Изследователската инициатива „Изкуство в публично пространство: какво, къде, как, кой, защо” цели да обърне внимание върху това, какво се разбира под изкуство в публичното пространство и каква е неговата социална и културна мисия. Инициативата ще представи аспекти на това как изкуството може да бъде част от живота в градската среда, какви са възможностите да се създавам и показва изкуство в откритите пространства на София и по какъв начин това би повлияло на естетическата среда на града и на неговите жители.
В София има все още малко примери за съвременно, мултижанрово изкуство в публичното пространство. Изследването ще се опита да подчертае ролята на такива проекти и да работи за изясняване, видимост и облекчаване на начините, по които те се инициират, комуникират и администрират. Ще бъдат предложени дефиниции, анализи на възможните пространства и публики, както и ясни механизми за администриране, насърчаване и повишаване на общественото разбиране за изкуството в публично пространство.
Част от инициативата са участниците в тазгодишната образователна програма Опити организирана от галерия „Васка Емануилова” – филиал на СГХГ, в сътрудничество със студио „ПроЖектиране” в УАСГ и в партньорство с Националната художествена академия и Университета по архитектура, строителство и геодезия. Водещ на програмата е художникът Правдолюб Иванов, а темата, по която ще се работи, е „Добавяне на реалност”. Проектите ще бъдат представени в галерия „Васка Емануилова” и в парк Заимов.
Проект "Изкуство в публично пространство - какво,къде, как, кой, защо" се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа 2017, от Студио Прожектиране в партньорство с галерия "Васка Емануилова", филиал на "Софийска градска художествена галерия".
Презентация проект : Изкуство в публично пространство
1.
2. Въведение
Проект „Изкуство в публично пространство: какво, къде, как, кой, защо” цели да
обърне внимание върху това, какво се разбира под изкуство в публичното
пространство и каква е неговата социална и културна мисия.
Инициативата представя аспекти на това как изкуството може да бъде част от
живота в градската среда, какви са възможностите да се създава и показва
изкуство в откритите пространства на София и по какъв начин това би повлияло
на естетическата среда на града и на неговите жители.
3. Дефиниции
- Всякакви форми на изкуство, които се показват, случват или са
предназначени за публично пространство: фестивали, открити формати
на представления и др., както и произведения, които се създават за
публично пространство: паметници, скулптури, инсталации и др.
- Дефиницията поставя акцент върху ПУБЛИЧНО ПРОСТРАНСТВО, като
споделено пространство, което има не само социални, но и културни и
образователни функции.
- Работили сме с най-слабо разбраната и представена форма на
съвременното визуално изкуство, което се създава за публични
пространства. (Публично изкуство / Public Art)
9. Примери за платформи за представяне на публично изкуство
- Скулптурни паркове: могат да бъдат администрирани и
ръководени от местната власт (отделите за изкуство и/или
архитектура), неправителствени организации и/или културни
центрове, музеи и други институции.
- Събития с временен характер: биеналета, фестивали и др.
- Индивидуални инициативи на музеи и други културни
организации и/или творци.
10. Alexander Calder, The Arch, 1975; in the collection of
Storm King Art Center, Hudson Valley, New York City
http://collection.stormking.org/sculpture-guide/
12. Nicole Eisenmann, Sketch for a Fountain, 2017
Skulpture Project Munster
https://www.skulptur-projekte.de/#/De
13. Менажират се от специфична
структура, която е специализирана в
тази дейност, изготвя програма и
цялостна комуникация с публиката,
организира временни изложби и др.
събития.
15. Нормативен контекст
Създаването, поставянето, поддръжката и статута на изкуство в публичното
пространство на Столична община се регулира основно от:
“Наредба за именуване и преименуване на общински обекти, поставяне,
преместване и премахване на паметници и художествени елементи на
територията на Столична община” (последна редакция от 19.05.2016).
