Избрани статии от Наджиб Махфуз

1,014 views

Published on

Част I на избрани статии на известния египетски интелектуалец Наджиб Махфуз (1911-2006), в превод на Мая Ценова.

Published in: Education
0 Comments
0 Likes
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

  • Be the first to like this

No Downloads
Views
Total views
1,014
On SlideShare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
81
Actions
Shares
0
Downloads
1
Comments
0
Likes
0
Embeds 0
No embeds

No notes for slide

Избрани статии от Наджиб Махфуз

  1. 1. Наджиб МахфузЗа Египет,демокрацията,хората, света...(Част I)Събрани статии.Превод от арабски: Мая ЦеноваIntidar 2011 – Част I2011 Sofia
  2. 2. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...Н.МахфузРоден в далечната 1911 г. в сърцето на Кайро, превърнал литературното творчество в свой начин на борба съссвета за света, на 13 октомври 1988 той стана първиятарабски лауреат на Нобеловата награда за литература. Прие я с думите: „Не съм си представял, че човек като мен може да получи Нобелова награда. Твърде ми е голяма!” По същото време в централния египетски ежедневник „Ал-Ахрам” се печаташе на части поредният му роман „Кущумур”. А на работната му маса вече се трупаха разказите за новия му сборник „Лъжлива зора”. И през цялото това време всеки четвъртък под изящните есеистични миниатюри в карето „Гледна точка” на в. „Ал-Ахрам” продължи да стои, както години наред дотогава и след това, скромният подпис Наджиб Махфуз. (М. Ц.) ~2~
  3. 3. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...Н.Махфуз ~3~
  4. 4. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...Н.Махфуз Политическият СПИН Как лошите нрави се разпространиха навсякъде? Достатъчно е данаблегна върху две съществени причини, съюзили се в настъплението сисрещу нашата добра древна нация и лишили я подобно СПИН от коренитена нейния имунитет. Тези две причини са системата на управление,основана на произвола и потисничеството, и пагубната икономическакриза, която разтърсва душевната стабилност и социалната сигурност.Няма да изпадам в подробности относно зловредните им последици – ниеги познаваме тъй, както болният познава най-характерните симптоми наболестта си – висока температура, гадене, главоболие и мъчителни болки. Това е състояние, което отнема от човека смелостта му, радостта муот живота, обгражда го със страх и недоверие подтиква го да угодничи навластника, като му поднася даровете на лицемерието, лъжата, измамата идвуличието. Сетне това състояние хвърля човека в мълчанието,пасивността, неангажираността, самоограничаването до насъщния хляб сготовност за отклонение от правия път и нарушаване на благороднитетрадиции. И ако нервите не издържат, той убива или насилва, а ако бъдатзапушени пролуките, става наркоман или самоубиец. Колкото до ония, които вършат произвол, с времето те сесамообожествяват, самовъзвеличават се, сърцата им загрубяват и те не сесвенят да се гаврят с жертвите чрез мъчения и издевателства, надсмивайкисе над всичко ценно и най-напред – над човешките права и националнотобратство. Сетне алчността ги заслепява с грабежи, кражби и посегателства,нарушаване на обичаите, традициите и закона. Това направиха с нас произволът и кризата – настроиха ни еднисрещу други, сетне ни настроиха срещу самите нас. Несъмнено в последно време започна и лечението – чрезокончателната ориентация към демокрацията, чрез непрестанния подтик затруд и производство и последователните опити за овладяване на кризата. Неизбежна е обаче още една, решителна стъпка, за да има тази нощкрай. (24.01.1988) ~4~
  5. 5. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...Н.Махфуз ~5~
