Всеки има право на втори шанс: Проблеми при социалното включване на бивши лишени от свобода

ВСЕКИ ИМА
ПРАВО НА
ВТОРИ ШАНС
Проблеми при социалното включване
на бивши лишени от свобода
АСОЦИАЦИЯ ЗА РЕИНТЕГРАЦИЯ НА ОСЪДЕНИ ЛИЦА

С подкрепата на Фондации „Отворено Общество” – Ню Йорк, Фонд „Права на човека”,
през периода март 2013–февруари 2015 г. Асоциацията за реинтеграция на осъдени лица
осъществи застъпническа кампания под надслов „Всеки има право на втори шанс!” с цел
създаване на условия за премахване на дискриминационни ограничения и практики, с които
осъдените лица се сблъскват в процеса на своето социално включване след освобождаването
си от местата за лишаване от свобода.
Настоящата публикация отразява резултатите от реализацията на проекта.
Отговорност за съдържанието на материалите, изводите и препоръките към държавните и
други институции и органи носи единствено Асоциацията за реинтеграция на осъдени лица.
Мненията и позициите, изразени в нея, не отразяват позицията на Фондации „Отворено
Общество” – Ню Йорк, Фонд „Права на човека”.
Асоциацията за реинтеграция на осъдени лица е българска неправителствена организация,
осъществяваща дейност в обществена полза, регистрирана през 1997 г. и пререгистрирана
съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Мисията на Асоциацията е да подпомага процеса на социално включване в обществото
на осъдени лица и да защитава правата и основните свободи на човека на територията на
Република България и чужбина съгласно вътрешните и международните актове и стандарти.
ВСЕКИ ИМА ПРАВО НА ВТОРИ ШАНС
Материали от проект, реализиран през периода март 2013–февруари 2015 г.
София, ноември 2014
ISBN 978-954-677-088-2
Автори:
Даниел Стоянов, Даниела Петрова, Здравка Янева, Мартин Канушев,
Момяна Гунева, Юлия Бояджиева

ВСЕКИ ИМА ПРАВО НА ВТОРИ ШАНС
МАТЕРИАЛИ
от проект, реализиран през периода март 2013–февруари 2015 г.
ФОНДАЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

3АСОЦИАЦИЯ ЗА РЕИНТЕГРАЦИЯ НА ОСЪДЕНИ ЛИЦА
СЪДЪРЖАНИЕ
I. ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ ............................................................................................ 4
II. ПРАВЕН АНАЛИЗ НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА ЗА НАЛИЧИЕ НА
ДИСКРИМИНАЦИОННИ ОГРАНИЧЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ФАКТА НА ОСЪЖДАНЕ .............. 5
III. ПРАВНА УРЕДБА НА МЕХАНИЗМИТЕ ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ И
ПОДПОМАГАНЕ НА ОСЪДЕНИ ЛИЦА ................................................................................. 29
IV. АНАЛИТИЧЕН ДОКЛАД ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ЕМПИРИЧНО СОЦИОЛОГО-
КРИМИНОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИШЕНИ ОТ СВОБОДА .................................. 44
V. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРОФИЛИ НА ОСЪДЕНИТЕ ЛИЦА В КОНТЕКСТА НА
СОЦИАЛНИЯ ОПИТ И НАГЛАСИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО .................................................... 53
VI. ИНФОРМАЦИЯ ОТ БИВШИ ЛИШЕНИ ОТ СВОБОДА ЗА ПРАКТИЧЕСКИ
ТРУДНОСТИ В ПРОЦЕСА НА СОЦИАЛНОТО ИМ ВКЛЮЧВАНЕ ...................................... 57
VII. ОБОБЩЕНИ ИЗВОДИ ОТ РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ПРОЕКТ „ВСЕКИ ИМА ПРАВО
НА ВТОРИ ШАНС”................................................................................................................. 63
VIII. ПРЕПОРЪКИ НА АСОЦИАЦИЯТА ЗА РЕИНТЕГРАЦИЯ НА ОСЪДЕНИ ЛИЦА ЗА
СЪЗДАВАНЕ НА ПОСТПЕНИТЕНЦИАРНА СИСТЕМА ЗА СОЦИАЛНО
ВКЛЮЧВАНЕ И ПОДКРЕПА НА ОСЪДЕНИ ЛИЦА ............................................................. 68
IX. ПРИЛОЖЕНИЯ
Приложение 1. Методика за реализиране на правното изследване “Всеки има право
на втори шанс!”....................................................................................................................... 72
Приложение 2. Заявление за участие на лишен от свобода в изследване на
АРОЛ........................................................................................................................................ 73
Приложение 3. Методика за провеждане на информационна кампания сред лишени
от свобода, на които им предстои освобождаване до три месеца ................................... 74
Приложение 4. Таблици с разпределенията на анкетираните лишени от свобода по
включените в проведеното изследване признаци .............................................................. 75
Приложение 5. Отговори на държавни институции до АРОЛ ............................................ 87

4 АСОЦИАЦИЯ ЗА РЕИНТЕГРАЦИЯ НА ОСЪДЕНИ ЛИЦА
АЗ Агенция по заетостта
АРОЛ Асоциация за реинтеграция на
осъдени лица
БАБХ Бългаа агенция по безопасност на
храните
БАН Българска академия на науките
БНБ Българска народна банка
БТ Бюро по труда
ВСС Висш съдебен съвет
ГДИН Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”
ДАНС Държавна агенция „Национална
сигурност”
ДСП Дирекция социално подпомагане
ЕС Европейски съюз
ЗАДС Закон за акцизите и данъчните
складове
ЗГВ Закон за гражданското
въздухоплаване
ЗДАНС Закон за Държавна агенция
„Национална сигурност”
ЗДФИ Закон за Държавната финансова
инспекция
ЗЗДН Закон за защита от домашното насилие
ЗЗКИ Закон за защита на класифицираната
информация
ЗЗЛД Закон за защита на личните данни
ЗИНЗС Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража
ЗНЗ Закон за насърчаване на заетостта
ЗОБВВПИ Закон за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и
пиротехническите изделия
ЗОЗТ Затворническо общежитие от закрит
тип
ЗООТ Затворническо общежитие от открит
тип
ЗОПДНПИ Закон за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито
имущество
ЗМСМА Закон за местното самоуправление и
местната администрация
ЗМВР Закон за Министерството на
вътрешните работи
ЗПП Закон за правната помощ
ЗПУКИ Закон за предотвратяване и
установяване на конфликт на интереси
ЗСП Закон за социално подпомагане
ЗСВ Закон за съдебната власт
ЗЧОД Закон за частната охранителна дейност
ЗЧСИ Закон за частните съдебни изпълнители
КЗД Комисия за защита от дискриминация
ЛС Лишени от свобода
МВР Министерство на вътрешните работи
МЛС Места за лишаване от свобода
МП Министерство на правосъдието
МС Министерски съвет
МТСП Министерство на труда и социалната
политика
НК Наказателен кодекс
НПО Неправителствена организация
НС Народно събрание
НСИ Национален статистически институт
ОПРЧР Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси”
ППЗИНС Правилник за прилагане на Закона за
изпълнение на наказанията и
задържането под стража
ППЗНЗ Правилник за прилагане на Закона за
насърчаване на заетостта
РБ Република България
СО Столична община
ТЗ Търговски закон
ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ
I
ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ
I