16. Нормативен контекст
В случаите, когато става въпрос и за присъствието на реклама, отношение към
въпроса има и:
“Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и
монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на
територията на Столична община” (последна редакция от 23.07.2015).
Втората наредба, въпреки наличието на израза “монументално--декоративни
елементи” в заглавието си, не засяга по никакъв начин въпроса за изкуство в
публичното пространство, дори в най-широкия му смисъл.
17. Нормативен контекст Анализ
Наредбата се базира на два основни критерия - позиция на картата (тоест
характеристиките на територията) и тип на инициатора (частен, групов, общински,
държавен). Първата стъпка, която един инициатор трябва да предприеме, според
наредбата, е да определи характера на локацията, за която има инициатива. От
това дали тази локация е част от зелената система или се намира в
археологически резерват зависят следващите стъпки, които трябва да бъдат
предприети, както и цялата съгласувателна процедура. Стъпките в процедурата
зависят и от това дали инициаторът е общинска структура или друго лице. Важен
фактор се оказва и дали инициаторът е и инвеститор и дали намерението му
освен да изгради е и да поддържа произведението.
18. Нормативен контекст Изводи
Липсва критерият времетраене на произведението. В момента процедурата е
една и съща както за монументална статуя на историческа личност, така и за
еднодневно събитие-пърформанс. За да може наредбата да регулира, а не да
възпрепятсва, създаването на изкуство в публичното пространство, то трябва да
бъде помислено за включването на критерия време. Едно произведение може да
бъде акционно (1 ден), краткотрайно (до 1 седмица), временно (до 2 месеца) и
постоянно. Съгласувателният механизъм би трябвало да е различен за всяка
една от тези категории.
19. Нормативен контекст Анализ
Режимът, определен от наредбата, е разрешителен. Изискванията за
предложения са много подробни и целят минимализиране на рискове и
конфликтни ситуации. Наредбата определя, че решението дали едно
предложение е рисково или конфликтно, а също и законосъобразно и
целесъобразно, се взима от общинската администрация. Символично, а
донякъде и правно, това в голяма степен прехвърля отговорността от инициатора
към одобрителя (общината).
20. Нормативен контекст Изводи
Би могло да се проучи възможността за промяна на режима от разрешителен в
уведомителен. Отговорността, както за създаването, така и за поддръжката,
следва да бъде носена от инициаторите. Практика в други държави е авторите
и/или инициаторите да имат застраховка, която да покрива рисковете. В
съвременна практика на осъществяване на проекти в София има вече примери
за ползите от уведомителния режим.
21. Нормативен контекст Анализ
Наредбата прави опит да обхване всички възможни ситуации. Пример е
създаването на нарочни места за събития. Определянето на такива места е
замислено с цел да улесни инициаторите чрез опростена административна
процедура и да подпомогне реализацията чрез наличието на инфраструктура. В
момента съществуват 10 такива места, всичките концентрирани в или около
центъра на София. Планира се броят да бъде увеличен, включвайки всички
административни райони на града. Дори и това да се случи, предложените места
ще представляват несъществена част от територията на публичните градски
пространства. А изборът на места ще е воден от преценката на администратора,
а не на инициатора.
22. Нормативен контекст Изводи
Системата би могла да работи на точно обратния принцип. Да определя местата,
на които не могат да бъдат реализирани инсталации/събития или пък места,
които изискват специален режим.
23. Нормативен контекст Анализ
Процесът по одобряване включва много стъпки и съгласуване с немалко
инстанции. Това оказва демотивиращ ефект. Резултатът е, че повечето
инициатори или се отказват или действат без разрешение.
24. Нормативен контекст Изводи
Преминаването от разрешителен към уведомителен режим, прехвърлянето на
отговорността изцяло към инициатора, както и категоризацията на събитията
според тяхното времетраене, би променило процеса съществено и би го
направило по-бърз и по-разбираем за не-специалистите.
