Разкази по зададено начало, писани от ученици.

2. На ДжодиБолтън ѝ омръзна. Тя имаше коса, с която трудно се
оправяше и един брат, който я дразнеше непрекъснато. Това бяха само две от
нейните оплаквания. И точно когато животът ѝ стана толкова неприятен, че
повече не можеше да бъде, Джоди се събудиедин ден като динозавър. Имаше
лилави и зелени петна по цялото тяло и дебели тромави крака. Бедата
започна, когато Джодиотиде на училище.
Нищо неподозиращатаДжоди стана
от сън и без да се погледне в
огледалото, тръгна на училище. Но
само като прекрачипрага му,
започнанейното нещастие. Всеки,
който я погледнеше, се плашеше от
нея. Горката тя. Дории приятелите
ѝ се отнасяха грубо с нея.
Засрамена и унизена Джодисе
прибрамного разстроенавкъщи. Не
можеше да повярва, че всичко това
се случва на нея.
В нейния град се говореше, че има гущер, който изпълнява желания.
Ах, как ѝ се искаше в този момент да го срещне! И тъкмо когато си мислеше
за това, гущерът се появипред нея. Като го видя, Джодине можеше да
повярвана очите си. Започна да ги трие, да щипе бузите си, защото не
можеше да повярва. Тя изглеждаше толкова учудена, че гущерът ѝ каза, че не
сънува. Тойѝ предложида станат приятели. Без да знае коварния му план,
Джоди се съгласи веднага. Но гущерът искаше само да я използва, за да може
да си отиде вкъщи. Предложиѝ да отидат в неговия свят, а именно „Светът на
лакомстватa“, който бе омагьосан иот който никога не можеш да си тръгнеш.
Тя не знаеше обаче,четой крие брошка, с която може да се върне отново
вкъщи. На брошката имаше седем камъчета, гущерът взе едно камъче, пусна
го на земята и мигом се прехвърлиха в света на лакомствата. Джодине можа
да повярвана очите си и онемя – всичко около нея бе обсипано със сладкиши.
Тя се зарадвамного, защото щеше да яде без родителите и да ѝ правят
постоянно забележка. Но точно тези лакомства бяха омагьосани. Който ги
опита, се превръща в динозавър. Гущерътпризна на Джоди, че я излъгал за
бонбоните, за да тръгне с него.Тя се ядоса, че му повярвала и тръгнала с него
в непознат за нея свят. Започнада търси начини, за да се махне оттам.

3. Изведнъжсе сети, че гущерът ѝ споменал за единствения начин, чрез
който може да се върне вкъщи, а именно като вземе от него брошката. Но
проблемътбе, че той не се разделяше с нея – тя стоеше на врата му.
Единственият начин беше да я вземе, докато той спи. Изчака го да заспии се
промъкнатихо до него. Ала щом протегна ръка към брошката, гущерът се
размърдаи Джодисе изплаши много да не я усети. Изчака го да заспи
дълбоко и отново протегна ръка към брошката. Тозипът успя да я вземе и
хукна да бяга. Щом като се увери, че никой не я следва, спря, взеедно камъче
от брошката и го хвърли на земята така, както беше направил и гущерът. В
следващия миг Джодисе озовав своятастая. Толковамного се зарадва, че
започнада пищи от радост. Усети, че има някой до нея. Отвориочии видя
родителите и братчето си да стоятдо нея разтревожени. Тя ги прегърна,
целуна и им разказа за странния си сън. Беше щастлива, че всичко това е само
сън и животът си продължаваше както преди.
Р. Г.
Бавно и тромаво тя прекрачи
прага на класната стая, но
стреснато осъзна, чее с големи
размерина динозавър и не може да
премине през вратата. Съучениците
ѝ бързо я наобиколиха и започнаха
да я разглеждат с огроменинтерес,
докато тя се опитваше да ги убеди
коя е.

