1. СЪДЪРЖАНИЕ:
За книгата..............................................................................................................................................1
Благодарности......................................................................................................................................5
ВЪВЕДЕНИЕ........................................................................................................................................6
1......................................................................................................................................................................7
ЗА ЛЮБОВТА..........................................................................................................................................7
Любовта е съзидателна сила...............................................................................................................8
Единственото, което си спомням......................................................................................................8
Песента на сърцето............................................................................................................................10
Истинска любов.................................................................................................................................11
Съдията, който прегръща..................................................................................................................11
Това не може да се случи тук, така ли?...........................................................................................13
Всеки заслужава да бъде обичан......................................................................................................14
Една по една.......................................................................................................................................16
Подаръкът...........................................................................................................................................16
Такъв брат...........................................................................................................................................16
За куража.............................................................................................................................................17
Големия Ед.........................................................................................................................................18
Любов и таксита.................................................................................................................................19
Обикновен жест..................................................................................................................................20
Усмивката...........................................................................................................................................21
Ейми Греъм.........................................................................................................................................23
Разказ за деня на Свети Валентин....................................................................................................24
Carpe Diem!.........................................................................................................................................26
Ти си също като мен..........................................................................................................................28
По друг начин.....................................................................................................................................30
Най-нежната нужда............................................................................................................................32
Бопси...................................................................................................................................................32
Кученца за продан..............................................................................................................................34
2....................................................................................................................................................................35
ДА СЕ НАУЧИМ ДА ОБИЧАМЕ .......................................................................................................35
СЕБЕ СИ.................................................................................................................................................35
Златният Буда.....................................................................................................................................36
Започни от себе си.............................................................................................................................37
Само истината....................................................................................................................................37
Най-великият бейзболист..................................................................................................................38
Декларация на самоуважението.......................................................................................................38
Парцаланата........................................................................................................................................39
Отговорност........................................................................................................................................41
Правила за човешките същества.......................................................................................................42
3....................................................................................................................................................................43
ЛЕСНО ЛИ Е ДА СИ РОДИТЕЛ.........................................................................................................43
Децата научават онова, което са изпитали......................................................................................44
Защо толкова обичам баща си..........................................................................................................45
Училището на животните..................................................................................................................49
Докосване............................................................................................................................................49
Обичам те, сине..................................................................................................................................51
Що за човек си е толкова важно, колкото и как постъпваш..........................................................52
Животът на една майка......................................................................................................................52
Едно съвършено американско семейство........................................................................................54
Просто го кажи!..................................................................................................................................56
Да завещаеш любов...........................................................................................................................58
Към родителите..................................................................................................................................59
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 1

2. 4....................................................................................................................................................................60
ЗА УЧЕНЕТО И УЧИЛИЩЕТО...........................................................................................................60
Да създъдем мойто бъдище...............................................................................................................61
Сега вече се харесвам........................................................................................................................61
Всички хубави неща..........................................................................................................................61
Ти си истинско чудо..........................................................................................................................64
Всичко, което трябва да зная, съм научил в детската градина......................................................64
Научаваме нещо, докато го вършим................................................................................................65
Ръката..................................................................................................................................................65
Кралските рицари на Харлем............................................................................................................65
Момченцето........................................................................................................................................68
Аз съм учител.....................................................................................................................................71
5....................................................................................................................................................................74
ИЗЖИВЕЙ МЕЧТАТА СИ...................................................................................................................74
Направи така, че да се сбъдне...........................................................................................................75
Мисля, че мога....................................................................................................................................75
Почивай в мир или погребението на „Не мога"..............................................................................76
Случаят 333.........................................................................................................................................78
В Ню Йорк няма камиони.................................................................................................................80
Моли, моли, моли..........................................................................................................................82
Заради теб ли се разлюля Земята?....................................................................................................83
Стикерът на Томи..............................................................................................................................84
Ако не си поискаш, няма да получиш..............................................................................................86
Молбата на Рик Литъл.......................................................................................................................88
Магията да вярваш в себе си.............................................................................................................91
Книга за мечтите на Глена................................................................................................................91
Още една отметка в списъка.............................................................................................................92
Внимавай, скъпа, аз съм твоят любим.............................................................................................96
Готов да плати цената........................................................................................................................98
Всеки си има мечта..........................................................................................................................100
Следвай мечтата си..........................................................................................................................101
Кутията..............................................................................................................................................102
Насърчението...................................................................................................................................104
Уолт Джоунс.....................................................................................................................................104
Имаш ли сили да се справиш с критиката?...................................................................................107
Риск...................................................................................................................................................107
Опитай по друг начин......................................................................................................................108
Обслужване с усмивка.....................................................................................................................109
6..................................................................................................................................................................110
МОЖЕТЕ ЛИ ДА ПРЕОДОЛЯВАТЕ ПРЕПЯТСТВИЯ..................................................................110
Имай пред вид..................................................................................................................................111
Джон Коркоран — човекът, който не можеше да чете................................................................112
Не се страхувай от провал...............................................................................................................114
Ейбрахам Линкълн не се отказа.....................................................................................................115
Мамо, ти си ме учила.......................................................................................................................116
Майка към син..................................................................................................................................117
Провал ли? Не, само временни неуспехи......................................................................................117
За да се настроя творчески, очаквам..............................................................................................119
Всеки може да направи нещо..........................................................................................................122
Да, ти можеш....................................................................................................................................124
Бягай, Пати, бягай............................................................................................................................125
Силата на решителността................................................................................................................126
Кодексът на оптимизма...................................................................................................................127
Вяра...................................................................................................................................................130
Кредо за онези, които са страдали.................................................................................................131
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 2

3. Тя спаси 219 живота........................................................................................................................131
Ще ми помогнете ли?......................................................................................................................133
Само още веднъж.............................................................................................................................134
Навсякъде около теб има изключителни постижения - използвай ги!.......................................135
7..................................................................................................................................................................136
УНИВЕРСАЛНА МЪДРОСТ.............................................................................................................136
Добра сделка.....................................................................................................................................137
Използвай мига, за да видиш..........................................................................................................138
Ако започвах живота си отначало..................................................................................................139
Двамата монаси................................................................................................................................140
Сачи...................................................................................................................................................140
Окото на делфина.............................................................................................................................141
Ръката на Маестрото........................................................................................................................141
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 3

