Презентацията е свързана с доклад, изнесен на научната конференция "Книжа и шрифт: Традиция и съвременност", София 8-9 април 2022 г. Тя повествува върху съдбата на първата възрожденска книга по астрономия, която получава много добър прием в тогавашното общество.
"НЕБЕСНИ СВЕТИЛА": ДЕСЕТ АСТРОНОМИЧЕСКИ БЕСЕДИ В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ ПРЕЗ 1875 ГОДИНА
1. Национална научна конференция
"Книга и шрифт: Традиция и съвременност"
София, 8-9 април 2022
"НЕБЕСНИ СВЕТИЛА":
ДЕСЕТ АСТРОНОМИЧЕСКИ БЕСЕДИ
В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ
ПРЕЗ 1875 ГОДИНА
проф. дин Вера Бонева, днк
УниБИТ
2. Предизвестие
Г[осподин] Д[имитър] Витанов е превел знаменитото
съчинение на О[рмсби] М[акнайт] Митчеля "Небесни
светила или Планетите и звездните мирове". Тая книга се
печата вече във Виена. Когато излезе книгата, то ние
мислиме да поговорим за нейната важност малко по-
пространно.
Любен Каравелов. Книжевни известия. Вестник "Независимост", г. IV, бр. 29 от 4
май 1874.
3. Ормсби Макнайт Митчъл (1809-1862)
Ормсби Митчъл е учен, създател на първото американско списание
за астрономия, популяризатор на науката, основател на астрономическата
обсерватория в Синсинати; генерал от федералната армия по време на
Гражданската война; починал от заболяване на фронта през 1862 г.
Има личен принос за създаването на астрономическата
обсерватория към Университета в Харвард.
Най-популярната му творба е "Планетарните
и звездни светове. Десет лекции." Първо издание –
1840 г. и много последващи издания на английски
и на други европейски езици.
Поради значимостта на историческата фигура на
Ормсби Митчъл, всички негови книги и списания са
дигитализирани и достъпни в Интернет. Включително
и първата му подробна биография от
Phineas Camp Headley – "Old Stars: The Life & Military Career
of Major-general Ormsby M. Mitchel". University of Michigan, 1883.
5. Димитър Витанов (1847-1877)
Димитър Витанов е трето дете в семейството на поп Кою Витанов в
Трявна; завършва местното училище; в периода 1860-1862 г. учи в
протестантския колеж на остров Малта; от 1862 до 1866 г. учи в
Смоленската гимназия, а през 1869 г. завършва Природоматематическия
факултет на Санкт-Петербургския университет.
1869/1870 г. е учител в Габровското класно училище. Там среща
съпругата си Тонка Бойчева от Стара Загора, която споделя
даскалските му странствания.
1871 г. Димитър Витанов е учител в Севлиево.
1872-1874 г. математикът преподава в Светиниколското
училище в Стара Загора.
1874-1877 г. е учител в Трявна.
6. "Един от севлиевските учители – Димитър Витанов, беше
възпитан отначало в протестантския колеж на остров Малта с
английски средства, след което е продължил образованието си
в Петербург. Този млад човек имаше богати познания,
говореше превъзходно английски и руски език и се отличаваше
със скромно, може да се каже джентълменско държание."
Феликс Каниц. Дунавска България и Балканът. Том. 1. 1995, с. 251.
"Той умееше да привърже учениците към себе си със своите
приятелски обноски към тях, като при това им позволяваше да
му задават различни въпроси от науката и се стараеше да
осветли всичко, що ги интересува."
Борис Митов
Вестник „Век“, г. I, бр. 30 от 3 август 1874
7. Небесни светила или планетните и звездни мирове. Популярно изложение
на всичките открития и теории на новата астрономия от О. М. Митчеля,
директор на обсерваторията в Синсинати. Превел Д[имитър] Витанов.
С 41 фигури в текста. Виена: Книжарницата на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук
и Велес, 1875. 275 стр.
Предисловие на преводача
Беседите:
1. Изложение на задачата, която небесата предлагат за
решение
2. Откритията на първите векове
3. Теории за обяснение движенията на небесните тела
4. Откритие на всемирните закони на привличане и
тяготение
5. Приложение на закона за всемирното тяготение за
обяснение явленията на слънчовата система
6. Трайността на планетната система
7. Откритието на нови планети
8. 8. Кометният мир
9. Мащабът, по който е построена Вселената
10. Движенията и обикалянията на
неподвижните звезди
Прибавление от книгата „Небесна механика“
на Денисон Олмстед – професор по
естествена история и астрономия в
Йейлската колегия
Списък на спомоществователите
10. Илюстрациите
Портрети на видни астрономи
Рисунки на астрономически феномени
и пейзажи
Рисунки на технически пособия на
астрономията
Винетки – в началото и в края на всяка
беседа
Рисунките са взаиствани от руското
издание на книгата; всичките са
графики
11. "Свалете шапките и поблагодарете на създателя на
"Небесните светила", че и в българската литература
захващат вече да се появяват сериозни, грамотно
написани и необходими книги. <…>
Трябва да кажем и това, че астрономическите
открития, които са били основани на
математически истини, са преобърнали наопаки и
всичките други науки, които до това време са били
съвсем младенчески. То тая причина ние посрещаме
книгата на О. Митчеля с отворени обятия и
благодарим от чисто сърце на нейния преводач."
Любен Каравелов. Списание "Знание", г. I, бр. 18, 30 септември 1875.