Презентация за Паисиевите четения 2018 г., 9 ноември

1. Българският граматичен
среден род като трети
социален род?
Борислав Георгиев (НБУ)
Пловдивски университет, Паисиеви четения 2018 г.
9 ноември 2018 г.

2. Как категорията „род“ напусна полето на
граматиката?
• Sexologist John Money introduced the terminological distinction
between biological sex and gender as a role in 1955. Before his work,
it was uncommon to use the word gender to refer to anything but
grammatical categories. However, Money's meaning of the word did
not become widespread until the 1970s, when feminist theory
embraced the concept of a distinction between biological sex and the
social construct of gender. Today the distinction is strictly followed in
some contexts, especially the social sciences and documents written
by the World Health Organization.
• https://embryo.asu.edu/pages/david-reimer-and-john-money-
gender-reassignment-controversy-johnjoan-case

3. Основният проблем за мен:
• Има ли българинът менталната нагласа да възприеме идеята, че
съществува „трети пол“, разбиран като „нито мъжки, нито женски
пол“?
• Моят отговор е: „Да, но в определени граници“.
• Защо в някои (академични) среди предпочитат да използват
думата „джендър“ и защо отказват да я преведат като РОД? Така
и в български би се установила опозицията „(биологичен)
пол/социален род“.
• Забележка: В българския Facebook се използва думата „пол“, а в
английския – gender. Във френския обаче – sexe.

4. От одушевения среден род към одушевения
мъжки и женски род
•отроче, дете, бебе, кърмаче, пеленаче, момче,
момиче: „Роди се отроче от мъжки/женски
пол“.
•Случаят „рожба“ (ж.р.): „Чл. 121. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004
г., в сила от 01.01.2005 г.) За убийство на току-що родена рожба с
чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от
свобода до една година или с пробация.
•юноша (м.р.)/младеж, девойка
•мъж/жена

6. Бранислав Нушич, из „Автобиография“ (превод на
Боян Ничев)
Времето от прохождането на детето до обуването на първите му
панталони е най-интересният период в живота на човека. Това е
времето, когато то не принадлежи нито към мъжкия, нито към
женския род, затова нашата граматика му е обезпечила убежище в
особен, среден род – нещо, което са пропуснали да направят
граматиките на много по-големи и културни народи. Главните
отличителни черти на тая граматична форма са: а)
съществителните от тоя род могат да се заменят с
местоимението „то“; б) съществителните от тоя род, независимо
от пола си, носят роклички и в) съществителните от тоя род носят
обикновено едни такива имена, боже опази, че и от тях не можеш да
се разбере кое е от мъжки и кое е от женски пол. Такива имена
например са: Дуду, Биби, Лулу, Лили, Попо, Цоко, Коко и тям подобни.

8. Българският „мазен“ фолклор и
възрожденската литература
• Липсват „джендър“ случки.
• Софроний: Ала бях юноша тогива, млад и красен лицем, а тамошни
турци - содомити. Като мя видяха, той час ме фатиша да мя
изпитват зарад харачийска хартия и найдоша хартия моя недобра.
И затвориша ме далеко у една градина, що имаше тамо турци -
свиряха, играяха, смеяха са у една одая, що беше близо при пут. Ала
аз са смислих защо мя затвориха мене тамо и по случаю имаше ключ
от внутре, и той час заключих аз. Ами колико содомите! Они
прихождаха и моляха ме да им отворя, подаваха ми из прозорецу
жълтици. И аз видях какова е работа, наченах да викам. И имаше
насреща доми еврейския. Той час приидоша някои евреи и питаха ме:
"Защо викаш?" И аз сказах им вся причина. И поидоша до другаря
моего, и подадоша мало пари на харача и свободиша ме от ония
содомити.

9. Заключение
• В пространството на българския език или в традиционните
представи на българина всеки човек през детството си
принадлежи към „третия пол“, тоест – полово неутрален е и по-
скоро се причислява към добитъка.
• Това се изразява чрез употребата на думи от среден род.
• Склонни сме за всеки по-млад човек да мислим като за „момче“ и
„момиче“, независимо от това доколко е съзрял полово и от
възрастта му. Така обикновено изразяваме покровителственото,
властническото си отношение към по-младите от нас.

10. Хомосексуалността не е фолклоризирана в традиционната българска
култура. Възможни обяснения:
• типична е за урбанистичната култура, но не и за традиционната
патриархална уседнала селска култура – тоест става въпрос за типично
градско явление - от Вавилон насам;
• влиянието на монотеистичните религии: юдаизъм, християнство,
ислям;
• противопоставянето „свое/чуждо“ (у Софроний „турците“ са
„содомити“, а евреите го спасяват).
• „Третият пол“ извън детството е социален и езиков конструкт и е
социална роля.

11. Благодаря Ви за вниманието 
https://bogeo.net