4. За книгата
Двама от най-обичаните оратори по въпросите
на развитието на личността представят в
„Пилешка супа за душата"
най-доброто от разказите, които са развълнували
сърцата на хората по света.
КАНФИЙЛД И ХАНСЕН ПРЕДЛАГАТ
мъдрост, надежда и възможности за повдигане на духа
в моментите на угнетеност е живота.
Внимателно подбраните им разкази подсказват
модели за справяне с проблеми и ситуации,
изникващи по пътя, по който вървим.
Когато искате да покрепите някоя своя мисъл,
да вдъхнете увереност на приятел,
да поучите дете,
ще намерите подходящия разказ сред това,
сгряващо сърцето, богатство.
„Пилешка супа за душата"
е един от феномените в световното книгоиздаване
през последните години.
Само в САЩ са продадени над пет милиона екземпляра,
а книгата е преведена на повече от 30 езика.
Огромният успех на Канфийлд и Хансен
бе затвърден и с милионните тиражи
на сборниците-продължения с житейски истории:
„Пилешка супа за душата-2" (1995),
„Пилешка супа за душата-3" (1996),
„Пилешка супа за оцеляващата душа" (1996),
„Пилешка супа за женската душа" (1996) и други.
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 1

5. Джак Канфийлд
е президент на семинарите по самоуважение
и на фондацията за самоуважение
в град Калвър, Калифорния. Той е ръководил
интензивни семинари за лично
и професионално развитие за повече
от 500 000 души в Съединените щати,
Канада, Европа, Австралия и Азия.
Той е и автор на няколко книги ДЖАК
за развитието на самоуважението КАНФИЙЛД
в образованието и е бил консултант
на стотици компании
и професионални съюзи.
Ето някои отзиви за книгата:
„Направил съм стотици интервюта с богати и известни хора и ми е ясно, че
щастието не идва заедно с парите и славата. То трябва да дойде отвътре.
Предпочитам душата ми да ликува хиляди пъти, отколкото джобовете ми да са
пълни с хиляди долари. „Пилешка супа за душата" ще докосне нежните струни в
вашата душа и ще предизвика милион усмивки."
Робин Лийч,
телевизионен водещ и автор на книги
„Един от най-въздействащите начини да изтъкнеш житейските ценности и да
откриеш пътя за нови възможности, е като ражазваш за човешките съдби. В тази
богата и разнообразна колекция всеки ще открие поне няколко ражаза, които
искрено ще го развълнуват - разкази, които ще запомни завинаги и които ще
пожелае да сподели с най-близките си хора."
Натаниъл Брандън,
автор на „Силата на самоуважението"
„Това е една топла и чудесна, повдигаща духа и вдъхновяваща книга, пълна с
идеи и прозрения, които всеки от нас може да използва, за да направи живота си по-
приятен. Тя трябва да се прочете и обмисли, а след това многократно да се
препрочита"
Брайън Трейси,
автор на „Психология на постижението"
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 2

6. Марк Виктор Хансен
е известен мотиватор и маркетингов агент
за професионалисти, които искат да бъдат
сред 10-те най-добри в своята професия и които
искат да утроят доходите си за три години.
Той изминава над 400 000 километра годишно, МАРК
за да предаде на хората своята увереност. ВИКТОР ХАНСЕН
Той е и популярен водещ от радиото и телевизията.
„Тази книга е пропита с мъдрост и носи утеха. Тя е едновременно съвременна,
като разходка из космоса, и идваща от древността, подобно на египетска пирамида.
Светът има нужда от разказвачи, които да ни помогнат да се справим с объркването
и хаоса в сложните времена, в които живеем. Джак и Марк са ненадминати
разказвачи, събрали истории от самия живот. Те са чудесен подарък за учители и
оратори, а и за всекиго, докато пътува към своето израстване и излекуване на
душата. В тази книга е събрано всичко, от което е съставен нашият живот и е
написано интелигентно, със загриженост и добро чувство."
Сидни Б. Саймън,
почетен професор на университета в Масачузетс
и съавтор на „Изясняване на стойностите'',
„Прошката"и на 14 други книги
„Всяка една страница ми достави изключително удоволствие. Разказите са
покъртителни и изключително мотивиращи, поезията е красива, а цитатите са
изключително прозорливи и значими. Джак и Марк са събрали изключително много
мъдрост в тази книга. Многообразието на подборките се докосва до всички сфери на
живота.
Тази книга ще бъде чудесен подарък за хората, които обичаме и с които бихме
искали да съпреживеем написаното. Уверявам ви, че ще си купя още от тази книга,
за да я подаря на семейството ми и на моите приятели."
Ричард Лоулин,
президент на корпорацията за недвижима собственост „21-ви век"
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 3

7. Ако има светлина в душата,
ще има красота в човека.
Ако има красота в човека,
ще има хармония в дома.
Ако има хармония в дома,
ще има спокойствие в страната.
Ако има спокойствие в страната,
ще има мир в света.
Китайска пословица
С любов посвещаваме тази книга на съпругите ни,
Джорджия и Пати, и на децата ни —
Кристофър, Оран, Кайл, Елизабет и Мелани,
които са пилешката супа за нашите души.
Вие непрестанно разпалвате пламъка в душите
и сърцата ни. Много ви обичаме!
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 4

8. Благодарности
От възникването на идеята за тази книга до нейното осъществяване изминаха почти две
години. Създадена е с любов и със съвместните усилия на много хора. На някои от тях бихме
искали специално да благодарим:
На Пати Митчел, която преписа всяка от тези истории поне по пет пъти. Тя работеше
неуморно за реализирането на идеята, често до късно през нощта не само през седмицата, но и
през повечето от почивните си дни. Благодарим ти, Пати! Без теб нямаше да се справим.
На Ким Уайл за многократното преписване на голяма част от тези истории, както и за
изключителните усилия, които положи, за да получим правата за публикуване на онези материали,
които не са написани от нас. Тя свърши страхотна работа. Благодарим ти, Ким.
На Кейт Драйзън, която помогна при преписването, изчитането и обсъждането на всяка от
историите, и за помощта й при търсенето на подходящи текстове. Ти винаги беше налице, когато
сроковете бяха изключително кратки. Благодарим ти.
На Уонда Пейт, която безкрайно ни помогна за преписването и в нашите проучвания.
На Черил Миликин, която обработи целия материал.
На Лайза Уилямс за това, че пое грижата за бизнеса на Марк и той имаше възможност да се
посвети на книгата.
На Лари Прайс и Марк Пауърс за това, че се справиха с всички други проблеми, възникнали
по време на подготовката на книгата.
На стотиците хора, които чуха и прочетоха тези истории, стихотворения и цитати и
споделиха своите впечатления.
На всички наши приятели от Националната асоциация на ораторите, които щедро ни
предоставиха материали, необходими за завършването на книгата. Специално бихме искали да
благодарим на Доти Уолтърс за нейното поощрение и постоянна подкрепа.
На Франк Сикън, скъп наш приятел, който ни предостави някои от своите истории и цитати.
На Джеф Хърман за това, че така вдъхновено се справи с работата си на литературен агент и
за неговата увереност, още от самото начало, в успеха на книгата. Джеф, изключително приятно е
да се работи с теб.
На Питър Вегсо, Гари Сайдлър и Барбара Никълс от „Хелт Къмюникейшънс" за това, че
преди всички други оцениха идеята ни за тази книга. Благодарни сме за ентусиазираната ви
подкрепа.
На Синди Спицър, която написа и редактира някои от най-важжните истории в книгата.
Синди, твоят принос е неоценим.
На Мари Стилкинд, редакторката ни от „Хелт къмюникейшънс" за изключителните й усилия
да доведе книгата до съвършенство.
На Боб Проктър, който предостави няколко разказа и анекдоти от своите многобройни
поучителни истории. Благодарим ти, Боб. Ти си добър приятел.
На Брандън Хол, който ни помогна с две истории.
Бихме искали да благодарим и на хората, които направиха ценни препоръки към ръкописа:
Елин Анджелис, Ким Анджелис, Джейкъб Блас, Рик Канфийлд, Дан Друбин, Кати Фелоус, Пати
Хансен, Норман Хау, Ан Хаш, Томас Нани, Дейв Потър, Даниъл Лий, Майкъл Мартин, Джорджия
Ноубъл, Лий Потс, Лин-да Прайс, Мартин Рът, Лу Тарталя, Доти Уолтърс, Ребека Уайдекър,
Харолд С. Уелс.
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 5

