постепенно се изгражда сложна йерархия от богове, управляващи света.
13. Рано или късно идва осъзнаването на това, че всички обекти на поклонение са отражение на единно висше
върховно същество. За да се стигне до осъзнаването на върховния бог, а след това до единобожието, човек трябва
да има значително по-високо ниво на вътрешна енергия. По-просто казано, езичникът физиологично не е могъл да
осъзнае абсолютното единство на Вселената, просто не е имал сили за това. Оказало се, че високото енергийно
ниво, което позволява да се усети присъствието във всичко на Единния Творец, е свързано с необходимостта от
спазване на особени изисквания.
Това енергийно ниво разкрива огромни възможности за развитие и реализация на човека като личност, но при това
трябва да се поддържа от правилни емоции, мироглед и поведение. Първобитните езически вярвания позволявали
на хората да се занимават с канибализъм. Езичеството в по-развити форми забранило това, но тъй като езическите
богове олицетворявали инстинктите на човека, не се смятало за безнравствено да им се отдаваш. Така че
неудържимото поклонение на сексуалните аспекти на живота, лъжата, кражбата и даже убийството от гледна точка
на езичника често изглеждали като доблест.
Еврейският народ много трудно преминавал към единобожието. За това било нужно енергията, която хората
основно разходвали за тялото и потребностите му, да пренасочат към нивото на душата и духа. Трябвало да вържат
тялото и съзнанието, да спрат функциите им. Такава подготовка за единобожие станали за еврейския народ
столетията египетски плен. Това бил дълъг и мъчителен процес. Народът, съвършено потиснат и безправен,
насочвал цялата си духовна енергия за формиране на вярата в Единния Бог, и когато се натрупало достатъчно такава
енергия, станали възможни чудесата, за които се споменава в Стария Завет.
Много пъти съм гледал какво се случва с хората, при които енергията на душата рязко пада в резултат на омраза,
обиди, безнравствено поведение. И навсякъде виждах едно и също: духовно и физическо израждане. Анализирайки
десетки хиляди случаи, промених отношението си към текстовете на Стария Завет. Това, което преди смятах за
заплахи от страна на израелския Бог, приех като закони на битието.
Когато животното се превръща в човек, това е естествен, закономерен процес. Но ако човек се стреми да се
превърне в животно, той започва да боледува и умира. Тоест процесът на натрупване на любов в душата на живото
същество трябва да бъде необратим. Вселената е излязла от точка и остава абсолютно единна на тънък план, до
който ние се докосваме чрез любовта и единството с Бог. Вселената се развива и разширява, и колкото по-активно се
развиват времето, пространството и материята, толкова е по-силна тенденцията за връщане към Първопричината.
Когато нивото на чувството на любов достигне първичния импулс, Вселената пак ще се върне назад и ще се превърне
в точка. По такъв начин развитието на Вселената подразбира неуклонно натрупване на Божествена енергия във
всеки обект. Отварям Стария Завет и по нов начин разбирам думите, които съм чел преди:
Пък забравиш Господа, твоя Бог, и тръгнеш след други богове, като им послужиш и им се покланяш, кълна ви се
днес (в небето и земята), че ще загинете; както народите, които Господ (Бог) изтребва отпреде ви, тъй ще
загинете и вие, задето не сте послушали гласа на Господа, вашия Бог. (Второзаконие 8:19-20).
Процесът на натрупване на любов е необратим. Заради това всичко останало, натрупвайки се, се разрушава. Всичко
в крайна сметка работи за любовта: младостта, красотата и енергията ни, чувствеността, желанията и мечтите ни,
волята, умът и съзнанието ни. Стареенето и постепенната загуба на способностите, красотата и енергията,
придобиването на материални богатства и загубата им, радостите и огорченията - всичко това работи за любовта.
Пчелата излита от улея и изминава десетки километри в търсене на цветя, от които събира нектар и прашец. После
това се превръща в мед. Цветята и тревите увяхват и умират, а медът остава. Същото се случва и с живота ни.
