Модул 4. Сеитба и засаждане на биологични зеленчуци

1. ECOGARD
ИР 2: Обучителен курс по биологично
градинарство /зеленчукопроизводство/
(базиран на ECVET) за учащи със СОП
Модул 4. Сеитба и засаждане на биологични
зеленчуци
"Подкрепа за достъп до обучение и квалификация на хора с увреждания, чрез разработване на курс по
ПОО за екологично зеленчуково градинарство въз основа на ECVET учебни резултати
2017-1-BG01-KA202-036212
Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия
(програма „Еразъм +“). Този интелектуален резултат отразява само
възгледите на автора и Европейската комисия, и националната
агенция (ЦРЧР) не могат да бъдат държани отговорни за каквото и
да е използваненаинформацията,предоставенавнего.

2. Модул 4. Разсад и засаждане при
биологично зеленчукопроизводство
Резюме:
В този модул са обобщени основите и принципите, използвани в
производството на разсад, с оглед отглеждането, както на зимни,
така и на летни зеленчуци.
Освен това, обучаемите ще се научат как да произвеждат разсад
и екологични (биологични) зеленчуци през различните сезони.

3. 4.1. Разсад и разсаждане на зеленчуци -
въведение
Производството на зеленчуци в България се осъществява или чрез директно
засяване на семена на постоянно място (моркови, магданоз, грах, боб), или
чрез разсаждане на определен етап от развитието на разсада (патладжан,
пипер, зеле, тиквички и др.) ,
При някои зеленчукови култури (домати и краставици) отглеждането е
широко разпространено и по двата начина.
В големите зеленчукови градини сеитбата е силно механизирана.
Ръчно засяване на семена за производство на зеленчуков разсад се
практикува при малки зеленчукови градини.

4. 4.1. Разсад и засаждане на зеленчуци - въведение
Зеленчуковият разсад трябва винаги да произхожда от биологично
производство или от производство в период на преход.
Посадъчният материал трябва да произхожда от растения,
отглеждани съгласно Регламент (ECC) № 834/2007.
Не-биологични семена могат да се използват само, ако биологични
семена не са налични, ако към момента на закупуване на семената
даден вид семена със съответното биологично качество не са
включени в централния регистър на биологичните семена. Дори, ако
се използват конвенционални семена, то използваните семена не
трябва да бъдат третирани.

5. Предварително отглеждане на посадъчен материал
Метод: Разсадът се отглежда предварително в неотопляеми или отопляеми оранжерии.
Семената се засяват в тарелки и след покълване се пренасят в мултисаксии, саксии или
други съдове.
Използването на опаковани биологични семена е често срещано явление в някои страни -
такива се засяват със специално ръчно устройство директно в тарелки, където разсадът
се отглежда до засаждане.
Източник: http://arhub.ru/bg/construction/when-you-can-plant-the-seeds-of-a-tomato-sowing-and-growing-seedlings.html
4.2. Как да произведем зеленчуков разсад?

6. Субстрати:
Субстратите се приготвят от компост (или компостиран тор), торф и почва.
Ако разсадът се отглежда в по-леки видове почви, по-тежки, глинести почви трябва
да се добавят, за да се държат корените компактни.
Субстратният торф е одобрен в Регламента на Съвета. Въпреки това, минимално
количество торф трябва да се използва по екологични причини (с оглед запазване на
торфените находища).
В някои европейски страни съществуват алтернативи на торфа, произведени чрез
компостиране на дървесен пулп. Такива субстрати могат да бъдат пропарени.

7. Сеитба и засаждане
Методите на сеитба и засаждане зависят от много фактори.
Какъвто и да е случаят, горният почвен слой трябва да бъде
фино обработен, но сеитбената леха не трябва да е
ронлива, затова не трябва сеитбата да се извършва в прясно
обработена почва.
При засаждане почвата може да се обработва не толкова
фино и не трябва да е на бучки или да е рохкава на твърде
голяма дълбочина, за да позволи на водата да достигне
корените.

8. Сеитба на полето
Ако зеленчуците се отглеждат в лехи, се използват сеещи машини, монтирани
между осите на трактора - водачът на трактора може да провери визуално
функционирането на сеещото устройство по време на работа.
Когато зеленчуците се отглеждат в редове, някои култури (например репички)
могат да бъдат засети с устройства, предназначени за зърнени култури, в
противен случай се използва едноредова ръчна сеитбена машина, определена
според вида, т.е. според формата и размера на семената.