9. ВЪВЕДЕНИЕ
Всичко, което трябва да знаем, за да се сложи
край на излишните емоционални страдания,
на които много хора постоянно са подложени,
е вече известно. Стремежът собствената
личност и нейните действия да бъдат
ценени високо, е в ръцете на всеки, който иска
да посвети част от времето си на тази цел.
Трудно е с думи, написани върху лист хартия, да се предаде духът на живия
разказ. Истории, каквито чуваме всеки ден, трябваше да бъдат преписвани пет пъти,
за да се възприемат така, както когато ги слушаме на живо. Щом вече сте започнали,
забравете, че можете да четете бързо. Намалете темпото. Вслушайте се в сърцето и
разума си. Насладете се на всяка история. Изпитайте въздействието и. Запитайте се:
какво събужда тя у мен? Как, благодарение на нея, бих могъл да променя живота си?
Какви чувства или желания поражда тя, докосвайки истинската ми същност?
Съпреживейте всяка история.
Някои разкази ще ви харесат повече от другите. Част от тях имат по-дълбок
подтекст. Други може да ви разплачат, да стоплят душата ви или да ви накарат да се
замислите. Всеки човек реагира по различен начин. Важно е как вие ще ги
възприемете. Позволете им да ви развълнуват и да докоснат струните на душата ви.
Не бързайте да прочетете тази книга. Четете я внимателно. Насладете й се.
Възприемайте я с всичките си сетива. В нея са събрани хиляди часове от усилията
ни, в продължение на общо четиридесетгодишния ни опит, да подберем „най-
доброто от най-доброто".
И накрая: четенето на подобни книги предизвиква усещането, че менюто ти се
състои само от десерти. Може да ви се стори прекалено сладко. В такова меню
липсват зеленчуци, салата или хляб. То съдържа само най-същественото със съвсем
мъничко излишна сметана.
По време на семинарите, които ръководим, ние отделяме повече време за
подробни разисквания върху всяка история. Има повече обяснения и се предлагат
повече начини за прилагане на поуките и принципите във всекидневния живот. Не
се задоволявайте само с прочита на тези истории. Намерете време да ги осмислите и
да ги направите част от себе си.
Ако някой от разказите много ви развълнува, не се колебайте, споделете го с
хората около вас. Когато пък той ви подсети за някого, обадете му се и му го
ражажете. Потопете се в повествованието, нека то ви вдъхнови и импулсира за нещо
ново.
За много от тези истории се обърнахме към самите герои с молба да ги опишат
със свои думи. Голяма част от разказите са написани от тяхно име. Когато сме
имали възможност, посочвали сме истинските им имена.
Надяваме се, че тази книга ще ви достави такова голямо удоволствие, каквото
изпитвахме ние, докато я пишехме.
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 6

10. 1
ЗА ЛЮБОВТА
Ще дойде ден, когато хората
ще покорят пространството,
ветровете, приливите
и гравитацията и Бог ще ги дари
със сила да се покорят на любовта.
Тогава, за втори път в историята
на света, хората ще открият огъня.
Тейар дьо Шарден
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 7

11. Любовта е съзидателна сила
Раздавайте любов щедро навсякъде, като
започнете най-напред от своя дом. Дарете
с любов децата, съпругата или съпруга, съседите
си... Нека, когато някой се разделя
с вас, да се чувства по-добър и по-щастлив.
Бъдете олицетворение на Божията доброта —
доброта, която е изписана
върху лицето ви, която струи от очите ви,
която искри в усмивката ви и блика
в топлия ви поздрав.
Майка Тереза
Професор по социология от един колеж завел група студенти в бордеите на
Балтимор, за да се запознаят с живота на двеста тамошни момчета и ги помолил да
дадат писмена преценка за бъдещето им. За всяко от тях, студентите посочили: „Без
перспектива". Двадесет и пет години по-късно на това изследване попаднал друг
професор по социология. Той решил да продължи идеята и заедно със студентите си
да провери какво е станало със същите тези момчета. Студентите установили, че с
изключение на двадесет, които били сменили местожителството си или били
починали, 176 от останалите 180 момчета, са постигнали впечатляващи успехи като
адвокати, лекари и бизнесмени.
Професорът бил изумен и се захванал да търси причината за това противоречие.
За щастие, всички някогашни момчета — вече мъже, живеели в околността, така че
той имал възможност да зададе на всеки от тях въпроса: „Коя е причината за вашия
успех?" И всеки с дълбоко вълнение отговарял: „Една учителка".
Учителката все още била жива, професорът я открил и запитал възрастната, но
все още енергична жена, каква е използваната от нея вълшебна формула,
благодарение на която тези момчета са се измъкнали от бордеите и са се справили
така блестящо в живота.
Очите на учителката засияли и на устните и трепнала приветлива усмивка:
„Много е просто — казала тя. — Аз обичах тези момчета."
Ерик Батьруьрт
Единственото, което си спомням
Винаги, когато баща ми говореше с мен, той започваше разговора с думите:
„Днес казах ли ти вече, че те обожавам?" Любовта ни беше взаимна и в последните
му години, когато животът започна видимо да го напуска, ние станахме дори още по-
близки.
На осемдесет и две години той беше готов да умре, а и аз бях готова да се
съглася с него, защото исках да се сложи край на страданията му. Смеехме се и
плачехме, държахме ръцете си, изричахме думи на взаимна обич и изразявахме
съгласие, че е вече време.
— Татко, като напуснеш този свят, изпрати ми знак, че се чувстваш добре —
казах аз.
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 8

