Stanislav Stratiev scenarii, kno

1. Повестите в киното, сценариите и кинолентите

2. Повестите в
киното
Киносценариите на
Станислав Стратиев,
които са отражение
на повестите от
сборника
„Подробности от
пейзажа“, са в
основата на едни от
най-популярните и
обичани български
филми – „Оркестър
без име“,
„Равновесие“ и
„Кратко слънце“,
всички режисирани
от Людмил Кирков.

3. Един от начините да влезеш в умовете и сърцата на
хората несъмнено е чрез театър и кино.Този вид
изкуство може би по-лесно прониква в душите на
хората, поради чистата сетивна осезаемост –
зрителен и слухов контакт със случващото се на
сцената или екрана. Разбира се, лични са
предпочитанията на всеки към кой точно
художествен свят ще се насочи – този на чистото
въображение в литературата или този на сценично
представеното действие и движение. Така или
иначе връзката между тези два свята е
изключително силна и едновременно с това те са
взаимно допълващи се, но без съмнение основата
винаги е литературно-художествена.

4. Първата филмирана повест е „Кратко слънце“.
Премиерата на филма е на 19 февруари 1979 г.
(една година след издаването на повестта).
Може би преди отпечатването на сценария е
бил изготвен и драматургичният вариант на
текста – пиесата „Земята се върти“. И двете
произведения на изкуството са отражения на
художествения свят от оригиналната творба.
Режисьор: Людмил Кирков
Оператор: Георги Русинов
Художник: Ася Попова
Kомпозитор: Борис Карадимчев

5. В отдалечена от
града вилна зона в
подножиетo на
планината трима
мъже копаят
кладенец.
Оборудването им е
примитивно, a
слънцето пече
жестоко. Въпреки
това тримата
неуморно въртят
сондата час след час,
ден след ден и се
молят да достигнат
по-скоро до водата.

6. Първият мисли за
парите, които ще
занесе вкъщи,
вторият се радва на
относителната
свобода, която тази
работа му дава,
далече от големия
задушен град и от
точното до секунда
работно време,
третият е студент,
който работи през
ваканцията, за да
събере пари и да
заведе приятелката
си на море.

7. Собственикът на къщата се появява от време на
време, колкото да ги подкани да работят по-бързо.
Един ден на дъното на кладенеца работниците
откриват останки от човешки скелет, калаен
пръстен, няколко копчета и ръждясала катарама.
Когато узнава за находката, собственикът нарежда
останките да бъдат изнесени тайно и да не се дава
гласност.

8. Всички се
съгласяват с него,
само младият човек
смята, че случаят не
може да се потули,
за което заплаща с
живота си.

9. Вихър Стойчев (Сашко), Росица Тодорова (Таня), Антон Горчев (Антон), Никола Тодев
(Бай Ламбо), Павел Поппандов (Ванката), Георги Кишкилов (Крумов), Кирил
Господинов (Ганев), Любомир Младенов (Пежото) и др.

10. Основната идея на филма-легенда –
„Оркестър без име“, който вълнува
поколения наред ценители и
поддръжници на родния кинодух,
всъщност е скицирана и загатната
още в книгата „Дива патица между
дърветата“. Премиерата на „Оркестър
без име“ е на 4 януари 1982 г.,
изработен е в Студия за игрални
филми "Бояна" - Творчески колектив
"Средец". Несъмнено филмът се
приема повече от добре, жъне
изключителни успехи и в
последствие се превръща в един от
най-емблематичните български
игрални филми. Печели награда за
режисура на Съюза на българските
филмови дейци, 1982 г.,
награда за музика на Съюза на
българските филмови дейци, 1982 г.,
както и
първа награда за пълнометражен
игрален филм от Международния
Режисьор: Людмил Кирков
фестивал на хумора и сатирата,
Оператор: Виктор Чичов Габрово 1983 г.
Художник: Ася Попова
Kомпозитор: Борис Карадимчев

11. "Едно банално
градче. Четирима
музиканти и една
певица. Оркестър
без име. И една цел
– "да пробият" по
луксозните
ресторанти на
морето. Имат си
"свой човек". И
вярата, че в
музиката няма
привилегии. В
музиката е важен
талантът. И трудът.

13. Но оркестърът без
име все пак тръгва.
Към морето. А
морето си е море.
Независимо от
твоето име. Каквото
на всичкото отгоре
не притежаваш. На
морето и да те
окрадат, няма да те
заболи чак толква.
Ресторантите са
блестящи. Не са като
кръчмите в малкото
градче. Само че и
ресторантите искат
име. Искат
категория. Документ.

14. И за оркестъра
остава само
артистичният
къмпинг с
кретенясалия от
власт управител. За
когото изкуството се
изчерпва с формите
на певицата. Остава
сутрешният белот и
неделните сватби. И
любовта, която на
къмпинг като тоя е
невъзможна. Остава
чакането на
телефона за разговор
с родното градче,
което не отговаря

15. И неизбежният
италианец, който
отмъква певицата.
И мечтите, че тук са
временно. Колко
струват мечтите,
когато нямаш име?
Виновни няма.
Няма и невинни...