9. Засаждане на полето
Разсадът трябва да се закали няколко дни преди засаждането, т.е. да
се извади от оранжерията или да се открие в оранжерията.
Разсадът също трябва добре да се полее преди засаждане.
Засаждането трябва да се извършва в облачно, хладно време, за да
могат растенията да се вкоренят добре - особено ако не е възможно
напояване.
Полуавтоматични зеленчукови сеялки могат да се използват за
засаждане на праз, целина и лук.
Марулята, плодните зеленчуци и др. трябва да се засаждат ръчно.
Препоръчително е предварително да се маркират разстоянията. При
отглеждането в лехи може да се използва валяк с колчета, който
прави дупки в почвата за разсада, като по този начин се определя по-
лесно разстоянието и процесът на засаждане става по-бърз.
При отглеждане в редове може да маркираме редовете с обикновена
бразда и да използваме регулируем ръчен маркер.
Source: https://www.hortech.it/en/semi-
automatic-transplanting-machines/

10. Засаждане на полето
► Дълбочина: Зависи от центъра на растенията.
► Марулята и целина се засаждат плитко, пиперът малко по-надълбоко,
отколкото е бил в съда, в който е отгледан разсада, други култури като
праз и домати трябва да се засаждат дълбоко.
Source: https://www.rodalesorganiclife.com/garden/how-
to-grow-peppers

11. 4.3. Фактори, влияещи върху успешното
производство на разсад
4.3.1.Развитието на разсад, необходимо за успешното разсаждане
► a) Развитие на надземната част: Обикновено 4–6 същински листа; за
бързорастящи растения, като маруля, 2 двойки листа могат да бъдат
подходящи, ако коренът е добре развит.
► б) Развитие на корена: Корените трябва да са добре развити и
разклонени. Ако се започне в табла с разделения, корените трябва да
се обособят в добре оформена част, която може да се запази при
издърпване от разделението. При плиткото засяване, корените трябва
да се задържат в коренова топка, без да изпада почвата (това
предполага почвата да е влажна).

12. 4.3. Фактори, влияещи върху успешното
производство на разсад
4.3.2. Предварително третиране на разсад, необходимо за успешнотозасаждане
► a) Влага на почвата / средата: Когато присажданията започнат в тарелки или в саксии,
най-добре е да се поливат добре преди това (един час или по-малко).
- Отглеждане на гъст разсад на равна повърхност: Засаждаща среда при 75–80% от капацитета на
полето
- Разсад отглеждан в отделни клетки: Отглеждане във форми за разсад (с овлажняване)
► б) Обилното напояване помага на почвата и на корените да се държат заедно, и дава
на растението сила преди и по време на разсаждането, което - дори и при оптимални
условия - е все пак едно разрушително събитие за младите растения. Като се започне
с навлажнени корени, засаждане при оптимални условия и незабавно / напояване
веднага / скоро след разсаждане,"шокът" от разсажданетоможе да бъде намален.
► в) Луковите растения са изключение - те могат да бъдат „едва вкоренени” по време
на разсаждането, и се нуждаят от по-суха почва във формата за разсад, за да могат
корените да се отделят един от друг и от почвената смес, в която са отглеждани.

13. 4.3. Фактори, влияещи върху успешното
производство на разсад
4.3.3. Почвениусловия, благоприятни за успешно засаждане
а) Влага на почвата: 75–80% от капацитета на полето на градинска скала; 50–60%
полева мощност при полева скала, за да се избегне уплътняването на почвата при
използване на оборудване за засаждане,
б) Степен на повторна обработка: По-дребните семена и по-малките растенията
за разсаждане като маруля наптимер, изискват по-добра повторна обработка, т.е.
по-фина обработка. Например, култури, като например семена от моркови, се
нуждаят от фино обработено легло за семената, за да имат подходящ контакт с
почвата, и котиледоните да проникнат в повърхността на почвата.
в) По-едрият разсад, например от домати и пипер може да се справят с не толкова
фина обработка на почвата, тъй като няма да се налага да проникват през
повърхността на почвата.

14. 4.3 Фактори, влияещи върху успешното
производство на разсад
4.3.4. Оптимални условия на физическата среда, благоприятни за успешното
разсаждане на гъст разсад
а) Ниски нива на осветеност, например при облачно или мъгливо време, или късен
следобед / ранна вечер. Засаждането в края на деня дава на растението време да
се възстанови и приспособи по време на период на ниска транспирация (през
нощните и ранни сутрешни часове).
б) Ниски температури: Засадете сутрин или по-късно следобед, за да избегнете
излагане на корените на топлина по обед
в) Ниска скорост на вятъра
г) Висока влажност

15. 4.4. Производство на разсад за зимни зеленчуци
Отглеждане на зимни зеленчуци
През зимата в оранжерии могат да се отглеждат студоустойчиви
култури. Това води до компактно използване на площта и се
получава допълнителна продукция. Маруля, спанак, репички, лук и
чесън за зелено се отглеждат като зимни култури.
Засяването на ряпа започва през октомври и може да продължи до
началото на февруари. Може да се засява на етапи - през 15-20
дни. За 1 квадратен метър са необходими 4 грама семена. Висока
влажност на почвата и умерена температура от 15-18°C се
поддържат до покълване. В неотопляеми полиетиленови
оранжерии това може да се постигне чрез допълнително покриване
с полиетилен, за да се поддържа умерена температура и влажност.
След появата на растението, полиетиленът се отстранява.
ttps://www.growveg.com/guides/5-super-early-vegetables-to-start-in-winter/