1.1. Целта на настоящия преглед и анализ на
българското законодателство е да се установи
дали в него не се съдържат разпоредби,
създаващи предпоставки за провеждане на
дискриминационна политика спрямо осъдени
лица след изтърпяване на наложеното им
наказание „лишаване от свобода”1
.
Необходимо е да се отбележи, че в българското
наказателно право, както и в законодателствата
на страните от Европейския съюз, следващи
принципите на континенталното право, съществува
понятието „съдимост”. То е свързано с наличието на
неблагоприятни последици, произтичащи от факта
на осъждането, и се прекратява чрез реабилитация
(чл. 85–88а НК), която настъпва по силата на
закона, без да са необходими никакви специални
действия от страна на изтърпелия наказанието
си. Това се извършва ex officio от съответните
служители в бюрата „Съдимост” при районните
съдилища или се реализира по съдебен ред, когато
са изпълнени условията, посочени в Наказателния
кодекс. Сроковете за реабилитация по право са
предвидени в чл. 86 от НК, а предпоставките за
реабилитация по съдебен ред – в чл. 87 от НК.
Прегледът на законодателството обхваща
действащата нормативна база – закони, правилници
за прилагане, правилници, наредби, укази, като
акцентът е поставен върху разпоредбите, които
определят изискуемите условия, на които трябва да
отговарят кандидатите за заемане на определена
длъжност, за извършване на определена работа или
осъществяване на дадена дейност, независимо от
вида и характера й2
.
1 Вж. Методика за реализиране на правното изследване „Всеки има
право на втори шанс!” (приложение 1).
2 Пълният списък на нормативните актове, както и текстовете, които
предвиждат подобни изисквания (с уговорката, че винаги може да се
окаже неизчерпателен или неактуален поради промени в законовата
или подзаконовата уредба), e достъпен на интернет страницата на АРОЛ
www.arspbg.org в секцията „Всеки има право на втори шанс!”.
3 Разликата в отношението на законодателя към престъпленията,
извършени умишлено или по непредпазливост, независимо от това, че
и в единия, и в другия случай може да е наложено наказание „лишаване
от свобода” е ясно проведена и тук. Същото се отнася и за отношението
към престъпленията от частен характер, макар че там проблемите не
стоят толкова остро, тъй като само незначителна част от тях се наказват с
лишаване от свобода.
Може да се отбележи, че най-голям брой от
изследваните актове посочват като изискване
стандартната формула – лицето да не е осъждано
за умишлено престъпление от общ характер и
да не е лишено по съответния ред от правото да
заема определена длъжност3
. Юридическият извод
е, че няма пречка длъжността да бъде заемана
или работата извършвана след процедурата по
реабилитация.
В други случаи (вж. Закона за съдебната власт,
Закона за МВР, Закона за Държавна агенция
„Национална сигурност”, Закона за защита на
класифицираната информация, Закона за Държавната
финансова инспекция) е указано, че лицето не следва
да е осъждано на лишаване от свобода за умишлено
престъпление, независимо от реабилитацията.
Смисълът на изискването се състои във високите
очаквания на обществото към моралните качества на
тези,коитоизпълняватслужбаворганитенасъдебната
власт или МВР и освен това – в необходимостта да
няма съмнения в поведението им.
Трябва да се посочат и разпоредбите на Указ
№ 1074 от 1974 г. на МС, които предвиждат, че не
могат да заемат отчетническа длъжност лица, които
са осъждани за престъпления против стопанството,
собствеността и документни престъпления, като
тази забрана се простира за определен срок,
надхвърлящ този на реабилитацията по НК.
За посочените случаи на хипотезата „независимо
от реабилитацията” има решение, съдържащо
се в чл. 88а от НК – когато от изтърпяването на
наказанието е изтекъл срок, равен на давностния,
и осъденият не е извършил ново умишлено
престъпление от общ характер, за което се
предвижда наказание „лишаване от свобода”,
осъждането и неговите последици се заличават,
независимо от предвиденото в друг закон или указ,
т. е. отпадат посочените по-горе ограничения.
ПРАВЕН АНАЛИЗ НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА ЗА НАЛИЧИЕ НА
ДИСКРИМИНАЦИОННИ ОГРАНИЧЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ФАКТА НА ОСЪЖДАНЕ II
ПРАВЕН АНАЛИЗ НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА ЗА
НАЛИЧИЕНАДИСКРИМИНАЦИОННИОГРАНИЧЕНИЯ,
СВЪРЗАНИ С ФАКТА НА ОСЪЖДАНЕII
1. БАЗОВ АНАЛИЗ

избирателни права. Чл. 42, ал. 1 от Конституцията
на Република България изключва от кръга на
лицата с активно избирателно право изтърпяващите
наказание „лишаване от свобода”. Те не могат „да
избират държавни и местни органи и да участват в
допитвания до народа”. Аналогично, лишените от
свобода не притежават и пасивно избирателно право
(чл. 65, ал. 1 и чл. 93, ал. 2 от Конституцията). Те не
могат да бъдат кандидати за народни представители
или за президент на страната.
Лишаването от активно и пасивно избирателно
право е само в периода на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода”. Ограничението
не е обвързано с конкретно определено по
вид в Особената част на Наказателния кодекс
престъпление, с неговия характер, формата на
вина и срока на наложеното наказание. След
освобождаването си от затвора осъдените лица
автоматично придобиват избирателни права.
За осъдените на пробация законодателят не
въвежда ограничения при упражняване на активното
и пасивното избирателно право, дори и извършеното
престъпление да е против политическите права на
гражданите по раздел ІІІ на глава трета от Особената
част на НК (чл. 167–169г НК).
2.2. След изтърпяване на наложено
наказание
До момента на реабилитиране, а в редица случаи
и независимо от реабилитацията, законодателят
въвежда забрани за лицата, изтърпели наложеното
им наказание относно упражняването на вид
професия, извършването на дадена дейност,
заемането на определена държавна или обществена
длъжност. По своето съдържание тези ограничения
са идентични с последиците на наложено от съда
наказание по т. 6 и т. 7 на чл. 37 от НК – лишаване
от право да се заема определена държавна или
обществена длъжност и лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност.
Според степента на нетърпимост към факта на
осъждане законодателните подходи демонстрират
различно отношение към осъдените лица: от
свръх ограничително до не толкова рестриктивно.
Посочените групи правни норми целят да дефинират
използваните способи и да откроят разликите в тях.
А. Независимо от реабилитацията
А.1. Ограничение без значение характера на
извършеното престъпление, формата на вината,
вида или размера на наложеното наказание
В допълнение към условието за притежаване на
„високи професионални и нравствени качества”, т. 8,
ДИСКРИМИНАЦИОННИ ОГРАНИЧЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ФАКТА НА ОСЪЖДАНЕII
Един от изводите от анализа на нормативната
уредба е, че българският законодател не ограничава
възможностите на осъдените след реабилитацията
да се реализират в избраната от тях социална сфера
съобразно тяхното образование, способности и
наклонности.
1.2. Прегледът на годишните отчети и
практиката на Комисията за защита срещу
дискриминация за последните 5 години не откри
заведени пред нея дела за дискриминация,
основана на предходно осъждане.
1.3. Изводите, които могат да бъдат направени
от така изложените факти, са в следните насоки:
• след настъпване на реабилитацията, осъж-
даните лица се третират от законодателя по еднакъв
с неосъжданите лица начин;
• наличието на прояви на дискриминация може
да се обясни единствено с лично отношение на слу-
жителите, които наемат персонал, както и с евентуал-
но дадени устни заповеди. В тези случаи дискримина-
ционното поведение е недоказуемо, тъй като не може
да се намери основанието за отказ от наемане на ра-
бота. Отказът обикновено е прикрит зад обяснения
от вида: „недостатъчна квалификация”, „неподходящ
профил”, „липса на опит в съответната област” и др.;
• именно липсата на формален акт, който да
ограничава осъжданите от възможността да заемат
дадена длъжност, обяснява и липсата на практика
на Комисията в посочената област;
• вероятно е Комисията да не е сезирана и
поради недоверието на осъдените и тяхната неси-
гурност, че някой ще им обърне сериозно внимание.
2.ПРЕГЛЕДНАЗАКОНОДАТЕЛНИТЕ
ПОДХОДИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ЗАЩИТА
НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС ЧРЕЗ
ВЪВЕЖДАНЕ НА НЕБЛАГОПРИЯТНИ
ПОСЛЕДИЦИ ЗА ОСЪДЕНИТЕ ЛИЦА
Според вида на наложеното наказание по време
на изпълнението му и след неговото изтърпяване
законодателятвъвеждаразличниповидограничения
за осъдени лица с оглед защитата на обществения
интерес.
2.1. По време на изпълнение на наложено
наказание
Една от последиците на наказанието „лишаване
от свобода” по време на неговото изпълнение
е невъзможността на осъдените да упражняват

