1. Юридически факултет
Курсова работа на тема:
Европейски стандарти за защита
правата на човека
Изготвил: Стоил Валериев Малинов Проверил: Проф. д-р С. Наумова
Поток 607 , Група 6042
Факултетен номер: 14160065
София, 2015

2. СЪДЪРЖАНИЕ
1. Етапи на развитие на правата на човека
2. Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи (ЕКПЧ)
3. ОбщахарактеристиканаЕвропейскатаконвенция заправатана
човека и основни свободи (ЕКПЧ)
4. Органи и процедури за разглеждане на жалби по чл.33 и чл. 34
от ЕКПЧ
БИБЛИОГРАФИЯ.

3. 1. Етапи на развитие на правата на човека
Историята ни показва, че е необходимо признаването на основни права на човека,
за да могат да бъдат защитени от посегателства и да им бъдат осигурени достойни
условия за живот и развитие. Защото не може да се разчита единствено на морала
и добрата воля на властимащите, а трябва те да бъдат държани и под отговорност
за действията им които накърняват основните интереси на членовете на
обществото. Правата на човека служат на всеки индивид, като гаранция за
неговото съществуване, благодарение на тях, той може да се противопостави на
държавата власт. Те са универсален критерий за прилагане на принципа на
правовата държава, международен стандарт и гаранция за ориентирано към
човека социално-икономическо развитие. Правата на човека са универсални,
защото са необходим критерий за съществуването на всеки човек. Те отразяват
общите за всяко човешко същество потребности. Най-голям показател за тяхната
важност и необходимост е преамбюлът на Всеобщата декларация за правата на
човека на ООН:
„признаванетона достойнството,присъщонавсичкичленове начовешкиярод,натехнитеравни
и неотменни права представлява основа на свободата, справедливостта и мира в
света.“;“…..праватана човекада бъдат закриляни от закона така,че човекда бъде принуждават
да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството като последен изход….“.
2. Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи (ЕКПЧ)
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
(ЕКПЧ) е вид международен договор, подписан през 1950 г. и влязъл в сила през
1953 г. за страните-учредителки на Съвета на Европа. Страни-членове по
конвенцията са всички държави от Съвета на Европа. Новите страни-членки, са
задължени да я подпишат при присъединяването си към Съвета на Европа и
съответно да я ратифицират в срок от една година от присъединяването си. Към
Конвенцията има изготвени протоколи за изменението и/или допълнението ѝ,

4. които се подписват и ратифицират от страните-членки по ред предвиден в тях.
България е ратифицирала ЕКПЧ със закон, приет от Народното събрание на 31
юли 1992 г., публикуван в Държавен вестник, бр. 66 от 14 август 1992 и влязъл в
сила на 7 септември 1992 г. Със същия закон е ратифициран и Протокол 1 на
Конвенцията със резерва и декларация. Резервата е че разпоредбите на второто
изречение на чл. 1 от Протокола не засягат обхвата и съдържанието на чл. 22, ал.
1 от Конституцията на Република България. Разпоредбите на ЕКПЧ имат съгласно
чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България имат статут на
конституционни норми, независимо от материята, която уреждат отделните ѝ
клаузи. Конвенцията е насочена към защита на индивида от посегателства от
страна на държавните институции. Задължение на страните е да защитават
правата и свободите по Конвенцията на всеки намиращ се под тяхна юрисдикция.
Комисията по правата на човека приема, че едно лице може да упражнява правата
по Конвенцията, без да е необходимо да бъде гражданин на страна по
Конвенцията, местоживеенето му също не е от значение.
3. ОбщахарактеристиканаЕвропейскатаконвенция заправатана
човека и основни свободи (ЕКПЧ)
Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) е
международен договор, като всяка държава приела и ратифицирала договора е
длъжна да осигури на всяко лице под нейна юрисдикция правата и свободите,
определени в част 1 на Конвенцията. А те са:
 Право на живот (чл. 2)
Това е едно от основните регламентирани в Конвенция права, като правителството
за спазването му е необходимо да предприеме всички необходими законодателни,
административни и организационни мерки за недопускане на умишлено отнемане
на живот. Обаче са предвидени три случая в които Конвенцията допуска
употребата на сила, в резултат на което настъпва смърт, ако предприетите
действия са били „абсолютно необходими“:

