Branding lows

REGIONAL CHAMBER OF SKILLED CRAFTS - KYUSTENDIL
Project: „We are giving hands for a better future"
Ref. № 2007CB16IPO007 -2012-3-050
This project is co- financed by the European Union through
IPA Cross-Border Programme
Bulgaria – the former Yugoslav Republic of Macedonia
1
ПРОУЧВАНЕ НА НАЦИОНАЛНИ И
ЕВРОПЕЙСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВА
ПРОЕКТ:
„ПОДАВАМЕ СИ РЪЦЕ ЗА ПО-ДОБРО БЪДЕЩЕ”

Ref. № 2007CB16IPO007 -2012-3-050
2
Патент
Авторско свидетелство от 1988 г.
Патентът (от латински: litterae patentes - грамота; patens - открит, отворен) е форма на
интелектуалната собственост . Тя се състои от набор от изключителни права,
предоставени от суверенна държава на изобретател или упълномощено от него лице за
ограничен период от време в замяна на публичното оповестяване на дадено изобретение
. Срокът на действие на патента в България е 20 години от датата на подаване на
заявката за патент. Преди 1993 г. този документ в България се нарича авторско
свидетелство.
Патентите се издават от съответните национални държавни органи за правна закрила на
обектите на индустриална или интелектуална собственост. В България този орган е
Патентното ведомство. Всеки патент удостоверява:
 наличието на патентоспособно изобретение,
 приоритета,
 изобретателя и
 изключителното право на притежателя на патента върху изобретението.
Изключителното право върху изобретението включва:

Ref. № 2007CB16IPO007 -2012-3-050
3
1. правото на използване на изобретението,
2. забраната трети лица да го използват без съгласие на притежателя на патента и
3. правото на разпореждане с патента.
Когато предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение,
вещество и др.), притежателят на патента има право да забрани на трети лица да ползват
или произвеждат продукта, както и да търгуват с него. Когато предмет на патента е
метод, притежателят има право да забрани на трети лица да прилагат метода,
както и да ползват или да търгуват с продукта, директно получен при използване на
метода.
Български изобретатели имат право да заявяват за патентоване в чужбина свое
изобретение, но след изтичане на 3 месеца от подаване на заявка за патент в България.
За поддържане действието на патента се заплащат годишни патентни такси.
Ключова международна конвенция относно патентите е Парижката конвенция за закрила
на индустриалната собственост, първоначално подписана през 1883 г. Парижката
конвенция определя набор от основни правила, свързани с патентите, и въпреки че
Конвенцията няма пряко правно действие във всички национални законодателства,
принципите на конвенцията са включени във всички значителни съвременни патентни
системи. Най-важният аспект на тази конвенция е предоставянето на правото да се
позове на приоритет: подаване на заявление в една държава-членка на Парижката
конвенция запазва за една година правото за подаване във всяка друга страна-членка и
получаване на ползи от първоначалната датата на подаване. Тъй като правото на патент е
силно зависимо от срока, това право е в основата на съвременната употреба на патента.
Алтернативи на патентната система
Според Джеймс Бесен, премахване на патентната система ще увеличи стимулите за
иновации във всички отрасли, с изключение на химия и фармацевтични продукти чрез
премахване на разходи за съдебни спорове.
Алтернативи са били обсъждани, за да се отговори на въпроса на финансова стимулация,
за да замени патенти. Предимно те са свързани с някаква форма на пряко или непряко
държавно финансиране. Един такъв пример е идеята за предоставяне на "парична
награда" (от "награден фонд", спонсориран от правителството) като заместител на
пропуснатите ползи, свързани с въздържане от монопола с патентите. Друг подход е да
се премахнат на въпроса за финансиране на развитието от частната сфера, всички заедно,
както и за покриване на разходите с пряко държавно финансиране.

Ref. № 2007CB16IPO007 -2012-3-050
4
Търговските тайни са съществуваща алтернатива на патентната система. Като се има
предвид тяхната популярност, е предложено за засилване за неразкриване в трудовото
законодателство, отнасящи се до търговските тайни.
Разходите за подготовка и подаване на заявка за патент, проследява до издаване и
поддържане на патента се различават от една юрисдикция към друга, и може да бъде в
зависимост от вида и сложността на изобретението, както и от вида на патент.
Европейското патентно ведомство оценена през 2005 г., средната стойност на
получаване на европейски патент и поддържане на патента за срок от 10 години е около
32 000 евро.В Съединените щати през 2000 година разходите за получаване на патент се
оценява от $ 10000 до $ 30000 за един патент.
Право на заявяване и право на патент
Право на заявяване (право да постави началото на процедурата) има всяко физическо
или юридическо лице. Право на патент (право да получи закрила) има изобретаелят или
неговите правоприемници - както частни, така и универсални. ЕПК установява оборима
презумпция, че заявителят притежава право на патент - целта е да не се създава твърде
продължителна процедура, при която всеки път да трябва да се проверява дали
заявителят е истинският изобретател или негов правоприемник. Ако презумпцията бъде
оборена по съответния законов ред, правата на установения истински изобретател са
предвидени в чл. 61 ЕПК.
Приложимо право
На безвъзмездната финансова помощ и изпълнение на патенти се урежда от
националните закони, а също и от международни договори, когато тези договори са били
в сила в националните закони. Патентите са, следователно, с териториален характер.
Често, една нация образува Патентното ведомство с отговорността за експлоатацията на
патентната система, в рамките на съответните патентни закони. Патентното ведомство
като цяло има отговорност за издаване на патенти, с нарушение е от компетентността на
националните съдилища.
Налице е тенденция към глобално хармонизиране на патентните закони, Световната
търговска организация (СТО) са особено активни в тази област. Споразумението ТРИПС
е до голяма степен успешно в предоставянето на форум за нацията за споразумяване за
единно набор от патентното законодателство. Съответствие със Споразумението
ТРИПС, се изисква, допускането до СТО и така , се вижда от много народи като важно.
Това също доведе до много развиващи се страни, които исторически са разработили
различни закони за подпомагане на тяхното развитие, прилагането на патенти законите в
съответствие със световната практика.