29. Въпроси към експерти
1. Какво е Вашето разбиране за
ИЗКУСТВО В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО?
2. Какъв е Вашият опит с
ИЗКУСТВО В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО?
3. Каква е административната процедура във връзка с Вашия опит?
4. Какво може да се подобри в процедурата по случване на
ИЗКУСТВО В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО?
31. Въпроси към представители на администрацията
1. Какво е Вашето разбиране за
ИЗКУСТВО В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО?
2. Срещате ли подобни казуси във Вашата административна практика?
Какви?
3. Какви са Вашите правомощия?
С кои други административни звена комуникирате?
Срещате ли проблеми?
4. Какво може да се подобри в процедурата по случване на
ИЗКУСТВО В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО?
33. Частен случай “Парк Заимов”
2001 г. / Инициатива на фондация “Посрещане на 21 век”,
Софийска община, Министерство на културата,
артцентър “Илинденци”
До момента не е установен статут на скулптурите в парка:
не са заведени към район “Оборище”, за парка отговаря
“Зелени системи”, но не и за скулптурите.
34. Социологическо проучване
Цел
Проучване на практиките за прекарване на свободното време на посетители в
парк “Заимов”. Проучване на нагласите на посетителите в парк „Заимов“ към
изкуството, представено там.
Метод
Настолно проучване
Картографиране на пространството
Включени наблюдения на активности
Фокус група
Период
Юни - октомври
41. Нагласи към парка
Добре устроен (най-добре устроеният в София)
Добре поддържан, чист
Изглежда добре
Фонтаните са красиви
Уютно е
Красиво е
Бохемско
Харизматичен е
Удобен е
Хората наоколо са учтиви и възпитани
Културни хора живеят в околността
Хората се грижат за кучетата си
Атмосферата на квартала
Спокоен е, има изолирани, но достъпни, но
спокойни места
Подходящ за кърмещи майки
Има интересни временни пърформанси и
инсталации
Чешмичките са удобни
Тенис-масите са голям плюс
Подходящ за каране на ролери
Не е осветен достатъчно вечер, страшно е няма
видеонаблюдение
Уикендите е пренаселен
Не се почиства качествено
Има паркирани коли по тротоарите
Има шум и мирише на кебапчета по празничните събития
Има прекалено много заведения, продава се много храна
Няма достатъчно кошчета или не се почистват
Настилката е похабена на места
Няма достатъчно пейки, има само по централната алея,няма
беседки
Пръскачките се пускат в неподходящо време
Няма обществена тоалетна, екотоалетните са много мръсни
Чешмичките са мръсни, водата спира
Има малко детски площадки в лошо състояние
Няма wi-fi (въпреки че на табелата пише, че има)
Не се комуникира редовно какви събития ще има в парка
Сградата и района около театър „София“ са много западнали
Около ул. Силистра е бунище
Карането на ролери около централния вход не е подходящо
Кучетата да бъдат изцяло отделно
Грозните бетонни тухли на площадката на Пипи
48. Изводи
1. Има необходимост от реформиране на административните процедури
предвид невъзможността на съществуващите правила да отговорят на
съвременните практики, свързани с изкуството в публичното
пространство.
2. Изготвянето на нормативни промени, трябва да включват представители на
общинските структури, на граждански организации и на представители на
артистичните среди.
49. Насоки за развитие
1. Разделяне на типовете артистични намеси в публичното пространство във
връзка с фактора време.
2. Адекватност на процедурите като време и сложност спрямо характера на
артистичната намеса в средата (времетраене, следа върху средата,
обратимост, мащаб и т.н.).
3. Прозрачност, достъпност и яснота на механизмите за реализацията на
изкуство в публичното пространство.
4. Преразглеждане на Наредбата за именуване и преименуване на общински
обекти и разработване на административна процедура за художествени
инсталации.
5. Синхрон между звената на столичната администарция.