16. Във финалната сцена виждаме музикантите, изправени срещу морето. Борбата за
името продължава. И като всяка борба тя има своя смисъл. Нищо не е изгубено,
щом желанието да се бориш не е пречупено..."

17. С участието на:
Велко Кънев (Велко)
Филип Трифонов
(Филип)
Павел Поппандов
(Павел)
Георги Мамалев
(Гошо)
Катерина Евро
(Рени)
Мария
Каварджикова (Ваня)
Димитър Манчев
(Миташки)
Николай Николаев
(Италианецът)
Живка Пенева
(Пепи) и др.

18. Кинолентата на „Равновесие“, чийто
сценарий се придържа към
повестта „Диви пчели“, излиза през
1983 г., отново от Студия за игрални
филми "Бояна" - Втори творчески
колектив. Премиерата е на 17.07 на
XIII Международен кинофестивал в
Москва. Там филмът печели
сребърен медал, а по-късно награда
за режисура на Съюза на
българските филмови дейци, 1983 г.
и първа награда от Фестивала на
българския игрален филм, Варна
1984 г. Филмът се придържа почти
стриктно към художествения свят
на творбата, като изключим, че
Режисьор: Людмил Кирков авторът избира ново заглавие,
Оператор: Димко Минов което е доста оригинално и
Художник: Георги Тодоров отразяващо цялостната концепция
Kомпозитор: Борис Карадимчев на повестта.

19. Край морето
пристига снимачна
група. Започват
снимките на нов
филм -
"Равновесие". Нито
актьорите, нито
дори режисьорът,
са наясно защо
сценаристът е
избрал точно това
заглавие.

20. Милко работи като шофьор на продукцията, а жена му Елена е касиерка на екипа. Между
двамата застава асистент-режисьорката Мария. Оттук, където делникът се пресича със
света на киното, започва разплитането на една житейска драма, която завършва със
самоубийството на Елена.

21. Екипът става
безмълвен свидетел.
Никой не се намесва.
Снимането на филма
и самото му
съдържание
неочаквано
отстъпват пред
драмата в реалния
живот, драма, за
която тези хора се
оказват
неподготвени и
която нарушава
тяхното равновесие.

22. За едни това е
неприятен епизод,
който трябва по-
бързо да бъде
забравен, но за други
като Сценариста и
Режисьора, е повод
за сериозна
равносметка за
техния живот и
филмите, които
снимат. Те са
разтърсени от
прозрението, че без
да осъзнават са
оставили животът да
минава покрай тях, а
те се крият от него
зад празни фрази и
зад безсмислени
филми.

23. Оказва се, че
равновесието, към
което всички се
стремят, твърде
лесно може да се
превърне в
равнодушие. За чия
сметка постигаш
своето собствено
равновесие?

24. С участието на:
Георги Георгиев - Гец
(Сценаристът)
Константин Коцев
(Режисьорът)
Пламена Гетова
(Елена)
Павел Поппандов
(Милко)
Катерина Евро
(Мария)
Ваня Цветкова
(Актрисата Ваня)
Стефан Данаилов
(Актьорът)
Лъчезар Стоянов
(Операторът) и др.

25. Един от последните игрални
филми, чийто сценарист е
Станислав Стратиев, е „ И
Господ слезе да ни види“.
Премиера на 6 юли 2001 г. -
XXXVI Международен
кинофестивал, Карлови Вари.
Режисьор: Петър Попзлатев
Оператори: Емил Христов и Ели Йонова
Художник: Георги Тодоров
Kомпозитор: Антони Дончев

26. Кестен е живописно селце на границата между България, Турция и Гърция.
Френският социолог Франсоа Дени идва в селото, за да изследва риска от
етнически конфликти в тази част на Балканите.

27. В Кестен Владимир
представлява всички
власти, той е кмет,
директор на
училището и началник
на пощата.
Изпълнявайки
съвестно и трите си
длъжности, Владимир
страда от разтроение
на личността - кметът
се превръща в таен
любовник на
собствената си съпруга
Мария, изживявайки
се като учител,
Владимир й устройва
сцени на ревност, а в
ролята на началник на
пощата я ухажва
притеснено и
несръчно.

28. В Кестен, на
границата между
два континента, три
държави и две
религии, границите
между реалното и
иреалното се
размиват, там
всичко е възможно,
дори от чешмите
вместо вода да
потече вино.

29. С участието на:
Ицхак Финци
(Писателят)Катя
Паскалева
(Касиерката в
киното)
Филип Волтер
(Франсоа)Самуел
Финци (Владимир)
Светлана Янчева
(Мария)Ивайло
Христов (Стоян)
Виргиния
Келмелите
(Бистра) Мариус
Куркински (Братът
на Стоян)
Йосиф
Сърчаджиев
(Пилотът)
Владимир Пенев
(Борис Савов) и
др.

30. Прозата На Станислав Стратиев
впечатлява с повествователна
изящност и социална проблемност,
киносценариите му го нареждат до
имена като Павел Вежинов, Валери
Петров и Георги Мишев.
Несъмнено Стратиев оставя дълбок
отпечатък не само върху
литературата на България,
благодарение на творчеството си,
но най-вече върху културата, като я
поставя на едно друго, непознато
равнище.
КРАЙ