12. Той се изсмя на тази абсурдна молба. Татко не вярваше в прераждането. И аз не
бях напълно убедена, че то е възможно, но много преживявания ме бяха накарали да
мисля, че мога да долавям някои сигнали, идващи „от отвъдното".
Ние с баща ми бяхме така дълбоко свързани, че почувствах в гърдите си
последния удар на сърцето му. Много ми беше мъчно, че хората от болницата, със
своето излишно благоразумие, не ми бяха позволили да държа ръката му в последния
миг.
Ден след ден се молех да доловя някакво послание от него, но нищо не се
получаваше. Нощи наред, преди да заспя, отправях молитви да дойде в съня ми.
Въпреки това изминаха четири дълги месеца, но освен дълбоката скръб по неговата
загуба, не усещах нищо друго. Пет години по-рано от болестта на Алцхаймер се беше
споминала мама и въпреки, че аз самата бях майка на пораснали вече дъщери,
чувствах се като изгубено дете.
Един ден, докато лежах на масата за масаж в една тъмна тиха стая в очакване на
процедурата, внезапно ме изпълни силен копнеж по баща ми. Замислих се дали не
бях много настоятелна в желанието си да получа знак от него и си дадох сметка, че
съзнанието ми е силно превъзбудено. Усетих непозната яснота на ума— можех с
лекота да събирам дълги колони от цифри. Проверих дали съм будна и не сънувам и
установих, че по-будна не можех и да бъда. Всяка мисъл, която минаваше през
главата ми, беше като капка вода, падаща в застинало езеро, и се дивях на
спокойствието на всеки отлитащ миг. И тогава си казах: „Досега се опитвах да уловя
съобщения, които пристигат от отвъдното. Време е да престана."
Внезапно пред очите ми изплува образът на мама — такава каквато беше, преди
болестта на Алцхаймер да я лиши от разсъдък и човешки облик и преди да се стопи.
Великолепната посребрена коса ограждаше нежното й лице. Видях я толкова
истинска и така близо до мен, че сякаш, ако протегнех ръка, щях да я докосна.
Изглеждаше както преди десетина години, когато още не бе започнала да линее.
Успях дори да доловя аромата на „Джой", любимия й парфюм. Тя стоеше притихнала
в очакване. Не можех да проумея защо, докато мислех за баща ми, се появи мама и
почувствах вина, че не бях тъгувала и за нея по същия начин.
— О, мамо, много ми е мъчно, че тази ужасна болест те накара да страдаш
толкова— казах аз.
Тя леко наклони глава настрани, като че ли искаше да проумее за каква болест и
говоря, а после на лицето и се появи прекрасна усмивка и съвсем отчетливо я чух да
казва:
— Единственото, което си спомням, е любовта — и изчезна.
Внезапно в стаята стана студено и аз затреперих. И тогава осъзнах, че всъщност
любовта, която даваме и получаваме, остава и само тя има значение. Страданието
изчезва. Любовта остава.
Нейните думи бяха най-важното нещо, което ми се е случвало да чуя. Този
момент завинаги се е запечатал в сърцето ми.
До ден днешен не съм получила знак от баща ми, но не се съмнявам, че някой
ден, когато най-малко очаквам това, той ще се появи и ще каже:
— Днес казах ли ти вече, че те обожавам?
Боби Пробстиин
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 9

13. Песента на сърцето
Имало едно време един голям мъж, който се оженил за жената на своите мечти.
От любовта им се родила дъщеричка. Тя била слънчево и жизнерадостно дете и
големият мъж много я обичал.
Когато била съвсем мъничка, той я вдигал високо, тананикал някаква мелодия,
танцувал с нея из стаята и и повтарял:
— Обичам те, мое малко момиченце.
Момиченцето растяло, а големият мъж все го прегръщал и говорел:
— Обичам те, мое малко момиченце.
Момиченцето се цупело и казвало:
— Вече съм голяма.
Мъжът се усмихвал и казвал:
— Но за мен ти ще си останеш моето малко момиченце.
Момиченцето, което вече било голямо, напуснало дома си и тръгнало по света.
То научавало все повече неща за себе си и за мъжа и разбрало, че той действително е
голям и силен, защото сега вече можело истински да оцени качествата на характера
му — една от неговите най-силни страни била способността да дава израз на любовта
към близките си. Където и да отидело по света, мъжът се обаждал и казвал:
— Обичам те, мое малко момиченце.
Един ден малкото момиченце, което вече било голямо, получило съобщение по
телефона, че големият мъж е тежко болен. Получил удар. Обяснили на момиченцето,
че той страдал от афазия* и не само не можел да говори, но не били сигурни и дали
разбирал онова, което му казват. Вече не можел да се усмихва, да ходи, да прегръща,
да танцува и да казва на момиченцето, което вече било голямо, че го обича.
Когато момиченцето влязло в стаята и погледнало големия мъж, той му се
сторил малък и слаб. Приближило се до леглото му, а той го погледнал, опитал се да
каже нещо, но не успял.
Момиченцето направило единственото нещо, което му оставало. Седнало на
леглото до големия мъж. От очите и на двамата потекли сълзи и то обгърнало с ръце
немощните рамене на баща си.
Сложило глава на гърдите на баща си и в мислите му преминавали като насън
отминалите дни. Спомнило си прекрасното време, което били прекарали заедно. Как
винаги се чувствало защитено и обичано от големия мъж. Загубата, която трябвало да
понесе, го натъжавала, никога повече нямало да чува думите му, пълни с любов и
утеха.
И тогава, някъде дълбоко в гърдите на мъжа, то доловило ударите на сърцето му.
Сърцето, в което съжителствали музиката и думите. То биело отчетливо, напук на
болното тяло. И докато момиченцето стояло притихнало, чудото станало. То чуло
онова, което му се искало да чуе.
Сърцето на бащата започнало да бие в такт с думите, които устните вече не
можели да произнесат...
ОБИЧАМ ТЕ
ОБИЧАМ ТЕ
ОБИЧАМ ТЕ
*Афазия — загуба на говора. — Б. пр.
МОЕ МАЛКО МОМИЧЕНЦЕ
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 10