5. a) При защита от незаконно насилие
b) При осъществяване на правомерен арест или предовратяване на бягство на
законно лишено от свобода лице
c) При потушаване на бунт или метеж
 Забрана на изтезанията (чл.3)
Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително
отношение или наказание.
 Забрана на робството и на принудителния труд (чл. 4)
Никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение или да
бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд.
 Право на свобода и сигурност (чл.5)
Всеки има право на свобода и сигурност и никой не може да бъде лишен от
свобода, освен в случаите предвидени от закона.
 Право на справедлив съдебен процес (чл. 6)
Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права
и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу
него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен
срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
 Неналагане на наказание без закон (чл.7)
Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на
неговото извършване не е било квалифицирано като престъпление по
националното или международното право. Не може да бъде налагано и наказание

6. по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в
момента, когато е било извършено. Приема се невъзможността на предаване на
обратно действие на закони от наказателен, административен и процесуален
характер.
 Право на зачитане на личния и семейния живот (чл.8)
Всеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на
жилището и на тайната на кореспонденцията си. Намесата на държавните власти
е допустимо само в случаите, предвидени в закона и
 Свобода на мисълта, съвестта и религията (чл.9)
Всеки има право на свободана мисълта, съвестта и религията; това право включва
свободата на всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да
изповядва своята религия индивидуално или колективно, публично или в частен
кръг и чрез различни начини каквито той намери за подходящи, стига да не
противоречат на националното законодателство.
 Свобода на изразяване на мнение (чл.10)
Всеки има право на свобода на изразяване на мнения. Това право включва
свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява
информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от тях.
 Свобода на събранията и сдруженията (чл.11)
Всеки има право на свобода на мирните събрания и на свободно сдружаване,
включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на
своите интереси.

7.  Право на встъпване в брак (чл.12)
Мъжете и жените достигнали брачна възраст имат право да встъпват в брак и да
създават семейство в съответствие с националните закони, регулиращи
упражняването на това право.
 Право на ефективни правни средства за защита (чл.13)
Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има
право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните
национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при
упражняване на служебни функции.
 Забрана на дискриминация (чл.14)
Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да
бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на
кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален
произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено, рождение
или друг някакъв признак.
 Дерогиране при извънредно положение (чл.15)
По време на война или на извънредно положение, застрашаващи съществуването
на нацията, всяка от Високодоговарящите страни може да предприеме действия,
освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения по тази Конвенция, но
строго в пределите на изискванията на положението, при условие че тези действия
не са съвместими с другите ѝ задължения по международното право.

8. 4. Органи и процедури за разглеждане на жалби по чл.33 и чл. 34
от ЕКПЧ
Всеки индивид може да се възползва и от правото си, дадено му от именно от
Конвенцията, чл 33 и чл. 34 дават право да подаде жалба до комисията, която е
орган създаден именно от ЕКПЧ. Единствените условия са допустимост на
жалбата е тя да бъде основателна, доказателствата да са верни и жалбоподателят
да е засегнат директно или индиректно от действията на държавни институции
или длъжностни лица от страни по Конвенцията. Обаче не се счита за потърпевшо
лице, което вече е получило обезщетение или друга компенсация по повод
нарушаване на правата му. За да ограничи обаче и неограничения брой жалби,
които могат да бъдат изпратени към комисията, също е необходимо да бъдат
изчерпани всички средства, предвидени в националното законодателство. Има се
предвид правните средства до висшата инстанция. Изисква се и жалбоподателят
да се е позовал на разпоредбите на ЕКПЧ, когато случаят е бил разглеждан от
предвидените в националното законодателство инстанции. Конвенцията
предвижда жалбата да бъде подадена не по-късно от шест месеца от
окончателното решение на компетентния по националното законодателство
орган. Жалбата не може да преследва чисто политически цели и да е с пропаганден
характер.
Началото на процедурата се поставя с писмо, факс или телекс до Комисията по
правата на човека в Страсбург. Излага се най-общо изложение на казуса. След
това последва задължителен отговор от страна на комисаря на Комисията, който
дава своето становище относно случая. Дават се указания на жалбоподателя как
да постъпи в конкретния случай и показа за подаване на официална жалба по
определена форма. Кореспонденцията с комисията се води на английски или
френски език, като се допускат и изключения. Препоръчително е жалбоподателят
да се представлява от юрист, като упълномощения може да бъде и университетски
преподавател по право или член на BAR.