Ref. № 2007CB16IPO007 -2012-3-050
5
Органът за патентни устава в различните страни варира. Във Великобритания,
материалното патентно право се съдържа в Закона за патентите, Закон от 1977 г.,
изменен. В САЩ,Конституцията дава възможност на Конгреса да правят закони, за да
"насърчава прогреса на науката и полезните изкуства ..." Законите издадени от
Конгресът са систематизирани в дял 35 от Кодекса на САЩ и създадени патенти и
търговски марки.
В допълнение, има международни процедури на договор, като процедурите в рамките на
Европейската патентна конвенция (ЕПК) [администрирани от Европейската патентна
организация (EPOрг)], както и Договорът за патентно коопериране (ДПК)
(администрирана от Световната организация за интелектуална собственост и обхваща
повече от 140 страни), централизиране на някаква част от подаване на заявката и
процедурата по инспектиране. Подобни налице необходимите договорености между
държавите-членки на ARIPO и OAPI, на аналогични договори между африканските
страни, и девет от ОНД държави-членки, които са образували Евразия - Патентната
организация .
Изпълнение
Патенти само като цяло могат да бъдат приложени чрез граждански дела (например за
патент на САЩ, от иск за нарушаване на патент във федерален съд), въпреки че някои
страни (като Франция и Австрия ) имат наказателни санкции за нарушение на
злонамереност. Обикновено собственикът на патента ще търси парично обезщетение за
минало нарушение, и ще търси разпореждане, забраняващо на ответника от участие в
бъдещи актове на нарушение. За да докаже нарушението, собственикът на патента
трябва да установи, че обвиняемият нарушител нарушава поне една от „правата“ на
патента.
Важно ограничение върху способността на притежател на патент, да отстоява успешно
патент в гражданския съдебен процес е правото да оспори валидността на патента.
Гражданските съдилища изслушат патентни дела, може и често не декларират
патенти,които не са валидни. Патентът може да бъде намерен за недействителен на
основание, че са изложени в съответното законодателство на патент, който се различава
в различните страни. Често, основанията са подмножество на изискванията за
патентоспособността в съответната страна. Въпреки, че нарушителя, като цяло е
свободен да разчита на всички налични основания за недействителност (като
предварително публикуване, например), някои страни санкциите за предотвратяване на
едни и същи въпроси на валидност, се преуспорва. Пример за това е Великобритания
Сертификат за оспорване на валидност.
Патентни лицензионни споразумения са договори, в които притежателя на патента
(лицензодател) се съгласява да се откаже от правото си да заведе дело срещу
лицензополучателя за нарушаване на патентни права на лицензодателя, обикновено в
замяна на възнаграждение или друга компенсация. Той е общ за фирми, ангажирани в

Ref. № 2007CB16IPO007 -2012-3-050
6
сложни технически области, за да влезе в десетката на лицензионните споразумения,
свързани с производството на един продукт. Нещо повече, често конкурентите в такива
области на лицензионни патенти взаимно се съгласяват на лицензионните споразумения,
с цел да споделят ползите от използването на патентовани изобретения.
Следователно, патентите могат да бъдат прилоцени чрез съдебни спорове. Патентите
също може да бъде предмет на лицензионни споразумения. По-голямата част на
патентите обаче никога не са съдени или дори лицензирани.
Прилагане и наказателно преследване
За патента се изисква подаване на писмено заявление в съответното патентно ведомство.
Лице или фирма, подава заявлението. Заявителят може да бъде изобретателя или на
неговия правоприемник. Заявлението съдържа описание на това как се прави и използва
изобретението, трябва да предостави достатъчно подробности на лицето, което има
умения в изкуството (т.е. съответната област на технологията), за да правят и използват
на изобретението. В някои страни има изисквания за предоставяне на конкретна
информация, като полезността на изобретението, най-добрия режим на изпълнение на
изобретението, известен на изобретателя или на технически проблеми или проблеми,
решени от изобретението. Също може да се предоставят и чертежи, илюстриращи
изобретението.
След подаването на молбата, заявлението често е наричано като " в процес на
патентоване ", този термин не предоставя правна защита на патента.
За да бъде заверен патента в дадена страна, патентната заявка трябва да отговаря на
изискванията за патентоспособност на тази страна. Повечето патентни ведомства
разгледат заявлението за съответствие с тези изисквания. Ако заявлението не отговаря на
изискванията, възраженията могат да се подават от кандидатът или от неговия агент по
патентите или от адвоката, обикновено се предоставя жалба с възраженията.
След като бъде предоставен патента в повечето страни на таксите за подновяване, са за
да се запази патента в сила. Тези такси обикновено се плаща на годишна основа,въпреки
че САЩ е едно забележително изключение. Някои страни и регионални патентни
ведомства (напр. Европейското патентно ведомство) също се нуждаят от годишните
такси за подновяване, която се плаща за заявка за патента.
Отстраняването на право не е задължително да дават право на собственика на патента за
използване на патент.Например, много изобретения са подобрени от предходни
изобретения, може все още да бъдат обхванати от някой друг патент. Ако изобретател
отнема един съществуващ, патент като например капана за мишки и в дизайна, добави
едно нова функция, да направи едно подобрено на капана, и получи патент на
подобрението, то той или тя може само да узакони своето подобрение на капана за
мишки с разрешение от притежателя на патента на оригиналния капана за мишки, ако

Ref. № 2007CB16IPO007 -2012-3-050
7
първоначалната заявка за патент е все още в сила. От друга страна, собственикът на
подобрението на капана за мишки патент може да изключи първоначалния собственик
на патент от използване на подобрение.
Някои страни имат "Работни разпоредби", които изискват изобретението да бъде
експлоатирано в юрисдикцията,която обхваща. Последици от не работещо изобретение
варират от една държава в друга, отнемането на патентните права по отношение на
възлагането на принудителна лицензия, издадени от съдилищата на страната, желаещи
да експлоатират патентовано изобретение. Патентопритежателят има възможност да
оспори отнемането на лиценза, но обикновено се изисква да предоставят доказателства,
че разумните изисквания на обществото са били изпълнени от работата на
изобретението.
Собственост
В повечето страни, както физически лица и юридически лица могат да кандидатстват за
патент. В Съединените щати, обаче, само на изобретателя (ите) може да кандидатства за
патент, въпреки че той може да бъде юридическо лице, впоследствие и изобретатели
могат да изискват да присвоите изобретения за техните работодатели по трудов договор.
В повечето европейски страни, собственост на едно изобретение може да премине от
изобретателя към техния работодател от върховенството на закона.
Изобретателите,техните наследници или техните синдици могат да станат притежатели
на патент, когато е предоставено съгласие.. Ако патент се предоставя на повече от един
собственик, законите на въпросната страна и всяко споразумение между собствениците
може да повлияе на степента, до която всеки собственик може да използва патента.
Например, в някои страни, всеки собственик може свободно да лицензира или да
прехвърлят правата си в патента на друго лице, докато в други страни забранява подобни
действия без разрешение на друг носител (а).
 Изобретателите могат да получат патенти и след това ги продават на трети
страни. Третите страни притежават патентите и имат същите права да попречат на
другите да използват заявените изобретения, както ако те самите са направили
изобретенията.
 Закон за патентите и регистрацията на полезните модели
 Eдинен европейски патент
Занаятите включват множество дейности, свързани с ръчното изготвяне на
предмети. Те могат да се разделят на традиционни занаяти, при които работата се върши
по стара технология, и останалите. Някои занаяти се практикуват от векове, докато други
са съвременно изобретение или са резултат от популяризирането на занаяти,
първоначално практикувани в много ограничен географски район. Повечето занаяти
изискват комбинация от умение и талант, но те могат да бъдат научени на по–базово
ниво практически от всеки.