ал. 1, чл. 18 от Закона за съдебната власт въвежда
изискването член на Висшия съдебен съвет да не е
„осъжданзаизвършенопрестъпление,независимо
от реабилитацията, както и да е освобождаван
от наказателна отговорност за умишлено
престъпление”. Идентични са ограниченията към
главния инспектор и инспекторите от Инспектората
на ВСС (чл. 43 ЗСВ), а чл. 130, ал. 8, т. 2 от
Конституцията обвързва прекратяването на мандата
на изборен член на ВСС с „влязъл в сила съдебен
акт за извършено престъпление”.
Законодателят не дефинира характера на
извършеното престъпление (общ или частен),
формата на вината, установена с присъдата
(умисъл или непредпазливост), вида на наложеното
наказание според чл. 37, ал. 1 от НК или неговия
размер. Този подход може да се определи като
свръхограничителен, въвеждащ абсолютна
нетърпимост към факта на осъждането и абсолютна
несъвместимост между заеманата длъжност и
наличието на съдимост. Изборен член на ВСС,
главен инспектор и инспектор, независимо от
реабилитацията, не може да бъде лице, осъдено
за извършването на каквото и да е престъпление
по смисъла на НК без значение вида и размера на
наложеното наказание. Единствено лице, извършило
престъпление по непредпазливост и освободено
от наказателна отговорност с налагането на
административно наказание по реда на чл. 78а от
НК, може да заема описаните длъжности.
А.2. Ограничение само според установената с
присъдата форма на вина – умисъл
Законодателят демонстрира строг подход
при въвеждането на ограничения за осъдени
лица и при определянето на изискванията към
съдебните заседатели. Те не трябва да са осъждани
за умишлено престъпление, независимо от
реабилитацията (чл. 67, ал. 1 ЗСВ). Този способ
показва по-малка нетърпимост към наличието на
съдимост, обвързвайки ограничението единствено с
формата на установената с присъдата вина – умисъл,
без да включва в своето съдържание характера на
извършеното престъпление, вида или размера на
наложеното наказание, както и освобождаването от
наказателна отговорност.
Извън обхвата на ограничението попадат лицата,
осъдени за престъпление по непредпазливост
независимо от характера му – общ или частен, и
лицата, освободени от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК за извършено умишлено или
по непредпазливост престъпление.
Други хипотези, в които реабилитацията
не заличава осъждането и не отменя за в
бъдеще последиците му, са уредени в законите,
регулиращи обществените отношения, свързани с
правоохранителната и правораздавателна система,
националната сигурност и отбраната на страната.
А.3. Ограничение според формата на вина,
установена с присъдата, характера на извърше-
ното престъпление и освобождаването от нака-
зателна отговорност
Изискванията към кандидат за постъпване на
служба в Министерството на вътрешните работи са
лицето да не е осъждано за умишлено престъпление
от общ характер, независимо от реабилитацията,
или не е освободено от наказателна отговорност
за извършено умишлено престъпление от общ
характер с налагане на административно наказание
по чл. 78а от Наказателния кодекс (чл. 179, ал. 1, т.
2 ЗМВР). Идентични са изискванията за назначаване
на председател, заместник-председател и държавни
служители в Държавна агенция „Национална
сигурност”. Те не трябва да са лица, осъждани
за умишлено престъпление от общ характер,
независимо от реабилитацията, както и да не са
освобождавани от наказателна отговорност за
умишлени престъпления от общ характер (чл. 8,
ал. 3, т. 4; чл. 53, ал. 1, т.4 ЗДАНС).
Ограничението не зависи от вида и размера на
наложеното наказание, а е обвързано с характера
на извършеното престъпление – общ, формата на
вина – умисъл, и алтернативно, с освобождаването
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Извън обхвата му са престъпленията, извършени
по непредпазливост, независимо от характера им
и умишлените престъпления от частен характер.
Видът и размерът на наложеното наказание са без
значение. От гледната точка на законодателя право
да е държавен служител в МВР и ДАНС има лице:
• осъдено за извършено умишлено или по
непредпазливост престъпление от частен характер;
• осъдено за извършено по непредпазливост
престъпление от общ характер;
• освободено от наказателна отговорност за
извършено престъпление по непредпазливост.
А.4. Ограничение според формата на
вина, установена с присъдата и характера на
извършеното престъпление
Законът за отбраната и въоръжените сили
на Република България в чл. 141, ал. 1, т. 4 определя
изискванията, на които българските граждани
трябва да отговарят, за да бъдат приети на военна
служба. Те не трябва да са осъждани за умишлено
престъпление от общ характер, независимо от

