Wrong confirmation ID

Email
Favorite
Favorited ×
Download
Embed
Private Content
Copy and paste this code into your blog or website Copy Customize… Close
We have emailed the verification/download link to "".
Login to your email and click the link to download the file directly.

To request the link at a different email address, update it here. Close
Validation messages. Success message. Fail message.

Check your bulk/spam folders if you can't find our mail.

Loading…

Flash Player 9 (or above) is needed to view presentations.
We have detected that you do not have it on your computer. To install it, go here.

+ Follow

Слънчеви часовници 7 част

by Мая Михайлова on Aug 03, 2009

2,996 views

More…

Less

3 Embeds 18

http://www.slideshare.net	13
http://zagorcheta.webnode.com	4
http://cms.zagorcheta.webnode.com	1

Statistics

Favorites: 0
Downloads: 35
Comments: 0
Embed Views: 18
Views on SlideShare: 2,978
Total Views: 2,996

Най-древният познат часовник е слънчевият, възникнал през третото хилядолетие преди Христа. В България са построени малко повече от двадесет такива часовника. Ще ви представя някои от тях. Започваме разходката от дълбока древност.
Беглик Таш е тракийско светилище, съградено през 14 век пр.н.е. край Приморско , което олицетворява култа към слънцето. Представлява кръг от огромни камъни, разположени върху скалиста повърхност изскачаща сякаш от нищото в средата на зелена поляна. Древните са обожествявали местността, принасяли са дарове и я превръщат в своеобразен храм. Според учените светилището е изпълнявало следните функции: Храм , Календар, и Часовник. Подредбата на камъните е такава, че слънчевата сянка падаща от главният олтар върху подредените на север от него 6 по-малки камъка, изпълняват функцията на слънчев часовник, разделящ деня на 6 части. Легендата разказва, че Одисей е преминал през светилището за да се допита до прорицателите и да принесе дарове на боговете преди да се отправи на неговото митично пътешествие.
Градският слънчев часовник на Филипопол е стоял на южната стена на малка, но изключително красива сграда и е ориентирал жителите със сянката на стрелката си. Часовникът е изграден с лични средства от неизвестен гражданин върху въпросната сграда по времето на император Каракала – 211-217 година. Вътре е било положено много по-старото, сложно и гениално инженерно изобретение – водният часовник клепсидра. Той е бил основният градски часовник, но годината на създаването му засега остава неизяснена. Основната му двигателна система е била колело, въртящо се под течението на постоянно течаща вода, която придвижвала в действие предварителните механизми, благодарение на които малко крилато момченце статуя се придвижвало и с показалец сочело точния час.
В югозападния ъгъл на фасадата на джамията Джумаята в Пловдив през 1878 г. е монтиран и се използва слънчев часовник, дарение от руски офицер. Според мнозина такъв е имало и през османско време.
Първообразът на градска градина във Варна възникнал през пролетта на 1862 г. След Освобождението, през 1881 г. кметът Михаил Колони пръв поставя въпроса за създаването съвременен приморски парк. За целта бил поканен чеха Антон Новак, който проектирал и поставил началото на сегашната морска градина във Варна. През 1939 г. по проект на главния архитект на града Георги Попов там бил оформен и централният вход - колонада, какъвто го познаваме днес. На входа на Морската градина, след колонадата бил монтиран слънчев часовник, стилизирано изобразяващ излитащ лебед.
В знак на благодарност за спасяването на английски кораби във Варненския залив английската кралица подарява на цар Фердинанд слънчев часовник. Той се намира в градината на Евксиноград и е изпратен с посвещение - "Нека другите да разказват за морските бури и проливни дъждове, аз ще отброявам само твоите слънчеви часове."
За летния амфитеатър в Свищов - парк "Калето" вече се знае, че е единственият в България, построен в наши дни. Но не е много популярен фактът, че в средата на сцената му е вграден слънчев часовник. Той е от типа на т.н. "полярно измерване на времето", което го прави забележителен, защото не е известно у нас да има друг такъв слънчев часовник. Погледнат от високо, часовникът има формата на слънце, а мозайката около него е подредена така, че наподобява лъчи. На въпроса какъв е диаметърът на часовника, зам.-кметът отговаря по следния начин: "На него се побира цял симфоничен оркестър."
Нов Южен парк се откри в Несебър по повод Деня на детето - 1 юни. В най-светлата част на парка е монтиран слънчев часовник.
Габрововци са прочути със своята икономичност и пестеливост. През 1975 г. те построяват най-икономичният часовник - Слънчевият часовник-кабърче. Той е първият експонат в скулптурния парк на Дома на хумора и сатирата. Досега нито чарковете му са се изтрили, нито батериите - изразходили, нито стрелките му замръзват в студа и продължава да отчита времето.
Националната астрономическа обсерватория Рожен е най-голямата в България и се намира в Родопите. Там действа и изключително прецизен Слънчев часовник, който е още една туристическа атракция.
На 7 септември 2005г. Хасково се сдоби със забележителен мраморен слънчев часовник. Автор на проекта е скулпторът Тодор Тодоров. Според него най-важната функция на часовника е не да се види времето, а човек да се приобщи към небесната механика.
Част от проектите по програма "Красива България", в Попово са свързани с модернизирането на Централната градска част на града. През 2006 година се обновява и се обогатява парковото пространство пред Градския исторически музей, като се изгражда детска площадка и лапидариум. В него се експонират по-големи музейни археологически находки. В центъра му е изграден и слънчев часовник.
Първият училищен слънчев часовник във Варна е резултат от Проект на ОУ "Христо Ботев" в кв. "Аспарухово" и се нарича "Да уловим сянката на времето". Двайсетина ученици участваха в практически занятия край слънчевия часовник в Морската градина, за да могат да проектират и изградят своя слънчев часовник.
Професионалната гимназия по икономика и туризъм “Алеко Константинов” във Велинград също се погрижи да бъде възстановен съществувалият преди години слънчев часовник в двора на гимназията.
Скулптор направи съвършеният слънчев часовник. 69-годишният майстор от пернишкото село Драгичево Минчо Тодоров патентова уникалното подобрение три хиляди години след откриването на устройството. Часовникът на бай Минчо се различава по вид от древния прототип, правен в Китай, Тибет и Египет. Позлатената стрелка с топче на върха се движи по древен циферблат, изписан върху сфера, а не на плоска плоча. Настройва се веднъж и работи безотказно. Сянката се "улавя" в сферата и се движи без отклонение.
Известният в цялата ни страна с пластиките си скулптор случайно се захванал да "гони времето". Преди 10-ина години решил да направи слънчев часовник на внука си, докато си играел с него на двора на къщата си в Драгичево. Сложил картон, забол клечка, но нищо не се получило. Заинтригуван от неуспеха си, бай Минчо започнал да търси литература за устройствата. Разбрал, че в света има около 600 такива екземпляра, че в България са около 20-ина. Първият си уникат посветил на 2000-ата година.

Слънчеви часовници 7 част — Presentation Transcript

http://4coolpics.com/ http://gallery.slovar.org.uk/ http://www.bulgariainside.com http://photo-zona.net/index.php http://www.retrobulgaria.com/main.html http://guide-bulgaria.com/ http://photo-cult.com/ www.ImagesFromBulgaria.com http://stara-sofia.blogspot.com/ http://www.panoramio.com/

Слънчеви часовници 7 част

by Мая Михайлова on Aug 03, 2009

Accessibility

Upload Details

Usage Rights

3 Embeds 18

Statistics

Слънчеви часовници 7 част — Presentation Transcript