4. В този момент се чу алармата за пожар и детски вик за помощ. Всички
се затичаха в посокана дима и видяха, че в една от стаите в училището гори
огън. Едно момичестоеше безпомощно иизплашено на перваза на прозореца,
докато мислеше как да избягаот горящата стая. Джоди се досети как най-
бързо даѝ помогне. Изтича на двора. Протегна големите си динозавърски
ръце нагоре и свали момичето от прозореца. Всичкизапочнаха да викат
радостно, чедетето е спасено. В това време се чу сирената на пожарната кола,
която пристигна в училищния двор. Смелите пожарникарибързо потушиха
пожара.
Докато се прибираше към домаси късния следобед, Джодизабеляза, че
се е превърнала отново в човек. Чувстваше се горда, че с краткото си
преобразяванекато динозавър е успяла да спасичовешки живот.
Късно вечерта, преди да заспи, Джодиси пожела да има още един такъв
вълшебен ден и се зачуди какво ли друго приключение би ѝ се случило
тогава.
А. М.
Тя влезе през задния вход на училището, защото не искаше да я виждат.
Влезе в стаята и седна на чина си. Съучениците и учителят ѝ се уплашиха от
нея, подиграваха ѝ се, защото тя беше различна.

5. Джодизаплака. Прибра се вкъщи, където я чакаше брат ѝ. Тойсъщо ѝ
се подиграваше. Тя влезе в стаята си и заплака още повече. От умора заспа и
на сутринта се събудинормална. Джодиси отдъхна. Тогаватя разбра, че това
е било само сън.
А. Г.
Тя не искаше да отиде на училище, защото я беше страх да не ѝ се
подиграватсъучениците. Докато се чудеше какво да прави, майка ѝ я извика
от кухнята да тръгва за училище. Джодинямаше избор, тя се изми, но счупи
душа. Облече се с дрехите на дебелия си дядо, но и те ѝ бяха малки.
Много трудно стигна до училище и там стигаше до тавана. Тя седна на
чина си обаче го зае и не стигна място за съученичката ѝ. Звънецът би. Децата
влезнаха в класната стая и извикаха от ужас заедно с госпожата. След малко
другите класове също дойдохаи избухна силен смях. Джоди ги гледаше и
беше сигурна, че така ще стане. Госпожитебяха в шок. След това дойде
директорката и изкрещя толкова силно, че ръстътна Джоди стана още по-

6. голям. Така в продължение на час децата се смееха, госпожитебяха в шок, а
директорката крещеше.
Последниятзвънец удари и Джодистана, за да си тръгва, но тъкмо да
мине през вратата и тя се срути върху нея. А тя даже не усети.
Прибрасе вкъщи, където нямаше никого, освенбрат ѝ. Тойлегна на
земята и започнада се смее с адски силен глас. След това извади телефона си,
снима я и нашари лицето ѝ с кафява боя. Отново започнада се смее на сестра
си. Час-два по-късно майката на Джодисе прибра. Когато тя видя дъщеря си
да плаче, я попита защо изглежда по тозиначин, защо плаче и защо не е
човек. Джодиотвърна, че не знае и продължида плаче. Майка ѝ я успокои,
заплака с нея и една сълза капна по едно от петната на Джоди, но тогава се
случи чудо. Тя се смали с 1 метър от нейните 5. Те се прегърнаха отново,
друга сълзападна, но вече не помагаше.
След това бащата на Джодисе прибра. Беше ѝ купил голямо пухкаво
мече. Тя го гушна и то се докоснадо едно от петната. Тогава тя се намали с
още 1 метър. Джодизаспа.
На другия ден тя отново отиде на училище. Тогававече беше 3 метра и
не се удряше в тавана. Седна на чина и часът започна. Всичкиотново ѝ се
смееха. Прибрасе и нямаше при кого да отиде. Единствено брат ѝ беше
вкъщи, тя заплака до него и една от вълшебните сълзи падна върху ръката му
и по някакъв начин му подейства. След това по чудо той прегърнасестраси, а
накрая я целуна. Така продължихаследващите минути. И когато те се
отделиха, Джоди вече беше нормална. Брат ѝ даже ѝ сресакосите. Тя
хвърчеше от радост, прегръщаше го, целуваше го и му благодареше.
Ето това е била причината за размеритена Джоди - липсата на обич.
Сега обичта в семейството на Джодисъществува, всички са весели и царят
мир и спокойствие.
С. И.