14. МОЕ МАЛКО МОМИЧЕНЦЕ
МОЕ МАЛКО МОМИЧЕНЦЕ
Думи на утеха.
Пати Хансен
Истинска любов
Мозес Менделсон, дядото на известния немски композитор, в никакъв случай не
можел да се нарече красавец. Освен че бил доста нисък, той имал и уродлива
гърбица.
Веднъж Мозес посетил един хамбургски търговец, който имал прекрасна дъщеря
на име Фрумти. Мозес безнадеждно се влюбил в нея. На Фрумти обаче,
непривлекателният му външен вид подействал отблъскващо.
Когато дошло време да си върви, Мозес събрал кураж и се изкачил по стълбите
до стаята и, за да опита за последен път да поговори с нея. Тя била красива като
божествено видение, но изпълвала сърцето му с тъга, защото не желаела дори да го
погледне. След няколко неуспешни опита да поведе разговор, Мозес срамежливо
попитал:
— Вярвате ли, че женитбите се предопределят на небето?
— Да— отговорила му тя, с поглед забит в пода. — А вие?
— Аз също — казал на свой ред той. — Там горе, на небето, при раждането
на всяко момче, Бог му съобщава, за кое момиче ще се ожени. Когато се родих, Бог
посочи бъдещата ми съпруга, а след това добави: „Но жена ти ще има гърбица."
Ужасен, аз извиках: „О, Боже, жена с гърбица би било истинска трагедия. Моля те,
Господи, дай гърбицата на мен, а тя нека бъде красива."
Тогава Фрумти вдигнала глава и го погледнала в очите, сякаш била развълнувана
от някакъв отдавна забравен спомен. Подала ръка на Мозес, а по-късно станала
негова предана съпруга.
Бари и Джойс Висел
Съдията, който прегръща
Не ме дразни, а ме прегърни!
Стикер върху бронята на една кола
Лий Шапиро е пенсиониран съдия. Той е един от най-любвеобилните хора,
които познаваме. На определен етап от развитието на кариерата си Лий осъзнал, че
няма по-голяма сила от любовта, и започнал да прегръща хората, Предлагал всекиму
да се прегърнат и колегите му измислили прякора „съдията, който прегръща" (може
би като противоположност на „съдията, който осъжда"). Върху стикера, залепен на
бронята на колата му, може да се прочете: „Не ме дразни, а ме прегърни!"
Преди около шест години Лий измислил нещо, което нарекъл „Комплект за
прегръщане". На външната му страна е написано: „Сърце, в замяна на една
прегръдка". Вътре има тридесет червени бродирани сърчица с малки щипки за
прикрепване от обратната страна. Лий Взема „Комплекта за прегръщане", спира
хората, които среща, и им предлага да получат по едно червено сърчице срещу една
прегръдка.
Дейността на Лий е станала много популярна и често го канят на конференции и
конгреси, за да сподели посланието на своята нестандартна любов. На една
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 11

15. конференция в Сан Франциско представители на местните медии му отправили
предизвикателство: „В залата е лесно да се раздават прегръдки, защото хората тук са
били специално подбрани. Но в реалния живот няма да бъде толкова просто."
Те накарали Лий да опита да прегърне няколко души по улиците на Сан
Франциско. Следван от телевизионен екип на местната новинарска агенция, Лий
излязъл на улицата. Най-напред започнал с една жена, която минавала наблизо.
— Здравейте. Аз съм Лий Шапиро, съдията, който прегръща. Раздавам тези
сърца в замяна на една прегръдка.
— О, нямам нищо против! — отвърнала жената.
— Твърде лесно се получи — подхвърлил местният репортер. Лий се
огледал. Видял някаква полицайка, която трябвало да глоби за нарушение
собственика на едно БМВ, а той й създавал проблеми. Лий се отправил към нея,
следван от камерата, и казал:
— Струва ми се, че една прегръдка би ви се отразила добре. Аз съм съдията,
който прегръща, и ви предлагам да се прегърнем.
Тя се съгласила.
Тогава репортерът отправил още едно предизвикателство.
— Вижте, идва автобус. Шофьорите на автобуси в Сан Франциско са най-
грубите, най-раздразнителните, най-злите хора в целия град. Я, да видим дали
можете да го накарате да ви прегърне!?
Лий приел хвърлената ръкавица.
Когато автобусът спрял до тротоара, Лий казал:
— Здравейте. Аз съм Лий Шапиро, съдията, който прегръща. Като че ли
вашата професия е една от най-стресовите в света. Днес предлагам на хората да се
прегърнем, за да стане денят ни по-лек. Бихте ли желали да ви прегърна?
Огромният, висок метър и деветдесет и тежък около сто и десет килограма мъж,
отвърнал:
— Защо пък не?
Лий го прегърнал, дал му сърце и когато автобусът потеглил, му махнал за
сбогом. Телевизионният екип онемял. Най-накрая репортерът казал:
— Трябва да призная, че съм много впечатлен.
Един ден приятелката на Лий, Нанси Джонстън, неочаквано се появила пред
вратата на дома му. По професия Нанси е клоун и този ден била облечена нарочно
със сценичния си костюм, гримирана по съответния начин и всичко, както си му е
редът.
— Лий, грабвай няколко „Комплекта за прегръщане" и да вървим в дома за
инвалиди.
Когато пристигнали там, започнали да раздават шапки-балони, сърца и
прегръдки на пациентите. Лий се чувствал неловко. Никога по-рано не бил
прегръщал безнадеждно болни хора, със забавено развитие или с парализа на ръцете
и краката. Това наистина било голямо изпитание. Но скоро към Нанси и Лий се
присъединила цяла група от лекари, сестри и санитари и обиколката им от отделение
на отделение вече не била така мъчителна.
След няколко часа те влезли в последното отделение. Там имало тридесет и
четирима пациенти, най-тежките случаи, които Лий някога бил вижкдал. Гледката
била толкова ужасна, че дъхът му спрял. Но решени да дарят любов на тези хора и да
ги зарадват, Нанси и Лий започнали да обикалят стаята, следвани от свитата си от
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 12