реабилитацията. Идентични са изискванията към
членовете на Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество (чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗОПДНПИ),
на Комисията за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси (чл. 22б, ал. 2, т. 1 ЗПУКИ),
към лицата, които искат да получат достъп до
класифицирана информация (чл. 40, ал. 1, т. 4
ЗЗКИ).
Видът и размерът на наложеното наказание са
без значение, като ограничението е според форма-
та на вина – умисъл, и характера на извършеното
престъпление – общ. Извън обхвата му остават ли-
цата, осъдени за умишлено престъпление от частен
характер, лицата, осъдени за престъпления по не-
предпазливост от общ или частен характер, лицата,
освободени от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по чл. 78а от НК.
А.5. Ограничение според вида на наложеното
наказание и формата на вина, установена с
присъдата
Лице, осъдено на лишаване от свобода
за умишлено престъпление, независимо от
реабилатацията, не може да бъде назначено за
съдия, прокурор или следовател (чл. 162, т. 4
ЗСВ). Същите ограничения за придобиването на
правоспособност на нотариус въвежда чл. 8, ал. 1, т.
4 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
При този способ законодателят свежда ограни-
чаването до едновременното наличие на две пред-
поставки:
а. наложено наказание „лишаване от свобода”,
независимо от размера и дали изтърпяването му е
отложено с определен изпитателен срок по чл. 66 от
НК или е ефективно изтърпяно;
б. формата на вина – умисъл, без значение
характера на извършеното престъпление – общ или
частен.
Ограничението не обхваща лицата:
• осъдени на пробация;
• осъдени на лишаване от свобода за
престъпление по непредпазливост от общ или
частен характер;
• освободени от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК.
Лице, осъдено на наказание „пробация”,
независимо от характера и вида на извършеното
престъпление, лице, осъдено на лишаване
от свобода за извършено престъпление по
непредпазливост от частен или общ характер, както
и лице, освобождавано от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а от НК, може да бъде назначено
за съдия, прокурор, следовател или да придобие
правоспособност за нотариус.
А.6. Ограничение според вида на наложеното
наказание, формата на вина, установена
с присъдата и характера на извършеното
престъпление
Лице, осъдено на лишаване от свобода за
извършено умишлено престъпление от общ
характер, независимо от реабилитацията, не може
да придобие правоспособност на частен съдебен
изпълнител (чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ), да бъде член на
Националното бюро за правна помощ (чл. 13, ал. 1,
т. 3 ЗПП), на Комисията за защита на личните данни
(чл. 8, ал. 1, т. 3 ЗЗЛД), както и да бъде директор на
Държавната финансова инспекция (чл. 9, ал. 2, т. 3
ЗДФИ).
Ограничението обхваща едновременното
наличие на три предпоставки:
а. наложено наказание „лишаване от свобода”,
независимо от размера и дали е ефективно
изтърпяно или отложено с определен изпитателен
срок по чл. 66 от НК;
б. установената с присъдата форма на вина да
е умисъл;
в. престъплението да е от общ характер.
Изключени от кръга на ограничението са лицата:
• осъдени на пробация;
• осъдени на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от частен характер;
• осъдени на наказание лишаване от свобода
за престъпление по непредпазливост от общ или
частен характер;
• освободени от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК.
В сравнение с предишния, този законодателен
подход изключва от ограничението лицата, осъдени
за извършването на умишлено престъпление от
частен характер, оставяйки възможност на по-широк
кръг осъдени лица да придобиват правоспособност
на частен съдебен изпълнител и да заемат постове в
посочените държавни институции.
Б. До настъпване на реабилитацията
Б.1. При въвеждането на неблагоприятни
последици за осъдените лица, до реабилитирането
им съгласно условията на чл. 86–87 от НК,
законодателят използва множество разнообразни

подходи. Те съдържат или наличието само на
една от изложените до тук предпоставки, или
комбинирането на няколко от тях. В редки случаи
като ограничение се въвежда извършването на
конкретно престъпление или групи престъпления
по глави от Особената част на НК. Предпоставката
„тежко престъпление” е въведена в Закона за
убежището и бежанците, но се отнася за чужди
граждани. Законодателят демонстрира и различно
отношение към факта на осъждането при идентични
хипотези в един и същи закон или при регулирането
на еднородни обществени отношения.
Многообразието на откритите в отделните
нормативни актове подходи силно затруднява
тяхното систематизиране. Без да претендират за
пълнота, посочените по-долу примери имат за цел
да онагледят това многообразие, както и различното
отношение на законодателя към факта на осъждане.
Законът за акцизите и данъчните складове
въвежда ограничения относно лица, осъдени за
престъпление от общ характер, да получат лиценз
за складодържател или за продажба на акцизни
стоки, включително и да извършват търговия с
тютюневи изделия (чл. 24а. (3) б. а); чл. 47. (1) т. 3 б.
а); чл. 57а. (2) т.3 а); чл. 57в. (1) т.3. б. а); чл. 58а. (1) б.
а); чл. 58в. (1) т. 3. б. а); чл. 90а. (2) т. 4.).
Лице, осъдено за престъпление от общ
характер, не може да бъде член на управителния
съвет и генерален директор на: Държавно
предприятие „Ръководство на въздушното
движение” (чл. 53в, ал. 3 ЗГВ), Национална
компания “Пристанища” и Държавно предприятие
“Пристанищна инфраструктура” (чл. 115д, ал. 4,
т. 1 и чл. 115п, ал. 4, т. 1 от Закона за морските
пространства, вътрешните водни пътища и
пристанищата на Република България), държавните
предприятия за управление на горските територии,
създадени по Закона за горите (чл. 169, ал. 3 от
Закона за горите). За директор на създадените по
този закон държавни предприятия не може да бъде
назначено лице, осъждано на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер (чл. 171, ал. 2, т. 3
от Закона за горите).
Законът за администрацията в чл. 19, ал. 5
ограничава възможността лицата, осъждани за
умишлено престъпление от общ характер, освен
ако са реабилитирани, да бъдат назначавани за
еднолични органи, техни заместници и членове
на колегиални органи на изпълнителната власт.
Едно от изискванията към лице, назначавано за
държавен служител е да не е осъждано за умишлено
престъпление от общ характер на лишаване от
свобода (чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния
служител).
Законодателят допуска лица, осъждани за
престъпление по непредпазливост, да бъдат
назначавани за министри, да ръководят дейността
на държавни предприятия, създадени със закон или
постановление на Министерския съвет, да бъдат
назначавани за държавни служители, но ограничава
възможността на тези лица да бъдат членове и
генерални директори на държавни предприятия.
Законът за енергийната ефективност
използва като основание за предсрочно
прекратяване на договора с изпълнителния
директор на Фонда за енергийна ефективност
една предпоставка – осъждане за умишлено
престъпление (чл. 62, ал. 1, т. 3), докато чл. 59, ал.
8, т. 1 повтаря въведеното в чл. 19, ал. 5 на Закона
за администрацията ограничение и въвежда
същите предпоставки – осъждане за умишлено
престъпление от общ характер, при наличието
на които осъдени лица в лично качество или като
представители на юридическо лице не могат да
участват в управителния съвет на Фонда.
Законът за висшето образование предвижда
членоветенаакадемичниясъставдасеосвобождават
при осъждане на лишаване от свобода за
извършено умишлено престъпление (чл. 58, ал.
1, т. 2), но студент, докторант или специализант
се отписват при едновременното наличие на три
предпоставки: осъждане на лишаване от свобода
характер (чл. 74, ал. 2, т. 3).
Законът за местното самоуправление и
местната администрация въвежда като основание
за предсрочно прекратяване пълномощията на
общински съветник (чл. 30, ал. 4, т. 2) и на кметовете
на общини или кметства (чл. 42, ал. 1, т. 3) наличието
на три предпоставки: наложено наказание
лишаване от свобода за умишлено престъпление
от общ характер. За предсрочното прекратяване
пълномощията на кметовете на райони законът,
в чл. 42а, ал. 1, т. 3, предвижда наличието на две
предпоставки: да е наложено наказание „лишаване
от свобода” за извършено престъпление от общ
характер.
Законътзагоритевчл.198,ал.2,т.2,изключвай-
ки предпоставката независимо от реабилитацията,
приравнява изискванията за назначаване на лице за
горски инспектор към изискванията за постъпване
на служба в Министерството на вътрешните
работи – лицето не трябва да е осъждано за
умишлено престъпление от общ характер или
да не е освободено от наказателна отговорност
по чл. 78а от Наказателния кодекс.

