SlideShare a Scribd company logo
1 of 11
МАРТЕНИЦАТА –
СТАРОБЪЛГАРСКИЯТ СИМВОЛ




Корените ни български
Корените ни български
Корените ни български
ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЦАТА
Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат
повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат
винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.




                                                Корените ни български
Минало се време, ханът починал.
      Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на
Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на
синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи
сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред
трудно изпитание.
      Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал
при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и
тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от
братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек
потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с
Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя.
След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка
на крачето, която ще бъде знак да избягат. Братята потеглили и оставили
пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.




 Корените ни български
Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който
имал златен конец на крачето. Както се били
разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и
достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да
направят. Само птицата можела да им покаже
пътя, а те не знаели как да преминат на другия
бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала
на крачето на гълъба. Пуснали птицата да
полети, но в този момент се появили
преследвачи от хунското племе, които започнали
да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и
началото на конеца, който държал, почервенял
от кръвта му. В този момент на другия бряг на
реката се появил Аспарух с неговите войници.
Хуните като го видели побягнали.




Корените ни български
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат
реката и ги отвел при своите войници. Взел
конеца от Баян и белия му край завързал с
червения. Закичил всеки един от своите войни с
късче от този свещен конец. След това Аспарух
застанал пред войската и признал, че той и
неговите братя не са се вслушали в съвета на
баща си и така са заплатили с кръвта си своето
разединение. Заръчал червено-белият конец
никога да не се разкъсва, защото тази
окървавена нишка завинаги ще свързва
българите. Оттогава на първи март всички
българи се окичват с червено-бели
мартенички, носещи им здраве, радост и успех.




Корените ни български
Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на
  месеца когато това се случило. Тя станала символ на
  късмет, любов и щастие. Оттогава на първи март всички
  българи се окичват с червено-бели мартенички.
  Оттогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която
  свързва българите по света в едно – да сме силни, щастливи
  и единни. Да помним, от къде произлизаме и да не се
  разделяме задълго от снопа пръчки, който колкото e
  по-голям ни прави по-силни.




Корените ни български
Баба Марта
   В народната представа Баба Марта е своенравна и
   капризна. Докато се смее, може изведнъж да заплаче. Често
   през Март, когато има хубаво време, хората се лъжат и
   изкарват стадата на паша. В преданията Марта набързо
   напомня за себе си, праща студ и мраз, а стадата и
   пастирите се вкаменяват завинаги.
   Раждането на света през Март е отбелязано както в
   астрономическия календар с настъпването на пролетното
   равноденствие на 22 март, така и в празничния народен
   календар с цели три празника: 1 март (единствен по рода си
   в целия свят български празник), 9 март – Младенци, и 25
   март – Благовещение.




Корените ни български
Ако закачите мартеницата си на цъфнало
        дърво, ще сте румени и здрави през цялата
        година. Ако мартеницата се хвърли в
        реката, злото ще се оттече и всичко ще
        върви по вода.




Корените ни български
Изработили:
Клуб за извънкласна дейност “Корените
ни български” –
ОУ “Христо Ботев” – с. Росен,
общ. Созопол, обл. Бургас

More Related Content

Similar to Мартеницата - старобългарският символ

15. България - новата държава на Балканския полуостров - ЧО, 4 клас, Булвест
15. България - новата държава на Балканския полуостров - ЧО, 4 клас, Булвест15. България - новата държава на Балканския полуостров - ЧО, 4 клас, Булвест
15. България - новата държава на Балканския полуостров - ЧО, 4 клас, БулвестVeska Petrova
 
3-ти март 1в клас.pptx
3-ти март 1в клас.pptx3-ти март 1в клас.pptx
3-ти март 1в клас.pptxRumiKesendrova
 
какво знаем за таньо войвода
какво знаем за таньо войводакакво знаем за таньо войвода
какво знаем за таньо войводаBoriana Yordanova
 
славяните и древните българиі
славяните и древните българиіславяните и древните българиі
славяните и древните българиіEmilia Petkova
 
славяните и древните българи
славяните и древните българиславяните и древните българи
славяните и древните българиПоли Махова
 

Similar to Мартеницата - старобългарският символ (6)

15. България - новата държава на Балканския полуостров - ЧО, 4 клас, Булвест
15. България - новата държава на Балканския полуостров - ЧО, 4 клас, Булвест15. България - новата държава на Балканския полуостров - ЧО, 4 клас, Булвест
15. България - новата държава на Балканския полуостров - ЧО, 4 клас, Булвест
 
3-ти март 1в клас.pptx
3-ти март 1в клас.pptx3-ти март 1в клас.pptx
3-ти март 1в клас.pptx
 
какво знаем за таньо войвода
какво знаем за таньо войводакакво знаем за таньо войвода
какво знаем за таньо войвода
 
Slav bulg
Slav bulgSlav bulg
Slav bulg
 
славяните и древните българиі
славяните и древните българиіславяните и древните българиі
славяните и древните българиі
 
славяните и древните българи
славяните и древните българиславяните и древните българи
славяните и древните българи
 

More from Milena Petkova

Водите на Европа
Водите на ЕвропаВодите на Европа
Водите на ЕвропаMilena Petkova
 
Европа - климатични фактори и елементи
Европа -  климатични фактори и елементиЕвропа -  климатични фактори и елементи
Европа - климатични фактори и елементиMilena Petkova
 
