1. Боби Сандс – от терорист към мъченик
Стоян Шиваров
Роберт Джерард О’Шонеси или накратко Боби Сандс умира от глад
на 5 май 1981 г. в британски затвор на територията на о. Ирландия, точно
66 дни след като отказва да приема храна. Умира като редовно избран
народен представител и единствено името му подсказва, че не става дума
за някоя азиатска страна или за държавите от Източна Европа,
намиращи се под репресивна тоталитарна комунистическа власт, а за
един от стожерите на Западната демокрация – Великобритания.
„Съжалявам за тази ненужна и безпредметна смърт. Прекалено
много загинаха в резултат на насилието в Северна Ирландия. Надявам се
и се моля народът на Северна Ирландия да осъзнае безплодността на
насилието и да се откаже от него.” – първата официална реакция на
тогавашния държавен секретар за Северна Ирландия, Хъмфри Аткинс.
Но „насилието” продължава и това е само начало от една черна
поредица. След Сандс още деветима затворници, членове на
Ирландската републиканска армия - временна, умират в резултат на
гладната стачка. В следващите няколко седмици, други 60 души намират
смъртта си в резултат на улични сблъсъци в Северна Ирландия. Всичко
това се случва 13 години след като същата тази Великобритания остро
осъжда агресията на войските на Варшавския договор срещу
Чехословакия. През 1968 г. жертвите са 72-ма при население 14.5
милиона души. През 1981 г. населението на британската провинция е
около 1.5 милиона души.
Но Сандс се превръща в символ на съпротивата не само защото е
първата жертва. На 9-ти април същата година той се превръща от
поредния активист на ИРА, хвърлен зад решетките, в законно избран
депутат от камарата на общините на Великобритания. Човек обявен от
властите за терорист и излежаващ дългогодишна присъда по
криминално обвинение е определен чрез плебисцит да твори закони –
звучна плесница за официален Лондон. Можем да опитаме да си
представим какво би станало ако задържан в „Гуантанамо” талибан бъде
избран в конгреса на САЩ. Малко известен факт е, че сред задържаните
активисти на Ал-Кайда има и американски граждани.
Гладната стачка на Сандс, който излежава 14-годишна присъда за
притежание на оръжие, е кулминация на неколкогодишните протести на
републиканците, излежаващи присъди в затвора „Мейз” за
възстановяване статута им на политически затворници. Активистите от
ИРА отправят 5 основни искания: право да не носят затворнически
униформи; да не бъдат принуждавани да извършват затворнически труд;
право на свободно сдружаване с други затворници; право на минимум
едно посещение и писмо седмично; връщане възможността за
преразглеждане и намаляване на присъдите. Правителството на
Маргарет Тачър се противопоставя на всякакви отстъпки предприети под
2. подобен натиск. „Не сме готови да дадем специален статут на група хора,
които излежават присъди за криминални престъпления.
Престъплението си е престъпление и няма нищо общо с политиката.
Изправени пред провала на дискредитираната си кауза, тези хора на
насилието избраха да изиграят последната си карта.”, заявява
единствената жена премиер в историята на Обединеното кралство.
Боби Сандс е само на 27
години, когато издъхва. Подобно
на хиляди свои връстници той
израства в католическото гето на
Белфаст, без шанс за добра
работа или образование,
постоянно дискриминиран.
Размириците в Северна
Ирландия, започнали още от
края на 60-те години, лишават от
избор мнозина младежи, които
подобно на Боби масово се
вливат в редовете на ИРА.
Подложени на преследвания от
закриляните от властите
роялистки милиции, мнозина
католици и националисти
загубват работата си, а не малко
са прогонени и от домовете си.
Тези репресии водят до
Филмът „Глад”, посветен на Боби Сандс, спечели реанимация на позагубилата
„Златна камера” на фестивала в Кан през 2008 г. позиции ИРА сред католическото
население, малцинство в тази
част на Ирландия. В Лондон забравят един от основните природни
закони – на всяко действие има равно по сила противодействие и
продължават да ограничават правата и свободите на католиците.