Б.2. В някои случаи законодателят обвързва
неблагоприятните последици от наличието на
съдимост с осъждането за престъпление по
конкретни глави от Особената част на НК. Лице,
осъдено за престъпление против собствеността
или против стопанството, не може да участва в
конкурс за летищен оператор (чл. 48ж, ал. 8, т. 6 ЗГВ)
или се счита за икономически нестабилен кандидат
(чл. 101, ал. 1, т. 6 от Закона за класифицираната
информация).
Съществуват хипотези, в които законодателят
въвежда ограничение при извършването на
конкретно престъпление от Особената част на
НК. Лице, осъдено за престъпление по чл. 172а
от НК, няма право да произвежда или търгува
с оптични дискове, матрици и други носители,
съдържащи обекти на авторското право и сродните
му права (чл. 12, т. 5 и чл. 14, ал. 1, т. 3 от Закона за
административното регулиране на производството
и търговията с оптични дискове, матрици и други
носители, съдържащи обекти на авторското право и
сродните му права).
Указ № 1074 от 23.05.1974 г. в чл. 1, ал. 1
конкретно изброява престъпленията от Особената
част на НК, по които лице, осъждано на наказание
„лишаване от свобода” е ограничено да заема отчет-
нически, материалноотговорни и други длъжности.
В нито един случай законодателят не използва
размера на наложеното наказание като предпоставка
за въвеждането на ограничения за осъдени лица.
Най-често неблагоприятните последици от наличието
на съдимост са в зависимост от формата на вина,
установена с присъдата – умисъл, и характера
на извършеното престъпление – общ, заедно или
поотделно. Въпреки използваните множество
различни ограничителни подходи, законодателят
оставя възможност на лица, извършили
умишлено престъпление от частен характер, по
непредпазливост от общ или частен характер,
осъдени на пробация за извършено умишлено
престъпление от общ характер, на лица, освободени
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК
да заемат държавна или обществена длъжност и да
упражняват определена професия или дейност.
3.АДЕКВАТНОСТИПРОПОРЦИОНАЛ-
НОСТ НА ОГРАНИЧИТЕЛНИТЕ ПОДХО-
ДИ, ИЗПОЛЗВАНИ ОТ ЗАКОНОДАТЕЛЯ
Дали използваните от законодателя подходи
гарантират адекватна защита на обществения
интерес? Дали въведените ограничения и забрани
за осъществяване на определена дейност при
наличието на съдимост са пропорционални
на легитимно преследваната цел? Отговор на
тези въпроси е възможно да се даде само след
съпоставянето на конкретен ограничителен подход
към обществените отношения, уреждани със
съответния нормативен акт.
3.1. Неоправдано либерални и непропорцио-
нални ограничителни подходи
3.1.1. Закон за Министерството на вътрешните
работи (в сила от 01.05.2006 г., ДВ, бр. 17 от 24
февруари 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 98 от 14
ноември 2008 г.)4
Основните задачи на полицейските органи,
според Закона за Министерството на вътрешните
работи, са защитата на националната сигурност,
противодействието на престъпността и опазването
на обществения ред, защитата на правата и
свободите на гражданите, опазването на техните
живот, здраве и имущество, както и разследването
на престъпления5
. При изпълнението на служебните
си задължения служителите в МВР разполагат
с помощни средства и оръжие, контактуват с
правонарушители и криминален контингент, жертви
на престъпления, граждани. Това предполага,
че обществото и законодателят имат завишени
изисквания към професионалните и нравствените
качества на служителите на реда. Освен висок
професионализъм, държавните служители в МВР
трябвадапритежаватикачествакаточест,почтеност,
непримиримост към корупцията, да спазват закона,
да уважават и зачитат достойнството и правата на
гражданите6
. Тези качества полицейските служители
трябва да демонстрират не само в работно, но и в
извън работно време.
Логично е, защитавайки обществения инте-
рес, законодателят да въведе изисквания към
нравствените качества на служителите в МВР, както
и да ограничи възможността за показали незачитане
на законите и нарушили общоприетите правила
за поведение в обществото лица, да постъпват на
служба в органите на реда.
4 Анализът е приключен на дата 29 ноември 2013 г. 42-то Народно
събрание прие нов Закон за Министерството на вътрешните работи, обн.
ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г. С него от изискванията за постъпване на
служба в МВР отпадна лицето да не е освобождавано от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а
от НК. Вж. чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗМВР в сила от 27 юни 2014 г.
5 Вж. чл. 6, т. 1 до т.4 ЗМВР.
6 Според Етичен кодекс за поведение на държавните служители
в Министерството на вътрешните работи (утвърден с МЗ рег. № Iз-
2013/08.11.2006 г., изм. и доп. с МЗ рег. № Iз-453/22.02.2011 г. и МЗ рег.
№ Iз-3029/01.12.2011 г.). http://www.mvr.bg/NR/rdonlyres/393641E6-9B0A-
4C41-A7CA-5833EC80B50C/0/Etichen_kodeks.pdf

