1. The Wings of Friendship
ВТОРА ГЛАВА
С
пънах Ник. По изражението му си личеше озадачението от непридвидимия ми
ход. Тутакси той се стовари на пясъка. Светло кестенявите му кичури коса
отразяваха обляното нощно небе в лунна светлина и попиваха песъчинките
от пясък. Дрехите му бяха измачкани и целите в пясък.
- Няма ли да ми помогнеш, глупаче? – попита ме той.
- Да ти кажа, не! – отговорих аз гордо.
- Добре, Сам. Добре, ще го запомня! – иронично повиши глас той, скръсти
ръце и се нацупи като малко дете.
- Ох, добре де. – отвърнах аз и подадох ръка.
Ник пое ръката ми в силна хватка и ме придърпа към себе си. Внезапно аз
паднах на пясъка.
- Браво, Ник! Сега и аз съм в пясък! – ядосано казах аз.
- Стига си мрънкала, дребосъче! – каза той и ме побутна. – Огледай се,
виж как водата и небето се преливат.
- Ти и поет ли стана? Господи, кой да знае, че Ник освен сърфист, бил и
недодялън поет!
- И това идва от устата на една повърхностна госпожичка, която не умее
да се забавлява. Как веднъж не се научи да се наслаждаваш на
природата, но не аз съм Мис Вселена и всичко се върти около мен!
- Така ли? – казах аз и скръстих ръце пред себе си. – Повече няма да ти
проговоря! – направих се на
обидена аз, но знаех, че
заплахата ми е лъжа.
- Извинявай, Сам. – утеши ме
Ник и ме прегърна. – Нали не ми
се сърдиш, скъпа?
- Не. – казах аз плахо.
Чуствах се сигурна в неговите
прегръдки и не бих му се
сърдила за подобно разногласие.
Пък и колко пъти сме се
дразнили и сме се карали, но
винаги сме се сдобрявали.
Останахме дълго така прегърнати
и се наслаждавахме на гледката.
- Студено ли ти е? – попита ме Ник.
- Не, не. Добре съм. – отвърнах му аз.
- Сам ти цялата трепериш. –каза неспокойно той и съблече ризата си и ме
зави.
- Благодаря. Няма ли да се прибираме?
- Хайде. – той се изпеави и подаде ръката си. Аз я поех без да се
замисля и се прибрахме в двуетажната си скромна къща близо до плажа.

2. На сутринта се събудих
рано. Не биваше да
закаснявам. С Джеси имахме
уговорка да бягаме на
крайбрежната ивица. Тя е
най-добрата ми приятелка.
Всяка сутрин излизаме с
нея и бягаме. След това
сме във фитнеса, а след
това естествено на лов за
момчета, когато не сме на
училище поне.
ДЖЕС
Тя е всичко, което не съм. Ние се различаваме с нея по характер, но имаме
общи интереси, въпреки това. Въпреки, че се прави на недостъпна и не я е
грижа за нещата, всъщност тя е много по-чуствителна и уязвима от колкото
изглежда. Тя няма врагове, но като се замисля...неин много не се погаждат
с Джейсън. Ужасни са, като се съберат двамата на едно място. Като куче и
котка са. Но сигурно се досещате кой е кучето. Май доста се отплеснах от
темата. За какво говорех, а да за тичането. С Джес се срещнахме на
уреченото място. Бягахме, тренирахме, но след като излязохме от фитнеса
точно пред мен долетя една покана, която гласеше:
ПОКАНА
По случай откриването на клуб „NightWish”
Ви каним на купон с маски. Откриването ще се състои неделя от 21:00ч.
Допускат се лица над 18 годишна възраст. Ще бъдат обявени награди за
най-оргиналните движения на непрофесионални танцьори. Ще се състои
състезание. Победителят получава парична награда на стойност 3 000 долара.
Пожелаваме Ви приятно изкарване!
Мелбърн, Австралия
След като прочетохме обявата, Джес се обърна към мен и ми каза:
- Мислиш ли това, което и аз си мисля?
- Джес, не можем да отидем там. Малолетни сме.

3. - И какво от това, Сам. Познавам хора, които ще ни уредят фалшиви лични
карти. Хайде, моля те!
- Добре де! – съгласих се аз. – Но само при едно условие...
- Казвай!
- Да не казваме на Ник и на Джейсън, ясно?
- Моля ти се, как бих издала точно такова важно нещо на Джейсън.