Ref. № 2007CB16IPO007 -2012-3-050
8
В миналото повечето занаяти са практикувани професионално. Младежите са изпращани
при майстор–занаятчия и усъвършенстват уменията си в продължение на години. В края
на обучението те вече могат да създадат собствена дейност, прехранвайки се със своите
умения. Индустриалната революция и засилващата се механизация на производствените
процеси постепенно намалява или премахва ролята на професионалните занаятчии и
днес занаятите често се разглеждат като вид хоби.
Днес в България, подобно в много други страни, съществува Закон за занаятие
/ЗЗ/, чиято основна цел е да уреди "упражняването на занаятите, организацията на
занаятчийството и занаятчийското обучение". Законът е приет от 38–то Народно
събрание на Р България и е в сила от 28 май 2001 г. /Обн. ДВ бр. 42 от 27.04.2001 г./.
Според Закона за занаятите "Занаят е производство на изделия или предоставянето на
услуги, посочени в списък на занаятите съгласно приложение № 1 на закона, по
занаятчийски начин." /чл. 3, ал. 1/. В този списък са посочени 129 занаята. Създадени са
25 Регионални занаятчийски камари /РЗК/, които са членове на Националната
занаятчийска камара. РЗК водят регистър на майсторите, калфите и чираците по
съответния занаят, а така също и провеждат изпити за придобиване на съответната
степен — майстор или калфа. Чираците се обучават в занаятчииски предприятия, които
също се вписват в съответен регистър на РЗК. Майсторските и калфенските
свидетелства, издадени от НЗК в България, са легитимен документ и се приемат почти
без изключение във всички страни на ЕС и по света след приравнителен изпит в
съответната занаятчийска организация.
ПАТЕНТОВАНЕ НА ПРОДУКТИ НА ЗАНАЯТЧИСТВОТО.
В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НЯМА ИЗРИЧНО ОТДЕЛНА НОРМА,ВЪЗ
ОСНОВА НА КОЯТО ДА СЕ УРЕЖДА МЕХАНИЗМА ЗА ПАТЕНТОВАНЕ НА
ЗАНАЯТЧИЙСКИ ПРОДУКТ.ПАТЕНТЪТ,КАКТО Е ПОСОЧЕНО ПО ГОРЕ Е ПРАВО
НА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ КОНКРЕТНО ИЗОБРЕТЕНИЕ И
ВЪПРОС НА ОТДЕЛНА ПРЕЦЕНКА ЩЕ БЪДЕ ОТ СТРАНА НА ПАТЕНТНОТО
ВЕДОМСТВО ДА ИЗДАДЕ ПАТЕНТ НА КОНКРЕТЕН ЗАНАЯТЧИЙСКИ ПРОДУКТ
,КАТО ТАЗИ ПРЕЦЕНКА ЩЕ БЪДЕ ЗА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН СЛУЧАЙ.ВЪЗНИКВА
ДРУГИЯТ ВЪПРОС-МОЖЕ ЛИ ВСЕКИ ЗАНАЯТЧИЙСКИ ПРОДУКТ ДА БЪДЕ
ПАТЕНТОВАН?ОТГОВОРЪТ Е,ЧЕ ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО ЩЕ ПРЕЦЕНИ
ОТГОВАРЯ ЛИ ТОЗИ ЗАНАЯТЧИЙСКИ ПРОДУКТ НА ИЗИСКВАНЯТА ЗА
ПАТЕНТОВАНЕ, ЗАЛОЖЕНИ В ЗАКОН за патентите и регистрацията на полезните
модели. ВЪВ ВСИЧКИ СЛУЧАИ ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО ЩЕ СЕ РЪКОВОДИ
ОТ ОБЩО ПРИЕТИТЕ ПРАВИЛА,УРЕДЕНИ В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО-В ТОВА
ЧИСЛО-ВЪТРЕШНИ,ЕВРОПЕЙСКИ И МЕДУНАРОДНИ ПРАВНИ АКТОВЕ-ЗА ДА
ИЗДАДЕ ПАТЕНТ НА КОНКРЕТЕН ЗАНАЯТЧИЙСКИ ПРОДУКТ.
ЗНАЧИТЕЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ В ТОВА ОТНОШЕНИЕ СЪЗДАВА ПРАВНИЯТ
СТАТУТ НА ЗАНАЯТЧИЯТА . ПОСЛЕДНИЯТ В Р. БЪЛГАРИЯ НЕ Е СУБЕКТ ПО
ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН, КАКТО Е УРЕДЕНО В НАШЕТО ВЪТРЕШНО
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, А В ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ

Ref. № 2007CB16IPO007 -2012-3-050
9
КАНДИДАТСТВАТ ЗА ПАТЕНТИ СУБЕКТИ ПО ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН, С КОЕТО В
ОПРЕДЕЛЕНА СТЕПЕН СЕ НАКЪРНЯВАТ ПРАВАТА НА ЗАНАЯТЧИЙТЕ ОТ
ЗАКОНОДАТЕЛЯ. ИМЕННО ТОВА НАЛАГА ТЕ ДА СЕ ОБЕДИНЯВАТ,
СЪЗДАВАЙТИ Т.НАР. МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, КОИТО СА ЗАЩИТЕНИ
С ПРАВАТА ИМ ПО ЗАКОНА ЗА ПАТЕНТИТЕ И РЕГИСТРАЦИЯ НА ПОЛЕЗНИТЕ
МОДЕЛИ В ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО.
Малки и средни предприятия
Малките и средни предприятия са гръбнакът на европейската икономика и най-
големият източник на нови работни места и икономически растеж. За насърчаване на
тяхното развитие от особена важност е подобряването на регулаторната среда и
премахването на бюрократичните спънки пред предприемачеството. В сравнение с
големите предприятия, малкият и среден бизнес е много по-засегнат от прекомерната
регулация, защото понася много по-високи административни разходи, пресметнати
според броя на служителите.
Във връзка с това през 2006 г. бе лансирана инициативата за намаляване на
административната тежест на малки и средни предприятия и бе представена конкретна
програма за действие, в която ясно се идентифицират проблемните области и се
представят конкретни предложения. Целта е да се намали административната тежест с
25% до 2012 г. Според прогнозите това би довело до растеж с 1.5% на БВП на ЕС,
възлизащ на 150 милиона евро. Усилията на EK в тази насока се изразяват в намаляване
и опростяване на съществуващото законодателство, имащо отношение към малки и
средни предприятия, напр. облекчаване на счетоводните правила, намаляване на
разходите за международни плащания и опростяване на митническите процедури. Като
цяло 220 законодателни акта и 1400 акта на вторичното законодателство ще бъдат
преразгледани за периода 2005-2008г. Прогресът в тази насока е значителен: половината
от включените в програмата актове са били обработени само до началото на 2007 г.
Освен това други приоритети на Комисията са предоставяне на информация за
възможностите за финансиране на малкия и среден бизнес, създаването на финансови
инструменти, чрез които малките и средни предприятия да получават по-лесно заеми от
банки чрез предоставяне на банкови гаранции, както и насърчаване на капиталовите
инвестиции в проекти на малкия и среден бизнес.
Малки предприятия, търсещи партньори в друга страна от ЕС, нуждаещи се от
съвет как да развият иновативна идея или как да кандидатстват за финансиране на
изследвания, могат да получат помощ от новата мрежа „Enterprise Europe Network“.
Тя обединява около 500 организации, включително търговски камари, регионални
агенции за развитие и университетски технологични центрове, както и 4000 опитни
професионалисти.

Ref. № 2007CB16IPO007 -2012-3-050
10
„Мрежата оказва подкрепа, за да стимулира малките и средни предприятия, особено в
началото на тяхното развитие, да са по-иновативни и да засилят технологичния си
капацитет “, обясни комисарят по предприятията и промишлеността Ферхойген.
„Enterprise Europe Network“ обхваща и страни извън ЕС – Турция, Бивша югославска
република Македония, Норвегия, Исландия, Армения, Израел и Швейцария. По-малко от
едно на всеки десет малки предприятия се осмелява да навлезе на пазара на друга страна
(въпреки че националните бариери са премахнати) и затова мрежата се стреми да
насърчи трансграничното сътрудничество.
Тъй като за малките фирми може да е трудно да са в крак с промените в правилата
и политиката на ЕС, мрежата ще служи като източник на информация и съвети за
възможностите и потенциалните последствия от тези промени. Тя също така ще
повишава информираността за многото различни източници на финансиране от ЕС –
регионални, социални, за изследвания и за околна среда - и ще осведомява Комисията
доколко политиките и инициативите на Съюза отговарят на нуждите на компаниите и
дали не понижават конкурентоспособността и иновативния им потенциал. Заедно с
всички страни-кандидатки за членство в ЕС България се присъедини към Европейската
харта за малки предприятия, приета от Европейския съвет през юни 2000 г. в гр. Санта
Мария да Фейра (Португалия), на 23 април 2002 г. в гр. Марибор (Словения), като израз
на желанието на страната ни да участва в процеса по отчитане прилагането на Хартата, в
който вече участват страните-членки.
Системата за индустриална собственост оказва въздействие и има решаваща роля за
технологичното развитие, като стимулира създаването на нови технологии и поемането
на риск при инвестиране на капитали в разработването им, насърчава развитието и
приложението на технологиите, улеснява трансфера на технологии и е мощно средство
при изграждане на стратегии. Това обуславя необходимостта от популяризирането й и
подпомагане на ефективното й използване в процеса на изграждане на стабилна и
конкурентоспособна национална икономика в контекста на членството на България в
ЕС.
МСП са сред най-честите ползватели на информационните услуги, предоставяни
от ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО за всички обекти на закрила – изобретения, полезни
модели, марки и географски означения, промишлени дизайни и естествено са една от
приоритетните целеви групи, към които е насочена програмата на Патентното ведомство
за повишаване на осведомеността по въпросите на индустриалната собственост.
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ЗА ПАТЕНТОВАНЕ НА ПРОДУКТИ НА МАЛКИ И
СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ:
НАЦИОНАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО:
ЗАКОН за патентите и регистрацията на полезните модели (загл. изм. - дв, бр. 64
от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) отразена деноминацията от 05.07.1999 г., Обн. ДВ.
бр.27 от 2 Април 1993г., доп. ДВ. бр.83 от 1 Октомври 1996г., изм. ДВ. бр.11 от29
Януари 1998г., изм. ДВ. бр.81 от14 Септември 1999г., изм. ДВ.бр.45 от30 Април 2002г.,