Нито изследваният закон, нито проектът
от 9 септември 2013 г. за нов ЗМВР, изготвен
от Министерството, поставят изисквания за
притежаването на нравствени качества от
кандидатите за работа в органите на реда, каквито
например законодателят е въвел за съдиите,
прокурорите и следователите в страната7
.
До настъпването на пълната (абсолютната)
реабилитация8
ЗМВР забранява лица, осъдени за
извършването на умишлени престъпления от общ
характер, да работят в МВР9
.
Другият кръг лица10
, които не могат да по-
стъпят в органите на реда, са извършителите
на умишлено престъпление от общ характер,
освободени от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда
на чл. 78а от НК. Освободените от наказателна
отговорност лица се считат за неосъждани и без
въвеждането на тази изрична забрана те биха
имали правото и възможността да работят в
органите на реда.
Освобождаването от наказателна отговорност
не отменя престъпния характер на деянието по
чл. 78а от НК. При наличието на предвидените
в чл. 78а от НК условия11
освобождаването от
наказателна отговорност е приложимо за всички
видове престъпления, независимо дали са от общ
или частен характер или се преследват по тъжба на
пострадалия12
. Лицата, освободени от наказателна
отговорност, не се считат за осъждани. Спрямо тях
разпоредбите на чл. 85 и сл. от НК, предвиждащи
реабилитация, не се прилагат. Повторно освобож-
даване от наказателна отговорност по реда на чл.
78а от НК е възможно, ако в срок от една година
освободените от наказателна отговорност лица не
са извършили друго престъпление от общ характер
и са заплатили наложената им глоба13
.
Данните на НСИ за престъпленията по изход
на делата14
предоставят информация относно броя
на лицата с наложено административно наказание
по чл. 78а, вариращ за последните девет години от
7145 през 2006 г. и 6100 през 2010 г. до 4411 през
2012 г. Тези лица се считат за неосъждани и поради
тази причина липсват статистически данни за
формата на вина на извършеното престъпно деяние
– умисъл или непредпазливост.
Независимо от въведените ограничения, в
органите на МВР имат право да работят лица:
zz осъдени за извършването на престъпления по
непредпазливост от общ или частен характер;
zz осъдени за извършването на умишлени
престъпления от частен характер;
zz лица, освободени от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК за извършено престъпление
по непредпазливост.
Не съществува законова забрана в органите
на реда да постъпят на служба лица, осъдени на
наказание „лишаване от свобода”, „пробация” или
освободени от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК за извършването на следните
престъпления15
:
zz убийство по непредпазливост – чл. 122,
ал. 1 НК;
zz причиняване на смърт по непредпазливост
с огнестрелно оръжие или със силно действащо
отровно вещество – чл. 122, ал. 2 НК;
zz довеждане по непредпазливост до
самоубийство или опит за самоубийство на лице,
намиращо се в материална или друга зависимост
чрез жестоко отнасяне към него или системното му
унизяване – чл. 127, ал. 4, във вр. с ал. 3 НК;
zz причиняване на средна или тежка телесна
повреда по непредпазливост – чл. 133 НК;
zz палеж на чужд имот по непредпазливост –
чл. 331, ал. 1 НК;
zz причиняване по непредпазливост на смърт,
средна или тежка телесна повреда на едно или
повече лица, на значителни имуществени вреди
вследствие нарушаване правилата за движение
при управление на подвижен железопътен състав,
въздухоплавателно средство, моторно превозно
средство, плавателен съд, бойна или специална
машина – чл. 343 НК;
7 Чл. 162, т. 3 ЗСВ.
8 При условията на чл. 88а от НК.
9 Чл. 179, ал. 1, т. 2, предложение първо ЗМВР, в сила от 24 февруари
2006 г.
10 Чл. 179, ал. 1, т. 2, предложение второ ЗМВР, в сила от 24 февруари
2006 г.
11 Необходимо е едновременно да са налице следните предпоставки:
за престъплението се предвижда наказание „лишаване от свобода”
до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или
лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато
е непредпазливо; извършителят да не е осъждан за престъпление от
общ характер, да не е освобождаван вече от наказателна отговорност;
причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени.
12 Постановление № 7 от 4 ноември 1985 г. по н.д. № 4/85 на Пленума
на ВС.
13 Чл. 86, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 87, ал. 3, изречение последно от НК.
14 http://www.nsi.bg/ORPDOCS/JST_1.1.2.xls.
15 Изброяването не е изчерпателно.

zz нанасяне на лека телесна повреда – чл. 130
от НК;
zz нанасяне на лека телесна повреда на майка или
на баща; на бременна жена, на малолетно лице или на
повече от едно лице; по начин, особено мъчителен за
пострадалия – чл. 131, ал. 1, точки 3–5 НК;
zz нанасяне на лека и средна телесна повреда,
причинена в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия – чл. 132 НК;
zz закана с престъпление – чл. 144, ал. 1 НК;
zz издаване на чужда тайна – чл. 145 НК;
zz обида – чл. 146 НК;
zz клевета – чл. 147 НК;
zz разгласяване на неправомерно придобита
информация от архива на МВР – чл. 148а НК;
zz за причинена на възходящ, низходящ, съпруг,
брат или сестра:
• средна телесна повреда – 129 НК;
• лека и средна телесна повреда, причинена в
състояние на силно раздразнение – чл. 132 НК;
• тежка или средна телесна повреда по
непредпазливост – чл. 133 НК;
• тежка или средна телесна повреда поради
незнание или поради немарливо изпълнение на
занятие или на друга правно регламентирана
дейност, представляващи източник на повишена
опасност – чл. 134 НК.
zz противозаконно проникване в чуждо жилище
– чл. 170, ал. 1НК;
zz противозаконно оставане в чуждо жилище –
чл. 170, ал. 4 НК;
zz противозаконно нарушаване неприкоснове-
ността на кореспонденцията – чл. 171, ал. 1 НК;
zz противозаконно унищожаване или
повреждане на чужда движима или недвижима вещ
извършено по непредпазливост – чл. 216, ал 6 НК;
zz злоупотреба на доверие, когато предмет на
престъплението е частно имущество – чл. 217, ал. 1
и ал. 2, във вр. с чл. 218в, т. 1, пр. 2 НК;
zz кражба, обсебване, измама и изнудване, когато
предмет на престъплението е частно имущество, ако
пострадалият е съпруг, възходящ, низходящ или род-
нина по съребрена линия до втора степен на виновния
или живее с него в едно домакинство, или е настойник
или попечител на виновния – чл. 218в, т. 2 НК.
Въведените от законодателя ограничения
в МВР да бъдат назначавани извършители на
общественоопасни деяния не забраняват:
zz извършители на убийство по
непредпазливост с огнестрелно оръжие да станат
служители на реда и опазвайки живота, здравето и
имуществото на гражданите да боравят с помощни
средства и огнестрелно оръжие;
zz лица, нанесли лека телесна повреда, да
работят в структурите на охранителна полиция и да
опазват обществения ред;
zz извършители на палеж по непредпазливост
да постъпят на служба в органите за пожарна
безопасност и спасяване;
zz лица, осъдени за причиняването на лека
или средна телесна повреда на свои близки и
роднини, да упражняват правомощия в качеството
си на полицейски органи по чл. 21 от Закона за
защита от домашното насилие;
zz лица, осъдени за причиняването по не-
предпазливост на смърт, средна или тежка
телесна повреда на едно или повече лица при
управлението на моторно превозно средство
да постъпят на работа в „Пътна полиция” и да
контролират безопасността на движението по
пътищата.
Законът не въвежда ограничение и за лица с
наложено административно наказание „задържане”
в поделенията на МВР до 15 денонощия или „глоба”
от 100 до 500 лева по Указа за борба с дребното
хулиганство да са служители на органите на реда16
.
Въведените в чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР забрани
не осигуряват адекватна защита на обществения
интерес, защото не гарантират в пълна степен
невъзможността извършители на общественоопасни
деяния да постъпят на служба в МВР. В мотивите
към нито един от многобройните проекти за
приемане, изменение или допълнение към ЗМВР
не могат да бъдат открити съображенията, поради
които законодателят допуска правната възможност
извършители на такива общественоопасни деяния да
работят в министерство, с основна дейност насочена
към защита на правата и свободите на гражданите,
националната сигурност и обществения ред17
.
Изготвеният от МВР през месец септември
2013 г. проект за нов Закон за МВР допълнително
либерализира забраната извършители на обществе-
ноопасни деяния да бъдат назначавани в органите на
реда, премахвайки сега действащото ограничение
лица, освободени от наказателна отговорност
16 Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство (ДВ, бр.
102 от 31 декември 1963 г., посл. изм. ДВ, бр. 38 от 17 май 2011 г.).
17 Чл. 2, ал. 1 ЗМВР.