7. Там тя не беше като
останалите деца и затова те не я
приемаха и я мислеха за пришелец,
защото не приличаше на другите.
Тя беше много по-голямаот всички
в училището и това всяваше страх у
тях. Джоди имаше големи нокти,
които раздираха всичко, до което се
докопат. Но освен, че я отбягваха,
започнаха и да ѝ се подиграват. Тя
беше много тъжна не защото ѝ се
подиграватдеца, които не познава,
а защото това бяха нейните най-
добриприятели. Джоди се затвори
у дома си и не говорешес никого и
не излизаше никъде. Тя остана
настрана от света и вече никой не я
помнеше, дории най-добритеѝ
приятели.
Но един ден се случи нещо необичайно. Всички деца се превърнаха в
динозаврикато Джоди. Сега и те изглеждаха ужасно и се чувстваха така.
Джоди, без да му мисли, им помогнада се справятсъс случилото им се и
вместо да им се присмеетака, както те бяха постъпилис нея, тя ги подкрепи.
Макар и да бяха динозаври, те се сприятелиха и отново бяха най-добри
приятели. Всички се извиниха на Джоди, защото осъзнахакакво ѝ бяха
причинили и каква мъка е изпитала тя, без да има някой до нея да я подкрепи.
Така животътна Джоди Болтънот ужасен се превърнаотново в прекрасен.
М. Г.

8. Първата пречка беше
входната врата. На Джодиѝ беше
много трудно да мине през ниската
врата. Всички в коридора,
включително пазачите, се
изплашиха и започнаха да бягат и
да се крият по стаите. Джоди
започнада ги успокоява:
- Не се плашете! Аз съм Джоди
Болтън.
- Джодине беше динозавър!Ти
си я изяла и се представяш за нея! -
каза една от приятелките на Джоди.
- Ема, това съм аз - истинската
Джоди!
- Просто предида я изядеш си я питала за името на най-добрата ѝ
приятелка! Очевидно е!
- Ема, имаш прекалено развинтена фантазия, но това не е лошо, защото
си ми казвала, че искаш да станеш детектив!
- И това си я питала!
- Ема, прекаляваш! - каза втората най-добраприятелка на Джоди -
Изабела.
- Ти мислиш, че това е истинската Джодили? - попита Ема.
- Да! - отвърнаИзабела.
- Тогавасе покажи!
- Добре, Ема! Ще се покажа! - И тъй като Изабел беше много смела, тя
първа се показа. Тя отваряше вратата бавно и сипоказа лицето. След това се
приближи до динозавъраДжодии извика:
- Излезте всички!Това наистина е Джоди!Няма да ни изяде!
Вторият човек, който се показа, беше Ема. Тя дорипогали динозавъра
Джоди. След това всичко започнада тече нормално. Е, все пак течеше

9. толкова добре, колкото можеше да тече добре във всяко едно училище, ако
имаше динозаври. Никое училище не е приспособенозадинозаври, защото те
са изчезнали преди много време.
Втората пречка за Джоди
беше отново врата, но не входната,
а тозипът тази на класната стая. За
да мине, Джодитрябваше да пълзи.
След като влезе, трябваше да седне
на пода, защото щеше да счупи
чина, на който седне. Друга пречка
беше писането, защото Джоди
имаше 3 пръста - всичкидинозаври
на два крака имали по толкова. Но
не можем да го броим за пречка
точно тозиден, защото всички
учители не караха Джоди да пише.
Тя им обясниколко ще ѝ бъде
трудно.
Така лека-полека минаха първите 3 учебни часа и дойдеголямото
междучасие. Джоди и приятелките ѝ потеглиха към столовата. Там Джодиси
купи три големи порции с пиле и ориз и все още беше гладна, но парите не ѝ
стигаха. Докато текоха последните 10 минути от голямото междучасие, Ема си
ровеше из телефона и намери статия за магьосник, който можел да превръща
животните в хора. Ема веднага го показа на Джодии се разбрахате двете и
Изабел да идат при този магьосник след часовете.
Най-сетне училището свършии те се запътиха към магьосника, който се
намираше достаблизо до училището.Тойим каза, че днес превърнал цели 18
животни в хора. Тойнаистина превърна Джоди отново в човеки всичко започна
да тече напълно нормално.
А. Б.