16. медицински работници. Всички носели на гърдите си бродирани сърца, а на главите
си — шапки-балони.
Най-накрая Лий стигнал до последния пациент, Ленард. На гърдите му имало
голям бял лигавник, а от устата му била потекла слюнка. Лий погледнал олигавения
Ленард и казал:
— Хайде да си вървим, Нанси, няма да можем да обясним на този за какво
става дума.
— Стига, Лий — отвърнала Нанси. — И той е човешко същество като нас,
нали?
После сложила смешна шапка-балон на главата на Ленард. Лий взел едно от
червените сърчица и го прикрепил върху лигавника, поел дълбоко въздух, навел се и
прегърнал Ленард.
Внезапно Ленард започнал да пищи:
— И-и-иии! И-и-иии!
Другите пациенти от стаята започнали да потропват с каквото им падне. Лий се
обърнал към персонала, за да разбере какво всъщност става, но се стъписал, като
видял, че всички лекари, сестри и санитари плачат.
— Какво има? — попитал той главната сестра.
Лий никога няма да забрави нейния отговор:
— Не бяхме виждали Ленард да се усмихва от двадесет и три години насам.
Колко е лесно да направиш нещо приятно за хората около теб.
Джак Канфийлд и Марк В. Хансен
Това не може да се случи тук, така ли?
Имаме нужда от четири прегръдки дневно,
за да оцелеем. Имаме нужда от осем прегръдки, за да
поддържаме добрата си форма. Имаме нужда от
дванадесет прегръдки всеки ден, за да растем.
Вирджиния Сетайър
По време на нашите семинари и работни срещи непрестанно учим хората да се
прегръщат, но повечето от тях споделят:
— Там, където работя, е невъзможно да прегърнеш някого.
Дали това е вярно?
Ето писмо от човек, завършил един от нашите семинари.
Скъпи Джак,
Започнах деня с доста мрачно настроение. Приятелката ми Розалинд се отби
при мен и ме попита дали днес раздавам прегръдки. Аз само промърморих нещо, но
след това се замислих за прегръдките и за всичко, станало през изминалата
седмица. Всеки път,когато преглеждам брошурата, която ти ни раздаде — „Как
да поддържаме семинара жив" — щом стигна частта, където се споменава за
това как да прегръщаш хората и как те да те прегръщат, аз изтръпвам от страх,
защото не мога да си представя, че ще прегърна някого в службата.
Въпреки това реших да опитам и да направя днешния ден „ден за прегръдки".
Започнах да прегръщам клиентите, които идваха на моя щанд. Доставяше ми
истинско удоволствие да наблюдавам как след това хората засиявВат. Един
студент по бизнес администрация скочи върху щанда и затанцува. Всъщност, някои
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 13

17. хора отвръщаха на прегръдката ми и дори искаха още. Двамата сервизни техници
на фирмата „Ксерокс", които преди това вървяха един до друг без дори да
разговарят помежду си, бяха така смаяни, сякаш внезапно се събуждаха от сън. Но
после, докато се отдалечаваха по коридора, започнаха да си говорят и да се смеят.
Изпитвах усещането, че съм прегърнала всеки в бизнес-училището „Уортън" и
лошото настроение, заедно с лекото неразположение от сутринта, изчезна.
Извинявай, че писмото ми стана твърде дълго, но аз наистина съм много
развълнувана. Най-прекрасното беше, че в един момент пред моя щанд се
прегръщаха десетина човека. Не можех да повярвам на онова, което ставаше.
С любов,
Памела Роджърс
П.П. На път за вкъщи, прегърнах един полицай на 37-ма улица, а той ми каза:
„Я, виж ти! Полицаите никога не ги прегръщат. Сигурна ли сте, че не искате да
хвърлите нещо по мен?"
А ето какво ни писа друг участник в нашите семинари по въпроса за
прегръдките:
Да прегръщаш е здравословно. Прегръдките помагат на имунната система,
правят те по-здрав, лекуват депресията, намаляват стреса, помагат да заспиш по-
лесно, въодушевяват, подмладяват, нямат неприятни странични ефекти. С една дума,
прегръдките са вълшебно лекарство.
Да прегръщаш е нещо напълно естествено — екологично чисто, с естествена
сладост, без пестициди, без консерванти, без ижуствени съставки и е 100%
здравословно.
Прегръщането няма никакви недостатъци. Няма подвижни части, няма батерии,
които да се износват, няма нужжда от профилактични прегледи, има ниска
консумация и висока производителност на енергия, няма инфлационни процеси, от
него не се напълнява, няма месечни вноски, не са необходими застраховки, защитено
е срещу кражба, не се облага с данъци, няма замърсяващ ефект и, разбира се, има
стопроцентова възвръщаемост.
(Неизвестен източник)
Джак Канфийлд
Всеки заслужава да бъде обичан
Една учителка от Ню Йорк решила да изрази признателността си към учениците
от последния клас на средното училище, в което преподавала, като им обясни с какво
всеки е важен за нея. Като използвала система, разработена от Хелис Бриджис от Дел
Мар, Калифорния, тя ги извиквала един по един пред класа. Най-напред изтъквала
защо тя и класът държат на този ученик, а след това подарявала на всеки синя
панделка, върху която със златни букви пишело: „Аз заслужавам да бъда обичан".
После учителката възложила на учениците писмена работа, в която да проследят
какво влияние оказва признателността върху околните. Дала на всеки по още три
панделки и им поставила задача да популяризират този ритуал на благодарността
сред своите близки и познати. Накрая учениците трябвало да проследят резултатите,
да разберат кой кого е отличил и след около седмица да ражажат пред класа какво
точно се е случило.
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 14

18. Едно от момчетата отишло при млад служител в близката компания и му
изказало признателността си за това, че му е помогнал да планира бъдещата си
кариера. Подарило му едната синя панделка и я закачило на ризата му. След това му
дало другите две панделки с думите:
— Правим писмена работа за признателността и бихме желали в знак на
благодарност да подарите на някого синя панделка, а след това да му дадете и
другата, така че той да може да изрази признателността си към трети човек и така
ритуалът да продължи. Накрая, бих искал да ви помоля да ми разкажете какво се е
случило.
По-късно същия ден младият служител влязъл при шефа си, известен като голям
мърморко. Помолил да бъде изслушан и му казал, че дълбоко му се възхищава и
смята, че е творчески гений. Шефът много се изненадал. Младият служител го
помолил в знак на признателност да приеме синята панделка. Смаян, шефът
промълвил:
— Ами, да, разбира се.
Младият служител закачил панделката върху сакото на шефа си, точно над
сърцето му. След това му подал последната панделка с думите:
— Бихте ли ми направили една услуга? Моля ви, вземете тази панделка и я
подарете на някой друг. Младежът, който ми ги даде, подготвя писмена работа в
училище и помоли да продължим този ритуал на признателността, за да разберем как
влияе върху хората.
Същата вечер, като се върнал в къщи, шефът отишъл при
четиринадесетгодишния си син и му разказал всичко:
- Днес ми се случи нещо невероятно. Бях в кабинета си, когато влезе един от
младите служители. Каза, че ми се възхищава, понеже съм бил творчески гений, и ми
подари една синя панделка. Направо невероятно, нали! Той смята, че съм творчески
гений! После закачи върху сакото, над сърцето ми, тази синя панделка, на която
пише: „Аз заслужавам да бъда обичан" и ми даде още една, с молба да я подаря на
някого. Докато карах към къщи тази вечер, започнах да мисля кого бих могъл да
отлича и реших, че това трябва да бъдеш ти. Искам да ти изкажа моята
признателност.
Дните ми наистина са много напрегнати и когато се прибера у дома, не ти
обръщам много внимание. Понякога ти се карам, че не си получил добри бележки в
училище или че стаята ти е разхвърляна. Но тази вечер ми се прииска да дойда при
теб и да ти кажа колко много държа на теб. Вие с майка ти сте най-важните хора в
моя живот. Ти си страхотно дете и аз те обичам!
Изненаданото момче заподсмърчало, разплакало се истински и не можело да
спре. Цялото му тяло се тресяло. Вдигнало очи към баща си и казало през сълзи:
— Татко, бях решил утре да се самоубия, защото мислех, че не ме обичаш. Сега
обаче няма нужда да го правя.
Хелис Бриджис
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 15