климатични пояси и области в европа
климатични пояси и области в европаклиматични пояси и области в европа
климатични пояси и области в европаMilena Petkova
 
варварски кралства
варварски кралстваварварски кралства
варварски кралстваMilena Petkova
 
кралство франция
кралство франциякралство франция
кралство францияMilena Petkova
 
католическата църква
католическата църквакатолическата църква
католическата църкваMilena Petkova
 
държавно и административно устройство
държавно и административно устройстводържавно и административно устройство
държавно и административно устройствоMilena Petkova
 
пунически войни
пунически войнипунически войни
пунически войниMilena Petkova
 
природни зони - пустини
природни зони - пустиниприродни зони - пустини
природни зони - пустиниMilena Petkova
 
великата битка на народите варна 1444 г
великата битка на народите   варна 1444 гвеликата битка на народите   варна 1444 г
великата битка на народите варна 1444 гMilena Petkova
 
древна италия. раждането на рим
древна италия. раждането на римдревна италия. раждането на рим
древна италия. раждането на римMilena Petkova
 
александър македонски
александър македонскиалександър македонски
александър македонскиMilena Petkova
 
Страни в Западна Азия
Страни в Западна АзияСтрани в Западна Азия
Страни в Западна АзияMilena Petkova
 
страни в централна азия
страни в централна азиястрани в централна азия
страни в централна азияMilena Petkova
 
атлантически океан
атлантически океанатлантически океан
атлантически океанMilena Petkova
 
наследството на древните траки
наследството на древните тракинаследството на древните траки
наследството на древните тракиMilena Petkova
 
Тракийско – Странджанска област
Тракийско – Странджанска областТракийско – Странджанска област
Тракийско – Странджанска областMilena Petkova
 
Апогеят на Византия
Апогеят на ВизантияАпогеят на Византия
Апогеят на ВизантияMilena Petkova
 
образованието в спарта и атина
образованието в спарта и атинаобразованието в спарта и атина
образованието в спарта и атинаMilena Petkova
 

More from Milena Petkova (20)

Водите на Европа
Водите на ЕвропаВодите на Европа
Водите на Европа
 
Европа - климатични фактори и елементи
Европа -  климатични фактори и елементиЕвропа -  климатични фактори и елементи
Европа - климатични фактори и елементи
 
климатични пояси и области в европа
климатични пояси и области в европаклиматични пояси и области в европа
климатични пояси и области в европа
 
варварски кралства
варварски кралстваварварски кралства
варварски кралства
 
кралство франция
кралство франциякралство франция
кралство франция
 
католическата църква
католическата църквакатолическата църква
католическата църква
 
държавно и административно устройство
държавно и административно устройстводържавно и административно устройство
държавно и административно устройство
 
пунически войни
пунически войнипунически войни
пунически войни
 
природни зони - пустини
природни зони - пустиниприродни зони - пустини
природни зони - пустини
 
великата битка на народите варна 1444 г
великата битка на народите   варна 1444 гвеликата битка на народите   варна 1444 г
великата битка на народите варна 1444 г
 
древна италия. раждането на рим
древна италия. раждането на римдревна италия. раждането на рим
древна италия. раждането на рим
 
александър македонски
александър македонскиалександър македонски
александър македонски
 
Страни в Западна Азия
Страни в Западна АзияСтрани в Западна Азия
Страни в Западна Азия
 
страни в централна азия
страни в централна азиястрани в централна азия
страни в централна азия
 
атлантически океан
атлантически океанатлантически океан
атлантически океан
 
наследството на древните траки
наследството на древните тракинаследството на древните траки
наследството на древните траки
 
траки
тракитраки
траки
 
Тракийско – Странджанска област
Тракийско – Странджанска областТракийско – Странджанска област
Тракийско – Странджанска област
 
Апогеят на Византия
Апогеят на ВизантияАпогеят на Византия
Апогеят на Византия
 
образованието в спарта и атина
образованието в спарта и атинаобразованието в спарта и атина
образованието в спарта и атина
 

Мартеницата - старобългарският символ

  • 4. ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЦАТА Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят. Корените ни български
  • 5. Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание. Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина. Корените ни български
  • 6. Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали. Корените ни български
  • 7. Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех. Корените ни български
  • 8. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца когато това се случило. Тя станала символ на късмет, любов и щастие. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички. Оттогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме силни, щастливи и единни. Да помним, от къде произлизаме и да не се разделяме задълго от снопа пръчки, който колкото e по-голям ни прави по-силни. Корените ни български
  • 9. Баба Марта В народната представа Баба Марта е своенравна и капризна. Докато се смее, може изведнъж да заплаче. Често през Март, когато има хубаво време, хората се лъжат и изкарват стадата на паша. В преданията Марта набързо напомня за себе си, праща студ и мраз, а стадата и пастирите се вкаменяват завинаги. Раждането на света през Март е отбелязано както в астрономическия календар с настъпването на пролетното равноденствие на 22 март, така и в празничния народен календар с цели три празника: 1 март (единствен по рода си в целия свят български празник), 9 март – Младенци, и 25 март – Благовещение. Корените ни български
  • 10. Ако закачите мартеницата си на цъфнало дърво, ще сте румени и здрави през цялата година. Ако мартеницата се хвърли в реката, злото ще се оттече и всичко ще върви по вода. Корените ни български
  • 11. Изработили: Клуб за извънкласна дейност “Корените ни български” – ОУ “Христо Ботев” – с. Росен, общ. Созопол, обл. Бургас