10. В същия ден, докато Джодичакаше автобусаси за училище, една жена я
попита какво ѝ се е случило. Тогаватя разказа всичко на старата жена. Докато си
говореха, автобусътдойде, но шофьорътне пусна Джодив автобуса, защото
беше твърде голямаза превозното средство. Разплакана, Джодитръгна пеша към
училището, където я чакаше нейната приятелка Амбър. Когато Джодия видя, тя
се затича към нея, но Амбър не знеше, че това е Джодии се скрив шкафчето си.
Когато звънецът би, всички се втурнаха към класните стаи. Когато динозавърът
влезе, всички се развикаха, а тя толкова се изплаши, че избягакъм своятакъща.
Докато се прибираше, лудият ѝ съсед Арнолд я подгони с нож. Джодисе прибра
вкъщи и мигом заспана пода.
На другия ден Джодибе нормална, а брат ѝ се държеше много добре.
Родителите ѝ също се бяха прибралиот командировката. Така Джоди, успокоена,
че не е динозавър, прегърнасемейството сии всичкизаживяха щастливо.
П. М.

11. Като я видяха всички деца много се изплашиха. Никой не позна Джоди. Тя
се опита да им каже, че това е тя, но никой не я чуваше, защото всичкибягаха от
нея. После нейната най-добраприятелка Бети я разпозна. Бети я попита какво е
станало с нея, а Джоди ѝ разказа всичко. Двете се опитаха да кажат и на другите
деца, но те не им вярваха и изгонихаДжоди от училището. На другия ден, когато
Джодисе събуди, тя отново беше нормална и отиде на училище.
В. В.

12. Още сутринта преди училище тя забеляза, че има проблем. Взе раницата и
опита да я сложи на гърбаси, но това се оказа невъзможно, затовая захапа с
устата си. Джодитръгна към училище, като се криеше зад всеки храст, но беше
толкова голяма, че опашката ѝ стърчешезаплашително от храстите. Хората
около нея триеха очиот почуда и бягаха изплашени.
Скоро Джодистигна до училищния двор, но часътбеше започнал. Тя
измърморинещо на себе си и тъжно влезе вътре. По-скоро сеопита... Заклещи се
на входната врата и бясно сезаблъска в нея. Половината ѝ тяло беше вътре, а
другата половина - отвън. И в тозимомент би звънецът за край на първия час.
Целият коридорсеизпълни с деца. Те се втурнаха да излизат и ахнаха учудено
при вида на странното същество, заклещено на вратата. Със своите лилави и
зелени петна, то приличаше на огромна плюшена играчка. Някои деца пищяха,
други я сочехас пръст. А сърцето на Джодибиеше бързо и дишането ѝ се ускори.
Започнада се мята насам – натам. Скоро сеосвободиотсвоя капан и тромаво
затича обратно към вкъщи .
Тук, в дворана голямата къща,
скрита от очите на хората, Джодинай
– после се успокои. Странно
докосванея извади от мислите ѝ.
Нещо или по –точно някойсилно я
дърпаше за рамото... ДжодиБолтън
отвориочии осъзна, четова е било
само сън. Не просто сън, а истински
кошмар! И от този момент нататък тя
осъзна, че истинският ѝ животе
страхотен, семейството ѝ е
незаменимо, а малкото братче –
някой, който да приеме и заобича
истински!
Семейството ѝ не знаеше какво става с нея, но я изпратиха на училище,
защото имаше важен тест. Тръгнакъм училището, но не се побрав училищния
автобус. Трябвашеда ходи пеша цели 20 километра. Но това беше само една от
нейните неприятности. После едва влезе в училище, а освентова имаше тест, за
който не беше подготвена. Би първиятзвънец. Приготви се за теста, седна на