Какъвто и живот да изживее човек - щастлив или нещастен, той натрупва онова главното, заради което му е бил
даден този живот. Външно всичко се разрушава, а същността крепне и се развива. За да се развива съдържанието,
старата форма е длъжна да се разруши, отстъпвайки място на новата. Ако съдържанието и формата се сраснат,
развитието спира, затова Божествената любов през цялото време се конкурира с всички форми на човешкото
14. щастие. И всяка поредна форма, раждайки се, развивайки се и угасвайки, попълва касичката на Божествената любов,
с която душата ще премине в следващите цикли на развитие.
Неотдавна се натъкнах на една любопитна статия във вестник. На Колския полуостров пробили свръхдълбок
сондажен кладенец, и се оказало, че образците, взети от дълбочина четири километра, по състав били абсолютно
идентични с лунната почва. Тоест, Луната е била родена от Земята, и не чак толкова отдавна - по космически,
разбира се, мерки. Вече съм писал, че раждането на планетите и спътниците и възникването на звездите на тънък
план не се отличава много от зачеването и раждането на дете. Съвременните научни изследвания започват реално
да потвърждават това. Преди учените смятали, че Вселената изстива и умира, за това се говори в хипотезата за така
наречената стационарна Вселена. По-късно се появили идеи за това, че Вселената все пак се разширява. С времето,
мисля, учените ще разберат, че във Вселената протичат както процеси на раждане, така и процеси на развитие и
умиране. Но умирането е връщане към Първопричината.
Възникващото от Първопричината време ражда енергия, създаваща непроявена и проявена Вселена. Колкото
повече се развива материята, толкова по-силно тя се одухотворява, оживява и все повече заприличва на
Първопричината. Този процес е за-програмиран изначално. На тънък план причината и следствието се раждат
едновременно, и Вселената на тънък план е абсолютна точка, свиваща не само времето, но и пространството. Затова
всеки обект, всеки участък на Вселената е холографичен. В него е скрита информация за цялата Вселена, за това,
което е било преди и което ще бъде после. На външно ниво е възможна промяна на причинно-следствения ход,
тоест непредсказуемост на събитията, възможно е и това, което наричаме човешка воля. Но колкото по-дълбоко се
потапяме в тънките планове, толкова по-малко човешка воля виждаме там, а все повече се проявява Божественото.
И там, където всичко съществуващо е сияеща точка, човешката воля изчезва заедно с непредсказуемостта.
Листенцето може да трепти от вятъра, променяйки положението си. Стволът може да се накланя от вятъра. Коренът
на дървото е неподвижен.
Замислям се: може ли човек, нарушаващ нравствените заповеди, изложени още в Стария Завет, да бъде реално
вярващ? И разбирам, че отговорът е бил даден преди повече от три хиляди години: не може. Този, който се покланя
на инстинктите си и не иска да сдържа себе си, този, който е готов да открадне, да излъже, за когото парите и
благополучието са главна ценност, а храната и сексът - основни удоволствия и забавления, такъв човек не може да
бъде вярващ, както и да нарича себе си.
Дори всеки ден да ходи в храма и да изпълнява всички ритуали, дори даже да се засели в храма и да живее в него,
въпреки това няма да стане вярващ, и душата му ще спасяват, както и по-рано, нещастия и болести. Той не може да
има и бъдеще, защото за осигуряване на бъдещето е нужна енергия, а човек, който е загубил любовта в резултат на
безнравствено поведение, просто няма да има тази главна стратегическа енергия. Колко хора на планетата са
оправдавали и оправдават престъпленията срещу душата си с желанието да осигурят потомците си, неразбирайки,
че спасявайки телата им, разрушават и убиват душите им! Заради днешния ден те убиват утрешния.
Материалните блага - това е застинала енергия, форма, която трябва постепенно да се подхранва със съдържание.
Но ако съдържанието умира, формата е обречена. И всички материални богатства само ще ускорят процеса на
разпад на несъвършената душа. Хората знаят за това вече няколко хиляди години, защото тогава съвременният свят
бавно, но сигурно се плъзга назад към езичеството? Защо хората не искат да видят явните признаци на израждане и
умиране на цивилизацията?