Ref. № 2007CB16IPO007 -2012-3-050
11
изм. ДВ. бр.66 от 9 Юли 2002г., доп. ДВ. бр.17 от 21 Февруари 2003г., изм. ДВ. бр.30 от
11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.64 от8 Август 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г.,
изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.36 от4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.19 от 9
Март 2010г.,изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г.
НАРЕДБА за оформяне, подаване и експертиза на заявки за патенти, приета с ПМС № 53
от 19.03.2008 г., обн. ДВ. бр.33 от 28 Март 2008 г.
Постановление № 53 от 19 март 2008 г. за изменение и допълнение на Наредбата за
оформяне, подаване и експертиза на заявки за патенти
НАРЕДБА за подаване на заявки и издаване на сертификати за допълнителна закрила на
медицински продукти и продукти за растителна защита
НАРЕДБА за секретните патенти
Наредба за разглеждане на спорове по Закона за патентите и регистрацията на полезните
модели
МАРКИ И ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ
ЗАКОН за марките и географските означения, обн. ДВ. бр.81 от 14 септември
1999 г., попр. ДВ. бр.82 от 17 септември 1999 г., изм. ДВ. бр.28 от 1 април 2005 г.,
изм. ДВ. бр.43 от 20 май 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 ноември 2005 г., изм. ДВ. бр.105
от 29 декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 април 2006г., изм. ДВ. бр.73 от 5
септември 2006 г., изм. ДВ. бр. 96 от 28 ноември 2006 г., изм. ДВ. бр.59 от 20 юли
2007 г.
ЗАКОН за марките и географските означения, обн., ДВ, бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от
15.12.1999 г., попр., бр. 82 от 17.09.1999 г., изм., бр. 28 от 1.04.2005 г., в сила от 1.04.2005
г., изм. и доп., бр. 43 от 20.05.2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм., бр. 94 от 25.11.2005 г.
в сила от 25.11.2005 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006
г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 73 от 5.09.2006 г., в сила от 6.10.2006 г., бр. 96
от 28.11.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.,
бр. 36 от 4.04.2008 г., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 1.01.2010 г. (*) - изм., бр. 32 от
28.04.2009 г., изм. и доп., бр. 19 от 9.03.2010 г., в сила от 10.06.2010 г., изм., бр. 80 от
12.10.2010 г., бр. 54 от 15.07.2011 г.
НАРЕДБА за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и
географски означения, приета с ПМС № 267 от 30.12.1999 г. Обн. ДВ. бр.9 от 1 февруари
2000 г., изм. ДВ. бр.14 от 14 февруари 2006 г., изм. ДВ. бр.73 от 11 септември 2007 г.,
изм. ДВ. бр.32 от 25 март 2008 г., изм. ДВ. бр.70 от 9 септември 2011 г.
Постановление № 200 от 30 август 2007 г. за изменение и допълнение на НАРЕДБАТА
за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски
означения, приета с Постановление № 267 на МС от 1999 г.
Наредбата за реда за оформяне, подаване и разглеждане на опозиции по Закона за
марките и географските означения
НАРЕДБА за реда и начина за определяне в Патентното ведомство на марка като
общоизвестна и марка, ползваща се с известност на територията на Република България,
приета с ПМС № 229 от 15.09.2007 г., обн. ДВ. бр.77 от 25 Септември 2007г.

Ref. № 2007CB16IPO007 -2012-3-050
12
Обща препоръка за разпоредби, касаещи закрилата на общоизвестни марки, приета от
Асамблеята на Парижкия съюз за закрила на индустриалната собственост и Генералната
асамблея на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) на Тридесет
и четвъртата поредица от срещи на Асамблеите на страните-членки на СОИС - 20 - 29
септември 1999 г.
Методически указания за прилагане на чл.11 от Закона за марките и географските
означения (ЗМГО)
Методически указания за прилагане на чл.12 от Закона за марките и географските
означения (ЗМГО)
ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН
Закон за промишления дизайн, обн. ДВ. бр.81 от 14 Септември 1999 г., изм. ДВ. бр.17 от
21 Февруари 2003 г., изм. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005 г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември
2005 г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006 г., изм. ДВ. бр.73 от 5 Септември 2006 г., изм.
ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007 г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009 г., изм. ДВ. бр.32 от 28
Април 2009 г., изм. ДВ. бр.35 от 11 Май 2010 г. Текст с изменения, които влизат в
сила от 12.08.2010 г. и от 12.02.2011 г.
Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на промишлен
дизайн, в сила от 12.07.11 г.
ТОПОЛОГИЯ НА ИНТЕГРАЛНИ СХЕМИ
ЗАКОН за топологията на интегралните схеми, в сила от 15.12.1999 г., обн. ДВ. бр.81 от
14 септември 1999г., изм. ДВ. бр.30 от 11 април 2006 г.
ИНСТРУКЦИЯ за оформяне, подаване и формална експертиза на заявките за топологии
на интегралните схеми, утвърдена от председателя на патентното ведомство на 07
февруари 2000 г.
Инструкцията е публикувана в сп. Инсо, бр. 1 от 1997 г.
НОВИ СОРТОВЕ РАСТЕНИЯ И ПОРОДИ ЖИВОТНИ
ЗАКОН за закрила на новите сортове растения и породи животни, обн. ДВ. бр.84 от 4
октомври 1996г., изм. ДВ. бр.27 от 10 март 1998г., изм. ДВ. бр.81 от 14 септември 1999г.,
изм. ДВ. бр.86 от 20 октомври 2000г., изм. ДВ. бр.18 от 5 март 2004г., изм. ДВ. бр.30 от
11 април 2006 г., изм. ДВ. бр. 109 от 20 декември 2007 г., изм. ДВ. бр.36 от 4 април 2008
г., изм. ДВ. бр.26 от 6 април 2010 г.
Инструкция за реда за разглеждане в Патентното ведомство на заявки за сертификати за
нови сортове растения и породи животни
НАРЕДБА № 31 от 10.12.1996 г. за представителите по интелектуална собственост,
издадена от министъра на земеделието и хранителната промишленост, ДВ бр. 108/96 г.

