2. Хубавица добродушна, силна, едра, но послушна. Стъпва тежко и мълчи, с влажни хубави очи. Има си млекарница от лани, с прясно мляко всеки ден ни храни.

3. Бяла птица съм, добра и на патката сестра. По съм стройна и красива, но и много съм игрива. Вдигам гордо дълга шия, и се къпя, и се мия. От зори до мрак в реката, чисти да ми са перата.

4. Топчести и мъничко дебели, те са като лебедите бели. Че са чисти, истина излиза, с дълги шии, всяка с бяла риза. Клатят се щом ходят по земята, но плувкини първи – във водата.

5. Истински добър приятел верен, кротък е, понякога – наперен. Мой любимец и добър пазач, пази ме по светло, и по здрач. Много лош, когато се ядосва, не се пипа и не се докосва. Тихо спи си в къщи и на двора, никак не обича чужди хора.

6. Мила, кротка, хубава добруша, в мене се умилква и ме слуша. Нещо все преде, ала за срама, тя опредено все още няма. Стъпва тихо и е много ловка и е най-добрата мишеловка.

7. Тлъсто и дебело, как не му тежи, нищо да не прави, само да лежи! Лакомо налапа се, мърмори, и го гледаш, че очи затвори. Спи и хърка, само дебелее, и от Коледа до Коледа живее.

8. Тя от всички на земята, най-обича си цветята. Лете от зори навънка литва сред поля и звънка. Неуморна е, не спира, сладък, вкусен мед събира. Малка е, но има сили, пипнеш ли меда й, жили.

9. Червеникав е и снажен, сред кокошките най-важен. На главата - всеки ден носи гребен зачервен. И за умен той минава, че часовника познава. Сутрин с нужда и без нужда, всички хора той събужда.

10. Тази наша, малка лелка пухкава е като зелка. Цял ден рови без да спира, все по нещичко намира. Легне ли и виква тя след час: ,,Хей, в леглото имам дар за вас”.

11. Ех, красавец, силен, елегантен, лъскав, привлекателен, галантен. Всеки го познава и обича, ако хукне, като вятър тича. Умен, смел и горд е, много здрав, но добър е, и е с кротък нрав.

12. Не е едро, но с уши големи, и инат е, дявол да го вземе! Впрегнеш ли го в мъничка каручка, вози дядо, баба, татко, внучка. Някой го възсяда – кара смело, но реве ли, гръмва цяло село. Казват, че на коня е роднина, но е дребно – метър и половина.

13. С малка главичка и тяло голямо, врат извива и ме гледа нямо. Като нея няма на земята, по-невежа и по-глуповата. Ти й свирнеш, почва да мърмори, ежи ти се и със тебе спори.

14. Вдигнала нагоре мъничка главица, елегантно стъпва като хубавица. Хукне ли навън като вихрушка тича, с дълга и космата дрешка се облича. А да знаете пък само как умее с топъл, тънък, хубав, нежен глас да пее. Млечице си има тази наша хала и го носи в кожена торбичка бяла.

15. Тиха и послушна наша Кичка, кротка е и много е добричка. Вълнен бял, дебел кожух си има, носи го през лято и през зима. Щом запее – нежна е певица, и красиви има си дечица. От тревата млечице тя прави и ги храни с него да са здрави.

16. Има горско зайче диво, има и домашно сиво, на главата с две ушенца, вирнати като листенца; със мустачки тънкопрелки, хрупа моркови и зелки, коренчета и тревички. Радват му се хора, всички, но които го обичат, сладко зайче го наричат.