13. стола, но той се счупи и всичкидеца избягаха от нея. Би звънецъти часът
свърши. Оказа се, че това е само сън. Събудисе толкова щастлива. Джоди
разказа съня на брат си и той се почувстванеудобно и обеща вече да не я
тормози.
В. Б.
Тя едва успя да премине през вратата, защото беше много висока, а когато
влезе, всички започнаха да бягат от сградата, докато не се прибраха в домовете
си. Само един смел ученик посмя да остане и да я попита как се казва. Тя му
отговори, чесе нарича Джоди. Те се опознаха и станаха добриприятели.
След известно време се чу звук на полицейска кола и тя се паникьоса, но
ученикът я успокоии ѝ каза, че всичко ще бъденаред. Полицаите влязохав
училището с гръм и трясък, държащив ръце големи пистолети, и казаха на
момчето да се отдалечиот чудовището. Тезидуми накараха Джодида се
почувствамного обидена. Тогава ученикът спря полицаите и им съобщи, че това
е истинскичовек, който се е събудил като динозавър. Тене повярваха на думите
му. Сложиха Джодив клетка и я заведоха в зоопарка! Добавиха я като най-нова
атракция и я нарекоха „Говорещдинозавър“.Много хора се стичаха да видят
живия динозавър. Тя не спираше да им говориза това, че е жив човек, а не
животно. Един ден тя успя да види ученика, с когото се запознав училището.
Тойизчака останалите хора да си отидат, след това помогнана Джодида се
измъкне от клетката си и я заведе при баща си, защото той беше ветеринар.
Лекарят я разпита малко, огледа я, помислималко и ѝ каза, че тя може да се

14. излекува чрез специално лекарство. Джоди се зарадва и попита откъдеда намери
това лекарство, а той отговори,чеще трябвасам да го направи. Синът му включи
телевизора и видя, че се говорикак майка и син са притеснени, порадилипсата
на момичена име Джоди. През това време ветеринарят успя да направи лек и
каза на момичето да го изпие наведнъж. После Джодизапочна да се смалява и
след известно време успя да възвърнепредишния си вид. Тя благодарина
ученика и баща му и се затича към дома си. След като се прибра, разказа всичко
на семейството сии те останаха изненадани. Братът на Джодиси взе поука от
липсата ѝ и обеща да не я дразни повече. Оттам нататък тя заживя щастливо.
А. Ш.
Още когато влезе в класната стая, всичкидеца се изплашиха и побягнаха на
всичкистрани. Цялото училище бе евакуирано, но Джоди не разбираше, че
всичкисе плашат от нея. Все пак реши да си тръгне. Тогава тя отиде да се
разходи по центъра, но и там всичкипобягнахана всички страни. Джоди реши,
че щом е диво животно, ще бъде по-добредаживее сред други диви животни и

15. присъединикъм една глутница от вълци. Там тя се научи на много неща, като
например как вълците улавят храната си. Накрая обачеѝ стана мъчно за най-
добратаѝ приятелка и реши да се срещне с нея. Тогаватя ѝ се обадии ѝ каза, че
иска да се срещнат в парка. Там обаче приятелката ѝ се стреснаот нея и избяга
далече. Джоди реши, че трябва да развали магията и отиде при баща си, който
всъщностзабърквашевсякакви отвари. Той ѝ даде магически сироп, който да я
излекува за една нощ. Джоди изтърпя и остатъка от деня. И така на следващия
ден тя вече бе излекувана и продължида живее нормално.
А. А.
Първоначално всичкисе
уплашиха, но после я познаха и
започнаха да ѝ се присмиват. Горката
Джодисе скри в един ъгъл и заплака.
В този момент се появимистериозна
фея, която ѝ прошепна:
–Мило дете, знам една магьосница, която ще ти върне предишния вид, но
за да я намериш, трябва да следваш тази карта!
Джодиграбна картата и тръгна. По пътя тя срещна още много другидеца, които
са се превърнали в динозаври. Тетръгнаха с нея и по пътя се състезаваха на кого
животът е бил по-гаден. Когато пристигнаха при магьосницата, ѝ разказаха за
съдбатаси и тя с радостприе да им помогне. Джодисе замисли и осъзна, чена
новите ѝ приятели съдбата била по-гадна и ги пусна пред себе си. Така те се
наредиха на опашка и по ред всеки пийваше от еликсира и се превръщаше в
предишния си вид. Накрая за Джоди не остана, тя се натъжи, но осъзна, че
животът ѝ не е толкова гаден, че може би сега, когато вече приема света по друг
начин, ще може и да живее като динозавър!След тези мисли тя мигом се