  6. 6. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...Н.Махфуз Остави отчаянието и се уповавай Знам два вида отчаяни. Първите са напълно отчаяни относновъзможността да бъдат превъзмогнати нашите настоящи проблеми катодълговете, демографския взрив, корупцията, слабото производство,безработицата, икономическата криза, нравствената разпуснатост. Вторитене изключват разрешаването на всички тези проблеми, но са напълноотчаяни относно възможността да настигнем развитите нации, коитотехнологията е издигнала до просторни хоризонти, а ние все още сепрепъваме в началото на пътя и с всеки изминал ден дистанцията междунас и тях расте по отдалеченост и обхват – дотолкова, че оставането ни внадпреварата става равносилно на излизането ни от нея. Първият вид отчаяни са неграмотни за историята – историята нанациите и историята на собственото му отечество. Те са раздразнителни,безхитростни и постоянно готови за крах и поражение. Без съмнение ниепритежаваме ресурси, възможности, човешки потенциал, липсва ни самоповече организираност, настойчивост, проверка и контрол, решимост ипредани обществени и научни ръководители – тогава ще преодолеемразличните трудности на настоящето и ще продължим по пътя си къмдалечни цели. Вторият вид отчаяни си представя, че Възраждането е факт, само акостъпим на върха заедно с водещите в науката и технологията нации… Но всвета има място не само за една приемлива категория нации, не само заедин начин на живот, мъдрост и щастие. Нима не е достатъчно данаправим така, че нашите отечества да станат независими и да обменят состаналите нации добро и мир? Да направим така, че гражданите да бъдатдобър пример за образование и култура, вяра и труд. Да направим нашитеправителства хуманни системи, в условията на които човек се ползва съссигурност и уважение. И нацията да вярва в правото, доброто и красотата ида не пести усилия за наука. Това е един осъществим проект, който ще ни осигури достоен живот,ще ни даде право да съществуваме на този свят, макар да не заемамевърховете му, да не вървим начело в неговия поход в Космоса. Отчаяниетое неоснователно – нито в близък, нито в далечен план. (30.11.1989) ~6~
  7. 7. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...Н.Махфуз ~7~
  8. 8. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...Н.Махфуз „За” демокрацията – винаги и всякога Когато се трупат постиженията на науката над земята и в космоса,ние се възхищаваме, обзема ни възторг и удивление, и можем дори дазабравим, че пътят на науката е дълъг – тръгва с откриване на правиленнаучен метод, насочва се към изучаване на простите принципи. Същото е ис демокрацията – познаваме я в съзрелите страни, виждаме такива проявина свободата, уважаване на човешките права, сила на институциите ивърховенство на общественото мнение, че изпитваме възхищение ивълнение, изпълва ни опиянение пред един такъв достоен идеален живот.И обикновено забравяме, че този живот е крайният плод на еднапродължителна, ожесточена и кървава борба. Че е преминал през епохи, вкоито отношенията и отговорностите са били покварени до гнилост, асъвестите са се купували на безценица. Затова няма нищо по-несправедливо от проповед, която се усъмнява в демокрацията саргумента, че е непригодна поради беднотия, невежество, или корупция.Демокрацията е един от начините на политически живот, който нямааналог, нито дори приблизителен, но това не означава, че е магия – чеправи чудеса, разрешава проблеми и пази от корупция. Всичко това можеда се случи в демократичните държави и се случва постоянно вдеспотичните режими. То се шири в условията на гарантирана липса наконтрол и няма надежда за промяна. А редом с демокрацията поненедъзите и престъпленията не се прикриват. Силите на доброто влизат вдвубой със силите на злото. Надеждата за оздравителни стъпки съществуватам, където има опозиция, обществено мнение и при избори. Добре е да се даде шанс на демокрацията, тя да бъде открита занаграда и наказание. Да трупа превратния си опит – и сладък, и горчив,докато намери правилната линия и се разгърнат скритите й сили. Нимадеспотичният режим не се самоналага в продължение на десетилетия,независимо от своята поквара и поражения? Защо тогава един народ да сепоскъпи за няколко години за демокрацията? Това е борба между доброто и злото, и колкото и дълга да е борбата,доброто няма да бъде победено. (31.08.1989) ~8~
  9. 9. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...Н.Махфуз ~9~