16. 4.4. Производство на разсад за зимни зеленчуци
Отглеждане на зимни зеленчуци
Спанакът се засява на етапи през октомври и ноември, за да се получи
продукция през януари и февруари. Нормата на засяване е 4-6 g на
квадратен метър. След това мястото се изравнява и валцува, за да се
получи по-добро и едновременно поникване на семената. Поддържа се
висока влажност на почвата. По-късно поливането се намалява и през
зимата, когато розетките образуват 4-5 листа, то се преустановява. В
по-топлите дни е добре да се поддържа добра вентилация в
оранжериите, за да се избегне развитието на гъбни болести.
Растението се наблюдава и за появата на листни въшки.
ttps://www.growveg.com/guides/5-super-early-vegetables-to-start-in-winter/

17. Отглеждане на зимни зеленчуци
Засаждането на зелен лук в оранжерии се извършва през октомври и
ноември и може да се засажда на етапи - през 10 дни. Редовно
напояване трябва да се извършва и плевелите се отстраняват ръчно.
Следи се за поява на гъбни болести.
Марулята трябва да се засажда за разсад в края на септември, а
разсаждането в оранжерии става след образуването на 3-4 листа.
Продукцията обикновено се произвежда през месец декември.

18. Късна сеитба на магданоз
Магданозът е студоустойчивo растение, което се отглежда преди
зимата или в началото на пролетта.
Трябва да съблюдавате следното::
✔ Преди засяване на семената, почвата трябва да бъде добре
обработена;
✔ Може да се сее разпръснато или в редове;
✔ Разстоянието между редовете е 15 см;
✔ Дълбочината на засяване е около 2-2,5 сантиметра, защото
кълняемостта на растенията е слаба и много деликатна;
✔ След сеитба почвата трябва да се притисне внимателно;
✔ Отгоре може да бъде покрита с тънък слой добре угнил
оборски тор.
Повече информация на
https://www.bgfermer.bg/Article/7173991

19. Зимна сеитба на моркови
Засяване в 5 стъпки:
✔ Оформяне на браздите на площта на 60-80 cm една от друга;
✔ След това се оформят така, че да се получи висока леха с ширина 30-40 cm;
✔ Семената се засяват в 2 или 3 реда;
✔ Покриват се със смес от субстрат;
✔ Лехите внимателно се навлажняват.
https://venskayadacha.com/podzimnijj-posev-morkovi/

20. Пипер
Производство на разсад. Пиперът се отглежда предимно
чрез предварително производство на разсад. Семената се
засяват в култивационни съоръжения (стъклени или
полиетиленови оранжерии и тунели). Площта за
производство на разсад трябва да се разоре през есента и да
се извърши основно торене с 5-6 тона/дка оборски тор.
Преди сеитба, култивационните съоръжения се покриват, за
да се затоплят. Площта трябва да се оформи с леко
повдигнати лехи.
Необходимо условие за производството на качествен разсад е поддържането
на оптималната температура и влажност на почвата, трябва да няма плевели, а
също и почвата да е добре разрохкана. Около десет дни преди разсаждането
разсадът се отглежда при по-ниска температура и влажност, за да стане по-
устойчив. Добрият разсад трябва да бъде закален, изравнен, с добре запазена
коренова система, с 5-6 листа.
4.5. Производство на разсад
за летни зеленчуци

21. В България
За много ранното производство, семената се засяват в отопляеми оранжерии
от 25 януари до 10 февруари, а за ранно производство - от 1 февруари до 15
февруари.
Нормата е 16 - 20 g/m2, при дълбочина на сеитбата - 2 - 3 cm.
Плътността на растенията се намалява, когато те са във фаза втори
същински лист, обикновено около 25 февруари - 5 март на разстояния от
10/10, 8/8 или 6/6 cm.
Вижте повече на:
https://www.youtube.com/watch?v=wyOPnk9WTPw
По този начин, за един декар, от 60 до 80 m2 са необходими за супер ранното
производство, а за ранното производство - от 50 до 60 m2 разсад.

22. Разсаждане: На площта се
оформят бразди с ширина 60
или 70 см, а в редовете
растенията се разсаждат на
разстояние 10-15 см.
Младото стръкче се премества
на открито след като премине
опасната пролетна слана, към
която пиперът е много
чувствителен.
За Южна България, това започва
от 20 април за супер ранната и
ранната продукция, и след 5 май
за средно ранната продукция.
При високи температури, до
5ти-7ми ден след разсаждането,
площите трябва да бъдат
полети.

23. 4.5. Производство на разсад за летни
зеленчуци
Домати - от семена до прибиране на реколтата – вижте повече на:
► https://www.youtube.com/watch?v=1ATfkVrAXWg
► https://www.youtube.com/watch?v=dHS9O49JGj8
Стъпка по стъпка ръководство за отглеждане на пипер - Съвети за
градинарство – вижте повече на:
► https://www.youtube.com/watch?v=gkZQyq1Sj7Y