по чл. 78а от НК18
да работят в системата на МВР.
В мотивите към проекта не се откриват причините,
налагащи отпадането на това ограничение.
Липсват съображения от гледна точка защитата
на обществения интерес, които да оправдават
либерализиранетоназабранатазалица,извършители
на общественоопасни деяния, да работят в органите
нареда.НееяснозащоМВРприема,челица,показали
с поведението си незачитане на законите и нарушили
общоприетите правила за поведение в обществото,
притежават качества като дисциплина, почтеност и
уважение към правовия ред и тяхното присъствие
в органите на реда отговаря на обществените
очаквания и изисквания към високоотговорната
работа на полицейските служители.
В държавите по света е практика за служители на
реда да се назначават лица с безупречна репутация.
Изискването се обосновава от необходимостта да не
възникват в обществото съмнения за зависимост или
срастване на полицейските служители с криминалния
контингент, да не се компрометира доверието към
полицейските органи и да не се уронва техния престиж.
Европейските държави въвеждат изключително
строги ограничения за работа в органите на реда да
кандидатстват лица, извършили несъвместими със
законите и правилата за поведение в обществото
нарушения. В Германия кандидатите за работа в
полицията трябва да не са наказвани по съдебен ред
и срещу тях да няма висящи пред съд наказателни
или административнонаказателни производства19.
В Австрия кандидатите трябва да са с безупречна
репутация – да не са наказвани, да нямат регистрирани
отклонения, извършени нарушения, свързани с
употребата на алкохол или наркотици, както и да не са
извършвали пътни нарушения20. В Англия, въпреки че
наличието на дребни правонарушения автоматично не
възпрепятства възможността за работа в полицията,
се извършва проверка за наличието на криминално
досие и осъждания на членовете на семейството
на кандидата. Престъпленията, административните
нарушения и наказания, които са несъвместими с
работата на полицейския служител, са изчерпателно
изброени и за тяхното извършване няма давност. Сред
тях попадат всички закононарушения, наказвани с
лишаване от свобода, независимо дали са извършени
от лицето като пълнолетен или непълнолетен,
инцидентно нанесена тежка, средна или лека телесна
повреда, престъпления против личността, включващи
непредизвикано от жертвата насилие, безразсъдно
или опасно шофиране през последните 10 години21.
Обвързването на ограничението с формата на
вина, установена с присъдата – умисъл, и с характера
на извършеното престъпление – общ, не гарантира
адекватна защита на обществения интерес,
защото въведените от законодателя забрани не
възпрепятстват извършители на общественоопасни
деяния да бъдат назначавани в структурите на МВР.
Адекватният ограничителен подход, гарантиращ
в достатъчна степен защитата на обществото от
възможността лица с противообществени прояви да
работят в органите на реда, е приемането в ЗМВР
на следното ограничение: Държавен служител в
МВР може да бъде дееспособно физическо лице,
което отговаря на следните изисквания:
• да не е осъждано за извършено
престъпление, независимо от реабилитацията, или
не е освобождавано от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание;
• да не е привлечено като обвиняем или
подсъдим за извършено престъпление.
3.1.2. Закон за частната охранителна дейност
(ДВ, бр. 15 от 24 февруари 2004 г., посл. изм. ДВ,
бр. 44 от 12 юни 2012 г.)
При регулирането на обществените отношения,
свързани с охраната на обекти, мероприятия,
лица и на техни права и законни интереси от
противоправни посегателства, законодателят
допуска, след реабилитирането им по право22
или от
съда23
, лица, извършили умишлено престъпление от
общ характер, да бъдат охранители или да станат
ръководители на охранителна дейност24.
Законодателят не забранява частната
охранителна дейност да се осъществява или
ръководи от лица, извършили:
zz престъпление по непредпазливост от общ
или частен характер;
zz умишлени престъпления от частен характер;
zz лица, освободени от наказателна от-
говорност за извършени умишлени или по
непредпазливост престъпления.
18 Вж. чл. 158, ал. 1, т. 2 от проект на Закон за МВР от 09.09.2013 г.
19 Gerichtlich nicht vorbestraft sind oder gegen Sie kein gerichtliches Straf-
bzw. Ermittlungsverfahren anhängig ist …
20 Charakterliche Eignung, einwandfreier Leumund (z. B. keine Vorstrafen,
Diversionen, Alkohol- oder Suchtgiftdelikte, Fahrerflucht,…) http://www.polizei.
gv.at/bgld/beruf/Berufsinformation/2/erfuellen.aspx.
21 APPENDIX A Home Office Circular 54/2003 Convictions and Cautions
Criteria – Recruitment Vetting and NPPV. http://www.kent.police.uk/about_us/
policies/i/documents/I11_HO_Circular_54_2003_APPENDIX_A.pdf.
22 Чл. 86 НК.
23 Чл. 87 НК.
24 Чл. 27, ал. 2, т. 2 от Закона за частната охранителна дейност.

Обвързването на ограничението за упражняване
на охранителна дейност от осъдени лица само с
форматанавина(умисъл)ихарактеранаизвършеното
престъпление (общ) не гарантира адекватна и
пропорционална защита на обществения интерес.
Използваният подход, ограничаващ възможността
за упражняване на частна охранителна дейност,
практически съответства на този, възприет от ЗМВР,
и не гарантира правата и интересите на гражданите
от посегателства, осъществени от лица, натоварени
с тяхната охрана, но със съмнителни морални устои.
Не съществува забрана извършители:
zz на убийство по непредпазливост с
огнестрелно оръжие;
zz на кражба, обсебване, измама и изнудване,
когато предмет на престъплението е имущество на
близки или роднини;
zz нанесли обида и/или клевета;
zz нанесли лека телесна повреда на други лица;
zz нанесли средна телесна повреда на свои
близки;
zz причинили смърт по непредпазливост при
управление на моторно превозно средство;
zz на противозаконно проникване или оставане
в чуждо жилище
да охраняват физически лица, обекти и
мероприятия от противоправни деяния.
Липсва гаранция, че такива лица няма да
извършат противоправни посегателства върху
охраняваното от тях имущество или да нанесат
телесни повреди на граждани, на каквито през
последните години обществото е свидетел.
3.1.3. Закон за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите
изделия (в сила от 17.09.2010 г.)
Законът въвежда забрана на лица, осъдени за
умишлено престъпление от общ характер, да по-
лучават разрешение за придобиване, съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боепри-
паси за тях25. При настъпване на реабилитацията,
осъдените за такива престъпления могат да получат
разрешение за огнестрелно оръжие.
Законодателят не забранява лица, извършили
престъпление по непредпазливост от общ или
частен характер, умишлени престъпления от
частен характер, лица освободени от наказателна
отговорност за извършени умишлени или по
непредпазливост престъпления, да притежават и
носят огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Въведеното ограничение не гарантира
адекватна защита на обществения интерес, защото
извършители на убийство по непредпазливост
и лица, причинили смърт по непредпазливост
с огнестрелно оръжие могат да получат
разрешение за придобиване, съхранение или
носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за тях.
Началниците на полицейските управления имат
практика да отказват разрешение за придобиване на
оръжие на лица, извършили умишлени престъпления
от общ характер, независимо, че са реабилитирани,
както и да отнемат издадени разрешения на лица,
извършили престъпления по непредпазливост. При
обжалване на отказите за издаване или отнемане
на разрешение за оръжие административните
съдилища, спазвайки разпоредбите на закона,
отменят решенията на началниците на полицейските
управления като незаконосъобразни и ги връщат
за произнасяне съобразно дадените от съда
задължителни указания26
.
Препоръка № R (84) 23 на Комитета на
министрите относно хармонизирането на
националните закони на страните членки на Съвета
на Европа по отношение огнестрелните оръжия
изисква разрешение за притежаване на огнестрелно
оръжие да бъде издавано на физическо лице, което
не е осъждано за престъпление, предполагащо,
че лицето представлява заплаха за обществената
безопасност и сигурност27
.
В Германия Законът за огнестрелните оръжия
въвеждаизключителнострогизабранизапритежаване
на огнестрелно оръжие от физически лица,
извършители на общественоопасни деяния. Освен
ако не са изтекли десет години от влизането в сила
на последната присъда, лица, осъдени за извършване
на умишлено престъпление с наложено наказание
25 Чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия.
26 Решение № 31/20.01.2011 г. на АС-гр. Хасково по а.д. № 846/2010
г.; Решение № 619/1.12.2011 г. на АС-гр. Пазарджик, VІІ административен
състав, по а.д. № 759/2011 г.; Решение от 06.12.2012 г. на АС-гр. Добрич
по а.д. № 667/2012 г.; Решение от 29.03.2013 г. на АС-гр. Пловдив по а.д.
№ 284/2013 г.
27 RECOMMENDATION No. R (84) 23 OF THE COMMITTEE OF MINISTERS
TO MEMBER STATES ON THE HARMONISATION OF NATIONAL LEGISLA-
TIONS RELATING TO FIREARMS1 (Adopted by the Committee of Ministers on 7
December 1984 at the 378th meeting of the Ministers’ Deputies)
6. Apply the following principles to the issue of licences to private persons sub-
ject to the procedural safeguards provided in domestic law:
a. A licence to acquire, possess or carry a firearm shall be granted to a person
only:
iii. if he or she has not been found guilty of a crime which indicates that he or she
is a danger to public safety or security.
https://wcd.coe.int/com.instranet.InstraServlet?command=com.instranet.Cmd
BlobGet&InstranetImage=604690&SecMode=1&DocId=685066&Usage=2.