Замислям се. Изглежда отговорът може да бъде само един. Новото не се създава от ремонтирано и подобрено
старо, то идва като нова, чиста, сияеща енергия. За това трябва да си готов, за това трябва да си настроен. Иначе
бъдещето просто няма да го има. А тъй като това ново се състои от Божествена любов, да го приеме ще може само
този, който бавно и мъчително, но заедно с това щастливо и с лекота, е поставил любовта към Твореца на първо
15. място и я е усетил с цялото си същество. На мнозина обаче ще им бъде по-лесно да умрат, отколкото да направят
това. Но нали правото на избор сигурно също е един от аспектите на щастието...
СЕМИНАР
Неголямото крайморско градче е щедро окъпано в пролетно слънце. В ранната утрин излизам на кея и се разхождам
край морето. В единадесет часа ще започне семинара, а засега се наслаждавам на общуването с природата. Във
всичко тук се усеща някаква скрита енергия.
Преди семинарите протичаха тежко за мен. Аз, може да се каже, се трудих като вол, желаейки да измъкна хората от
проблемите им. Но след като едва не умрях през 2000 година, бях принуден да разбера едно просто нещо: не трябва
аз да работя като вол, това трябва да правят пациентите. Аз трябва само да сея. Всеки изпълнява своята роля. Ако
имам достатъчно разбиране и опит в преодоляването на проблемите, като за първа стъпка това е достатъчно. Моята
работа е да донеса храната, а да я сдъвче трябва всеки сам. Разбира се, без жертвеност няма любов и вяра, но
жертвеността не трябва да убива в човека волята и енергията, а грижата не трябва да го развращава. На зърното
трябва да се създадат условия, но расте то само.
Спомням си поразителен факт, за който чух на Камчатка. По време на риболов един приятел ми разказа, че
неотдавна тук дошли американци, които пристигнали да купят жива риба.
И Защо, нямат ли си своя риба? - учудих се аз. - Никога няма да повярвам в това.
- Американците, за разлика от нас, умеят да се грижат за природата и да я пазят - събеседникът ми се усмихна. - Тук
проблемът е съвсем друг. Когато сьомгата влизала в реките им, те я ловили, изстисквали хайвера и го оплодявали, за
да не се загуби нито една риба. Защото наистина много риба загива, докато стигне до мръстилището. Та ето, сега
всичката риба влиза в реката и чака, докато я издоят. Оказва се, че при нея много бързо е атрофирала функцията за
хвърляне на хайвера.
Бях учуден. Стотици милиони години в природата е работил механизмът за възпроизводството на рибата, а за
няколко десетки години, както се оказва, той може изцяло да бъде разрушен. По същата схема сега за нас се грижат
държавата, медицината, педагозите и психолозите. И при мъжете по някаква причина започва да атрофира мъжката
функция, а жените стават мъжеподобни. Колкото по-малко енергия има живият организъм, толкова по-бързо се
губят функциите му. Високата енергия позволява по-малко да зависим от средата и значи да оцеляваме в сложна
ситуация.
Вървя по крайбрежната улица на неголямото израелско градче и в съзнанието ми изплуват текстове на Стария Завет.
Мисля за това, че човек, изповядващ единобожието, винаги ще победи езичника, защото вътрешната му енергия е
по-висока, по-мащабна. Всички животни живеят, използвайки даровете на околната среда. Главното за тях е да
получат, да откъснат, да догонят, да изядат. За животните това е нормално. Както каза екскурзоводката на Червено
море, „тук има добър риболов, всички тук са хищници, всички ядат един друг". Животните са настроени за
потребяване и получаване. Но даже при тях, когато нещата се отнасят до продължаването на живота, действа
механизъм на жертвеност и отдаване - за да спасят и изхранят малките, родителите с радост загиват. Този
механизъм на жертвеност се е формирал в процеса на еволюцията. Има някои видове риби, които мръстят в реките
и след това живеят още 15-20 годиш. Но в камчатските реки няма хранителна база, водата в тях е кристално чиста.
Веднага след мръстенето рибата започва да се разпада пред очите ти - родителите загиват, за да могат да оцелеят
децата. Механизмът на жертвеността е включен, потомството ще живее.
Жертвата може да съществува не само на физическо, но и на духовно ниво. Вниманието, ухажването, песните, които
пее мъжкият на птичката си - това е същата жертва, но вече във вид на енергия. Неотдавна прочетох, че даже при