9. В жалбата задължително трябва да се съдържа лични данни на жалбоподателят:
името, гражданство, професия, дата и място на раждане. Предоставят се данни и
на представителя му. И последващи контакти на секретариатът на Комисията се
осъществяват само с представителя. След личните данни се изисква детайлно
описание на хронологията на фактите по случая съответно с техните точни дати
на събитията. Жалбоподателят посочва и точно онези членове от Европейската
конвенция за правата на човека, които според него са нарушени в резултат на
действията, описани по-горе. На Комисията се предоставя и хронологичните
решения в рамките на националното законодателство и всички предприети
действия от страна на жалбоподателя за решаване на случая от националните
институции. С оглед на всичко, лицето трябва да изложи целите, които иска да
постигне със самата жалба до Комисията. Жалбоподателят може да изложи
характера щетите, които е претърпял от самото правонарушение и с оглед на това
да иска компенсации за нарушените му права по Конвенцията. Задължително за
валидността на жалбата е конкретния случай да не е отнесен за решаване до друг
международен орган. Но все пак, ако имало отнася до друг правораздавателен
орган от международно ниво е необходимо да се представят на Комисията и
неговите решения, за да бъде допусната жалбата. Комисията предоставя опция на
жалбоподателят за скриване на името му в хода на делото и пред обществото.
След спазването на формалностите по подаване на жалба, жалбоподателят
получава регистрационен номер и до шест месеца Комисията ще се произнесе по
казуса по отношение на допустимост. В рамките на тези шест месеца Комисията
назначава докладчик, който прави детайлно проучване на фактите и представя
резултатите от него на президента на Комисията. Жалбоподателят или
представителя е длъжен да съдейства на докладчика при изискване на
допълнителна информация. Докладчикът излиза с доклад – предложение за
решаване по отношение на допустимост на случая. След като жалбата е
определена като допустима, а едва 10 % от всички жалби до Комисията се
определят за такива, Комисията влиза в ролята си на посредник с цел постигане
на приятелско споразумение между жалбоподателят и съответното правителство.
Обаче ако не се постигне такова споразумение между двете страни, Комисията

10. изготвя доклад, съдържащ фактите и правно заключение, и го изпраща на
Комитета на министрите и на атакуваното в жалбата правителство. В срок от три
месеца казусът може да бъде внесен в Европейския съд. А той от своя страна
решава казуса, като дава решение на въпроса, дали действията на държавните
институции или длъжностни лица представлява нарушение на права по
Конвенцията. Ако жалбоподателят е поискал парично обезщетение, Европейския
съд му определя такова. Съдът може да се произнесе относно обезщетение и
неговия размер заедно с решението относно това, дали има нарушение на
Конвенцията. Европейския съдът също може да определи и изплащането на
компенсации за неимуществени вреди поради нарушаване на права по
Конвенцията.

11. Използвана литература – Библиография :
1. Европейски стандарти за защита на правата на човека, Йонко Йотов,
Дружество „ЗНАНИЕ“ – София, 1996 г.
2. Основни права на човека и гражданина, под редакцията на Евгени
Танчев, Албатрос, 1998 г.
3. Европейска конвенция за правата на човека съгласно Протокол 14
(CETS 194), в сила от 1 юни 2010 г.
4. Wikipedia