Избрани статии на известния египетски писател Наджиб Махфуз. В превод на Мая Ценова.

1. Наджиб Махфуз
За Египет,
демокрацията,
хората, света...
(Част II)
Събрани статии. Превод от арабски: Мая Ценова
Intidar 2011 – Част II
2011 Sofia

2. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
Дали беше естествено многовековната арабска литературна
традиция да има своя първи Нобелов лауреат едва през 1988 г. –
не питам. Но съм убедена, че беше съвсем естествено името му
да бъде Наджиб Махфуз. Защото ние свикнахме да наричаме
нашето време динамично, напрегнато, размирно. А изглежда
забравихме, че в динамични, напрегнати, размирни времена ни е
нужна преди всичко мъдрост – такава, каквато ненатрапчиво,
но неотклонно ни поднася Наджиб Махфуз.
Имах неоценимия за един арабист шанс да чуя новината на
градския стадион в Исмаилия по време на откриването на
Международния фолклорен фестивал в египетския град на брега
на Суецкия канал. И преди, и след вестта за наградата той си
остана все същият. В екстаза си арабската преса излизаше със
заглавия от рода на това: „Нобеловата награда спечели от
това, че бе присъдена на Наджиб Махфуз.” А по обичайния си
път от дома до редакцията на ежедневника „Ал-Ахрам”
дребничкият 77-годишен тогава писател продължи да чака
градските автобуси, незабележим сред останалите 14 милиона
каирци. Поставен в условия на истинска обсада от журналисти
от всички краища на света, той не отказа среща никому, само
се усмихваше, явно притеснен от вниманието, и на въпроса
какво е променила наградата в живота му отговаряше, че
съжалява, задето не му остава време да пише.
Разпитваха го най-много какво го стимулира за творчество.
„Пиша, защото от писането черпя лично удовлетворение и
засищам една незнайна сила вътре в мен – отговаряше той.
Писането и животът ми са едно цяло, така че ако не мога да
пиша, животът ми би изгубил всякакъв смисъл и бих предпочел
да умра.” И с подкупваща искреност продължаваше: „Всеки
~1~

3. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
писател има своите лични грижи и именно те го импулсират да
пише. Моята загриженост е свързана с противоречивостта на
социалните ценности.” Плод на тази загриженост са няколкото
десетки романи, филмовите сценарии, многобройните сборници
с разкази. А дали със своето творчество си е поставял за цел да
промени обществото? „Литературата, особено социалната
литература винаги има за цел да промени обществото към по-
добро. Да предположим, че един писател живее в съвършено,
щастливо общество – това няма да му помогне да се вълнува, да
твори. Щастието отслабва вълнението и творчеството. Аз
пиша защото съм наранен, а раненият търси нещо, с което да
излекува раните си.”
Това непрекъснато търсене е източникът на вдъхновение и за
публициста Наджиб Махфуз. В неговите политически есета
изящната словесност хармонира с острото чувство на автора
за справедливост, с неговата историческа проницателност.
„Свободата на човека е относителна, но вечна – казва той. –
Историята на човека е история на пътуването му към
свободата.”
При една от срещите ми с него разговаряхме за представата му
за идеалното общество. „Системата на управление трябва да
бъде демократична – започна той. – Правителството да
произтича от народа. Какво правителство е нужно в
съвременността? Първото условие според мен е
правителството да бъде наистина избрано от народа, ако не
единодушно, то поне с мнозинство. Второ, то трябва да се
отличава с неопороченост, неопетненост, праволинейност.
Трето, да бъде общонародно правителство, дори ако е излъчено
само от едно мнозинство. Четвърто, управлението да се опира
~2~

4. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
на науката, защото нашето време принадлежи на
информацията и технологиите. И пето, правителството да се
ползва с уважение и авторитет. Така неговото управление ще се
гради на справедливостта, сигурността, науката и уважаване
правата на човека, целта му ще се състои в осъществяване на
прогрес според съвременните понятия и осигуряване
едновременно на материално и духовно благоденствие.”
Преди да се сбогувам, го попитах кой от неговите романи би
трябвало според него да бъде преведен на български език. Без да
се замисля, Наджиб Махфуз назова „Бродягите”, смятан за
преработен вариант на „Момчетата от нашата махала” –
един роман, издаден в повечето арабски страни, но до момента
на присъждането на Нобеловата награда на неговия автор
неиздаден в родината на автора – Египет заради неодобрението
на „Ал-Азхар”. При следващата ни среща му поднесох
„Бродягите” и верен на убеждението си, че „човек съществува
тук, на земята, за да постигне свободата”, Наджиб Махфуз
надписа книгата с пожеланието „Българският читател да
сподели гледището и удовлетворението на автора на
„Бродягите”. Но бих бил щастлив и в двата случая – и на
съгласие, и на различие.”
С тази малка подборка от политическите есета на Наджиб
Махфуз ви предлагам сами да си отговорите съгласие или
различие е реакцията, която предизвикват проникновените
размисли на египетския мъдрец, и особено колко непреходен
общочовешки заряд може да носи истинската литература.
„Мъдрост за днешния ден“, „Дебати“ 1990, Мая Ценова
~3~

5. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
~4~

6. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
Разум в ежедневието
Една от широко разпространените сред нас болести на ума е, че без
да съзнаваме, ние често мислим с емоциите си. А това явление става още
по-опасно поради факта, че се шири сред образованите хора и дори сред
интелигенцията. Ето например: прибързано отсъждане, което изхожда от
неубедителни предположения без премисляне и проверка, без вникване
или проучване и без никакво доказателство; сетне използваме разума в
подкрепа на нашите емоционални предположения, вълнения и страсти,
създаваме от нищото измислени факти и не се задоволяваме с това, ами
извличаме от тях заключения и си въобразяваме заговори и призраци. И
накрая заживяваме в един фалшив свят, плод на собствените ни илюзии,
който няма нищо общо с истината и чиято първа жертва сме самите ние.
Колко много формули за потвърждение и достоверност има в нашите
диспути. Ораторът започва с думите: „Няма съмнение, че…”, или „С
положителност…”, или „Никой не оспорва, че…”, сетне продължава да
гради речта си тухла по тухла, без да се замисля за основата, върху която
тя се опира. А всичко това може да води началото си просто от слух или
мнение, което се разпространява, предизвикано от вражда, стремеж или
високомерие. Лекът за тази болест ще подейства само, ако се почне от
началното възпитание, основано не на заучаване, а на събуждане на
мисленето. И несъмнено роля за това имат медиите. Лекувайки нашите
ендемични заболявания и не само тях с разнообразните си драстични и
драматични средства, те трябва да дадат отпор и на нашите болести на ума,
като призовават масата да уважава разума и обективността и я
предупреждава за вредата от силните вълнения и субективни емоции. И
дано това бъде отправната им точка, з ада вдъхват духа на научността чрез
доброжелателност, умереност и създаване на навик у масите да включват
разума в своето ежедневие. Ако сърцето си има място, свое място има и
разумът, а от смесването им може да произлезе единствено хаос.
23.02.1989
~5~

7. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
~6~

8. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
Изкуството и лошото име
Нерядко пръстът на обвинението посочва някои произведения на
изкуството, които навреждали на името на страната. Поради това
съображение отделни произведения биват забранявани от цензурата или
конфискувани, след като са били изложени пред публика. Още тук бих
искал да е ясно, че говоря за сериозното изкуство, което води диалог със
сърцето, разума и съвестта; колкото до онова изкуство, което се възползва
от страстите, преследвайки търговски цели, него аз изобщо не смятам за
изкуство.
Нека след това поставим един простичък въпрос: по-добре ли е
изкуството да избягва отрицателните явления от загриженост за доброто
име? Истината е, че първата цел на изкуството е да критикува обществото.
Нещо повече, може би изкуството не е нищо друго освен вглъбен критичен
поглед към обществото и живота от позициите на отговорността и
съвестта.
Ако бъде постигнато съвършенство във всичко, изкуството не би
намерило поле за значима дейност. Но когато ситуацията не е такава,
когато тя е възможно най-далече от това съвършенство, дълг на сериозното
изкуство е да разобличава отрицателните явления, да призовава хората да
ги забелязват и да въстават срещу тях. Така то изпълнява дълга си към
идеалите, дори ако външно изглежда обратното. По-добре е да се изправим
лице в лице със своите недостатъци и да ги преодолеем, отколкото да ги
прикриваме от загриженост за някакво мнимо име, или пък за да не
засегнем чувствата на неколцина добри хора и множество лицемери.
С малко припомняне ще ни стане ясно, че изкуството не е само,
когато пристъпва към тази критическа авантюра. Трябва само да прочетем
страниците за произшествия в ежедневниците, за да се натъкнем на
неизброими съобщения за рушветчии, контрабандисти, наркодилъри,
изнасилвачи, убийци, крадци, разхитители, нехайници – всички те са
изложени в галерия от факти, а не измислици. Как допускаме тяхното
публикуване без протести и без конфискуване на тиража?
~7~

9. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
Понякога дори речите на висши ръководители съдържат критика на
определени отрицателни явления, които омърсяват основните стълбове на
живота, и те биват отпечатани с едър шрифт на видно място във
вестниците. Следователно свободата на изкуството трябва да бъде свещена
и неприкосновена в знак на уважение към възвишените му цели. А
конфискуването на произведение на изкуството или книга по такава
фалшива причина е престъпление против цивилизацията.
29.12.1988
~8~

10. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
~9~

11. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
Изкуството и свободата
Очевидното призвание на изкуството е да представя човешкия опит в
естетическа форма от гледна точка на твореца. Това представяне не би
имало никакъв успех, ако творецът няма възможност да се изявява и да се
изразява свободно. Свободата е животът на изкуството, без нея то няма
истински живот. Но не всички общества са подготвени да предоставят
заветната свобода на изкуството – обществата уважават свободата на
изкуството до степента, в която уважават свободата изобщо, предоставят
му от нея толкова, колкото обичайно допускат и могат да упражняват, а
ако то премине границите, неминуемо се сблъсква с техните закони и се
счепква с тях в един безконечен двубой.
Затова в свободната демократична атмосфера изкуството разцъфва и
дава плод, а в сянката на насилието и гнета повяхва и отмира безплодно.
Понякога срещаме и изключения от правилото, но те не го променят.
Творецът обаче, стига да прояви желание и решимост, е винаги и всякога
свободен, дори ако живее при насилнически тираничен режим, както и ако
поиска, може да бъде роб, дори ако живее при свободен разкрепостен
режим. При демократичен режим можем да срещнем хора, които продават
свободата си за власт или търговия, а при тоталитарен режим можем да
попаднем на такива, които смело упражняват свободата си и плащат скъпо
за това.
Ако поиска, творецът е свободен, ако поиска, е роб. Няма прошка за
него, колкото и лоша да е ситуацията, в която живее. Ние трябва да знаем,
че той е свободен и отговорен. Свободата не означава липса на
отговорност. Творецът трябва да претегли свободата си на везните на
обществения интерес, настоящето и бъдещето, след това да вземе решение
и да понесе последствията му. Свободата не е нито забавление, нито
опиянение, нито търговия. Тя е сериозно действие, ориентирано към
истината, извисеността и непреходните човешки ценности.
~ 10 ~

12. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
Творецът води битка в името на доброто и идеалите. За онзи, който
предпочита благополучието, то е реално; за онзи, който обича печалбата,
тя е възможна; за онзи, който държи на правото, то съществува и е скъпо.
А животът никога не е бил и няма да бъде развлечение и игра.
19.10.1989
~ 11 ~

13. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
~ 12 ~

14. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
Към другия бряг
Те са братя близнаци: равнодушието и екстремизмът. Изглеждат
антиподи, но видимото противоречие между тях произтича от една обща
характеристика – крайността. Равнодушният стои в единия край на
линията на ангажираността, екстремистът – в другия. Ако се вгледаме в
нашите си условия, ще видим, че и двете имат една първопричина –
корупцията, който повлича единия към ръба на отчаянието от всичко, а
другия – към гнева срещу всичко. Но и двете позиции се отклоняват от
правилната: равнодушието може да въвлече носителя си в корупция,
екстремизмът често изкушава с насилие и престъпване на закона. А
горчивият резултат е, че корупцията се въззема и залива и корумпирания, и
разгневения, и равнодушния. Но корумпираният може да се спаси поради
липса на достатъчно доказателства, т.е. поради крайната си предпазливост,
докато е вършил цялото престъпление. Много често на мушката пада
равнодушният поради недостатъчен опит или екстремистът заради
безразсъдство. Спасението няма да дойде с проповеди, нито дори със
свободна дискусия, макар тя да не е безполезна. Спасението ще дойде
първо и преди всичко чрез ликвидиране на корупцията и корумпираните,
чрез добрия личен пример. Ония, които влагат усилия и пари, за да
наблюдават враждебните течения и за да се подготвят да им дадат отпор,
биха могли да вложат половината от тези усилия и пари за бдителен зорък
контрол над управлението и каналите на производството, за преследване
на експлоататорите, алчните и спекулиращите с насъщния. Те би трябвало
да очистят живота от петната, които опорочават неговия лик и вредят на
престижа му, за да се възстанови вярата в душите, да се възвърне духът в
сърцата, а трудът, вложен за всеобщия растеж, да се ползва с подобаващо
признание и заслужена подкрепа. Така, осенени от чистотата, предаността
и сериозността, ние ще станем братя, които си помагат, ще станем един
юмрук срещу предизвикателствата, които са ни наложени в мрака на
невежеството, произвола и самозаслепението. И неизбежно е те да бъдат
понесени не от престъпника, а от невинния, защото няма как да не
доплаваме с кораба в пристанището на спасението и мира.
07.08.1986
~ 13 ~

15. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
~ 14 ~

16. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
Към общество, което няма да се основава на
насилие
Има актове на насилие, достойни за печал и възмущение. Има
ожесточени сражения, каквито смятаме за обичайни само за епохата на
колониализма или деспотизма. И ако, общо взето, продължаваме да се
радваме на стабилност и спокойствие, заслуга за това се пада на мощта на
органите за сигурност и на вродената умереност и милосърдие на нашия
народ. А ние бихме искали стабилността да просъществува и да укрепва
благодарение на безоблачна атмосфера, всеобща справедливост, пълно
добро и висши принципи. За да ликвидираме насилието, а и което е по-
важното, целта – да съградим достойно за нас възраждане, ние трябва
1. Да вложим цялата си енергия за осъществяване на всеобхватно
развитие – план след план, и да гледаме на живота със сериозно око, с
готовност за себеотдаване и саможертва, с овладени емоции и страсти и
пълен отказ от всякакъв род безразсъдство и разточителство.
2. Да преследваме корупцията, без да се спираме пред нищо –
неотклонно, непримиримо и без отлагане, за да си върнем вярата в себе си,
в нашата държава и в живота.
3. Да отдадем дължимите грижи и внимание на политическата
реформа, незабавно да започнем да отменяме законите, ограничаващи
сформирането на партии като първа и спешна крачка към ликвидиране на
причините за отчуждението, неоправдано застрашаващо цели слоеве от
нашия народ.
4. Без колебание и с дължимата позитивност да откликнем на
исканията на съдебната система да подкрепим отърсването на
справедливостта от всякакви петна и да провъзгласим истинско
върховенство на закона, което да обхване и управляващия, и
управлявания, и невинния, и обвиняемия. И така да направим решаваща
крачка към нашата светла съвременна епоха.
~ 15 ~

17. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
5. Да удвоим усилията за вдъхване духа на нашата религия сред
подрастващите чрез възпитание и сред всички хора чрез средствата за
осведомяване, за да се утвърди тя в дълбините на душите като огромна
енергия за благочестие, за извисени отношения, за труд и наука,
толерантност и уважение към правата на човека.
6. Едва след това бихме имали право да дадем отпор на онези, чиято
душа ги подсторва да пренебрегват закона, така, че да ги изкореним, да ги
изтръгнем из корен.
~ 16 ~

18. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
~ 17 ~

19. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
Между гибелта и оцеляването
Намираме се на такава степен на изостаналост, каквато за един
достоен народ би трябвало да бъде неприемлива. При всяко сравнение с
напредналия свят във всички сфери на цивилизацията тази истина блести
като светлината на изгарящо слънце в зноен ден и ако пропастта между
двата свята продължи да се разширява със същите темпове, не е изключено
да се окажем обречени на гибел, или са работим в служба на имащите
превъзходство – така, както животното работи в служба на човека. Те
щурмуват космоса, проникват в недрата на атома, стремят се/домогват се
да контролират/овладеят генетиката, а ние все още се препъваме в строежа
на нашата инфраструктура и влагаме всички усилия в борбата си за
извоюване на човешки права и в съпротивата срещу разложението и
упадъка. Множество от нашите златни сънища в сравнение с тях вече не са
нищо повече от митични призраци от отдавна отминали мрачни епохи.
Случва се народите да изпаднат в дрямка, в подчинение, в примирение, в
търпение, но животът е безпощаден, времето не гали с перце – най-доброто
доказателство за това са останките от изчезнали животни. Изхождайки от
самосъхранението и придържайки се към честта и достойнството,
призовавам партиите да продължат да се срещат и разширяват своя кръг
чрез присъединяване както на партиите извън закона, така и на технократи
– университетски преподаватели, лидери на общественото мнение,
синдикални ръководители. Призовавам ги да се вгледат внимателно в
състоянието на своето отечество, да разкритикуват своята действителност,
да погледнат към своето бъдеще в светлината на миналото си и в
светлината на бъдещето си. И дано тогава излезем от всичко това с
предложения и препоръки, които да бъдат пътеводни за нас, да осветяваме
с тях всичко, което се отнася до въпросите на управлението и живота. Като
пример за това ми идва на ум конгресът на партията „Уафд”, заседавал в
продължение на няколко последователни дни след управлението на
Исмаил Сидки. В рамките му са били сформирани комисии за политиката,
икономиката, образованието, културата и др. и това довело до документ за
реформи, отговарящ на скромните надежди на тогавашното време. Длъжни
сме да направим нещо сега, когато сме заплашени от гибел или от нещо
~ 18 ~

20. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
още по-грозно. Справедливостта в този живот се осъществява, независимо
дали с нас или против нас. Нека тръгнем в крак с прогреса, преди да сме се
превърнали в един от трагичните примери в историята.
23.6.1988
~ 19 ~

21. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
~ 20 ~

22. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
Към интеграция и цивилизация
Едно от прекрасните ни общоарабски завоевания е икономическото
споразумение между Египет, Йордания, Ирак и Северен Йемен. Когато то
постигне целите си, историята ще го включи в листата на нашите победи, с
които се гордеем, като освобождението на Синай и връщането към
демокрацията. Надявам се това да бъде и първата крачка по пътя на
арабската икономическа интеграция или здрав фундамент на модерния
арабски стремеж към растеж. Известно е, че нормативите на Арабската
лига съдържат принципите на нашето възраждане и прогрес. Но
вниманието бе обсебено от политическите въпроси, а когато възникнаха
разногласията, те се превърнаха в повод за разрив и разединение. Самото
споменаване на тревогите във връзка с цивилизацията се превърна в повод
за обвинения и сарказъм, във водовъртежа на гнева престанахме да
забелязваме, че враг номер 1 за нас е изоставането в състезанието на
съвременността. Поставеното начало на икономическо сътрудничество
между четирите държави категорично доказва, че отлагането в очакване на
цялостната интеграция вече е неприемливо и че да се започне с една част е
по-добре от изчакване, което може да бъде твърде дълго. А неговият успех
би бил отворена практическа покана за всеки, който проявява колебание
или незаинтересованост. Същевременно то е знамение за пробуждане,
макар и позакъсняло, относно значението на икономическата база и
ценността на цивилизацията във време, когато прогресът на човека вече се
измерва със стойността на неговата цивилизованост, себеотдаване и
принос за общочовешкия растеж. Нещо повече – време на цивилизованите
сдружения и съюзи, изместили политическите и военните сдружения и
съюзи, характерни за взаимоотношенията между държавите от близкото и
по-далечното минало. А това са съюзи, които изисквания повече от
елементарната сила – изискват надмощие в науката и производството,
разгръщане на културата, уважаване на правата на човека. Наистина, всяка
арабска държава осъществява – с различна степен на успех – регионално
развитие, но сътрудничеството им отваря нови перспективи за работа, нови
решения за проблемите, дава им възобновяема сила в материалната и
~ 21 ~

23. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
моралната сфера. Надявам се при всеки изгрев на слънцето да виждам
грядуща цивилизационна светлина.
09.03.1989
~ 22 ~

24. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
~ 23 ~

25. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
Зов за живот
Изгубихме учудването, изгубихме тревогата, изгубихме интереса.
Множество благородни качества отмряха, обсадени от страха и тревогата
за насъщния. Живеем в епохата на насъщния – едни треперят от страх, че
не могат да го осигуряват, други се съмняват, че и в бъдеще ще могат да го
осигуряват. Дори милионерите се озъртат уплашено. И всички са единни в
отчуждението си от света на човека, от неговите възвишени ценности и
тихи радости. А около нас се осъществяват големи постижения и основни
реформи. Шепа хора – честни и предани – се трудят непрекъснато ден и
нощ. Но и добрите, както и лошите дела отминават, а хората са все така
погълнати от собствените си грижи. Събитията минават покрай нас, или
ние минаваме покрай тях без реакция, без отзвук в душата, без за миг да се
вгледаме или замислим. Грозят ни космически бедствия и социални беди, а
ние ги предъвкваме известно време, сетне се отвръщаме от тях
безразлични и нито се замисляме сериозно над тях, нито изискваме от
другите да се замислят. Те сякаш се мярват на сцената в някой театър, или
пък в паметта проблясва стара история. Кога ще настъпи пробуждането?
Кога ще избликнат изворите на живота? Кога ще се разгорят въгленчетата
под пепелта? Това е зов за живот. Отправен първо и последно към самия
теб. Не търси помощ от сила извън самия теб. Онова, което прави
държавата, е по своята същност в дългосрочен план. Потърси помощ у себе
си. Ти имаш воля, която казва на нещо „Бъди!” и то става. Няма друг път
към превъзмогване на нашата действителност освен нашата свободна воля.
Предизвикателствата може и да убиват слабите, те създават безсмъртните.
04.08.1988
~ 24 ~

26. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
~ 25 ~

27. Избрано от За Египет, демокрацията, хората, света... (Част II)
Н. Махфуз
~ 26 ~