1. Конвейрна обработка
Един от начините за повишаване на бързодействието на системата се
постига чрез
конвейрната обработка. Същността на метода изисква
едновременно да се изпълняват повече от 1 инструкция.
Най-простата двуфазна конвейрна обработка на инструкции (използвана в
микроконтролери от фамилия PIC), е илюстрирана нафиг.4.9.
Фазите дешифриране + изпълнение са обединени в една.
Тактовият цикъл е разделен на две основни фази:
1. извличане на инструкцията от програмната памет
2. дешифриране + изпълнение.
Във всяка от двете фази на цикъла се обработват два различни етапа на
всяка от инструкциите. Както се вижда от диаграмата, инструкция 1 се извлича
от програмната памет и зарежда регистъра на инструкциите през първата фаза.
През време на втората фаза тя се дешифрира и задейства сигналите за
изпълнение на операцията.
Инструкция 2 се извлича паралелно с изпълнението инструкция 1.
Изпълнението на инструкция 2 става през първа фаза на следващия цикъл,
когато се извлича инструкция 3. При следващите инструкции паралелната
работа се повтаря. Така в рамките на един цикъл се извършва паралелна

2. обработка и изпълнение на две инструкции, което означава ICP = 2.
Логиката на конвейрната обработка означава магистрала за данни да е
свободна по време на изпълнението от преноса на инструкция от програмната
памет. Това предполага харвардска архитектура с отделен програмен канал.
В големите
микропроцесори предпочитан начин на обработка е
многоканалната паралелна обработка. Този метод позволява в рамките на един
цикъл да се изпълняват едновременно множество инструкции. Наред с
изискването за харвардска организация, е необходимо по-голям брой
изпълнителни блокове като АЛУ, да бъдат с фиксирана плаваща запетая.
Необходими са и увеличен брой управляващи блокове.