3. Мъжките елени (рогачите)
имат плътни рога, които сменя
всяка година. Женските
(кошутите) са без рога.
Козината през лятото е
червенокафява, а през зимата-
сива. Около опашката и по
задниите крака козината е
мръсно бяла до кремава и
образува т.нар. „огледало". С
увеличаването на възрастта по
врата на мъжките индивиди
израстват дълги черни
косми, които образуват грива.
Благородният елен се среща
почти във всички наши планини в
Предбалкана и в горите на
4. Бялката прилича на златката, но е
малко по дребна. Тя има по-груба
козина, по-дълга опашка и по-къси
уши. Петното отпред е бяло и винаги
е разклонено по двата крака. През
зимата и през лятото ходилата й са
почти голи. Бялката е
разпространена навсякъде в нашата
страна. Тя се среща в планините, в
равнинните гори, в изоставени
стопански постройки и дори в
населените места. През последните
години числеността на бялката се
увеличи. Тя е най-многочислена в
горите, в които има скални
образувания, сипеи и др. Умее да се
катери по дърветата, но храната си
търси главно по земята, през нощта.
Напада
мишки, зайци, катерици, птици, насек
оми, но не се отказва и от
растителна храна. Обича различни
5. Козината на вълка през зимата е гъста,
по гърба е светложълтеникава, а по
корема - по-светла. През лятото тя е
по-къса, по-рядка и с червеникав
оттенък. Опашката му е дълга и
пухкава. Когато стои на едно място или
се движи бавно, опашката виси надолу;
когато бяга бързо, тя е повдигната, но
никога по-високо от тялото; при страх я
прибира между задните си крака.
Вълкът тежи 50-55 кг, но се срещат
по-едри индивиди. Вълкът е
разпространен в Европа (без западната
й част) , Азия и Северна Америка. У нас
се среща в почти всички планини, но
числеността му е сравнително малка.
Най-често се задържа там, където
може да намери храна - около
пасищата, в районите, богати на дивеч.
Ловува вечер и през нощта, но когато
обучава малките си, ловува и денем. През
зимата се събира на глутници, които
6. Дивата котка е сивожълтеникава. Тя
има четири надлъжни черни ивици
през челото и напречни черни ивици
по тялото. При някои индивиди
ивиците по тялото са неясни и
приличат на петна. Отличава се от
домашната по черното петно в
долната част на задните крака и по
това,че опашката и е цилиндрична не
е заострена и има най-много от 4 до
6 тъмни пръстена докато при
домашната те са повече. Дивата
котка е разпространена в цялата
страна. Тя обича гористите райони,
но може да се засели дори и в
населени места. Извън брачния
период живее единично. Ловува
главно през ноща. Умее да се катери
добре по дърветата. Сватбува през
7. Дивата коза има набито
тяло.Мъжките достигат 40-45
кг, а женските са по-леки. И двата
пола имат рога, които са кухи и не се
сменят. Рогата на мъжките на
върха са силно завити назад и надолу
като кука, а при женските върхът е
извит под прав ъгъл, без да е
обърнат надолу. Отначало
нарастването на рогата е по-бързо
, но с увеличаване на възраста то
намалява. През зимата растежът
на рогата спира вследствие на което
се образуват пръстени, по които
може да се определи възрастта.
През лятото козината на дивата
коза е бледожълта, а през зимата-
сивокафява до чернокафява. По
дължината на гръбначния стълб има
8. Дивата свиня има масивно тяло с
по-силно развита предна част.
Главата й е удължена и завършва с
рило (зурла) . Дължината на
главата е около една трета от
тялото. Кучешките зъби на
мъжките (глиганите) са силно
развити и се наричат глиги.
Четината на дивата свиня е
сивочерна. Под нея през зимата
израства мека вълна. До три месеца
малките имат светли и тъмни
надлъжни ивици. Глиганите стигат
500кг. Дивата свиня обитава
горите на цялата страна. През
лятото се задържа и в нивите с
царевица. Денем почива в най-
гъстите части гората, а привечер и
през нощта се храни. Обича да се
9. Зимната козина по горната част на
елена лопатар е тъмнокафява, с
жълтеникав оттенък. Опашката му е
къса и отдолу бяла. През лятото
козината е ръждивочервена, с бели
петна от двете страни на тялото.
Мъжките имат рога, които след
втората смяна имат лопатовидна
форма. По ръба на лопатите има
израстъци-шипове. Масата на мъжките
е 80-90 кг, на някои индивиди и над 120
кг, а на женските-около 40-50 кг.
Естественият ареал на елена лопатар
е средиземноморската
област, откъдето е аклиматизирам в
много райони на света. У нас се
развъжда в Североизточна
България, Странджа, Стара
планина, Средна
гора, Родопите, Видинско, Ямболско, Кр
ичим и др. Предпочита районите с по-
топъл климат. През зимата женските
10. Енотовидното куче има дълга
козина е кафявосив цвят. През
очите му минава черна ивица.
Ушите му са малки и отпред са
черни. Тялото му, заедно с
опашката, е дълго от 80 до 100
см.
Енотовидното куче е пренесено
от Далечния изток в европейската
част на Русия и Украйна, но вече
се е саморазселило почти в цяла
Европа. У нас се среща рядко.
Води много скрит начин на
живот. Предпочита
крайбрежията, обрасли с гъста
растителност. Извън периода на
размножаване непрекъснато
скита. През деня се крие в дупки
или други укрития, а през нощта
11. Козината на черния пор може да
бъде по-тъмна или по-светла.
Главата и ушите му са
жълтеникавобели, но през очите му
преминава черна ивица. Опашката
му е къса и пухкава. В задната част
на тялото има жлези, които
отделят остра неприятна миризма.
Черният пор обитава главно
горските райони, но се среща и в
откритите пространства, около
реките, деретата и овразите, сред
обработваемите площи, в
населените места.
През деня той се крие, а през
нощта си търси храна-мишевидни
гризачи, жаби, влечуги, диви и
домашни
