Част I на избрани статии на известния египетски интелектуалец Наджиб Махфуз (1911-2006), в превод на Мая Ценова.

1. Наджиб Махфуз
За Египет,
демокрацията,
хората, света...
(Част I)
Събрани статии.
Превод от арабски: Мая Ценова
Intidar 2011 – Част I
2011 Sofia

2. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...
Н.Махфуз
Роден в далечната 1911 г. в сърцето на Кайро, превърнал
литературното творчество в свой начин на борба със
света за света, на 13 октомври 1988 той стана първият
арабски лауреат на Нобеловата награда за литература.
Прие я с думите: „Не съм си представял, че човек като
мен може да получи Нобелова награда. Твърде ми е
голяма!”
По същото време в централния египетски ежедневник
„Ал-Ахрам” се печаташе на части поредният му роман
„Кущумур”. А на работната му маса вече се трупаха
разказите за новия му сборник „Лъжлива зора”. И през
цялото това време всеки четвъртък под изящните
есеистични миниатюри в карето „Гледна точка” на в.
„Ал-Ахрам” продължи да стои, както години наред
дотогава и след това, скромният подпис Наджиб
Махфуз.
(М. Ц.)
~2~

3. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...
Н.Махфуз
~3~

4. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...
Н.Махфуз
Политическият СПИН
Как лошите нрави се разпространиха навсякъде? Достатъчно е да
наблегна върху две съществени причини, съюзили се в настъплението си
срещу нашата добра древна нация и лишили я подобно СПИН от корените
на нейния имунитет. Тези две причини са системата на управление,
основана на произвола и потисничеството, и пагубната икономическа
криза, която разтърсва душевната стабилност и социалната сигурност.
Няма да изпадам в подробности относно зловредните им последици – ние
ги познаваме тъй, както болният познава най-характерните симптоми на
болестта си – висока температура, гадене, главоболие и мъчителни болки.
Това е състояние, което отнема от човека смелостта му, радостта му
от живота, обгражда го със страх и недоверие подтиква го да угодничи на
властника, като му поднася даровете на лицемерието, лъжата, измамата и
двуличието. Сетне това състояние хвърля човека в мълчанието,
пасивността, неангажираността, самоограничаването до насъщния хляб с
готовност за отклонение от правия път и нарушаване на благородните
традиции. И ако нервите не издържат, той убива или насилва, а ако бъдат
запушени пролуките, става наркоман или самоубиец.
Колкото до ония, които вършат произвол, с времето те се
самообожествяват, самовъзвеличават се, сърцата им загрубяват и те не се
свенят да се гаврят с жертвите чрез мъчения и издевателства, надсмивайки
се над всичко ценно и най-напред – над човешките права и националното
братство. Сетне алчността ги заслепява с грабежи, кражби и посегателства,
нарушаване на обичаите, традициите и закона.
Това направиха с нас произволът и кризата – настроиха ни едни
срещу други, сетне ни настроиха срещу самите нас.
Несъмнено в последно време започна и лечението – чрез
окончателната ориентация към демокрацията, чрез непрестанния подтик за
труд и производство и последователните опити за овладяване на кризата.
Неизбежна е обаче още една, решителна стъпка, за да има тази нощ
край.
(24.01.1988)
~4~

5. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...
Н.Махфуз
~5~

6. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...
Н.Махфуз
Остави отчаянието и се уповавай
Знам два вида отчаяни. Първите са напълно отчаяни относно
възможността да бъдат превъзмогнати нашите настоящи проблеми като
дълговете, демографския взрив, корупцията, слабото производство,
безработицата, икономическата криза, нравствената разпуснатост. Вторите
не изключват разрешаването на всички тези проблеми, но са напълно
отчаяни относно възможността да настигнем развитите нации, които
технологията е издигнала до просторни хоризонти, а ние все още се
препъваме в началото на пътя и с всеки изминал ден дистанцията между
нас и тях расте по отдалеченост и обхват – дотолкова, че оставането ни в
надпреварата става равносилно на излизането ни от нея.
Първият вид отчаяни са неграмотни за историята – историята на
нациите и историята на собственото му отечество. Те са раздразнителни,
безхитростни и постоянно готови за крах и поражение. Без съмнение ние
притежаваме ресурси, възможности, човешки потенциал, липсва ни само
повече организираност, настойчивост, проверка и контрол, решимост и
предани обществени и научни ръководители – тогава ще преодолеем
различните трудности на настоящето и ще продължим по пътя си към
далечни цели.
Вторият вид отчаяни си представя, че Възраждането е факт, само ако
стъпим на върха заедно с водещите в науката и технологията нации… Но в
света има място не само за една приемлива категория нации, не само за
един начин на живот, мъдрост и щастие. Нима не е достатъчно да
направим така, че нашите отечества да станат независими и да обменят с
останалите нации добро и мир? Да направим така, че гражданите да бъдат
добър пример за образование и култура, вяра и труд. Да направим нашите
правителства хуманни системи, в условията на които човек се ползва със
сигурност и уважение. И нацията да вярва в правото, доброто и красотата и
да не пести усилия за наука.
Това е един осъществим проект, който ще ни осигури достоен живот,
ще ни даде право да съществуваме на този свят, макар да не заемаме
върховете му, да не вървим начело в неговия поход в Космоса. Отчаянието
е неоснователно – нито в близък, нито в далечен план.
(30.11.1989)
~6~

7. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...
Н.Махфуз
~7~

8. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...
Н.Махфуз
„За” демокрацията – винаги и всякога
Когато се трупат постиженията на науката над земята и в космоса,
ние се възхищаваме, обзема ни възторг и удивление, и можем дори да
забравим, че пътят на науката е дълъг – тръгва с откриване на правилен
научен метод, насочва се към изучаване на простите принципи. Същото е и
с демокрацията – познаваме я в съзрелите страни, виждаме такива прояви
на свободата, уважаване на човешките права, сила на институциите и
върховенство на общественото мнение, че изпитваме възхищение и
вълнение, изпълва ни опиянение пред един такъв достоен идеален живот.
И обикновено забравяме, че този живот е крайният плод на една
продължителна, ожесточена и кървава борба. Че е преминал през епохи, в
които отношенията и отговорностите са били покварени до гнилост, а
съвестите са се купували на безценица. Затова няма нищо по-
несправедливо от проповед, която се усъмнява в демокрацията с
аргумента, че е непригодна поради беднотия, невежество, или корупция.
Демокрацията е един от начините на политически живот, който няма
аналог, нито дори приблизителен, но това не означава, че е магия – че
прави чудеса, разрешава проблеми и пази от корупция. Всичко това може
да се случи в демократичните държави и се случва постоянно в
деспотичните режими. То се шири в условията на гарантирана липса на
контрол и няма надежда за промяна. А редом с демокрацията поне
недъзите и престъпленията не се прикриват. Силите на доброто влизат в
двубой със силите на злото. Надеждата за оздравителни стъпки съществува
там, където има опозиция, обществено мнение и при избори.
Добре е да се даде шанс на демокрацията, тя да бъде открита за
награда и наказание. Да трупа превратния си опит – и сладък, и горчив,
докато намери правилната линия и се разгърнат скритите й сили. Нима
деспотичният режим не се самоналага в продължение на десетилетия,
независимо от своята поквара и поражения? Защо тогава един народ да се
поскъпи за няколко години за демокрацията?
Това е борба между доброто и злото, и колкото и дълга да е борбата,
доброто няма да бъде победено.
(31.08.1989)
~8~

9. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...
Н.Махфуз
~9~

10. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...
Н.Махфуз
Описание на Египет
Елате да хвърлим бегъл поглед върху нашата действителност. Нека
това бъде етапната равносметка за периода, започнал от нулата, до която
ни сринаха събитията. И нега оставим историята настрана – не защото тя
не е важна, а защото по нея е казано всичко, което може да бъде казано.
Та как виждаме себе си в огледалото на времето?
1. Външна политика, характеризираща се с активност, мъдрост,
поглед в перспектива и правилно планиране.
2. Възраждане, което вдъхва надежда, макар и в различна степен, за
строителството, земеделието, комуникациите, електроснабдяването,
образованието, напояването, сигурността, културата, науката, и отделно от
това – достиженията, осъществени в армията и инфраструктурата. Тук не
бива да си затваряме очите за ставащото около нас, нито пък да
пренебрегваме въпросите на поддръжката и обновлението.
3. Демократична система на управление, в която се примесват
остатъци от предишно тоталитарно управление – така в нея свободата е
примесена с извънредно положение и разгръщането на активността – с
окови.
4. Стопанска система, която бавно и предпазливо търси опипом своя
път към реформа и все още не е доказала способностите си пред лицето на
скъпотията и общото тегло.
5. Пропаднала администрация, която страда от ниска квалификация,
оскъдна безкористност и неспособност да осъществи справедливост и
уважаване на закона.
6. Налице са и проблемите на младежта – открита и скрита
безработица и задънена улица пред основните човешки потребности.
7. Наркотиците остават проблем, продължават техните ожесточени
атаки.
8. Накрая, но не по значение, пагубните вируси, които проникват в
морала и междучовешките отношения.
Изложих тази равносметка само единствено като напомняне. Тя
съдържа много неща, които не ни радват, но не е призив нито за отчаяние,
нито за безразличие. И великите нации са минали през нея или дори през
нещо по-лошо от нея, но са излезли от нейната тъма единствено чрез труд,
наука и вяра.
(15.03.1990)
~ 10 ~

11. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...
Н.Махфуз
~ 11 ~

12. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...
Н.Махфуз
Трудът е мисия
Ние сме призвани да се трудим във всеки един момент. Като че
трудът е мисията, с която сме дошли на този свят, за да го съграждаме. А
тъкмо в настоящия момент от живота ни трудът се превръща в дълг, който
не бива да забравяме нито за миг.
Но може би не е достатъчно да изпълняваме задълженията си в
труда. Ние трябва да го обичаме – защото няма друга енергия или подтик
като любовта. Дори не стига да обичаме труда – щастие би било да
обичаме самия него дори само с една степен повече, отколкото обичаме
очакваните негови плодове. Наистина, плодът е законно право на всеки,
който се труди, но на колко големи изпитания се подлага човек, ако обича
плодовете повече от самия труд. Тогава трудът се оказва просто средство,
а – в случай на провал или затруднение – човек може да замени едно
средство с друго и да се подхлъзне към разпиляност, или да пропадне в
безпътица. А може би тъкмо любовта към труда повече отколкото към
плодовете му е крепяла раба Божи в продължение на дълги години на
упадък, когато за него не е проблясвала дори искрица надежда. Но аз
намерих в труда цел, която ми заменя всички останали цели. И въпреки че
понякога съм изпитвал горчивина, животът ми не е бил лишен от красота,
устрем и действие. Оттук нов смисъл придобива търпението. То вече
означава не безусловно задоволство от действителността, а усърдие в
труда и само в труда с абсолютна вяра в него и във висшите ценности на
живота. Това е търпение не пасивно, а активно, не закостеняло, а
динамично, не самонадеяност, а упование, търпение, което не включва в
сметките си късмета и суеверието. То е и търпение, така да се каже,
демократично – оглежда се наоколо изпитателно, критикува и възразява
без злоба; казва на добротвореца „Добре!”, а на злосторника „Зле!”; отрича
използвачеството, презира незаконните средства, издига се над
дребнавостта и понася трудностите, но отхвърля поражението и
безпътицата. И нищо чудно Бог да е отсъдил тъкмо това търпение да
помете по пътя си евтините победи, отпадъците и фалшивия блясък.
(02.02.1989)
~ 12 ~

13. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...
Н.Махфуз
~ 13 ~