19. Една по една
Един наш приятел скитал по безлюден мексикански плаж на залез слънце. Както
се разхождал, в далечината съзрял друг човек. Приближавайки към него, забелязал,
че местният жител постоянно се навеждал, вземал нещо и го хвърлял във водата.
Отново и отново той запращал нещо в океана.
Когато нашият приятел стигнал недалеч от него, той забелязал, че човекът
вземал една по една морските звезди, изхвърлени на брега от вълните, и ги връщал
във водата.
Нашият приятел недоумявал. Приближил се до човека и рекъл:
— Добър вечер, приятелю. Чудех се какво ли правиш...
— Хвърлям морските звезди обратно в океана.
Сега има отлив и те са останали на брега. Ако не ги върна във водата, ще умрат
тук от недостиг на кислород.
— Е, това е вярно — отговорил приятелят ми, — но по пясъка трябва да има
хиляди морски звезди. Невъзможно е да спасиш всичките, страшно много са. Нали ти
е ясно, че това сигурно става по стотици плажове на този бряг. Не разбираш ли, че не
можеш да помогнеш?
Човекът се усмихнал, навел се, взел още една морска звезда и докато я хвърлял в
океана, отвърнал:
— Е, поне на тази успях да помогна!
Джак Канфийлд и Марк В. Хансен
Подаръкът
Бенет Сърф разказваше тази трогателна история за някакъв автобус, който се
друсал по забутаните пътища на Юга.
На една от седалките седяло дребничко старче и стискало в ръка букет свежи
цветя. На другата редица недалеч от него седяла девойка, която непрестанно
поглеждала към цветята. Дошло време старецът да слиза. Когато минал покрай нея,
той поставил цветята в скута на момичето.
— Виждам, че цветята много ви харесват — казал той — и мисля, че съпругата
ми би се зарадвала, ако и кажа, че съм ги дал на вас.
Момичето приело цветята и през стъклото на автобуса продължило да следи с
поглед стареца. Щом слязъл от автобуса, той се отправил към портата на малко
гробище.
Бенет Сърф
Такъв брат
Един мой приятел на име Пол получил автомобил като коледен подарък от брат
си. На Бъдни вечер, когато Пол излязъл от офиса, заварил някакъв хлапак да се
навърта около блестящата нова кола и да и се възхищава.
— Ваша ли е тази кола, господине? — попитал той.
Пол кимнал.
— Брат ми ми я подари за Коледа.
Момчето било поразено.
— Искате да кажете, че сте я получили от брат си, без да платите нито цент?
О, Боже, бих искал... —и той се поколебал.
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 16

20. Пол, разбира се, знаел какво желаело момчето — да има такъв брат. Но онова,
което младежът казал, разтърсило Пол до дън душа.
— Бих искал — продължило момчето, — да мога да бъда такъв брат.
Пол го погледнал изумен, след това импулсивно добавил:
— Искаш ли да те повозя в колата си?
— Да, разбира се.
След като се повозили малко, момчето се обърнало и с пламнал поглед казало:
— Господине, имате ли нещо против да ме закарате до в къщи?
Пол леко се усмихнал. Помислил си, че знае какво всъщност иска младежът —
да покаже на съседите си, че се прибира в къщи с голям автомобил. Но и този път
моят приятел бил на погрешен път.
— Бихте ли спрели пред онези две стъпала? — запитало момчето.
Изтичало по стълбите и скоро след това Пол го чул да идва, но този път без да
бърза. Носело на ръце недъгавото си братче. Оставило го на долното стъпало, след
това го притиснало силно до гърдите си и посочило към колата.
— Ето я, Бъди, точно както ти казах горе. Виж, той не е похарчил нито цент
за нея, защото това е подарък за Коледа от брат му. Някой ден и аз ще ти подаря една
кола, същата като тази... Тогава сам ще видиш през прозорците всички коледни
чудеса, за които се опитвам да ти разкажа.
Пол излязъл и пренесъл болното дете на предната седалка. По-големият му брат
с блеснали очи се настанил до него и тримата се понесли в незабравимо празнично
пътуване.
Тази година на Бъдни Вечер Пол проумял какво е искал да каже Исус с думите:
„По-благословен е онзи, който дава..."
Дан Кларк
За куража
— Значи, мислиш, че съм смела? — попита тя.
— Да, така е.
— Може и да си прав. Сигурно, защото ми е подействал вдъхновяващият
пример на няколко незабравими учители. Ще ти ражажа за един от тях. Преди много
години, когато работех като доброволка в болницата „Станфорд", се запознах с едно
момиченце на име Лайза, което страдаше от рядка и сериозна болест. Единственият
шанс да се възстанови, като че ли беше свързан с възможността да и бъде прелята
кръв от петгодишния й брат. Той по чудо бе оцелял от същата болест и бе развил
антитела, необходими за да се преодолее болестта. Лекарят обясни на малкото братче
как стоят нещата и запита момченцето дали би се съгласило, да даде своята кръв на
сестра си. Видях, че за миг то се поколеба, но после пое дълбоко въздух и каза :
— Да, щом това ще спаси Лайза.
Докато продължаваше трансфузията, то лежеше в едно легло до сестра си и се
усмихваше, както и всички ние, като гледахме как бузите на Лайза поруменяват.
После лицето на момченцето пребледня, усмивката му угасна. То погледна към
лекаря и попита с разтреперан глас:
— Веднага ли ще започна да умирам?
Детето беше малко и беше разбрало лекаря погрешно. То мислеше, че ще трябва
да даде на сестра си всичката си кръв.
— Да, научих се да бъда смела — добави тя, — защото имах вдъхновяващия
пример на такива учители.
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 17