Ref. № 2007CB16IPO007 -2012-3-050
13
ТАРИФА за таксите, които се събират от Изпълнителната агенция по сортоизпитване,
апробация и семеконтрол по Закона за закрила на новите сортове растения и породи
животни, ДВ бр. 2/2001, в сила от 01.01.2001 г.
НАРЕДБА за граничните мерки за защита на правата върху интелектуалната
собственост, приета с ПМС № 249/27.11.2000 г., ДВ бр. 98/2000 г.
ТАРИФА за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България
ТАКСИ, които се събират от Патентното ведомство за поддържане действието на
патенти за полезни модели, съгласно § 6 на Постановление № 87 от 17 април 2007 г. на
Министерски съвет за изменение и допълнение на ТАРИФАТА за таксите, които се
събират от Патентното ведомство на Република България
ИНСТРУКЦИЯ за подаване и разглеждане на молби за възстановяване на срок
ИНСТРУКЦИЯ за разглеждане на исканията за вписване на промени в правния статус на
обекти на ИС
ИНСТРУКЦИЯ за осъществяване на административно-наказателната дейност на
Патентното ведомство
Наредба за представителите по индустриална собственост, приета с ПМС № 137 от
15.07.1993 г. Отразена деноминацията от 05.07.1999 г. Обн. ДВ. бр.65 от 30 юли 1993 г.,
изм. ДВ. бр.86 от 21 октомври 1994 г., доп. ДВ. бр.41 от 23 май 1997 г., доп. ДВ. бр.32 от
8 април 2003 г., изм. ДВ. бр.69 от 23 август 2005 г., изм. ДВ бр. 47 от 22 юни 2012 г.
Постановление № 114 от 15 юни 2012 г. за изменение на Наредбата за представителите
по индустриална собственост, приета с Постановление № 137 на Министерския съвет от
1993 г.
ВЪТРЕШНИ правила за приемане по електронен път в Патентно ведомство на Р
България на искания за предварителните проучвания за обектите на индустриалната
собственост, подписани с универсален електронен подпис (в сила от 01.01.2005 г.)
ДОГОВОР за присъединяване на Р България към Европейския съюз (Глава V
"Дружествено право", част "Индустриална собственост")
ЗАПОВЕД на председателя на Патентното ведомство № 449 от 24.07.2009 г., с която се
уреждат отношенията, свързани с изпращаната от Ведомството кореспонденция до
заявителите/притежателите на обекти на индустриалната собственост или на техните
представители по индустриална собственост
ИНСТРУКЦИЯ за водене, поддържане и предоставяне на достъп до Държавните

Ref. № 2007CB16IPO007 -2012-3-050
14
регистри и до досиетата на обектите на индустриалната собственост
ИНСТРУКЦИЯ за реда за образуване на производство за служебно заличаване в
Патентното ведомство на регистрацията на марки и промишлен дизайн, утвърдена със
заповед № 245 от 29.04.2010 г.
Патентно бюро към Управителния съвет на БАН
Сътрудниците към Патентното бюро консултират и подпомагат правната защита на
създаваните в системата на Българска академия на науките интелектуални продукти и
упражняване на изключителните права върху тях, отнасящи се до:
изобретения; полезни модели; индустриален дизайн; марки; географски означения;
топологии на интегрални схеми; нови сортове и породи; РСТ представителство; ноу-хау
и търговски тайни; авторски права и софтуер; договори за лицензиране, договори за
прехвърляне; преговори, посредничество; съдебни спорове; нелоялна конкуренция;
съдебно представителство във връзка с всички обекти на интелектуалната собственост;
оценка на интелектуална собственост при сделки, апорти в капитала и спорове; трансфер
на технологии; проучвания; консултации.
Е-mail : banchem@bas.bg
ДЕЙНОСТИ:
Консултира и подпомага при :
 обсъждане целесъобразността от правна закрила на интелектуалните продукти;
 извършване на патентни проучвания за определяне на ниво и състояние на
техниката в определени области по клас или тематично в базите данни на :
Европейското патентно ведомство; Световната организация по интелектуална
собственост (РСТ); САЩ; Япония и др.;
 оформяне на описания и необходимата документация за правна закрила;
 издирване на патентни описания по: регистров номер; номер на патента; име на
автор; на организация или фирма като заявители и др.;
 установяване на правна сила на получени защитни документи;
 експертиза в Патентното ведомство и взима участие във всичките й етапи при
поискване;
 съгласуване на клаузите, засягащи интелектуалната собственост в договори за
научни изследвания с български или чуждестранни партньори.
 услуги чрез IP-Point
Предоставя пълна и своевременна информация относно законовите разпоредби в
областта на интелектуалната собственост; промените в нормативната база на отделни
обекти на интелектуалната собственост;

Ref. № 2007CB16IPO007 -2012-3-050
15
ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО:
Регламент 386/2012 на Европейския парламент и на Съвета за възлагане на Службата за
хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) на задачи, свързани с
гарантирането на спазването на правата на интелектуална собственост, включително
обединяването на представители на публичния и частния сектор в Европейска
обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост.
ИЗОБРЕТЕНИЯ И ПОЛЕЗНИ МОДЕЛИ
ДИРЕКТИВА 2004/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година
относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (текст от значение за ЕИП)
ДИРЕКТИВА 98/44/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 6 юли 1998 година относно
правната закрила на биотехнологичните изобретения
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1610/96 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 юни 1996 година
относно създаването на сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2100/94 НА СЪВЕТА от 27 юли 1994 година относно правната закрила на
Общността на сортовете растения
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 469/2009 на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И на СЪВЕТА от 6 май 2009 година
относно сертификата за диопълнителна закрила на лекарствените продукти
МАРКИ И ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ
РЕГЛАМЕНТ (EO) № 509/2006 на СЪВЕТА от 20 март 2006 година относно
селскостопански и хранителни продукти с традиционно специфичен характер
РЕГЛАМЕНТ (EO) № 479/2008 на СЪВЕТА от 29 април 2008 година относно общата
организация на пазара на вино, за изменение на регламенти (ЕО) № 1493/1999, (ЕО) №
1782/2003р (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 3/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) №
2392/86 и (ЕО) № 1439/1999
РЕГЛАМЕНТ (EO) № 110/2008 на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ и на СЪВЕТА от 15
януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и
защитата на географските означения на спиртните напитки и за отмяна на регламент
(ЕИО) № 1576/89 на СЪВЕТА
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 207/2009 НА СЪВЕТА от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2868/95 НА КОМИСИЯТА от 13 декември 1995 година относно условията и
приложението на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно търговската марка на Общността от 13
декември 1995 година относно условията и приложението на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета
относно търговската марка на Общността
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА от 20 март 2006 година относно закрилата на географски
указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни
ПЪРВА ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 21 декември 1988 година относно сближаване на
законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки от 21 декември 1988 година
относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки
ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2245/2002 НА КОМИСИЯТА от 21 октомври 2002 година за прилагане на
Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета за промишления дизайн на Общността
РЕГЛАМЕНТ № 6/2002 НА СЪВЕТА (ЕО) от 12 декември 2001 година относно дизайните на Общността
ДИРЕКТИВА 98/71/EО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА от 13 октомври 1998 година относно