16. превърнав момичеи се сети, че превръщането в динозавър не е мъчение, а урок,
който цели да покаже, че трябвада сме благодарниза това, което имаме, защото
има от лошо по–лошо!!!След това Джодисе сбогува с приятелите си и се прибра
весела и доволнаи от тозимомент нататък тя не се оплакваше!
К. У.
В началото на деня момичето
не знаеше, че е станало това
създание, но като тръгна на път за
своя учебен център, всичкикрещяха:
- Помощ, помощ!Има динозавър
на улицата!
Първоначално момичето не разбираше, че то е това създание, но след като
отиде до тоалетната на своето училище и си миеше ръцете, тя погледна към
огледалото и страшно много се уплаши. Като се посъвземалко, Джодиразбра, че
е динозавър. Зада не внесе излишна паника сред децата и учителите, тя си сложи
качулката и тихо напусна училище. Горкото момичесе бе уплашило много и
затова изчака родителите си да се приберати да сподели това първо с тях, но за
да не са и те в паника, девойката написа писмо, в което разказа на своите
родители за случилото се.
Те като прочетоха писмото, страшно се притесниха, защото детето им не
може да води спокоенживот по тозиначин и във формата на динозавър.
Родителите на Джодии самата тя отидоха в градскатабиблиотека, където имаше
много книги, но една от тях беше различна. Именно на тази книга се натъкна
Джоди. В книгата пишеше за решаване на редица странни проблемикато този на
момичето. След около час търсене девойката откри решението и за своя проблем.
Според книгата тази беда се появявалана хиляда годинии единственият лек е да
се оплетат петстотин коприненидрехи преди изгрев слънце. След като разбра
това, семейството на Джодизапочна да тъче тези дрехи. Товасякаш бе непосилна
задача, но семейството продължаваше да вярва, че може да спаси своето дете. На
семейството му оставаше една дреха, когато вече слънцето изгряваше.
Майката, бащата, братът и Джодибяха много тъжни.

17. Точно тогава се случи чудо. На окото на момичето се появи сълза. Тя бавно се
стичаше по лицето на девойката и в мига, в който тя падна на земята, Джоди
отново се превърна в човек. Явно любовта на семейството победи нещастието.
След тази случка всичкизаживяха щастливо и винаги се стараеха да измъкнат
позитивите и да правят добро.Няма по-хубаво нещо от щастието и от добрината.
А и вие знаете, че добротовинагипобеждава злото.
А. К.
Тя отиде на училище малко по-
рано от другите, затова в класната
стая нямаше никого. Едно по едно
децата идваха и гледаха с интерес и
смях Джоди. Тя стана нервна и се
потеше от срам. Постоянно мислеше
какво ще кажат другите.
Никой не смееше да каже нищо, докато не влезе госпожа Джонсън. Тя си
помислидали динозавъръте нов ученик, или някой си е донесълстранно
изглеждащия домашен любимец. Учителката пристъпи боязливо към Джодии я
попита как се казва. Момичето си каза истинското име, а госпожатая погледна
странно. На старицата Джонсънѝ минаха десетки мисли през главата и най после
рече, че в класа си имат друга Джоди, която в тозимиг отсъства. Джодиси
призна, че се е превърнала незнайно как в динозавър. Всичкиученици бяха в
недоумение. Докато целия клас се чудеше, изведнъжпочна да бие звънецът.
Децата седнаха по чиновете си и през целия час чудно гледаха съученичката си.
Тя стоеше най-отзад и госпожаталесно можеше да разпознаекой не слуша урока
по българскиезик за главните части в простото изречение. Всичкибяха толкова
разсеяни, че дористрогатаучителка не успя да ги накара да внимават. През
междучасието всички ученици стояха на разстояниеотДжоди. Само учителите
се осмеляваха да приближат, но и в тях личеше капка страх. Товасе повтаряше
през целия учебен ден. На обяд тя се прибравкъщи. Само родителите ѝ я
подкрепяха. Джодиседна да си научи трудните уроци, а след това се осмелида
излезе да си поиграе. Реши да отиде в парка на една голяма площадка. Наоколо