21. Дан Милмън
Големия Ед
Когато пристигнах в града, за да проведа семинар по въпросите на силовия
мениджмънт, няколко души ме поканиха на вечеря, за да ми разкажат накратко за
хората, пред които щях да говоря на другия ден.
Лидер на групата очевидно беше Големия Ед — огромен плещест мъж с дълбок
боботещ глас. На вечерята той ме осведоми, че се занимава с уреждане на конфликти
в огромна международна организация. Работата му била да посещава поделенията и
клоновете на фирмата, където се налага да бъде прекъснат договорът със съответния
началник.
— Джо — каза той, — очаквам с нетърпение утрешния ден, защото всички имат
нужда да изслушат един силен човек като мен. Тогава ще разберат, че моят стил
наистина е правилен — ухили се той и намигна.
Усмихнах се. Знаех, че следващият ден няма да му донесе онова, което
очакваше.
В деня на семинара той през цялото време седеше неспокойно и след края
излезе, без нищо да ми каже.
Три години по-късно пак дойдох в града за друг семинар по мениджмънт с почти
същата група. Големия Ед отново беше там. Към десет часа той внезапно се изправи
и високо запита:
— Джо, може ли да кажа нещо на тези хора?
Усмихнах се и казах:
— Разбира се. Когато някой е голям колкото теб, Ед, той може да каже
всичко, което си поиска.
— Познавате ме добре — започна Големия Ед, —и някои знаят какво се
случи с мен. Искам, обаче, да го споделя с всички. Джо, мисля, че като свърша, ще
оцениш разказаното. Миналия път, когато чух да говориш, че човек може да стане
истински силен едва когато се научи да казва на най-близките си, че ги обича,
помислих си, че това са сантиментални глупости. Чудех се какво общо има, по
дяволите, между обичта и това да си силен. Каза, че силата е като кожа, а твърдостта
— като гранит, че силният ум е открит, пъргав, дисциплиниран и упорит. Но не
виждах какво общо има любовта с всичко това.
Същата вечер, докато седях във всекидневната срещу съпругата си, твоите думи
все не ми излизаха от ума. Какъв ли кураж чак толкова се изисква, за да кажа на
съпругата си, че я обичам? Не можеше ли всеки да го направи? Ти спомена още, че
това трябва да стане на светло и не в спалнята. Усетих, че си прочиствам гърлото и се
опитвам да започна, но изведнъж спрях. Жена ми ме погледна и попита какво съм
казал: „Ами, нищо", смънках аз. След това внезапно станах, прекосих стаята, нервно
взех вестника й, сложих го настрана и рекох: „Алис, обичам те." За миг тя остана
смаяна. После от очите й бликнаха сълзи и тя промълви: „Ед, и аз те обичам, но от
двадесет и пет години за първи път ми го казваш по този начин."
Поговорихме известно време за това, че когато хората истински се обичат, чрез
любовта могат да бъдат решени всички проблеми, и внезапно ми хрумна да се обадя
на по-големия ми син в Ню Йорк. Всъщност ние никога не бяхме общували както
трябва. Щом чух гласа му по телефона, аз на един дъх казах: „Сине, имаш пълното
право да си мислиш, че съм пиян, но не съм. Реших да ти се обадя, за да ти кажа, че
те обичам."
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 18

22. За миг настъпи мълчание, а после той каза тихо: „Татко, аз, разбира се, се
досещах за това, но наистина ми е много приятно да го чуя. Искам да знаеш, че и аз
те обичам." Побъбрихме си, а след това се обадих и на по-малкия ми син в Сан
Франциско. С него бяхме по-близки. Казах и на него същото и това отново стана
повод за искрен разговор.
Докато същата нощ лежах в леглото и мислех, осъзнах всичко, което ти беше
говорил през деня за основните положения на истинския мениджмънт, и думите ти
придобиха нов смисъл. Можех да го проумея и да го използвам само ако
действително разбирах и използвах силата на любовта.
Започнах да чета книги и ще ти призная, Джо, оказа се, че много велики хора са
писали по този въпрос. Всичко това ми помогна да осъзная огромното значение на
любовта в живота ми, у дома и в службата.
Както някои от присъстващите тук знаят, аз действително промених моя начин
на работа с хората. Започнах да ги изслушвам по-внимателно и наистина да чувам
какво ми казват. Разбрах какво значи да се опитваш да откриеш силните страни на
човека, вместо да се занимаваш със слабостите му. Изпитвах истинска наслада,
когато помагах на някого да изгради своето самочувствие. Може би най-важното от
всичко беше, че наистина разбрах — най-подходящият начин да изразиш любов и
уважение към хората е като им покажеш, че очакваш от тях да използват силните си
страни за постигане на целите, които заедно сте набелязали.
Джо, с това, което казах, исках да изразя моята благодарност. Между другото,
сега съм изпълнителен Вицепрезидент и ме наричат стълба на компанията. Е, това е.
А сега продължавайте да слушате внимателно!
Джо Батън
Любов и таксита
Онзи ден бях в Ню Йорк и с един приятел се возихме в такси. Когато слязохме,
приятелят ми каза на шофьора:
— Много ви благодаря. Карахте прекрасно.
За секунда таксиметровият шофьор се стъписа, а после каза:
— Ти да не си някой веселяк, а?
— Не, драги господине, не се шегувам. Възхищавам се на самообладанието
ви в натовареното движение.
— Аха — каза шофьорът и потегли.
— Какво ти става? — попитах аз.
— Опитвам се да върна любовта В Ню Йорк —каза приятелят ми. — Уверен
съм, че това е единственото нещо, което може да спаси града.
— Мислиш ли, че един човек може да спаси цял Ню Йорк?
— Не става дума само за един човек. Сигурен съм, че денят на този
таксиметров шофьор ще мине по-добре. Да предположим, че днес той ще има
двадесет пътника. С тези двадесет души той ще се държи добре, защото някой се е
отнесъл добре с него. Клиентите му, на свой ред, ще бъдат по-любезни със своите
служители, продавачи, сервитьори или дори със собствените си семейства. В края на
краищата добрата воля може да се разпростре поне върху 1 000 души. Това вече не е
зле, нали?
— Но ти зависиш от онзи таксиметров шофьор —той трябва да предаде
твоята добра воля на другите.
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 19