„лишаване от свобода” за срок не по-малко от една
година, не могат да притежават оръжие. Другата
категория физически лица, които по правило се считат
за неблагонадеждни и не могат да притежават оръжие,
са лицата, осъдени през последните пет години за
извършване на престъпление по непредпазливост,
свързано с употребата на огнестрелно оръжие,
боеприпаси или взривни вещества или са причинили
смърт по непредпазливост по начин и със
средства, опасни за живота и здравето на мнозина.
Неблагонадеждни се приема, че са и лицата, на които
е наложено наказание по Закона за огнестрелните
оръжия, Закона за взривните вещества и Закона за
ловните оръжия28
.
Във Великобритания е забранено осъдени на
наказание „доживотен затвор” и на лица, осъдени
на наказание „лишаване от свобода” за срок повече
от три години, да притежават огнестрелно оръжие и
боеприпаси. Лица, осъдени на лишаване от свобода
за срок от три месеца до три години, могат да
притежават огнестрелно оръжие и боеприпаси след
изтичането на пет години от датата на изтърпяване
на наложеното им наказание29
.
3.1.4. Закон за закрила на детето (ДВ, бр. 48
от 13 юни 2000 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 84 от
27 септември 2013 г.)
При въвеждането на ограничения за осъдени
лица да упражняват дейности по този закон
законодателят демонстрира два различни подхода.
Лиценз за работа с деца не може да получи лице,
осъдено за престъпление от общ характер30
, а
лица осъждани за умишлено престъпление от общ
характер не могат да кандидатстват за приемни
родители31
.
Лица, осъдени за извършени престъпления от
частен характер (например причиняване на лека или
средна телесна повреда на свои близки и роднини),
могат да получат лиценз за работа с деца и да
кандидатстват за приемно семейство.
Лица, осъдени за извършването на убийство
по непредпазливост, причиняване на смърт
по непредпазливост с огнестрелно оръжие,
причиняване на смърт, тежка или средна телесна
повреда по непредпазливост при управлението на
моторно превозно средство не могат да получат
лиценз за работа с деца, но мога да станат приемни
родители.
Освен, че създават вътрешно противоречие при
уреждането на еднородни обществени отношения,
двата подхода не защитават адекватно конкретния
общественинтерес.Тепредоставятправнавъзможност
извършители на наказуеми по НК общественоопасни
деяния, увреждащи личността и най-вече извършени
в семеен кръг, да упражняват дейност по Закона за
закрила на детето и да стават приемни родители.
Съображенията, поради които законодателят не
е въвел изрична забрана извършители на всички
видове престъпления по НК, включително и за
освободените от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание лица да не упражняват
дейност свързана с деца, не са изложени в мотивите
към приетия Закон за закрила на детето.
Подходът, въведен в Семейния кодекс, Закона
за народната просвета, Закона за професионалното
образование и обучение, забраняващ лица, осъдени
за извършването на умишлени престъпления
(от общ или частен характер, без значение вида на
наложеното наказание) да:
• бъдат назначавани за членове на
настойнически съвети, за попечители и заместник-
попечители на малолетни и непълнолетни32
;
• заемат длъжностите „директор”, „помощник-
директор”, „учител”, „възпитател в държавните и
общинските училища и детски градини”33
;
• управляват и представляват центрове за
професионално обучение и центрове за информация
и професионално ориентиране34
,
гарантира в много по-голяма степен защитата на
обществения интерес и би било редно законодателят
да използва еднакви подходи във всички закони,
регулиращи еднородни обществени отношения,
свързани с дейностите по закрила на детето.
3.1.5. Закон за автомобилните превози (в сила
от 17 септември 1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 66 от 26
юли 2013 г.) и Наредба № 34 от 6 декември 1999
г. за таксиметров превоз на пътници (издадена
от Министерството на транспорта, ДВ, бр. 109 от
14 декември 1999 г., посл. доп. ДВ, бр. 69 от 11
септември 2012 г.)
Изпълнителна агенция „Автомобилна админи-
страция” издава лиценз на Общността и лиценз
за извършване на превоз на пътници и товари
или за осъществяване на таксиметров превоз
28 Waffengesetz, http://www.gesetze-im-internet.de/waffg_2002/__5.html.
29 Firearms Act 1968, article 21 http://www.dvc.org.uk/dunblane/fa1968.pdf.
30 Чл. 43в, т. 4 от Закона за закрила на детето.
31 Чл. 32, т. 9 от Закона за закрила на детето.
32 Чл. 158 във вр. чл. 153, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс, в сила от
1 октомври 2009 г.
33 Чл. 40, ал. 4 Закон за народната просвета.
34 Чл.22, ал. 6 Закон за професионалното образование и обучение.

Всеки има право на втори шанс: Проблеми при социалното включване на бивши лишени от свобода

Всеки има право на втори шанс: Проблеми при социалното включване на бивши лишени от свобода

Recommended

Recommended

More Related Content

Featured

Featured (20)

Всеки има право на втори шанс: Проблеми при социалното включване на бивши лишени от свобода