18. нямаше нейни връстници. Беше пълно с малки деца и техните родители.
Възрастните видяха динозавъраи взеха децата си. Всички те отидоха на малки,
изпочупениплощадки. Момичето остана само. Поразходисе и най-накрая се
прибра. Родителите на Джоди я успокояваха цяла вечер и я убеждаваха, че скоро
ще стане нормална. Тя си легна тъжна, а по едно време някакъв звук я събуди.
Видя, че това е алармата ѝ. Момичето отиде при огледалото и видя, че отново е
красивата Джоди, както преди. В този момент тя беше най-щастливото дете на
света. Това се бе оказало само сън.
Н. Ж.
Всички деца се плашеха от нея, а тя се чустваше самотна и избягав гората.
Седна на едно пънче и заплака. При нея дойдеедна горскамагьосница,
превърнала се в бабичка. Момичето разказаисториятаси, а тя ѝ показа една
пътека. Обясни ѝ, че като стигне до бонбоненатагора, отново ще се превърнев
човек. Тя тръгна на другия ден и пристигна след 10 дни в ледената гора. Отиде
при ледената кралица, която ѝ каза, че след 10 дни ще пристигнев гората на
цветята. Като пристигна там, Джоди отиде при кралицата на цветята. Тя ѝ каза,

19. че скоро ще пристигнев бонбоненатагора. В момента, в който стъпи там, тя се
превърнаотново в човек. Но тогава Джоди се събудии осъзна, четова е било
само сън.
П. П.
Истинските проблеми на ДжодиБолтън започнаха, когато пролетната
ваканция свършии тя отново тръгнана училище. Лицето ѝ бе променено и тя
самата се чувстваше различна, но никой не разбирашезащо. Всички виждаха
промяната, някои ѝ съчувстваха, други ѝ се подиграваха, а трети търсеха начини
да ѝ помогнат. Джодинямаше много приятели сред съучениците си, беше по-
срамежлива, трудно контактуваше и намираше общ език с някого. Но имаше
някой по-различен, който твърдо бе решен да ѝ помогне, някой, който я
харесваше такава, каквато е, без значение как изглеждаше тя. Зелените и
лилавите петна по цялото тяло, дебелите и тромави крака, я караха да изглежда
като динозавър илипоне тя самата се оприличаваше на това.
А дали образът, който виждаше в огледалото, не беше просто плод на нейната
фантазия!?
Кевин, така се казваше момчето, което харесваше Джоди, седна до нея в часапо
рисуване, впрочем тя обикновено седеше сама, защото другите се плашеха от
нейната „нова“ външност и мислеха, че може да е заразно.
Кевин я попита:

20. - Обичаш ли да рисуваш?
Джодиотговоришепнешком - Да, много.
- А какво най-много обичашда рисуваш - попита той?
- Не знам. Може би природата, обичам да се разхождам в гората и да правя
снимки с моя фотоапарат. Искам някой ден, като порасна- да стана фотограф. А,
ти? - осмели се да попита тя.
- Аз ли? Аз обичам да работя с хората, могада „виждам“ вътре в тях и да
разпознавам техния талант.
- И какво виждаш в мен? - попита Джоди.
- Виждам едно прекрасно момиче, което подценявасебе си, не общува с хората,
защото се срамува и си мисли, че те са по-добри, аизобщо не е така. Аз вярвам,
че човек трябвапърво да се научи да цени себе си и сам да се уважава и тогава
всичкиостанали ще го ценят и ще го уважават. Трябвада не се срамува от това
как изглежда, а от това какъв е вътрешно и да позволина хората и те да го видят.
В този ден Джодиосъзна, че
нейната „грозота“ нее реална, тя
просто пораствашеи навлизаше в нов
етап от живота си, наречен пубертет.
Промените я стряскахаи тя трудно ги
приемаше, но истината е, че
промените се случват и всичкиние
трябвада ги приемаме, както и да
приемаме различните от нас, защото
ние самите сме такива. От тозиден
нататък Джодипрестана да бъде
„динозавъра“, който мразеше и за
който я мислеха всички в училище.
Животът ѝ се промени - Джоди
порастваше, а и си имаше приятел -
Кевин, който винаги беше до нея.
А. Ч.