1. ТРЕТА ГЛАВА
Н ай-сетне дойде дългоочакваната неделя. С Джес излязохме
напазаруваме. Търсихме маски и естествено красиви рокли, удобни за
да
танци. И двете с Джес умеехме да танцуваме. Наградата ни беше в кърпа
вързана. Танцувахме абсолютно всички стилове в музикалната атмосфера. От
хип-хоп до валс, каквото пожелаете. След дълго търсене най-накрая намерихме
точните мярка дрехи и аксесоари.
- Идеални са! – въздъхна Джес.
- Да, наистина са. Джес ще останеш ли у нас, за да ми помогнеш? – попитах
аз.
- Разбира се. За какво са приятелите? – усмихна ми се тя и ме побутня с
лакът.
- Трябва да измислим план как да се измъкнем. – казах аз.
- Добре, ето какво ще направим... – разказваше плана си тя.
- Ти си гений, Джесика. А сега стига сме се размотавали, хайде да се
прибираме.
С Джес най-накрая стигнахме до двуетажната къща на плажа. Когато се
прибрахме, заварихме вратата отворена.
- Сигурно Ник е свършил по-рано работа. – казах аз.
С Джес пристъпихме прага и видяхме как Ник и Джейсън са се настанили на
канапето да играят видео игри. Ник усети, че сме си у дома от тропота на
входната врата. Той спря играта, погледна ме и се приближи.
- Хей. – каза Ник и ме прегърна.
- Защо спря играта ве, човек? – мърмореше Джейсън.
- Здравей, Ник. – поздрави го Джес.
- Здрасти. – отвърна ѝ той.
- Браво бе, Ник. Само за това ли спря играта, за да се поздравиш с тъпата
Джесика? – измрънка Джейсън и се приближи. – Не разбирам, човек, не
разбирам...
- Е, най-накрая си го призна Джейсън, че си глупав и недодялан. Разбра, че
нямаш нищо в главата си! – затапи го Джес.
- Bitch1! – прошепна тихо Джейсън.
- Как ме нарече?!
- О, добре ме чу! B-I-T-C-H! BITCH! - извика Джейсън.
- Estás muerto2. – каза Джес.
- Какво каза тя? – попита ни Джейсън.
Тогава Джес тръгна да гони Джейсън. С Ник започнахме да се кикотим. Когато
Джейсън падна в ръчичките на Джес, тя го сграбчи.
- Кого ще наричаш к*чка ве, мръсник! – изкрещя тя.
- Теб! – отвърна ѝ той гордо.
1
Bitch – (превод от англ.) кучка
2
Estás muerto – (превод от испан.) Мъртъв си.

2. Джес стисна ръката си в юмрук и тръгна да му посегва.
- На твое място не бих го направил! – каза той.
- Защо не? – попита го тя.
- Първо, защото съм по-силен от колкото си мислиш и второ не се бия с
момиченца като теб.
- Така ли? Да рискуваме ли? – иронично попита Джес. Тъкмо да забие юмрук в
лицето на Джейсън, когато Ник застана между тях с думите:
- Приятели, стига. Успокойте топката, хора.
- Този орангутан първи започна. – посочи с пръст Джес.
- Не е вярно. Вещица! – продължаваше Джейсън.
- Тъпанар!
- Крастава жаба!
- Дебил!
- Кранта!
- Зурла!
- Стига, престанете! – повиши тон Ник.
- Хайде, Джес, да отидем в моята стая. – подканих аз Джес и взехме със
себе си покупките от днешното пазаруване.
- Какво е това, Сам? – попита ме Ник като посочи покупките.
- Нищо, просто дрехи. Междудругото може ли Джес да спи тази вечер тук,
Ник?
- Да, разбира се.
След това продължихме с Джес към моята стая, отворихме вратата и аз бързо я
тръшнах след себе си.
- Джес, защо се скарахте пак с Джейсън? Нали говорихме за това?
- Той ми лазеше по нервите, Сам. Какво да направя? Да го оставя да ме
обижда, както си иска ли?
- Не, но не можете ли да спрете да се карате като за начало? Познавате се
от толкова много време.
- И какво от това? Това не променя нищо между нас.
- Стига, Джес. Положи поне малко усилия да се разбирате. Винаги ли сте се
карали така?
- Общо взето, да. Не мога да ти обещая нищо,
но ще се опитам.
- Добре. Благодаря ти. – казах аз и прегърнах
Джес.
- Колко е часът? – попита ме тя.
- 20:42. – овърнах ѝ аз.
- Време е да се приготвяме. – каза Джес.
- Права си. – съгласих се с нея.
Започнахме да се приготвяме, но първо трябваше да
се освежим. След това си облякохме роклите.
Моята рокля

3. Роклята на Джес
- Сам, нещо не е както
трябва. – каза Джес.
- Нещо в роклите ли? –
попитах аз неуверено и
огледах облеклото си.
- Да. – каза Джес и
извади джобно ножче от
дългите еластични чорапи,
стигащи до бедрата ѝ.
- Какво правиш, Джес? –
попитах я аз изплашено.
- Стой мирно, Сам. Довери
ми се.
- Добре. – казах аз.
След това тя се наведе с нож в ръка и дръпна плата на роклята,
след което го сряза. После посегна да отреже своята рокля.
- Готово. – каза доволно тя и прибра джобното си ножче обратно.
- Не знаех, че имаш заложби за моден дизайнер. – казах аз и се
огледах в огледалото.
- Сега е време да се заемем с прическите. – въздъхна Джес.
Чу се шум от стъпки зад вратата. Приближаваше се.
- Бързо, Сам, под завивките! – прошепна Джес.
Беше Ник. Той открехна вратата и се вторачи в нас. Ние с Джес вече
бяхме под завивките на леглата и се правихме на заспали. Той се
приближи към мен и прошепна:
- Сладки сънища, красавице. – наведе се над мен. Можех да доловя
диханието му. Той бавно се приближи на сантиметри от мен и ме
целуна нежно по бузата.След това излезе и затвори внимателно
вратата след себе си.
- Тръгна ли си? – попита Джес.
- Да. – отвърнах ѝ аз. Незабелязано аз докоснах с дланите си
мястото, където Ник ме целуна. Бях едновременно изплашена, но и
развълнувана от случилото се. Тогава Джес прекъсна мислите ми:
- Хайде, Сам, на работа!

4. С Джес продължихме да се приготвяме. Аз накъдрих чупливата си коса,
така че да стане на букли. Сложих очна линия на клепачите си и
спирала на миглите си, както и розов балсам.
А Джес просто си топира косата. Тя също сложи очна линия и спирала.
На устните си сложи балсам с по-наситен червен цвят. И най-накрая
дойде и моментът да сложим маските си.
Моята маска Маската на Джес