Ref. № 2007CB16IPO007 -2012-3-050
16
правната защита на индустриални дизайни
СОРТОВЕ РАСТЕНИЯ И ПОРОДИ ЖИВОТНИ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1831/2004 НА КОМИСИЯТА от 21 октомври 2004 година за изменение на
Регламент (ЕО) № 930/2000 на Комисията относно създаването на прилагащи правила, отнасящи се
до избираемостта на сортовите наименования на селскостопанските растителни видове и
зеленчуковите видове
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2100/94 НА СЪВЕТА от 27 юли 1994 година относно правната закрила на
Общността на сортовете растения
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1650/2003 НА СЪВЕТА от 18 юни 2003 година за изменение на Регламент (ЕО) №
2100/94 относно правната закрила на Общността на сортовете растения
МЕЖДУНАРОДНИ ПРАВНИ АКТОВЕ:
МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИ АКТОВЕ В ОБЛАСТТА НА ЗАКРИЛАТА НА
ИНДУСТРИАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ
МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ
ДАТА НА
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ
Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост 13.06.1921 г.
Конвенция за учредяване на Световната организация за интелектуална
собственост (СОИС)
19.05.1970 г.
Договор за патентно коопериране (PCT) 21.05.1984 г.
Будапещенски договор за международно признаване на депозирането
на микроорганизмите във връзка с процедурата за патентоване
19.08.1980 г.
Хагска спогодба относно международното депозиране на промишлени
дизайни
11.12.1996 г.
Мадридска спогодба за международна регистрация на марките 01.08.1985 г.
Протокол относно Мадридската спогодба за международна
регистрация на марките
Изменения на Протокола относно Мадридската спогодба за
международна регистрация на марките
02.10.2001
Лисабонска спогодба за закрила на наименованията за произход и
тяхната международна регистрация
12.08.1975 г.
Мадридска спогодба за преследване на фалшивите и заблуждаващи
означения за произхода на стоките
12.08.1975 г.
Международна конвенция за закрила на новите растителни сортове
(UPOV)
24.04.1998 г.
Виенска спогодба, учредяваща Международната класификация на
образните елементи на марките
27.02.2001 г.
Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и
услугите за регистрация на марки
27.02.2001 г.
Локарнска спогодба, учредяваща Международната класификация на
промишлените дизайни
27.02.2001 г.
Конвенция за издаване на европейски патенти (Европейска патентна
конвенция) 01.07.2002 г.

Ref. № 2007CB16IPO007 -2012-3-050
17
Страни - членки на ЕПК към 31.12.2010 г.
Страсбургска спогодба относно Международната патентна
класификация
27.11.2001 г.
ЗАКОНОВА УРЕДБА ЗА ПАТЕНТОВАНЕ В БИВША ЮГОСЛАВСКА
РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ:
Патентното законодателство в Бивша Югославска Република Македония не прави
изключение по отношение на общия ред за патентоване на продукти в това число на
занаятчии и МСП. Редът за патентоване без оглед на това дали продукта е на
занаятчияили МСП е изцяло уреден в Патентното законодателство на Бивша югославска
Република Македония като отделно патентно законодателство по отношение на
занаятчийската продукция също няма. Изключението, което е налице и което е в
съществено различие с българското законодателство е обстоятелството, че в Бивша
югославска Република Македония законодателството позволява на занаятчията да бъде
регистриран, както по ЗЗ, така и по Търговския Закон, т.е. налице е право на избор.
Възможността за регистрация на занаятчията по ТЗ дава по-широка възможност подобен
търговец да кандидатства за патент на неговата продукция в Македонското патентно
ведомство - Държавен завод за индустриална собственост. Цялото вътрешно патентно
законодателство в т.ч. Законови и подзаконови нормативни актове, както и
международни ратифицирани договори и актове са актуализирани и могат да се намерят
в сайта на Патентното ведомство – ДЗИС на Бивша югославска Република Македония:
www.ippo.gov.mk
Национална легислатива
Закон за дополнување на Законот за индустриската сопственост
Во Законот за индустриската сопственост („Службен весник на Република Македонија” број
21/2009 и 24/11), по членот 8 се додава нов наслов и нов член 8-а
Објавено на 25.02.2014
Закон за индустриска сопственост
ЗАКОН ЗА ИНДУСТРИСКАТА СОПСТВЕНОСТПРВ ДЕЛ ОПШТИ ОДРЕДБИ Содржина на
законот Член 1 Со овој закон се уредува стекнувањето, остварувањето и заштитата на
правата од индустриска сопственост. Права од индустриска сопственост Член 2 (1) Права од
индуст..
Закон за административни такси
Такси за стекнување и одржување во важност на патент, индустриски дизајн, трговска марка,

Ref. № 2007CB16IPO007 -2012-3-050
18
право на користење на ознака на потеклото на производот и географската ознака и
топографија на интегрални кола и такси за застапници. Симнете го документот за ..
ЗАКОН ЗА ЗАШТИТА НА ТОПОГРАФИЈАТА НА ИНТЕГРАЛНИТЕ КОЛА
ЗАКОН ЗА ЗАШТИТА НА ТОПОГРАФИЈАТА НА ИНТЕГРАЛНИТЕ КОЛА ПРЕЧИСТЕН
ТЕКСТ(Службен весник на РМ бр. 05/1998 и 33/2006) I. ОСНОВНИ ОДРЕДБИЧлен 1 Со овој
закон се уредува правото на заштита на топографијата на интегрални кола. Член 2 Во
смисл..
Правилник за индустриски дизајн
Во прилог ги во доставуваме Правилникот за индустриски дизајн за симнување.
Правилник за ознака на потекло на производот и географска ознака
Во прилог ги во доставуваме Правилникот за ознака на потекло на производот и географска
ознака за симнување.
Правилник за патент
Во прилог ги во доставуваме Правилникот за патенти за симнување.
Објавено на 01.06.2011 Превземи
Правилник за стручниот испит за застапници за индустриска сопственост
и за регистарот на застапници
Во прилог ги во доставуваме Правилникот за стручниот испит за застапници за индустриска
сопственост и за регистарот на застапници за симнување.
Правилник за трговска марка
Во прилог ги во доставуваме Правилникот за трговски марки за симнување.