  10. 10. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...Н.Махфуз Описание на Египет Елате да хвърлим бегъл поглед върху нашата действителност. Некатова бъде етапната равносметка за периода, започнал от нулата, до коятони сринаха събитията. И нега оставим историята настрана – не защото тяне е важна, а защото по нея е казано всичко, което може да бъде казано. Та как виждаме себе си в огледалото на времето? 1. Външна политика, характеризираща се с активност, мъдрост,поглед в перспектива и правилно планиране. 2. Възраждане, което вдъхва надежда, макар и в различна степен, застроителството, земеделието, комуникациите, електроснабдяването,образованието, напояването, сигурността, културата, науката, и отделно оттова – достиженията, осъществени в армията и инфраструктурата. Тук небива да си затваряме очите за ставащото около нас, нито пък дапренебрегваме въпросите на поддръжката и обновлението. 3. Демократична система на управление, в която се примесватостатъци от предишно тоталитарно управление – така в нея свободата епримесена с извънредно положение и разгръщането на активността – сокови. 4. Стопанска система, която бавно и предпазливо търси опипом свояпът към реформа и все още не е доказала способностите си пред лицето наскъпотията и общото тегло. 5. Пропаднала администрация, която страда от ниска квалификация,оскъдна безкористност и неспособност да осъществи справедливост иуважаване на закона. 6. Налице са и проблемите на младежта – открита и скритабезработица и задънена улица пред основните човешки потребности. 7. Наркотиците остават проблем, продължават техните ожесточениатаки. 8. Накрая, но не по значение, пагубните вируси, които проникват вморала и междучовешките отношения. Изложих тази равносметка само единствено като напомняне. Тясъдържа много неща, които не ни радват, но не е призив нито за отчаяние,нито за безразличие. И великите нации са минали през нея или дори презнещо по-лошо от нея, но са излезли от нейната тъма единствено чрез труд,наука и вяра. (15.03.1990) ~ 10 ~
  11. 11. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...Н.Махфуз ~ 11 ~
  12. 12. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...Н.Махфуз Трудът е мисия Ние сме призвани да се трудим във всеки един момент. Като четрудът е мисията, с която сме дошли на този свят, за да го съграждаме. Атъкмо в настоящия момент от живота ни трудът се превръща в дълг, койтоне бива да забравяме нито за миг. Но може би не е достатъчно да изпълняваме задълженията си втруда. Ние трябва да го обичаме – защото няма друга енергия или подтиккато любовта. Дори не стига да обичаме труда – щастие би било даобичаме самия него дори само с една степен повече, отколкото обичамеочакваните негови плодове. Наистина, плодът е законно право на всеки,който се труди, но на колко големи изпитания се подлага човек, ако обичаплодовете повече от самия труд. Тогава трудът се оказва просто средство,а – в случай на провал или затруднение – човек може да замени едносредство с друго и да се подхлъзне към разпиляност, или да пропадне вбезпътица. А може би тъкмо любовта към труда повече отколкото къмплодовете му е крепяла раба Божи в продължение на дълги години наупадък, когато за него не е проблясвала дори искрица надежда. Но азнамерих в труда цел, която ми заменя всички останали цели. И въпреки чепонякога съм изпитвал горчивина, животът ми не е бил лишен от красота,устрем и действие. Оттук нов смисъл придобива търпението. То вечеозначава не безусловно задоволство от действителността, а усърдие втруда и само в труда с абсолютна вяра в него и във висшите ценности наживота. Това е търпение не пасивно, а активно, не закостеняло, адинамично, не самонадеяност, а упование, търпение, което не включва всметките си късмета и суеверието. То е и търпение, така да се каже,демократично – оглежда се наоколо изпитателно, критикува и възразявабез злоба; казва на добротвореца „Добре!”, а на злосторника „Зле!”; отричаизползвачеството, презира незаконните средства, издига се наддребнавостта и понася трудностите, но отхвърля поражението ибезпътицата. И нищо чудно Бог да е отсъдил тъкмо това търпение дапомете по пътя си евтините победи, отпадъците и фалшивия блясък. (02.02.1989) ~ 12 ~
  13. 13. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света...Н.Махфуз ~ 13 ~

×