Решението за отнемане статута на политически затворници на
националистите от ИРА, води до всеобщо възмущение и с умели
политически действия те си спечелват подкрепата, както на политически
неангажираните католици, така и на световната общественост. Учудващо
е, че въпреки чудесната възможност за нападки срещу „гнилия
капиталистически строй”, органът на ЦК на БКП, вестник „Работническо
дело”, се задоволява да отбележи новината за смъртта на Сандс с едва 15-
тина реда на вътрешна страница и то без особен ентусиазъм.
Дисидентите не са любимци на никоя власт и току виж подобна
информация подтикнала към сравнения. Дали пък споменът за
Чехословакия 1968 г. и саможертвата на Ян Палах също не оказва
влияние.
Апогеят в стратегията на ИРА е именно гладната стачка от 1981 г.,
като на 41-вия ден от началото и Боби Сандс е избран за народен
представител в парламента на Великобритания. Тачър се оказва в
изолация и световното обществено мнение е категорично – Сандс не е
криминален престъпник, а подобно отношение към демократично
3. избран депутат е обявено за варварско. Въпреки силния международен
натиск, нито победата пред урните, нито дори гладната смърт довеждат
до изпълнение на стачните искания. Желязната лейди оправдава
прякора си, но ИРА печели пропагандната война и симпатиите на цял
свят. Ирландските националисти правилно отчитат, че ефектът от
стачката ще е далеч по-силен ако гладуващите не я започнат
едновременно и тя се проточи във времето. Поредицата ковчези се
запечатват дълбоко в съзнанието на обществеността и британските
власти се дискредитират дори и пред най-верните си поддръжници.
Избухват безредици в Белфаст и Лондондери, а в Дъблин посолството на
Великобритания е нападнато от над 2000 души. Британски
представителства в редица държави са нападнати от протестиращи, в
Милано, Париж и Техеран горят знамето на Обединеното кралство,
докерите в САЩ обявяват бойкот на стоките от Великобритания.
Непреклонната позиция на Маргарет Тачър довежда до главоломно
нарастване на членската маса и подкрепата за ИРА. Допълнително се
разпалва и антагонизмът между протестанти и католици, а постигането
на компромис в Северна Ирландия се отлага за повече от десетилетие.
Независимо от заявения твърд курс, три дни след прекратяването на
стачката и общо 10 гладували до смърт, на 3 октомври 1981 г. исканията
на затворниците републиканци от „Мейз” са частично изпълнени. Този
път роялистите са разгневени и сблъсъците между двете общности в
размирната английска провинция продължават.
Изборната победа на Сандс е подкрепа и за конкретните искания
на затворниците, които определят себе си като военнопленници. Те не
могат да се примирят с факта, че са приравнени към крадци и убийци.
Избирателите по категоричен начин показват дали смятат Сандс и
другарите му за политически затворници или за обикновени
престъпници. Веднага след обявяването на изборните резултати Оуен
Керон, ръководител на кампанията на Сандс, който вече е прекалено
слаб и е прикован на легло, е категоричен „Време е Британия да напусне
Ирландия и да се сложи край на мъчението на тази страна”. Повече от
ясна позиция, няма никакво съмнение каква политика може да води
един депутат от ИРА. Избирателите също нямат съмнение и тяхното
послание е красноречиво. Събитието е знаменателно и по една друга
причина - за пръв път ИРА постига победа по законен път. Бюлетината
се превръща в ново оръжие от арсенала на националистите и същата
година деветима от затворниците се кандидатират на общите избори,
този път в Република Ирландия. Двама от тях печелят места в долната
камара, а останалите седем постигат повече от прилични резултати.
Започва възходът на политическото крило на ИРА – Шин Фейн. Тези
прецеденти водят и до промяна в избирателното законодателство на
Великобритания, с което се забранява осъдени лица да бъдат издигани за
кандидати.