Ref. № 2007CB16IPO007 -2012-3-050
19
Тарифа на ДЗИС
ТАРИФАНА ДРЖАВНИОТ ЗАВОД ЗА ИНДУСТРИСКА СОПСТВЕНОСТ НА РЕПУБЛИКА
МАКЕДОНИЈА “Службен весник на Република Македонија” бр. 128/09 Врз основа на
член 24 став 2 од Законот за индустриска сопственост (“Службен весник на ..
Закон за царински мерки за заштита на права од интелектуална
сопственост
ЗАКОН ЗА ЦАРИНСКИ МЕРКИЗА ЗАШТИТА НА ПРАВА ОД ИНТЕЛЕКТУАЛНА
СОПСТВЕНОСТСО ПРЕДЛОГ НА ЗАКОНГлава 1Општи одредбиЧлен 1 2) е откриена при
контрола на стока која се внесува во или се изнесува од царинското подрачје на Република
Македонија, која е ставен..
Правилник за за формата и содржината на пријавата за регистрација на
топографијата на интегрални кола
Врз основа на член 12 став 4 од Законот за заштита на топографијата на интегрални кола
("Службен весник на Република Македонија" бр.5/98), Министерот за развој донесе
ПРАВИЛНИКза формата и содржината на пријавата за регистрација на топографијата н..

Ref. № 2007CB16IPO007 -2012-3-050
20
ИЗВОДИ:
ОТ ЦЯЛОСТНОТО ПРОУЧВАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВАТА МОГАТ ДА СЕ
НАПРАВЯТ СЛЕДНИТЕ ИЗВОДИ:
1. В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО Р. БЪЛГАРИЯ И Р. МАКЕДОНИЯ НЯМА
ИЗРИЧНО ОТДЕЛНА НОРМА, ВЪЗ ОСНОВА НА КОЯТО ДА СЕ УРЕЖДА
МЕХАНИЗМА ЗА ПАТЕНТОВАНЕ НА ЗАНАЯТЧИЙСКИ ПРОДУКТ. ПАТЕНТЪТ, СЕ
ЯВЯВА ПРАВО НА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ КОНКРЕТНО
ИЗОБРЕТЕНИЕ И ВЪПРОС НА ОТДЕЛНА ПРЕЦЕНКА ЩЕ БЪДЕ ОТ СТРАНА НА
ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО ДА ИЗДАДЕ ПАТЕНТ НА КОНКРЕТЕН
ЗАНАЯТЧИЙСКИ ПРОДУКТ , КАТО ЗА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН СЛУЧАЙ ПРЕЦЕНКАТА
БИ БИЛА РАЗЛИЧНА.
ВЪВ ВСИЧКИ СЛУЧАИ ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО ЩЕ СЕ РЪКОВОДИ ОТ
ОБЩО ПРИЕТИТЕ ПРАВИЛА, УРЕДЕНИ В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО - В ТОВА
ЧИСЛО ВЪТРЕШНИ, ЕВРОПЕЙСКИ И МЕЖДУНАРОДНИ ПРАВНИ АКТОВЕ, ЗА ДА
ИЗДАДЕ ПАТЕНТ НА КОНКРЕТЕН ЗАНАЯТЧИЙСКИ ПРОДУКТ.
2. ЗНАЧИТЕЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ В ТОВА ОТНОШЕНИЕ СЪЗДАВА ПРАВНИЯТ
СТАТУТ НА ЗАНАЯТЧИЯТА . ПОСЛЕДНИЯТ В Р. БЪЛГАРИЯ НЕ Е СУБЕКТ ПО
ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН, КАКТО Е УРЕДЕНО В НАШЕТО ВЪТРЕШНО
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, А В ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ
КАНДИДАТСТВАТ ЗА ПАТЕНТИ СУБЕКТИ ПО ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН, С КОЕТО В
ОПРЕДЕЛЕНА СТЕПЕН СЕ НАКЪРНЯВАТ ПРАВАТА НА ЗАНАЯТЧИЙТЕ ОТ
ЗАКОНОДАТЕЛЯ. ИМЕННО ТОВА НАЛАГА ТЕ ДА СЕ ОБЕДИНЯВАТ,
СЪЗДАВАЙТИ Т.НАР. МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, КОИТО СА ЗАЩИТЕНИ
С ПРАВАТА ИМ ПО ЗАКОНА ЗА ПАТЕНТИТЕ И РЕГИСТРАЦИЯ НА ПОЛЕЗНИТЕ
МОДЕЛИ В ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО.
ПРЕПОРЪКИ:
ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПАТЕНТОВАНЕ НА ЗАНАЯТЧИЙСКИ
ПРОДУКТИ И С ОГЛЕД НА ОБСТАЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ НЯМА ИЗРИЧНА ПРАВНА
НОРМА И ОТДЕЛЕН ОРГАН ЗА ПАТЕНТОВАНЕ НА ЗАНАЯТЧИЙСКИ ПРОДУКТИ
НАСТОЯЩОТО ПРОУЧВАНЕ ДАВА СЛЕДНАТА ПРЕПОРЪКА:

Ref. № 2007CB16IPO007 -2012-3-050
21
1. НАЦИОНАЛНАТА ЗАНАЯТЧИЙСКА КАМАРА СЪС СВОЙ ПОДЗАКОНОВ –
ВЪТРЕШНОНОРМАТИВЕН АКТ ДА ИЗГОТВИ И ОБНАРОДВА ПОДРОБЕН
СПИСЪК НА ЗАНАЯТЧИЙСКИТЕ ПРОДУКТИ ЗА ВСЕКИ ЗАНАЯТ ПО ОТДЕЛНО,
КАТО СЕ СЪОБРАЗИ СЪС СПИСЪКА НА ЗАНАЯТИТЕ – ПРИЛОЖЕНИЕ 1 КЪМ
ЗАКОНА ЗА ЗАНАЯТИТЕ.
2. НАЦИООНАЛНА ЗАНАЯТЧИЙСКА КАМАРА ДА ИЗЛЕЗЕ С ПРЕДЛОЖЕНИЕ
ПРЕД ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО НА Р. БЪЛГАРИЯ С ТОЗИ ПОДРОБЕН СПИСЪК
НА ЗАНАЯТЧИЙСКИ ПРОДУКТИ, С ЦЕЛ ПРЕЦЕНКА ОТ СТРАНА НА
ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО, КОИ ЗАНАЯТЧИЙСКИ ПРОДУКТИ МОГАТ ДА
БЪДАТ ПАТЕНТОВАНИ, СЪГЛАСНО ИЗИСКВАНИЯТА НА ПАТЕНТНОТО
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО В Р. БЪЛГАРИЯ.
ИЗГОТВИЛ:
Любомир Атанасов

Branding lows

Recommended

Recommended

More Related Content

Viewers also liked

Viewers also liked (16)

More from rzk_kn

More from rzk_kn (7)

Branding lows