Наред с британските власти, католическата църква, вековна опора
за ирландския народ, също губи авторитет. Сравнително лявата
идеология на ИРА-временна е причина ръководството на църквата да не
застане зад стачкуващите. Нещо повече, в изявлението си, обявяващо
края на гладната стачка, ИРА-временна открито обвинява свещениците в
4. оказване на натиск върху роднините и семействата на стачкуващите.
Това води до сериозно разочарование сред повечето католици, които в
огромната си част подкрепят Сандс и останалите затворници. Все пак
висши католически духовници отправят апел към Тачър да не допуска
нови смъртни случаи, но Желязната лейди е категорична -
„изпълняването на исканията би окуражило терористите за подобен
шантаж и в бъдеще”. Политическите активисти на ИРА не спестяват
критиките си и към официален Дъблин, въздържал се от активна
подкрепа за протестиращите.
На 20-тата годишнина от смъртта на Сандс, тогавашният
заместник директор на затвора „Мейз” Дънкан МакЛолин заявява:
„Смятам, че отменянето статута на политически затворници беше
сериозна грешка в преценката на правителството. Уверен съм, че ако не
беше предприет подобен твърд курс, то затворниците не биха оказали
значимо влияние върху републиканската кауза. Последиците от това
погрешно решение бяха неизбежни. Криминализацията бе открито
предизвикателство към ИРА, което нямаше как да остане без отговор.” За
МакЛолин неотстъпчивостта на правителството е причина за бума в
подкрепата за републиканската кауза. Според бившия зам. директор
правителството е дало възможност на ИРА да спечели симпатиите и в
международен план. Многомилионната ирландска емиграция се
мобилизира и от цял свят потичат милиони за финансиране на
легалните и нелегални републикански организации.
Официално стачката продължава 217 дни и приключва на 3
октомври 1981 г. под натиска на семействата на гладуващите, някои от
които вече са в кома. И двете страни си приписват победа, но само след
няколко дни Ълстър обявява нова, по-мека политика спрямо
републиканските затворници. Противно на позицията на британското
правителство, че е устояло на шантажа, републиканците католици се
чувстват победители. Вътре в самия затвор не става много
по-спокойно - саботажите продължават, а през 1983 г. ИРА организира
бягството на 38 души, най-голямото в цялата историята на
Великобритания.
Парадоксално, но именно
с протеста на Сандс започва и
реалният процес на
умиротворяване на Северна
Ирландия. Републиканците
получават нещо изненадващо и
за самите тях – реалната
възможност да печелят позиции
чрез избори. Те се сдобиват с
достатъчно твърд електорат,
който чрез една внимателна
политика постепенно ще се
Стенопис в католическата част на Белфаст. разширява. Едва ли без стачката
политическото лице на ИРА -
Шин Фейн щеше да бъде страна в споразумението от 1998 година, де
5. факто сложило край на размириците, продължили повече от две
десетилетия. Една от точките по него бе закриването на затвора „Мейз”,
отдавна превърнал се в символ. За ирландските републиканци Боби
Сандс е светец, а за роялистите престъпник. По стенописите с лика му
може да разберете дали се намирате в католическата или в
протестантската част на Белфаст. Едно е безспорно – този 27-годишен
мъж остава важна част от историята не само на о. Ирландия и
Великобритания, а и на нашето съвремие. Намираме се във време, когато
западната цивилизация активно разпространява по цял свят своите
демократични ценности, но често забравя за сериозните проблеми в
собствения си двор. Сега в Северна Ирландия е постигнат един макар и
неспокоен мир, който е плод не толкова на усилията на Тони Блеър, а на
процеса на евроинтеграция и особено на икономическия просперитет на
Република Ирландия. Заслуга за настоящото положение има и гладната
стачка от 1981 година, принудила Лондон да осъзнае, че без един реален
компромис тази провинция ще бъде непрестанен генератор на насилие.
В края на 70-те години на 20 в. католиците в Северна Ирландия са
едва 35% от населението, а през 2007 г. те са вече 49%, а протестантите
юнионисти са тези, които не се чувстват комфортно при мисълта за
бъдещето си в британската провинция. Заканата на Боби Сандс „смехът
на нашите децата ще бъде отмъщението ни” е изпълнена.
